Разделението Изток-Запад през Средновековието

[alvassareiro]

Именно, спокойните изобретате и тревожните последователи. Ситуацията с Испания и Португалия е точно такова - як колективизъм и приписано обществено положение. Спорът който водим е с КГ125 е за Германия, Япония и Корея. Спор за който той няма аргументи и постоянно се извърта.

Спокойните култури измислят новостите. Англия измисля новостите през 18-19 век и става водеща. Дръпва напред с индустриалната революция.

Междувременно тревожните култури нищо не измислят, защото ги е страх от новото. Когато обаче новостите се утвърдят със времето и докажат полезността си, тревожните култури се уверяват че нововъведедието не е нещо опасно, и стават още по-тревожни че изпускат нещо.

Затова се стягат, взимат новото и го осъвършенстват, като много често изпреварват откривателя.

това става именно в Германия, Япония, Франция. те нищо ново не са открили. Осъвършенствали са всичкти английски открития, като за изпреварили откривателя.

Китайската култура, освен че е спокойна, е и гъвкава, т.е има високи стойности по културното измерение flexumility.

Английската е спокойна, но има ниски стойности по същото.

Споменатото културно измерение налага холистично, т.е гъвкаво мислене. Анлийското мислене обаче е абсолютистко.

Холистичното мислене означава, че всичко е възможно. 2+2 е 4, или 5 или каквоти си искаме. Бог и го има, и го няма. Тази черта е типична за цяла източна Азия.

това хилистично мислене е най-силно изразено в религиите на китай, япония, индия, и тн. Но то е несъвместимо с науката, особено с точните науки. Защото тези науки изискват точни правила. А холистичното мислене отхвърля точните неща.

Затова китай, япония, индия, не са открили нищо съществено.

Една вметка. Откритията на Китай - хартия, барут, и тн са по пътя на опита и грешката - ще смесим това с онова пък каквото стане. И медицината им е такава. Няма никакъв сериозен научен анализ. Всичко става случайно.

В Япония положението е подобно. никакви открития до 20 век. Но тяхната тревожност ги постиква към точността и реда, и те стават верни последователи на откритите вече научни технологии, закони като ги осъвършенстват.

В Китай това няма да стане, защото освен че са с холистично мислене, са и спокойни. Затова китайските стоки никога няма да са като японските.

[alvassareiro]

В общества, където прехрана се вади от земята по традиционен начин, без нови технологии, възможностите за успех са ограничени. Човек може да добие само толкова, колкото дава земята и няма начин да увеличи дръстично добива. Реколтата е силно зависима от външи фактори – суша, дъжд, климат, вредители. Добивът зависи от обема на земята, а той е пердопределен по рождение – имаме толкова, калкото сме наследили. Бедният е беден, богатият е богат, не защото работи, а защото е наследил нещо. Единственият начин да забогатееш е чрез късмет – да намериш делва с пари, или да се ожениш за царската дъщеря. Това е “теорията на ограничените средства”, която учи, че човек няма нужда да се напряга повече от това, което му е дадено по рождение. Тогава откъде се е появила вътрешната причинност у богатите западни народи, които също са се прехранвали от земеделие и скотовъдство?

През Средновековието селското стопанство не е единственият важен, а и основен поминък. Има търговски центрове, най-вече разположени с излаз на море. Едни от първите търговци са викингите, които от 9-12 век интензивно търгуват с Русия и Европа. Всеки скандинавец, който е имал излишък от производството си, е можел да го вложи в задмарска търговия. Така още по викингско време скандинавците имат акционерни дружества – влагали пари в търговски предприятия и участвали в подялбата на печалбата. Основна причина за развитието на търговията е била принудата. Скандинавският полуостров няма благоприятни условия – главно климат и почви – за земеделие. Това, наред с нарастналото население, накарало хората там да търсят други начини за препитание. Още през 9-10 век Норвегия предприема изследователски, военни и търговски походи към Америка, Eвропа, Исландия, дори Италия и Балканите. Принудата накарала и друг един народ – евреите – да се занимават активно с търговия, занаяти – предимно бижутерия -и лихварсто. В повечето европейски кралства те просто не са имали право да притежават земя. Затова се насочват към други, по-доходни дейности, които изискват инициативност. Други важни търговски центрове в Европа са Венеция, Генуа, Пиза, Рагуза. Балтийските пристанища на Германия и Скандинавия участват в силния търговски съюз Ханза. В различни части на Германия се развива търговията, банкерството и акционерството. Към края на периода, за господство в световната търговия се борят Британия и Холандия на гилдиите, както и Фландрия.

Развитието на търговия, занаятчийство, банкерство, лихварство и акционерство е крачка напред към философията на вътрешна причинност. Успехът във финансите зависи от лични качества, като решителност, предвидливост, трезв ум, предпазливост, прозорливост, формалност и не е крайна величина, предопределена от съдбата, както при земеделието. По-късно занаятите прерастват в индустрия, първо в Англия, после в Северна Европа. Това увеличава убеждението, че развитието и успехът в икономиката зависят от личните качества на човек. В северна Италия се развива ломбардското банкерство. Лека-полека, в края на Средновековието в Европа се заражда капитализмът – философия, изцяло базирана на идеята за вътрешна причинност.

Изобщо, още от Античността, в обществата, където има сериозен преход от селско стопанство към търговия, се регистрира разцвет на икономиката, а оттам и на науката и културата. Примерите за това са много – финикийци, гърци. В древна Гърция търговията също е била сериозно застъпена. С търговия в Средновековието се занимават и арабите – те са връзката между Изтока и Запада – и безспорни са техните научни постижение – медицина, математика, астрономия.

