Келтите – древен народ или съвременен мит? Кои са и съществували ли са древните келти?

[Last roman]

Поясняю, после знакомства с Историей Ф.И.Успенского узнал, что основоположник русской школы "византиистики" был Васильевский.

Ха, руският аналог на Ганчо Ценов.

Рекомендация Васильевского: не читайте латинских переводов греческих авторов!

А кого читать? Васильевского?

[Геннадий Воля]

Поясняю, после знакомства с Историей Ф.И.Успенского узнал, что основоположник русской школы "византиистики" был Васильевский.

Ха, руският аналог на Ганчо Ценов.

Рекомендация Васильевского: не читайте латинских переводов греческих авторов!

А кого читать? Васильевского?

если Вы хотите читать исторические труды, то познакомится с трудами академика полезно, тем более что многое что есть касательно истории Болгарии. нужно понять, что русские создали эту школу, потому что западники по причинам религиозным и национально-политическим Ромейской историей вообще не занимались, не замечали, потому что это история православная и во многом славянская и болгарская в том числе.

А если Вы любите фэнтези, то тогда Тацита, Дройзена и иже сними. Ещё очень красивые фильмы голивудские, про Клеопатру или Спартака. Из последних хорош Последний Легион.

[Last roman]

А если Вы любите фэнтези, то тогда Тацита...

Предпочитаю читать древнюю фантастику, а не современную такую.

[VladPomak]

Как раз Васильевский считает и доказывает, что это не были скандинавы: ни норманы, ни викинги, но русы.

У слова варяги я вижу два варианта этимологии:

1. варги - племя русского народа, жившего на севере Европы, недалеко от устья Эльбы.

2. варяги - торговцы, смотри хоть словарь Даля.

А пък според Сергей Лесной (Сергей Парамонов) варяги идва от "варунги" - носовката по-късно става на "я". Това са били скити (т.е. руси), които са си азкарвали хляба като наемни войници (а пък "викинг" идвало от "войник"). И тези варунги са били наемани от всякакви владетелни князове из огромната скитска земя.

ВладПомак

[VladPomak]

Поясняю, после знакомства с Историей Ф.И.Успенского узнал, что основоположник русской школы "византиистики" был Васильевский.

Ха, руският аналог на Ганчо Ценов.

Рекомендация Васильевского: не читайте латинских переводов греческих авторов!

А кого читать? Васильевского?

Последен Римлянино,

Кажи ако обичаш какво против имаш Ганчо Ценов? И пак ако обичаш кой е най-добрият и обективен български историк според теб?

ВладПомак

[VladPomak]

если Вы хотите читать исторические труды, то познакомится с трудами академика полезно, тем более что многое что есть касательно истории Болгарии. нужно понять, что русские создали эту школу, потому что западники по причинам религиозным и национально-политическим Ромейской историей вообще не занимались, не замечали, потому что это история православная и во многом славянская и болгарская в том числе.

А если Вы любите фэнтези, то тогда Тацита, Дройзена и иже сними. Ещё очень красивые фильмы голивудские, про Клеопатру или Спартака. Из последних хорош Последний Легион.

И особено последния холивудски бълвоч за Орфей в главната роля с някакъв негър! Върха на интегрирането на циганите!

ВладПомак

[Геннадий Воля]

А пък според Сергей Лесной (Сергей Парамонов) варяги идва от "варунги" - носовката по-късно става на "я". Това са били скити (т.е. руси), които са си азкарвали хляба като наемни войници (а пък "викинг" идвало от "войник"). И тези варунги са били наемани от всякакви владетелни князове из огромната скитска земя.

ВладПомак

Вот статья современного кажется русского историка

В. В. ФОМИН. ЮЖНОБАЛТИЙСКОЕ ПРОИСХОЖДЕНИЕ ВАРЯЖСКОЙ РУСИ:

"Важно отметить, что, зная исландские саги и скандинавскую историю, Лейбниц, как и Герберштейн, отождествил варягов не со шведами, а с южнобалтийскими славянами. Весьма многозначителен и тот факт, что Вагрию Герберштейн и Лейбниц рассматривают в неразрывной связи с Любеком. И это не только потому, что они хотели тем самым пояснить своим современникам местонахождение древней Вагрии.

Ряд средневековых источников помещает Любек именно "в Руссии". Так, утверждают, например, западноевропейские документы XI и конца XIV века.

В древнейшем списке "Хождения на Флорентийский собор" поясняется, что когда митрополит Исидор и его свита плыли в мае 1438 г. из Риги в Любек морем, то "кони митрополичи гнали берегом от Риги к Любку на Рускую землю".

Любек расположен на р. Траве, разделявшей в прошлом владения вагров и ободритов, и эту территорию русские в середине XV и в первой половине XVI в. именовали "Руской землей"."

[Last roman]

Последен Римлянино,

Кажи ако обичаш какво против имаш Ганчо Ценов? И пак ако обичаш кой е най-добрият и обективен български историк според теб?

ВладПомак

Уважаеми ВладПомак, според моето скромно мнение на неспециалист - обективен български историк няма. Но степени на относителна обективност има.

[nik1]

Според някои съвременни археолози и историци (Саймън Джеймс, Джон Колис, Валъри Ръгби, Кристиан Гудино и др.), липсват доказателства за съществуването на келтски народи в Британия и Ирландия по време на желязната епоха и сведенията за тяхното съществуване са продукт на национализма през XVIII и XIX век. Желязната епоха не би следвало да бъде наричана „келтска", защото келтите, според тези учени, са само мит. Никой не наричал себе си „келт" преди началото на XVIII век. И още - до момента липсват исторически потвърждения за преселения или нашествия на континентални келти на Британските острови.

Срещу тази теза застават редица келтолози (Питър Елис, Оливие Бюксеншуц, Рут и Винсънт Мегоу, Бари Рафтъри, Бари Кънлиф, Норман Дейвис и др.). В отговор на всичко това може да се спомене, че по времето на англо-саксите никой не е наричал себе си англо-сакс или англо-саксонец. Макар теорията за нашествие, предложена от археолозите, желаещи да обяснят преминаването на келтските езици и култури (като халщадската и латенската) в Британия, да не е безусловно доказана все още, неоспорим факт е, че НЕЩО е пренесло келтските езици и култури на Британските острови, като тази миграция би могла да изясни как това се е случило много преди появата на средствата за масова комуникация.

Евсевий Йероним (Св. Йероним, IV – V век) установява, че населението на Галатия (днешна централна Турция) говори на същото келтско наречие, което той чува сред племето тревери в град Трир в дн. Германия. Келтският език е пренесен там от келтски преселници през III в. пр. Р. Хр.

Друг неоспорим факт е достигането на английския език до много кътчета на земното кълбо посредством придвижването на различни по големина групи от хора.

Поредния пример можем да вземем от литературни, езикови и археологически сведения за движението на белгийските келти между Галия и Британия преди пристигането на римляните.

