Българи, "булгари", "болгари"

[проф. Добрев]

Първо - професоре, ще ви помоля да си синхронизирате шрифтовете, защото на почти всички посочени от вас примери, специлните знаци и символи са излязли като маймунки.

Сървърът на Форума очевидно няма, а и не е необходимо да има всичките шрифтове, които лингвистите ползват.

Но като ви гледам акъла, много се съмнявам, че дори и оправените шрифтове ще ви кажат нещо повече от нищото, което въртите в главата си.

Второ - искрено се забавлявам, когато някой започне да обяснява, как еди коя си тюркска (турска) дума я имало в прабългарския, защото например я имало и в еди кой си тюркски език (обикновено в чувашки) и оттам се задейства старото математическо правило ако А = В, а В = С, то и А = С.

Не бих казал, че това говори особено добре за вашето психическо здраве, защото тези неща се правят не със забавно-хумористична, а с научна цел.

Това означава преди всичко, че тях вие трябва да се опитате да ги разберете и дори да ги научите наизуст, ако наистина държите да знаете нещо за прабългарския език.

В този контекст особено са ми забавни упражненията на унгарската историческа школа, дрънкаща за "400 тюркско-български заемки в староунгарския". Че то във всичките ни каменни надписи до края на Х век едва ли повече от 40-50 прабългарски думи ще се съберат, ако се прерови старобългарската книжнина, може и до 100 да ги докараме. Но юнаците в Будапеща (и не само там) дрънкат за 400 заемки...

Азбучна истина в Прабългаристиката е това, че в унгарския език има най-малко 250 прабългарски думи, а азбучните истини по принцип не се обсъждат.

Трето - професоре, посочете ми някой писмен паметник, от който да личи, че в Дунавска България вашите "болгари" някога са използвали думата "тенгир, тенгиз". Или пак ще си играем на математика А = В, а В = С, то и А = С.

Аз и по-горе ви казах, че вие имате много неоснователно-глупави претенции - тази дума се възстановява на основата и съгласно фонетичните закони на прабългарския език.

За всеки нормално мислещ лингвист това е напълно достатъчно, следователно няма никаква нужда и са повече от излишни всякакви други доказателства.

Е, ако се появят такива, те може само да потвърдят или поставят под съмнение въпросната реконструкция и тогава лингвистът трябва отново да си я прегледа и да я коригира или пък да намери някакво обяснение за различията в откритото след нея доказателство.

[Aspandiat]

Сървърът на Форума очевидно няма, а и не е необходимо да има всичките шрифтове, които лингвистите ползват.

Но като ви гледам акъла, много се съмнявам, че дори и оправените шрифтове ще ви кажат нещо повече от нищото, което въртите в главата си.

Не бих казал, че това говори особено добре за вашето психическо здраве, защото тези неща се правят не със забавно-хумористична, а с научна цел.

Това означава преди всичко, че тях вие трябва да се опитате да ги разберете и дори да ги научите наизуст, ако наистина държите да знаете нещо за прабългарския език.

Азбучна истина в Прабългаристиката е това, че в унгарския език има най-малко 250 прабългарски думи, а азбучните истини по принцип не се обсъждат.

Аз и по-горе ви казах, че вие имате много неоснователно-глупави претенции - тази дума се възстановява на основата и съгласно фонетичните закони на прабългарския език.

За всеки нормално мислещ лингвист това е напълно достатъчно, следователно няма никаква нужда и са повече от излишни всякакви други доказателства.

Е, ако се появят такива, те може само да потвърдят или поставят под съмнение въпросната реконструкция и тогава лингвистът трябва отново да си я прегледа и да я коригира или пък да намери някакво обяснение за различията в откритото след нея доказателство.

Професоре, ще ме уморите, честно ви казвам. Когато някой посочи документирани 250 (според Юхас 400) прабългарски думи, които да бъдат анализирани и да се установи, че са били преминали и в староунгарски, тогава ще говорим, че са "азбучна истина, която не се обсъжда". В противен случай всичко отива към Ивандобрева истина, която дори няма смисъл да се обсъжда.

ВЪПРОС: Вие, професоре, с лексеми ли работите като материал, или с теоретични модели??? Защото като гледам, май карате на второто, което си е чист вид научно ръкоблудство, чрез което може да имаш всяка жена, тоест да "докажеш" каквото и да е.

