БЪлгарският национален елит

[raylight]

Мисля, че тази тема ще ви е интересна, тъй като е на историческа тематика в известна степен.

Темплар пише статия за Българския Национален елит - http://templar.blog.bg/politika/2009/07/08...len-elit.360540

Ето какъв е моят отговор:

БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

В отговор на „Размисли за българския национален елит" на Темплар

Този отговор включва пасажи от горепосочената статия, вкл и дефиницията (от която е отпаднала частта, ограничаваща функцията на елита). Отговорите са дадени като забележки, а цитираните части от статията са точки 1-10.

Дефиниция:

Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита"

1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години.

Заб. Това е така – директно следствие от дефиницията на елита. Задаването на дневен ред се нуждае от от стратегическо мислене (план за 100 години наред, изпълнение на следващия ден и отново предначертаване на план за 100 години напред, възоснова на промяната от последния ден)

2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин" на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост.

Заб. Първата част следва директно от дефиницията. Втората част е нехристиянска, тъй като елитът се поставя в ролята на самия Бог (пастирът) и гледа на обществото като на стадо – нещо, на което никой смъртен няма право. Чувството за собствена значимост е много близко до най – тежкия смъртен грях – гордостта, когато е комбинирано с представата за обществото като за стадо овце.

3. Елитът е потомствен.

Заб. Това твърдение е частично вярно. Както е отбелязано от самия автор, елитът е динамично множество от хора. Ако имаме впредвид дефиницията, то елитът са тези хора, които изпълняват функцията на елит. Не целият елит е потомствен, т.е. не е задължително условие, за да си елит – потомствеността е само предпоставка. Какъв е процентът на потомствения елит спрямо останалата част е друг въпрос.

4.Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си. Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит.

Заб. Това твърдение е проява на дълбок материализъм, което автоматично означава, че не е християнско като философия. Граничи с Марксизъм. Колкото богатството може да помогне при някои хора, като им даде стабилна основа, толкова може да попречи на други – като обезсмисли живота им. Между потомствеността и елита корелацията е много по – силна, отколкото между богатството и елита. Авторът смята, че втората корелация е несъществена и твърдението в общия случай е погрешно.

5А. Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред.

Заб. Корелацията с материалното положение е повече от съмнителна. Реформаторските желания са породени от духовно търсене.

5Б Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит. Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро. Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия.

Заб. Това твърдение би имало вярност, само ако т.4 е вярна – тя е от предпоставките му. Тъй като корелацията пари/елитарност е ефимерна, то консервативността не е задължително условие за елита. В действителност, голяма част от европейския елит е била либерална – вкл. и сред хора от прекрасни семейства. Това е така, защото елитът е дефиниран по начин, който не изключва либералното начало, въпреки, че то все пак бива подчинено на целите му (няма как да си национален елит, ако си интернационалист).

По т.6А и 6Б авторът е напълно съгласен с тезата на Темплар.

По т.7 има съгласие освен за „изкуствената конструкция на Обществения договор " – общественият договор е абсолютно естествена форма на кооперативност между разумни и рационални индивиди, независимо от каква перспектива се гледа на тях – като Божествени същества или еволюирали примати. Опростено обяснение в Науката и Разумът.

По т.8 има съгласие с уговорката, че универсалността е качество на всички носители на ценности, независимо от ценностите, тъй като те сближават повече от общия език или обичаи (когато последните не са носители на някакви ценности). Най – общо казано, добрите хора са по – близки помежду си, отколкото с лошите хора, говорещи техния език и ядящи тяхната храна.

9. Елитът никога не е маргинален. Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот. Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата". Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот. По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред.

Заб. Терминът за масите е марксизъм. Предпоставката за злоба и завист на масите предполага, че те не са добри по природа, което не е вярно, за която и да е голяма група от хора – добрите хора винаги преобладават – статистически факт. Злобата и завистта не са градивни енергии и никой, който съсредоточава злоба и завист по себе си (независимо дали е заслужена или не) не може да е водач на хора – завистта на хората дърпа елита назад, а не хората – напред. Истинските водачи предизвикват възхищение и любов, които са движещи сили - бутащи напред, а не назад. Друг е въпросът как се предизвикват тези чувства и дали не са ирационални и неоснователни.

10. Обикновено елитът има културни хоризонти и стил на живот, различен от масовия. Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин от масата.