От самото зараждане на келтологията определението келтски се налага за народ, говорещ (или – говорел) на някой от езиците, класифицирани като келтското разклонение на индоевропейското езиково семейство.

Келтските езици са група индоевропейски езици, произлезли от общ протокелтски език. През I хилядолетие пр. Р. Хр. те се говорят в голяма част от Европа, от Бискайския залив и Северно море до Балканския полуостров и Галатия в Мала Азия.

Днес келтските езици се говорят в ограничени области в западната периферия на Европа (Британските острови и полуостров Бретан), както и от отделни общности в Източна Канада, Патагония, Съединените щати и Австралия. Ирландският език е единственият келтски език, който е официален (в Ирландия), макар че се говори от малка част от населението.

Келските езици се разделят на 4 подгрупи:

• галски езици, сред които галски, лепонтийски и галатийски
• келтиберийски език, говорен в древността в северната част на Пиренейския полуостров
• гойделски езици - ирландски, шотландски келтски и мански
• британски езици - уелски, бретонски, корнски, кумбрийски, пиктски и хипотетичния ивернийски

Съществуват две основни хипотези за класифицирането на келтските езици. Според едната, те се разделят на P-келтски (галски и британски езици) и Q-келтски (келтиберийски и гойделски езици), а според другата - на континентални (галски и келтиберийски езици) и островни (британски и гойделски езици).

Британските острови се появяват в писмените исторически паметници и стават известни на средиземноморския свят през VI - V век пр. Р. Хр. Тези свидетелства сочат, че островното население е ползвало някаква форма на келтски език. Това са островните келтски езици, чиито наследници днес са ирландският, шотландският гаелик, уелският, манският (говорен на остров Ман), корнуолският и бретонският. Тези свидетелства откриваме в имена и в думи, записани в ранни източници от класическия свят и върху британски монети, сечени в Британия далеч преди римляните да нахлуят на острова. Много важен факт е, че на Британските острови няма запазен нито един топоним преди появата на келтските топоними.

Друго явно доказателство откриваме в текста на Гай Юлий Цезар: „Qui ipsorum lingua Celtae, sed nostra Galli appellandur." (На своя си език те се наричат келти, а на нашия – гали.). Това сведение е в явно противоречие с идеята, поддържана от Саймън Джеймс, че тези хора започват да се самоназовават келти едва през епохата на Новото време. Той (Саймън Джеймс) заявява, че макар през желязната епоха по тези места да са живели народи, говорещи на келтски езици, те не са непременно келти, а – хора, приобщени към културата на носителите на келтските езици.

Думата „келтски" винаги е била лингвистичен, а не – биологичен термин. Опасно е да се говори за биологични белези и да се правят опити за обособяване на отделни „расови" групи, които, в определен етап от развитието си, споделят общ език и култура. Също толкова погрешно е да обособяваме група от хора в епохата на Древността въз основа на езика, на който те общуват. Не бихме могли да говорим за англо-сакси, славяни, латини или гърци. Ако следваме подобна насока, когато разказваме за Британия по време на желязната епоха, бихме изпаднали в голямо езиково затруднение. Няма да можем да говорим за древните брити, защото никой не е саонаричал „древен брит". Ще трябва да правим големи и сложни уточнения, говорейки за кантии, коритани, корнови, тринованти и други, като междувременно удачно забравим, че това са келтски имена.

Хората, живеещи на Британските острови през желязната епоха, не само говорят келтски езици, но имат и обща религиозна система, митология и културна себеизява, дори – и сходни законодателства. Според единствената логична и смислена научна дефиниция, тези хора са келти.

(Желязната епоха е праисторически период, сменил бронзовата епоха, по време на който се развива металургията на желязото. Използването на метеоритно желязо започва около 1200 пр. Р. Хр. Желязото се обработва в Месопотамия, Палестина, Кавказ, на островите Кипър и Крит между 1200 и 1000 пр. Хр. В Западна Европа желязната епоха обхваща I хилядолетие пр. Хр.; дели се на 2 периода: I - Халщатски (1000 - около 500 пр. Хр.; виж Халщатска култура), II - Латенски (от около 500 пр. Хр. до периода на римското господство – ок. 400 г.; виж Латенска култура). Между интересните паметници от желязната епоха в България са долмените.)


Проф. Кристиан Гудино отхвърля и наличието на галски келти. Според него, Гай Юлий Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Comentarii de bello Gallico" („Коментари относно Галската война").

Със сигурност келтите ще оцелеят и в тази малка „буря в чаша вода", така, както са оцелявали след други подобни опити да бъдат заличени от историческата карта на света.

Още през античността келтската култура се оказва в периферията на писмения свят. Последният чрез своите автори я населва с добри диваци или пък – с варвари, превръща я в противоположност на цивилизоваността, подхранва образа й със своите страхове и носталгии, без никога да я описва единствено заради самата нея. Писаното за народите, непредложили свой прочит на собствената си история, винаги ще подлежи на съмнение. Археологията събира обекивни свидетелства за интересуващата ни епоха, но тълкуването на тези свидетелства неизбежно се разполага някъде между намеренията на действащите лица и представата за тях от наша гледна точка.

Келтите биват нарочени от наследниците си за техни предци и участващи в изграждането на нашето самоопределение – митологично – през Ренесанса, национално – през XIX век, общоевропейско – в наши дни. Описват келтите като „първите европейци" – първата трансалпийска цивилизация, възникнала по горното течение на реките Дунав, Рейн и Сена и появила се в писаната история на Европа.

Мита за произхода на британците
Произхода на Британците в светлината на новите генетични изследвания
Стивън Опенхаймер, понеделник 25 юни 2007 - 00:00:00

Автор: Stephen Oppenheimer for Prospect
Оригинал: Myths of British ancestry
Превод: Г.Станчев
Фактът, че Британците и Ирландците живеят на острови, им дава лъжливо чувство за сигурност по отношение на уникалната им историческа идентичност. Но знаят ли те наистина кои са, откъде идват и какво определя природата на генетичното и културното им наследство? Кои и откъде са Шотландците, Уелсците, Ирландците и Англичаните? И наистина ли Англичаните са унищожили славното Келтско наследство?

Всички са чували за Келтите, Англо-Саксонците и Викингите. Повечето от нас възприемат идеята, че Англичаните произхождат от Англо-Саксонците, които завладели източна Англия след оттеглянето на Римляните, докато повечето хора от останалите части на Британските острови са наследници на коренното Келтско население с незначителни примеси от Викингска кръв

Досега няма съгласие между историците и археолозите за смисъла на думите "Келтски" или "Англо-Саксонски". Още повече, че новите генетични изследвания (виж изложението по-долу) свидетелстват, че Англо-Саксите и Келтите, доколкото могат да се дефинират генетично, са били имигрантски малцинства. Нито една от тези групи няма по-голямо въздействие на генотипа на Британските острови от Викингите, Норманите и дори имигрантите от последните 50 години.

