Тоталитаризмът и Джордж Оруел

[КГ125]

Че те не го крият това. Само трябва да се зачете човек в подобни теми и става ясно кой какъв е. Аз не ги обиждам. Разбирам ги, но не приемам възгледите им. Може да не се наричат така от кумова срама, но са тоталитаристи.

Да, ама аз единия го познвам лично и много добре знам, че не е. Да не съдим бързо.

[Стоедин]

Стоедине, съгласен съм, че примерите на Фружин са, меко казано, неподходящи.

Но преди да лепим етикети (точно това е характерно за тоталитаристите), предлагам да не се самозаблуждаваме, а да се придържаме към фактите.

Принц Хари, Мел Гибсън, Чомски........

Нещо да те смущава в тези примери? Не? Ама никак?

Тук говорим за обикновените хора, не за принцове и актьори милиардери. Ако един държавен служител в Англия си позволява да критикува гласно Нейно Величество, например, с кариерата му е свършено! Тотално и безвъзвратно. Това аз ти го казвам и добре да го запомниш.

Принц Хари - може, Мел Гибсън - може, Стинг - може. Но Джон и Барни не могат. Щот остават без работа и няма кой да храни децата им.

Чат ли си?

Е, какви примери да дам? Аз не съм запознат с живота нито на Бърни, нито на Джо Някойситам. Имам роднини в Англия и САЩ и не са ми споменавали ''факта'', че за критика срещу кралицата, папата или Буш губиш работата си. Сподели конкретен случай, защото явно имаш информация от първа ръка, ако обичаш. Много ме заинтригува.

[Хърс Златния]

Е, какви примери да дам? Аз не съм запознат с живота нито на Бърни, нито на Джо Някойситам. Имам роднини в Англия и САЩ и не са ми споменавали ''факта'', че за критика срещу кралицата, папата или Буш губиш работата си. Сподели конкретен случай, защото явно имаш информация от първа ръка, ако обичаш. Много ме заинтригува.

Разбирам те. Информацията ми се базира на интервю на висш британски полицейски служител, излъчено преди време по Първи канал на българската национална телевизия. Както виждаш съвсем открит и достъпен източник.

Между другото за папата, Буш, Ахмадинеджад и арменския поп не съм споменавал нищо! Дадох ти съвсем конкретен пример, така че бъди коректен.

В Германия можеш да загубиш работата си дори за нещо много по-дребно. Например, битов скандал с представител на мюсюлманското малцинство в кварталната градинка. Ако скандалът е с германка, обаче, немаш никакъв проблем. Този пример заинтригува ли те?

[Стоедин]

Разбирам те. Информацията ми се базира на интервю на висш британски полицейски служител, излъчено преди време по Първи канал на българската национална телевизия. Както виждаш съвсем открит и достъпен източник.

Между другото за папата, Буш, Ахмадинеджад и арменския поп не съм споменавал нищо! Дадох ти съвсем конкретен пример, така че бъди коректен.

В Германия можеш да загубиш работата си дори за нещо много по-дребно. Например, битов скандал с представител на мюсюлманското малцинство в кварталната градинка. Ако скандалът е с германка, обаче, немаш никакъв проблем. Този пример заинтригува ли те?

Да. А сега разкажи накратко случая или кажи къде да открия повече информация, моля те.

Относно интервюто на бившия служител ще коментирам след като го открия и изгледам. Благодаря.

[Panzergrenadier]

Доста смело... Във всеки случай образността на книгата никак не е католическа, а е точно сталинска.

Алюзията с религията Оруел прави чрез казаното от О'Брайън в стая 101:

—Ние сме жреците на властта — казва О'Брайън на Уинстън, докато го измъчва — Бог е власт.

Ето и част от неговото досие от специалните английски служби:

След публикуването през 1945 г.на романа му “Animal Farm” (“Животинската ферма”), която е алегория на строя в Съветския съюз, тайните служби окончателно престават да смятат Оруел за заплаха за националната сигурност. В досието се записва: “Възгледите на Оруел без съмнение са леви, но той е далеч от ортодоксалния комунизъм”.

[КГ125]

Алюзията с религията Оруел прави чрез казаното от О'Брайън в стая 101:

—Ние сме жреците на властта — казва О'Брайън на Уинстън, докато го измъчва — Бог е власт.

Е, това може да се отнася за всяка религия, но мисля, че не е удачно тълкуване.

В слуачя ОБрайън просто казва, че властта е нещо тотално и всемогъщо, а той и колегите му са жреците.

Книгата е 100% изображение на Сталиновия режим.

[Alexander_Nevski]

Хах, я. Точно такива са обстоятелствата.

Да, ама не са такива и чакам доказателства, защото не ти вярвам и твърдя, че за пореден път манипулираш тематиката.

[Стоедин]

Естествено, че Оруел е ляв. Само човек от кухнята може да опише така добре идеологията на едно тоталитарно общество. Оруел критикува, защото му пука за идеите на комунизма, а не защото е буржуа-консерватор. Така и Невски остро критикува България и българите, защото ни обича и страда заради недъзите на обществото ни. И нали е българче не може да не обича Родината, но не сляпо, а със загриженост за кусурите и тяхното изправяне.

[Стоедин]

Шегувам се! Да не се подпалиш сега да ми отвръщаш, моля те. Не искам да те засегна или провокирам. Нося на майтап, така че можеш да ми върнеш жеста

[Alexander_Nevski]

Е, това може да се отнася за всяка религия, но мисля, че не е удачно тълкуване.

В слуачя ОБрайън просто казва, че властта е нещо тотално и всемогъщо, а той и колегите му са жреците.

Книгата е 100% изображение на Сталиновия режим.

Да вметна първо за католицизма. Общо взето всички изследователи на проблема "промиване на мозъци" са доста единодушни, че католицизмът и особено инквизицията и нейните показни процеси са ключов пример за този феномен в западната цивилизация. Така че тълкуването е изключително удачно и дори и Оруел да не го е имал предвид може да се направи хубав паралел.

Книгата е 0% изображение на Сталиновия режим. Книгата е 0% описание на Сталиновия режим. Това е поредната манипулация. Оруел не е участвал, присъствал, живял и правил каквото и да било в Сталиновия режим. Съответно той описва и преувеличава едни други неща, които преди това е видял нагледно в Испания (пропагандата и гражданската война) и Англия (цензурата и Министерството на информацията). На мен кракът ми не е стъпвал в Куба. Не е стъпвал и в Северна Корея. Мога да пиша каквото си искам за тях но това не е изображение и не е описание. Това е само предположение. Може и да се окажа напълно прав и някой като ми прочете книгата в Куба да каже "леле какъв познавач на кубинските проблеми, колко добре го е написал". Сега да потретя, защото явно по друг начин не става. Оруел се е притеснявал от следните неща и затова е написал Animal Farm и 1984:

1) Предателството на сталинизма по отношение на социалистическите идеали

2) Недостатъчната според него конфронтация на UK със СССР, като той е смятал, че това, че са съюзници не означава, че трябва да си затварят очите и да си траят

3) Феномените, които той е наблюдавал ясно в Испания как абсолютно нормални хора се поддават на пропаганда и озверяват, губейки всякакъв разсъдък.