Иначе психическото ми здраве си е много добре, забавлявам се искрено с вашите кипежи-копнежи.

[проф. Добрев]

Не мога да приема тези изводи, защото:

1.Райхлиновото произнасяне и четене на гръцкия не е по-ранно от края на IV, началото на V век.

2.Дори латинската транслитерация от средновековен гръцки запазва правописа и не променя гръцката "вита" в латинско "v". Класически примери са думите базилевс / василевс и барбари / варвари, които в латинските средновековни текстове се изписват "basileus" и "barbari", а не "vasilevs" и "varvari".

В "Бойна Слава" пак попаднах, мисля, на подобно възражение.

В Компаративистиката все още доста интензивно се обсъжда въпросът

дали фонетичните закони имат или нямат изключения.

По мои наблюдения фонетичните закони имат изключения и тук случаят като че ли е точно такъв.

Само специално-индивидуално изследване може да хвърли повече светлина тук.

Но то трябва да отговори още и на въпроса дали тогавашните гърци чуват и научават този етноним

направо от средноазиатските прабългари или тук са намесени още езици примерно като алански или средноперсийски, при които също се наблюдава подобно редуване.

ВЪПРОС: Вие, професоре, с лексеми ли работите като материал, или с теоретични модели??? Защото като гледам, май карате на второто, което си е чист вид научно ръкоблудство, чрез което може да имаш всяка жена, тоест да "докажеш" каквото и да е.

Много се съмнявам, че единствено желанието ви да се забавлявате е причината да не формулирате лингвистически коректни въпроси!

[Aspandiat]

Много се съмнявам, че единствено желанието ви да се забавлявате е причината да не формулирате лингвистически коректни въпроси!

Добре, задавам ви съвсем конкретен лингвистичен въпрос: в кой писмен паметник от Дунавска България от периода VІІ-ХІV век сте регистрирал наличието на тенгир/тенгиз като прабългарска и изобщо?

[Aspandiat]

Пенеже темата отиде "у реката", предлагам модераторът на съответния раздел да премести последните петнадесетина поста в нова тема с примерно заглавие "Болгари, булгари или блъгари", а тук да останат само мненията, свързани с Георги Сурсувул.

[проф. Добрев]

ВЪПРОС: Вие, професоре, с лексеми ли работите като материал, или с теоретични модели???

Попрочели сте нещичко оттук-оттам, но поради много добре известни причини сте пропуснали да научите и запомните, че Компаритивистиката е диахронна лингвистична дисциплина, докато Структурализмът пък е синхронна и категориите и понятията на едното почти нямат място в другото и обратното.

Добре, задавам ви съвсем конкретен лингвистичен въпрос: в кой писмен паметник от Дунавска България от периода VІІ-ХІV век сте регистрирал наличието на тенгир/тенгиз като прабългарска и изобщо?

Това изобщо и в никакъв случай не е лингвистичен въпрос.

Аз и по-горе ви казах, че вие имате много неоснователно-глупави претенции - тази дума се възстановява

на основата и съгласно фонетичните закони на прабългарския език.

За всеки нормално мислещ и средно интелигентен лингвист това е напълно достатъчно,

следователно няма никаква нужда и са повече от излишни всякакви други доказателства.

Не мога да приема тези изводи, защото:

1.Райхлиновото произнасяне и четене на гръцкия не е по-ранно от края на IV, началото на V век.

2.Дори латинската транслитерация от средновековен гръцки запазва правописа и не променя гръцката "вита" в латинско "v". Класически примери са думите базилевс / василевс и барбари / варвари, които в латинските средновековни текстове се изписват "basileus" и "barbari", а не "vasilevs" и "varvari".

В Компаративистиката все още доста интензивно се обсъжда въпросът

дали фонетичните закони имат или нямат изключения.

По мои наблюдения фонетичните закони имат изключения и тук случаят като че ли е точно такъв, независимо дали става въпрос за долната или горната времева граница на тази промяна.