Генетичните данни показват, че 3/4 от предшествениците на англичаните са дошли в този край на Европа като ловци-събирачи в периода отпреди 15000 до преди 7500 години, след разтапянето на ледениците, но преди островите да се отделят от континента. Последвалата изолация от Европа е консервирала, като във времева капсула гените на мигрантите от ледниковата епоха дошли от Югозападна Европа някъде от страната на Баските. Първите заселници е малко вероятно да са говорили езика на Келтите, а по-скоро езика им е бил близък до уникалния баскски език.

Втората имиграционна вълна пристига през Неолита, след изобретяването на земеделието преди около 6500 години. Но днешния генотип на Англичаните, както и на Ирландците, Уелсците и Шотландците в по-голямата си част произлиза от същия ранен Баскски източник. Тези представи влизат в противоречие със съвременните схващания за Келтския и Англо-Саксонси етнос, формирани от техните късни инвазии на острова. Съществуват много други късни нашествия, както и по-малко разрушителни миграции, всяка от които са оставили генетични маркери, но нито едно от тези събития не формира повече от 5% от съвременния генотип на британците

Много митове за келтите

Келтския език и неговите носители вероятно са дошли през Неолита. Регионите, които днес смятаме за исконно Келтски, фактически са имали по-малък приток на мигранти от континета, отколкото самата Англия. Ирландия, намираща се на запад, по-малко се е променила от времето на заселването си с ловци-събирачи и в последствие по-малко мигранти (около 12% от населението) са дошли отколкото на останалите острови. Уелс и Корнуел са получили около 20%, Шотландия и прилежащите острови – 30%, докато източна Англия, като най-близка да континета е попълнила отвън една трета от населението си за последните 6500 години. Тези оценки, направени в книгата ми за Произхода на Британците, са базирани на проследяването на индивидуалните мъжки генетични линии от континетална Европа и Британските острови и датиране на всяка от тях. (виж по-долу).

Ако келтите не са основния източник при формирането на британците, как да обясним широкото историческо разпространение и влияние на Келтските езици? Има много примери на промени в езика, без значителни смени на населението; щом е така, някакви хора трябва да са донесли Келтския език на островите. И така, от къде са дошли и кога?

Ортодоксалното схващане за произхода на Келтите изглежда е археологически мит, дошъл до нас от 19 век. През последните 200 години този мит се разраства до представата за Келтите като грамаден, културен, високоразвит но и доста воинствен народ от централна Европа, живеещ на север от Алпите и Дунава, който завладява по-голямата част от континета, включително и Британските острови, по времето на Желязната епоха, около 300 г. пр.н.е.

Централна Европа през последното хилядолетие пр.н.е. разбира се е място на бурно развитие на екзотичната Халщатска култура, а по-късно и на културата Латен с характерните за тях украшения от Желязната епоха, изписани с причудливи вълнообразни орнаменти. Находки от такива украшения и оръжия, някои от които позлатени, са били открити в Ирландия и изглежда потвърждавали хипотезата за миграцията от централна Европа. Декорациите с вълнообразни орнамени са обесзсмъртени в такива икони на древната култура, като Книгата на Келтите – илюстриран Ирландски манускрипт (Тринити Колидж, Дъблин) и бронзовия щит от Батърси (Бритиш Мюзеум), пробуждащи славата на миналото величие на келтите в западните Бритаски острови. За нещастие на поддръжниците на мита, този художествен стил, широко разпространен като модно течение в цяла Европа, много често има местен произход. Няма никакви доказателства, че е дошъл в Британия заедно с външно нашествие.

Много археолози все още поддържат схващането за съществуването на грандиозна Келтска култура през Желязната епоха в центъра на континета, свита до жалки остатъци след края на Римското владичество. На това се крепи и вкорененото усещане за етническа принадлежност на милиони хора към тъй-наречената Келтска диаспора. Само че няма абсолютно никакви доказателства – нито лингвистични, нито археологични, нито генетични, които да идентифицират културите от регионите на Халщат и Латен като родина на Келтите. Такова схващане е следствие от грешката, направена от историка Херодот преди 2500 години, в негова забележка за "Keltoi", чието местообитание е при извора на Дунав, намиращ се според него близо до Пиринеите Всичко останало в неговото описание говори, че Келтите са обитавали Иберия.

В края на 19 век френския историк Мари Анри дАрбоа де Юбанвил решава, че Херодот смятал за родина на Келтите южна Германия. Неговата идея се разпространява в книгите оттогава насам, независимо от планините доказателства, че Келтите призхождат от югоизточна Европа. Оцеляването на идеята за южногерманската "Империя на Келтите " и поддържането и като единствено вярна толкова дълго време изисквало предубеденото неправилно тълкуване на текстове от Цезар, Страбон, Ливий и други. Така добре документираното Келтско нашествие в Италия от запад през Френските Алпи през 1 хилядолетие пр.н.е. систематично се интерпретира като идващо от Германия през Австрийските Алпи.

Митът на Де Юбанвил за Келтите беше развенчан в две нови публикации: Атлантическите Келти – древен народ или съвременна измислица от Саймън Джеймс (1999), и Келтите – произход, митове и заблуди от Джон Колис (2003). Въпреки това, историята продължава да се мота из стандартните текстове, като например документалното предаване по Channel 4, излъчено през февруари. Скептиците дори смятат термина "Келти" за толкова компроментиран в археологичската и популярна литература, че вече е съвсем безполезен.

Това вече е прекалено драстично виждане. Само теорията за произхода на Келтите от централна Европа е грешна. Връзката между съвременните Келтски езици и тези говорени през Римско време в югоизточна Европа е очевидна. Цезар пише, че Галите, живеещи на юг от Сена наричали себе си Келти. Този регион, в частност Нормандия имат най-висока плътност на древна Келтска топонимия и Келтски надписи в Европа. Те са характерни също в останалата част на южна Франция (с изключение на баскския регион Гаскония), Испания, Португалия и Британските острови. Обратно, Келтска топонимия е трудно да се намери на изток от Рейн в централна Европа.

Според разпространението на Келтски езици в югоизточна Европа, най-вероятно те са били пренесени от вълна земеделци, разсеяли ли се преди 7000 години от Анатолия, пропътували покрай северното крайбрежие на средиземноморието до Италия, Франция, Испания и после нагоре по атлантическото крайбрежие до британските острови. Има датирани археологически следи за това придвижване. Моя генетичен анализ потвърждава абсолютно точно това придвижване както с помощта на мъжката Y хромозома, така и предаваната по майчина линия митохондриална ДНК, чак до Корнуел, Уелс, Ирландия и южния бряг на Англия.

