Мнения и коментари по книги!

[Joyride]

Джон Стайнбек, накъде без него и без "За мишките и хората" и "Улица консервна";

любима негова книга ми е "На изток от рая"-много философия има в нея

"Това е литературата - единство в многообразието"

много си права

за "Граф Монте Кирсто"-това е любимата ми книга наред с "Джейн Еър","Брулени хълмове","Конникът без глава","Престъпление и наказание","Малката стопанка на големия дом"

[lodidodi]

Аз съм доволна от всички книги, които съм прочела... Нито една не ми е била скучна или нещо подобно, даже напротив - бих ги препрочела пак... Сега ще си кажа мнението за една от книгите, които четох за училище и ме впечатли значително. Това бе "Дон Кихот". Някак си... накара ме да се замисля и да си формирам по-точни изводи за някои неща... Книгата ми показа, че без мечти и идеали животът е равен на духовна смърт; че всеки трябва да търси идеала си, а не да гради въображаеми светове; че човек е тленен, но идеалът не е, и стига да успее да го предаде, той остава безсмъртен... Днес един такъв човек като Дон Кихот не би оцелял, защото го свързвам по-скоро с наивност, недоверие... Но ако се запитаме дали са ни нужни такива хора днес? - Не Дон Кихот безумецът, а Дон Кихот мъдрецът? Този възвишен мечтател, който умее да се отскубне от земното, да брани доброто?

За книгата са дали много и различни коментари... Ето няколко от тях:

"Героят на Сервантес проявява мъдрост в безумието си и безумие в мъдростта."

Мигел де Унамуно

"Горко на този, който понякога не заприличва на Дон Кихот и не взема вятърните мелници за великани."

Анател Франс

Ще си позволя да сложа и цитат от Хайне, който не е конкретно за тази книга, но аз мисля, че важи с пълна сила... "Перото на гения често се оказва по-силно от замисъла на твореца."...

Който не е чел книгата, мога да му я препоръчам... Там има и разни изречения като това на Санчо: "По-добре врабче в ръката, отколкото сокол в небесата.", които също могат да се осмислят...

[Андрей Куртенков]

Случайно ми попадна оня ден една книжка, която снощи я изядох на един дъх - страхотен синтез на вопиющата тъпотия на типичния титан на българската социалистическа наука. Въпросното книжле се казва “Наука и земеделие (записки на селекционера)”, издател – НЦАН, 2007. Авторът се казва ст.н.с І ст. Максим Божинов – местен чирпански феодал по живково време, дългогодишен (1977-1993) директор на Института по памука и твърдата пшеница, лауреат на Димитровска награда, почетен доктор на Селскостопанска академия и почетен гражданин на Чирпан. С една простовата селяндурска простотия той описва в книгата своето научно житие-битие, според мен – без да си измисля нищо. И така пред нас се разгръща страхотната картина на безумията на социалистическа България – интересното е, че той очевидно е искал други внушения да направи – колко велика е била социалистическата селскостопанска наука. Ама като тия хора даже не могат да си измислят като хората...

Още в първата глава научаваме от великия учен, че козината била нужна на котката (стр. 7)

да й регулира температурата

– а то е все едно да кажем, че носът служи за бъркане. Но по-интересно става, когато започва да описва опита си на село – напр. – когато е създавал ТКЗС- то в едно добруджанско село - (стр. 12)

Ще отбележа, че жителите на това село са изключително добри хора, скромни и дисциплинирани. Те приемаха със желание всички разпореждания на председателя и въпреки оскъдицата даваха фураж и семена, активно се включваха в полските работи,

Представяте ли си пасторалната картинка – как селяните сами с удоволствие доброволно си дават фуража и семената; ех, ако този човек беше участвал в Народния съд, сигурно щеше да пише как враговете на народа сами с удоволствие са искали смъртни присъди.