4) Цензурата в UK, която той е възприемал и описвал като изключителна опасност и евентуален преход към "фашизъм"

Който е запознат с Оруел много добре знае, че за него добрата система е социализмът, а лошата фашизмът.

Оруел не е бил нито капиталист, нито десен по политически убеждения, а напротив винаги е бил ляв.

Както вече много пъти писах изяснете си първо какво е ляво и дясно и после пишете за тях.

Това, което лично мен ме учудва, как ужким образовани хора и радетели за капитализъм и демокрация, не ги знаят тези елементарни неща или съзнателно ги манипулират.

А на стоедин ще му пиша след малко.

[Alexander_Nevski]

За да прекратя всякакви спорове, защото след малко КГ125 пак ще се появи и ще ме вкара в демагогична полемика, айде всеки, който се съмнява да прегледа този предговор:

Preface to the Ukrainian Edition of Animal Farm

by George Orwell

March 1947

I have been asked to write a preface to the Ukrainian translation of Animal Farm. I am aware that I write for readers about whom I know nothing, but also that they too have probably never had the slightest opportunity to know anything about me.

In this preface they will most likely expect me to say something of how Animal Farm originated but first I would like to say something about myself and the experiences by which I arrived at my political position.

I was born in India in 1903. My father was an official in the English administration there, and my family was one of those ordinary middle-class families of soldiers, clergymen, government officials, teachers, lawyers, doctors, etc. I was educated at Eton, the most costly and snobbish of the English Public Schools.* But I had only got in there by means of a scholarship; otherwise my father could not have afforded to send me to a school of this type.

Shortly after I left school (I wasn't quite twenty years old then) I went to Burma and joined the Indian Imperial Police. This was an armed police, a sort of gendarmerie very similar to the Spanish Guardia Civil or the Garde Mobile in France. I stayed five years in the service. It did not suit me and made me hate imperialism, although at that time nationalist feelings in Burma were not very marked, and relations between the English and the Burmese were not particularly unfriendly. When on leave in England in 1927, I resigned from the service and decided to become a writer: at tirst without any especial success. In 1928—9 I lived in Paris and wrote short stories and novels that nobody would print (I have since destroyed them all). In the following years I lived mostly from hand to mouth, and went hungry on several occasions. It was only from 1934 onwards that I was able to live on what I earned from my writing. In the meantime I sometimes lived for months on end amongst the poor and half-criminal elements who inhabit the worst parts of the poorer quarters, or take to the streets, begging and stealing. At that time I associated with them through lack of money, but later their way of life interested me very much for its own sake. I spent many months (more systematically this time) studying the conditions of the miners in the north of England. Up to 19301 did not on the whole look upon myself as a Socialist. In fact I had as yet no clearly defined political views. I became pro-Socialist more out of disgust with the way the poorer section of the industrial workers were oppressed and neglected than out of any theoretical admiration for a planned society.

In 1936 I got married. In almost the same week the civil war broke out in Spain. My wife and I both wanted to go to Spain and fight for the Spanish Government. We were ready in six months, as soon as I had finished the book I was writing. In Spain I spent almost six months on the Aragon front until, at Huesca, a Fascist sniper shot me through the throat.

In the early stages of the war foreigners were on the whole unaware of the inner struggles between the various political parties supporting the Government. Through a series of accidents I joined not the International Brigade like the majority of foreigners, but the POUM militia—i.e. the Spanish Trotskyists.

So in the middle of 1937, when the Communists gained control (or partial control) of the Spanish Government and began to hunt down the Trotskyists, we both found ourselves amongst the victims. We were very lucky to get out of Spain alive, and not even to have been arrested once. Many of our friends were shot, and others spent a long time in prison or simply disappeared.

These man-hunts in Spain went on at the same time as the great purges in the USSR and were a sort of supplement to them. In Spain as well as in Russia the nature of the accusations (namely, conspiracy with the Fascists) was the same and as far as Spain was concerned I had every reason to believe that the accusations were false. To experience all this was a valuable object lesson: it taught me how easily totalitarian propaganda can control the opinion of enlightened people in democratic countries.

My wife and I both saw innocent people being thrown into prison merely because they were suspected of unorthodoxy. Yet on our return to England we found numerous sensible and well-informed observers believing the most fantastic accounts of conspiracy, treachery and sabotage which the press reported from the Moscow trials.

And so I understood, more clearly than ever, the negative influence of the Soviet myth upon the western Socialist movement.

And here I must pause to describe my attitude to the Soviet regime.

I have never visited Russia and my knowledge of it consists only of what can be learned by reading books and newspapers. Even if I had the power, I would not wish to interfere in Soviet domestic affairs: I would not condemn Stalin and his associates merely for their barbaric and undemocratic methods. It is quite possible that, even with the best intentions, they could not have acted otherwise under the conditions prevailing there.

But on the other hand it was of the utmost importance to me that people in western Europe should see the Soviet regime for what it really was. Since 1930 I had seen little evidence that the USSR was progressing towards anything that one could truly call Socialism. On the contrary, I was struck by clear signs of its transformation into a hierarchical society, in which the rulers have no more reason to give up their power than any other ruling class. Moreover, the workers and intelligentsia in a country like England cannot understand that the USSR of today is altogether different from what it was in 1917. It is partly that they do not want to understand (i.e. they want to believe that, somewhere, a really Socialist country does actually exist), and partly that, being accustomed to comparative freedom and moderation in public life, totalitarianism is completely incomprehensible to them.

Yet one must remember that England is not completely democratic. It is also a capitalist country with great class privileges and (even now, after a war that has tended to equalise everybody) with great differences in wealth. But nevertheless it is a country in which people have lived together for several hundred years without major conflict, in which the laws are relatively just and official news and statistics can almost invariably be believed, and, last but not least, in which to hold and to voice minority views does not involve any mortal danger. In such an atmosphere the man in the street has no real understanding of things like concentration camps, mass deportations, arrests without trial, press censorship, etc. Everything he reads about a country like the USSR is automatically translated into English terms, and he quite innocently accepts the lies of totalitarian propaganda. Up to 1939, and even later, the majority of English people were incapable of assessing the true nature of the Nazi regime in Germany, and now, with the Soviet regime, they are still to a large extent under the same sort of illusion.

This has caused great harm to the Socialist movement in England, and had serious consequences for English foreign policy. Indeed, in my opinion, nothing has contributed so much to the corruption of the original idea of Socialism as the belief that Russia is a Socialist country and that every act of its rulers must be excused, if not imitated.