Кое е общото между всичките народи, които развиват търговия през Средновековието. Ами всичти те – гърци, финикийци, евреи, викинги, скандинавци, холандци, фламандци, венецианци – са сравнително слаби или малобройни, за да си осигурят просперитет по друг начин – например като завземат съседни земи и народи. Някои от тях извършват военни походи, но се отличават с бърз грабеж и се оттеглят, или основават търговски центрове и колонии, като гърците.

Известен е гръцкият търговски съюз Пентеполис, включващ Одесос,Дианисополис ,Месемврия и др., основан още през 7-6 век пр.н.е. Просто военната мощ не им стига за повече итези народи така и не успяват да създадат империи. Завоевателските неуспехи обаче не спират икономическото развитие, а по-скоро го благоприятстват, защото хората са принудени да търсят друг начин на препитание. Дотук имаме основните причини за появата на вътрешната причинност- слаба военна мощ, излаз на море и неблагоприятни условия за селско стопанство.

Достатъчно ли е това обаче, за да се отдадат повечето жители на една страна на търговия, банкерство и акционерство. Изглежда, че не. Не, и преди да сме разгледали Испания и Португалия.

Португалската и испанската аристокрация перз целия 16 век държат световната търговия в ръцете си – с търговски центрове в Америка, Африка, Азия. Само че тази търговия е в ръцете на аристократи или приближени до краля, които всъщност не се занимават с търговия. Аристократите продават лицензиите за търговска дейност на холандци, англичани и французи. Така през 17 век центрове на търговията стават Холандия и Фландрия, не Лисабон. Аристократите запазват старото гледище – те са богати не благодарение на собствените си усилия в труда, защото държат монопола на търговията в ръцете си и раздават привилегии. Те прост са родени с тях и трупат богатство от само себе си, като продават правото друа да си цапат ръцете с труда. Те само трупат парите, защото са родени с привилегии. В Испания и Португалия търговията е привилегия и монопол само на аристократите – обикновените селяни и хора от народа просто не са били допускани до нея. Печалбите от търговията също се разпределят само между аристократите. Всъщност работливите фламандци и холандци станали по-богати от португалските аристократи, които само турпали метали, предизвикали инфлации и разорили себе си и държавите си. Подобно негативно отношение към труда имат и испанците, които считат “ръчния труд за позорен”. Работниците се трудят, само ако са притиснати от глада или принудата, а през останалото време бездействат и прахосват спечеленото. Към края на 16 век почти всички занаятции и наемни работници в Северна Испания са французи. В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабитемонополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност.

Явлението, което наблюдаваме в Испания, Португалия и арабския свят, се нарича неравновластие. Именно то е прътът в колата на буржоазията и икономическия подем през Средновековието. Неравновластието блокира ефектите от търговията, така както блокира и земеделието. Пример за това са първите земеделски цивилизации в света – Мохенджо Даро, Ур, Елам, Акад, Шумер, Вавилон, древен Египет, Китай, Индия, както и Рим. Тези цивилизации се раждат в следствие от земеделието и за кратко време бележат невероятен културен разцвет – измислят цифрите, буквите, законите,колелото, канализацията, многоетажното строителство, инструменти и още куп неща. Но почти веднага в тях се формира и овластена върхушка, която узурпира продуктите на земеделското производство, забогатява, изхранва огромен репресивен апарат и държи народите си в мизерия и подчиненост. Макар и дали начало на велики цивилизации, тези държави са населени с бедни и притиснати от тирани и деспоти хора. Социалният натиск и репресии в деспотичните царства на Близкия изток само засилват чувството на безпомощност и външна причинност у обикновените хора. За разлика от тях, никои в скандинавските култури не монополизира или узурпира търговията. Те остават равновластни и равноправни. Исландският Алтинг същестува вече 1 100 години.

През 17 век английската аристокрация и краля се опитват все пак да монополизират търговията. Формираната вече буржоазия, възпитана във вътрешната причинност, се сплотява, организира революция и обезглавява Чарлз I. Диктатурата на Кромуел забранява монополите и възстановява икономическата свобода. Следва Индустриалната революция.

Век по-късно във Швеция също се опитва да въведат абсолютна монархия. Първият и последен абсолютен крал е убит по време на бал с маски от недоволен търговец.

Индустриалната революция позакъснява във Франция, защото още от времето на Луи 14 и Решельо центарлизира и сковава икономиката и държавата. Но все пак идва Френската революция, след това Кралят гражданин Луи Филип, и накрая – Парижката комуна, която изгонва завинаги монархията.

Нека сего обобщим основните причини за зараждането на вътрешната причинност – излаз на море, слаба военна мощ, недостатъчна за формиране на империя, неблагоприятни условия за земеделие и равновластна култура.

Все пак трябва да признаем, че високият БВП и брутният икономически прираст не означавта още забогатяване на обществото. При неравновластнитеи родовите икономическито развитие се ръководи от малко на брой хора, а останалите са пасивни изпълнители, които често са експоатирани. Брутният вътрешен продукт, дори да е висок, се разпределя също между малко на брой хора.

И накрая, Минков (2007) търси връзка между вътрешната причинност за успеха или неуспеха и себезаличаването и избягването на съревнованията и себеизтъкването. Той твърди, че хората с високо самомнение са наспособни да признаят, че причините за неуспеха им се дължи на тях самите. На какво обаче се дължи себеизтъкването и себезаличаването е друг въпрос.

За да се развие вътрешна причинност в неравновластните култури и да се прекъсне порочния кръг, е необходимо обществото да постигне поне частично икономическо благоденствие.

[alvassareiro]

От всичко това може да се заключи, че икономическото развитие сега или в минолото се дължи предимно, основно и генерално на културните особености на народите

и по-точно е свързано с културни измерения като

1.Индивидуализъм и развитие на вътрешна причинност

2. Спокойствие и стремеж към откривателство

3. Равновластие и избягване на монополите

И трите съществуват в Англия и Холандия.

