Разделението Изток-Запад през Средновековието

[alvassareiro]

Не, аз имах предвид, че няма как да изобретиш компютър във времената на замъците.

За Рим имах предвид - къде изчезна римският боен дух, та останаха италианците?

Плод на каква култура е откритието на Гутеберг. А на Християн Хюйгенс? На този... монаха.... Мендел? На поляка Коперник? Защото вчера се концентрирахме на индустриалните неща, на техническата революция, но открития има и преди нея. На Архимед и Питагор и пр.?

И нещо важно, което пак нищихме и недонищихме.

В каква степен е константна културата? Ник`ви промени?

Но можеш, докато едни строят замъци и катедрали, други да имат вече влак и са по-близо до компютъра от други.

Откритията на коперник и хус не се възприемат масово от тревожното общество, а ги горят на клада. В Англия няма нито един изгорен изобретател и учен. Това не е ли култура.

Всяко общество има умове. Важното е какво въздействие имат. Дали ще ги изгориш, или ще ги използваш, за да направиш индустриална революция.

Откритието на Гутемберг е съвсем в духа на немската култура - той не открива нещо напълно ново, а просто усъвършенства - взима щампите с мастило, използвани перди това, и ги слага всичките на едно място. Внася едно подобрение на стария начин на печатане.

Културата се променя изкючително трудно. Пример си ти. Имаш неопровержими аргументи на среща си, но продължаваш да въртиш старата изтъркана плоча - историчесакта конкретика, тн.....

Единствената културна промяна е възможна в посока от колективизъм към индивидуализъм. Само там.

[alvassareiro]

А не би ли трябвало тези японски черти с натрупването на материални блага да започнат да изчезват. Вчера даде като пример римляните, които със забогатяването минали от демокрация към авторитаризъм, или как беше - от спокойни станали тревожни.

Не, чакай, римляните не са минали от спокойствие към тревожност. Минават от равновластие към равновластие, което е различно. Не бъркай измеренията.

В случая с Япония, нейната индустриализация, все още обществото е силно колективистично и за индивидуализъм трудно може да се говори. Това е доказателство колко мудна и бавна е културната промяна, дори при промяна в икономическата среда.

[ISTORIK]

Аз бих задал още един въпрос - кои са носители на културата? Хората, предполагам. А какво ще се получи ако тревожна нация покори и изтреби спокойна нация и заеме територията й. Или обратното. Ще станат ли тревожните спокойно или спокойните тревожни? Нали природните условия имаха толкова голяма значение?...

Вероятно, зависи кое/кой тревожи и стресира разтревожената и стресирана нация.

Колкото до Япония, ще ви разкажа утре.

[alvassareiro]

Нека не бъркаме културните измерения.

Едно е да си тревожен. Друго е да си неравновластен. Трето е да си индивидуалист. Между трите няма никаква връзка.

[alvassareiro]

Вероятно, зависи кое/кой тревожи и стресира разтревожената и стресирана нация.

Колкото до Япония, ще ви разкажа утре.

Ами това е навярно

1. Формата на организация на труда

2.Влиянието на околната среда

3. Количеството допамин в мозъка

Но и в двата случая, трябва да престоиш доста дълго под ефектите на средата, за да се промениш.

[Aspandiat]

Да разбирам ли, че методологията на Хофстеде е в състояние да обясни само съвременни явления или явления с долна граница ХV век?

[alvassareiro]

Хофстеде се занимава със съвременни междукултурни изследвания. Изследва особеностите на културите в настоящето.

Причините за тези културни особености обаче се крият в миналото и се отнасят далеч далеч назад.

Акцентът обаче е именно върху настоящето.

[Aspandiat]

Хофстеде се занимава със съвременни междукултурни изследвания. Изследва особеностите на културите в настоящето.

Причините за тези културни особености обаче се крият в миналото и се отнасят далеч далеч назад.

Акцентът обаче е именно върху настоящето.

Значи каквото и да си говорим за периода преди ХV-ХVІ век., всичко си остава в сферата на евентуалното.

[alvassareiro]

Значи каквото и да си говорим за периода преди ХV-ХVІ век., всичко си остава в сферата на евентуалното.

Напротив. Досега говорихме за споменатия период и то с успех през призмата на културните измерения.

[КГ125]

Не, че да звуча конфронтационно, но - с известен успех.

Тезата се нуждае от още доказаелства. Не само защо игнорира останалите фактори на социалното движение във времето, но и защото не виждам изясняване на връзките.

В най-добрия случай - днес е установено, че японците имат такива и такива културни маркери, както и че нямат фундаментални индустриални открития - следователно тази и тази култура не генерира еди какво си, а еди кое си.