And so for the past ten years I have been convinced that the destruction of the Soviet myth was essential if we wanted a revival of the Socialist movement.

On my return from Spain I thought of exposing the Soviet myth in a story that could be easily understood by almost anyone and which could be easily translated into other languages. However, the actual details of the story did not come to me for some time until one day (I was then living in a small village) I saw a little boy, perhaps ten years old, driving a huge cart-horse along a narrow path, whipping it whenever it tried to turn. It struck me that if only such animals became aware of their strength we should have no power over them, and that men exploit animals in much the same way as the rich exploit the proletariat.

I proceeded to analyse Marx's theory from the animals' point of view. To them it was clear that the concept of a class struggle between humans was pure illusion, since whenever it was necessary to exploit animals, all humans united against them: the true struggle is between animals and humans. From this point of departure, it was not difficult to elaborate the story. I did not write it out till 1943, for I was always engaged on other work which gave me no time; and in the end I included some events, for example the Teheran Conference, which were taking place while I was writing. Thus the main outlines of the story were in my mind over a period of six years before it was actually written.

I do not wish to comment on the work; if it does not speak for itself, it is a failure. But I should like to emphasise two points: first, that although the various episodes are taken from the actual history of the Russian Revolution, they are dealt with schematically and their chronological order is changed; this was necessary for the symmetry of the story. The second point has been missed by most critics, possibly because I did not emphasise it sufficiently. A number of readers may finish the book with the impression that it ends in the complete reconciliation of the pigs and the humans. That was not my intention; on the contrary I meant it to end on a loud note of discord, for I wrote it immediately after the Teheran Conference which everybody thought had established the best possible relations between the USSR and the West. I personally did not believe that such good relations would last long; and as events have shown, I wasn't far wrong.

I don't know what more I need add. If anyone is interested in personal details, I should add that I am a widower with a son almost three years old, that by profession I am a writer, and that since the beginning of the war I have worked mainly as a journalist.

The periodical to which I contribute most regularly is Tribune, a sociopolitical weekly which represents, generally speaking, the left wing of the Labour Party. The following of my books might most interest the ordinary reader (should any reader of this translation find copies of them): Burmese Days (a story about Burma), Homage to Catalonia (arising from my experiences in the Spanish Civil War), and Critical Essays (essays mainly about contemporary popular English literature and instructive more from the sociological than from the literary point of view).

* These are not public 'national schools', but something quite the opposite: exclusive and expensive residential secondary schools, scattered far apart. Until recently they admitted almost no one but the sons of rich aristocratic families. It was the dream of nouveau riche bankers of the nineteenth century to push their sons into a Public School. At such schools the greatest stress is laid on sport, which forms, so to speak, a lordly, tough and gentlemanly outlook. Among these schools, Eton is particularly famous. Wellington is reported to have said that the victory of Waterloo was decided on the playing fields of Eton. It is not so very long ago that an overwhelming majority of the people who in one way or another ruled England came from the Public School. [Orwell's footnote.]

Сложете си ръка на сърцето и ме убедете, че това е писано от човек с десни капиталистически убеждения.

[Стоедин]

Да вметна първо за католицизма. Общо взето всички изследователи на проблема "промиване на мозъци" са доста единодушни, че католицизмът и особено инквизицията и нейните показни процеси са ключов пример за този феномен в западната цивилизация. Така че тълкуването е изключително удачно и дори и Оруел да не го е имал предвид може да се направи хубав паралел.

Книгата е 0% изображение на Сталиновия режим. Книгата е 0% описание на Сталиновия режим. Това е поредната манипулация. Оруел не е участвал, присъствал, живял и правил каквото и да било в Сталиновия режим. Съответно той описва и преувеличава едни други неща, които преди това е видял нагледно в Испания (пропагандата и гражданската война) и Англия (цензурата и Министерството на информацията). На мен кракът ми не е стъпвал в Куба. Не е стъпвал и в Северна Корея. Мога да пиша каквото си искам за тях но това не е изображение и не е описание. Това е само предположение. Може и да се окажа напълно прав и някой като ми прочете книгата в Куба да каже "леле какъв познавач на кубинските проблеми, колко добре го е написал". Сега да потретя, защото явно по друг начин не става. Оруел се е притеснявал от следните неща и затова е написал Animal Farm и 1984:

1) Предателството на сталинизма по отношение на социалистическите идеали

2) Недостатъчната според него конфронтация на UK със СССР, като той е смятал, че това, че са съюзници не означава, че трябва да си затварят очите и да си траят

3) Феномените, които той е наблюдавал ясно в Испания как абсолютно нормални хора се поддават на пропаганда и озверяват, губейки всякакъв разсъдък.

4) Цензурата в UK, която той е възприемал и описвал като изключителна опасност и евентуален преход към "фашизъм"

Който е запознат с Оруел много добре знае, че за него добрата система е социализмът, а лошата фашизмът.

Оруел не е бил нито капиталист, нито десен по политически убеждения, а напротив винаги е бил ляв.

Както вече много пъти писах изяснете си първо какво е ляво и дясно и после пишете за тях.

Това, което лично мен ме учудва, как ужким образовани хора и радетели за капитализъм и демокрация, не ги знаят тези елементарни неща или съзнателно ги манипулират.

А на стоедин ще му пиша след малко.

Кой твърди, че е десен Оруел, да му дърпам ушите? Оруел се страхува, че ВСВ ще доведе до раждането на тоталитарен свят вкаран в перманентна война оправдаваща лишенията и пълния контрол.

Събитията след 11.09.2001 водят света горе-долу в тази посока. Аз твърдя, че описаното се различава от съвремието в частта на принудата да вярваш, че 2+2=5. Манипулира се общественото мнение, но етапа е друг. Опасноста е реална, но не е факт.

Не е описвал СССР, но е описал нещо много близко на режима на Сталин.

Аналогията с църковните догми и чуството за вина вменявано от Католическата църква е удачно и на место. Комунизма е религия по своята същност. Безусловна вяра и подчинение. Само фундамента е различен, но това е друга бира...

[Стоедин]

За да прекратя всякакви спорове, защото след малко КГ125 пак ще се появи и ще ме вкара в демагогична полемика, айде всеки, който се съмнява да прегледа този предговор:

Сложете си ръка на сърцето и ме убедете, че това е писано от човек с десни капиталистически убеждения.

Ами, не е писано от човек с десни убеждения. Даже не е десняк, струва ми се

[Alexander_Nevski]

Толкова на прима виста се сетих. А да. Бащата на Доди ал Файед открито обвинява кралската фамилия в убийство на сина си и Даяна и още много подобни факти, които са в противоречие с идеята за тоталитарен тип общество в САЩ и Вбр. Какви са последиците за всички тези хора? НИКАКВИ! Някои от тях се извиниха с половин уста, обяснявайки колко са неразбрани, други дори не са се извинявали за казаното или стореното. Глоба, затвор, загуба на работа, лишаване от престолонаследие? Нищо подобно.