[Alexander_Nevski]

Тези феномени могат да бъдат разгледани опраостено от гледна точка на съвремената реалност като се видят движещите мотиви в поведението на хората породени от културните им особености.

Американецът мечтае за лични успехи, като е готов да положи необходимите усилия за да се опита да ги постигне. Склонен е и да опитва няколко пъти.

Португалецът мечтае за спокоен и сигурен живот и е склонен да положи необходимите усилия за да го постигне, като много често това значи - собствен дом, държавна или друга сигурна работа и семейни ценности.

[alvassareiro]

Тези феномени могат да бъдат разгледани опраостено от гледна точка на съвремената реалност като се видят движещите мотиви в поведението на хората породени от културните им особености.

Американецът мечтае за лични успехи, като е готов да положи необходимите усилия за да се опита да ги постигне. Склонен е и да опитва няколко пъти.

Португалецът мечтае за спокоен и сигурен живот и е склонен да положи необходимите усилия за да го постигне, като много често това значи - собствен дом, държавна или друга сигурна работа и семейни ценности.

И в което се проявява най-добре описаното от Хофстеде избягване на несигурността, причина за ипотечната криза в Испания днес.

[alvassareiro]

Израелската култура е много интересна, предвид влиянието на различни фактори. Въпреки че е типично близкоизточна култура, и цялата религия и древна история е пропита с неравновластие, днес Израел има едни от най-ниските индекси на неравновластие.

Ето данни за страната:

Power distance index - 13

Uncertainty avoidance index - 81 един от най-високите в региона

Individualism 54 - за сравнение Гърция е 35, а Египет 38, Швеция 71

Masculinity - 47 което не е висока стойност. Да си припомним жените в армията и жените министри и министър-председатели.

Значи с изключение на по-високия си индивидуализъм и равновластие, израелската култура не се различава съществено по другите измерения от арабските си съседи - силно тревожна и женствена култура.

В редица други аспекти, като монументализъм, стабилност на Аза, стремеж към съревнование и себеизтъкване, гордост и религиозност, еврейте се доближават до американската култура.

В други аспекти, като тревожност и себеподтискане, са близки до арабската.

Един от ясните показатели за себеподтискането на чувствата, желанията и емоциите, е пестеливостта. Кой е по-пестелив от евреите на този свят??

Горе долу очертахме особеностите на еврейската култура - тревожна, горда, стабилна, себеподтискаща се, мека, съревноваща се, равновластна.

[Aspandiat]

Спокойните култури измислят новостите. Англия измисля новостите през 18-19 век и става водеща. Дръпва напред с индустриалната революция.

Междувременно тревожните култури нищо не измислят, защото ги е страх от новото. Когато обаче новостите се утвърдят със времето и докажат полезността си, тревожните култури се уверяват че нововъведедието не е нещо опасно, и стават още по-тревожни че изпускат нещо.

Затова се стягат, взимат новото и го осъвършенстват, като много често изпреварват откривателя.

това става именно в Германия, Япония, Франция. те нищо ново не са открили. Осъвършенствали са всичкти английски открития, като за изпреварили откривателя.

Това осланяне на провереното, доказано полезното на континенталните държави и английският "авантюристичен" дух обясняват ли защо през ХVІІІ век за една Франция например колониите са нещо второстепенно и когато след Седемгодишната война французите губят почти всичко, в Париж почти никой не съжалява, защото френската икономика разчита на земеделието и експорта на луксозни стоки. А англичаните се стремят да сложат ръка на световната морска търговия, в т.ч. и с екзотични стоки, на отвъдокеански територии, тоест мислят в пъти по-глобално от французите.

[Aspandiat]

В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабите монополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност.

Нещо подобно се наблюдава и във Византия - т.нар. Книга на епарха от Х век, която регламентира законово държавната регулация и монопол върху вътрешната и външната търговия и ги поставя в много строго зададени рамки. Та се чудя дали това, е не толкова привилегиите, дадени през ХІ-ХІІІ век на венецианци и генуезци, задушават византийската външна търговия и неземеделска икономика.

[КГ125]

В общества, където прехрана се вади от земята по традиционен начин, без нови технологии, възможностите за успех са ограничени. Човек може да добие само толкова, колкото дава земята и няма начин да увеличи дръстично добива. Реколтата е силно зависима от външи фактори – суша, дъжд, климат, вредители. Добивът зависи от обема на земята, а той е пердопределен по рождение – имаме толкова, калкото сме наследили. Бедният е беден, богатият е богат, не защото работи, а защото е наследил нещо. Единственият начин да забогатееш е чрез късмет – да намериш делва с пари, или да се ожениш за царската дъщеря. Това е “теорията на ограничените средства”, която учи, че човек няма нужда да се напряга повече от това, което му е дадено по рождение. Тогава откъде се е появила вътрешната причинност у богатите западни народи, които също са се прехранвали от земеделие и скотовъдство?

