Римските империи в карти

[Aspandiat]

1. Рим в навечерието на завоюването на латинските племена към 338 г. пр.Хр. На някогашното село са му трябвали 415 години, за да овладее известни позиции в Централна Италия.

2. Рим по време на войните с епирския цар Пир към 279 г. пр.Хр.

3. Рим в разгара на Втората пуническа война към 212 г. пр.Хр.

4. Рим след Третата пуническа война и унищожаването на Картаген през 146 г. пр.Хр.

5. Рим към 86 г. пр.Хр.

6. Рим при Октавиан Август към 9 г. сл.Хр. с максималното и временно разширение в земите на днешните Германия и Холандия.

7. Рим при Траян към 116 г. след победите над Дакия, Партия и Армения.

8. Пряко подчинените на императора земи към 269 г. в апогея на политическата криза, обхванала империята и довела до временното отпадане от нея на Испания, Галия, Британия, Египет, Юдея, Финикия и Палестина.

9. Рим изправен на крака в края на управлението на Константин Велики към 336 г.

10. Западната Римска империя година към 475 г.

11. Римската империя отново обединена от Юстиниян І под егидата на Източния Рим (Константинопол) към 565 г.

12. Източната Римска империя (Византия) на ръба на катастрофата към 626 г. Аварите и славяните заливат Балканите, персите са сложили ръка на азиатските провинции на империята и напредват към малоазийския бряг на Мраморно море. В Италия източноримските владения са орязани от тези на лангобардите. Само Картагенският екзархат в Северна Африка и пълните със злато сандъци на Цариградската патриаршия изглеждат като остров на спокойствието в морето на всеобщия политически хаос, обзел стария римски свят.

13. Римският свят на изток е възстановен поне привидно през 628 г., само 6 години преди новата, и този път непреодолима вълна от нашественици - арабите.

14. Източната Римска империя (Византия) е оцеляла към 681 г. след чудовищните по своята мощ първи пристъпи на исляма. Сасанидска Персия на изток е унижощена, арабите са стигнали до Мерв с Средна Азия. Българите на Аспарух са създали своя държава северно от Хемус, а на запад папата в Рим е все още назначаван и уволняван от константинополския император църковен йерей.

15. Римският Изток продължава да се свива, затънал в перманентни войни с араби и българи, докато римския Запад към 754 г. в лицето на папата започва да търси нов светски покровител - франките.

16. Renovatio imperii, всъщност подновяване на Западната Римска империя от Карл Велики и папата през 800 г. Чак през 812 г. Източната Римска империя (Византия) ще признае титлата "римски император на Запада" на Карл Велики, но в отговор на тази отстъпка от концепциите си за легитимизъм в Константинопол ще заменят дотогавашната титла на своите императори "василевс" с "василевс на ромеите", за да покажат, че каквото и да се случи, на света има само един законен и истински римски император - този на Източната Римска империя (Византия).

17. Към 925 г. от Западната Римска империя е останало само кралство Италия. След смъртта на Людовик Благочестиви през 843 г. Западната Римска империя (Франкската империя) се разделя на 3 части и императорската корона заедно със земите между Италия и Холандия остават за Лотар, най-големия син на Людовик. А когато през 870 г. държавата на Лотар става плячка на Франция (Западното Франско кралство) и Германия (Източното Франско кралство), от нея оцелява само кралство Италия, приютило западноримската корона и западноримската идея.

18. Към 1040 г. Източната Римска империя (Византия) е най-великата сила между Британските острови и Китай. Но на запад германските императори въпреки презрението на василевсите в Константинопол са се окичили с титлата "императори на Свещената Римска империя на германската нация" и претендират, че са поели короната и щафетата на Западния Рим.

19. Към 1091 г. Източната Римска империя (Византия) е на дъното само половин век след като е изглеждала несломима. Източният Рим е изгубил почти всичките си азиатски владения, отнети от селджуците, от запад напират норманите, след като са ликвидирали ромейското господство в Южна Италия, а в Мизия се разпореждат необезпокоявани печенегите.

20. Източният Рим (Византия) и Западният Рим (Германия) в противоборство към 1155 г. кой ще властва в Италия и кой ще контролира... истинския Рим.