Емпирично някак си ми изглежда.

Няма как цялата история и в частност забравеният от всички вече предмет на темата да се обясни само с няколко установени днес културни характеристики.

На този етап виждам, благодарение на усилията на alvasareiro, че културологията много помага при обясняването на историческите реалности. Но колко, как точно в каква степен в кои от случаите, как се съчетава с икономика, политика, технология - все въпроси, по които има още мнооого да се пише.

И най-важното - отрича ли се на културата качеството динамика и промяна?

Гумильов с неговата теория как се вписва в "цЕлата схема"?

[alvassareiro]

Не, че да звуча конфронтационно, но - с известен успех.

Тезата се нуждае от още доказаелства. Не само защо игнорира останалите фактори на социалното движение във времето, но и защото не виждам изясняване на връзките.

В най-добрия случай - днес е установено, че японците имат такива и такива културни маркери, както и че нямат фундаментални индустриални открития - следователно тази и тази култура не генерира еди какво си, а еди кое си.

Емпирично някак си ми изглежда.

Няма как цялата история и в частност забравеният от всички вече предмет на темата да се обясни само с няколко установени днес културни характеристики.

На този етап виждам, благодарение на усилията на alvasareiro, че културологията много помага при обясняването на историческите реалности. Но колко, как точно в каква степен в кои от случаите, как се съчетава с икономика, политика, технология - все въпроси, по които има още мнооого да се пише.

И най-важното - отрича ли се на културата качеството динамика и промяна?

Гумильов с неговата теория как се вписва в "цЕлата схема"?

КГ125, това твое признание след около половин година увещаване е една малка стъпка в нашия скромен на форум, но голяма за културологичната мисъл.

Културната промяна е възможна, както казахме, само в посока от колективизъм към индивидуализъм. Това никак не е малко обаче. това означава буквално хиляди малки промени във всекидневието на дребния човек. Но и тези промени настъпват тромаво и бавно, пример Япония, и то само при нужните за тази промяна фактори.

Гумильов сме го поставили в зората на зараждащия се колективизъм и там има големи достойнства.

Всичко което казахме, е по темата. Разделението изток запад не е ли Гърция-Потгугалия и Англия-Япония? И все пак говорим за Средновековието, нали така?

[alvassareiro]

Ако искаш още доказателства, или някоя взаимовръзка не е ясна, питай ясно и точно - това защо е така, а не е по друг начин? Ще отговорим. И би било полезно за всички

[alvassareiro]

Установените днес няколко културни измерения включват абсолютно всички аспекти от живота - всяко измерение е съвкупност от милиони и милиони феномени, между които има коефициенти на корелация.

[alvassareiro]

Нека дам хипотетичен пример за културна промяна. В резултат на индустриализацията се разпада родът. това води в много дълъг период от време до индивидуализъм и спад в религиозността, както и ниски нива на национална гордост.

Ако има интерес ще обесним логическите връзки.

последните две обаче са друго измерение, наречено монументализъм. Значи развитието на индивидуализъм води до спад в монументализма.

И сега друг въпрос - ако развием индивидуализъм и родът ни се разпадне, по-щастливи или по-нещастни бихме станали? Ако приемем, че щастието е корелант на друго измерение?

Изобщо, кой е по-щастлив - тези със сталбилна родова система, или тези при които родът се разпада?

[Aspandiat]

В един от предишните си постове нашият приятел alvasareiro отбеляза (да ме поправи, ако греша), че покореният народ много трудно, ако не и въобще, се влияе от културата на покорителя. От друга страна той има цяла тема във форума за влиянието на културата върху езика.

Е, ние би следвало, подобно на фламандците спрямо испанците, да не сме повлияни изобщо или съвсем малко от турците. Обаче турски са например показателни думи като "бакшиш" (тук дори нямаме наш синоним), "рушвет", куп други думи и куп ястия. Отделно, че има едно правило, че езикът на покорителите оказва много по-голямо влияние върху езика на покорения, отколкото обратното. А това са си чисто културни взаимодействия и влияния.

[alvassareiro]

В един от предишните си постове нашият приятел alvasareiro отбеляза (да ме поправи, ако греша), че покореният народ много трудно, ако не и въобще, се влияе от културата на покорителя. От друга страна той има цяла тема във форума за влиянието на културата върху езика.

Е, ние би следвало, подобно на фламандците спрямо испанците, да не сме повлияни изобщо или съвсем малко от турците. Обаче турски са например показателни думи като "бакшиш" (тук дори нямаме наш синоним), "рушвет", куп други думи и куп ястия. Отделно, че има едно правило, че езикът на покорителите оказва много по-голямо влияние върху езика на покорения, отколкото обратното. А това са си чисто културни взаимодействия и влияния.

