Българският възрожденски елит и чуждите влияния върху него

[ISTORIK]

По време на националното Възраждане и след това, можем да откроим три основни и няколко второстепенни влияния върху културно – политическата ориентация на българския елит.

• Гръцкото влияние е първото, което следва да споменем. Най-положителната му проява е широката мрежа от училища, където получават образованието си и формират светските си възгледи някои от първите активисти на движението за българско Възраждане. Постепенно, чрез трансформацията на гръцките училища в славяно–български, а накрая и в чисто български, българският елит извлича огромна полза от процъфтяващата гръцка култура, която прехвърля мост между Европа и цивилизования свят.

• Сръбското влияние, макар и не тъй силно като гръцкото, започва в края на XIX в. Сходството на българския и сръбския език до голяма степен е определило това взаимодействие. Българското Възраждане, както е известно, започва първо в западните български области. Сръбското влияние може да се характеризира с интензивни търговски контакти, но също така и силно културно взаимодействие със Запада. То има голямо значение за формирането на българското национално самосъзнание чрез образованите лидери на общността. Това допринася и за политическата ангажираност на Европа в по-широкия славянски контекст и формирането на младата българска нация.

• Руското влияние изглежда най-значимото от всички чужди влияния. То датира от XV в., когато се развиват близки религиозни връзки между Рилския манастир и руския манастир „Свети Пантелеймон" на Атонския полуостров. Скоро след 1774 г. и мирния договор от Кючук-Кайнарджа, Турската империя разрешава възстановяването на преките търговски връзки между България и Русия. Това поставя началото на продължително търговско сътрудничество, което в еднаква степен позволява и обмена на културни и политически идеи. Руската култура и прогресивни интелектуални идеи оказват силно влияние върху значителна част от българския възрожденски елит и в последствие изместват гръцкото влияние.

• Френското влияние започва с разпространяването на идеите на Френската революция и нейния отзвук в Османската империя. Въпреки това, то би могло да се определи като второстепенно. То се разпространява основно чрез гръцката средна класа и гръцките вестници във Виена. Те предоставят информация за Бонапарт и други видни републикански дейци. Франция изиграва особено важна роля за политическата еманципация на младото поколение, съставляващо българския елит по време на Възраждането. Освен това, тя подпомага процеса на обединение на българската нация и свързването й с общоевропейския кръг на прогресивна политическа мисъл.

• Английското и американското влияние се забелязват през 1820-те с активизирането на мисионери на Балканите и по-специално - в Гърция. След откриването на първия гръцки университет на о. Корфу от лорд Гилфорд, протестантски мисионери основават множество училища, които предоставят основно образование на гръцки език. Те също така активно подкрепят превеждането на книги. Най-големият им принос е преводът на Библията на популярен гръцки и на български език.

• Немското влияние се забелязва основно в контекста на Лутеранската реформация през XVI в. и има ефект най-вече върху словенците и особено хърватите, но по-малко върху католическа България. Само един български интелектуален водач от тази епоха – д-р Петър Берон, откликва и го разпространява. Васил Априлов, основателят на първото училище в България, използващо систематичния подход, е друг представител на немското влияние. Подобно на френското, немското влияние има предимно косвен ефект върху формирането на българския елит през Възраждането.

• Полското влияние се отнася към периода след революцията от 1830 г. В частност, то е свързано с личността на Михаил (Чайка) Чайковски (известен и като Садък Паша), организатор на турски казашки отряд, в който служат и много българи и поляци. Известно време М. Чайковски живее в град Сливен. След революцията от 1848 г., поляци (заедно с унгарци) активно участват като представители на гражданската култура в българските райони. Те се включват в разрешаването на Българския църковен въпрос (религиозните права биват признати през 1860 г.).

Това кратко скициране на чуждите влияния върху българския елит далеч не е изчерпателно. Налага се да пропуснем редица влияния като чешкото, унгарското, италианското, испанското, украинското и дори - финландското.

Историците имат още много да добавят. Това, което заслужава да бъде акцентирано тук, е че българската политическа култура може да бъде определена като синтез на различни културни черти и влияния. По-същественият извод е, че тя се формира под влиянието на най-значимите ценности на европейската култура, макар и по не особено систематичен начин.

Редактирано Юли 22, 2009 от ISTORIK

[Aspandiat]

Ако питаш Димитър Съсълов, всички тия влияния според него са "чужда поквара".

[ISTORIK]

Както се казва: "Въпрос на гледна точка!"...

