Българи, "булгари", "болгари"

[Aspandiat]

Проф. Добрев - (не)всепризнат световен лидер в тюркологията и в частност в прабългаристиката, последен но твърд привърженик на истината с голямо "И", не(все)признат лингвистичен гений и всепризнат форумен увеселител...

Само се чудя как нито един академичен учен не се излъга да цитира някъде неговите гениални разработки.

Ами голяма част от българските академични учени не ползват интернет, а 2/3 от творчеството на професора го има единствено в сайта му.

[Skubi]

Здрасти!

Има един унгарски аниматор и режисюр Чаба Варга, който казва, че думите са отражение на някаква къртина. Когато се учим да говорим гледаме картинки или действия и повтаряме, запометяваме това. Затова ако разглеждаме корените на дадени думи и описанието им можем да намериме сродственни по смисал, даже и по букви същи такива в други езици. Но от къде произхожда думата може да се издири ако разгледаме сродственните думи, те дали показват подобни картинки или действия. Знам, че помазаните лингвисти настръхват от такива жълти, но за игра е интересно.

Да разгледаме тези думи които писах, че са стари български. Но може само да се скрили, може в някои диалекти и сега да живеят, ако ги кажеш на стар човек да ти отговори "ами да, по старому и така може да се каже".

Например:

tulok, вол -но туловище е тяло без крайниците и главата, на вола знаем какво му липсва...

kopó, ловно куче- лисичар, копои

kölyök; дете, -но обидно казано, като копеле, също на новородено животно

búza, жито, боза, -бозата се прави от зърно нали...

árpa, ечемик, арпажик казват на дребният лук добит от семе...

интересно е да се разгледат и съгласните. Много пъти даже и те съвпадат.

[проф. Добрев]

Ами голяма част от българските академични учени не ползват интернет, а 2/3 от творчеството на професора го има единствено в сайта му.

Разбира се, че нещата ще изглеждат така, когато не сте в състояние да различите поставена на личния сайт статия от издадена монография или отпечатана в научно списание или сборник, статия, което при добро желание можехте да видите в списъка на публикациите ми на сайта ми, преди за започнете да словоблудствате.

Но за вашия "морал" това е излишен лукс!

А това за кой ползва и кой не ползва Интернет е повече от просташко - по Света най-новите неща излизат най-напред в Интернет и много отдавна вече все повече изследователи предпочитат да публикуват първо именно там, а след това и на книжен носител, както между впрочем правя и аз за някои мои статии.

[проф. Добрев]

Мисля, че утре най-подробно ще ни просвети за световните авторитети в областта на прабългаристиката. Но сега ми идва на ум, че "професорът" никога не е цитирал литература написана на турски, татарски, чувашки, башкирски, татарски, а само на руски. Това поражда у мен съвсем основателният въпрос - дали ползва тези езици (то че не ги владее е ясно)?

Просташката ви дилетанщина е не само необозрима, но тя започва вече да става и забавно-комична.

Много се съмнявам, че изобщо сте в състояние да идентифицирате повечето от езиците, които ползвам.

Въпреки големите ви претенции за наука вие очевидно не ходите по книжарници, иначе отдавна

щяхте да видите турско-българския речник, на който аз съм основен съставител и научен редактор.

Това е част от библиографията на латиница и арабица на книгата ми.

Altheim Fr., Geschihte der Hunnen, Band 1-2. Berlin, 1959,1960.

Bang W., Ьber die tьrkishen Namen einiger Crosskatzen. – Kйleti Szemle, vol. 17, 1916.

Blanбr V., Lingvistickэ a onomastickэ status vlastnйho mena. – Onomastika, vol. 21. Warszawa, 1976.

Bouй M., Esquisse gйologique de la Turquie d’Europe. Paris, 1840.

Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948.

Discussions in sci.lang. - Vassil Karloukovski's Page. IntNt, 1999.

Dobrev Iv., Nordtьrkische Etymologien des Oronyms Balkan. – Балканско езикознание,

кн. 34.3-4, 1991.

~*~Прабългарското ханско име Авитохолъ. - Bulgarian names of Eastern languages origin. IntNt, 2003.

Dobrev P., Words, preserved in the historical and archaeological monuments from the VI-X cc. AD. – The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. IntNt, 2001.

Doerfer G., Tьrkishe und mongolishe Elemente im Neupersishen, t. 1-2. Wiesbaden, 1963, 1965.

Eren H., Bulgarlar ve Tьrk Dili. – Tьrk Dili, № 408, 1985.

~*~Balkan Adının Kцkeni. - Tьrk Dili, № 429, 1987.

Gabain A., Alttьrkische Grammatik. Leipzig, 1950.

Golden P., The Codex Cumanicus. - IntNt, 2003.

Gombocz Z., Die bulgarisch-tьrkischen Lehnwцrter in der ungarischen Sprache. - Mйmoires de la Sociйtй Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912.

Gьlensoy T., Tьrk Kişi Adlarının Dil ve Tarih Aзısından Цnemi. - IntNt, 2001.

Hampel J., Der Goldfund von Nagyszentmiklуs sogenannter ”Schatz des Attila”. Budapest, 1885.

Histoire de la Transylvanie. Budapest, 1992.

History of Civilizations of Central Asia, vol. 1-4. Paris, 1992-1998.

Hungarian art before the sixteenth century. - IntNt, 2003.

Inan A., Tarihte ve Folklorda Balkan. - Tьrk Dili, № 429, 1987.

Justi F., İranischen Namesbuch. Malburg, 1895.

Khazarian Names. - IntNt, 2001.

Koestler А., The Thirteenth Tribe. - IntNt, 2003.

Kojčeva E., Le rфle de Hemus dans le destin historique de la Pйninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2.

Kцprьlь F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Kunsthistorische Museum in Wien. - IntNt, 2003.

Lбslу Gy., İ. Rбcz, The Treasure of Nagyszentmiklуs. Budapest, 1984.

Maenchen-Helfen J. O., The World of the Huns –Studies in Their History and Culture. Berkeley, 1973.

Mavrodinov N., Le trйsor protobulgare de Nagyszentmiklуs. - Archаeologia Hungarica, vol. 29, 1943.

Melich J., A bolgбrok йs a szlavok. – Magyar Nyelv, kцn. 17, 1921; kцn. 19, 1923.

Menges K., Altaic elements in the Proto-Bulgarian Inscriptions. ­ Byzantion, t. 21.1, 1951.

Mikkola J., Die Chronologie der tьrkischen Donaubulgaren. - Journal de la Soсiйtй Finno-Ougrienne, t. 30. Helsingfors, 1914.

Miller K., Arabische Welt- und Lдnderkarten, V Bnd. Stuttgart, 1931.

Nйmeth Gy., Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklуs. Budapest-Leipzig, 1932.

~*~The Runiform Inscriptions from Nagy-Szent-Miklуs and the Runiform Scripts of Eastern Europe. - Acta Linguistica, t. 21(1-2), 1971.