21. Старият Рим завладява Новия Рим (Константинопол) през 1204 г. с помощта на кръстоносците и поставя в него католически патриарх, подчинен на папата.

22. Към 1288 г. Източният Рим като че ли дава признаци на съвземане, въпреки че Западният Рим все още не е изгубил надежда да "вкара в правата вяра схизматиците гърци".

23. Към 1452 г. и двата Рима са сведени до жалко състояние. Западният Рим в лицето на папите е изгубил авторитета си в католическия свят, политическата му проекция, известна като Свещената Римска империя на германската нация, е раздробена политически, а Източният Рим в очакване на гибелта си обкръжен от османски владения е останал само със столицата си Константинопол и полуостров Пелопонес.

[Last roman]

ето и клипче по въпроса /макар че можеха да се постараят повече след 476-та г./:

[КГ125]

Не е много точна картата относно 680 и българите и последващите загуби на империята, сякаш...

[Last roman]

не спами, а по-точна намери и пусни

[kall]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17272&hl=

[nik1]

On 7/31/2009 at 19:04, Aspandiat said:

23. Към 1452 г. и двата Рима са сведени до жалко състояние. Западният Рим в лицето на папите е изгубил авторитета си в католическия свят, политическата му проекция, известна като Свещената Римска империя на германската нация, е раздробена политически, а Източният Рим в очакване на гибелта си обкръжен от османски владения е останал само със столицата си Константинопол и полуостров Пелопонес.

 

+ градовете по южното българско черноморие

http://svetimesta.com/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82/Ahtopol

За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 г. султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна.  Окончателното падане на града по османско робство става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието”.

 

http://bulgariancastles.com/bg/node/459
До превземането на Агатопол от турците през 1453 г. следват редица преминавания на града под византийско и обратно под българско владение:  1322 г. след смъртта на Георти ІІ Тертер претендента за престола Войсил отцепва тракийската област, но трона заема Михаил Шишман и отцепника предава градовете на Византия. Няколко години по- късно областта доброволно се присъединява към България- 1330 г. след битката при Велбъжд южночерноморската област е присъединена към Византия- 1331 до 1337 г. Иван Александър приема доброволно присъединилите се черноморски градове след битката при Русокастро между трихилядната българска и петхилядна византийска армия. Според преписка от старобългарски кодекс от 1337 г. мирния договор дава на България "Несебър, цялото Поморие (причерноморската област до Агатопол) заедно с Романия" (Горнотракийската низина). - 1336 г. на трети октомври след двуседмична обсада рицарите на савойския граф Амадей превземат Агатопол и следва петмесечна окупация- 1367 г. Амадей предава градовете по българското южно черноморие на Византия- 1389 г. митрополита на Адрианопол мести седалището си в Агатопол под натиска на османците- 1396 г. цялата причерноморска област пада под османко иго- 1413 г. Византия сключва договор с Мехмед І за присъединяването на черноморските градове към Империята- 1453 г. Мехмед ІІ Завоевател превзема Агатопол и изселва голяма част от населението в Константинопол, но градът запазва ролята си на значимо пристанище - турския пътешественик Евлия Челеби Ахтебули е наречен ”разрушена крепост”. През следващите векове той е нанесен върху всички карти на Черно море и продължава да бъде седалище на епископ- 1829 г. Агатополската митрополия се слива със Созополския църковен център и по-късно се нарича Сузоагатополска митрополия. Според османските документ от ХV в. Агатопол имал 135 пълни и 23 вдовишки християнски къщи. Населението е подробно описано по махали с имената на български свещеници- поп Тодор Триядко, поп Георги Слав, поп Влад, което говори за относително запазената религиозна самостоятелност на населението през този период. След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Започва изселване на гръцкото население и заселване на български бежанци от Източна Тракия. По това време градът притежава 45 кораба, от които 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. През 1918 г. и 1935 г. при пожар изгаря почти целия град, старата катедрала „Успение Богородично“ и съвременният град е построен изцяло наново. Бежанците от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Редактирано Януари 22, 2016 от nik1