Сега, когато говорим за влиянието върху културата, нямаме предвид храните, дрехите, къщите, а културните характеристики на хората - т.е техния манталитет. Нито едно от петте културни измерения на българите не се е променило под влияние на турското робство. Промени има обаче в храна, дрехи, къщи. Но в контекста на културологията, това не са сериозни, а само козметични, повърхностни пормени, които не засягат ядрото на културата.

[Aspandiat]

Сега, когато говорим за влиянието върху културата, нямаме предвид храните, дрехите, къщите, а културните характеристики на хората - т.е техния манталитет. Нито едно от петте културни измерения на българите не се е променило под влияние на турското робство. Промени има обаче в храна, дрехи, къщи. Но в контекста на културологията, това не са сериозни, а само козметични, повърхностни пормени, които не засягат ядрото на културата.

А фактът, че турски са думите "рушвет" и "бакшиш", това не е ли знак за засилване склонността ни към подкупи след 1396 г. А това си е чист манталитет...

[alvassareiro]

А фактът, че турски са думите "рушвет" и "бакшиш", това не е ли знак за засилване склонността ни към подкупи след 1396 г. А това си е чист манталитет...

Но корупция и подкупи има и преди турците. Корупцията е особено характерна за колективистичните култури.

Имаме си и българска дума - подкуп, което показва, че това си е типично българско явление.

За бакшиша е малко по-различно. Себезаличаващи се култури като българската и японската нямат навика да дават бакшиши, тъй като имат ниско самочувствие.

Горди култури като турците и арабите имат. Затова в българския няма дума за бакшиш.

Но това, че сме взели една турска дума още не значи, че сме променили културата си.

Защото все още даваме повече подкупи, отколкото бакшиши.

[Aspandiat]

За бакшиша е малко по-различно. Себезаличаващи се култури като българската и японската нямат навика да дават бакшиши, тъй като имат ниско самочувствие.

Горди култури като турците и арабите имат. Затова в българския няма дума за бакшиш.

Ако си бил на море в Турция, правело ли ти е впечатление, че западняците не дават бакшиши? И турците са вдигнали ръце от тях. На нас се надяват в това отношение. Но аз като един себезаличаващ се тип, не давам стотинка.

[alvassareiro]

Ако си бил на море в Турция, правело ли ти е впечатление, че западняците не дават бакшиши? И турците са вдигнали ръце от тях. На нас се надяват в това отношение. Но аз като един себезаличаващ се тип, не давам стотинка.

Ами даването на бакшиш е пряко свързано с гордостта. Народи с ниска гордост като западноевропейските не дават нищо.

Най-добри в това отношение са гордите американци, англичани и забележи - евреи.

[alvassareiro]

Ето пример за влияние на културата върху езика.

народи с ниско самочувствие нямат дума за гордост. Българската дума гордост е заемка от руския, но и там тази дума има силнонегативна коннотация, идва от славянското grd което значи грозен. Свързано е и с латинското godus което значи глупав.

[КГ125]

Имам въпрос - сърбите и хърватите и разликите между тях не се ли дължат единствено, само и преимуществено на религията?

[alvassareiro]

Имам въпрос - сърбите и хърватите и разликите между тях не се ли дължат единствено, само и преимуществено на религията?

Не.

хърватите изпитват силно австрийско влияние, и в резултат са доста напред в индивидуализма си от сърбите. религията тука не влияе. Още повече че и едните и другите не са изповядвали религиите си през османското робство.

Хървати и словенци са една крачка на пред в бурзоазното си развитие и индинидуализма, поради средноевропейското влияние.

А и както казваш, различни са. Въпреки социализма.

[Aspandiat]

Не.

хърватите изпитват силно австрийско влияние, и в резултат са доста напред в индивидуализма си от сърбите. религията тука не влияе. Още повече че и едните и другите не са изповядвали религиите си през османското робство.

А и както казваш, различни са. Въпреки социализма.

Как е възможно испанците да не повлияват на фламандците, турците на българите, но австрийците върху хърватите успяват????????????????????????????????????????????????????????????????

[alvassareiro]

Как е възможно испанците да не повлияват на фламандците, турците на българите, но австрийците върху хърватите успяват????????????????????????????????????????????????????????????????

Ами защото австрийската и хърватската култура са сходни по принцип, формират се в сходни условия. Спомни си за хърватските градове републики още през средновековието.

Австрийците найстина повлияват на словения и хърватска, но това влияние не би било толкова силно, ако местната култура не беше сходна по начало. Те само я закрепват.

До колко ще приемеш чуждото влияние зависи преди всичко дали културата ти е сходна с него, или не. във втория случай влиянието се блокира.