Poppe N., Die mongolischen Lehnwцrter im Komanischen. - Nйmet Armağanı. Anakara, 1962.

Račeva M., Zu einigen nichtuntersuchten Bedeutungen des Appelativs балкaн im Bulgarischen. – Балканско езикознание, кн. 38.2, 1996.

Ramstedt G., Alte tьrkische und mongolische Titel. – Journal de la Sociйtй Finno-Ougrienne, vol. 55, 1951.

Schmitt R., Iranica Protobulgarica -Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. - İntNt, 2003.

Sevim A., E. Merзil, Selзuklu Devletleri Tarihi. Ankara, 1995.

Sobernheim L., Barsbay. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Stoyanov V., Cumanian anthroponymics in Bulgaria during the 15th century. – Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. София, 2001.

Tardy J., A contribution to the Cartography of the Central and Lower Volga Region. - Chuvash Studies. Wiesbaden, 1982.

Tekin T., Tuna Bulgarları ve Dilleri. Ankara, 1987.

The Cambridge History of İran, vol. 3.1-2. London, 1985.

Thomsen W. İnscriptions de l'Orkhon dйchiffrйes. Helsingfors, 1986.

~*~Une inscription de la trouvaille d'or de Nagy-Szent-Miklуs (Hongrie). – Samlede Afhandlinger, t. 3. Kшbenhavn, 1917.

Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997.

AiWb - Bartholomae Chr., Altiranisches Wцrterbuch. Berlin, 1961.

AsMn - Asia Minor under the Greeks and Romans (map) - İntNt, 2000.

AzеrPlNm - Azerbaijan Place Names. ­ Geographic Names Processing System. İntNt, 2000.

DcOnRm - Constantinesku N. A., Dicţionar Onomastic Romоnesc. Bukureşti, 1963.

DLT - Kaşgarlı M., Divanь Lыgat-it-Tьrk, c. 1-4. Ankara, 1998-1999.

Eren - Eren H., Tьrk Dilinin Etimolojik Sцzlьğь. Ankara, 1999.

GeorPlNm - Georgia Place Names. – Geographic Names Processing System. İntNt, 2000.

GoldDic - Paul Goldschmidt's Dictionary of Period Russian Names. İntNt, 2001.

HBTSz - Hayat Bьyьk Tьrk Sцzlьğь. İstanbul, (s.a.).

KdKum - Grцnbech K., Kuman Lehзesi Sцzlьğь. Ankara, (s.a.).

KırgSz - Yudahin K. K., Kırgız Sцzlьğь, c. 1-2. Ankara, 1998.

Kiss - Kiss L., Foldrajzi Nevek Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-2. Budapest, 1988.

KmTrk - Sвmi Ş., Kвmыs-i Tьrkо. İstanbul, 1998.

MаgEtSz - A Magyar Nyelv Tцrtйneti-Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-4. Budapest, 1967-1984.

MаgOrSz - Hadrovics L., L. Galdi, Magyar-Orosz Szуtбr, kцt. 1-2. Budapest, 1969.

Mikl - Miklosich Fr., Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Wien, 1862-1865.

OTS - Tuğlacı P., Okyanus Tьrkзe Sцzlьk, c. 1-3. İstanbul, 1971-1974.

Pokorn - Pokorny J., İndogermanisches Etymologisches Wцrterbuch, Bd. 1-2. Mьnchen, 1959.

Rдsдn - Rдsдnen M., Versuch eines etymologischen Wцrterbuchs der Tьrksprachen. Helsinki, 1969.

Skok - Skok P., Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika, t. 1-4. Zagreb, 1971-1974.

TDESz - Eyuboğlu İ. Z., Tьrk Dilinin Etimoloji Sцzlьğь. İstanbul, 1991.

TV - Tьrk Televizyonu Yayını.

UygSz - Necip E. N., Yeni Uygur Tьrkзesi Sцzlьğь. Ankara, 1995.

WdAtl - Encarta World Atlas. - Microsoft, 1998.

Yaqut - ١٩۰٧-١٩۰٦ ياقوت ش.، كتاب معجم البلدان، ج. ١-١٠. القاهرة،

[_magotin_]

Разбира се, че нещата ще изглеждат така, когато не сте в състояние да различите поставена на личния сайт статия от издадена монография или отпечатана в научно списание или сборник, статия, което при добро желание можехте да видите в списъка на публикациите ми на сайта ми, преди за започнете да словоблудствате.

В кои научни издания са публикувани статии на "професор" Добрев? Категорично не и в издания, утвъредни като научни от нашата или чужди академии на науките.

[Aspandiat]

Просташката ви дилетанщина е не само необозрима, но тя започва вече да става и забавно-комична.

Много се съмнявам, че изобщо сте в състояние да идентифицирате повечето от езиците, които ползвам.

Въпреки големите ви претенции за наука вие очевидно не ходите по книжарници, иначе отдавна

щяхте да видите турско-българския речник, на който аз съм основен съставител и научен редактор.

Това е част от библиографията на латиница и арабица на книгата ми.

Altheim Fr., Geschihte der Hunnen, Band 1-2. Berlin, 1959,1960.

Bang W., Ьber die tьrkishen Namen einiger Crosskatzen. – Kйleti Szemle, vol. 17, 1916.

Blanбr V., Lingvistickэ a onomastickэ status vlastnйho mena. – Onomastika, vol. 21. Warszawa, 1976.

Bouй M., Esquisse gйologique de la Turquie d’Europe. Paris, 1840.

Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948.

Discussions in sci.lang. - Vassil Karloukovski's Page. IntNt, 1999.

Dobrev Iv., Nordtьrkische Etymologien des Oronyms Balkan. – Балканско езикознание,

кн. 34.3-4, 1991.

~*~Прабългарското ханско име Авитохолъ. - Bulgarian names of Eastern languages origin. IntNt, 2003.

Dobrev P., Words, preserved in the historical and archaeological monuments from the VI-X cc. AD. – The language of the Asparukh and Kuber Bulgars. Vocabulary and grammar. IntNt, 2001.

Doerfer G., Tьrkishe und mongolishe Elemente im Neupersishen, t. 1-2. Wiesbaden, 1963, 1965.

Eren H., Bulgarlar ve Tьrk Dili. – Tьrk Dili, № 408, 1985.

~*~Balkan Adının Kцkeni. - Tьrk Dili, № 429, 1987.

Gabain A., Alttьrkische Grammatik. Leipzig, 1950.

Golden P., The Codex Cumanicus. - IntNt, 2003.

Gombocz Z., Die bulgarisch-tьrkischen Lehnwцrter in der ungarischen Sprache. - Mйmoires de la Sociйtй Finno-ougrienne, t. 30. Helsinki, 1912.

Gьlensoy T., Tьrk Kişi Adlarının Dil ve Tarih Aзısından Цnemi. - IntNt, 2001.