Още едно доказателство за средиземноморския произход на Келтските нашественици е запазено в средновековната Галска литература. Според официалнота виждане за "Келтското нашествие от Желязната епоха " от Централна Европа, Келтската културна история трябва да започва не по-рано от 300 г.пр.н.е. Обаче, Ирландските легенди разказват, че всичките 6 етапа на нашествието идват от Средиземноморието през Испания по време на късния Неолит до бронзовата епоха и завършва преди 3700 години.

Англо-Саксонското етническо прочистване?

Друг мит, който съм чувал в училище и който продължава да се повтаря и до днес е че Англичаните са почти изцяло наследници на нашествениците от 5-ти век – Англи, Сакси и Юти, дошли от Датския полуостров и напълно изтребили местното Келтско население на Англия.

Тази история произлиза от клерикални историци от ранното средновековие. Гилдас (6-ти век) и Беде (7-ми век) расказват за нашествието на Саксите и Англите през 5-ти и 6-ти век. Гилдас, в частност, облива своя разказ в "реки от кръв" обяснявайки Саксонските кланета. След това има вече добре документирана история на кралствата на Англите и Саксите, покриваща периода от 500 години до Норманското нашествие.

Но кои са били тези древни Британци, останали в Англия и избити след напускането на римските легиони? Тезата, че Келтите са били унищожени – културно, лингвистично и генетично – след идването на Англите и Саксите се корени в идеята за предишното еднакво навсякъде Келтско обкръжение. Но наличието в Римската провинция Британия на някои келтски лични имена и топонимия не означава, че всички древни британци са били Келти или келтско говорящи.

Тезата за геноцида се ражда както и Келтския мит, от историци и археолози преди повече от 200 години. В тон с академичната мода срещу "миграционизма" (разглеждащ разпространението на културното влияние като зависимо от значителни миграции) през последните две десетилетия, археолозите вече омаловажават тази история, макар тя да присъства като основна линия в историческите книги.

Някои генетици все още се придържат към историята за геноцида. Изследванията на няколко генетични екипа свързани с Юнивърсити Колидж, Лондон се концентрират през последните години в доказването на тезата за изтребването на базата на приликите в честотата на генетичните групи в мъжката Y хромозома между Фризия /северна Германия и Англия. Един от Лондонските екипи привлече вниманието на пресата през Юли, като твърдеше, че тези прилики са резултат от геноцид, последван от социално-сексуален апартейд, който увеличава успеха при репродукция на Англо-Саксите над Келтите.

Проблемът е, че Англичаните приличат не само на Фризийците и Германците, но и на всички държави от северозападна Европа. Използвайки същия метод (анализ на основните компоненти – виж забележките по-долу), аз открих по големи прилики от този тип между жителите на южна Англия и Белгийците, отколкото с жителите на предполагаемата родина на Англо-Саксонците – Дания. Тези различни региони не може да са си чакали реда да извършат своя геноцид над бившето Келтско население на Англия. Най-вероятната причина за генетичните прилики на тези съседни държави и Англия е, че те всички имат общ източник на предисторическото заселване.

Като търсех съвсем точно съответствие на генотипа между Британските острови и континента, наистина открих специфични прилики между Англо-Саксонската прародина и Англия, но те не надхвърляха 5% от съвременните мъжки линии, достигащи най-много до 15% в някои части от Норфолк, където Англите са отседнали първоначално. Това е вероятно следствие от специфично събитие, тъй като не бяха открити такива прилики с Фризия, макар че тя е по-близо до Англия и се очаква да има повече прилики.

Като изучих данните за характерните мъжки генетични линии, за да открия такива, идващи от северозападна Европа през последните 3000 години, открих сравнително ниско ниво на миграция, като несравнимо повече прилики идваха от по-древни времена през Неолита. В съгласие с това са данните от предаваната по майчина линия митохондриална ДНК (mtDNA) и противоречат на тезата за Англо-Саксонския геноцид. У съвременните англичанки почти напълно липсват характеристичните саксонски mtDNA маркери, които се откриват у съвременните обитатели на родината на Англо-Саксите. Извода е, че е имало Англо-Саксонско нашествие, но от малцинствен елитарен тип, и няма доказателства за последвал "сексуален апартейд".

Общоприетата теза е, че цялото население на Британските острови, включително Англия, са били Келтско говорящи при идването на Цезар. Но, ако е било така, малко вероятно е скромното Англо-Саксонско нашествие да е изтрило всички следи от Келтския език на съществуващото население на Англия. Сега има само половин дузина келтски думи в Английския език, останалите са главно германски, нормански или от средновековен латински. Възможното обяснение е, че Англия не е била като цяло Келтски говоряща преди Англо-Саксонското нашествие. Вземете, например, пълната липса на келтски надписи в Англия (вън от Корнуел), макар да ги има в изобилие в Ирландия, Уелс, Шотландия и Бритъни.

Кой е живял тук при идването на Римляните?

И така, кои са били Британците, населявали Англия по времето на Римското нашествие? Изучаването на доримските монети от южна Британия показват влияние на белгийските Гали. Английските племена южно от Темза до крайбрежието по времето на Цезар всички имат белгийски имена и названия. Според Цезар тези големи станове от заселници са изместили предишното британско население, което се оттеглило в родината си, югоизточна Англия. По-късно е имало голямо келтско племе, Катувелуни, разположено в родината си северно от Темза. Тацит твърди, че между Британците и Галите "езика има разлики, но малки".

Общия език, споменат от Тацит вероятно не е бил Келтски, но подобен на този, говорен в Белгия, където вероятно е имало Германско население, което се подразбира от думите на Цезар. Или, език от типа на Германския може вече да е бил възприет от коренното население на Англия по времето на Римското нашествие. В подкрепа на тази теза има някои настоящи лексически (речникови) доказателства, анализирани от Кембричкия генетик Питър Фостър и колегите му от континета. Те открили, че момента на разделянето на староанглийския и континеталния германски езици е доста преди ранното средновековие и Английския е бил отделно, четвърто разклонение на Германските езици преди Римското нашествие.

В отличие от Белгийската връзка на юг, моя анализ на генетичните свидетелства показва също, че е имало големи Скандинавски нахлувания в северна и източна Британия, от Шетландските острови до Англия, по време на Неолита и преди Римляните. Това са постоянни културни взаимодествия през Северно море по време на Неолита и Бронзовата епоха. Ранните английски диалекти, каквито се разкриват в староанглийската сага Беовулф взаимстват много от речника на скандинавските езици. Това е в съгласие с факта, че Беовулф е бил разположен в Дания и Швеция и културните връзки на ранните английски кралства, каквито са открити в погребението на лодката от Сатън Хю, също водят към Скандинавия.

Така се прояснява картината на нашествията от ранното средновековие в Англия и североизточна Британия не толкова като изместване, а по скоро като минимално вливане на елит по подобие на предишните големи нахлувания през Неолита от същите места. Имало е борба за надмощие между племенните вождове, всички от Германски произход и всеки завоевател е споделял малко от своята култура с новозавоюваните местни субекти.

