Cпорни български владетели

[КГ125]

Династичността не е ли по-застъпена в Западна Европа, докато византийски, а и други преди него модели на Иаток, сред които са се развивали и българите ми се види по-близък до съвременното разбиране - империя /държава/-територия, пък най-сетне династия. Императорите бая са ги сменяли на друг принцип.

Та затуй, съгласен съм с Warlord, държавата си я има отпреди, династията впрочем също, сменя се само мястото. То и току-така цял император няма да се вдигне да води войска срещу нещо, което не е "държава" по ромейските разбирания.

ПП

Фружине, какви са тия болници, дето вместо да поправят повреждат... Тя работата дотам е докарана, че в болницие, не дай си Боже, трябва да се ходи само и единствено с връзки. Оправяй се!

Аспарух (Зигеберт го нарича Батай)

Винаги съм се чудел на тези различни имена на едни и същи хора; отде иде това? Муртагон при Паисий и т.н. и т.н.

???

[T.Jonchev]

Не е лъжа, само че изворът, който дава данните е западен.

А за различните имена на едни и същи хора - причини разнообразни: като почнем от объркване на две лица и стигнем до различно произнасяне на едно и също име (пр. Йоан - Иван - Иован - Йохан - Йон - Джон - Джовани - Жан ...)

[Warlord]

Муртагон мисля, че беше наречен Омуртаг - близо са. Но Батай си е чиста грешка, макар и да не знам точно от какво може да е породена.

[Galahad]

Муртагон мисля, че беше наречен Омуртаг - близо са. Но Батай си е чиста грешка, макар и да не знам точно от какво може да е породена.

Взимат титлата за име. Вече говорихме в темата за поменниците, че споменатия Бат ( с допълнено от редактора - оя) е възможно да е Аспарух.

Тази титла са я носили първите владетели, но не е много ясна. По-точно Кубрат и синовете му. Най-вероятно тя е аналог на бан, пан, бей, бег... - титла носена от Кубрат докато е бил на аварско подчинение. Най-вероятно от там иде и титлата във Волка България "балтавар" - т.е. бат авар, което да е нещо като унгарски бан, турски бей... Първите турски султани също понякога се споменеват с титлата бей, бег. После им порастнала работата.

С титлата "бат" е известен не само Аспарух, но често се приема като име на Курт (Курт бат, Кубрат) и на синът му Безмер - Бат Баян.

[Warlord]

Специално за "бат" се изказва и мнението, че означава "по-висш", "старши". Ако се замислиш "батко", "бате" го има само в българския език и в никой от другите славянски езици, което навежда на мнението, че може да е само прабългарско.

Бат Баян - защо? Защото е най-възрастния брат! Логично.

п.п. Кубрат е бил под хазарско, а не под аварско подчинение.

[Galahad]

Бат Баян - защо? Защото е най-възрастния брат! Логично.

п.п. Кубрат е бил под хазарско, а не под аварско подчинение.

През 630-631г. станали размирици в хаганата, тъй като българите искари да наложат свой владетел. След неуспеха на изток Курт се отцепил от хаганата, а на запат Алциок се изселил в Италия. Проблемите с хазарите са по-късно. След разделянето на накледниците на Курт, хазарите подчинили Безмер.

Най-вероятно "Баян" е титла за по-старши брат, която се е ползвала и като лично име като Султана, Деспина, Василий, Господин... Освен Безмер като "Баян" са споменати още 3-ма братя на владетели - Вениамин и Енравота, като сама за брата на Телец не е известно да е имал и друго име. Има и един печат на "патриций Баян", което пък навява на мисълта, че може да е служело и като лично име.

[Frujin Assen]

Чакайте малко а руската дума батьошка,или тя не значи батко?

Не си спомням за кой кан се казваше ,,брат на Баян,, най вероятно същия дето го споменаваш Галахаде.

При две такива отделни споменавания няма съмнение че е било и лично име.

[T.Jonchev]

Изразът "брат на Баян" се отнася за Токту, а не за Телец. Баян е лично име. Формата бат-Баян се смята за уважителна или пък субординационна. С това вероятно е свързано и руското "батюшка", отнасяно дори към царете на Русия в разговорния език.

[Galahad]

Да става дума за Токту, допуснал съм техическа грешка. Но ако е лично име защо 3 от 4 имат и друго име (т.е. 75 %) ? А "батюшка" - това е едно предположение, но след Аспарух няма друг батюшка (освен Дядо Иван ). И защо ни трябва русизъм, след като си имаме "батко", "бате"?

При две такива отделни споменавания няма съмнение че е било и лично име.

За кои 2 ? "Бат" се споменава 3-4 пъти - за Аспарух, Безмер и Курт. В зависимост от прочита на пръстените може и за Органа. С това тази традиция изчезва в Дунавска България. В региона между изт. Черноморие, Поволжието и Прикавказието има и други спомавания на "бат" и на титла "балтавар", но тук не. Ако сложим в сметките известните фалшификати "История на Джагфар" и "Сказание за дъщерята на хана" стават доста повече.

[Atilkese-Аспарух]

... каква е вашата позиция по мъглявите податки за наследника на кан Тервел?

Тервел умрял в 719г.

След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратя-ване на караници по повод престолонаследието.

Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук-Куян, сражаващ се срещу арабите.

Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар (кан) Сулаби, също отличил се във войната с арабите. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наречен Айар.

"Айар (Авар) - син на Аспарух.

Тарвил (Тервел) - син на Аспарух.

Наследници на Тервел: Кермес - син на Тервел; Сувар - син на Кермес; Кермек - син на Сувар; Азан Тукта - син на Кермек; Караджам (Кардам)- син на Кермек; Крум - син на Азан Тукта.

Наследници на Айар: Бозок, по-възрастната дъщеря, омъжена за Уран от рода Укил.

Чак Чак, по-младата дъщеря, омъжена за царя на Кара България (=Велика България) - Сулаби, който е внук на Бат Баян.

Наследници на Бозок: Корамджест - син на Бозок; Зухра - дъщеря на Бозок; Бунек (Винех) - син на Зухра; Телес - син на Корамджест; Дилярек (Терелиг) - син на Телес”

2. НЕИЗВЕСТЕН І * = АЙАР

”1”. (А) В гръцките и латински извори недостатъчно е изяснен наследникът на Тервел.

(Б) Редица изследователи на Именника на българските канове, като напр. Г. Моравчек, В. Бешевлиев и Дж. Бъри отбелязват, че той е повреден там, където се съдържат тези сведения. В реда, в който се посочват обичайните данни за наследник, се чете само краят на годината на възкачването ”твирем”.