Hampel J., Der Goldfund von Nagyszentmiklуs sogenannter ”Schatz des Attila”. Budapest, 1885.

Histoire de la Transylvanie. Budapest, 1992.

History of Civilizations of Central Asia, vol. 1-4. Paris, 1992-1998.

Hungarian art before the sixteenth century. - IntNt, 2003.

Inan A., Tarihte ve Folklorda Balkan. - Tьrk Dili, № 429, 1987.

Justi F., İranischen Namesbuch. Malburg, 1895.

Khazarian Names. - IntNt, 2001.

Koestler А., The Thirteenth Tribe. - IntNt, 2003.

Kojčeva E., Le rфle de Hemus dans le destin historique de la Pйninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2.

Kцprьlь F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Kunsthistorische Museum in Wien. - IntNt, 2003.

Lбslу Gy., İ. Rбcz, The Treasure of Nagyszentmiklуs. Budapest, 1984.

Maenchen-Helfen J. O., The World of the Huns –Studies in Their History and Culture. Berkeley, 1973.

Mavrodinov N., Le trйsor protobulgare de Nagyszentmiklуs. - Archаeologia Hungarica, vol. 29, 1943.

Melich J., A bolgбrok йs a szlavok. – Magyar Nyelv, kцn. 17, 1921; kцn. 19, 1923.

Menges K., Altaic elements in the Proto-Bulgarian Inscriptions. ­ Byzantion, t. 21.1, 1951.

Mikkola J., Die Chronologie der tьrkischen Donaubulgaren. - Journal de la Soсiйtй Finno-Ougrienne, t. 30. Helsingfors, 1914.

Miller K., Arabische Welt- und Lдnderkarten, V Bnd. Stuttgart, 1931.

Nйmeth Gy., Die Inschriften des Schatzes von Nagy-Szent-Miklуs. Budapest-Leipzig, 1932.

~*~The Runiform Inscriptions from Nagy-Szent-Miklуs and the Runiform Scripts of Eastern Europe. - Acta Linguistica, t. 21(1-2), 1971.

Poppe N., Die mongolischen Lehnwцrter im Komanischen. - Nйmet Armağanı. Anakara, 1962.

Račeva M., Zu einigen nichtuntersuchten Bedeutungen des Appelativs балкaн im Bulgarischen. – Балканско езикознание, кн. 38.2, 1996.

Ramstedt G., Alte tьrkische und mongolische Titel. – Journal de la Sociйtй Finno-Ougrienne, vol. 55, 1951.

Schmitt R., Iranica Protobulgarica -Asparuch und Konsorten im Lichte der Iranischen Onomastik. - İntNt, 2003.

Sevim A., E. Merзil, Selзuklu Devletleri Tarihi. Ankara, 1995.

Sobernheim L., Barsbay. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949.

Stoyanov V., Cumanian anthroponymics in Bulgaria during the 15th century. – Проучвания в чест на професор Вера Мутафчиева. София, 2001.

Tardy J., A contribution to the Cartography of the Central and Lower Volga Region. - Chuvash Studies. Wiesbaden, 1982.

Tekin T., Tuna Bulgarları ve Dilleri. Ankara, 1987.

The Cambridge History of İran, vol. 3.1-2. London, 1985.

Thomsen W. İnscriptions de l'Orkhon dйchiffrйes. Helsingfors, 1986.

~*~Une inscription de la trouvaille d'or de Nagy-Szent-Miklуs (Hongrie). – Samlede Afhandlinger, t. 3. Kшbenhavn, 1917.

Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997.

AiWb - Bartholomae Chr., Altiranisches Wцrterbuch. Berlin, 1961.

AsMn - Asia Minor under the Greeks and Romans (map) - İntNt, 2000.

AzеrPlNm - Azerbaijan Place Names. ­ Geographic Names Processing System. İntNt, 2000.

DcOnRm - Constantinesku N. A., Dicţionar Onomastic Romоnesc. Bukureşti, 1963.

DLT - Kaşgarlı M., Divanь Lыgat-it-Tьrk, c. 1-4. Ankara, 1998-1999.

Eren - Eren H., Tьrk Dilinin Etimolojik Sцzlьğь. Ankara, 1999.

GeorPlNm - Georgia Place Names. – Geographic Names Processing System. İntNt, 2000.

GoldDic - Paul Goldschmidt's Dictionary of Period Russian Names. İntNt, 2001.

HBTSz - Hayat Bьyьk Tьrk Sцzlьğь. İstanbul, (s.a.).

KdKum - Grцnbech K., Kuman Lehзesi Sцzlьğь. Ankara, (s.a.).

KırgSz - Yudahin K. K., Kırgız Sцzlьğь, c. 1-2. Ankara, 1998.

Kiss - Kiss L., Foldrajzi Nevek Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-2. Budapest, 1988.

KmTrk - Sвmi Ş., Kвmыs-i Tьrkо. İstanbul, 1998.

MаgEtSz - A Magyar Nyelv Tцrtйneti-Etimolуgiai Szуtбra, kцt. 1-4. Budapest, 1967-1984.

MаgOrSz - Hadrovics L., L. Galdi, Magyar-Orosz Szуtбr, kцt. 1-2. Budapest, 1969.

Mikl - Miklosich Fr., Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Wien, 1862-1865.

OTS - Tuğlacı P., Okyanus Tьrkзe Sцzlьk, c. 1-3. İstanbul, 1971-1974.

Pokorn - Pokorny J., İndogermanisches Etymologisches Wцrterbuch, Bd. 1-2. Mьnchen, 1959.

Rдsдn - Rдsдnen M., Versuch eines etymologischen Wцrterbuchs der Tьrksprachen. Helsinki, 1969.

Skok - Skok P., Etimologijski rječnik hrvatskoga ili srpskoga jezika, t. 1-4. Zagreb, 1971-1974.

TDESz - Eyuboğlu İ. Z., Tьrk Dilinin Etimoloji Sцzlьğь. İstanbul, 1991.

TV - Tьrk Televizyonu Yayını.

UygSz - Necip E. N., Yeni Uygur Tьrkзesi Sцzlьğь. Ankara, 1995.

WdAtl - Encarta World Atlas. - Microsoft, 1998.

Yaqut - ١٩۰٧-١٩۰٦ ياقوت ش.، كتاب معجم البلدان، ج. ١-١٠. القاهرة،

Професоре, моля да ме цитирате коректно. Съмненията дали ползвате или не ползвате един или друг език изрази Ка40, а не аз.

Що се отнася до това кой предпочита да качва монографиите си първо в интернет, а после да ги издава на хартиен носител, не знам кого се опитвате да заблудите - форумците или себе си. Защото все още трудовете се издават основно на хартия. Да сте видяли труд от западен учен ей така качен онлай и то free? Много са малко. Извори - да. Монографии и статии се качват "първо в интернет" (а според мен само там) когато просто няма кой да ги издаде на хартиен носител по една или друга причина. Както са повечето от вашите. Впрочем, понеже доста агресивно нападате хората, в т.ч. и на лична основа, да ви попитам след като сте толкова голям учен, бихте ли посочили свои монографии, издадени преди 2005 г.? Май няма. Та се чудя как се става професор само със статии? Може би за прослужено време?