Макар и най-общо с цялата тази проблематика аз бях принуден да се запозная

по време на работата си върху Златното Съкровище:

Транскрибирането на мли Βουηλα в латинска, но по-точно в тук възприетата и вече използувана, латинографичната по основа езиковедска транскрипция, започва, разбира се, от първата гръцка букв. Β, - съвременната буква вита, но средногръцката бета, относно която малко по-подробно и допълнително към много кратката бележка по-горе, трябва да се посочи още, че тъкмо тази буква, много вероятно доста преди началото на ІХ в. започва да променя своята фонетична стойност, вследствие на което в действителност се променя самият зв. б, който към средата на същия век вече окончателно се е превърнал в зв. в, именно поради което и с цел да се избегне евентуалната фонетична двойственост и объркване при записването и четенето на думи и имена, които съдържат този звук, се прибягва до нейното, на буквата подчертаване, което същевременно означава и показва, че в този писмен паметник, Буквата, за разлика и дори противно на съществуващата говорна практика, все още съхранява и носи старата си фонетична стойност във вида на зв. б.

Подчертаването на букв. Β в Надписа е забелязано естествено още от проф. В. Томсен, който на тази основа го поставя в ІХ в., но след Покръстването, т.е. във втората половина на ІХ в., и който ни съобщава, че според Хампел ”тая форма фигурира за пръвъ п@тъ върху една от монетитh, сhчени отъ гръцкия императоръ Василий (867-886. г.)” (Ст. Младенов) и въобще точно това виждане за неговата същност и функция в гръкографичните писмени паметници изобщо и в Надпис № 21 в частност, дотолкова е отдавна и широко известно и направо всеобщо и без остатък прието (В. Бешевлиев, Ст. Младенов, J. Hampel); чертичката под букв. Β е един и дори първият от характерните за първобългарските надписи знаци (В. Бешевлиев); тази писмена практика се прилага и наблюдава толкова ясно-определено в редица прабългарски и старобългарски, т.е. славянобългарски писмени паметници като Надписът на Омуртаг, Преславският надпис, Надписът на кавхан Исбул, Надписът на цар Самуил от 993 г. и др.,...

...че изпитвайки известно неудобство заради повторното повдигане на въпроса, но нали пък по-горе се видя, че при виден ”древнобългарист” тъкмо тази буква се чете като българския зв. в, а и силно колебание в това отношение проявяват и лингвистически доста изкушени, видни унгарски историци като Gy. Gyцrffy [1988, 122] например, приключваме неговото обсъждане с привеждането на напълно достатъчното и адекватно-меродавно обобщение на акад. Ст. Младенов [1935], който след като цитира отново заключението на Хампел, че хоризонталната черта под гръцката буква бета ”се явява тепърва в ІХ в.”, приема наблюдението на проф. Г. Фехер, че ”гръцко В с черта отдолу” се явява ”между 820. и 906. година” или пък, че същото ”се явява още следъ 820 г.” [24-25], откъдето като цяло и нашето заключение, че първата буква от мли Βουηλα в Надписа трябва непременно и единствено да се транскрибира посредством латинската букв. b.

Пенеже темата отиде "у реката", предлагам модераторът на съответния раздел да премести последните петнадесетина поста в нова тема с примерно заглавие "Болгари, булгари или блъгари", а тук да останат само мненията, свързани с Георги Сурсувул.

Това може и да ви обиди, но независимо от това аз съм длъжен да ви поздравя

за това толкова уместно предложение.

Но ще продължа да участвам в тази тема, единствено и само ако тя се отвори на мое име - проф. Добрев,

и има вида: Прабългари, болгари, българи или какво?

[проф. Добрев]

В този контекст особено са ми забавни упражненията на унгарската историческа школа, дрънкаща за "400 тюркско-български заемки в староунгарския". Че то във всичките ни каменни надписи до края на Х век едва ли повече от 40-50 прабългарски думи ще се съберат, ако се прерови старобългарската книжнина, може и до 100 да ги докараме. Но юнаците в Будапеща (и не само там) дрънкат за 400 заемки...

Професоре, ще ме уморите, честно ви казвам. Когато някой посочи документирани 250 (според Юхас 400) прабългарски думи, които да бъдат анализирани и да се установи, че са били преминали и в староунгарски,...

Проф. Юхас е повече от прав, а според мене тази цифра е много по-голяма, стига само да се проучат достатъчно квалифицирано-компетентно унгарските, румънските и др. диалекти в Унгария, Банат и Трансилвания, в това число и топонимията.

Нека не забравяме, че прабългари по тези земи има поне 2 века по-рано, отколкото

в Североизточна България, а тук своето са си казали още както Покръстването, така и славянизацията.