"2". Тервел умрял в 719г. След него царувал неговият брат Айар, когото още Аспарух е поставил за съуправител на Тервел за предотвратя-ване на караници по повод престолонаследието. Тервел го изпратил с неговите войски на помощ на хазарския каган Кук-Куян, сражаващ се срещу арабите. Дъщерята на Айар, Чак-Чак, била омъжена за кара-българския балтавар (кан) Сулаби, също отличил се във войната с арабите. Синът на Сулаби и Чак-Чак е наречен Айар.

3. НЕИЗВЕСТЕН ІІ *= КЕРМЕС

”1”. (А) Латински извори – Зигберт: ”727г. над българите се възцарил Кормесий.” Алберих: ”В 727г…Кормесий царувал над българите… вече царувал трети владетел, на име Кормесий.”

(Б) Изследователите на Именника имат различни становища. Според П. Мутафчиев: ”След Тервеля…се изредили двама владетели. На първия от тях името не е известно…”

"2". Айар…направил за свой съуправител сина на Тервел, Кермес, назован в чест на алп Кермес - посланик на Тангра. След една от битките с арабите, Айар се разболял от паралич и вместо него царствувал верният му Кермес. Той толкова обичал Айар, че влезъл при него в шатрата в мо-мента на смъртта му. Когато излязъл от шатрата със съобщение за смъртта на Айар, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава дали царуването на неговия син Сувар. Било това в годината на заяка - 727г.

4. СЕВАР = СУВАР

”1”. (А). За Севар се знае само от Именника - той не е споменат от гръцки и латински хронисти.

(Б). Изследователите на Именника датират неговото управление според тълкуванията на стария български календар и данните за Корми-сош.

"2". Сувар умрял в годината на коня (742г.) от психическо раз-стройство по повод това, че Шада Идик (главния съдия) го свалил …в 740г. …от престола. На боилите и багаините…било казано, че Улят е поразила целият род на Кермес … След двугодишно регентство на Би-Хатин …те избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айяр (Бозок).

5. КОРМИСОШ = КОРАМДЖЕСТ

"1". (А). Латински извори: Зигберт - ”…над българите се възцарил Кормесий.” (727г.)

Алберих - ”…Кормесий царувал над българите.” (727г.)

(Б). Изследователите на Именника имат различия в броя на годините му на управление.

"2". След двугодишно регентство (740-742г.)…те (боилите и багаините) избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айар (Бозок). Той царствал щастливо до 755г., когато войнското щастие му изменило…и той предал властта на сина на своята сестра - Бунек. Той (Корамджест) умрял в 761г.

6. ВИНЕХ = БУНЕК

"1". (А). В гръцките и латински извори липсват сведения за Винех.

(Б). Изследователите на Именника имат различия в тълкуванията на текста в трите преписа и връзката на термина ”ИМА” (ИМАШЕГОРАЛЕМ) с календарното му тълкувание и хронология.

"2". ”…той (Корамджест = Кормисош) предал властта на сина на своята сестра - Бунек”.

7. ТЕЛЕС

"1". (А). Гръцки извори: Теофан: ”Българите, като въстанали, избили господарите си, които произхождали от хански род, и поставили мъж злонравен, на име Телец, на 30 години... императорът излязъл срещу Тракия, като изпратил и през Черно море флота от 800 хеландии (военни кораби), носещи всяка по 12 коня. А Телец, като чул за похода по суша и море против него взел за съюзници 20 хиляди от съседните племена, поставил ги в укрепленията и ги обезопасил. Императорът, като дошъл, разположил се на стан в Анхиалското поле. На 30 юни, първи индикт, ден пети, се явил Телец. Той дошел с множество племена и започнали сражение. Те дълго се избивали помежду си. Телец бил обърнат в бяг.”

Никифор: ”Работите пък у хуно-българите се развивали по следния начин. Те, след като се уговорили помежду си, убили тези, които облада-вали по родова линия властта над тях, а за свой вожд поставили така наречения Телеций, строг мъж, който заедно с това проявявал от младини сме-лост… срещу императора излязъл Телеций, който имал съюзници немал-ко… Победен в сражението, той се обърнал в бягство…Българите пък като видели злощастието на Телец, въстанали, убили го и поставили за свой господар едного от своите първенци, комуто името било Сабин.”

Латински извори: Зигберт: ”762 - Телец, като влязал в сражение с император Константин, бил победен с големи загуби и позор за българите. Поради това той бил свален от българите и убит от тях заедно с първенци-те на народа… Над българите се възцарил Сабин.

(Б). Изследователите на Именника, освен на хронологията отделят внимание на тълкуването на израза: ” …И СИИ ИНОГО РАДЪ”. Преобла-даващо е мнението, че този израз означава : ”И този (бе) от друг род.”

"2". ”В годината на тигъра, в 762 г., на трона е въздигнат съупра-вителят на Бунек , син на Корамджест и неговата жена от рода Угор Те-лес …Телес бил съюзник на хазарския каган. Потомъкът на Шада-идик (главния съдия) Саин = Сабин…отнел властта от рода Укил…В 764 г., в бой неговите хора изненадали и убили Телес.”

8. САБИН = САИН

”1”. (А). Гръцки извори: Теофан: ”На 30 юни…убили Телец заедно с неговите воеводи и поставили Сабин, който бил зет на техния някогашен господар Кормесий…Но когато Сабин изпратил веднага пратеници при императора и поискал да сключи мир, българите направили събор и се противопоставили твърдо на Сабин, казвайки: "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите…" Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган.”

Никифор: ”Този (Сабин), щом получил властта, отправил при им-ператора пратеници, чрез които най-настойчиво молел за мир. На бълга-рите, обаче, не се понравила тази постъпка. Възбудени от това, те силно се противопоставили, понеже мислели, че ще бъдат веднага поробени от ромеите. Сабин се уплашил от това и избягал при императора…българите свалили от властта поставеният от Сабин техен вожд Умар и провъзгла-сили за вожд Тукту… (765г.)

Латински извори: Зигберт: ”…Над българите се възцарил Сабин… Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изго-нен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган.”

(Б). Изследователите на Именника търсят причините, поради които Сабин липсва в списъка.

В. Златарски: ”…името Сабин като романско по произход е заето от славяните - той е бил по произход славянин, може би някой племенен славянски княз.