И така, на базата на общата генетична картина на британците, изглежда че Келтите, Белгийците, Англите, Ютите, Саксонците, Викингите и Норманите всички са били мигрантски малцинства в сравнение с Баскските първопроходци, дръзнали да стъпят на тази пуста, ледена земя, наскоро освободена от огромната ледена покривка.

Забележка: По какъв начин се правят генетичните изследвания?

Най-големият напредък на генетичното проследяване и оценка на миграционните процеси, достигнат през последните две десетилетия е използването на проби от сегашното население за възстановяване на миналото. Тези проучвания минават през изследване на кръвните групи, но Y-хромозомите и митохондриалната ДНК са най-продуктивните методи, защото не се смесват в нито едно поколение. Изучаването на митохондриалната ДНК върви от едно десетилетие, а от 2000 до 2003 година базирани в Лондон изследователи основаха база данни с географска информация за Y-хромозомите, попълвана със системно събиране на проби от Британските острови. Повечето проби са вземани от хора, живеещи в малки, отдавна основани градове, чиито прадеди също са живеели там. Използват се и два алтернативни методи на анализ. В изследването на Y-хромозомата на британците е използван традиционния метод на анализ на основните компоненти за сравняване на приликите в цялото изследвано население. Този метод намалява сложността на генетичните изследвания чрез усредняване на вариациите на честотата на многобройни генетични маркери до малък брой участъци – основни компоненти – с намаляваща статистическа важност. Новият метод, който ползвам аз филогеографския метод, следва гените на индивида, а не на цялото население. Географското разпределение на индивидуалните генетични линии се анализира с отчитане на тяхната позиция в генетичното дърво, за установяване на неговия призход, датиране и пътища на движение.

http://kosmos.pass.as/print.php?plugin:content.33

Редактирано Септември 8, 2013 от ISTORIK

[Геннадий Воля]

Васильевский В.Г. Вопрос о кельтах.

1882-1883. (Окончания в ЖМНП не найдено. Работа не закончена?)

http://rapidshare.com/files/201830593/Vasi...2_1883_ZMNP.pdf

[Last roman]

Васильевский В.Г. Вопрос о кельтах.

1882-1883. (Окончания в ЖМНП не найдено. Работа не закончена?)

http://rapidshare.com/files/201830593/Vasi...2_1883_ZMNP.pdf

Очень устарелая публикация о кельтах. Воистину Васильевский аналог нашего Г. Ценова.

[VladPomak]

Очень устарелая публикация о кельтах. Воистину Васильевский аналог нашего Г. Ценова.

Една забележка, която не прави кой знае какъв смисъл - изворите, т.е. трудовете на старите писатели са едни и същи, нали? Те не могат да остареят, следователно въпрос на анализ и тълкуванена съдържащите се в тях данни. А Ганчо Ценов (няма как да е по-съвременен след като е роден 1872 г.) казва това, което малцина историци правят и днес - ползване на максималнсия броя достъпни публикации върху даден въпрос, съпоставяне, изчистване на талаша и т.н.; никакви "възможно" , "може би", "вероятно", "може да се предположи" и т.п. И най-паче - обективно и безпристрастно подхождане към всяка задача. А ти сам казваш, че не можеш да посочиш нито един нашктивен историк. Аз бих допълнил пък, че такъв не можеш да намериш и с лупа сред английските и немски и да не кажа сред почти всички западноевропейски историци, които гледам тук са обилно цитирани.

ВладПомак

[Last roman]

Изворите може да са едни и същи, но археологическият материал се попълва постоянно, правят се нови проучвания и открития, благодарение на което някои становища и умозаключения и хипотези на по-старите писатели се променят и преосмислят.

[Геннадий Воля]

Вот чем мне нравится каждое новое молодое поколение, так своим поразительным восхитительным умом безграничным.

Получается, чем дальше от событий, тем новые молодые умники знают больше, чем древние и современники событий.

И во начинают править и поправлять древних.

Я исхожу из принципа разумности в истории: предки наши были люди разумные и не надо их считать недоумками необразованными некультурными.

Это замечательно описал Булгаков в "Собачьем сердце", когда Шариков отвечает проф. Преображенскому на вопрос о прочитанной переписке Каутского с Энгельсом: "А не согласен я. С обоими!"

[Last roman]

Вот чем мне нравится каждое новое молодое поколение, так своим поразительным восхитительным умом безграничным.

Получается, чем дальше от событий, тем новые молодые умники знают больше, чем древние и современники событий.

И во начинают править и поправлять древних

Вполне согласен. К сожалению Вы точно к этой категории людей принадлежите. Если не верите - посмотрите еще раз внемательно на всю чушь, которую Вы в теме о Галльских войн Цезаря написали и сами узнаете себя.

[КГ125]

Още веднъж приканвам подръжниците на алтернативни теории към сериозност. Иначе ще идат в Алтернативна история или другаде.

[Геннадий Воля]

Още веднъж приканвам подръжниците на алтернативни теории към сериозност. Иначе ще идат в Алтернативна история или другаде.

Тема сформулирована как альтернативный вопрос, через союз альтернативный "или":

Келтите – древен народ или съвременен мит?

[VladPomak]

Изворите може да са едни и същи, но археологическият материал се попълва постоянно, правят се нови проучвания и открития, благодарение на което някои становища и умозаключения и хипотези на по-старите писатели се променят и преосмислят.

Да, някои, но далеч не всички. Разбира се че е важен и археолбогическият материал, но и той не е всичко. Виж, ако беше казал, че днес в исдторическите изследвания се използва инструментариума на куп други науки - това да. И все пак в основата е добросъвестността на изследователя, неговата безпристрастност и способностите му на висококвалифициран разследващ полицай. Чиято цел е истината и само истината и т.н. Щото - ето и генетиците се включват в разни теми от исторически характер, но... с поръчкови изследвания и заключения! Т.е. - в кенефа и те и изследванията им и пускаш водата! Докато се научат да се подлагат със свалени гащи...

ВладПомак

[ISTORIK]

Бележка на модератора

Много мнения, пуснати тук, не са по темата. Или ще бъдат преместени в нова тема, или - разчистени. Ще си помисля какво точно да стане с тях.

Ще оставя само първото мнение, формирало темата (моето), и това на Ник1, който цитира сп. "Космос".

Оттук - нататък ще остават само мнения по темата, без "изясняване" на позиции, които са встрани от тематиката.

Редактирано Август 14, 2009 от ISTORIK

[Геннадий Воля]

по данной старой карте - Кельты - можно сказть синоним слова европейцы, поскольку живут они от Испании до Дона!

[Геннадий Воля]

посмотрел ещё раз на карут и вспомнил свой старый "дурацкий" вопрос, а что это за страна такая, покрашенная жёлтым цветом, с границами от зелёной Франции на западе, до Скандзы на Севере, до Малой Азии и Кавказа на юге и до Сибири на Востоке.