Сега ме поставяте в ситуация да адвокатствам на общества и страни, които нямат нужда от това.

Невски е прав, че тоталното следене и контрол са лоши и могат да доведат до злоупотреба и ограничаване на свободата.

Обаче! Обяснете ми с примери, ако може как Гордан Браун или Обама принуждават хората в тези страни да ги боготворят, да се кълнат във вечна вярност и любов към Демократическата партия или Лейбъристката, децата да се отричат от бащите си, защото са врагове на народа, политици от Консервативната партия или Републиканската са изпращани в Аляска да копаят злато с кирки и лопати за Родината, ЦРУ И МИ6 имат милиони агенти и доносници, които следят съседи, колеги, роднини и приятели.

Сега без да се обиждаш да ти кажа, че само човек никога не живял на Запад може да пише такива работи.

Специално болднатото показва категорично, че изобщо не си наясно с проблема.

Първо ще обясня някои неща за децата. После ще обясня някои неща за доносничеството в "кап" страните. Най-накрая ще дам комбиниран пример, в който включвам и децата и доносниците.

Така, да започнем с децата. Тяхните права, също както и правата на малцинствата, бяха дефинирани и заобиколени от екстензивно законодателство последните 50г. Последните 10г. обаче то стана не екстензивно, а ексцесивно. Между другото точно правата на децата са един от приоритети на така обичаната от КГ125 Амнести. Не знам доколкото сте наясно, но към момента законодателството в голяма част от развитите "кап" страни се подчинява на следния елементарен принцип - родителят има един куп задължения спрямо детето си, а в същото време няма почти никакъв законен инструментариум от действия за влияние върху детето. Сега да обясним накратко. Келешът върши глупости примерно в UK, мотка се напред назад и други келеши, не ходи на училище. Не можеш да го пипнеш с пръст, не можеш да му набиеш шамар. Напротив това е забранено по закон. Не можеш да го ограничаваш. Напротив ти си ограничен в това, което можеш да правиш спрямо него. Длъжен си да му осигуриш топло легло, балансирана храна, ходене на училище и участие в обществените активности в махалата както и спокойно да си играе. Но не можеш нито да го шамариш, нито да го затваряш вкъщи. За сметка на това на всяка крачка има надписи, табели и телефони къде да се обади детето, ако го тормозят вкъщи. И те се обаждат. Понякога защото проблемът е реален, а друг път просто ей така от пуберски нерви и непоносимост към наказанията дори и да са справедливи. После срещу теб се включва брюрократичния репресивен апарат на UK, който просто те смачква. Ако се прецени ти си отнемат родителските права, ако трябва те съди и ако се реши те вкарва в затвора. Пак повтарям всичко това може да ви се случи, защото просто сте набили няколко шамара на едно келешче, което ви е син или дъщеря. Има процедура, по която децата могат да търсят правна помощ от държавата и да съдят родителите си и това става все по разпространена практика, особено за децата видяли се в някой лев, защото са станали знаменити по-невръстни. Айде в това няма нищо лошо ако мама и тати ти крадат парите. Проблемът на тези закони е, че те са приети да защитават децата. Границата между един шамар с възпитателна цел и родителски тормоз обаче много трудно може да бъде дефинирана. Затова в момента хиляди деца "предават" родителите си на правосъдието и бюрокрацията, просто защото не им се кефят на вижданията и приложения натиск.

Сега за доносничеството. Доносничетсвото в развитите "кап" страни е много по-разпространено от соца. Има един куп домакини и пенсионери, които директно вдигат телефона и звънят на полиция, данъчни и друга служба, защото смятат, че се случва нещо нередно. Да не говорим пък ако наистина се случва нещо нередно. Така в Швейцария си има часове, в които се пуска пералня или прахосмукачка. Ако не спазиш часа с много голямо удоволствие ще те наклеветят. В много държави в СевероЗападна Европа собствените ти съседи веднага ще те донесат ако не си разделил или изхвърлил правилно боклука, ще съобщят че не си паркирал правилно или че си минал начервено. Ако пък криеш някой друг данък, и особено някой на който си му крив го е разбрал - а честито, дано се оправиш, друг ще ти прати службата за борба с пиратството и могат да те разкатаят за 10 нелегални песни, един уиндоус, един офис и 2 филма. Това, което вие всички, защитаващи демокрацията пропускате, че хората са еднакви. Както репресивният апарат при соца се използваше за разчистване на сметки и запълване на време, същото се извършва и т.нар. "развити демокрации". Уволнил си някой служител, той не е на кеф и ти праща данъчните, че си му давал пари в пликче. И да не си му давал няколко дни ще те разсипят от проверки. Уволнил си някоя мацка, а преди това си имал нещастието да пуснеш намек, че е готина. На съд за сексуален тормоз и ще твърди до дупка, че си я уволнил защото не ти е пуснала. Това е голямото предимство на "капитализЪма" и "развитите демокрации' - там всички са доносници. А това, че понякога случайно стават грешки, друг път си наклеветен изобщо не вълнува бюрократичната машина.

За последно. Завел си си 3-годишното дете на плаж в САЩ. Понеже смяташ, че е малко и може да ходи голо го пускаш да си се вихри. То си се вихри, а ти радостно и наивно го снимаш. Група подозрителни семйства те наблюдават из под вежди и пуска оплакване, че може би снимаш детска порнография. За твое нещастие качваш негова снимка в блога си. Някакъв идиот я сваля от блога ти и я качва в сайт за детска порнография. Във вас пристига полицията и социалните и те разкатават. Накрая може и да докажеш, че не си виновен. Да ама няколко месеца от живота ти ще са в разруха.

Естествено за гледалите американски филми и слушали разкази на емигранти тези аспекти от живота не са познати. Те не знаят, че ако искаш да си добре и да нямаш проблеми не разказваш вицове за негри и гейове, не се майтапиш с колежките и не крещиш и не шамариш детето си дори и да ти се е качило на главата.

И естествено това са само временни дефекти и залитания.

[Alexander_Nevski]

Кой твърди, че е десен Оруел, да му дърпам ушите? Оруел се страхува, че ВСВ ще доведе до раждането на тоталитарен свят вкаран в перманентна война оправдаваща лишенията и пълния контрол.

Събитията след 11.09.2001 водят света горе-долу в тази посока. Аз твърдя, че описаното се различава от съвремието в частта на принудата да вярваш, че 2+2=5. Манипулира се общественото мнение, но етапа е друг. Опасноста е реална, но не е факт.

Не е описвал СССР, но е описал нещо много близко на режима на Сталин.

Аналогията с църковните догми и чуството за вина вменявано от Католическата църква е удачно и на место. Комунизма е религия по своята същност. Безусловна вяра и подчинение. Само фундамента е различен, но това е друга бира...

Кой, кой? Обичайният заподозрян КГ125.

