Османо-савойски удар по южните земи на България /1366-1367/

[Иванко Тертер]

Областта Стража – епицентър на двоен удар

І. УВОД

Към 1362 г. османците започват поход към подбалканските земи на Царство България. Той трае поне до 1369 г. По същото време тече легендарната дипломатическа и военна офанзива за деокупиране на завлядяните от унгарския крал /1365-1369 г./ земи на Видинската част от Българското царство. В този момент Амедей VІ Савойски обръща флотата си вместо към “светите места” към българското крайбрежие – 1366-1367 г. В епицентъра на двоен удар по суша /османците/ и море /савойците/ се оказва българската гранична област Стража /Странджа/. Дългогодишната съпротива /1362-1367 г./ на местните български воеводи и войници /военно-задължено население/ е яростна.

ІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА БЪЛГАРСКИ ВОЕВОДИ И ВОЕННОЗАДЪЛЖЕНО НАСЕЛЕНИЕ В СТРАЖА

ВЪЛКО ДОБРУДЖАНСКИ /втора пол. ХІV в.-нач. на ХV век/ - син на Ефросина. Воевода и владелец на крепостите в областта Факия: Белеврен, Карварсара, Саралък. Заедно с братятата вода си Пейчо и Нико воюва срещу султан Мурад І. Убива брат си Пейчо, защото последния искал да сключва договор със султана и да “сложи оръжие”. . Преселва се в Добруджа с войската си. Воюва при Канлъбуджак, Бабадаг и др. Ранен е при крепостта Мара на запад от Тулча. Умира от раните си при риболовното село Вълково.

ПЕЙЧО и НИКО /втора половина ХІV в./ - синове-близнаци на Ефросина. Заедно с брат си Вълко воюват срещу султан Мурад І. Воеводи и владелци на крепостите в областта Факия: Сърнасенска, Крънчала, Бялата /Близнаци, Икисчи/ и Караевренската. Пейчо е убит от брат си Вълко. Нико се предава на турците и запазва правата си на воевода със собствена войска, която е имала собствени сборища при Войник-Бакаджик.

За гр.ФАКИЯ: Първото му име е Сланик, но преселници от кюстендилското село Факия му дават това име по времето на цар Петър І /927-970г./. Този цар повдигнал голяма част от кюстендилските села в преселение в Равна гора, с право на войнишки, т.е. постоянно да са войници, която привилегия да остане за потомците им. Хората дали такова име на селата си откъдето са се преселили. Петър І издига Факия в град и го свързва с път до столицата си Преслав- т.нар. “Петров друм”. Крепостта около града е носила името Омор Факи /Оморфа/ - красива заради красивата природа, наречена на византийския император Фока, преминал през града ок.971 г., съградил и дал името й. След превземането на Факия от турците ок. 1367 г. градът запада. Джура паша /Инанският/ казвал на х.Вълко Киров: “Нигде из цялата турска държава има толкова много крепости, копкото около Факия” /стр.28 “Факийско предание” Б.Нейков/. Ето защо потомственият род Белени е воювал с Мурад І. Бидейки васали на българският цар, те са защитавали поверените им крепости. Все пак след поражението ок.1367 г. Нико става васал /положена основата на войниклъка/ на Мурад І, като запазва голяма част от привилегиите си - крепости, земи, собствен сбор на собствена войска и т.н. Факийските войводи са имали земя с граници:

изток - Черно море

запад - р.Тунджа

север - Стара планина

юг -до Дервишите и Странджа

Граничи с областта Хасикия във Византия. Крепостите били наричани крайчерноморски - Таштепе, Боялъш, Три църкви /Ючклисе/, Войсал, Дерекюв, Близнаците /Икисче/, Белата /Османбаир/, Кръкчал, Съзлъкале. Един вид войнишка страна, като Факия е столица на воеводите им.

ІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА ОСМАНСКАТА ОФАНЗИВА В ПЕРИОДА

1360-1372 - Мурад I завладява по-голямата част от Тракия с главните ѝ градове (Адрианопол (1362), Димотика, Филипопол (1364), Боруй (1372) и др.). Мурад I премества османската столица от Бурса в Адрианопол;

ІІІ. СВЕДЕНИЯ ЗА ОФАНЗИВАТА НА АМЕДЕЙ VІ САВОЙСКИ В ПОМОЩ НА КОНСТАНТИНОПОЛ

1366-1367 – Амедей VІ Савойски – Превзети са Созопол, Ахтопол, Поморие, Козяк, Емона, Месембрия, Галата /до Варна/, но опитът за превземането и на Варна се провалил. През 1366 г. под стените на крепостта Аетос претърпяват поражение кръстоносците на граф Амедей Савойски, като е пленен дука на Милано Антонио Висконти и няколко месеца той прекарва в плен в крепостта Аетос;

Византийското завладяване на българската част на Странджа съвпадало с мощната турска офанзива в Източна Тракия. Между 1367 и 1369 г. турците успели да превземат цялата някогашна византийска част на планината с градовете Виза, Лозенград и Адрианопол.

След като бил изгонен Кантакузен, се качил на престола Иоан V Палеолог, който паднал в плен на Иван Александър при връщането му от Маджарско, гдето отишъл да търси подкрепата на Людовик Аржуйски, маджарски крал. Амадей вместо да продължи борбата си със турците, помолен да освободи византийския император, тръгнал по българския черноморски бряг. След три лесни победи над Созопол, Анхиало и Емона тръгнал за Варна, по всяка вероятност е помислил, че и Варна лесно ще се предаде и ще наложи тежък данък като търговски център. Обсадата излязла без успех и претърпяла поражение, каточаст от гарнизона, напущайки града, явила се при Галата и пленила много рицари, които били интернирани в Провадия. Амедей като видял Варна непревземаема, помолил управителя на крепоста да пусне едно посолство през Варна при българския цар в Търново за освобождението на Иоан V Палеолог. Посолството сполучило мисията си: императора бил освободен. Амедей, като счел мисията си за свършена върнал се обратно. Турците останали пак свободни да действат и разширяват властта.

Генуезката флота се оттеглила в Созопол, където на 28 януари 1367 г. пристигнал и освободеният от българите Йоан V Палеолог. По това време Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си, но завладените от него български градове остават във византийски ръце.

Последното сведение за Скафида се намира в т.нар. "Савойска хроника", съставена в 1464 -1465 г. според една стара редакция от 1417-1420 г., която описва походи на граф Амедей VІ Савойски. Съставителят пише: "Тръгвайки от Созопол, те влязоха в пристанището Скафида, където се намираха доста турски кораби, които след като се сражаваха, те превзеха и потопиха. И тъй като това пристанище беше хубаво и сигурно, графът прекара в него няколко дни докато със сила завладя пристанището и града на Скафида: от там графът и войниците му отидоха в крепостта Анхиало." Още веднъж по-нататък съчинителят пише:"…пленниците, заловени в Агатопол, Созопол, Скафида и Анхиало, накараха да му кажат, че са учудени от това, че той завземаше… земите на българския император, техния господар, който никога нищо лошо не му беше направил". Това сведение показва,че Скафида е вече бил значителен град със силен гарнизон, който оказал яростна съпротива на кръстоносната войска.

ІV. РЕЗУЛТАТ ОТ ОСМАНО-САВОЙСКИ УДАР

Следва да отбележим, че че все пак савойския граф е потопил попаднали му на пътя няколко османски кораба около Созопол. Пресилено е да търсим пряка договореност за двойния удар между османци и савойци /или византийци – всъщност последните защо не?/, но резултатите са такива:

За османците: След похода на Амедей VІ Савойски и отплаването му обратно, те “турците останали пак свободни да действат и разширяват властта”. Биха казал още по-свободни, след като име е бил разчистен добре крайморския път Константинопол-Варна.