После следват главите, посветени на небивалия възход на нашето селско стопанство и селскостопанска наука под мъдрото ръководство на Партията – тук няма смисъл да давам цитати – целият свят се е удивлявал от нашите учени, това го знаем. Само дето това не се връзва с такива епизоди, например (стр. 36)

Командния стил и бруталността на В.Недев обезвериха стопанските и партийни кадри и докараха някои до полудяване. Така секретарят на ОК по селско стопанство И.Жеков се самоуби, като се застреля в работния си кабинет. Всички останали бягаха кой на където може да се скрие, а повика ли ги, знаеха, че не ги очаква нищо добро.

После следва една много сладка глава – как са командировани в Нигерия да садят зарзавати в пустинята. Жалко че не мога да ви я препиша цялата – страхотна комедия е (стр. 37-40)

Тогава някой бе издигнал идеята за “внос на земя”. Най-вероятно това беше А.Атанасов – брат на А.Луканов, който беше посланик на България в Нигерия. Тази идея много харесала на Т.Живков и той възлага на О.Дойнов и В.Цанов да я реализират...Нигерийците ни предложиха да извадим камъните от пустинята, и да прокараме 2000 км канал от езерото Чад за да докараме вода за напояване...След две години срещнах И. Бойчев на едно национално съвещание в София и го попитах: “Абе Иване, какво стана? Насадихте ли домати в Нигерия?” Той се усмихна и каза: “Ами ходехме още два пъти в Нигерия, вземахме по 2000 долара командировочни и с това всичко свърши...”

А ето пък какво става в Китай малко по-късно (стр. 46)

Станахме неволни свидетели на събитията, които назрямаха на площад “Тянанмън” в Пекин...там се натъкнахме на огромна тълпа студенти, която пред нас сваляше войниците от един джип и ги биеше.

И нито дума за разправата над тия студенти! Нито за причините за техния бунт. Представяте ли си, ако след 50 години по такива източници съдят за днешните събития. И ето че стигнахме до главата (стр. 54-58)

Погромът над земеделието – демокрацията

Сами можете да се досетите какви гнвусотии пише там, а също и в следващата глава (стр. 58-62)

Погрома над науката. Закона “Панев”

, в която се описва как истинските български учени като един се противопоставят на посредствениците. Но впечатление правят редица чистосърдечни признания, напр. (стр.54)

“Камък върху камък да не остане от ТКЗС” – такъв беше лозунга на правителството на Ф.Димитров, чието озлобление срещу този бастион на БСП беше безграничен

или например, възмущенитео му, че (стр. 58)

някои поискаха всички да подпишат декларации, че не са били агенти на държавна сигурност

После следва цяла поредица от съвършетно идиотски глави, посветени на борбата на истинските учени срещу лошата програма ФАР и срещу лошите природозащитници (оказва се, това малоумно човече е върл фен на ГМО-тата, което мен, като техен противник, страшно ме радва – нека всички да видят какви създанийца имат претенциите да се месят в Божиите дела). Но нека да видим какво пише той за (стр.91-92)

Акад. П.Попов е изключително колоритна личност. Високо ерудиран учен, блестящ лектор...Леко пийнал (той взимаше по 300 г коняк за кураж преди такива срещи), той обърква страниците на доклада и започва да чете втори път една и съща страница...сутринта в стола той закусва с едно печено пиле и двойна доза кисело мляко...Но започва съвета и към 11 часа той нетърпаливо се обръща към директора на института: “Симеонов, няма ли вече да обядваме...”...Акад. П.Попов е председател на ВАК...и той се обръща към членовете на комисията “Гласувайте по съвест, но гледайте резултата да е положителен”

А ето един интересен епизод, разказан на стр. 97

Иван Пръмов е секретар на ЦК на ДКМС, но не си е взел изпита по зоология и се явява на него. Пада му се въпрос за дъждовния червей, но той не го знае. Професор П.Петков, който преподава зоология, го мъчи насам, натам дано каже нещо, но не става нищо. Накрая Пръмов се ядосва и казва на професора: “И без твоя дъждовен червей ще стана министър”.