[simple_stupid]

1.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Конфуций

Конфуций е мислител на кризата. Горната мисъл е опит да се мисли и определи „окото” на кризата.

Периода в който живее Конфуций се казва Джан-го (Воюващите царства), предходният е наречен на едно от произведенията на му - Чун-цю (Пролети и Есени). Когато на Земята има ред тече естествения ход на Сезоните, когато Редът се загуби се появяват Воюващите царства.

Философията която Конфуций проповядва, е и стратегия, с която иска да възстанови Реда в Поднебесната, и идеологията, с която общо казано „построява” Китай такъв какъвто го познаваме от историята – тази стратегия и идеология се нарича „Изправяне на Имената”.

Тя се състои в това да се върне смисъла на думите, т.е. думите да значат точно това, което значат. Ни повече, ни по-малко.

Това е ... утопия.

2.

Когато някой тръгва да мисли дадена тема, той мисли темата, но същевременно някак и темата го „мисли”, като го разкрива какво може да „измисли” по нея. Т.е. на пръв поглед той обяснява, какво стой зад тази тема, но същевременно много по-сигурно той разкрива какво има и крие в себе си независимо от темата.

Всички ние при цялата си претенция, че разкриваме „как стоят нещата” по даден въпрос, по-скоро демонстрираме своите предразсъдъци, предубеждения и интуиции...

Нищо не може да се скрие, тъй че...

3.

Не че мога особено да се изненадам, какво може да се мисли и каже по тема „Тоталитаризмът и Джордж Оруел” в „научен” български форум, но е просто показателно как от самото начало темата се „измисли” дотам, докъдето може да мисли най-тъпия и зацикли неспасяемо.

Трябва да призная, че получилата се тема „Тоталитаризмът в съвременна Великобритания” е тема дащна и кохерентна за упражненията по малоумие на стада комуноиди; точно като такива, същите, същевременно в други теми защитават и не намират нищо порочно в „суверенната демокрация „ на Путинова Русия. Толкова за „критиката”...

За мен „тоталитаризма” в съвременна Великобритания е тема, която може да ме накара да се смея...

4.

За Джорд Оруел мога да кажа само толкова, колкото съм прочел в биографията му от Гoрдън Бaукър.

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-343/id-37...dyn-baukyr.html

Всяка биография е субективна, няма с коя друга да я сравня, но мога да кажа като цяло, че е много интересна и поучителна.

Ерик Артър Блеър, познат на света като Джорд Оруел, е в общи линии комплексиран особняк и темерут. (Никой не е съвършен) Изключително интелигентен, се нахакал в училище за доста по-богати и състоятелни от него, където като бедняк, се комплексирал още повече от заденато му по карма, и прегърнал „левите идеи”. За разлика от многото интелектуалци, които мислят, без да изпитват идеите си,

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=1835

той още от началото тръгва да упражнява убежденията си. Службата в Бирма, след това мизерията в Париж, посещаване на работническите коптори в Англия и пр. Всичко това обаче по-скоро затвърждава у него маразма и разочарованието от човека, отколкото да събуди хуманизъм и благост в характера. Така стигаме до Испания, участие в гражданската война, ключово преживяване в живота му, участва на страната на анархистите; там получава коршум в гърлото и „прояснение” относно комунизма и неговите методи. Връща се от Испания антикомунист.

Джорд Оруел до края на живота си остава убеден левичар, затова свидетелства и поведението му; когато в последните си години, покрай романите, става направо състоятелен, той като всеки човек с леви убеждения, обвиняващ богатите в алчност и искащ налагането на по-високи данъци, се консултира със счетоводител и адвокат и си прави фирма за да плаща... по-малко данъци.

5.

Това което е прави тоталитаризма тоталитаризъм е опита за контрол върху мисълта. Всяка политическа система се опитват да контролира телата, повече или по-малко, но само тоталитаризма е тази, която иска да властва и върху Мисълта.

Как става това – чрез Езика.

( Тука трябва да признаем, че Оруел е имал примера с руската и нацистка политика, пропаганда и практика, които просто е трябвало да се систематизират и обобщят)

Може много да се пише, но Оруел си го е казал най-добре.

http://bg3.chitanka.info/mylib/lib/text/291/24

Това е Антиутопия.

6.

„Изправянето на имената ” на Конфуций е утопия, 1984 - антиутопия. Никой не може да „владее” езика, нито да го„изправи” напълно, нито да го „изкриви” както си иска. Но всеки може да се опитва да го натиска натам или насам.

Това, с което ще завърша не е утопия, не е и антиутопия, е реалност. Една октоврийска или ноемврийска(началото) вечер на 2004 година, гледах едно политическо предаване по ARD на Сабине Кристиансен ( немски не знам, но малко поразбирам ). Беше точно преди изборите в Америка, вторият мандат на Буш. Участваха бивш американски посланник, един социалдемократ (бивш военен министър, подал наскоро оставка, щото пътувал с държавния самолет на почивка), режисьора Вим Вендерс и още някакъв, дето го забравих. Вим Вендерс беше леко окопирал обсъждането, незабравимо преживяване, как да не повярваш на човек който живее там... В САЩ е диктатура, тоталитаризъм, там е страшно... Американеца се смееше, социалдемократа чак почна да защитава Америка... Сабине Кристиансен накрая пита Вим Вендерс вие утре си отивате в Америка, от години не сте идвали, кога отново да ви очакваме... големият режисьор каза, че няма представа и си отиде в ... „тоталитарнта” „диктаторска” Америка.

Забележете без никой да го експулсира, интернира, насилва, притуждава ще отлети за Америка. Сам. Доброволно.

Сега се питам, имат ли думите смисъл, когато някой ги използва така, като немския режисьор. Очевидно е, че той беше искрен, и го мисли така. Но всеки знае, че „тоталитаризмът” и „диктатурата” са ужасни политически системи, лишени от свобода и никой, още повече гражданин от друга националност, не би отишъл доброволно да живее на такова място...

Мисля си, че цялата тази неразбория с думите е продукт на времето, разпадналия се Ред в Поднебесната, всеки си ползва думите, както му отърва, по-скоро за да въздейства върху емоциите и представите, отколкото за да опише адекватно реалност, без да мисли какво значат, и без да се интересува, че с това „бута колоните поддържащи Небето”...

Каква стратегия може да използва човек за да се ориентира и познава, когато изгуби и илюзията, че имената някога може да се изправят? Какво може да направи когато като се почне разговор за тоталитаризъм, за Оруел и 1984, някакви малоумници напрягайки въображението и акъла си, „отпочват” и зациклят на ... Великобритания, Църквата, и Запада...

Ами колкото и да го мисля и както и да го въртя, по-добра стратегия от старото:

„Не слушай какво говорят, гледай къде отиват.” Не мога да измисля.