За савойците: “Амадей бил изразходил всичките фондове, предназначени за кръстоносния поход и бил принуден да се върне в родината си”. Както се казва – нецелево разходване на фондове /еврофондове/.

За Константинопол: “завладените от него /бел. Амедей/ български градове остават във византийски ръце”

ІV. ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Все пак “от 1369 до 1453 г. изворите за съдбата на северната част на Странджа са доста объркани както във фактологическо, така и в хронологично отношение. Засега не може със сигурност да се установи хронологията на турските завоевания в Странджанско. Малко по-ясна, макар и все пак доста несигурна, изглежда съдбата на странджанското крайбрежие. При отсъствието засега на други данни реконструкцията на историческата съдба на Странджа на север от централното било през този период ще има хипотетичен характер”.

Източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BC%...%81%D0%BA%D0%B8

http://en.wikipedia.org/wiki/File:Military...a_(1366-67).png

http://www.bulgariancastles.com/bulgarianc...krepost-skafida

http://www.varna-bg.com/museums/archaeolog...y/oldvarna1.htm

http://www.promacedonia.org/ss/ss_2.html

Б. Нейков, Факийско предание, С., 1985 г.

[Стоедин]

Не ми звучи много сериозно това. Особено за владенията на странджанските воеводи, кажи-речи старата Бургаска област. Никакви доказателства за съвместни планове и действия на савойци и османци няма представени. Целия текст, ако приемем, че това е единен текст, а не грубо пришити по-малки текстове в едно, е алогичен и дори леко абсурден. Съжалявам за квалификациите, но това е митология, а не история. Цялата конструкция почива на предположения и местни легенди. Моите уважения, Иванко , но това пак е към ''любимата'' ти алтернативна история.

[RIZAR]

Да, бе няма, а това, че папата и през 1878 г. пак е срещу България и не иска да се освободи ???

Цялата османска агресия минава под благосклонния католически поглед с явни и тайни подпомагания ...

[down]

За да не бъдем голословни я да видим кои са тези явни и тайни потпомагания на благосклонния католически поглед!?

[Aspandiat]

  RIZAR said:

Да, бе няма, а това, че папата и през 1878 г. пак е срещу България и не иска да се освободи ???

Цялата османска агресия минава под благосклонния католически поглед с явни и тайни подпомагания ...

Това са тежки обвинения. А аргументи, факти и документи?

[RIZAR]

1. Католическия удар през 1365г. унгарците, ни удрят точно в момент, когато всички са затаили дъх, за да следят османското настъпление; Фактически това отрязва всякаква възможност войски от северената част , евентуално да бъдат пренасочени към южното направление, както това става през 1304 или 1330 г., например. Дори напротив войски отсам Дунава, трябва да бъдат пренасочени срещу унгарците(добруджанци отиват да се млатят в Олтения);

2.Савойския зелен граф, вярно,че е изпратен от Цариградското правителство, но той има главна задача да воюва срещу османците, а не срещу българите;

3. За Генеуезката и Венецианска политика, няма какво да говорим, пари, кораби, дори оръдия потичат като мед към османците;

4. За Папската политика, може да се напише докторантура, има толкова очебийни факти, че просто ум да ти зайде...

Само един тъп пример, албанците викат за помощ през XV в. , та се късат, папата ги заплашва да приемата Римокатолоцизъм;

5.

5.