Г. Фехер: ”Севин (зет на Кормисож и вуйчо на Умар) като наместник на малолетния законен хан Умар от рода Вокил…не е получил място в Именника, понеже не е бил хан, а само заместник.”

О. Прицак: ”Сабин - българите го смятали за предател.”

"2". ”Телес бил съюзник на хазарския Каган…Потомъкът на иджика Шады - Саин…отнел властта от рода Укил…В 764г. неговите хора… убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес Юмарт. Старикът Юмарт, обаче скоро умрял, и на трона бил издигнат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от рода Магунти.”

9. ПАГАН и ТУКТУ = АЗАН ТУКТА

”1”. (А) Гръцки извори: Теофан: ”…Станал бунт, Сабин избягал в крепостта Месемврия и преминал към императора. А българите си поставили друг господар на име Паган… На 21 юни през 4 индикт императорът се вдигнал срещу българите и изпратил към Ахело 2600 хеландии (бойни кораби), които снабдил с войници от всички теми (области). А когато тези хвърлили котва при бреговете и задухал севернякът, насмалко щели да се разрушат всички хеландии и се издавили много войници, така че импера-торът заповядал да опънат мрежите, за да бъдат събрани мъртъвците и да бъдат погребани. И на 17 юли той влезъл безславно в столицата…През същата година Паган, господарят на България, изпроводи пратеници при императора да моли да се види лично с него. И като получил отговор, слязъл при него с болярите си. Императорът седнал, като заедно с него седнал и Сабин, приел ги и ги укорил за тяхното безредие и за омразата им срещу Сабин и сключили привидно мир.”

Никифор: ”…В третия индикт Константин нахлул в България, по-неже българите свалили от властта поставения от Сабин техен вожд Умар и провъзгласили за вожд Тукту, мъж българин, брат на Баян…Ония от българите… които били избягали, се оттеглили в горите при река Дунав, а не малко били убити. Между тях загинал и Тукту заедно с брат си Баян, както и други. А друг един техен вожд, наричан кампанг (Паган), избягал във Варна и изглежда се бил спасил, но бил убит от собствените си роби.”

Зигберт: ”Българинът Сабин сключил договор с ромеите. Заради това той бил изгонен от своите и избягал при императора, а над българите се възцарил Паган.

(Б). Изследователите на Именника определят хронологията на хан Тукту и хан Паган условно, средно по една година управление поради липса на хронологични данни - В. Златарски и Ив. Богданов; хан Паган е заличен от В. Бешевлиев, а хан Токту и хан Паган под името ”Богдан” са обявени от Й. Вълчев за узурпатори на властта и са разположени в перио-да между Телец и Умар.

"2". ”…Сабин…отнел властта от рода Укил…В…764г…неговите хора …убили Телес, но скоро Сабин бил детрониран в…765г. от тъста на Телес - Юмарт. Старикът Юмарт обаче скоро умрял и на трона бил издиг-нат Азан Тукта, син на Кермек и дъщерята на аварския каган Улаг от род Магунти. Неговите врагове обаче говорели, че истинският баща на Азан (Асян = Асен) е един аварски бек, а Кермек го е осиновил след женитбата. Разпространението на тази сплетня способствало за това, че в по-голямата част от живота си Азан бил на служба при аварския каган… Азан в детството си бил много слаб, поради което Кам-боян му дал магическо име… Азан е бащата на Крум и дядото на Омуртаг и всички улаг-български (дунавско-български) царе с името ”Азан” (Асен) - са негови потомци. Жена-та на Азан била принцеса от българския род Урус Алан. Тяхната дъщеря Аря - Услан е омъжена за Кан Каранджар и родила на света Урус Айдар… Синът на Бунек, Боян, успял да изгони Саин…След гибелта на Боян властта преминала към сина на Телес - Дилярек.

(Терелиг)…След Дилярек царувал внукът на Сувар, син на Кермек- Караджам или Каранджар (Кардам), брат на Азан Тукта”.

Кратък анализ на източника:

Именникът е открит в 1866г. и до сега са известни три преписа: Уваров, ДИМ, № Увар. 1334 (ХV в.) Москва; Московски, ДИМ, № Син. 280 (ХVІ в.), Москва и Погодинов препис, Публична библиотека ”М. Н. Салтиков-Шчедрин”, № 1437 (ХVІ в.), Петербург. Повече от един век Именикът на българските канове е на вниманието на научната общест-веност. Броят на становищата, анализите и публикациите е огромен."

http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm

АВТОХТОНСТВОТО Е ПЪТЯТ КЪМ

БЕЗСМЪРТИЕТО

[Galahad]

Наследници на Айар: Бозок, по-възрастната дъщеря, омъжена за Уран от рода Укил.

Чак Чак, по-младата дъщеря, омъжена за царя на Кара България (=Велика България) - Сулаби, който е внук на Бат Баян.

Наследници на Бозок: Корамджест - син на Бозок; Зухра - дъщеря на Бозок; Бунек (Винех) - син на Зухра; Телес - син на Корамджест; Дилярек (Терелиг) - син на Телес”

2. НЕИЗВЕСТЕН І * = АЙАР

Това няма нищо общо с това:

Кратък анализ на източника:

Именникът е

Тези писания нямат връзка с Именика, а са си съвсем свободни съчинения.

[Atilkese-Аспарух]

"Тези писания нямат връзка с Именика, а са си съвсем свободни съчинения."???

Известно ли е дали е датиран и къде се намира "оригинала" в момента?

Копие на какъв оригинал е тъй нареченият "Именник на българските ханове”?

Защо е намерен в Русия?

Ако въпросният именник, писан през девети или десети век в България, е намерен случайно в шкафчето на руски дворянин, защо българските власти не поискат той да ни бъде върнат обратно?

И на малките деца е ясно, защо руската царистка агентура изфабрикува този фалшификат наречен "Именник на българските ханове "...

Трябвало е чрез този "Именник" да се внуши връзка на волжските българи със насилствено славянизираната чрез т. нар. "покръстване" през злополучният 9в. Дунавска България.

Нали по примера на Византия, и Русия решила да "славянизира" своите (волжски) българи.

Точно това се е опитвала да им внуши чрез фалшивият Именник:

Вие сте като българите от Дунавска България (ако не вярвате прочетете този именик), затова трябва мълчаливо и безропотно като тях (през 9в.) да се откажете от вашите български имена и да приемете дадените от нас - славянски, да не говорите вашият български език, а да започнете да говорите славянски (руски).

Това е причината да се изфабрикува този панславянски фалшификат.

