Тоталитаризмът и Джордж Оруел

[Alexander_Nevski]

Не е. Ако беше така, щеше да опише в антиутопия мечтата на всеки комунистически пропагандатор - хаосът на капитала. Абе направо щеше да пише социалистически реализъм, като Алексей Пешков.

Оруел е прогледнал комунист. Само по себе си това е забелжително състояние на човешкия дух и ум. Гражданската война в Испания, Сталин и Хитлер са му отворили очите.

Гениална книга.

Пак избяга по тъч-линията нещо.

Не падаш по гръб и се въртиш до дупка.

И отново показваш как не внимаваш, колко си тесноглед и как манипулираш и извращаваш нещата.

За да не съм голослвоен ще задам следния елементарен въпрос, на който всички знаем отговора:

Един човек с леви политически убеждения комунист ли е? Един член на комунистическата партия с леви политически убеждения ли е? Човек, който се самоопределя като ляв и другите го определят като такъв комунист ли е?

Преди да спориш с някой, прочети внимателно какво е написал, спри се помисли и не влизай в излишна демагогия.

Комунизмът, драги КГ125, дори не влиза в конвенционалното политическо ляво в западния свят, който толкова много обичаш. Комунизмът, сталинизъм и маоизмът се възприемат като крайни и екстремистки прояви на лявото и повечето индивиди с леви политически убеждания в Западна Европа традиционно се разграничават от тях. Това, че по време на дискусиите с другите комсомолци, сте пропуснали тази малка подробност в европейската политическа система е ваш личен проблем.

И Оруел е бил с леви политически убеждения, колкото и да го сучеш и въртиш. И е умрял с такива. И е ходил в бедните квартали на Лондон, отвращавал се е и е писал за тях. И смятал, че капитализмът е виновен за това и трябва да му се сложат "юзди" и тази бедност да бъде преодоляна. Това, че не е бил Сталинист е нормално, а че е бил антисталинист е също толкова нормално.

Явно обаче е много трудно за човек, на който му е било голяма гордост, че е докопал самиздат на 1984 през комунизма и тайно го е прочел, да проумее тези факти.

По подобен начин стоят нещата и сдругите ти манипулации като ляв тоталитаризъм, Римско Право в Англосаксонския Свят??? и т.н.

Не всички пасат трева. А линковете и аргументите нещо пак ги няма.

[КГ125]

Важният въпрос е - кое е изобразил Оруел? От какви позиции е повече от ясно - романите му са мрачни антиутопии. Т.е. това което е изобразено в тях е това, срещи което той е.

[Alexander_Nevski]

Важният въпрос е - кое е изобразил Оруел? От какви позиции е повече от ясно - романите му са мрачни антиутопии. Т.е. това което е изобразено в тях е това, срещи което той е.

Точно така. Само дето не може да си срещу нещо, което не познаваш.

Та какво е изобразил Оруел?

[КГ125]

Изобразил е изчистен модел на комунистическо общество.

Редактирано 29, 2012 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Изобразил е изчиестен модел на комунистическо общество.

Сериозно?

Не е на нацисткото? Или ако светата инквизиция брутално управляваше света нямаше да е така?

Айде сега пак да се върнем, а как изобразяваш нещо, което никога не си виждал?

Айде стига де. Вече няколко пъти те помолих, малко по-сериозно.

[КГ125]

Няма частна собственост в книгата на Оруел; както казах по-горе, лиспва характерната за нацистите елитарност - няма го СС. Всички са в образите на скромни другари. Големия брат е абсолютен Троцки, може да се види.

Не се прави на неразбрал - това е фантастичен литературен модел. Който го прочете, лесно ще разбере на какво. То е и ясно де - беше ужасно забранена именно в левия лагер.

ПП

Не е и на инквизицията, защото там няма нито един поп. Когато се правят антикатолически неща, те ясно и видимо са изобразени.

И изобщо цялата образност е комунистическа.