През Средновековието селското стопанство не е единственият важен, а и основен поминък. Има търговски центрове, най-вече разположени с излаз на море. Едни от първите търговци са викингите, които от 9-12 век интензивно търгуват с Русия и Европа. Всеки скандинавец, който е имал излишък от производството си, е можел да го вложи в задмарска търговия. Така още по викингско време скандинавците имат акционерни дружества – влагали пари в търговски предприятия и участвали в подялбата на печалбата. Основна причина за развитието на търговията е била принудата. Скандинавският полуостров няма благоприятни условия – главно климат и почви – за земеделие. Това, наред с нарастналото население, накарало хората там да търсят други начини за препитание. Още през 9-10 век Норвегия предприема изследователски, военни и търговски походи към Америка, Eвропа, Исландия, дори Италия и Балканите. Принудата накарала и друг един народ – евреите – да се занимават активно с търговия, занаяти – предимно бижутерия -и лихварсто. В повечето европейски кралства те просто не са имали право да притежават земя. Затова се насочват към други, по-доходни дейности, които изискват инициативност. Други важни търговски центрове в Европа са Венеция, Генуа, Пиза, Рагуза. Балтийските пристанища на Германия и Скандинавия участват в силния търговски съюз Ханза. В различни части на Германия се развива търговията, банкерството и акционерството. Към края на периода, за господство в световната търговия се борят Британия и Холандия на гилдиите, както и Фландрия.

Развитието на търговия, занаятчийство, банкерство, лихварство и акционерство е крачка напред към философията на вътрешна причинност. Успехът във финансите зависи от лични качества, като решителност, предвидливост, трезв ум, предпазливост, прозорливост, формалност и не е крайна величина, предопределена от съдбата, както при земеделието. По-късно занаятите прерастват в индустрия, първо в Англия, после в Северна Европа. Това увеличава убеждението, че развитието и успехът в икономиката зависят от личните качества на човек. В северна Италия се развива ломбардското банкерство. Лека-полека, в края на Средновековието в Европа се заражда капитализмът – философия, изцяло базирана на идеята за вътрешна причинност.

Изобщо, още от Античността, в обществата, където има сериозен преход от селско стопанство към търговия, се регистрира разцвет на икономиката, а оттам и на науката и културата. Примерите за това са много – финикийци, гърци. В древна Гърция търговията също е била сериозно застъпена. С търговия в Средновековието се занимават и арабите – те са връзката между Изтока и Запада – и безспорни са техните научни постижение – медицина, математика, астрономия.

Кое е общото между всичките народи, които развиват търговия през Средновековието. Ами всичти те – гърци, финикийци, евреи, викинги, скандинавци, холандци, фламандци, венецианци – са сравнително слаби или малобройни, за да си осигурят просперитет по друг начин – например като завземат съседни земи и народи. Някои от тях извършват военни походи, но се отличават с бърз грабеж и се оттеглят, или основават търговски центрове и колонии, като гърците.

Известен е гръцкият търговски съюз Пентеполис, включващ Одесос,Дианисополис ,Месемврия и др., основан още през 7-6 век пр.н.е. Просто военната мощ не им стига за повече итези народи така и не успяват да създадат империи. Завоевателските неуспехи обаче не спират икономическото развитие, а по-скоро го благоприятстват, защото хората са принудени да търсят друг начин на препитание. Дотук имаме основните причини за появата на вътрешната причинност- слаба военна мощ, излаз на море и неблагоприятни условия за селско стопанство.

Достатъчно ли е това обаче, за да се отдадат повечето жители на една страна на търговия, банкерство и акционерство. Изглежда, че не. Не, и преди да сме разгледали Испания и Португалия.

Португалската и испанската аристокрация перз целия 16 век държат световната търговия в ръцете си – с търговски центрове в Америка, Африка, Азия. Само че тази търговия е в ръцете на аристократи или приближени до краля, които всъщност не се занимават с търговия. Аристократите продават лицензиите за търговска дейност на холандци, англичани и французи. Така през 17 век центрове на търговията стават Холандия и Фландрия, не Лисабон. Аристократите запазват старото гледище – те са богати не благодарение на собствените си усилия в труда, защото държат монопола на търговията в ръцете си и раздават привилегии. Те прост са родени с тях и трупат богатство от само себе си, като продават правото друа да си цапат ръцете с труда. Те само трупат парите, защото са родени с привилегии. В Испания и Португалия търговията е привилегия и монопол само на аристократите – обикновените селяни и хора от народа просто не са били допускани до нея. Печалбите от търговията също се разпределят само между аристократите. Всъщност работливите фламандци и холандци станали по-богати от португалските аристократи, които само турпали метали, предизвикали инфлации и разорили себе си и държавите си. Подобно негативно отношение към труда имат и испанците, които считат “ръчния труд за позорен”. Работниците се трудят, само ако са притиснати от глада или принудата, а през останалото време бездействат и прахосват спечеленото. Към края на 16 век почти всички занаятции и наемни работници в Северна Испания са французи. В същото време търговията с Америките е монополизирана от две мощни организации – Съветът на Индиите в Мадрид, и търговската камара в Севиля. И дума не може да става, че всеки, които реши, може да търгува, както е при викингите. По същия начин в края на Средновековието арабитемонополизират търговията, в следствие на което разцветът им, икономически и културен – внезапно секва. Ако няма свободен достъп до нея, без благословия от големци, трудно би се зародила многобройна буржоазия, убедена във вътрешната причинност.

Явлението, което наблюдаваме в Испания, Португалия и арабския свят, се нарича неравновластие. Именно то е прътът в колата на буржоазията и икономическия подем през Средновековието. Неравновластието блокира ефектите от търговията, така както блокира и земеделието. Пример за това са първите земеделски цивилизации в света – Мохенджо Даро, Ур, Елам, Акад, Шумер, Вавилон, древен Египет, Китай, Индия, както и Рим. Тези цивилизации се раждат в следствие от земеделието и за кратко време бележат невероятен културен разцвет – измислят цифрите, буквите, законите,колелото, канализацията, многоетажното строителство, инструменти и още куп неща. Но почти веднага в тях се формира и овластена върхушка, която узурпира продуктите на земеделското производство, забогатява, изхранва огромен репресивен апарат и държи народите си в мизерия и подчиненост. Макар и дали начало на велики цивилизации, тези държави са населени с бедни и притиснати от тирани и деспоти хора. Социалният натиск и репресии в деспотичните царства на Близкия изток само засилват чувството на безпомощност и външна причинност у обикновените хора. За разлика от тях, никои в скандинавските култури не монополизира или узурпира търговията. Те остават равновластни и равноправни. Исландският Алтинг същестува вече 1 100 години.