[Стоедин]

  RIZAR said:

1. Католическия удар през 1365г. унгарците, ни удрят точно в момент, когато всички са затаили дъх, за да следят османското настъпление; Фактически това отрязва всякаква възможност войски от северената част , евентуално да бъдат пренасочени към южното направление, както това става през 1304 или 1330 г., например. Дори напротив войски отсам Дунава, трябва да бъдат пренасочени срещу унгарците(добруджанци отиват да се млатят в Олтения); 2.Савойския зелен граф, вярно,че е изпратен от Цариградското правителство, но той има главна задача да воюва срещу османците, а не срещу българите;

3. За Генеуезката и Венецианска политика, няма какво да говорим, пари, кораби, дори оръдия потичат като мед към османците;

4. За Папската политика, може да се напише докторантура, има толкова очебийни факти, че просто ум да ти зайде...

Само един тъп пример, албанците викат за помощ през XV в. , та се късат, папата ги заплашва да приемата Римокатолоцизъм;

5.

5.

Само подчертаното ще коментирам. Кои са тези всички затаили дух да следят османското ''настъпление''? Йоан Александър, който ползва техните услуги? Ромеите, които са използвали в гражданските си крамоли? Унгарците, които още не са изпитали на гърба си набезите им? Към средата на 60 те никой не ги взема все още на сериозно. Правителството в Константинопол е обезпокоено, но не чак до там, че да не продължи да смята, че може да ги използва срещу враговете си.

Да се говори за съвместни действия със савойците е несериозно. Амедей отнема Галиполи от турците и го връща на Византия. Да се пише за някъкво организирано настъпление и завладяване на Балканите преди 1371 е пресилено. Хаотични грабителски походи на полусамостоятелни удж-бегове, нищо повече.

[Aspandiat]

  RIZAR said:

1. Католическия удар през 1365г. унгарците, ни удрят точно в момент, когато всички са затаили дъх, за да следят османското настъпление; Фактически това отрязва всякаква възможност войски от северената част , евентуално да бъдат пренасочени към южното направление, както това става през 1304 или 1330 г., например. Дори напротив войски отсам Дунава, трябва да бъдат пренасочени срещу унгарците(добруджанци отиват да се млатят в Олтения);

2.Савойския зелен граф, вярно,че е изпратен от Цариградското правителство, но той има главна задача да воюва срещу османците, а не срещу българите;

3. За Генеуезката и Венецианска политика, няма какво да говорим, пари, кораби, дори оръдия потичат като мед към османците;

4. За Папската политика, може да се напише докторантура, има толкова очебийни факти, че просто ум да ти зайде...

Само един тъп пример, албанците викат за помощ през XV в. , та се късат, папата ги заплашва да приемата Римокатолоцизъм;

5.

5.

И ти смяташ, че всичко това се дължи на някакъв синхронизиран демоничен католически заговор, да не кажа юдео-католически заговор?

1. Че същите тия венециански "гадове" са 40% от бранителите на Константинопол през 1453 г. А това за парите, кораби, оръдия... нещо бъркаш епохата, това се случва чак в началото на ХVІ век и то, за да спрат португалската експанзия (португалците не бяха ли католици? ) в Червено море и Индийския океан, но скоро секва, когато във Венеция разбират, че османците дънят християните наред и че венецианският Кипър е на дневен ред. Да си чел, че през 1430 г. венецианският гарнизон (оцецелите от него) в Солун е бил набит на кол от турците?....

А Генуа изобщо си наляга парцалите, защото най-важните й колонии са в Крим (Кафа) и само да решат, турците ще секнат достъпа на генуезците до Крим. Именно падането на Цариград слага края и генуезките владения в Черно море.

2. А това, че унгарците нанасят удар в гръб - през 1364 г. никой извън Балканите не приема турците за сериозна заплаха. Това си е съвсем рутинна българо-унгарска средновековна война.

3. Амедей Савойски - ами братче, той си е чист авантюрист. Бие се там, където има пара и слава. А това, че се случило да е и роднина на василевса, както се казва, никой не ни е крив, че не сме имали и ние читави роднини.

4. А за папата - той винаги се е пробвал, току виж му минат номерата. Не виждам нищо потресаващо в това, че искал албанците да стават католици. А и... колко полка имал по онова време папата, че да спре турците? И сега?...