Редактирано Юли 18, 2009 от КГ125

[Alexander_Nevski]

Няма частна собственост в книгата на Оруел; както казах по-горе, лиспва характерната за нацистите елитарност - няма го СС. Всички са в образите на скромни другари. Големия брат е абсолютен Троцки, може да се види.

Не се прави на неразбрал - това е фантастичен литературен модел. Който го прочете, лесно ще разбере на какво. То е и ясно де - беше ужасно забранена именно в левия лагер.

ПП

Не е и на инквизицията, защото там няма нито един поп. Когато се правят антикатолически неща, те ясно и видимо са изобразени.

И изобщо цялата образност е комунистическа.

На този постинг ще обръна специално внимание. Като ще го разгледам изречение по изречение.

Няма частна собственост в книгата на Оруел

Няма обществена система, при която да не съществува частна собственост. Дори и при реалиите на комунизма хората притежаваха телевизори, хладилници, апартаменти, четки за зъби, чайници, печки, даваха стаи под наем, разменяха си дънки за водни помпи, а водни помпи за маратонки.

Понеже предварително знам какъв ще е контраргумента ще поясня и още нещо. Няма обществена система (поне в обозримото минало в Европа), при която средствата за производство да се притежават от населението. Още от Парето е ясно, че преобладаващата част от икономиката се управлява, контролира и притежава от 20% от населението, което прави всичко възможно да затвърди това си положение. За другите 80% остават трохите. Така е било и най-вероятно така ще бъде. Дали трохите са достатъчни и шарени, а хората смятат, че им стигат, е друг въпрос.

лиспва характерната за нацистите елитарност - няма го СС

На първо място да споменем нещо, което почти винаги се забравя. Нацистката концепция е антиелитарна или антиелитистка, както повече ви харесва. Тя се опира на онеправдана маса от бедни, безработни млади хора, загубили всякаква надежда за добро и роптаещи за справедливост. На тези хора се предоставя вербална надежда и чак тогава идва на власт номенклатурен елит, който води хората от народа си към пропаст. Но не това е била първичната цел на онеправданата маса. Същият номенклатурен елит винаги е съществувал и в СССР под една или друга форма. Как точно ще бъде решен проблема с контрола на обществото, чрез видеоконтрол, елитни части или по друг начин също е една ненужна подробност, т.к. в практиката винаги се използват комбинирани методи.

няма го СС

НКВД и ГРУ също ги няма. Е, и?

Всички са в образите на скромни другари.

Никога всички не са били в образите на скромни другари по време на реалният комунизъм. Винаги е имало тираджии с видеа вкъщи, което причиняваше много душевни страдания на тези, които нямат, отекващи и до днес. Винаги е имало грузинци на пазара правещи пари от "спекулации". Винаги е имало магазинери с китни дачи. Да тези хора се опитваха да не се показват. Ама същото прави в момента и един мафиот във Виена - кара скромна кола, живее в скромно жилище и ходи да си харчи парите на Аруба, защото иначе данъчните ще го засекат и разпердушинят.

Големия брат е абсолютен Троцки, може да се види

Не познавам Троцки и не съм го виждал. Не мисля, че и Оруел го е познавал или виждал (това ще го проверя). Не мисля, че и ти си го познавал или виждал. Така че как точно го разбра това?

Сега понеже съм чел книгата аз лично не си спомням до края да става ясно съществува ли наистина Big Brother или е само партийна пропаганда.

Ако обаче за себе си решил, че той е Троцки - ОК, ама недей да заблуждаваш другите с категоричните си и в същото време неаргументирани твърдения. Или може би не си чел книгата?

Не се прави на неразбрал - това е фантастичен литературен модел.

Аз повтарям същото от самото начало. Това е фантастика, сатира, антиутопия, разглеждаща едно несъществуващо тоталитарно общество. Може да е антисталинистка като коцепция и идея, но няма как да е описание или изображение на сталинисткия режим, който авторът не е виждал никога през живота си.

Който го прочете, лесно ще разбере на какво.

Пак да питам, ти сигурен ли си че си я чел?

То е и ясно де - беше ужасно забранена именно в левия лагер.