През 17 век английската аристокрация и краля се опитват все пак да монополизират търговията. Формираната вече буржоазия, възпитана във вътрешната причинност, се сплотява, организира революция и обезглавява Чарлз I. Диктатурата на Кромуел забранява монополите и възстановява икономическата свобода. Следва Индустриалната революция.

Век по-късно във Швеция също се опитва да въведат абсолютна монархия. Първият и последен абсолютен крал е убит по време на бал с маски от недоволен търговец.

Индустриалната революция позакъснява във Франция, защото още от времето на Луи 14 и Решельо центарлизира и сковава икономиката и държавата. Но все пак идва Френската революция, след това Кралят гражданин Луи Филип, и накрая – Парижката комуна, която изгонва завинаги монархията.

Нека сего обобщим основните причини за зараждането на вътрешната причинност – излаз на море, слаба военна мощ, недостатъчна за формиране на империя, неблагоприятни условия за земеделие и равновластна култура.

Все пак трябва да признаем, че високият БВП и брутният икономически прираст не означавта още забогатяване на обществото. При неравновластнитеи родовите икономическито развитие се ръководи от малко на брой хора, а останалите са пасивни изпълнители, които често са експоатирани. Брутният вътрешен продукт, дори да е висок, се разпределя също между малко на брой хора.

И накрая, Минков (2007) търси връзка между вътрешната причинност за успеха или неуспеха и себезаличаването и избягването на съревнованията и себеизтъкването. Той твърди, че хората с високо самомнение са наспособни да признаят, че причините за неуспеха им се дължи на тях самите. На какво обаче се дължи себеизтъкването и себезаличаването е друг въпрос.

За да се развие вътрешна причинност в неравновластните култури и да се прекъсне порочния кръг, е необходимо обществото да постигне поне частично икономическо благоденствие.

Това вече е нещо друго и няма как да не се съглася. Сериозен текст и сериозни основания. Тук вече поне аз виждам как всички социални фактори- култура, икономика, политика, география - се преплитат за да доведат до историческите резултати, на които сме свидетели.

Но пак - видно е, че не е само културата определящия фактор, а и технологичното развитие /т.е. нивото на технологично постижение на околните общества или собственото вътрешно генериране на технологично развитие/, политическата рамка (в т.ч. външна, да речем, вътрешната е в пряка връзка с културата), географските фактори, правната рамка, идеологията, която пък определя последната, ценностната система.

Според мен тези неща в съвкупност определят историческия резултат.

Остава да видим може би конкретните измерения на източното и западното средновековие.

Редактирано Юли 23, 2009 от КГ125

[Aspandiat]

alvassareiro, твоят човек Хофстеде, изследвал ли е номадските общества отпреди 1000 и повече години или се интересува само от уседналите общества от по-късни периоди? Защото те май биха нарушили теорията му. Дай да поразсъждаваме малко.

1. Вчера или завчера ти казах, че при конните народи (хуни, тюрки, хазари, волжки българи) търговията е играла много важна роля и то не само като те пряко са я осъществявали, но и като са се стремяли да установят контрол върху търговските пътища и да прибират мита и други такси. Може би членът от договора от 716 г. между България и Византия, задължаващ стоките на всяка от страните да имат печат-пломба, е също израз на желанието на Тервел да установи контрол върху търговския оборот между Балканите и Централна Европа. По критерия засилен интерес към търговията би следвало номадските народи да са спокойни, като например англичаните или скандинавците.

2. Що се отнася до индивидуализма - той също е налице - недоволните в една племенна или родова общност просто си събират чукалата и тръгват да си търсят късмета по широкия свят. Затова например през VІ век във византийските армии е имало доста наемници прабългари, а през ІХ-Х век арабските армии, особено халифската гвардия, се комплектува с тюрки. Аналог - викингите наемници във Византия, опорните им точки или завоеванията им в Русия, Нормандия, Южна Италия, Източна Англия, Гренландия, Исландия. И по този критерий номадските общности V-Х век трябва да са спокойни.

3. При такива общества имаме и елемента на събранието на свободните мъже войни, което е един вид демократична практика, останала от по-ранна фаза на обществено развитие, но която все пак би следвало да се счита отново за показател за спокойност, доколкото дава възможност на индивида на изява на мнение и позиция.

4. При конните народи дисциплината и подчинеността са изключително силни по вертикала, но много слаби по хоризонтала. Имам предвид следното: във войската или в обществените отношения неподчинението на висшестоящия, немарливостта към задълженията са били наказвани жестоко, тази дисциплина и строга йерархия създават и великолепните ударни армии на конните народи. Това е подчиненост по вертикала, която, съдейки по това, което вчера писа, е типичен пример за тревожност. Другата дума е деспотизъм.

5. От друга страна има много слаба подчиненост по хоризонтала, тези номадски или полуномадки общности са изключително уязвими към междуособици, причина за която е както системата за наследяване на властта (при хуни и тюрки например тя не е се предава задължително на първородния син, а на най-способния, подобна практика е имали и при скитите и индо-арийците), така и наличието на големи инкорпорирани етнически масиви със свои земи, въоръжени сили, които при първите признаци на отслабване на върховната власт или по друга причина биха надигнали глава. По този показател номадските или полуномадските общества са по-скоро спокойни.

Как би коментирал това.

[alvassareiro]

Това вече е нещо друго и няма как да не се съглася. Сериозен текст и сериозни основания. Тук вече поне аз виждам как всички социални фактори- култура, икономика, политика, география - се преплитат за да доведат до историческите резултати, на които сме свидетели.