През 1755 година руските власти жестоко потушават въстанието на волжските българи, дръзнали да провъзгласят Волго-Българска държава, и арестували неговите организатори - Батърша и Мурад.

След това руското правителство със заплахи и декрети принуждава мишарските, тюменските и част от кавказките българи да се наричат "татари", сербийските българи "чуваши", а уралскит българи - башкорти ("башкири").

Само една част от кавказките българи-мюсюлмани, ръководена от рода на Багаутдин Ваисов (потомък на малкия син на Кубрат - Котраг), твърдо запазила своето име "българ", а през 1862 година образувала легална Община на волжските българи-ваисовци.

PROUD TO BE BULGARIAN

[Galahad]

Ако въпросният именник, писан през девети или десети век в България, е намерен случайно в шкафчето на руски дворянин, защо българските власти не поискат той да ни бъде върнат обратно?

Повечето неща писани през 9-10в. (че и по-късно) са достигнали до нас в преписи. Включително Именника. Тъй че има 3 преписа, най вероятно правени по друг общ за трите препис (има общ дефект между Тервел и Кормесий). Преписите никой няма да ни ги даде, дори да ги изискаме. както и лондонското четириевангелие на Иван Александър (Лондон), Ватиканския препис на Манасиевата хроника (макар тя като препис на виз. хроника по тази логика принадлежи на Гърция, макар, че и гърците няма да я получат), Томичевия псалтир (Москва) и още много, много други нещица.

Трябвало е чрез този "Именник" да се внуши връзка на волжските българи със насилствено славянизираната чрез т. нар. "покръстване" през злополучният 9в. Дунавска България.

Точно тази връзка се губи в Именника - там ги няма точно покръстените ханове, респ. династията покръстила България. По-скоро това, което е известно днес под Именник е направено така, че в него да липсва връзката с християнските вледетели. Моето виждане за Именника е, че той е фрагмент от българска редакция на Хронографа на патр. Никифор. В достигналите преписи там където са били бълг. владетели сега са руските князе. Навярно преписвачът е заменил бълг. владетели с руски князе в хронографа, но все пак е решил да запази препис и на бълг. ханове. Тъй като този препис обаче е поместен при владетели-еичници, в него са отпаднали владетелите християни. Иначе казано от Сибин нататък. По структурана на Именника след Умор е трябвало да бъде Сибин, а както е известно той е бил покръстен.

Само една част от кавказките българи-мшсшлмани, ръководена от рода на Багаутдин Ваисов (потомък на малкия син на Кубрат - Котраг)

Винаги е имало самозванци.

А как може да се отграничат руските фалшификатите като "История на Джагфар" от истинските - ами руските фалшификатори не познават паметниците в България - ханските надписи. Техните ментета са направени на основата на Ибн-Фадлан, патр. Никифор и св. Теофан... е и малко турско-монголски народни приказки.

[Frujin Assen]

Галахаде,тоя път си намери майстора.То и аз понякога не се усещам кога почвам да говоря глупости но това вече е прекалено.

Във форума на АТАКА един ги бе писал подобни.Брата на Кубра Шушоба ли бе къф бе бил изпратен да отмъсти на аварите.Той основал Киев и създал държавата Дулоба ,победил аварите и превзел панония (там бил познат като Само),след това разгромил франките...И след 33 години се върнал при брат си.Баварците пък били българи...

Жалко че докато разглеждах темата ми скочиха гадове,та сега ме е страх да ида там и да го прочета по подробно.

Въобще пред тия хора Толкин и неговия Силмарилион репички да ядат.

А СЕГА ВИЖ ТОВА МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СРАВНЯВА С ДЖАВГАР ТАРИХ

Глава 14

ЗА КРАЛСТВАТА В БЕЛЕРИАНД

Тук ще опишем какви са били земите из северозападните области на Средната земя, където се заселили Нолдорите в древността; ще разкажем още как са управлявали техните владетели и как обсаждали Моргот след Дагор Аглареб — третото сражение от Белериандските войни.

Още в най-древни времена Моргот бил издигнал далече на север Железните планини Еред Енгрин, за да защити своята цитадела Утумно; и те описвали широка дъга от изток към запад по границите на вечно замръзналите земи. На запад, където планинските стени завивали обратно на север, Моргот изградил зад тях втора крепост за в случай, че бъде нападнат откъм Валинор; и както вече разказахме, когато се завърнал в Средната земя, решил да се засели в нейните неизбродни подземни тъмници, наречени Желязната преизподня, тъй като по време на Войната на Всемогъщите твърде много бързали Валарите да го нападнат в Утумно, та не разрушили докрай Ангбанд и не претърсили всички потайни галерии. Издълбал Моргот под Еред Енгрин огромен тунел, който излизал южно от планините и отпред изградил могъща порта. А над портата и зад нея чак до самите планини издигнал шеметните кули на Тангородрим, създадени от пепелта и шлаката на подземните пещи и отпадъците от дълбаенето на безброй тунели. Мрачни били те, пустинни и невъобразимо високи; а от върховете им черен и гнусен дим се точел из северния небосклон. Нечистотии и опустошение се разнасяли надалече от портата на Ангбанд из просторната равнина Ард-гален; но след появата на Слънцето там израсла висока трева и докато Ангбанд бил обсаден, имало зеленина даже сред ямите и купищата разбити скали пред вратите на това пъклено място.

Западно от Тангородрим се простирали Мъгливите земи Хисиломе, наречени тъй от самите Нолдори заради облаците, които Моргот пратил натам при тяхното пристигане; живеещите по тия места Синдари го превели на своя език като Хитлум. Прекрасни били тия земи докато траяла Обсадата на Ангбанд, макар че въздухът бил прохладен и водите студени. На запад граничели с Кънтящите планини Еред Ломин, които се простирали покрай морето, а на изток и юг стигали до Сенчестите планини Еред Ветрин, които ги делели от Ард-гален и Сирионската долина.

Финголфин и синът му Фингон управлявали Хитлум и по-голямата част от народа на Финголфин обитавала по бреговете на Митримското езеро; Фингон пък се грижел за Дор-ломин, разположен западно от Митримските планини. Но главната им крепост била в Ейтел Сирион на изток от Еред Ветрин и оттам бдели над Ард-гален; а конните им отряди препускали из равнината чак до сянката на Тангородрим, защото макар и да нямали много коне изпървом, табуните им бързо се множали сред пищните зелени пасища на Ард-гален. Прадедите на тия жребци били дошли с кораби от Валинор до Лосгар и сам Маедрос ги подарил на Финголфин, за да изкупи вината си.