А сега по темата - попитах ви по-горе, но може би не сте видяла поста ми, не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? (Да обясня на форумците, които не са навътре с езикознането, знакът * пред дума, значи, че тя е предполагаема, реконструирана). И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

И втория ми въпрос, на който упорито чакам отговор - посочете ми домашен извор отпреди въвеждането в България като официален писмен държавен език на старобългарския (който е славянски език), в който да е записано "болгари".

[Ka40]

Това е част от библиографията на латиница и арабица на книгата ми.

Набутването на възможно най-много библиография е стар приом в соцнауката. Да не мислите, че ще впечатлите някого? Не. Сигурен съм, че и половината от цитираните от вас заглавия не сте ги чели. Особен интерес предизвикаха в мен следните заглавия, като ми е много интересно какво отношение имат те към съкровището от Наги сент Миклош:

Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948

Kojčeva E., Le rфle de Hemus dans le destin historique de la Pйninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2.

Kцprьlь F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949

Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997

AsMn - Asia Minor under the Greeks and Romans (map) - İntNt, 2000

AzеrPlNm - Azerbaijan Place Names. ­ Geographic Names Processing System. İntNt, 2000

[Ka40]

В кои научни издания са публикувани статии на "професор" Добрев? Категорично не и в издания, утвъредни като научни от нашата или чужди академии на науките.

Колега, отново показване профанно невежество по въпроса за историята на западния клон сянбино-тюрко-турците или собствено болгаро-гагаузите. Вие със сигурност не сте чели публикациите в Известията на Чувашкия държавен институт по хуманитарни науки М. Горки, Трудовете на факултета по булгаро-болгаристика на Медресето в Казан или Годишника на турската военна академия Кемал Ататюрк! Просташката ви дилетанщина е не само необозрима, но тя започва вече да става и забавно-комична.

Е в Проблеми на прабългарскта история и култура, няма статии писани от нашия "професор", но от това страда единствено престижа на поредицата

[проф. Добрев]

Професоре, моля да ме цитирате коректно. Съмненията дали ползвате или не ползвате един или друг език изрази Ка40, а не аз.

Очевидно станало е недоразумение, но не смятам да ви се извинявам, защо да се различавам от вас, най-голямото "научно" постижение на когото са клеветите и ругатните, отправени към мене.

Що се отнася до това кой предпочита да качва монографиите си първо в интернет, а после да ги издава на хартиен носител, не знам кого се опитвате да заблудите - форумците или себе си. Защото все още трудовете се издават основно на хартия. Да сте видяли труд от западен учен ей така качен онлай и то free? Много са малко. Извори - да. Монографии и статии се качват "първо в интернет" (а според мен само там) когато просто няма кой да ги издаде на хартиен носител по една или друга причина. Както са повечето от вашите.

А дали наистина добре си направихте калкулацията?

Поредната ви клевета, гарнирана с излишни подробности - всичките ми основни заглавия от списъка

са публикувани главно в издания на БАН и Университета, включително и на чуждестранна академия на науките!

А повечето от статиите ми на сайта са публикувани след това и в сборници на БАН и Университета.

И изобщо никога съм нямал проблеми нито с изданията за публикуване, нито пък темите и идеите, които да разработвам.

Впрочем, понеже доста агресивно нападате хората, в т.ч. и на лична основа, да ви попитам след като сте толкова голям учен, бихте ли посочили свои монографии, издадени преди 2005 г.? Май няма. Та се чудя как се става професор само със статии? Може би за прослужено време?

Нали, аз агресивен, а вие гдето само ругаете и псувате, даже и тук,

без да сте написали и два реда по същество, сте вода ненапита.

А сега трябва да задоволям и отстранявам и това ви невежество - станах професор с хабилитационен труд,

а част от него след това публикувах в монографията си.

А сега по темата - попитах ви по-горе, но може би не сте видяла поста ми, не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? (Да обясня на форумците, които не са навътре с езикознането, знакът * пред дума, значи, че тя е предполагаема, реконструирана). И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

Я не ме разсмивайте с това "навътре в езикознанието", където и вие никога не сте били и няма да бъдете.

А щом като сте толкова любознателен, намерете си литература по Индоевропейско сравнително-историческо езикознание, Иранско сравнително-историческо езикознание, Тюркско сравнително-историческо езикознание и Историческа фонетика на тюркските езици, седнете, четете и всичко много лесно и "скоро" ще разберете.

А, щях да забравя, и наблегнете повече на фонетичните закони в отделните семейства и групи езици.

И втория ми въпрос, на който упорито чакам отговор - посочете ми домашен извор отпреди въвеждането в България като официален писмен държавен език на старобългарския (който е славянски език), в който да е записано "болгари".

На този ви въпрос, ако това изобщо е въпрос, вече отговорих,

но вие по добре обясними причини нито сте го разбрали, нито пък някога ще го разберете!

[проф. Добрев]

Набутването на възможно най-много библиография е стар приом в соцнауката. Да не мислите, че ще впечатлите някого? Не. Сигурен съм, че и половината от цитираните от вас заглавия не сте ги чели. Особен интерес предизвикаха в мен следните заглавия, като ми е много интересно какво отношение имат те към съкровището от Наги сент Миклош:

Darkot B., Erzurum. - Islam Ansiklopedisi, t. 4. Istanbul, 1948

Kojčeva E., Le rфle de Hemus dans le destin historique de la Pйninsule Balkanique au Мoyen age. - Bulgаrian Historical Review, 2000, № 1-2.

Kцprьlь F., Baybars. – İslam Ansiklopedisi, t. 2. İstanbul, 1949

Todorova M., Imagining the Balkans. New York, 1997

AsMn - Asia Minor under the Greeks and Romans (map) - İntNt, 2000

AzеrPlNm - Azerbaijan Place Names. ­ Geographic Names Processing System. İntNt, 2000

А то всъщност е от просто по-просто - намирате страницата в книгата ми,

където тези заглавия са цитирани, после намирате самите статии и сверявате дали всичко е точно.

Приятни занимания!

[Ka40]

А то всъщност е от просто по-просто - намирате страницата в книгата ми,

където тези заглавия са цитирани, после намирате самите статии и сверявате дали всичко е точно.

Приятни занимания!

"Професоре", по форумите в Интернет успяхте да си направите "много добра реклама" на вашата книга. От цитатите които сте пускали, както и от изказванията ви, се убедих, че вашата книга е последното нещо, което ще прочета.

[Aspandiat]

Я не ме разсмивайте с това "навътре в езикознанието", където и вие никога не сте били и няма да бъдете.