[Ka40]

Прабългарите се самонаричали "болгари". Абсолютна глупост - "професорът" така и не цитира нито един български средновековен извор. И няма как да цитира, защото такива просто няма. Обаче глупостта на цялата му теория личи от простия факт, че според него българите са тюрки и са говорили тюрски език, а на всички тюркски езици "българи" се произнася като "булгар", а не "болгар" Естествено аз съм далеч от мисълта, че "професорът" е навътре в тънкостите на тюркологията, даже от това, което съм прочел съм се убедил, че е с доста посредствени познания, но все пак от обща култура трябва да знае, че турците наричат българите "булгар", а не "болгар".

[Aspandiat]

Това изобщо и в никакъв случай не е лингвистичен въпрос.

Аз и по-горе ви казах, че вие имате много неоснователно-глупави претенции - тази дума се възстановява

на основата и съгласно фонетичните закони на прабългарския език.

За всеки нормално мислещ и средно интелигентен лингвист това е напълно достатъчно,

следователно няма никаква нужда и са повече от излишни всякакви други доказателства.

Професоре, това, което сте написал, не е отговор, а бягане от отговора. Въпросът ми е ЛИНГВИСТИЧЕН, защото лингвистиката работи с езикови образци, а не с ланския сняг. Фактът, че вие не сте в състояние да посочите документирана в прабългарска или дори българска езикова среда дума тенгир/тенгиз, показва, че всичките ви анализи са базирани на теоретични модели като онзи горе, математическия А = В, В = С, то и А = С. Всъщност методът ви е "да допуснем, че нещо е така, след това да го съпоставим с нещо друго, което май е така и оттам да получим нещо, което сигурно е така, което пък на свой ред да обявим за нещо, което всеки нормален лингвист е немислимо да оспори и трябва да му е напълно достатъчно (иначе е пссевдолингвист), защото се било възстановявало по фонетичните закони на прабългарския език, изведени по туко що споменатия метод". Искрено ви съчувствам. Добре поне, че си имате сайт, в който да качвате вашите хрумвания. Но не смятам, че някой някога ще приеме сериозно фантасматориите ви.

[Skubi]

Здрасти!

Доста изчерпително е разгледал въпросат къде и какви информации има за българско наличие в панония.

Александър Гюров

Единадесетвековно българско присъствие в Унгария

Език: български

Редактор: Петър Петров

Издание на българското републиканско самоуправление, 2001

Отговорен издател: Димитър Цуцуманов

Предпечатна подготовка: Огнян Кожухаров

Печатница: Főnix Bt.

ISBN 963 00 7144 4

Обем: 196 страници

http://www.bolgarok.hu/index.php?id=224&L=1

Що се касае "о" или "у", унгарците казват Булгария а на нас болгарок.

Приетите тези е, че между унгарсните благородници (боляри) е имало и доста българи. До колкото си спопням хан Крум произхожда от панония.

Има няколкократно пристигане на българи заради военни причини (въстания, войни), религиозни (богомилите), икономичесни (градинарите).

[Skubi]

Здрасти!

Да видим тази дума позната ли е в унгарския тълковен речник.

Първо слагам този не официалният на Цзуцзор:

Véleményünk szerint e szónak gyöke magyar elemzéssel valószinüleg azon tem v. töm, mely a ,temérdek’ v. ,tömérdek’ származékban is nagy, rendkívüli terjedelmet jelent, mi szerint gyakorító eg képzővel lett belőle temeg elavult ige, s ebből: temger, könnyebb kiejtéssel: tenger. Így alakult a kom, göm gyökökből kondor, göndör stb.

Idegen nyelvekben többé-kevésbé egyeznek vele az utóhangokban csekély változással a mongol tengiz (un grand lac, mer. Kowalewszki), mandsu tenggin, csagataji tengiz, oszmanli deńiz. Zenkernél még eléjön mint keleti török szó: tengí. A szintén rokon hangu tenggeri, tengri, tegri szók a mongol nyelvben és némely tatár szójárásokban ezt jelentik: ég; istenség, isten; pl. a mongolban: uszun tegri vízisten, vizek istene, ghadzar un tegri föld(nek) istene, ghal un tegri tűz(nek) istene; továbbá tegri jin edzen ég(nek) ura, tegri jin oroi ég(nek) orma, tetőpont (zenith) stb.