Т.нар. от теб "ляв" лагер забраняваше много книги. Много от тези книги дори не са имали целта да обиждат или развенчават соца, Сталин или Ленин. В "десния" пък свят са забранявали Лолита и тя е разпростанявана по порнографски канали. Какво значи това, че там не правят секс, ли?

Не е и на инквизицията, защото там няма нито един поп. Когато се правят антикатолически неща, те ясно и видимо са изобразени.

Аз да съм казал, че това е описание на инквизицията? Трябва ли да има поп? Тоталитаризмът и репресивният му апарат винаги са едни и същи. Няма никакво значение дали става дума за Великият Инквизитор избил хиляди "вещици", д-р Менгеле или Берия.

Сега за последно. Понеже стана дума за Троцки. Подходящ пример е Snowball в Animal Farm. Да не лъжем хората моля.

А ето и какъв пророк се е оказал за съжаление Оруел:

Britain is moving towards a planned economy, and class distinctions tend to dwindle, but there has been no real shift of power and no increase in genuine democracy. The same people still own all the property and usurp all the best jobs.

Колкото вярно тогава, толкова вярно и през 2009, само дето процесът е много, ама много по-напреднал.

И изобщо цялата образност е комунистическа.

Т.к. не съм на 10г. и си спомням образността на комунизма били ми припомнил конкретно как точно всички образи от книгата се вписват в нея.

[КГ125]

Образите от 30-тте ли помниш? Или от Мао на Китай. Я виж в какво са облечени ВСИЧКИ герои?

[Alexander_Nevski]

Образите от 30-тте ли помниш? Или от Мао на Китай. Я виж в какво са облечени ВСИЧКИ герои?

Я сега пък Мао. Той как е изобразен в книгата?

30те виждам, че са много важни за теб. Само не ми обяснявай, че образите от 30те в СССР са описани в книгата.

Ако все пак го твърдиш давай конкретно, ясно и точно с пояснения, цитати и линкове какво точно имаш предвид.

А ти помниш ли главния герой като обясняваше как няма кинти за друго облекло?

Сега пак да се върнем на предходните манипулации. Ще признаеш ли, че Големият Брат, ако прилича на някой не е на Троцки, а на Сталин и че има елит в книгата, който притежава повече собственост и по-добър стандарт на живот. Или ще продължаваш да плямпаш как всички били "скромни другари".

[КГ125]

Нещата са много прости - всеки взима книгата и я прочита. После сам преценява какво е изобразено там.

В беда ще е, ако вместо това прочете твоите вързажения, най-малкото защото сравняваш реалности от късния социализъм на 70-тте и 80-тте със стилизирания и екстраполиран литературен модел на Ориеловата антиутопия от втората половина на 40-тте говидни.

Малко образност, за да не сме голословни:

Маоистки Китай:

http://www.youtube.com/watch?v=Ge8Rin5ReXY...feature=related

Истинският Голям брат

https://nednet.us/uped/WindowsLiveWriter_92...b2_a%5B3%5D.jpg

и началото на филма:

http://www.youtube.com/watch?v=xns67AVkOeI...feature=related

и малко от истинският Китай пак, 20 години по-късно

Редактирано Юли 20, 2009 от КГ125

[simple_stupid]

КГ125, трябва да призная, че вашето неуморно рвение да обяснявате ме изпълва с нарастващо удивление (което обаче така и не може да прерасне във възхищение, защото осъзнавам безсмислието на усилието ви като краен резултат)

Всеки по свой си начин се опитва да се пребори реалността и да я направи приемлива и "удобна". Поставете се на мястото на опонента, когато вече е станало очевидно и няма как да докажеш, че твоето е по-добро от срещустоящото, каква стратегия можеш да измислиш за да запазиш себеуважението си... ами само, че и срещустоящото е толкова низко, долно и противно колкото твоето. Това разбира се не е така, но трябва на всеки да дадем право да се справя с реалностите. Щом им отърва, нека се облекчават.

Почнах и аз като вас да обяснявам, но файда няма да има... и се отказах

Затуй рекох да си поиграя малко с цитати.