А щом като сте толкова любознателен, намерете си литература по Индоевропейско сравнително-историческо езикознание, Иранско сравнително-историческо езикознание, Тюркско сравнително-историческо езикознание и Историческа фонетика на тюркските езици, седнете, четете и всичко много лесно и "скоро" ще разберете.

А, щях да забравя, и наблегнете повече на фонетичните закони в отделните семейства и групи езици.

Това не е отговор, а отново се плъзгате към аргументите от лично естество. Затова питам пак: не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

На този ви въпрос, ако това изобщо е въпрос, вече отговорих,

но вие по добре обясними причини нито сте го разбрали, нито пък някога ще го разберете!

От отговора ви се видя единствено, че считате, че славянското "болгари" било прабългарска форма. Хърс Златният ви написа това-онова по темата за фонетичните закони на старобългарския, но сигурно и той е неграмотен и малоумен Впрочем освен Вас в този форум мой всички са неграмотни и малоумни, нали?

П.П. НЕ СЪМ ВИ ПСУВАЛ НИКОГА!!!

АКО ДЪРЖИТЕ, МОГА ДА ГО НАПРАВЯ В ЛИЧНО СЪОБЩЕНИЕ.

[Aspandiat]

Нали, аз агресивен, а вие гдето само ругаете и псувате, даже и тук,

без да сте написали и два реда по същество, сте вода ненапита.

А сега трябва да задоволям и отстранявам и това ви невежество - станах професор с хабилитационен труд,

а част от него след това публикувах в монографията си

Много добре знам, че професор или доцент се става с хабилитационен труд. Но преди това, особено за професура, човек трябва и да е издал поне 1-2 книжки. И за да не бъда обвинен, че съм голословен, ето линк към сайта ви, в който се вижда, че имате само 1 монография!

http://bolgnames.com/

А ето от същата страница няколко статии с "безспорен" и "очевиден" "принос" към прабългаристиката и във връзка с нея:

1.Някои резултати от статистическата обработка на лексико-флективната структура на турски публицистични текстове.

2. Флективен състав на съществителното и глагола в турския публицистичен текст.

3. Методика за формиране на речеви навици в условията на езиков кабинет.

4. Служба, място и делитбени основи на словосъчетанието.

5. Теоретико-методологически проблеми на функционалната стилистика.

6.Съдържание и философски предпоставки на двойствения характер на езика.

7. Възникване на знака при Маркс.

8. Типология и структурни особености на трисъставните субстантивно-субстантивни словосъчетания в съвременния турски език.

9. Вътрешната структура на езиковия знак.

10. Основи на комплексна методика за теоретична преценка на стенографски системи.

11. Структура и номинативно-функциональные особенности аппозитивных субстантивно-субстантивных словосочетаний в современном турецком языке.

12. Бележки към частите на речта в турския език.

13. Координативные субстантивно-субстантивные словосочетания в современном турецком языке.

14. Към най-близкия род на езика като елемент на общолингвистичната представа за него.

15. Социалната високоорганизирана система като най-близък род на езика.

16. Възможности за приложение на българска стенографска система към турския език.

17. Същност на стенографията като наука.

18. Теоретичната лингвистика и принципът на допълнителността.

19. Място на словосъчетанието в системата на езиковите единици.

20. Турските елементи в ономастиката на Окръга.

21. Същност и характер на частите на речта в съвременния турски език.

22. Частите на речта в съвременния турски език.

23. Онтологически статус на писмото в системата на езика.

24. Подход при подбора на понятийнокатегориалния апарат в морфологията.

25. Словообразуването и лингвистичната методология.

26. Състав и динамика на логико-семантичните структури в номинативния процес.

27. Същност и характер на частите на речта в турския език.

28. Лингвистичните проблеми в “Логика” на Васил Хаджистоянов-Берон.

29. За същността и характера на езика на османотурските документи.

30. Термин, граници и онтология на словосъчетанието като езикова единица.

31. Диакритична и консонантносимволична стенографска система “Диксим” – разгърнато системно-структурно изложение.

32. Системно-структурното изложение на стенографската система – основа за преценка на нейната усвоимост.

33. Знания за Турската армия -Сборник турски военни текстове за четене, превод и развитие на устната реч.

34. Материали по география и история на Турция.

35. Именните словосъчетания в съвременния турски език. Докторска дисертация.

36. Именните словосъчетания в съвременния турски език. Авто-реферат.

37. Общи и частни проблеми на българската ономастика в нейния общобалкански контекст. Хабилит. труд.

Да направим равносметка. В сайта си посочвате 60 свои научни работи. От тях 1 студия публикувана в 3 части, 1 студия публикувана в 2 части, 1 статия преведена и на немски. Реално 56. От тези 56 работи 37 очевидно нямат общо с прабългаристиката, иначе казано 66% от научната ви дейност е в друго направление. Що се отнася до системните ви занимания с прабългарската материя, като изключим 3 статии от периода 1982-1983 г. (явно в контекста на тогавашните чествания 1300 години България), след 20-годишно затишие изведнъж "изригвате" през 2004 г. със статията "Прабългарското ханско име Авитохол" в сборника "50 години специалност тюркология в СУ “св. Климент Охридски”. Следва статията "Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа" (2005), студиите "Надпис № 21 от българското златно съкровище “Надь Сент-Миклош” (2005), "Етимон и апелатив на българското народностно название" (2005), "Прабългарското име на цар Борис Кръстител" (2006), и монографията "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон" (2005). Искам да вметна, че 2 от трите ви студии без основание са наречени така, защото е смешно да наречеш текст от 25 страници студия.

Та това е основата, върху която вие претендирате да сте най-големият прабългарист у нас. Прабългарист сте от 2004 г. насам! В периода 2004-2006 г. имате общо 607 страници по темата! Не повече. Качеството на съдържанието на тези страници е отделен въпрос. Затова слезте на земята и престанете с менторско-даскалския тон и обидите от личен характер (кой бил тъп, малоумен, недорасъл да разбере гениалните ви мисли и т.н.).

Поздрави!

[Ka40]

Да направим равносметка. В сайта си посочвате 60 свои научни работи. От тях 1 студия публикувана в 3 части, 1 студия публикувана в 2 части, 1 статия преведена и на немски. Реално 56. От тези 56 работи 37 очевидно нямат общо с прабългаристиката, иначе казано 66% от научната ви дейност е в друго направление. Що се отнася до системните ви занимания с прабългарската материя, като изключим 3 статии от периода 1982-1983 г. (явно в контекста на тогавашните чествания 1300 години България), след 20-годишно затишие изведнъж "изригвате" през 2004 г. със статията "Прабългарското ханско име Авитохол" в сборника "50 години специалност тюркология в СУ “св. Климент Охридски”. Следва статията "Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа" (2005), студиите "Надпис № 21 от българското златно съкровище “Надь Сент-Миклош” (2005), "Етимон и апелатив на българското народностно название" (2005), "Прабългарското име на цар Борис Кръстител" (2006), и монографията "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон" (2005). Искам да вметна, че 2 от трите ви студии без основание са наречени така, защото е смешно да наречеш текст от 25 страници студия.

