Западен и източен български диалект

[Kaloyan1]

Резервите са ми свързани с това, че ятовата граница е разширена до "ятова зона" и доста ненужно тя е разпъната и представлява един вид самостоятелен диалект. Това означава, че ако погледнем на нея като такъв, то той би включвал невзаимодействащи си диалекти( напр. Панагюрски и Белослатинско-Плевенски) и следователно този нов диалект по-скоро е искуствено създаден. Според мен ареалът на така наречените "преходни" говори по дължината на ятовата граница трябва да бъде значително редуциран.

Не това е обаче мноята основана критика. А именно намирам за доста старомоден подхода при характеризиране на днешните диалекти и те по-скоро са представени в историческите си граноци отпреди стотина години. Днешните български диалекти по мои наблюдения са силно повлияни от медиите най-вече, от модерните технологии, от бързите връзки между отделните селища и пр. Това въобще не е засегнато в труда на БАН. Те по-скоро са се постарали да "изнамерят" старите диалекти, които все по-рядко се говорят за което... адмирации. Все ми се иска, обаче, да се отрази и сегашното състояние(2015г.) на диалектите за да се получи пълна картина: накъде вървим( на изток или на запад), "втвърдява ли се" или "омеква"(много условно казано) езикът ни, като как се приема микродиалекта на столицата от провинциалните селища, как се променят най-чувствителните части в книжовния език- променливото я и др? Така, ако се обърне внимание на всички тези въпроси и когато се събере трудът на изследователите от БАН с тях, ще се получи пълна картина на развитието на българския език от освобождението до наши дни.

Само да препоръчам да гледате и интервюто на една от създателките на този труд- доц. Лучия Антонова https://www.facebook.com/video.php?v=748154935277993 и да не пропусна да отбележа, че госпожата е лингвист и професионалист, но фонетично тя не може да произнесе "Л" пред и след съгласна и твърда гласна( бъугарски, отдеуни, баукански говори, подбаукански говори, Разуожко, Каруово, Кауофер) за сравнение репортерът на НОВА умее да го казва и се старае... представете си какви учени създават трудове от национално значение.

[nik1]

Ако се загледате в картата липсват много звукозаписи на различните диалекти. Интервюиращите подхождат погрешно при повечето записи, като тръгват да говорят на уж книжовен език, при положение, че трябва да са наясно как се говори в даден регион и да се опитат да влязат "под кожата" на местния представител. Общо взето съм доволен от трудът им, особено в частта с диалектната карта са се справили перфектно. Особено голямо впечатление ми прави "откритието", че софийският говор на запад от р. Искър(вкл. и Перник) е северозападен диалект, а не както се смяташе досега югозападен. Интересен е подхода към "ятовата област" и затова там имам резерви.

Тая "работа" с родопските (рупските) говори дето ги изкарват на север чак до Пловдив ( вклюват селата от "яката" и Асеновград) ми е много много много съмнителна - прилича ми, че авторите са "приписвали" от старите атласи (поне в тая част)?

Казвам го, защото работя и съм работил с хора, които са родом и живеят в Асеноград (аз съм пловдивчанин), и в "говорът" им (на асеноградчанит, асеноградчанките) според мен няма нищо общо с това което пише, че е особено и характерно за рупските диалекти.

Единственото, което аз лично забелявам в момента при асеновградското говорене (по-точно говоренето на тези хора,защото не зная как се говори в самия Асенград) като различно от пловдивското, е тяхното "ШИ" (демек "ЩЕ"), вместо пловдивското "ШЪ"....Ако хората бяха езиково "културирани" индивидуално на пловдивска почва - то следваше да използват "ШЪ",греша ли? Живял съм в София, и там се научих да изполвам "ЩЕ", (първоначално - с доста упражнения на езика, просто не можеш да го изговарям това ЩЕ)

Както написахте по-рано тук, в тази тема, диалектите се менят под влияние на говорите и диалектите в големите градове, ("големият град" е Пловдив),та в този смисъл може преди 60 години асеновградчани да са говорили по родопски, ама сега просто не виждам такива особености; общо взето мисля не е необходимо човек да е лингвист за да "чуе" и разбере разликите - греша ли?

Редактирано Април 29, 2015 от nik1

[kramer]

Кой знае защо говорът във Враца в картата на българските говори е даден към югозападните?!

На практика обаче е към северозападните. Или е грешка или явно влиянието на хинтерланда е променило говора в града за стотина и повече години.

[Perkūnas]

Струва ми се, че материалите са подредени по остаряла методология. Очевидно е, че ятовата граница се пресича от всякакви различни диалектни изоглоси. В различните говори възникват различни иновации, които успяват да се разпространят различно (примерно преизказното наклонение е източна иновация, докато замяната на старобългарското ЪI с И или употребата на КОИ вместо относителното КОТОРЪIИ са тръгнали от запад/северозапад). Не знам как биха могли да се означат на картата толкова много детайли.

Редактирано Май 2, 2015 от Perkūnas

[Kaloyan1]

Тая "работа" с родопските (рупските) говори дето ги изкарват на север чак до Пловдив ( вклюват селата от "яката" и Асеновград) ми е много много много съмнителна - прилича ми, че авторите са "приписвали" от старите атласи (поне в тая част)?

Казвам го, защото работя и съм работил с хора, които са родом и живеят в Асеноград (аз съм пловдивчанин), и в "говорът" им (на асеноградчанит, асеноградчанките) според мен няма нищо общо с това което пише, че е особено и характерно за рупските диалекти.

Единственото, което аз лично забелявам в момента при асеновградското говорене (по-точно говоренето на тези хора,защото не зная как се говори в самия Асенград) като различно от пловдивското, е тяхното "ШИ" (демек "ЩЕ"), вместо пловдивското "ШЪ"....Ако хората бяха езиково "културирани" индивидуално на пловдивска почва - то следваше да използват "ШЪ",греша ли? Живял съм в София, и там се научих да изполвам "ЩЕ", (първоначално - с доста упражнения на езика, просто не можеш да го изговарям това ЩЕ)

Както написахте по-рано тук, в тази тема, диалектите се менят под влияние на говорите и диалектите в големите градове, ("големият град" е Пловдив),та в този смисъл може преди 60 години асеновградчани да са говорили по родопски, ама сега просто не виждам такива особености; общо взето мисля не е необходимо човек да е лингвист за да "чуе" и разбере разликите - греша ли?

Определено Асеновградско си е към рупските говори. Но със сигурност не е отчетен, фактът, че този град е част от обл. Пловдив, а именно под влиянието на близкия пловдивски(който е част от централния балкански, от мен добавям южнобългарски говор), много от езиковите навици, произношения, думи и фонетика са придобити от гр. Асеновград. В глобален аспект, мога да заявя, че влиянието на софийския градски говор, е най-влияещо на развитието на всички останали диалекти, а и в последно време на книжовния език!

[nik1]

On 11.07.2009 г. at 12:03, makebulgar said:

Централен балкански говор (Ловеч, Троян, Габрово, Севлиево, Трявна, Карлово, Калофер, Казанлък, православните села по средното течение на Стряма, като Ръжево)

Не знам защо са изпуснати Пловодив и Пазарджик

/Изобщо не са споменати в цялото съдържание, мисля че Варна я нямаше/

 

"Балканските говори заемат цялата Балканска и Средногорска област на изток от ятовата граница. На юг те обхващат голяма част от Тракия и стигат до склоновете на Родопите, a на север проникват дълбоко в Дунавската равнина и в Добруджа."

 

https://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/