Като ги слушам всичките комуноиди приказват колко е ужасно на Запад, но като гледам стига да им се отдаде възможност се жертват и отиват набегом...

Досега не знам някой да мечтае или да е избрал с желание да живее в тревопасната Северна Корея, по островно свободна Куба, нито дори в нетоталитарната путинска Русия. Не познавам такива. Приемам, че контактите ми са ограничени. Знам, и познавам, имам не малко приятели, които живеят в "тоталитарните" Великобритания и САЩ и при всичките им забележки, вицове и приказки, съм сигурен че ще изпаднат в амок, ако им кажат, че границите се затварят и те не могат да се върнат там...

Толкоз за "Тоталитаризмът във Великобритания" (темата "Тоталитаризмът и Оруел" тук няма как да се състои.)

[Alexander_Nevski]

simple stupid,

И ти като КГ125 използваш някакви сравнения на крайностите.

Аз живея на Запад. Нямам никакви проблеми със закона. Спазвам го и ми е добре. Живял съм и в СССР. Живял съм и в Русия. И там съм спазвал закона и не съм имал проблеми. Живял съм и ми е било добре и в НРБ и в РБ и в СССР и в Русия и в така любимия ви Запад сега пак ми е добре.

Имам тотална непоносимост към комунистите и комунизма. Каквото зависи от мен за да ги боря ще го правя до края на живота си.

Всичко описано от мен току що, както и това, че някога е имало Сталинизъм или че Мао Цзе Дун е избил 10ки милиони не означава, че трябва да си затварям очите пред очевдините дефекти и пропуквания спрямо гражданските свободи в "развитите кап страни" и че ще се кефя да бъда следен на всяка крачка и по всякакъв начин, въпреки, че честно казано нямам какво да крия.

Всичко описано от мен току що, както и това, че при соца почти цялата собственост и парични потоци се управляваха и редистрибутираха от държавата, демек комунистическата върхушка и плановиците, не означава, че трябва да си затварям очите пред все по-социалните и все по-агресивните редистрибутивни практики на "развитите кап страни".

Всичко описано от мен току що, както и това, че при соца нямаше свободно движение през границите, почти липсваше свободна търговия, не означава, че аз не трябва да бъда притеснен от все по-широкопрактикуваните протекционистични практики, директни и индиректни субсидии и всички други проявления на несвободния пазар, включително и ограничителните режими за движение на капитал и работници.

Всичко описано от мен току що, както и това, че при соца бях дискриминиран спрямо някое комунистическо отроче, на което баща му/дядо му е бил партизанин, не означава, че ще търпя обратна дискриминация спрямо някой арабин в Брюксел или Париж на каквато лично съм ставал свидетел или съм бил подложен.

Айде пък нека съм комуноид.

[Хърс Златния]

Не искам да засегна никого. Но Ступид е напълно прав в едно – с написаното всеки малко или много казва нещо за себе си. Като това например:

Мисля си, че цялата тази неразбория с думите е продукт на времето, разпадналия се Ред в Поднебесната, всеки си ползва думите, както му отърва, по-скоро за да въздейства върху емоциите и представите, отколкото за да опише адекватно реалност, без да мисли какво значат, и без да се интересува, че с това „бута колоните поддържащи Небето”...

Каква стратегия може да използва човек за да се ориентира и познава, когато изгуби и илюзията, че имената някога може да се изправят? Какво може да направи когато като се почне разговор за тоталитаризъм, за Оруел и 1984, някакви малоумници напрягайки въображението и акъла си, „отпочват” и зациклят на ... Великобритания, Църквата, и Запада...

Какво мисля за това? Мисля, че да лъжеш другите е срамно, но да лъжеш сам себе си е още по-зле – това е жалко.

Да, изпитвам съжаление към такива хора, но също и известно опасение. От тях лъха на фанатизъм,

- фанатизма на революционните „разстрелни” тричленки,

- фанатизма на терористите от 11 септември,

- фанатизма на хунвейбините, изкочили от миазмите на китайската културна революция,

- фанатизма на германските „войници” от Абвера, смазали с ритници главата на една майка и жена – Роза Люксембург.......

Представям си как един такъв индивид влиза в дома ми, начело на своята тричленка или Абверабтайлунг (все тая) и ми кресва: "Излизай комуноид такъв (или контрареволюционер, все тая)! Сега ще те разстрелваме!"

Забавното е, че същият този човек говори за Франко (той не бил нападнал никого!), за Оруел (който първо беше антикомунист, а после, когато разбра, че не е, стана „комплексар”), „комуноиди”, „тоталитаристи” и т. н.?!

Не познавам Ступид, но не съм и убеден, че искам да го познавам. Да се сблъскаш с ирационалния фанатизъм (тоталитарен, ляв или десен, все тая) не е приятно.

С такива хора не се спори. С тях не се водят преговори – не е здравословно. Те разбират само от един език..........

Поздрави

[Стоедин]

1.

Когато думите губят смисъла си, хората губят свободата си.

Конфуций

Конфуций е мислител на кризата. Горната мисъл е опит да се мисли и определи „окото” на кризата.

Периода в който живее Конфуций се казва Джан-го (Воюващите царства), предходният е наречен на едно от произведенията на му - Чун-цю (Пролети и Есени). Когато на Земята има ред тече естествения ход на Сезоните, когато Редът се загуби се появяват Воюващите царства.

Философията която Конфуций проповядва, е и стратегия, с която иска да възстанови Реда в Поднебесната, и идеологията, с която общо казано „построява” Китай такъв какъвто го познаваме от историята – тази стратегия и идеология се нарича „Изправяне на Имената”.

Тя се състои в това да се върне смисъла на думите, т.е. думите да значат точно това, което значат. Ни повече, ни по-малко.

Това е ... утопия.

2.

Когато някой тръгва да мисли дадена тема, той мисли темата, но същевременно някак и темата го „мисли”, като го разкрива какво може да „измисли” по нея. Т.е. на пръв поглед той обяснява, какво стой зад тази тема, но същевременно много по-сигурно той разкрива какво има и крие в себе си независимо от темата.

Всички ние при цялата си претенция, че разкриваме „как стоят нещата” по даден въпрос, по-скоро демонстрираме своите предразсъдъци, предубеждения и интуиции...

Нищо не може да се скрие, тъй че...

3.

Не че мога особено да се изненадам, какво може да се мисли и каже по тема „Тоталитаризмът и Джордж Оруел” в „научен” български форум, но е просто показателно как от самото начало темата се „измисли” дотам, докъдето може да мисли най-тъпия и зацикли неспасяемо.

Трябва да призная, че получилата се тема „Тоталитаризмът в съвременна Великобритания” е тема дащна и кохерентна за упражненията по малоумие на стада комуноиди; точно като такива, същите, същевременно в други теми защитават и не намират нищо порочно в „суверенната демокрация „ на Путинова Русия. Толкова за „критиката”...