Според нашето мнение коренът на думата е тем или тэм което в думите темердек, тэмердек узначава многор огромно количество от които думи с прибавяне на частицата ег се е дбразувала думата глагол темег остарял вариант от него темгер, тенгер. Подобно от се се превърнала и от ком, кэм корена кондор, гэндэр.

В чуждестранните езици си приличат с малка разлина на гласовете монголсния тенгиз (по Kowalewszki), мандшу тенггин, чагатайски тенгиз, османли деньиз. Zenker пише още за турска дума тенги. Също сродсвенни са при хангу теннгери, тенгри, тегри при монголците и някои татарски диалекта означават: небе, бог, божество. Например при монголците : усум тегри бог на водата, воден бог, гхадзар ун тегри бог на земите, гхал ун тегри бог на огъня, тегри йин едзен господар на небето, тегрин йин орои върхът на небетол итн.

И от интернет онлине:

...kutatók a közelmúltban felvetették az ómagyar ise, „ atya” és ótörök

tengri

Az istenek nevének eredetét nyelvészeink sem tudták megnyugtatóan megfejteni (egyes orosz kutatók a közelmúltban felvetették az ómagyar ise, „ ;atya” és ótörök tengri, „ ;isten, ég”, vagy a hettita Istanu alakból kiinduló magyarázás lehetőségét - Helimszkij-Ivanov). , „ isten, ég” ,...

...учени от неотдавна предполагат ,че произхожда от пра унгарската ише, и пре турската тенгри. Имената на боговете специалистити не могат успокоявящо да ги разтълкуват(някои руски учени предполагат, че се е убразовала от пре унгарската ише "отец" и пре турската тенгри "бог, небе" думи или от богът Ишнау на хеттите- Helimszkij-Ivanov) "бог, небе"....

Превода ей сега само ще ме изхвърли системата.....

Тази на Цзуцор е от 1830-те години.

[Хърс Златния]

Напротив, тъкмо обратното - първата форма е напълно закономерно развитие на втората под действието и проявата в старобългарския език едновременно на Закона за редукцията на широките гласни - О-У; Закона за преминаването на гласната У в Ъ....... .

Честно казано, когато прочетох горното малко се стреснах, забравяйки златното правило за оцеляване у нас, в България – не се стряскайте от нищо и бъдете готови за всичко!

Дори когато професор, преподавател във Военна академия /то егати и „Академията”!/ публично заявява неща, които, казани от един студент второкусник /защото във втори курс се изучава съответната материя/, биха му донесли една хубава, кръгла и опашата ДВОЙКА.

Какво имам предвид (предварително правя уговорка, да е ясно, че „професор” Иван Добрев, както и аз, говорим тук за фонетиката на славянския старобългарски език):

I.

1. Няма никакви доказателства, че Редукцията на широките гласни (а, о, е) в съответните тесни (ъ, у, и) е явление характерно за старобългарския език в периода 9 – 11 век. По-скоро обратното. Почти никъде в писмените паметници от това време не се наблюдава подобна редукция. Повечето езиковеди разглеждат явлението като доста късно по време.

2. Дори и днес то далеч не е характерно за всички български диалекти. Голяма част от българските диалекти изобщо не познават явлението „редукция на широките гласни”.

3. Още нещо. Редукция на широките гласни се наблюдава само в срички, които не са под ударение. Според вас, къде пада ударението в думата „бЪлгарин”?

Ако проф. Добрев каже, че сега ударението е там, но в старобългарски било на друго място, то боя се, че само с едното казване няма да се мине – тука трябва ДОКАЗВАНЕ и то пред хора, които за разлика от „професора”, се занимават със старобългарски език от години.

II.

1.Относно т.нар. „Закон за преминаване на гласната У в Ъ”. Честно ви казвам, убийте ме, но аз за такъв „закон” в старобългарския език чувам за първи път!

Може би уважаемият „професор” Иван Добрев ще бъде така добър да ни разясни този „закон” и действието му старобългарския език?

2. Имам чувството, че „професорът” от много напъване просто се е пообъркал и вероятно си е спомнил за рефлексите на изчезналите носови гласни в старобългарския и другите славянски езици (с изключение на полския). Но това няма нищо общо с фонетичната структура на етнонима „българин”, където носови гласни няма и никога не е имало.

Тежко и горко на България с такива „професори”, дами и господа.