Та това е основата, върху която вие претендирате да сте най-големият прабългарист у нас. Прабългарист сте от 2004 г. насам! В периода 2004-2006 г. имате общо 607 страници по темата! Не повече. Качеството на съдържанието на тези страници е отделен въпрос. Затова слезте на земята и престанете с менторско-даскалския тон и обидите от личен характер (кой бил тъп, малоумен, недорасъл да разбере гениалните ви мисли и т.н.).

Поздрави!

Защо така се караш на "професора", то това е една впечатляваща библиография, на която биха завидяли не малко прабългаристи! Освен това, тази библиография по принцип е впечатлваща за един професор - една книга и почти 60 статии! Колко професори могат да се похвалят с такова постижение. Всъщност към момента, в който става професор има цели 47 статии и нито една книга. Най-смешното в цялата работа, че е дал и автореферата си като "научен труд" .

А като гледам и в какви авторитетни в областта на прабългаристиката списания и сборници е публикувал:

- Сборник от Научна сесия на ВВУЗ. Шумен, 1973

-Научни трудове на ВНВУ “В. Левски”, Велико Търново

- Научна сесия на ВНМУ “Н. Й. Вапцаров”

- Философска мисъл

-Стенографски преглед

- Зборник Матица српска за филологjу и лингвистику

-Сборник материали от Научна конференция на ВА “Г. С. Раков-ски”.

Освен това много са показателни трудове му за доктор, доцент и професор:

"Именните словосъчетания в съвременния турски език"

"Частите на речта в съвременния турски език"

"Общи и частни проблеми на българската ономастика в нейния общобалкански контекст"

Само аз ли не виждам нищо общо с прабългаристиката? А фактът, че не са публикувани, показва или че разглежданите теми в тях не представляват някакъв съществен интерес или са на много ниско ниво и нямат особена стойност. И тук ще прибегна до любимия ми цитат от "професора" - "авторите на тези публикации трябва да имат дипломи за научни степени и звания за научна област, припокриваща се в голяма степен с Прабългаристиката, а съдържанието на публикациите им да е неразделна част от нейния обект и предмет на изследване." Абе аланкоолу, с тази библиография, къде се буташ в прабългаристиката.

[_magotin_]

Вие не разбирате, колега Ка40. Прабългаристиката е собствено дял от тюркологията, в по-широк смисъл - от турската филология. Само като осъзнаете-разберете тази взаимозависимост научно-дисциплинарно ще разберете как цялото творчество на многоуважаемия професор има пряка и конкретна връзка с прабългаристиката.

Колкото до изключително авторитетните издания, в които г-нът е публикувал своите творби, мога да заявява в качеството си на негов временен адвоДОоткат, че е цяло чудо, че въобще е успял да публикува и този му несъмнен успех - да прокара продуктите си - трябва да му се признае като особена заслуга към "прабългаристиката".

Така че моля Ви престанете с вулгарно-просташките си намеци, че г-н професорът е станал незаслужено професор. В крайна сметка той е отдал живота си на обучението на млади хора в областта на турския и заради тази несъмнено тежка саможертва заслужава уважение...

[Tyroglyphos]

Изобщо не твърдя нищо, а само констатирам, че в изворите има известен брой такива форми.

Анализът на тези форми с помощта на славяно-старобългарския сравнително-исторически метод, за който се опитах да дам представа по-горе, най-недвусмислено показва и доказва,

че те са първично-изходни спрямо такива форми например като българи или блъгари.

Напротив, сравнително-историческият метод най-недвусмислено показва и доказва, че от предполагаема форма *bolg- в старобългарски би се получило благ-, съответно в руски болог-, тъй като комплексът C-ol-C неизменно се развива в C-la-C, така както *volk-i-ti дава в стбълг. влачити, а в руски волочить.

Първично-изходен и основен фонетичен вариант на Името е не чувствително по-късният, собствено къпчако-татарският облик булгар, а засвидетелстваният в древнокитайските, туранобългарските, староарменските, волжскобългарските, древноруските, старобългарските и древноунгарските хроники, летописи и надписи; в топонимията на Централна Азия, Средна Азия, Кавказ, Волжска България и Централна Европа; като етноним или нарицателно име в езиците на много народи и племена от Тихия до Атлантическия Океан фонетичен облик болгар, състоящ се от основата болк- и собствено-специфичния прабългарски суфикс за мн.ч. -ар, засвидетелстван не само в гръкоезичните прабългарски надписи от началото на ІХ в., но като субстратно произхождащ и в съвременната татарска антропонимия.

Трябва ли да разбираме, че преобладаващите форми на етнонима с "у", масово засвидетелствани още от VІ в., ни представят "собствено къпчако-татарския" облик на етнонима, проникнал по незнайни пътища в латински, гръцки, арменски, старобългарски и пр. езици?!

[Tyroglyphos]

Освен това, тази библиография по принцип е впечатлваща за един професор - една книга и почти 60 статии! Колко професори могат да се похвалят с такова постижение.

Наистина някои професори и с толкова не могат да се похвалят. Все пак проф. Добрев е професор съвсем официално, следователно научната му продукция е била преценена като напълно достатъчна, за да му бъде присъдена тази прибавка към името.

[Skubi]

Здрасти!

Само като интересно:

A ENGLISH - SUMERIAN - TURKISH DICTIONARY

Prepared by

Polat Kaya

(September 12, 1997)

English ...... Sumerian ..... Turkish……. Мадярски

___________ ... _________ ... _____________

Adam ........ Adapa ........ Adam (atam)=my father; (homosapien) ataapa APÁM

Air ........ Lil ...l>y ........ yil (yel)= wind LIL, LÉLek, szél

Anger ........ mir ...m>k ........ kiz-mak (=to get angry)……..MÉReg, MORog

Arm ........ Kar ........ Kol, kar? ….KAR

Back of head ........ Arku ........ arka (=back) tARKÓ

Be strong (to) ........ kalag ... g>ng ........ kaling KALapacs

Beard ........ Sig ........ Sak-al SZAKÁL

Beat (to) ........ Tud ... d>v ........ döv DÖF

http://storm.ca/~cm-tntr/sumerturkc.html

Аз само добавих няколко унгарски по Чаба Варга.

[проф. Добрев]

Пантюркистите в Казан ли? Защото само от там дрънкат, че де що е живяло между Кавказ и Архангелск, са били българи. Особен фрапиращ случай е побългаряването на башкирите, за които още Ибн Фадлан пише, че са различни от волжките българи. Именно казанските пантюрсти, щедро захранвани идейно и финансово от Анкара и турските служби, настояват за 40-те български рода (племена), всички естествено турски по произход (заете добре, че в турския и в тюркските езици няма отделни термини за "турски" и "тюркски"). Би трябвало все нещичко да сте подочул за това, все пак във Военната академия преподавате... Или там подготвят само роботи, специалисти по "леви-десни, едно, две, три"?....