Западно от Дор-ломин, отвъд Кънтящите планини, които навлизали в сушата покрай залива Дренгист, се намирал Невраст, което на синдарински език означава Отвъден бряг. Изпървом наричали с това име всички брегове южно от залива, но по-късно го оставили само за земите между Дренгист и връх Тарас, който навлизал далече навътре в морето. Дълги години там било кралството на Тургон мъдреца, син Финголфинов и за граници му служели морето, Еред Ломин и хълмовете, що продължавали на запад стената на Еред Ветрин от Иврин до връх Тарас. Според някои Невраст спадал не толкова към Хитлум, колкото към Белерианд, защото климатът там бил мек, морските ветрове напоявали земите, а високите планини ги укривали от студените северни ветрове, които веели над Хитлум. Тамошните низини били обкръжени от стръмни склонове и остри крайбрежни зъбери; нито една река не минавала оттам, но насред Невраст имало голямо езеро без точно определени брегове, защото го обкръжавали блата и мочурища. Линаевен се наричало езерото, понеже край него обитавали безбройни ята птици от ония, що обичат високите тръстики и плитките заливи. Когато пристигнали за пръв път в Невраст, Нолдорите заварили множество Сиви елфи да живеят по бреговете и особено около връх Тарас на югозапад, защото в древни времена Улмо и Осе обичали да посещават онова място. Всички тамошни племена избрали Тургон за свой владетел и тъкмо в Невраст най-рано се смесили народите на Нолдорите и Синдарите; и Тургон дълго живял в своите чертози, наречени Винямар, край морския бряг под връх Тарас.

Южно от Ард-гален, на шейсет левги от изток на запад, се разстилало просторно плато, наречено Дортонион; величави борови гори го покривали от край до край, но най-гъсти били откъм северната и западната страна. Отначало полегати, склоновете му се издигали към мрачни и сурови земи, где над безбройни хладни езерца стърчали голи и стръмни зъбери, по-високи даже от върховете на Еред Ветрин; а на юг към Дориат платото изведнъж свършвало с шеметни скални стени и страховити пропасти. От северните му склонове Финарфиновите синове Ангрод и Аегнор охранявали полята на Ард-гален като васали на брат си Финрод, владетел на Нарготронд; малобройни били техните племена, защото трудно се намирало препитание из тия пустинни земи, а просторното плато зад тях трябвало да послужи за непреодолимо препятствие пред набезите на Моргот.

Между Дортонион и Сенчестите планини имало тясна долина, по чиито стръмни склонове растели борови гори, но самата долина била покрита с тучни пасища, защото през нея бързали към Белерианд водите на Сирион. Финрод охранявал Сирионския пролом и насред реката, върху остров Тол Сирион, изградил могъщата стражева кула Минас Тирит; ала след като сътворил Нарготронд, оставил тази крепост под надзора на брат си Ородрет.

Просторните и прекрасни земи на Белерианд се простирали от двете страни на могъщата и прославена в множество песни река Сирион, която извирала от Ейтел Сирион и минавала покрай Ард-гален, преди да се втурне през пролома, сбирайки води от планинските потоци. Оттам продължавала сто и трийсет левги на юг и ставала все по-пълноводна от множество притоци, додето накрая мощните й талази достигали широката песъчлива делта в Баларския залив. А от север на юг по десния бряг на Сирион в Западен Белерианд били най-напред горските дебри на Бретил между Сирион и Теиглин, а подир туй започвало кралството Нарготронд, разположено между Теиглин и Нарог. Река Нарог пък започвала от Ивринските водопади под южния склон на Дор-ломин и минавала осемдесет левги през равнините, преди да се слее със Сирион в Нан-татрен, що значи Страна на върбите. Южно от Нан-татрен имало просторни, ала почти незаселени ливади, обрасли с диви цветя; а отвъд тях започвали блата и тръстикови островчета, стигащи чак до песъчливата делта, где не се срещали други живи твари освен ята морски птици.

Но кралството Нарготронд се простирало и западно от Нарог до река Нениг, която се вливала в морето край Егларест; и Финрод станал повелител на всички елфи в Белерианд между морето и Сирион, без да се броят бреговете на Фалас. Там обитавали ония Синдари, що продължавали да обичат корабите и Кирдан корабостроителя бил техен владетел; но между Кирдан и Финрод имало дружески съюз и с помощта на Нолдорите били възстановени пристанищата в Бритомбар и Егларест. Зад могъщите си стени те се превърнали в прекрасни градове с тихи заливи и каменни кейове. На скалистия нос западно от Егларест изградил Финрод кулата Барад Нимрас, за да наблюдава морето на запад, макар че това се оказало излишно; защото никога не опитал Моргот да строи кораби или да воюва по море. Всичките му слуги ненавиждали водата и само най-тежка нужда би заставила някой от тях да се приближи до морето. С помощта на елфите от Заливите някои нарготрондски племена изградили нови кораби и отплавали да изследват големия остров Балар, та да си подготвят на него последно убежище, ако се случи най-лошото; но не им било писано да живеят там.

Тъй кралството на Финрод станало далеч по-обширно от всички други, макар да бил най-младият сред великите владетели на Нолдорите — Финголфин, Фингон, Маедрос и Финрод Фелагунд. Ала Финголфин бил почитан като владетел на всички Нолдори, а подир него идвал Фингон, въпреки че тяхното кралство заемало само северните области на Хитлум; макар и малоброен, техният народ бил най-крепък и храбър, най-страшен за орките и най-ненавистен за Моргот.

Отляво на Сирион се простирал Източен Белерианд, достигащ на ширина до сто левги от Сирион да Гелион и границите на Осирианд; изпървом между Сирион и Миндеб лежал пущинакът Димбар под непристъпните върхове на Крисаегрим, где виели гнезда орлите. Между Миндеб и горното поречие на Есгалдуин се намирала ничията земя Нан Дунгортеб; и над тая област тегнел страхът, защото от едната й страна мощта на Мелиан закриляла северните предели на Дориат, но от другата били шеметните пропасти на Планините на Ужаса Еред Горгорот под високите Дортонионски плата. Нататък, както казахме вече, била избягала Унголиант от огнените бичове на Балрозите и дълго живяла там, изпълвайки клисурите със смъртоносен мрак, а дори и когато изчезнала, скверните й изчадия продължили да дебнат из пропастите и да тъкат злокобните си мрежи; и редките потоци, извиращи от Еред Горгорот, били замърсени и опасни за пиене, защото вкусел ли някой водите им, сърцето му се изпълвало със сянката на лудост и отчаяние. Всички живи твари отбягвали тия места, а Нолдорите минавали през Нан Дунгортеб само в краен случай и то по пътища край пределите на Дориат, далече от зловещите хълмове. Тия пътища били изградени отдавна, още по времето, когато Моргот се завърнал в Средната земя; и по тях пътникът можел да стигне на изток до Есгалдуин, където в годините на Обсадата все още се издигал каменният мост Иант Иаур. Оттам продължавали през Безмълвните земи Дор Динен и пресичайки Аросиах (що значи Бродовете на Арос), достигали северните предели на Белерианд, където живеели синовете на Феанор.