Поздрави

[Ka40]

Незнам защо, но модераторите като са отделили тази тема са сложили мен като автор. Изрично държа да отбележа, че нямам нищо общо с отделянето и формулирането на темата, най-малкото защото според мен самоназванието на прабългарите е било "българи", а не някакви измислени "булгари" и "болгари" и мисля, че обсъждането на този въпрос е напълно безсмислено.

От друга страна подръжник на безумната теза, че българите са са самонаричали "болгари" е "професор" Ив. Добрев и тъй като изрично заяви:

"Но ще продължа да участвам в тази тема, единствено и само ако тя се отвори на мое име - проф. Добрев, и има вида: Прабългари, болгари, българи или какво?"

то моля модераторите да сложат него като автор.

[_magotin_]

Незнам защо, но модераторите като са отделили тази тема са сложили мен като автор. Изрично държа да отбележа, че нямам нищо общо с отделянето и формулирането на темата, най-малкото защото според мен самоназванието на прабългарите е било "българи", а не някакви измислени "булгари" и "болгари" и мисля, че обсъждането на този въпрос е напълно безсмислено.

От друга страна подръжник на безумната теза, че българите са са самонаричали "болгари" е "професор" Ив. Добрев и тъй като изрично заяви:

"Но ще продължа да участвам в тази тема, единствено и само ако тя се отвори на мое име - проф. Добрев, и има вида: Прабългари, болгари, българи или какво?"

то моля модераторите да сложат него като автор.

МНЗ предупреждава - споровете с Иван Добрев са вредни за Вашето научно здраве!

[проф. Добрев]

1. Няма никакви доказателства, че Редукцията на широките гласни (а, о, е) в съответните тесни (ъ, у, и) е явление характерно за старобългарския език в периода 9 – 11 век. По-скоро обратното. Почти никъде в писмените паметници от това време не се наблюдава подобна редукция. Повечето езиковеди разглеждат явлението като доста късно по време.

2. Дори и днес то далеч не е характерно за всички български диалекти. Голяма част от българските диалекти изобщо не познават явлението „редукция на широките гласни”.

3. Още нещо. Редукция на широките гласни се наблюдава само в срички, които не са под ударение. Според вас, къде пада ударението в думата „бЪлгарин”?

Ако проф. Добрев каже, че сега ударението е там, но в старобългарски било на друго място, то боя се, че само с едното казване няма да се мине – тука трябва ДОКАЗВАНЕ и то пред хора, които за разлика от „професора”, се занимават със старобългарски език от години.

1.Относно т.нар. „Закон за преминаване на гласната У в Ъ”. Честно ви казвам, убийте ме, но аз за такъв „закон” в старобългарския език чувам за първи път!

Може би уважаемият „професор” Иван Добрев ще бъде така добър да ни разясни този „закон” и действието му старобългарския език?

2. Имам чувството, че „професорът” от много напъване просто се е пообъркал и вероятно си е спомнил за рефлексите на изчезналите носови гласни в старобългарския и другите славянски езици (с изключение на полския). Но това няма нищо общо с фонетичната структура на етнонима „българин”, където носови гласни няма и никога не е имало.

Претенциите, въпросите и възраженията си ще трябва да отнесете към акад. Стефан Младенов и проф. Дора Мирчева, проф. Иван Хараламбиев, дано да са ви познати!?

И къде все пак е ударението на болгар от средата на ІХ в.?

[_magotin_]

акад. Стефан Младенов и проф. Дора Мирчева, проф. Иван Хараламбиев

Нито един от тези няма квалификацията и публикациите да се занимава с прабългаристика. Точно като Вас, "професор" Добрев. Псевдоучени и псевдонаука, цял свят се смее като се напиняте. Забавляваме чуждестранните ни колеги с Вашите идеи като идват на посещение и се смеем от сърце на "откритията" ви.

[Ka40]

И къде все пак е ударението на болгар от средата на ІХ в.?

Това може да се разбере само като се видят домашните извори от средата на на ІХв. в които се споменава етнонима "болгар". Но тъй като такива има само във вашата развинтена фантазия, то мисля, че този въпрос ще остане без отровор, както и всички въпроси спъващи турскокомунистическите тези за произхода на българите.

[проф. Добрев]

Това може да се разбере само като се видят домашните извори от средата на на ІХв. в които се споменава етнонима "болгар". Но тъй като такива има само във вашата развинтена фантазия, то мисля, че този въпрос ще остане без отровор, както и всички въпроси спъващи турскокомунистическите тези за произхода на българите.