Но пак - видно е, че не е само културата определящия фактор, а и технологичното развитие /т.е. нивото на технологично постижение на околните общества или собственото вътрешно генериране на технологично развитие/, политическата рамка (в т.ч. външна, да речем, вътрешната е в пряка връзка с културата), географските фактори, правната рамка, идеологията, която пък определя последната, ценностната система.

Според мен тези неща са в съвкупности определят историческия резултат.

Остава да видим може би конкретните измерения на източното и западното средновековие.

1.Технологичното развитие или вътрешното генериране на технологии, както видяхме от вчера, е зависимо изключително силно от културата - спокойни откриватели и тревожни последователи.

2.Политическата рамка е в пряка връзка с културата, тъй като културата се проектира върху рамката. Ако имаме наложена рамка, от културата зависи дали обществото ще й се подчинява или не и какъв ефект ще има върху него.

Испанския абсолютизъм владее Холандия, но това не прави холандците нещо по-различно от това, което са.

3. Правната рамка пък е напълно свързана с културата. Изцяло и на 100%.

4. Ценностната система е сто процента проявление на културата.

[КГ125]

Да, но не винаги политиката се генерира отвътре и не винаги съпротивата е възможна своевременно, ако културата не пасва с наложените рамки. А пък те самите неизбежно променят културата.

Пак ще се върна към един въпрос, ще ми се да го задам на латински, за повече драматизъм:

Къде отидоха римляните.

За технологиите- те си имат собствен ход. Каквато и култура да имаш, от замъка компютър няма да измислиш...

Ето на, стремето го откриха тревожните степни люде, ако изобщо знаем за техните културни нагласи нещо.

Редактирано Юли 23, 2009 от КГ125

[alvassareiro]

alvassareiro, твоят човек Хофстеде, изследвал ли е номадските общества отпреди 1000 и повече години или се интересува само от уседналите общества от по-късни периоди? Защото те май биха нарушили теорията му. Дай да поразсъждаваме малко.

1. Вчера или завчера ти казах, че при конните народи (хуни, тюрки, хазари, волжки българи) търговията е играла много важна роля и то не само като те пряко са я осъществявали, но и като са се стремяли да установят контрол върху търговските пътища и да прибират мита и други такси. Може би членът от договора от 716 г. между България и Византия, задължаващ стоките на всяка от страните да имат печат-пломба, е също израз на желанието на Тервел да установи контрол върху търговския оборот между Балканите и Централна Европа. По критерия засилен интерес към търговията би следвало номадските народи да са спокойни, като например англичаните или скандинавците.

2. Що се отнася до индивидуализма - той също е налице - недоволните в една племенна или родова общност просто си събират чукалата и тръгват да си търсят късмета по широкия свят. Затова например през VІ век във византийските армии е имало доста наемници прабългари, а през ІХ-Х век арабските армии, особено халифската гвардия, се комплектува с тюрки. Аналог - викингите наемници във Византия, опорните им точки или завоеванията им в Русия, Нормандия, Южна Италия, Източна Англия, Гренландия, Исландия. И по този критерий номадските общности V-Х век трябва да са спокойни.

3. При такива общества имаме и елемента на събранието на свободните мъже войни, което е един вид демократична практика, останала от по-ранна фаза на обществено развитие, но която все пак би следвало да се счита отново за показател за спокойност, доколкото дава възможност на индивида на изява на мнение и позиция.

4. При конните народи дисциплината и подчинеността са изключително силни по вертикала, но много слаби по хоризонтала. Имам предвид следното: във войската или в обществените отношения неподчинението на висшестоящия, немарливостта към задълженията са били наказвани жестоко, тази дисциплина и строга йерархия създават и великолепните ударни армии на конните народи. Това е подчиненост по вертикала, която, съдейки по това, което вчера писа, е типичен пример за тревожност. Другата дума е деспотизъм.

5. От друга страна има много слаба подчиненост по хоризонтала, тези номадски или полуномадки общности са изключително уязвими към междуособици, причина за която е както системата за наследяване на властта (при хуни и тюрки например тя не е се предава задължително на първородния син, а на най-способния, подобна практика е имали и при скитите и индо-арийците), така и наличието на големи инкорпорирани етнически масиви със свои земи, въоръжени сили, които при първите признаци на отслабване на върховната власт или по друга причина биха надигнали глава. По този показател номадските или полуномадските общества са по-скоро спокойни.

Как би коментирал това.

1. Конните народи в никакъв случай не може да се твърди, че развиват индивидуализъм или капитализъм. Това е очевдино и без доказатаелства нали така.

Те развиват търговия не защото са спокойни или тревожни, а защото нямат с какво друго да се прехранват. Т.е принудени са.

Изобщо спокйствието и тревожността нямат голямо отношение към това дали развиваш търговия или не. ЕДни от най-големите търговци в историята, финикийците, са изключително тревожен средиземноморски народ.

Причините за спокойствието и тревожността не са изяснени напълно. Може би става въпрос за различни количества допамин в мозъка на отделни популации.

Нека видим кои днес са потомците на конните народи и да сравним индексите им по тревожност и индивидуализъм.

2. Индивидуализмът няма нищо общо с това, което си описал в точка 2. Просто неволно правиш буквулно тълкуване на термина.

Индивидуализмът се заражда с развитието на търговия, капитализъм и индустриализацията и е сравнително късно явление, чиито корени се губят към 10 век на север.

Връзки между индивидуализъм и спокойствие няма. ЕДно от основните правила в културологията е липсата на статистически и логически връзки между измеренията.

3. Конните народи се отличават със силно неравновластие.