На юг се разстилали охраняваните дебри на Дориат, владение на Потайния крал Тингол, където никой не можел да влезе без негово разрешение. В северната им част била гората Нелдорет, ограничена на изток и юг от мрачната река Есгалдуин, която завивала на на запад през равнините; а между Арос и Есгалдуин лежала по-гъстата и по-обширна гора Регион. Южно от Есгалдуин, там където реката завивала на запад към Сирион, били Менегротските пещери; и цял Дориат лежал източно от Сирион с изключение на тясната гориста област между Здрачните езера и мястото, където Теиглин се вливал в Сирион. Народът на Дориат наричал тази гора Ниврим, що означава Западен предел; вековни дъбове растели там и тази област също била обгърната в Пояса на Мелиан, та част от реката, която тя обичала заради преклонението си пред Улмо, да попадне изцяло под властта на Тингол.

В югозападния край на Дориат, където Арос се вливал в Сирион, по двата бряга се простирали езера и мочурища, а самата река се разделяла на множество тесни протоци. Тия места били наречени Аелинуиал, тоест Здрачните езера, защото били обгърнати в мъгли и над тях властвала магията на Дориат. Дотам цялата северна част на Белерианд плавно се спускала на юг, а по-нататък продължавали равнини и Сирион забавял своето течение. Но южно от Аелин-уиал внезапно започвали стръмнини и долното поречие на Сирион било отделено от горното с тези възвишения, които погледнати откъм юг приличали на безкрайна хълмиста верига, стигаща на запад до Егларест отвъд Нарог, а на изток до Амон Ереб, недалече от Гелион. Нарог пресичал тия хълмове по дълбока клисура с множество бързеи, но без водопади, а от западния му бряг се издигали просторните гористи плата Таур-ен-Фарот. Тъкмо там, под западния склон на тази клисура, където буйният пенест поток Рингвил се хвърлял в Нарог от висините на Фаротското плато, изградил Финрод своята твърдина Нарготронд. А на двайсет и пет левги източно от Нарготрондската клисура, малко след Здрачните езера, били могъщите водопади, където Сирион се спускал от северните възвишения и внезапно изчезвал в огромни подземия, издълбани от тежестта на водите му; три левги на юг оттам отново избликвал със страховит грохот и облаци пяна през скална арка в подножието на хълмовете, наречена Портите на Сирион.

Тия разделящи стръмнини носели името Андрам, що значи Дългата стена, стигаща от Нарготронд до Източен Белерианд, където се намирал Рамдал, сиреч Краят на стената. На изток обаче ставали по-полегати, тъй като Гелионската долина слизала плавно на юг и по Гелион нямало нито един водопад, макар че течението му било по-бързо от онова на Сирион. Между Рамдал и Гелион се извисявал огромен самотен хълм с полегати склонове и самотата му го правела да изглежда още по-величав; наричали го Амон Ереб. Върху Амон Ереб бил загинал Денетор, крал на Нандорите от Осирианд, който рамо до рамо с Тингол се възправил против Моргот в ония дни, когато пълчища орки за пръв път нахлули в звездния покой на Белерианд; и там се заселил Маедрос след великата победа. А южно от Андрам, между Сирион и Гелион, се простирали пусти и непроходими дебри, където не смеел да навлиза никой, освен малцина скиталци от Мрачните елфи; Таур-им-Дуинат ги нарекли, що значи Гора между реките.

Велика река бил Гелион; два извора имал и по две корита течал отначало: Малък Гелион, който започвал от хълма Химринг и Голям Гелион, извиращ от връх Рерир. Подир сливането на двата ръкава продължавал още четирийсет левги на юг, додето достигне нови притоци; и течението му до морето било два пъти по-дълго от онова на Сирион, макар и не тъй пълноводно, защото по източните земи падали по-малко дъждове, отколкото в Хитлум и Дортонион, откъдето черпел водите си Сирион. От Еред Луин извирали шестте притока на на Гелион: Аскар (наречен по-късно Ратлориел), Талос, Леголин, Брилтор, Дуилвен и Адурант — все бързоструйни потоци, бягащи по стръмните планински склонове; а между Аскар откъм север и Адурант откъм юг, Гелион и Еред Луин слагали границите на прекрасния зелен Осирианд — Страната на седемте реки. Към средата на своето течение Адурант се разделял на две и после отново се сливал; и обгърнатият от водите му остров бил наречен Тол Гален, що значи Зеления остров. Там се заселили Берен и Лутиен след своето завръщане.

В Осирианд, под закрилата на реките, живеели Зелените елфи; защото от всички реки на западния свят Улмо най-много обичал Сирион, а подир него Гелион. Тъй безшумни и ловки били горските елфи в Осирианд, че странник можел да прекоси земите им от край до край, без да зърне нито един от тях. През пролетта и лятото се обличали в зелени одежди, а звънките им песни достигали надалеч отвъд водите на Гелион; затуй Нолдорите нарекли онази област Линдон, що значи Земя на музиката, а на планините зад нея дали името Еред Линдон, защото за пръв път ги зърнали от Осирианд.

Източно от Дортонион пределите на Белерианд били най-уязвими за вражески набези, тъй като само ниски хълмове опазвали Гелионската долина откъм север. По ония места, наречени Маедросови предели и в земите отвъд тях живеели синовете на Феанор със своите народи; и за да не допуснат нахлуване на Моргот към Източен Белерианд, конницата им често препускала на север из необятната и безлюдна равнина Лотлан, която лежала на изток от Ард-гален. Главната крепост на Маедрос се издигала върху плоския връх на хълма Химринг, що означава Вечностуден; могъщ и гол бил този скалист хълм, обкръжен от множество по-ниски възвишения. Между Химринг и Дортонион бил стръмният откъм западната си страна Аглонски проход — единствена врата към Дориат; и вечно веел през него лютият северен вятър. Но Келегорм и Куруфин укрепили Аглон и мощната им войска охранявала както прохода, тъй и цялата област Химлад, разположена на юг между Арос, който извирал от Дортонион и притока му Келон, идващ откъм Химринг.