Заб. Това твърдение не произтича от дефиницията – в нея се казва, че елитът определя модата, но не и, че модата принадлежи само и единствено на елита. Нещо повече, воденето би предполагало тенденцията към намаляване на разликите с „масите", поради приобщаването им към целите и поведението на елита. Това социално явление между другото се наблюдава в последните 150 г и е описано вкл и от Добри Войников.

http://raylight.blog.bg/nauka/2009/07/08/b...-templar.360909

Който хареса отговора ми, може да го подкрепи, като гласува за него в свежо -

http://svejo.net/home/link_summary/316174-...mplar?feature=6

Редактирано Юли 8, 2009 от ISTORIK

[raylight]

Ето и моята концепция за елита:

МОЯТА КОНЦЕПЦИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ

Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита”

1.Елитът е преди всичко нравствен. Той обича хората, не просто като идея, но и хората в плът, хората, които среща и с които говори. Елитът – това са хората, за които понятия като чест, достойнство, смирение, любов, смелост, вярност, скромност и разбирателство не са лишени от тежест. Всички друго у елита е подчинено на това.

2.Той се състои от системно образовани хора, с богата обща култура, широки познания по елементи от философия, история, политология, културология, социология, теология и психология. Системно образованите хора умеят да сглобяват широката си база от познания в единен, рационален, структуриран и жив модел, в една цялостна система, отразяваща основните взаимодействия в заобикалящия ги свят. Системното познание е и разбиране.

3.Елитът е духовен по своята същност.

Натрупаното системно познание е подчинено на цели, които са резултат от духовните му търсения. Той се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се служител и пазител на обществото, знае своето място в общия модел на света, разбира взаимодействията между елементите му и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена незначителност и необходимост от самозащита.

От консервативна гледна точка, духовното ядро на елита е Българската Православна Църква. От по – либерална позиция - това са всички извори на духовна мъдрост и развитие на съзнанието в посока към универсалната любов и мира (Ганди, Далай - Лама).

4.Елитът е приемствен.

Елитът е динамична структура, в която непрекъснато влизат и излизат хора, но ценностите остават. Приемствеността се осигурява по линия учител – ученик, като това обучение може да става в дома (значителна част), в училище (също значителна част след приемането на масовото образование) или учение чрез търсене на ученика. Част от приемствеността е потомствеността (богати и знатни родове, древни фамилии с традиции), но тази структура постепенно отслабва за сметка на други форми на приемственост (намаляване на разликите между знатните и обикновените хора поради изравняването на възможностите за образование и кариера, еволюцията на интернет обществата).

5.Елитът е богат.

Елитът има силата да формулира целите на обществото, а тази сила се формира чрез неговата воля, авторитет, духовно и материално богатство. Елит, който е лишен от воля, не е елит. Елит, който е лишен от две от другите три качества също не е елит.

6.Елитът е рационален, без да е асоциален.

Системното образование се базира на рационално мислене. Мотивацията за действие на елита ( действие според дефиницията) е обичта към хората, но поставените цели се постигат чрез рационален и логически синтез на мисълта.

7.Елитът има най – голямо влияние сред обществото.

Богатството на елита е неговата сила, чрез която той диктува модата на обществото, сочи пътя за неговото развитие и естествено заема трайно (заради приемствеността си) върха на обществената пирамида. Той съсредоточава доверието, надеждата и любовта на хората, които се се учат от него и се стремят да станат елит. Така той ги увлича напред.

8.Елитът е трансформаторски.

Елитът е творец на обществото. Той не се колебае да го трансформира по най – добрия начин, за да го предпази от застой и разруха. Реформата е елемент на трансформацията и основно оръжие на елита за постигане на успешна социална еволюция. Елитът е този, който има волята да поеме отговорността за това.

9.Елитът е патриотичен.

Няма как да си национален елит, ако си интернационалист. България е на първо място и след това са световният мир и любовта между народите.

10.Елитът е функционален.

Елит е всеки, който изпълнява функцията на елит, описана в дефиницията. При всяко потенциално противоречие между дефиницията и някоя от проявите на описаните качества, дефиницията е с приоритет (не си елит, ако не изпълняваш дефиницията за елит, независимо колко си благороден, честен, богат и красив).

http://raylight.blog.bg/nauka/2009/07/10/m...len-elit.361928

Ако желаете да помогнете този текст да стигне до повече хора, можете да гласувате за него в свежо:

http://svejo.net/home/link_summary/318728-...nacionalen-elit