И что имел в виду средневековый художник-картограф в голове, когда так рисовал? про времена, когда кельты были?

[Геннадий Воля]

Йоган Дройзен «История эллинизма»

Изд-во Феникс Ростов-на-Дону 1995. 3 т.

Cтр. 506-518. события 279 г. до н.э. Нашествие кельтов в Северную Грецию, в земли гетов, Македонию, Фракию, Италию. Камбавл вступил в долину Геб(в)ра, но испугался греков.

Три отряда: один под командованием Корефрия – против земли трибаллов и фракийцев, другой под командованием Бренна и Акихория – против Пеонии, а третий под командованием Больгия – против Иллирии и Македонии.

Весной 278 орда кельтов более 200000 воинов, включала 152000 пехоты и 20400 всадников, «… из которых каждый имел двух слуг.» Которые помогали всаднику, в случае падения с коня подняться или для другой необходимости.

- Ясно, что в данном случае автор описывает рыцаря–латника эпохи крестоносцев. Ф.Григоровиус прямо говорит, что каждый рыцарь-франк в Мореи имел двух оруженосцев.

- теперь могу добавить ещё и ссылку

А.К. Амброз Стремена и сёдла раннего средневековья как хронологический показатель (IV-VIII вв.).

// СА. 1973. № 4. С. 81-98.

http://kronk.narod.ru/library/ambroz-ak-1973b.htm

[ OCR автора сайта по сканам Алексея Гордиенко, спасибо ему. ]

Автор рассматривает этот вопрос для всей Европы и Азии на протяжении нескольких веков. И вывод однозначный стреман появлись в Европе от 6 века нашей эры, без стремян не было и не могло быть тяжёлой кавалерии.

- Имя Бренна очень сильно напоминает Жан де Бриена во главе франков в 13 веке, да их действия сильно совпадают. Правда при описании нашествия варваров-кельтов Дройзен более откровенен о жестокостях и преступлениях варваров, нежели западные историки о крестовом походе по благословению папы римского.

Другой немецкий историк Фердинанд Григоровиус в Истории города Афин в средние века (от эпохи Юстиниана до турецкого завоевания) Изд-во Альфа-Книга Москва 2009г. в главах XII, XIIa, b, c, d. Стр. 294-381 рассказывает о де Бриеннах:

Стр. 296 Иоан де Бриеннь, король Иерусалимский по призыву франкских баронов стал опекуном над юным Балдуином II, в 1231 г прибыл в Константинополь и был венчан в Св. Софии императором. Умер в 1237 году, но продолжали дейстовать другие представители его рода.

Стр. 344. Бриенны принадлежали к знатнейшим родам пэров Франции из Шампани. Старший брат Жана Вальтер – муж Альбирии, дочери последнего норманского короля в Сицилии Танкреда, погиб в 1205г. в Южной Италии. Его сын Вальтер IV воевал на Востоке получил в приданное за женой Марией Лузиньян владения на Кипре. Умер в плену у турок в 1251г. Сын Валтера Гуго воевал в Италии, породнился с ла Рошами.

Стр. 352. После того как овдовел, приехал в Фивы и женился на Елене Ангел Комнен регентше Афин (1291г).

Стр.381. Весной 1300 Вальтер V де Бриеннь стал герцогом афинским.

Вот что даёт википедия: Жан I, Иоанн де Бриенн (фр. Jean de Brienne) (ок. 1148 - 23 марта 1237) - второй сын Эврара де Бриенн и Агнесы де Невер, король Иерусалима, император-регент Латинской империи. С 1212 по 1225 управлял Иерусалимским королевством как регент при своей дочери, Иоланте.

- Обращаю внимание, что французское написание и произношение не требует никакого мягкого знака в конце его фамилии, как даёт его имя русское издание Ф.Григоровиуса, во–первых, а во-вторых сочетание –ie- во французском языке иногда читается как просто «е». Значит и предводитель кельтов и франков имеют одинаковое имя родовое, ну и кельты совпадают с франками по месту жительства.

А вот уважаемый Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона Бренн — имя, или, вернее, титул. нескольких галльских вождей, сохранившийся и поныне в кельт. слове brei, т. е. король. Наиболее известен Б., вождь сенонов, галльского племени в Верхней Италии, вторгшийся в римские владения с огромным войском в 388…

Да, тяжёлая ситуация, получается: и в 388 году до нашей эры в Италии и в 279 году до н.э. в Элладе и везде Бренны во главе кельтов. Тут уж конечно надо придумывать, что это, мол, и не имя, а титул такой, ну где ж набраться этих Бреннов, а они еще в 12 и 13 веке нашей эры вылезают. Такая вот великая была фамилия королевская на протяжении 1500 лет, а никто и не знает!

Правда, в Записках о Галльской войне у галлов употребляется -риг на конце имён королей, но это уже другое враньё, не надо путать и валить в одну корзину.

Таким образом нашествие "кельтов" в Восточную Европу до нашей эры - это ничто другое как поход крестоносцев рыцарей-франков в начале 13 века, взятие Константинополя и создание их государств в Морее.

К тому же "пришедшие" кельты до нашей эры так и исчезли даже из официальной дальнейшей истории.

[VladPomak]

Йоган Дройзен «История эллинизма»

Изд-во Феникс Ростов-на-Дону 1995. 3 т.

Cтр. 506-518. события 279 г. до н.э. Нашествие кельтов в Северную Грецию, в земли гетов, Македонию, Фракию, Италию. Камбавл вступил в долину Геб(в)ра, но испугался греков.

Три отряда: один под командованием Корефрия – против земли трибаллов и фракийцев, другой под командованием Бренна и Акихория – против Пеонии, а третий под командованием Больгия – против Иллирии и Македонии.

Весной 278 орда кельтов более 200000 воинов, включала 152000 пехоты и 20400 всадников, «… из которых каждый имел двух слуг.» Которые помогали всаднику, в случае падения с коня подняться или для другой необходимости.

- Ясно, что в данном случае автор описывает рыцаря–латника эпохи крестоносцев. Ф.Григоровиус прямо говорит, что каждый рыцарь-франк в Мореи имел двух оруженосцев.

- теперь могу добавить ещё и ссылку

А.К. Амброз Стремена и сёдла раннего средневековья как хронологический показатель (IV-VIII вв.).

// СА. 1973. № 4. С. 81-98.

http://kronk.narod.ru/library/ambroz-ak-1973b.htm

[ OCR автора сайта по сканам Алексея Гордиенко, спасибо ему. ]

Автор рассматривает этот вопрос для всей Европы и Азии на протяжении нескольких веков. И вывод однозначный стреман появлись в Европе от 6 века нашей эры, без стремян не было и не могло быть тяжёлой кавалерии.