Областта между двата ръкава на Гелион била управлявана от Маглор и в нея имало място, където хълмовете съвсем се снишавали; тъкмо оттам орките нахлули в Източен Белерианд преди Третото сражение. Затова Нолдорите непрестанно изпращали многобройни конни отряди из ония равнини; а народът на Карантир се укрепил из планините източно от Маглоровия пролом. Там връх Рерир и околните възвишения се издавали на запад от планинската верига Еред Линдон; и в гънката между Рерир и Еред Линдон имало езеро закътано сред планини отвсякъде, освен на юг. Туй било езерото Хелеворн, дълбоко и мрачно, а край него живеел Карантир; ала цялата просторна област между Гелион, планините, Рерир и река Аскар била наричана от Нолдорите с името Таргелион, което означава Земи отвъд Гелион, или още Дор Карантир, сиреч Земите на Карантир; именно там се срещнали за пръв път Нолдори и джуджета. А много преди това Сивите елфи наричали Таргелион с името Талат Рунен — Източна долина.

Тъй синовете на Феанор начело с Маедрос властвали над Източен Белерианд, ала по онова време племената им живеели предимно в северните области, а на юг отивали само да ловуват из зелените гори. Амрод и Амрас обаче се заселили по ония места и додето траела Обсадата рядко се отбивали на север; понякога към техните краища пристигали и други елфически владетели, дори от най-далечни земи, защото макар и пуста, страната била дивно красива. Най-често идвал Финрод Фелагунд, който бил страстен пътешественик, та в странствията си стигал чак до Осирианд и дружал със Зелените елфи. Но додето траяло царството на Нолдорите, нито един от тях не се прехвърлил отвъд Еред Линдон; рядко идвали вести в Белерианд от далечните земи на Изтока.

[Galahad]

Във форума на АТАКА един ги бе писал подобни.

Там е едно от свърталищата на автохонците. Зиези даже беше навил Капка да публикува някои от творенията му във в-к"Атака".

А за "Джагфар Тарих". Ами те дори фалшификаторите са наясно, че е недодялано менте и затова с нея са пуснали и алтернативна версия за тайствения автор - той разбира се е случаен, а е неизвестен сътрудник известното КГБ. Естествено не от образованите и творил на бързо. Та който не хваща вяра, че книгата е продукт на прабългарски принц, може пък да се върже, че е дело на КГБ.

Забавното е, че понякога като се сюрнат да вярват на разни фантастики, почват да търсят 100 % историческа реалност и достоверност и в ист. романи.

[T.Jonchev]

Фружине, как не те домързя да изпишеш толкова нещо?!

[Frujin Assen]

Фружине, как не те домързя да изпишеш толкова нещо?!

Аз само го постнах,не съм го писал.Иначе съм фен на тая книга,и да ти кажа тя по ми харесва от джавгхар тарих.

Прочее няма ли я някъде в нета и аз да я прочета.Така по реалистично ще преценя дали пък не е по силна от Силмарилион.

[Galahad]

2 неща нещо не разбрах. Какви са тези гадове, дето скачат във форума на Атака:

Жалко че докато разглеждах темата ми скочиха гадове,та сега ме е страх да ида там и да го прочета по подробно.

И коя е тази книга:

Прочее няма ли я някъде в нета и аз да я прочета.

[Frujin Assen]

2 неща нещо не разбрах. Какви са тези гадове, дето скачат във форума на Атака:

И коя е тази книга:

Иде реч за вируси.

Говоря за джавгхар ,някой има ли линк да взема да я прочета защото досега съм чел само едно сисно съкратено издание.

[Galahad]

Ами ето го на РУСКИ. Имаше го май някъде на български, ама не помня къде. Може да съм го включил при мен в линковете по автори към анонимни.

Тук може да се видят и други 2 известни ментета - "Веда соловена" и "Шан кизи дастани" - български волгокамски епос, на руски език.

А на главната най-отгоре пък какво има!!!!

[Frujin Assen]

Благодаря за линковете.

Ето нещичко и от мен колкото да се отсрамяhttp://bgrod.org/Statia/index.php?p=Bulgari-Bavarci

http://bgrod.org/Statia/index.php?p=Bulgari-Bavarci

[Пандора]

'Atilkese-Аспарух' date=09 септември 2006 - 10:28 ' timestamp='1157786934' post='10914]

... каква е вашата позиция по мъглявите податки за наследника на кан Тервел?

............

"2". Сувар умрял в годината на коня (742г.) от психическо раз-стройство по повод това, че Шада Идик (главния съдия) го свалил …в 740г. …от престола. На боилите и багаините…било казано, че Улят е поразила целият род на Кермес … След двугодишно регентство на Би-Хатин …те избрали за цар Корамджест - син на Уран (от рода Укил) и дъщерята на Айяр (Бозок).

http://balgarite.interbgc.com/p1-1.htm

АВТОХТОНСТВОТО Е ПЪТЯТ КЪМ

БЕЗСМЪРТИЕТО

От карачаев-балкарско - руски речник:

бий - владыка,дворянин

къатын - жена/съпруга/

атлы - всадник,конный,наездник

киши - мъж

[glishev]

Младежите с щитовете от капаци на кофи и шлемовете, правени от бронзирани петлитрови бутилки минерална вода са вероятно от "Бага-Тур", т. нар. прабългарска школа за оцеляване Симпатяги са, иска им се да правят реенактмънт, но всъщност просто си прекарват добре на открито, често с коне, мацки, малки деца, хапване и пийване. Което е чудесно - и противоречи изцяло на мързелашкия лайфстайл на феновете на БГ-наука (видим от анкетката в темата за спорта)

Впрочем, не знам как човек може да бъде фен на прабългарите (и да си ги нарича "прабългари"), а същевременно да е и автохтонец, но за "Бага-Тур" няма невъзможни неща.

Фружине, напълно си прав за "Силмарилион" и "Джагфар Тарихъ". Имам само дребни уточнения. Името на писателя не е "Джон Роналд Руел Толкин", а "Жупан Реметалк Радагайз Таркан". И не се казва "Кралствата в Белерианд", а "Сарактите в Българианд". Иначе всичко е вярно.

А че баварците, батавите, белгийците и бургундите са българи отдавна съм доказал в темата за българския произход на френската и германската култура.