[down]

Две страхотни книги засягащи османското нашествие на Балканите и превръщането на Османовия бейлик в империя са:

Матанов, Хр., Р. Михнева, От Галиполи до Лепанто,

Колин Имбър, Османската империя 1300 - 1481

Като се върна след 2-3 месеца в Бг ше бързам да ги препрочета.

[Galahad]

За литературата - аз лично препоръчвам на малко по-запознатите с периода на Осм. завладяване на Балканите книгата на Г. Гаврилов "Тревожни столетия" - малка, компактна, разбираемо написана. Що се отнася до творбата на Матанов - тя е по-нова книга, но с четенето й докато любознателният читател се опитва да разбере за какво става дума в нея все повече се замисля дали авторът й е бил съвсем наясно за какво точно е писал. Ще рече доста по-обемна от другата, много неясна по съдържание и с отвратителен библиографски апарат, та човек не може дари да направи справка за какво точно Матанов си е мислел че пише.

Сега похода на савойците. Похода е замислен като кръстоносен срещу неверниците. на практика обаче той подпомага нашествието на османците в Европа. Иначе казано османците първо нанасят успешен удар на един от турските емирати, който обаче е основен конкурент на османците в битката за Мала Азия (в Европа те са само наемници). След това удрят България и наистина отвоюват за Византия някои бълг. крепости, но дават възможност на османците да разширят владанията си в европа за сметка на бълг. земи - това в крайна сметка се оказва лошо и за Византия.

Унг. поход пък е свързан с едно настъпление срещу Сърбия, което обаче преминава и към Видин. Но събитията се случват в тесен интервал от време и Иван Александър не успява да отрази успешно всички удари.

А това за факийската аристокрация са измишльотини. Сгранджа-Сакар тогава си е "пустиня" и идеално място за монашеско усамотение на Григорий Синаит и последователи. Когато заради турците са принудени да напуснат района, монасите никъде на Балканите не успяват да открият такова "пустинно" място. Парория най-велоятно се е намирала в областта на Скопелес (дн. Ескиполис, Турция).

[Иванко Тертер]

  Galahad said:

А това за факийската аристокрация са измишльотини. Сгранджа-Сакар тогава си е "пустиня" и идеално място за монашеско усамотение на Григорий Синаит и последователи.

И наистина смяташ, че българо-византийската граница е охранявана от ... "монаси пустинници" последователи на Григорий Синаит!!! Или въобще не охранявана? И войските на османците и савойците към 1366 - 1367 г. минават както си искат през "пустинята", като на парад? Най-много някой и друг "пустинник-монах" да ги е пресрещнал?

[Aspandiat]

  Иванко Тертер said:

И наистина смяташ, че българо-византийската граница е охранявана от ... "монаси пустинници" последователи на Григорий Синаит!!! Или въобще не охранявана? И войските на османците и савойците към 1366 - 1367 г. минават както си искат през "пустинята", като на парад? Най-много някой и друг "пустинник-монах" да ги е пресрещнал?

В каква поза ги е пресрещнал? Наведен с лице към савойците, или наведен с гръб към савойците ?

[Galahad]

  Цитирай

И наистина смяташ, че българо-византийската граница е охранявана от ... "монаси пустинници" последователи на Григорий Синаит!!!

Не е имало граница в днешния смисъл на думата - с граничари, които ако прострелят турски нашественик да ги съдят в Сливен. Границата е контрола върху крепостите в региона, не е имало кльон и телени мрежи. Както казах, района е попадал в областта на Скопелес.

Иначе за защита от турците със средства дарени от цар Иван Александър монасите си направили пирг. След няколко нападения на акънджиите обаче, които отмъкнали всичко извън кулата, монасите изоставили манастира и изгорили пирга за да не се заселят в него турци. Туй е било положението с "охраната". Редактирано Юли 21, 2013 от ISTORIK

[Иванко Тертер]

  Galahad said:

Не е имало граница в днешния смисъл на думата - с граничари, които ако прострелят ...