Само във вашата "наука" може да се намерят извори, които да отбелязват

и ударението на думите.

Но от такива изобщо няма нужда, защото в тюркските езици при тези думи

ударението по принцип пада на последната сричка.

И доколкото прабългарският език е тюркски език, то очевидно-безспорно

и ударението на етнонима болгар от средата на ІХ в. е на втората и последна сричка.

[Христо Тамарин]

Напротив, тъкмо обратното - първата форма е напълно закономерно развитие на втората под действието и проявата в старобългарския език едновременно на Закона за редукцията на широките гласни - О-У; Закона за преминаването на гласната У в Ъ и на Закона за отваряне на сричката, частен момент на който е Ликвидната метатеза - гласната Ъ се премества след съгласната Л.

Гръцкият език, латинският и романските езици, славянските езици са познати езици. Историята им, правилата им са известни. Това от една страна. А от друга страна, пра-българският език е неизвестен. Ако за пра-българския език се изкаже някаква измислица, тя няма как да се обори.

В този спор като че ли проф. Добрев прилага подходи, донякъде приемливи при обсъждането на неизвестен език, но недопустими при обсъждането на добре познати езици.

В спора подкрепям уважаемите съфорумници T.Jonchev, Aspandiat , Хърс Златния.

Прабългарският звук О по начало не е напълно и докрай отворен, поради което той оставя слуховото впечатление донякъде за звука У. Това е причината поради която гърците го възприемат и идентифицират като гръцкото У и съответно го и записват по този начин.

Всъщност и в действителност, и гръцката У-форма е едно от основанията и доказателствата за правомерността и коректността на извеждането и предлагането на формата болгар за първично-изходна форма на етнонима.

Спорът е безсмислен. Колко е бил отворен прабългарският звук О никой сега не може да каже. Истината е, че и на трите известни езика (гръцки, латински, славянски) този звук е бил възприеман като У - нямаме никакви основания да го считаме за нещо друго. Оригиналната форма на нашия етноним трябва да е била БУЛГАР. В трите известни езика ударението е на първата сричка, но къде е било на прабългарски - не знам. Може да е било на втората сричка.

Забележка: Унгарската форма на нашия етноним БОЛГАР е славянска заемка. В унгарски език има много славянски заемки.

[Tyroglyphos]

Само във вашата "наука" може да се намерят извори, които да отбелязват

и ударението на думите.

Но от такива изобщо няма нужда, защото в тюркските езици при тези думи

ударението по принцип пада на последната сричка.

И доколкото прабългарският език е тюркски език, то очевидно-безспорно

и ударението на етнонима болгар от средата на ІХ в. е на втората и последна сричка.

Добре, проф. Добрев, но как си обяснявате, че изконната според Вас форма на българския етноним с "о" се появява толкова късно, едва през ІХ в.? При това наличието на форма с "о" може да бъде обяснено съвсем лесно и безпроблемно с влиянието и особеностите на езиковата среда, в която е засвидетелстван този вариант на името.

И какво правим с десетките документи на различни езици от предходните три и половина века, в които, като се започне още с първите появи на етнонима през VІ в., го виждаме изписан неизменно с "у" - и в ръкописите, и в епиграфските паметници, както чужди, така и домашни?

[Ka40]

И доколкото прабългарският език е тюркски език, то очевидно-безспорно

и ударението на етнонима болгар от средата на ІХ в. е на втората и последна сричка.

Измислените от вас "болгари" може да са били и тюрки, макар че както отбелязах по-горе то в този случай трябва да са били "булгари". Тъй като обаче доведените от кана сюбиги Аспарух хора не са били нито "болгари", нито "булгари", а българи, а също така не са били и тюрки, то е много тъпо да се коментира къде падало ударението в дупата предвид тюркския език.

[Skubi]

Добре, проф. Добрев, но как си обяснявате, че изконната според Вас форма на българския етноним с "о" се появява толкова късно, едва през ІХ в.? При това наличието на форма с "о" може да бъде обяснено съвсем лесно и безпроблемно с влиянието и особеностите на езиковата среда, в която е засвидетелстван този вариант на името.

И какво правим с десетките документи на различни езици от предходните три и половина века, в които, като се започне още с първите появи на етнонима през VІ в., го виждаме изписан неизменно с "у" - и в ръкописите, и в епиграфските паметници, както чужди, така и домашни?