За мен „тоталитаризма” в съвременна Великобритания е тема, която може да ме накара да се смея...

4.

За Джорд Оруел мога да кажа само толкова, колкото съм прочел в биографията му от Гoрдън Бaукър.

http://www.book.store.bg/c/p-p/m-343/id-37...dyn-baukyr.html

Всяка биография е субективна, няма с коя друга да я сравня, но мога да кажа като цяло, че е много интересна и поучителна.

Ерик Артър Блеър, познат на света като Джорд Оруел, е в общи линии комплексиран особняк и темерут. (Никой не е съвършен) Изключително интелигентен, се нахакал в училище за доста по-богати и състоятелни от него, където като бедняк, се комплексирал още повече от заденато му по карма, и прегърнал „левите идеи”. За разлика от многото интелектуалци, които мислят, без да изпитват идеите си,

http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=1835

той още от началото тръгва да упражнява убежденията си. Службата в Бирма, след това мизерията в Париж, посещаване на работническите коптори в Англия и пр. Всичко това обаче по-скоро затвърждава у него маразма и разочарованието от човека, отколкото да събуди хуманизъм и благост в характера. Така стигаме до Испания, участие в гражданската война, ключово преживяване в живота му, участва на страната на анархистите; там получава коршум в гърлото и „прояснение” относно комунизма и неговите методи. Връща се от Испания антикомунист.

Джорд Оруел до края на живота си остава убеден левичар, затова свидетелства и поведението му; когато в последните си години, покрай романите, става направо състоятелен, той като всеки човек с леви убеждения, обвиняващ богатите в алчност и искащ налагането на по-високи данъци, се консултира със счетоводител и адвокат и си прави фирма за да плаща... по-малко данъци.

5.

Това което е прави тоталитаризма тоталитаризъм е опита за контрол върху мисълта. Всяка политическа система се опитват да контролира телата, повече или по-малко, но само тоталитаризма е тази, която иска да властва и върху Мисълта.

Как става това – чрез Езика.

( Тука трябва да признаем, че Оруел е имал примера с руската и нацистка политика, пропаганда и практика, които просто е трябвало да се систематизират и обобщят)

Може много да се пише, но Оруел си го е казал най-добре.

http://bg3.chitanka.info/mylib/lib/text/291/24

Това е Антиутопия.

6.

„Изправянето на имената ” на Конфуций е утопия, 1984 - антиутопия. Никой не може да „владее” езика, нито да го„изправи” напълно, нито да го „изкриви” както си иска. Но всеки може да се опитва да го натиска натам или насам.

Това, с което ще завърша не е утопия, не е и антиутопия, е реалност. Една октоврийска или ноемврийска(началото) вечер на 2004 година, гледах едно политическо предаване по ARD на Сабине Кристиансен ( немски не знам, но малко поразбирам ). Беше точно преди изборите в Америка, вторият мандат на Буш. Участваха бивш американски посланник, един социалдемократ (бивш военен министър, подал наскоро оставка, щото пътувал с държавния самолет на почивка), режисьора Вим Вендерс и още някакъв, дето го забравих. Вим Вендерс беше леко окопирал обсъждането, незабравимо преживяване, как да не повярваш на човек който живее там... В САЩ е диктатура, тоталитаризъм, там е страшно... Американеца се смееше, социалдемократа чак почна да защитава Америка... Сабине Кристиансен накрая пита Вим Вендерс вие утре си отивате в Америка, от години не сте идвали, кога отново да ви очакваме... големият режисьор каза, че няма представа и си отиде в ... „тоталитарнта” „диктаторска” Америка.

Забележете без никой да го експулсира, интернира, насилва, притуждава ще отлети за Америка. Сам. Доброволно.

Сега се питам, имат ли думите смисъл, когато някой ги използва така, като немския режисьор. Очевидно е, че той беше искрен, и го мисли така. Но всеки знае, че „тоталитаризмът” и „диктатурата” са ужасни политически системи, лишени от свобода и никой, още повече гражданин от друга националност, не би отишъл доброволно да живее на такова място...

Мисля си, че цялата тази неразбория с думите е продукт на времето, разпадналия се Ред в Поднебесната, всеки си ползва думите, както му отърва, по-скоро за да въздейства върху емоциите и представите, отколкото за да опише адекватно реалност, без да мисли какво значат, и без да се интересува, че с това „бута колоните поддържащи Небето”...

Каква стратегия може да използва човек за да се ориентира и познава, когато изгуби и илюзията, че имената някога може да се изправят? Какво може да направи когато като се почне разговор за тоталитаризъм, за Оруел и 1984, някакви малоумници напрягайки въображението и акъла си, „отпочват” и зациклят на ... Великобритания, Църквата, и Запада...

Ами колкото и да го мисля и както и да го въртя, по-добра стратегия от старото:

„Не слушай какво говорят, гледай къде отиват.” Не мога да измисля.

Като ги слушам всичките комуноиди приказват колко е ужасно на Запад, но като гледам стига да им се отдаде възможност се жертват и отиват набегом...

Досега не знам някой да мечтае или да е избрал с желание да живее в тревопасната Северна Корея, по островно свободна Куба, нито дори в нетоталитарната путинска Русия. Не познавам такива. Приемам, че контактите ми са ограничени. Знам, и познавам, имам не малко приятели, които живеят в "тоталитарните" Великобритания и САЩ и при всичките им забележки, вицове и приказки, съм сигурен че ще изпаднат в амок, ако им кажат, че границите се затварят и те не могат да се върнат там...

Толкоз за "Тоталитаризмът във Великобритания" (темата "Тоталитаризмът и Оруел" тук няма как да се състои.)

Не е ли забавно как без да посочиш имена веднга започнаха да се оправдават. Ти тях имаше предвид, нали? А може би мен? Не-е-е, мен едва ли, аз съм симпатяга, все пак

[Стоедин]

Не искам да засегна никого. Но Ступид е напълно прав в едно – с написаното всеки малко или много казва нещо за себе си. Като това например:

Какво мисля за това? Мисля, че да лъжеш другите е срамно, но да лъжеш сам себе си е още по-зле – това е жалко.

Да, изпитвам съжаление към такива хора, но също и известно опасение. От тях лъха на фанатизъм,

- фанатизма на революционните „разстрелни” тричленки,

- фанатизма на терористите от 11 септември,

- фанатизма на хунвейбините, изкочили от миазмите на китайската културна революция,

- фанатизма на германските „войници” от Абвера, смазали с ритници главата на една майка и жена – Роза Люксембург.......

Представям си как един такъв индивид влиза в дома ми, начело на своята тричленка или Абверабтайлунг (все тая) и ми кресва: "Излизай комуноид такъв (или контрареволюционер, все тая)! Сега ще те разстрелваме!"

Забавното е, че същият този човек говори за Франко (той не бил нападнал никого!), за Оруел (който първо беше антикомунист, а после, когато разбра, че не е, стана „комплексар”), „комуноиди”, „тоталитаристи” и т. н.?!