... за това питай цар Борис ІІ /969-971/.

"На осмата година от пленяването си (в края на 978 или началото на 979 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража".

  Galahad said:

Границата е контрола върху крепостите в региона,

Кой контролира крепостите? Как се казва длъжността му в българската държавност? Какво е представлявала и как се набирала армията на заемащия такава длъжност в българската средновековна военна - администрация, в частност в приграничните райони? Като е нямало граници, а само крепости "митници" и гранични пунктове имало ли е? Или всеки минава когато си поиска помежду крепостите, като през "пустиня"?

[natan]

  Иванко Тертер said:

... за това питай цар Борис ІІ /969-971/.

"На осмата година от пленяването си (в края на 978 или началото на 979 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража".

Кой контролира крепостите? Как се казва длъжността му в българската държавност? Какво е представлявала и как се набирала армията на заемащия такава длъжност в българската средновековна военна - администрация, в частност в приграничните райони? Като е нямало граници, а само крепости "митници" и гранични пунктове имало ли е? Или всеки минава когато си поиска помежду крепостите, като през "пустиня"?

Отговорите на папа Николай # 25 ЛИБИ 2 стр.85

"Вие заявявате,че е по обичая на отечеството ви всякога пазачи да бдят на границата между вашето отечество и това на друхите:ю; и ако роб или свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража,то незабавно вместо него се избиват пазачите."

[Иванко Тертер]

  natan said:

Отговорите на папа Николай # 25 ЛИБИ 2 стр.85

"Вие заявявате,че е по обичая на отечеството ви всякога пазачи да бдят на границата между вашето отечество и това на друхите:ю; и ако роб или свободен избяга по някакъв начин през тая същата стража,то незабавно вместо него се избиват пазачите."

Именно. Много точно допълнение. Константинопол както и да е, ама точно България от своя страна да няма граничари и граница със съседните си страни няма как да стане. Това е толкова стара държавността традиция и организация в средновековната ни държавност, че е излишно да го подчертавам. Аспарух населва граничните области с Константинопол с военно-задължено население и племена. Тервел сключва търговски договор от 716 г., където се засяга въпроса за трансграничната търговия и митата... При Борис - Михаил продължава. При Петър І продължава. При Самуил продължама /брат му Давид е убит, дали по грешка или не, от "пътници" - военнозадължено население по охрана на пътен участък/. Бонифаций Монфератски е убит /1207г./ и обезглавен от български охранители на граничната линия. Йоан Шишман взема "ваме" /мито/ в северния граничен и митнически пункт Рукър /кр. ХІV в./, че няма как да пропусне в същия момент да взема такива "мита" на южната си граница и гранични пунктове.

[down]

  Цитирай

че няма как да пропусне в същия момент да взема такива "мита" на южната си граница и гранични пунктове.

Догатки !!!

Положението е южните предели на владенията на Иван Шишман е доста по-различно от колкото в северните. Времената са други - политическата и икономическата обстановка са различни и тези сравнения с България при Борис и Калоян ми се струват доста неподходящи !!! със завладяването на Одрин османицте вече могат да контролират големите равнини на Тракия, а както ще видим по късно при похода на Али Паша на север от Балкана през 1388 г., за тях не е проблем да преодоляват и планински терени.

[Стоедин]

От това което съм чел за периода от 1352- 1371 г. в земите между Галиполи и Стара планина, Черно море и Тунджа цари безвластие и хаос, а власта на България и Византия е реална само в добре укрепени пунктове като Созопол, Несебър, Ямбол, Айтос, Карнобат, Ахтопол и др.

И защо смесвате епохи и различен тип държави?