Здрасти!

Ако тези писмени документи са от разни библиотеки, с голяма сигурност са преписки. Голямя част от тях са измишлйотии или лъжи.

Тези които сега откриват или са дълбани върху камък и сега се изравят, виж те могат да бъдат аутентични....

Всеки лъже. Аз също....

[проф. Добрев]

Добре, проф. Добрев, но как си обяснявате, че изконната според Вас форма на българския етноним с "о" се появява толкова късно, едва през ІХ в.?

Освен в първите древноруски летописи формата с широката закръглена гласна е употребена и от Хоренаци, а така също и в древнокитайските летописи за времето около Н.Е.

При това наличието на форма с "о" може да бъде обяснено съвсем лесно и безпроблемно с влиянието и особеностите на езиковата среда, в която е засвидетелстван този вариант на името.

Повтарянето на тази гласна в структурнотипологически и генеалого-исторически различни езици показва, че именно тя е първично-изходната гласна във фонетичната структура на думата.

Немаловажен аргумент в това направление е възстановяването и на апелатива и дори и на етимона на това собствено име, което като цяло може да се види в моята етимологизация.

И какво правим с десетките документи на различни езици от предходните три и половина века, в които, като се започне още с първите появи на етнонима през VІ в., го виждаме изписан неизменно с "у" - и в ръкописите, и в епиграфските паметници, както чужди, така и домашни?

В бъдещото пределно-пълно и докрай изчерпателно изследване и описание на етнонима българи всички тези случаи също така следва да бъдат описани и обяснени по определен ред и начин, но единствено и само в качеството и със статута на вторично-производни варианти от първа, втора и т.н. степен, които варианти са получени или образувани в множеството отделно-различни езици, в които етнонимът е преминал или е зает.

Достатъчно пълна представа за огромния брой на тези варианти дава например студията на проф. Ив. Шишманов

от 1900 г., към които задължително следва да се прибавят и впоследствие откритите варианти, като тези например в китайския език.

Звукът У е класически-традиционната и най-често срещаната субституция, защото той е най-близо и съответно изгражда и опозиция със звука О по линията на признака "отвореност-затвореност".

[КГ125]

Незнам защо, но модераторите като са отделили тази тема са сложили мен като автор. Изрично държа да отбележа, че нямам нищо общо с отделянето и формулирането на темата, най-малкото защото според мен самоназванието на прабългарите е било "българи", а не някакви измислени "булгари" и "болгари" и мисля, че обсъждането на този въпрос е напълно безсмислено.

От друга страна подръжник на безумната теза, че българите са са самонаричали "болгари" е "професор" Ив. Добрев и тъй като изрично заяви:

"Но ще продължа да участвам в тази тема, единствено и само ако тя се отвори на мое име - проф. Добрев, и има вида: Прабългари, болгари, българи или какво?"

то моля модераторите да сложат него като автор.

Не сме те слагали за автор, просто първото мнение е твое Това не е авторство; ще направя съответна забележка.

[проф. Добрев]

И какво правим с десетките документи на различни езици от предходните три и половина века, в които, като се започне още с първите появи на етнонима през VІ в., го виждаме изписан неизменно с "у" - и в ръкописите, и в епиграфските паметници, както чужди, така и домашни?

Достатъчно пълна представа за огромния брой на тези варианти дава например студията на проф. Ив. Шишманов

от 1900 г., към които задължително следва да се прибавят и впоследствие откритите варианти, като тези например в китайския език.

В бъдещото пределно-пълно и докрай изчерпателно изследване и описание на етнонима българи всички тези случаи също така следва да бъдат описани и обяснени по определен ред и начин, но единствено и само в качеството и със статута на вторично-производни варианти от първа, втора и т.н. степен, които варианти са получени или образувани в множеството отделно-различни езици, в които етнонимът е преминал или е зает.

При това при описанието на фонетичните промени и развитие задължително трябва да се има предвид фонетичната структура и фонетичните закони на езика приемник, който адаптира и усвоява етнонима по свой специфичен начин посредством специфичните си фонетични средства.

При описанието на семантичните промени и развитие пък задължително трябва да се има предвид тяхната културно-историческа основа, което досежно френския вариант на етнонима например означава, че трябва да се експлицират епохата, пътищата, конкретните му преносители, но също така и идеолого-политическото му съдържание под формата на съответната разновидност на богомилството.