Не познавам Ступид, но не съм и убеден, че искам да го познавам. Да се сблъскаш с ирационалния фанатизъм (тоталитарен, ляв или десен, все тая) не е приятно.

С такива хора не се спори. С тях не се водят преговори – не е здравословно. Те разбират само от един език..........

Поздрави

Къде го видя фанатизма? Толкова спокойно, разумно и рационално обяснение на проблема не бях чел. Много си злопаметен Хърс. Ступид, Тамарин и др. само ги дебнеш и се заяждаш дребнаво. Ма и аз съм същия Хич не ти прощавам.

[КГ125]

Искрено се размях вече :):):):):):):):):)

Хърс, връзките ти по повод текста на simply stupid са алогични. Какви разстрели!? Какви групи?!

Човекът чисто и просто казва - ПОДМЕНЯТЕ тематиката, пресилвайки откъслечни негативи на модерните общества и намеквайки за аналогии с тоталитаризма.

Невски, това тоталитарно, онова тоталитарно, АМА ЖИВЕЕШ НА ЗАПАД, НАЛИ? Не потъсри нищо по-добро. Да ти кажа ли защо? Щот няма.

Но най-щастлив съм да видя как всички всъщност, спорейки, се обединяваме около една съществена теза. В т.ч. Невски. От принципите на западните държави по-добро възможно няма.

А пък за тоталитаризма - ей ги няколкото прости изречения, което изчерпва целия ни спор:

5.

"Това което е прави тоталитаризма тоталитаризъм е опита за контрол върху мисълта. Всяка политическа система се опитват да контролира телата, повече или по-малко, но само тоталитаризма е тази, която иска да властва и върху Мисълта.

Как става това – чрез Езика.

( Тука трябва да признаем, че Оруел е имал примера с руската и нацистка политика, пропаганда и практика, които просто е трябвало да се систематизират и обобщят)

Може много да се пише, но Оруел си го е казал най-добре."

[alvassareiro]

Искрено се размях вече :):):):):):):):):)

Хърс, връзките ти по повод текста на simply stupid са алогични. Какви разстрели!? Какви групи?!

Човекът чисто и просто казва - ПОДМЕНЯТЕ тематиката, пресилвайки откъслечни негативи на модерните общества и намеквайки за аналогии с тоталитаризма.

Невски, това тоталитарно, онова тоталитарно, АМА ЖИВЕЕШ НА ЗАПАД, НАЛИ? Не потъсри нищо по-добро. Да ти кажа ли защо? Щот няма.

Но най-щастлив съм да видя как всички всъщност, спорейки, се обединяваме около една съществена теза. В т.ч. Невски. От принципите на западните държави по-добро възможно няма.

А пък за тоталитаризма - ей ги няколкото прости изречения, което изчерпва целия ни спор:

5.

"Това което е прави тоталитаризма тоталитаризъм е опита за контрол върху мисълта. Всяка политическа система се опитват да контролира телата, повече или по-малко, но само тоталитаризма е тази, която иска да властва и върху Мисълта.

Как става това – чрез Езика.

( Тука трябва да признаем, че Оруел е имал примера с руската и нацистка политика, пропаганда и практика, които просто е трябвало да се систематизират и обобщят)

Може много да се пише, но Оруел си го е казал най-добре."

Сигулно е излишно да се казва, но щом се налага - принципите на западните държави са за западни държави. Тези принципи са неприложими за черна Африка, латинска америка, Азия и източна Европа, просто защото културите на обществата там не са узрели за принципите на западните държави.

Ако приложиш принципи на една западна държава в една не западна държава, става страшно, смешно и абсурдно. Пример - към момента на влизането ни в ЕС оттам ни задържиха да обърнем повече внимание на бездомните кучета, да спрем някои обичаи, свръзани с мъчения на такива, да пратим мечките в резерват и тн. Тези принципи на защита на животните са залегнали в Западна Европа, която е узряла достатъчно, решила е проблемите с болните, инвалидите, пенсионерите и сираците, и е обърнала взглед към кученцата. Ама България не е решила нищо. На кой му пука за кучетата, щом пенсионерите умират от глад, сираците мизерстват, старческите домове са кочини. Ето как прилагането на един принцип от Западна Европа в държава, която не е западна, е смешен, абсурден и напълно неадекватен модел.

Няма как да принудим хора, които няма какво да ядат, да хвърлят разделно боклука си. няма как да накараме бедните да спазват принципите на богатите, измислени за богати.

[Alexander_Nevski]

Невски, това тоталитарно, онова тоталитарно, АМА ЖИВЕЕШ НА ЗАПАД, НАЛИ? Не потъсри нищо по-добро. Да ти кажа ли защо? Щот няма.

Има, има. Просто още не съм успял да се измъкна. То да не мислиш, че лесно. Има много по-добри места.

А и да знаеш аз не съм като теб това дясно тоталитарно, онова ляво тоталитарно. Всичко ми е написано доста ясно.

[КГ125]

Хм, това ще ни върне на другата тема, затова по-добре да сме по-сдържани. Културите на Източна Европа си бяха добре, докато тя се развиваше до ВСВ.

И второ - коя Изт. Европа? Чехите, унгарците, поляците и немците - видимо не попадат в тази различна категория румънците и сърбите също - може би руснаците и българите??

Да ама и там има културни разлики... Но по този въпрос - в другата тема.

--------------

Това което наричаме "западни принципи" всъщност са универсални принципи на модерното и прогресиращо общество. Унивесрални са, защото историческата конкретика най-емпирично ни показа, че никой не прогресира без тях. Пък и вече е научно доказано, да речем от Виенската школа. А вече местните специфики са въпрос на необходима конкретика, до момента до който не се накърнява същността на тези принципи.

[Alexander_Nevski]

Хм, това ще ни върне на другата тема, затова по-добре да сме по-сдържани. Културите на Източна Европа си бяха добре, докато тя се развиваше до ВСВ.

И второ - коя Изт. Европа? Чехите, унгарците, поляците и немците - видимо не попадат в тази различна категория румънците и сърбите също - може би руснаците и българите??

Да ама и там има културни разлики... Но по този въпрос - в другата тема.

--------------

Това което наричаме "западни принципи" всъщност са универсални принципи на модерното и прогресиращо общество. Унивесрални са, защото историческата конкретика най-емпирично ни показа, че никой не прогресира без тях. Пък и вече е научно доказано, да речем от Виенската школа. А вече местните специфики са въпрос на необходима конкретика, до момента до който не се накърнява същността на тези принципи.

Много обичаш да обобщаваш. Научно доказано ли е? Хах. Аз пък казвам, че е научно доказано, че това, което ти наричаш "западни принципи" рано или късно води до регрес и упадък. И е доказано да речем от Австрийската школа емпирично и древногръцката философия с практически експерименти.