4. Това което си описал е типичен пример за неравновластие. Връзка между тревожност и неравновластие няма. Виж Китай - типична деспотична страна от хилядолетия, но първенец по спокойствие в света.

5. Не разбирам връзката която цитираш.

Все пак, не ми се иска да говорим какви са били народите преди 1000 или 2 000 години, защото измеренията за които говорим са се формирали все още. Нека видим какви са потомците на тези народи днес.

Струва ми се, че оплитаме ужасно много неща. За причините за повечето културни изремения, прочети:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

[alvassareiro]

Да, но не винаги политиката се генерира отвътре и не винаги съпротивата е възможна своевременно, ако културата не пасва с наложените рамки. А пък те самите неизбежно променят културата.

Пак ще се върна към един въпрос, ще ми се да го задам на латински, за повече драматизъм:

Къде отидоха римляните.

За технологиите- те си имат собствен ход. Каквато и култура да имаш, от замъка компютър няма да измислиш...

Ето на, стремето го откриха тревожните степни люде, ако изобщо знаем за техните културни нагласи нещо.

Не е вярно. Нито една политическа или религиозна рамка не променя културата ако не й пасва. Нямаш никакви примери за това. Аз пък имам.

Съпротивата не е да се вдигнеш на бунт. Съпротивата е тихо и продължително отхвърляне на всичко наложено отвън, което често проличава след векове.

Какво имаш предвид с римляните. Римляните налагат правната си система на тревожните средиземноморски народи, и те с радост я приемат, защото отчаяно искат правила и норми. Тази правна система също е рожба на римската тревожност. Но римляните не успяват да я наложат на спокойна Англия, поради което днес АНГЛИЯ НЯМА РИМСКО ПРАВО, а англосаксонско, напълно в хармония с културата си. Даже е конституция няма.

Това дали ще имаш компютър, а не замък, го решава само и единствено КУЛТУРАТА.

[Aspandiat]

1. Конните народи в никакъв случай не може да се твърди, че развиват индивидуализъм или капитализъм. Това е очевдино и без доказатаелства нали така.

Те развиват търговия не защото са спокойни или тревожни, а защото нямат с какво друго да се прехранват. Т.е принудени са.

Изобщо спокйствието и тревожността нямат голямо отношение към това дали развиваш търговия или не. ЕДни от най-големите търговци в историята, финикийците, са изключително тревожен средиземноморски народ.

Причините за спокойствието и тревожността не са изяснени напълно. Може би става въпрос за различни количества допамин в мозъка на отделни популации.

Нека видим кои днес са потомците на конните народи и да сравним индексите им по тревожност и индивидуализъм.

2. Индивидуализмът няма нищо общо с това, което си описал в точка 2. Просто неволно правиш буквулно тълкуване на термина.

Индивидуализмът се заражда с развитието на търговия, капитализъм и индустриализацията и е сравнително късно явление, чиито корени се губят към 10 век на север.

Връзки между индивидуализъм и спокойствие няма. ЕДно от основните правила в културологията е липсата на статистически и логически връзки между измеренията.

3. Конните народи се отличават със силно неравновластие.

4. Това което си описал е типичен пример за неравновластие. Връзка между тревожност и неравновластие няма. Виж Китай - типична деспотична страна от хилядолетия, но първенец по спокойствие в света.

5. Не разбирам връзката която цитираш.

Все пак, не ми се иска да говорим какви са били народите преди 1000 или 2 000 години, защото измеренията за които говорим са се формирали все още. Нека видим какви са потомците на тези народи днес.

Струва ми се, че оплитаме ужасно много неща. За причините за повечето културни изремения, прочети:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6859

Да разбирам ли, че методологията на Хофстеде е в състояние да обясни само съвременни явления или явления с долна граница ХV век?

[Aspandiat]

Какво имаш предвид с римляните. Римляните налагат правната си система на тревожните средиземноморски народи, и те с радост я приемат, защото отчаяно искат правила и норми. Тази правна система също е рожба на римската тревожност. Но римляните не успяват да я наложат на спокойна Англия, поради което днес АНГЛИЯ НЯМА РИМСКО ПРАВО, а англосаксонско, напълно в хармония с културата си. Даже е конституция няма.

В Англия нямат римско, а англо-саксонско право най-вече защото през V-VІ век англите и саксите изтребват голяма част от завареното келтско население и се настаняват в земите му.

[КГ125]

И то не винаги.

[КГ125]

В Англия нямат римско, а англо-саксонско право най-вече защото през V-VІ век англите и саксите изтребват голяма част от завареното келтско население и се настаняват в земите му.

А и освен това основата му е Рим и някои обичаи.

На коя характеристика на англите и саските се дължи правото на Англия?

[alvassareiro]

Това осланяне на провереното, доказано полезното на континенталните държави и английският "авантюристичен" дух обясняват ли защо през ХVІІІ век за една Франция например колониите са нещо второстепенно и когато след Седемгодишната война французите губят почти всичко, в Париж почти никой не съжалява, защото френската икономика разчита на земеделието и експорта на луксозни стоки. А англичаните се стремят да сложат ръка на световната морска търговия, в т.ч. и с екзотични стоки, на отвъдокеански територии, тоест мислят в пъти по-глобално от французите.

Ами навярно го обяснява.

Интересно е обаче връзката между тревожността и предприемачеството. Би могло да се очаква, че тревожните народи ще избягват свободната икономическа инициатива, защото тя е свързана с риск, несигурност, авантюризъм, и ще се осланят на старото и проверенето, сигурното и спокойното, било досега.

Статистиките показват обаче, че най-много дребни предприемачи и фирми има именно в тревожната част на Европа - Гърция, Италия, Португалия, Испания, дори у нас. Големите консорциуми, корпорации, фирми са характерни повече за спокойните Швеция, САЩ и Англия.