България и Византия от 7, 8, 9, 10 и 11 век са много различни от тези през 12, 13, 14 и 15 век. В първия случай имаме централизирани, военизирани държави, разрастващи се по пътя на експанзията(империи), а в другия имаме малки, слаби, разпокъсани, феодални държавици, без нужния икономически(поради османските набези данъчните постъпления са силно ограничени), демографски(Балканите са силно засегнати от чумата през 13-14 век) и военен(принципа на набиране на войници е различен от този от ПБЦ и се разчита на малки професионални армии) потенциал да охраняват ''врата в полето'', каквато е Тракия по това време.

Османци, Савойци, Татари, Каталани, Алани и други добре организирани и мотивирани, не големи като численост отряди доказват, че няма реална сила да се противопостави в югоизточните Балкани(Тракия) на грабителски походи(1308-1371).

[Aspandiat]

Всъщност Стоедин повдига един разумен въпрос - има ли яснота между 1352 и 1371 г. кому принадлежи властта в днешните югоизточни български земи. И ако е на турците, толкова ли лесно и безшумно те я налагат?

[Иванко Тертер]

  stoedin said:

....че няма реална сила да се противопостави в югоизточните Балкани(Тракия) на грабителски походи(1308-1371).

Тома, че няма кой да се противопостави на грабителски походи, означава че няма граница, граничари и гранични пунктове ли? Че един грабителски поход в чужда държава е затова грабителски, защото касае ... противозаконно, без позволение преминаване на граница и едва след това грабеж на чуждата територия.

Смесване имало на епохи... Значи има граници и митници до ХІІІ век и след ХV век, ама за ХІV век нямало данни... Бъдете сериозни в отношението си към средните векове. От средата на първото първото хилядолетие българската държавност /а после и другите в Европа/ винаги са имали граници, гранични пунктове и мита. При децентрализацията продължават да съществуват границите, граничните пунктове и граничарите, при все че някои отделни ЧАСТИ на държавата имат ВЪТРЕШНА автономия. Само автономия в рамките на държавността и за своята си област.

Властта към 1366 /което е темата/ на крепостите северно от Ахтопол принадлежи на българските царе. Доказателство за това е Амедей VІ ги завзема от българския цар. Значи границата е най-малко до Ахтопол на юг. По темата ни интересува това. А извън темата, същите са български доста десетилетия отпреди, след битката при Русокарстро сигурно /1332г./ най-малко.

[down]

След превземането на Адрианопол и Филипопол от османците през 60те год. на 14 в. и превръщането на първия във столица на османските владения, нашествениците контролират основната пътна артерия в тази част на балканите - Диагоналния път в частта му между Константинопол и Ихтиманска Средна гора. Акънджийските походи на Али Паша, Лала Шахин, Евренос и Михал на севр, северозапад и югозапад от Тракия показват, че положението е контролирано от османците.

За региона на Пловдив поне не знам да има съпротива. В по-късни регистри има податки за запазване на селищната система и градската инфраструктура, на нейното облагородяване, както и за строеж на джамии, а не устракизъм - характерен у османците при насилственото завладяване на селищата.

[Aspandiat]

Та ей за това се чудех - има ли наистина конкретни сведения за превземане на един или друг български град или крепост южно от Балкана и източно от Ихтиман? Защото иначе се получава, че през 1371 г. внезапно осъмваме с граница по Стара Планина и един Иван Шишман, дето отива да се моли на Мурад. С други думи, между 1364 г., когато пада Одрин (ако не греша) и 1371 г. имаме 7 години, през които трябва да е станало нещо, ама не е ясно какво точно... И как така чак през 1371 г. Вълкашин и Углеша се стреснали, а преди това десетина години си карали спокойно и кротко.

[Galahad]

  Цитирай

... за това питай цар Борис ІІ /969-971/.

"На осмата година от пленяването си (в края на 978 или началото на 979 г.)[2] Борис II и Роман бягат от Константинопол, но на границата Борис, облечен във византийски дрехи, е убит по погрешка от българската гранична стража".