[КГ125]

Е то повече от естествено е да има чужди влияния върху млада и прохождаща нация като българската. Особено с традиоционната българска отвореност към света.

[BGVlach]

Нещо ми липсва румънското, ама карай.

[КГ125]

Румънското влияние според мен се изчерпва с приема и убежището, който Влашко и младата румънска държава оказват на българските бунтовници. Ако имаш данни, давай

[BGVlach]

Румънското влияние според мен се изчерпва с приема и убежището, който Влашко и младата румънска държава оказват на българските бунтовници. Ако имаш данни, давай

Като почнем от това, че мозъчният тръст(вкл. революционен) на Възраждането,

не е в Атина или Солун/Белград или Крагуйевац/Москва или Санкт Петерсбург/

Париж или Марсилия/Лондон или Ню Йорк/Берлин или Хайделберг/Варшава или Краков

а в Букурещ, Браила, Тулча и пр.

Мислиш, Добродетелната дружина, БРЦК и пр. не са чели румънски вестници, ходили на румънски театър,

чели румънски книги, съобразявали с румънски закони и политика, децата им не са ходили и в румънски училища и пр.?

Па, ние след Освобождението даже и името на парите от тях копираме.

[КГ125]

Съгласен съм.

Само че (без да омаловажавам нищо!) причината е първо чисто географска - там е кръстопътя между България, Европа и Русия, второ - поради близостта на двата народа и уютното чувство, което българите имат във Влашко.

И да, неминуемо са наблюдавали по-рано създалата се румънска държавност. Която е доволно модерна в този момент.

[BGVlach]

Съгласен съм.

Само че (без да омаловажавам нищо!) причината е първо чисто географска - там е кръстопътя между България, Европа и Русия, второ - поради близостта на двата народа и уютното чувство, което българите имат във Влашко.

И да, неминуемо са наблюдавали по-рано създалата се румънска държавност. Която е доволно модерна в този момент.

Причините са си причини и то не само географски.

Но не става някак си да говорим за "Английското и американското влияние ... с най-големият им принос е преводът на Библията на популярен гръцки и на български език",

а от друга страна да прескачаме румънското такова.

[КГ125]

Ами да. Не бих надценил ангийското и американско влияние, освен в някои протестантски общини и общата представа, която българинът получава за англосаксонския свят - индустрията и т.н. и т.н.

Но в какво се изразява румънското? (Повтарям, че не го отричам).

[BGVlach]

Но в какво се изразява румънското? (Повтарям, че не го отричам).

По-точно в какво не се изразява, при положение, че целият тогавашен български елит

е киснел в Румъния ... и най-малкото е знаел/ползвал и румънски.

... или мислиш, че Вазов, не е чел изгряващия Еминеску?

[КГ125]

Не знам. Чел ли го е? Знаел ли е румънски Вазов?

То езиков проблем българите във Влашко са нямали - достатъчно български се е говорело тогава там.

(потретвам - не го казвам в спорещ аспект - влиянието е неизбежно, въпросът е в какво се изразява? По начало българите "копират" по-развитите народи - западноевропейци, руснаци, в периода на гъркоманството - гърци). Румъния е млада, от нея може да се вземе идеята за нова държавност (но има ли данни - българите не ги е занимавало каква ще бъде бъдещата им държава, а ще я има ли, ще се/ги - .... освободят ли и пр.)

Редактирано Септември 2, 2009 от КГ125

[BGVlach]

Не знам. Чел ли го е? Знаел ли е румънски Вазов?

Предполагам.

То езиков проблем българите във Влашко са нямали - достатъчно български се е говорело тогава там.

(потретвам - не го казвам в спорещ аспект - влиянието е неизбежно, въпросът е в какво се изразява? По начало българите "копират" по-развитите народи - западноевропейци, руснаци, в периода на гъркоманството - гърци). Румъния е млада, от нея може да се вземе идеята за нова държавност (но има ли данни - българите не ги е занимавало каква ще бъде бъдещата им държава, а ще я има ли, ще се/ги - .... освободят ли и пр.)

Разбира се, Влашко, Молдова са отколешни български протекторати, а Румъния е млада и нема, а и не може да има нищо общо с тях.

Пак повтарям: Почти целият български елит кисне там, което ще рече, че е подложен на ежедневно влияние - ще или не ще.

Освен, ако не приемем, че този елит - дал бъдещи министри и пр. - е живял в някакво своеобразно гето сравнимо със Столипиново, например.

[КГ125]

За киснене - кисне, но в какво се изразява влиянието?