Как да си обясним това. Едно от обясненията е, че наистина тревожните народи избягват свободната лична инициатива а риск. Но поради тревожността си, техните жители се сработват много трудо и мразят задружната работа. Те са заядливи, избухливи, недоверчиви, завистливи и мразят задружния труд - все черти, дължащи се на тревожността и харатерни за Южна Европа, но не и за Севера.

Затова хората на юг предпочитат сами да си направят фирмичка при първия въжможен случай - гаражче, магазинче, отколкото да им се налага да работят с колеги в група. Така стресът породен от риска и новото се възприема като по-малкото зло от стресът, причинен от задружната работа.

Това се подсилва и от силното неравновластие във фирмите на южна европа, където вилнее авторитарният шеф и натиска служителите си постоянно.

Всичко това обяснява ориентацията на тревожните и неравновластни южноевропейци към дребния бизнес и предприемачество. Просто стресът от противното е по-голям.

[КГ125]

Не е вярно. Нито една политическа или религиозна рамка не променя културата ако не й пасва. Нямаш никакви примери за това. Аз пък имам.

Съпротивата не е да се вдигнеш на бунт. Съпротивата е тихо и продължително отхвърляне на всичко наложено отвън, което често проличава след векове.

Какво имаш предвид с римляните. Римляните налагат правната си система на тревожните средиземноморски народи, и те с радост я приемат, защото отчаяно искат правила и норми. Тази правна система също е рожба на римската тревожност. Но римляните не успяват да я наложат на спокойна Англия, поради което днес АНГЛИЯ НЯМА РИМСКО ПРАВО, а англосаксонско, напълно в хармония с културата си. Даже е конституция няма.

Това дали ще имаш компютър, а не замък, го решава само и единствено КУЛТУРАТА.

Не, аз имах предвид, че няма как да изобретиш компютър във времената на замъците.

За Рим имах предвид - къде изчезна римският боен дух, та останаха италианците?

Плод на каква култура е откритието на Гутеберг. А на Християн Хюйгенс? На този... монаха.... Мендел? На поляка Коперник? Защото вчера се концентрирахме на индустриалните неща, на техническата революция, но открития има и преди нея. На Архимед и Питагор и пр.?

И нещо важно, което пак нищихме и недонищихме.

В каква степен е константна културата? Ник`ви промени?

[КГ125]

Ами навярно го обяснява.

Интересно е обаче връзката между тревожността и предприемачеството. Би могло да се очаква, че тревожните народи ще избягват свободната икономическа инициатива, защото тя е свързана с риск, несигурност, авантюризъм, и ще се осланят на старото и проверенето, сигурното и спокойното, било досега.

Статистиките показват обаче, че най-много дребни предприемачи и фирми има именно в тревожната част на Европа - Гърция, Италия, Португалия, Испания, дори у нас. Големите консорциуми, корпорации, фирми са характерни повече за спокойните Швеция, САЩ и Англия.

Как да си обясним това. Едно от обясненията е, че наистина тревожните народи избягват свободната лична инициатива а риск. Но поради тревожността си, техните жители се сработват много трудо и мразят задружната работа. Те са заядливи, избухливи, недоверчиви, завистливи и мразят задружния труд - все черти, дължащи се на тревожността и харатерни за Южна Европа, но не и за Севера.

Затова хората на юг предпочитат сами да си направят фирмичка при първия въжможен случай - гаражче, магазинче, отколкото да им се налага да работят с колеги в група. Така стресът породен от риска и новото се възприема като по-малкото зло от стресът, причинен от задружната работа.

Това се подсилва и от силното неравновластие във фирмите на южна европа, където вилнее авторитарният шеф и натиска служителите си постоянно.

Всичко това обяснява ориентацията на тревожните и неравновластни южноевропейци към дребния бизнес и предприемачество. Просто стресът от противното е по-голям.

За тревожна Япония завистта, омразата към задружния труд и пр. характерни ли са???

[alvassareiro]

А и освен това основата му е Рим и някои обичаи.

На коя характеристика на англите и саските се дължи правото на Англия?

На тяхната спокойност.

Англосаксонското право е коренно противоположно на римското.

Римското право, към което и ние принадлежим, се основава на това, че трябва да предвидиш във закона абсолютно всички възможни ситуации.

Английското е точно обратното. Никой нищо не предвижда. Всеки случай се разглежда по отделно. Търси се аналогия с предишни и подобни нему, а ако няма такава се решава според конкретиката и става прецедент за следващи подобни.

Затова англосаксонското право е по-ефективно от българското, защото не дава основание за вратички в закона.

[alvassareiro]

За тревожна Япония завистта, омразата към задружния труд и пр. характерни ли са???

Не, защото освен че са тревожни, японците имат една културна черта, която южна европа няма - жертвоготовност, или конфуциански дух, оформена като самостоятелно културно измерение.

[Aspandiat]

Аз бих задал още един въпрос - кои са носители на културата? Хората, предполагам. А какво ще се получи ако тревожна нация покори и изтреби спокойна нация и заеме територията й. Или обратното. Ще станат ли тревожните спокойно или спокойните тревожни? Нали природните условия имаха толкова голяма значение?...

[Aspandiat]

За тревожна Япония завистта, омразата към задружния труд и пр. характерни ли са???

Не, защото освен че са тревожни, японците имат една културна черта, която южна европа няма - жертвоготовност, или конфуциански дух, оформена като самостоятелно културно измерение.

А не би ли трябвало тези японски черти с натрупването на материални блага да започнат да изчезват. Вчера даде като пример римляните, които със забогатяването минали от демокрация към авторитаризъм, или как беше - от спокойни станали тревожни.