Тук живеем, във същност живеем ли тук,

И говорим, но никой не чува и звук,

А пошушнеш ли, и ти се струва,

Че кавказецът в Кремъл го чува...

А край него вождленца подтичват безброй,

с шайка получовеци играе си той...

Осип Манделщам

I.

В это время готовилось торжественное заседание в Большом театре, посвященное юбилею Октября.

После заседания Эйзенштейн должен был показать свой фильм "Октябрь". Он не успевал и все ночи напролет монтировал картину. Г. Александров, бывший тогда вторым режиссером у Эйзенштейна, вспоминал:

"В 4 часа в монтажную вошел Сталин. Поздоровавшись, спросил:

- У вас есть в картине Троцкий?

- Да, - ответил Эйзенштейн.

- Покажите эти части".

После просмотра Сталин был категоричен: картину с Троцким показывать нельзя. И Эйзенштейн начинает вырезать из картины "Октябрь" того, кто был отцом Октября. (1)

Партията казваше, че Океания никога не е била в съюз с Евразия. Той, Уинстън Смит, знаеше, че Океания беше в съюз с Евразия само преди четири години. Но къде съществуваше това знание? Само в собственото му съзнание, което тъй или иначе скоро щеше да бъде унищожено. А ако всички останали приемаха лъжата, налагана от партията, ако всички документи твърдяха същото — тогава лъжата минаваше в историята и ставаше истина. „Който контролира миналото — гласеше лозунгът на партията, — контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.“ И все пак миналото, въпреки че по своята същност е променяемо, никога не е било променяно. Това, което е вярно сега, е вярно от вечни времена за вечни времена. Беше толкова просто. Изискваше се само безкрайна поредица от победи над собствената ти памет, наричаха го „Контрол над действителността“, по новговор: „двумисъл“.

(едно кратко вмъкване

«Една случка, запазена от генерал Исмей под формата на почти апокрифен виц, ще ми помогне да разведря малко разказа си. Неговият адютант, офицер от морската пехота, разглеждал забележителностите на Москва с един от екскурзоводите на «Интурист». «Ето нова, казал руснакът, е хотел «Идън», бивш «Рибентроп». Това е улица «Чърчил», бивша «Хитлер». Това е гара «Бийвърбрук», бивша «Гьорснг». Искате ли цигара, другарю?» Нашият офицер отговорил: «Благодаря, другарю, бивш негодник!» Тази история, макар и под формата на виц достатъчно добре показва странната атмосфера на тези срещи.»

Уинстън Чърчил Мемоари. Том 3 «Великият съюз» Труд 1994 стр.445)

II.

"ВИДЕТЬ ЕГО... БЫЛО СЧАСТЬЕМ"

Перед самым Новым годом Сталин устроил для народа великий праздник: дал ему Конституцию, написанную бедным Бухариным.

"Под гром восторженных оваций в честь творца Конституции великого Сталина Чрезвычайный Восьмой съезд Советов единогласно постановил: "Принять за основу... проект Конституции".

Из письма рабочего А. Сукова: "Трудно описать, что делалось в Кремлевском зале. Все поднялись с мест и долго приветствовали Вождя. Товарищ Сталин, стоя на трибуне, поднял руку, требуя тишины. Он несколько раз приглашал нас садиться. Ничего не помогало. Мы запели "Интернационал", потом снова продолжалась овация. Товарищ Сталин обернулся к президиуму, наверное требуя установить порядок, вынул часы и показал их нам, но мы не признавали времени".

Газеты завели новую рубрику - "Письма делегатов съезда".

Несколько забыв о Конституции, делегаты писали: "Незабываемые минуты пережил я, когда увидел светлое лицо любимейшего Вождя" (рабочий П. Калинин).

"Спешу поделиться с вами величайшей радостью: в Кремлевском дворце я увидела самого дорогого нам человека на Земле. Сидела как очарованная и не могла оторвать взгляда от лица товарища Сталина" (ткачиха Н. Ложечникова).