Темата е за края на ІІ царство. По отношение на границата и армията ПБЦ и ВБЦ са в съотношение като социалистическа и демократична България. Пред социализма бункери, бетонни тратшеи, телени огради, танкове, кльонове ... Сега на границата проверяват преминаващите на "принципа на избирателния риск" - иначе казано, не проверяват всички, а само за които им е на кеф.

През ПБЦ има не само граничари, ами цялата дължава е опасана от валове с палисади или честокол - Еркесията, противодесантните валове по Черноморието (като т.нар. Аспарухов вал във Варна) и валовете, които днес са в Румъния. През ВБЦ няма и следа от това. Византийците правят един Хексамилион, т.е. 6 мили стена и единственото, което постигат е поредица от унижения от турците заради нея.

[Иванко Тертер]

  Galahad said:

По отношение на границата и армията ПБЦ и ВБЦ са в съотношение като социалистическа и демократична България. Пред социализма бункери, бетонни тратшеи, телени огради, танкове, кльонове ... Сега на границата проверяват преминаващите на "принципа на избирателния риск" - иначе казано, не проверяват всички, а само за които им е на кеф.

Разгеле, докара го дотам да признаеш, че все пак имало граница, гранични и митнически пунктове, пък било в І БЦ да са били "бетон проверките", а във ІІ БЦ "на принципа на избирателния риск"... Аналог на соца и демократична българска ГРАНИЧНИ политики.

А щом има граница, то естествено начело стои царски представител охраняващ граничния район - воевода и военното-задължено население /по наследство от баща на син/ "войници", останали като институт от ІІ БЦ и в османската военно-административна система до ХVІІ-ХVІІІ в. - когато институтът се заличава и "воеводите и войниците" излизат от "легално" /законна от гледна точка на османското право/ обръщение и стават синоним на "нелегална" /незаконна от гледна точка на османското право/ борба на българите за своите права.

А, ако се върнем на темата. Тъй като нахлуват въоръжени отряди османци /по суша/ и савойци /по море/, то явно е било вън от съмнение, че тези въоръжени табуни са възприрани и "без да е била налице необходимост от избирателен риск". То ясно е било кой и колко въоръжен минава. Така, че сблъсък с охраняващите граничната област Стража българи и воеводите им в 1366-1367 г. е вън от съмнение.

[Стоедин]

  Иванко Тертер said:

Разгеле, докара го дотам да признаеш, че все пак имало граница, гранични и митнически пунктове, пък било в І БЦ да са били "бетон проверките", а във ІІ БЦ "на принципа на избирателния риск"... Аналог на соца и демократична българска ГРАНИЧНИ политики.

А щом има граница, то естествено начело стои царски представител охраняващ граничния район - воевода и военното-задължено население /по наследство от баща на син/ "войници", останали като институт от ІІ БЦ и в османската военно-административна система до ХVІІ-ХVІІІ в. - когато институтът се заличава и "воеводите и войниците" излизат от "легално" /законна от гледна точка на османското право/ обръщение и стават синоним на "нелегална" /незаконна от гледна точка на османското право/ борба на българите за своите права.

А, ако се върнем на темата. Тъй като нахлуват въоръжени отряди османци /по суша/ и савойци /по море/, то явно е било вън от съмнение, че тези въоръжени табуни са възприрани и "без да е била налице необходимост от избирателен риск". То ясно е било кой и колко въоръжен минава. Така, че сблъсък с охраняващите граничната област Стража българи и воеводите им в 1366-1367 г. е вън от съмнение.

Естествено, че сблъсъци има, но ти доста преувеличаваш мащаба, а и много бели полета са запълнени с фантазия, а не с факти. Къде в изворите от 14 век се говори за гранична стража със стройна организация, възпираща когото и да е. Османците си шетат без да е регистриран поне един сериозен сблъсък в Странджа или югоизточна България.