- Имя Бренна очень сильно напоминает Жан де Бриена во главе франков в 13 веке, да их действия сильно совпадают. Правда при описании нашествия варваров-кельтов Дройзен более откровенен о жестокостях и преступлениях варваров, нежели западные историки о крестовом походе по благословению папы римского.

Другой немецкий историк Фердинанд Григоровиус в Истории города Афин в средние века (от эпохи Юстиниана до турецкого завоевания) Изд-во Альфа-Книга Москва 2009г. в главах XII, XIIa, b, c, d. Стр. 294-381 рассказывает о де Бриеннах:

Стр. 296 Иоан де Бриеннь, король Иерусалимский по призыву франкских баронов стал опекуном над юным Балдуином II, в 1231 г прибыл в Константинополь и был венчан в Св. Софии императором. Умер в 1237 году, но продолжали дейстовать другие представители его рода.

Стр. 344. Бриенны принадлежали к знатнейшим родам пэров Франции из Шампани. Старший брат Жана Вальтер – муж Альбирии, дочери последнего норманского короля в Сицилии Танкреда, погиб в 1205г. в Южной Италии. Его сын Вальтер IV воевал на Востоке получил в приданное за женой Марией Лузиньян владения на Кипре. Умер в плену у турок в 1251г. Сын Валтера Гуго воевал в Италии, породнился с ла Рошами.

Стр. 352. После того как овдовел, приехал в Фивы и женился на Елене Ангел Комнен регентше Афин (1291г).

Стр.381. Весной 1300 Вальтер V де Бриеннь стал герцогом афинским.

Вот что даёт википедия: Жан I, Иоанн де Бриенн (фр. Jean de Brienne) (ок. 1148 - 23 марта 1237) - второй сын Эврара де Бриенн и Агнесы де Невер, король Иерусалима, император-регент Латинской империи. С 1212 по 1225 управлял Иерусалимским королевством как регент при своей дочери, Иоланте.

- Обращаю внимание, что французское написание и произношение не требует никакого мягкого знака в конце его фамилии, как даёт его имя русское издание Ф.Григоровиуса, во–первых, а во-вторых сочетание –ie- во французском языке иногда читается как просто «е». Значит и предводитель кельтов и франков имеют одинаковое имя родовое, ну и кельты совпадают с франками по месту жительства.

А вот уважаемый Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона Бренн — имя, или, вернее, титул. нескольких галльских вождей, сохранившийся и поныне в кельт. слове brei, т. е. король. Наиболее известен Б., вождь сенонов, галльского племени в Верхней Италии, вторгшийся в римские владения с огромным войском в 388…

Да, тяжёлая ситуация, получается: и в 388 году до нашей эры в Италии и в 279 году до н.э. в Элладе и везде Бренны во главе кельтов. Тут уж конечно надо придумывать, что это, мол, и не имя, а титул такой, ну где ж набраться этих Бреннов, а они еще в 12 и 13 веке нашей эры вылезают. Такая вот великая была фамилия королевская на протяжении 1500 лет, а никто и не знает!

Правда, в Записках о Галльской войне у галлов употребляется -риг на конце имён королей, но это уже другое враньё, не надо путать и валить в одну корзину.

Таким образом нашествие "кельтов" в Восточную Европу до нашей эры - это ничто другое как поход крестоносцев рыцарей-франков в начале 13 века, взятие Константинополя и создание их государств в Морее.

К тому же "пришедшие" кельты до нашей эры так и исчезли даже из официальной дальнейшей истории.

Даа, Генадий... Сложно става с тая хронология, дявол да я вземе... И за кой ли път ме смайва истински несериозното и дори на моменти олигофренско отношение на западноевропейските историци към историята! 200,000 души войска в 3 в. сл. Христа!!! Без дори да се замисли, че много, много вероятно по това време цялото население на континента да е било толкова или най-много 2-3 пъти по толкова!

Ами нашите историци-чукундури? Понеже някой тъпунгер прочел някъде някога древното име на София като Сердика (а защо бе аланкоолу да не е било Середица, Сердица, Средица, защото е в средата на полуострова, както "сердце-то" е в средата на тялото. Ама кой да мисли?!) и червените папагали след него веднага измислика и "келтско племе серди", което владяло София няколко години и оставило иметоси на града - Сердика!

А пък нашият Зиези има интересна теория за окончанието "рик" (рих, риг, рекс и т.н.). Той смята, че това е името на древния тракийски цар Рез, известен по цялата тогавашна Ойкумена. Собствено името му значело "рязък" или "бърз" (резв), но става популярно като "рекс" и това се превръща в корен за "цар". Нелишено от логика.

Има обаче нещо, което може би обърква сметките на Фоменко и Носов - ако си привърженик на тяхната хронология - и това нещо е археологията. Защото всичко което е откопано от земята може да се датира относително точно. И ето - руските археолози намират "принцесата от Укок" в Алтайските планини (между другото властите в тая автономна република си искат принцесата обратно, заедно с целия й чеиз, но руснаците нещо се разсейват май?), датират я на мисля 5 век пр. Христа и установяват - вероятно с превелико удоволствие - че всичко е съвършено запазено в гробницата й, вкл. и разните тъкани, одежди, одеала, дантели и сума ти още неща и всички тия артефакти се оказват почти идентични със същите артефакти намирани в келтските погребения по Атлантическото крайбрежие - на някакви си 15 000 км по на запад. Загадка ли е това?

И колкото и да им е криво на червените папагали (щото те не мислят - те само повтарят!), но май ще излезе вярно това, което преди повече от 100 години е отбелязал омразният им Ганчо Ценов - че "келтоскити" = "скити".

ВладПомак

[Геннадий Воля]

Здравейте, ВладПомак!

За Сердику - Софию знаю мало!

Что касается кельтов, то помещённую карту средневековую считаю подделкой, в разделе Атласы теме Народы Европы разместил более старые карты от греков, но к сожалению всё прошедшие через латинские переводы и редакцию, но и там кельты не размещены на всей территории Европы, но скифы и сарматы размещены на своих местах.

Уже писал, что греческое КЕЛТОУ значит "секироносец", тип воина, а не народ (язык).

Этимологию кельт от скифа СКОУТС знаю.

А на первый погляд, на слово греческое "скоутс" приходит в голову скот-скотоводы-кочевники.

Название короля западные: итальянское Rex, французское Roi, испанское Reis, все считаю произошло от гето-готского рих и болгарского рух (Аспар-рух), но поскольку эти народы переселились на Запад только в Великое переселение народов от 3-4 века, то и подвергаю сомнению возможность существования этих названий ранее у западных народов, в частности у кельтов - галлов.

Ваш Рез и персидский Крез имеют ли связь?

Фоменко и Носовский дали толчок для изучения самостоятельного, для методологии, для сомнения в официальной истории.