В Тюркологическата Наука подобни въпроси изобщо не се обсъждат.

Тук се смята за проява на много лош вкус това Науката да се бърка с идеологията и политиката.

[проф. Добрев]

Проф. Добрев - (не)всепризнат световен лидер в тюркологията и в частност в прабългаристиката, последен но твърд привърженик на истината с голямо "И", не(все)признат лингвистичен гений и всепризнат форумен увеселител...

Само се чудя как нито един академичен учен не се излъга да цитира някъде неговите гениални разработки.

Не познавате даже медиевистичната си литература, да не говорим за лингвистичната и др.

СЛАВЯНИ, ТЮРКИ И ИНДО-ИРАНЦИ В РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ (ЕЗИКОВИ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОГЕНЕЗИС – КЪМ ПОСТАНОВКАТА НА ВЪПРОСА)

.

Стефан ЙОРДАНОВ (В: Българистични проучвания. 8. Актуални проблеми на българистиката и славистиката. Седма международна научна сесия. Велико Търново, 22-23 август 2001 г. Велико Търново, 2002, 275-295)

1. 6. 1. Както се установява, редица лексеми от ирански произход в български език – вина, гуня, мед, рай, сто, янтар, топор, самодива, стопан, бог и др. – са ирански заемки в славянските езици още от времето на иранската и славянска общност далеч преди заселването на славяните на Балканския полуостров (Добрева, А., Добрев, И., 1983, с. 40-41, с лит.). Относително точно датирани чрез методите на лингвистическия анализ, те не могат да бъдат обяснени чрез установяването на многобройно ираноезично население в днешните български земи, доведено от Аспарух, тъй като това не съответства на хронологията на езиковите процеси. Техният преносител до съвременния български език са славянските племена от т. нар. българска група, настанили се в нашите земи в ранното средновековие и стоящи в основата на българския етногенезис.

1. 6. 2. В съвременната българска топонимия на практика почти липсва ираноезичен пласт. И в това отношение чисто количествено преобладават онези топоними, които, представлявайки евентуално наследство от езика на прабългарите, са с тюрко-алтайски доосмански лингвистичен облик (Сунгурларе, Осмар, Шумен, Тутракан и др.). Мощен ирански топонимичен пласт – такъв, какъвто е налице в Източна Европа – в българските земи липсва. От досега установените случаи може да се посочат само топонимите от типа на селищното име Шереметя (село до Велико Търново) и подобни в други краища на страната, както и селищните имена Дерманци и Чиракман. Първото от тях показва явни следи от битуване в тюркоезична среда и може да е сравнително късно, а за другите две изследвачите изрично указват проникването им посредством такъв преносител като късните тюркоезични номади, достигащи през XI-XII век нашите земи, част от които взимат участие в българския етногенезис – узи, печенеги, кумани (Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 46-47). Единственото изрично свидетелство за топоними, донесени на Балканите през ранното средновековие заедно с ираноезично население, са упоменатите в изворите две имена на планински крепости, окачествени чрез съответните топоними като ”сарматски [крепости]“ (цит. по: Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 40). Като цяло тази картина може да означава единствено, че в епохата на Великото преселение на народите в нашите земи проникват само отделни и то незначителни инфилтрации от ираноезично население.

2. Смятам, че засега няма нови данни, които да разколебаят старата, но фактологически и методически напълно актуална констатация, че прабългарите представляват население от тюркски произход, подложено на силно иранско влияние и в областта на езика, и в областта на културата (Венедиков, Ив. 1954, с. 290). И все пак гореизложените съображения, въз основа на които тази констатация е изведена, се атакуват приблизително със следната аргументация:

Разбира се, установяването на точната хронология на иранските заемки е въпрос на конкретен анализ; докато лексемата хубав би могла да е много ранна заемка от източноиранските езици (Цв. Тафраджийска например я извежда от съответната лексема в монголски, вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 45, с лит.), то лексемата кумир като че ли е по-късна заемка, дължима на етнокултурната ситуация в Северното Причерноморие. Разбира се, точното решение на такъв род частни проблеми ще дойде след съответното проучване, тук само маркираме възможността и необходимостта от прецизна хронологическа стратиграфия на иранските по произход лексеми, откривани в старобългарски писмени паметници, в известия на средновековни исторически извори или в новобългарски език. Такъв подход ще даде възможност за действително прецизни изводи и в етногенетичен план.

И в случая, обаче, е необходимо анализът да бъде прецизен и точен. Бихме илюстрирали този проблем само с един пример. Иранското по произход име на основателя на българската държава, Аспарух, е било неведнъж предмет на анализ. Представляващо (и според нас) едно несъмнено иранско име, то има многобройни етимологични изяснявания, определящи го и като иранско, и като тюркско име.

Струва ни се, че един от най-прецизните анализи засега е онзи, който е предложен в проучването на А. Добрева и И. Добрев, представящ го като продължение на древноперсийското vis(i)yapura 'благородник, принц, наследник' (вж. Добрева, А., Добрев, И. 1983, с. 44). Следователно това е още един от примерите за развитие на лично име въз основа на титла.

Основният извод, който се налага от казаното дотук – независимо от предварителния характер и неизбежната неизчерпателност на извършените наблюдения – е установяването, че в анализа се допуска една базисна грешка от методическо естество. Тя се състои според нас в смесването на етнокултурна и етнолингвистична общност. В етническата история примерите за взаимовлияния и уеднаквяване на етнокултурния облик на народи с различен етнолингвистичен произход не са малко и прабългарите са един от тези примери. По етнокултурен облик те принадлежат на средновековния индоирански свят, но по своя етнолингвистичен произход те спадат към групата на тюрко-монголските народи.

Бих посочил също така, че тази констатация е валидна за една голяма част и от останалите тюрко-монголски народи. Ако в случая с прабългарите при отделни изследвачи не се стига до тази констатация, напълно оправдана от наличната изворова база и нейния анализ, причините за това са две – на първо място, състоянието на познанията ни за езика на прабългарите, което може да породи алтернативни и противоречиви мнения, и на второ място, преднамереният подход към проблематиката. Както се вижда от изложеното, привържениците на двете алтернативни становища – за тюрко-алтайската и за иранската етнолингвистична принадлежност на прабългарите – в методическо отношение се опират на практически идентични доводи. Прецизният анализ обаче, дори и преди да се отиде към комплексния анализ на всички извори, осветляващи проблема, показва, че в редица случаи се правят изводи, които не са достатъчно обосновани и не говорят за иранска етнолингвистична принадлежност на прабългарите. Разбира се, и в това поле на научното дирене, по думите на американския етнолог Фр. Боас, ”the solid work is still all before us“.

Но на настоящия етап на анализ по-обоснованият извод е изводът за тюрко-алтайски етнолингвистичен произход на прабългарите.