"Мне и Дусе сказали: завтра с вами будет беседовать товарищ Сталин. Не знаю, какое у меня было лицо, но Дуся вся вспыхнула, засветилась, глаза у нее буквально засияли" (ткачиха А. Карева).

И это не было тупой пропагандой. Увидеть его - земного бога - стало величайшим событием.

Писатель Корней Чуковский описывает его появление на съезде комсомола 22 апреля 1936 года: "Что сделалось с залом!.. Я оглянулся - у всех были влюбленные, нежные, одухотворенные лица... Видеть его, просто видеть - для всех нас было счастьем... Каждый жест его воспринимали с благоговением. Никогда я даже не считал себя способным на такие чувства... Пастернак шептал мне все время восторженные слова... Домой мы шли вместе с Пастернаком и оба упивались нашей радостью" - так пишет (причем в дневнике!!) один из умнейших, образованнейших людей России... (2)

Омразата стигна кулминацията си. Гласът на Голдщайн беше преминал в същинско блеене и за миг лицето му заприлича на овча муцуна. След това муцуната преля във фигурата на евразийски войник, който настъпваше, огромен и страшен, с гърмящ автомат, сякаш щеше да изскочи от екрана, и някои хора от първия ред инстинктивно се дръпнаха назад в столовете си. Но в същия миг, като изтръгна от всички въздишка на облекчение, враждебната фигура преля в лицето на Големия брат, с черни коси и мустаци; то излъчваше сила и тайнствен покой и бе така огромно, че почти изпълни екрана. Никой не чуваше какво говори Големия брат. Няколко окуражителни думи, каквито се казват в разгара на битката, неразличими една от друга, но вдъхващи увереност със самото изговаряне. След това лицето на Големия брат избледня и на негово място се появиха изписани с черни главни букви трите лозунга на партията:

ВОЙНАТА Е МИР

СВОБОДАТА Е РОБСТВО

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА

Но лицето на Големия брат остана още за няколко секунди на екрана, като че ли се бе запечатало в зениците на всички прекалено ярко, за да избледнее незабавно. Дребната сламеноруса жена се бе хвърлила върху облегалката на стола отпред. Като шепнеше възбудено „Спасителю мой“, тя протягаше ръце към екрана. После покри лицето си с длани. Очевидно се молеше.

3.

Това е Бухарин от затвора, преди да го застрелят, едно от 43-те писма до Сталин.

«Книгу я задумал написать. Хотел ее тебе посвятить и просить тебя написать маленькое предисловие, чтобы все знали, что я целиком признаю себя твоим. До чего же ужасно противоречиво мое здесь положение: ведь я любого тюремного надзирателя-чекиста считаю "своим", а он... смотрит как на преступника, хотя корректен. Я тюрьму "своей" считаю... Иногда во мне мелькнет мечта: а почему меня не могут поселить где-нибудь под Москвой, в избушке, дать другой паспорт, дать двух чекистов, позволить жить с семьей, работать на общую пользу над книгами, переводами (под псевдонимом, без имени), позволить копаться в земле, чтоб физически не разрушиться (не выходя за пределы двора). А потом, в один прекрасный день, X или Y сознается, что меня оболгал..." (3)

«Взря се в огромното лице. Цели четирийсет години му бяха необходими, за да разбере каква усмивка се крие под черните мустаци. О, жестоко, излишно недоразумение! О, твърдоглаво, своеволно изгнание от любящата гръд! Две ухаещи на джин сълзи се стекоха по носа му. Но беше наред, всичко беше наред, борбата бе свършила. Беше спечелил победа над себе си. Той обичаше Големия брат.»

"Ако искаш да си представиш бъдещето, представи си ботуш, смазващ човешко лице — завинаги."

П.П.

— Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че тук няма мъченици. Чел си за религиозните преследвания в миналото. През средновековието е имало инквизиция. Провалила се е. Тя си е поставяла за цел да изличи ереста, в резултат на което я е увековечила. На мястото на всеки еретик, когото е изгаряла на кладата, са се раждали хиляди. Защо е станало така? Защото Инквизицията е убивала враговете си открито и ги е убивала, без да са се разкаяли. Хората умирали хора, защото не искали да се отрекат от истинската си вяра. Естествено цялата слава принадлежала на жертвата и целият позор — на инквизитора, който я изгарял. По-късно, през двайсетия век, се появили тоталитарните режими, както ги наричали. Немските нацисти и руските комунисти. Руснаците преследвали ереста по-жестоко и от Инквизицията. И си въобразявали, че са се поучили от грешките на миналото, поне знаели, че не бива да се създават мъченици. Преди да изправят жертвите си на публичен процес, умишлено правели всичко, за да потъпчат достойнството им. Сломявали ги с изтезания и самота, докато не ги превръщали в окаяни раболепни отрепки, които признавали всичко, вложено в устата им, покривали се с лъжи, обвинявали и се прикривали един зад друг, хленчели за пощада. И въпреки всичко само след няколко години ставало същото. Загиналите се превръщали в мъченици и моралното им падение било забравяно. Още веднъж — защо се е получило така? На първо място, защото признанията им очевидно били изтръгнати насила и не били искрени. Ние ги правим искрени. И преди всичко, ние не позволяваме загиналите да се изправят срещу нас. Трябва да престанеш да си въобразяваш, че бъдещите поколения ще отмъстят за теб, Уинстън. Бъдещите поколения изобщо няма да чуят за теб. Ти ще бъдеш напълно изличен от хода на историята. Ще те превърнем в газ и ще те разсеем в стратосферата. Нищо няма да остане от теб: нито име в регистрите, нито спомен в нечия памет. Ти ще бъдеш ликвидиран както в миналото, така и в бъдещето. Ти никога не ще си съществувал.

Тогава защо си правите труда да ме мъчите? — помисли Уинстън с мимолетна горчивина. О’Брайън направи крачка, сякаш Уинстън бе изрекъл на глас мисълта си. Едрото му грозно лице се доближи, а очите му леко се присвиха.

— Мислиш си — каза той, — щом възнамеряваме да те ликвидираме и няма никакво значение какво говориш или вършиш — защо тогава си правим труда изобщо да те разпитваме? Това си мислиш, нали?

— Да — отвърна Уинстън.

О’Брайън се усмихна едва забележимо.

— Ти си слаба брънка в системата, Уинстън. Ти си петно, което трябва да се изтрие. Нима не ти казах, току-що, че ние се отличаваме от мъчителите в миналото? Нас не ни задоволява неохотното подчинение, нито дори най-жалкото смирение. Когато най-сетне се предадеш, то трябва да е по твое собствено желание. Ние не ликвидираме еретика, защото ни се съпротивлява: ние никога не го ликвидираме, докато ни се съпротивлява. Ние го превъзпитаваме, ние пленяваме най-съкровените му мисли, ние го преправяме. Ние изгаряме всичкото зло и всичките илюзии в него, ние го привличаме на наша страна не привидно, а истински, с душата и сърцето му. Преди да го убием, ние го правим един от нас. За нас е недопустимо някъде по света да съществува грешна мисъл, колкото потайна и безсилна да е тя. Не можем да позволим никакъв уклон, дори в смъртния миг. Навремето еретикът си е оставал еретик и на кладата и с ликуване е разгласявал ереста си. Дори жертвата на чистките в Русия в очакване на куршума, който го настига в коридора, е можел да остане бунтовник в съзнанието си. Но ние, преди да унищожим съзнанието, го правим съвършено. Заповедта на диктатурите от миналото е била: „Ти не ще!“ Заповедта на тоталитарните режими е била: „Ти ще!“ Нашата заповед е: „Ти си!“ Нито един човек, когото доведем тук, вече не може да ни се опълчи. Всеки се пречиства. Дори онези трима жалки предатели, в чиято невинност ти някога вярваше — Джоунс, Ааронсон и Ръдърфорд, — накрая и тях сломихме. Самият аз участвах в разпитите им. Видях ги как постепенно се изтощават, как хленчат, угодничат, ридаят — и накрая болката и страхът изчезнаха, остана единствено покаянието. Когато свършихме с тях, от тях бяха останали единствено обвивките. В тях нямаше нищо друго освен разкаяние за това, което бяха сторили, и любов към Големия брат. Беше трогателно да се види колко го обичат. Молеха да ги убием по-скоро, та да умрат с пречистено съзнание.