Никак руки не дойдут до Морозова (http://www.doverchiv.narod.ru/morozov/5-00-0gl.htm)

Про археологию тут у одного историка прочитал умную красивую мысль, что археология не канва, но вышивка, археология канвой быть не может. Так все археологические находки распределяются по истории и хронологи, но к сожалению не наоборот.

Для меня самым ярким примером подложности археологии является факт, что французы и немцы не нашли никаких следов 250-летнего пребывания франков Морее 13-15 века, но всё оказалось из Древней Эллады до Рожд. Христова.

Про принцессу алтайскую, что касается моральной стороны дела, я думаю историки должны вернуть на место тело принцессы, хотя бы из уважения к вере другого народа.

Хотя принцесса-то оказалась не местной (монглоидной), а европейкой.

[VladPomak]

Здравейте, ВладПомак!

За Сердику - Софию знаю мало!

Что касается кельтов, то помещённую карту средневековую считаю подделкой, в разделе Атласы теме Народы Европы разместил более старые карты от греков, но к сожалению всё прошедшие через латинские переводы и редакцию, но и там кельты не размещены на всей территории Европы, но скифы и сарматы размещены на своих местах.

Уже писал, что греческое КЕЛТОУ значит "секироносец", тип воина, а не народ (язык).

Этимологию кельт от скифа СКОУТС знаю.

А на первый погляд, на слово греческое "скоутс" приходит в голову скот-скотоводы-кочевники.

Название короля западные: итальянское Rex, французское Roi, испанское Reis, все считаю произошло от гето-готского рих и болгарского рух (Аспар-рух), но поскольку эти народы переселились на Запад только в Великое переселение народов от 3-4 века, то и подвергаю сомнению возможность существования этих названий ранее у западных народов, в частности у кельтов - галлов.

Ваш Рез и персидский Крез имеют ли связь?

Фоменко и Носовский дали толчок для изучения самостоятельного, для методологии, для сомнения в официальной истории.

Никак руки не дойдут до Морозова (http://www.doverchiv.narod.ru/morozov/5-00-0gl.htm)

Про археологию тут у одного историка прочитал умную красивую мысль, что археология не канва, но вышивка, археология канвой быть не может. Так все археологические находки распределяются по истории и хронологи, но к сожалению не наоборот.

Для меня самым ярким примером подложности археологии является факт, что французы и немцы не нашли никаких следов 250-летнего пребывания франков Морее 13-15 века, но всё оказалось из Древней Эллады до Рожд. Христова.

Про принцессу алтайскую, что касается моральной стороны дела, я думаю историки должны вернуть на место тело принцессы, хотя бы из уважения к вере другого народа.

Хотя принцесса-то оказалась не местной (монглоидной), а европейкой.

Здравей Генадий,

1. За Сердика. София е името на града, коеуто той получава в Средновековието (доли не беше и след идването на турците тук?). Преди това градът се е казвал Средец, а по-преди, в древността според това което официалните историци пишат - Сердика. Аз пък си мисля, че никога не е било Сердика, а е било или Середица или Средица, или Сердица просто защото градът е в средата на Балканския п-ов (затова давам примера със "сердце", защото мисля, че названието на този орган идва от местоположението му в тялото на човека). Официалната история обаче не може да приеме, че след като по-късно названието е Средец, значи по-рано е било от същия корен, с малко по-различно произношение може би и понеже са закостеняли тъпунгери са предпочели да измислят келтското племе "серди", за да оправдаят стандартизираното название (най-вероятно от латински източник) Сердика.

2. Херодот нали казва "...на своя си език те се наричат скити, което на нашия значи номадои..." Т.е. той (Херо) много добре е разбарл какво му е казал запитания от него местен човек - той вероятно го е попитал: "Какви сте вие, как се наричате, с какво се занимавате?" и оня му е отговорил "Ами ние сме скити, скитници, скитаме из степите с добитъка..." Нали си спомняш как се е появило названието на кенгуруто? Англичанинът запитал австралийския абориген (на английски естествено - тъпото гадно копеле си е мислело че всички трябва да говорят английски!) "Как се казва това животно?" И аборигенът отговорил "Кен-га-ру? т.е "Какво казваш?" И така кенгуруто си е е кенгуру и до днес... А това "скоутс" е пак нещо изсмукано от пръстите от червените папагали - щото трябва да е нещо непременно сложно и объркано и не така очевидно както си е било в действитгелност. А на гръцки като го пишат "СКИФОС" (Scythians) какво да направим? Да махме "с", "у" и "th" и да си стане "Skitians" - както ние си го произнасяме - от глагола "скитати"? А иначе "скотоводите" не е задължително да са и "кочевники"!

3. За Крез и Рез не знам, но нали ти давам етимологията на "Рез според Зиези - "резв", "резък" - което и днес на нашите езици е нещо познато - "бърз", "рязък", "пъргав", "чевръст" (виж и в староруския също)

4. За археологията съм абсолютно съгласен с това, което пишеш - в най-добрия случай тя е спомагателна дисциплина за историята и не може да има никаква самостоятелност! Посочих случая само защото е извънредно полезна за конклетно датиране на конкретни неща (вещы).

5. За алтайската принцеса - статията я четох преди години в едно наше бих казал любителско списание - Авитохол. Може би ако се разтърсиш из разни руски сайтове по археология ще намериш много информация за могилните погребения из Монголо-Бурятска АССР, Алтайска АР и на много места още из някогашния СССР. Тия могилни погребения са един вид скитски патент и естествено са на хора европеиди, а не - мoнголоиди". Според мен, монголоидите се появяват хилядолетия по-късно из местата, където са минали и разселили европеидите. Затова ми се струва много фантасмагорично твърдението на разни екстрасенси и прочие идиоти, че "жълтата раса" била най-древната на света! Нищо подобно не показват досегашните археологически находки! Моралният въпрос е нещо отделно тука, аз самоа го подхвърлих ей-така. Важното е, че археолозите откриват могилно погребение на бяла жена (между другото тя се е била мумифицирала много добре, чак очите и косите и са запазили естествения си цвят - сини и руси), европеид в АЪлтайските планини (където е люлката на тюркските/татарските народи, нали?), датират го 5 век преди Христа но може и да бъркат, може да е и много по-старо!?!, и след това сравняват находките с други известни находки от могилни погребения и установяват че си съвпадат на 100% с находки от келтски могилни погребения по бреговете на Атлантическия океан! Ти си прави сам изводите! Вероятно същите резултати ще се получат ако сравнят артефакти от монголо-бурятските могилни погребения с тия от Алтай и от Атлантическото крайбрежие. Спомянм си че някъде четох че археологически експедиции из тия краища са провеждани през 40-те години на 20-и век, след Втората световна война. Ама дали беше за Монгол-Бурятия или за Алтай - не помня. Виж, поразрови се из интернет и из литературата ако имаш време. И бъди обективен и безпристрастен!!!

ВладПомак

Редактирано Август 24, 2009 от ISTORIK