И за десерт (стр. 98)

Провежда се научен съвет в института по генетика на растенията в София. След завършването му научните сътрудници се разотиват по кабинетите си. Милковски и П.Савов се придвижват от заседанието също към кабинетите си, по пътя бай Йордан (както всички го наричат) мърмори: “това нашето съвет ли е? Да отидеш в Чирпан да видиш съвет. Изнася се доклада, правят се изказвания и на края един банкет! Това се казва съвет!!!

В заключение да добавя, че правописът в цитатите е на автора - не съм го променял. А също и един въпрос - на кого да се оплача, че такива тъпотии се издават с държавни пари?

[КГ125]

Държавни ли са парите? Хм.

На никой не се оплаквай, това са безвредни комунистически спомени. Има къде-къде по-големи диващини от тая )))

Пък и в тях може да се намери някои и други данни за онова време, че са оскъдни.

[Вихронравъ]

Книгите на Ричард Бах много ми допадат : "Чайка" и "Едно"

На Умберто Еко освен "Името на розата",другите ме напушват на смях като прочета първите 10-тина страници,понеже все си мисля,че човек,дори и да изяде с кориците "Тълковния речник",въобще не е сигурно, че е интелигентен.Освен това според мен са написани на толкова високопарен стил,че чак става досадно.Особено "Махалото на Фуко".Другите не са толкоз зле по моя скромна оценка,но както и да е...

Иначе съм голям почитател на Стивън Кинг,особено на "Зеления път" (който го мързи да чете,има и филм, направен доста старателно,много добра режисура и актьорска игра),Толкин,Пратчет,Куельо (последно четох "Дневникът на един маг",не е лоша),Кастанеда (пробвайте да приложите на практика идеите му,особено частта за трансформирането на сексуалната енергия ) и разни други писатели-окултисти...

Като бях на 12-13,много обичах книгите-игри,особено тази на Майкъл Майндкрайм- "Тъмната страна на земята",мисля,че беше на издателство "Плеяда"

ХАресвам и философските трудове на Имануел Кант,особено "Критика на Практическия разум",както и всичко на Карл Г. Юнг.

Романът на Мери Шели "Франкенщайн" е чудесен,защо не вземат да направят свестен филм,придържайки се към книгата,ами само разни гнусотии,да му се не види ...

Брам Стоукър "Дракула",както и единствения свестен филм според мен по тази тема на Франсис Форд Копола.

По принцип съм голям книголюбец и все нещо чета,но сега не ми идват наум всичките хубави неща,които съм чела.

[Warlord]

Стивън Кинг и Умберто Еко са ясни, в техните си области по-добри едва ли ще се намерят.

Преди време и аз бях запален по книгите игри, при положение, че още не бяха достъпни новите електронни игри и компютрите, те си бяха едва ли не прозорец към фентъзи света, където всичко да зависи от теб един вид

М.Майндкрайм го възприемах като надут лицемерен помиар, не само по-коментарите, но и по книгите му, истински добрия писател беше К. Уолъмбъри

[Вихронравъ]

Хммм,честно казано не бях се заинтересувала да чета интервюта с тези писатели.На Майндкрайм другите му книги не ги помня,но тази ми харесваше наистина доста.Знам само,че всички тези автори са българи,а като личности не мога да дам коментар

[Стоедин]

Еко е супер, трябва да се понапънеш с първите стотина станици и ще се отплати. Мисля, че е умишлено, един вид си отсява читателите. Никакъв опит за подмазване и пробутване на елементарщини на хора без елементарна обща култура. Съвет към начинаещи читатели- не се напъвайте да четете нещо което не върви гладко, но не го отписвайте, просто пробвайте след година- две. При мен така се получи с "Махалото на Фуко" и "Портокал с механизъм". Който не е чел "Полет над куковиче гнездо" и "Параграф 22" е за завиждане предстои му страхотно изживяване, ако посегне към тях( "Спасителя в ръжта" -също - разказите на Селинджър!)

[barin]

Препоръчвам книгата" Силата на първичния" от поредицата" Последният Йорей" от Надежда Чобанова. Много ми хареса, лесно се чете и е написана в добър стил.

[КГ125]

За какво е?