«И как при римском изувере императоре Нероне, женщины оказывались порой более стойкими. Вдову Нестора Лакобы, умершего диктатора Абхазии, ежевечерне уводили на допрос, а утром без сознания, в крови, втаскивали в камеру. В ответ на требования подписать показания против покойного мужа она отвечала: "Не стану клеветать на память своего мужа". Она устояла, когда ее сына, шестнадцатилетнего школьника, били при ней и сказали, что убьют, если она не подпишет протокол. Вдова Лакобы умерла в камере после очередной пытки, так ничего и не подписав.» (4)

(1,2,3,4) от Едвард Радзински «Сталин» Прозорец 1997

http://radzinski.ru/books/stalin/2/#12

в глава 12 има една забележителна част «Автора!» много е дълга е препоствам.

останалите цитати естествено са от "1984"

[КГ125]

Simply stupid, или май трябва да Ви нарека clever:) - никой не може да бде убеден в нищо. Но може на третите лица да бъдат показани неточностите му. )

[Alexander_Nevski]

Simply stupid, или май трябва да Ви нарека clever:) - никой не може да бде убеден в нищо. Но може на третите лица да бъдат показани неточностите му. )

Точно така, аз само заради третите лица си давам зор.

[Alexander_Nevski]

В няколко други теми ясно забелязвам колко е бил прав навремето Оруел в страховете си за демокрацията и гражданското общество. Затова ще си позволя да го цитирам:

Революционно действие е да казваш истината във времена на универсална измама

During times of universal deceit, telling the truth becomes a revolutionary act.

И още нещо:

There are some ideas so wrong that only a very intelligent person could believe in them.

The great enemy of clear language is insincerity. When there is a gap between one's real and one's declared aims, one turns, as it were, instinctively to long words and exhausted idioms, like a cuttlefish squirting out ink.

The Catholic and the Communist are alike in assuming that an opponent cannot be both honest and intelligent.

[bogoizbrania]

- - -

Алюзията с религията Оруел прави чрез казаното от О'Брайън в стая 101:

—Ние сме жреците на властта — казва О'Брайън на Уинстън, докато го измъчва — Бог е власт.

- - -

Стая 101 е реално съществуваща в радио студиото на ББС и все още съществува!

Във ферма на животни свинете са образ на хуманистите, не случайно в англйския думата за бекон идва то известния автор Фреансис Бейкън. Свинята е напълно безполезна докато е жива, яде повече от вички животни, дори торта и не е полезна като на другите, чак като се заколи хората имат полза от нея . Образ на комунистите са кучетата.

Ето и седемте заповеди на фермата;

Животните във фермата издават седем основни заповеди, алегория на седемте смъртни гряха:

1. Този, който ходи на два крака е враг.

2. Този, който ходи на четири крака или има крила е приятел.

3. Животните не носят дрехи.

4. Животните не спят в легло (добавено след това: с постелки).

5. Животните не пият алкохол (добавено след това: без мярка).

6. Животните не убиват други животни (добавено след това: без причина).

7. Всички животни са равни, но някои са по-равни от другите. (След изгонването на човека и налагането на новия ред във фермата логично се стига до животинския хепиенд.)

[Б.Богданов]

- - -

Алюзията с религията Оруел прави чрез казаното от О'Брайън в стая 101:

—Ние сме жреците на властта — казва О'Брайън на Уинстън, докато го измъчва — Бог е власт.

- - -

Стая 101 е реално съществуваща в радио студиото на ББС и все още съществува!

Във ферма на животни свинете са образ на хуманистите, не случайно в англйския думата за бекон идва то известния автор Фреансис Бейкън.

* * *

Човече, какви глупости си сътворил в този пост...

Ужаст!

[КГ125]

Това са много свободни до несвързаност аналогии.