Добрева, А., Добрев, И., 1983 – Ани Добрева и Иван Добрев. Предпосылки иранского языкового влияние и его результаты в болгарском языке. – Балканско езикознание/Linguistique balkanique, XXVI, 2

[Aspandiat]

Добър ден, професор Добрев, аз все още чакам отговор на въпроса си не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни?

И ви моля да не се измъквате, като ме пращате да чета това или онова, защото съм бил неграмотен или тъп, а да отговорите на този толкова конкретен въпрос.

[проф. Добрев]

Много добре знам, че професор или доцент се става с хабилитационен труд. Но преди това, особено за професура, човек трябва и да е издал поне 1-2 книжки. И за да не бъда обвинен, че съм голословен, ето линк към сайта ви, в който се вижда, че имате само 1 монография!

Да направим равносметка. В сайта си посочвате 60 свои научни работи. От тях 1 студия публикувана в 3 части, 1 студия публикувана в 2 части, 1 статия преведена и на немски. Реално 56. От тези 56 работи 37 очевидно нямат общо с прабългаристиката, иначе казано 66% от научната ви дейност е в друго направление. Що се отнася до системните ви занимания с прабългарската материя, като изключим 3 статии от периода 1982-1983 г. (явно в контекста на тогавашните чествания 1300 години България), след 20-годишно затишие изведнъж "изригвате" през 2004 г. със статията "Прабългарското ханско име Авитохол" в сборника "50 години специалност тюркология в СУ “св. Климент Охридски”. Следва статията "Българо-румънският надпис върху големия каменен кръст от Северна Добруджа" (2005), студиите "Надпис № 21 от българското златно съкровище “Надь Сент-Миклош” (2005), "Етимон и апелатив на българското народностно название" (2005), "Прабългарското име на цар Борис Кръстител" (2006), и монографията "Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон" (2005). Искам да вметна, че 2 от трите ви студии без основание са наречени така, защото е смешно да наречеш текст от 25 страници студия.

Та това е основата, върху която вие претендирате да сте най-големият прабългарист у нас. Прабългарист сте от 2004 г. насам! В периода 2004-2006 г. имате общо 607 страници по темата! Не повече. Качеството на съдържанието на тези страници е отделен въпрос. Затова слезте на земята и престанете с менторско-даскалския тон и обидите от личен характер (кой бил тъп, малоумен, недорасъл да разбере гениалните ви мисли и т.н.).

Моят тон е менторско-даскалски, а дали вие имате моралното право да говорите за качеството на моите страници, когато не сте показали тук дори и една своя научна публикация, ако изобщо имате такива?

По този начин само демонстрирате абсолютното си невежество и в научното законодателство и научната администрация.

Аз съм професор, не защото така ми се иска, а такъв ме направиха немалък брой научни ръководители, рецензенти, докладчици в подкомисии, катедрени, факултетни, академични, научни съвети и подкомисии на ВАК, които са преценили и решили, че удовлетворявам съответните изисквания и условия в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование.

Бихте ли бил така любезен да отнесете всички свои въпроси и претенции към всички тях?

[Aspandiat]

Моят тон е менторско-даскалски, а дали вие имате моралното право да говорите за качеството на моите страници, когато не сте показали тук дори и една своя научна публикация, ако изобщо имате такива?

По този начин само демонстрирате абсолютното си невежество и в научното законодателство и научната администрация.

Аз съм професор, не защото така ми се иска, а такъв ме направиха немалък брой научни ръководители, рецензенти, докладчици в подкомисии, катедрени, факултетни, академични, научни съвети и подкомисии на ВАК, които са преценили и решили, че удовлетворявам съответните изисквания и условия в Закона за научните степени и научните звания и в Закона за висшето образование.

Бихте ли бил така любезен да отнесете всички свои въпроси и претенции към всички тях?

Именно, професоре, в този форум съм, за да се ограмотявам, да науча нещо ново. По тази причина питам пак: не ви ли си струва рисковано да извеждате българския етноним "болгари" от незасвидетелствата усунска форма *bolq? И как така тюрките българи взели етнонима си от иранците усуни? И ви моля да не се измъквате, като ме пращате да чета това или онова, защото съм бил неграмотен или тъп, а да отговорите на този толкова конкретен въпрос.

П.П. Освен това аз не страдам от вашата академична суетност и по тази причина не държа да се подписвам с истинското си име, както вие гордо сте се представили...

[проф. Добрев]

Напротив, сравнително-историческият метод най-недвусмислено показва и доказва, че от предполагаема форма *bolg- в старобългарски би се получило благ-, съответно в руски болог-, тъй като комплексът C-ol-C неизменно се развива в C-la-C, така както *volk-i-ti дава в стбълг. влачити, а в руски волочить.

Метод е едно, а фонетичен закон е друго - тук така вие демонстрирате единствено и само действието на Закона за отваряне на сричката, представен конкретно от Ликвидната метатеза.

В случая става въпрос не за "предполагаема форма", а за реално функциониращ и използван етноним болгар, който освен на действието на този закон е подложен още и на действието и на Закона за редукция на гласните и на Закона за преминаване на У в Ъ, за да се стигне до формата най-напред българи, а на тази основа и до блъгари.

Трябва ли да разбираме, че преобладаващите форми на етнонима с "у", масово засвидетелствани още от VІ в., ни представят "собствено къпчако-татарския" облик на етнонима, проникнал по незнайни пътища в латински, гръцки, арменски, старобългарски и пр. езици?!

Вие или ме провокирате, или ме вземате за много елементарен.

Формите на етнонима с У във всеки конкретен език са резултат от трансференцията, субституцията и адаптацията му в езика приемник в рамките на съответния лингвистичен контакт на този език с прабългарските езици и диалекти.

Този контакт във всички случаи и непременно се осъществява на определено място в определено време - в Централна Азия около Н.Е. за китайския език; в Средна Азия през І-ІV в. за персийския и може би за аланския език; на Кавказ през ІІІ-VІІ в. за арменския език; на Балканите през VІІ-Х в. за гръцкия език и в Поволжието след ХІІІ в. за татарския език.

Латинската форма от Хронографа от 354 г. е през гръцкия език.

[проф. Добрев]

Именно, професоре, в този форум съм, за да се ограмотявам, да науча нещо ново.

А питате ли ме дали аз искам да ограмотявам някого си, който не проявява никакво уважение към мене, да не използвам отново по-точните думи.

Освен това аз не страдам от вашата академична суетност и по тази причина не държа да се подписвам с истинското си име, както вие гордо сте се представили...

Ето и сега най-грубо ме обиждате, без да знаете личните ми мотиви и причини за това и без да ми давате право дори и сам аз да си направя своя избор.

Това не е от суетност, а от почтеност и добронамерено отношение към опонента, защото никак не е приятно да общуваш с анонимна маска, която в повечето случаи се слага единствено и само, за да може съответният субект да отработва по форумите разните си комплекси.

Познавам един, който се появява тук с повече от десетина ника и така се лекува.