[Decimator]

Този откъс у Хониат може да има и друга интерпретация и оценка. Не споря, че версията за заговор е по-атрактивната, по-вписващата се в тази епоха и в тази политическа реалност, но все пак не е единствената възможна. За самия Хониат тази версия не е вярната. Нека за момент да я изключим и да поразсъждаваме извън нея.

Иванко е мърсувал тайно с балдъзата. Женкар ли е бил? Да, това личи не само от този случай, но и от разказа за годежа му с Теодора, при който - връх на нетактичността - той се заглежда в майка й и я коментира. Защо обаче любовната му връзка с балдъзата е тайна, след като той принадлежи към царската фамилия? Може би защото се явява по съребрена линия роднина с тази дама, а църквата възпрещава бракове (не помня до коя степен) и по съребрена линия? Може би защото царят е имал намерение да я използва във външната си политика? Във всеки случай било му е ясно, че Асен меко казано не би одобрил връзката (това личи и от начина, по който царят е узнал за нея) - затова го прави тайно.

Внезапно посред нощ го извикват при Асен - това едва ли е било обичайно. Какво може да си помисли тайният любовник? Естествено, че е разкрит. Той е познавал братовчеда си твърде добре, знаел е колко избухлив е Асен и е могъл да предположи каква буря го очаква в двореца. Опитал се е да отложи срещата, но не успял поради гневното настояване на царя да се яви. За всички в дома е било ясно, че работата е дебела и като са познавали нрава на Асен, дали са съветите, които споменава Хониат. Забележи обаче, че въпреки ситуацията за всички тях е съществувала хипотезата Иванко да се отърве само с викове, караници и наказания, "които не застрашават живота" (което никак не пасва, ако е имало заговор за убийство). Мечът е за всеки случай, защото са могли да предположат, че Асен поради характера си е в състояние да отиде и по-далеч от скандал. Иванко е влязъл безпрепятствено в двореца с меча си, което едва ли би било възможно, ако го викат в качеството на потенциален цареубиец. Ситуацията обаче се оказва толкова неудържима (Асен според Хониат се нахвърлил веднага и затърсил меча си), че се наложило меча на Иванко да бъде използван.

Считаш ли тази интерпретация за невъзможна?

offtopic

Позволявам си да се пошегувам с един стар пост, за което моля да бъда извинен предварително. Надявам се всеки да помисли, преди да тълкува както му отърва исторически събития Ще интерпретирам същите факти, както преди 4 години го е направил Jonchev.

Иванко имал едър ръст, физическата мъжка красота и сладък език. Падал си той по девойките, по скъпоценностите и веселбите и основно мислел с оная си работа. Понеже бил брат'чед на царя си позволявал да му отпуска края, даже повдигал фустата на Асеневата балдъза.

Една вечер, докато мятал бокали с вино в една роднинска болярска къща и заглеждал поотрасналата племеница на домакинята, се явили царските стражи и му наредили от името на царя да се яви "немедлено" в двореца в Царевец. Иванко подскочил от кеф. Днес си бил взел новия меч от оня нагъл майстор, дето го одрал с толкова пари. По-рано го показал на гостите, ама те били пияни на д'рво и не се сетили да поискат да ги почерпи за новата "социалистическа" придобивка.

Иванко често показвал на брат'чеда си Асен ту новия си кон, ту новата си гривна. Един път му показал и златната си диадема, ама Асен бил буен по характер и му зашил такъв шамар, че диадемата паднала в буренаците под крепостните стени на Царевец. После двамата много се смяли на случая - Асен от кеф, а Иванко по принуда, с половин уста.

Стражите ескортирали Иванко до Царевец, а той умирал от нетърпение на покаже на царя новия си меч. С позлатена дръжка и със 7 брилянта, инкрустирани в основата.

В царските покои свирели цигани, масата била отрупана с йедене и пийене, а от двете страни на царя седели жена му и балдъзата му. Асен като го видял, скочил и го запрегръщал.

- Ела бе, бай хуй, тая вечер ми се пие и не ми се ляга.

Потупал го по рамото и с пиянски глас казал:

- 'Бал съм ги ромеите! Тая вечер ще си поркаме четиримата.

Балдъзата се закискала и лигаво казала:

- Той, Иванко, може и да танцува.

Асен тъкмо се бил заклатил по танца. Обърнал се към Иванко и подвикнал:

- Ела да те видя какво можеш!

После съзрял новия му меч, който Иванко с надежда бил извадил от ножницата и зяпнал.

- Я! Откъде го докопа това чудо?

Взел в ръце меча на Иванко и го разгледал с възхищение. После се втурнал към леглото си и измъкнал своя меч. Вдигнал го пред очите си, опитал се да фокусира.

- Де'а мама му! Аз 'що имам само 3 брилянта?

После се захилил пиянски и викнал на Иванко:

- 'Айде, ще играем с мечовете, за да видят булките какво ги чака после!

Намигнал тарикатски и прошепнал на Иванко:

- Бива ли я балдъзата?

Вдигнал меча си и продължил:

- Само да я забремениш ще те пратя в армията!

Иванко изтръпнал и само смотолевил:

- Сакън, брат'чед!

И какво става в хрониките, Асен буйно заиграл с меча си. Циганите надули зурните още по-силно, Иванко намигнал на балдъзата на Асен и й показал с поглед 7-те брилянта. После заклатил глава в стил: "После ще го усетиш" и заиграл срещу царя. Асен стъпил на криво, залитнал и се нанизал на новия меч на Иванко.

Издъхнал за миг. Мангалите спрели, царицата онемяла, а балдъзата се провикнала:

- Нека и аз да бъда царица, ма како!

Погледнала към Иванко, чиито гащи треперили и се ухилила:

- 'Ща тача, ма како! И Иванко също, като го коронясаме. А ти ще кажеш утре на пратениците на василевса, че Иванко нарочно е убил Асеня, заради тиранията му!

Иванко понечил да каже нещо, но балдъзата вдихнала полите на роклята си и скочила от царската софра:

- А ти няма да се обаждаш!

[Ka40]

А че баварците, батавите, белгийците и бургундите са българи отдавна съм доказал в темата за българския произход на френската и германската култура.

Опасявам се, че това ти откритие е малко позакъсняло. Това е направено още през 1992г.от добре известния М. Москов, който "доказва" че баварците са прабългари от Армения.

Москов, М. – Бавария равно на България?, В: История, 5-6, 1992, с. 21-23.

И като си помисли човек, че М. Москов все още се възприема от някои среди за сериозен учен....