За буквата и духа на законите 2

[nik1]

Как тълкувате забраната от първата част на Член 11, т. 4. от конституцията: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа"

http://www.parliament.bg/?page=const&lng=bg

1) В съответствие с основния принцип на конституцията,заложен в член 6-ти или на този в член 11-ти, т 1. ?

"Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." ;

член 11-ти (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

2) В някакъв превантивен смисъл според смисла на продължението "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."? Върху какво е превенцията и защо се налага тя?

3) Какво според вас значи "партия на етническа, расова или верска основа"?

Конституционния съд от делото си през 1991 година по иска за обявяване на партията ДПС за противоконституционна, излезе с решение на един от съдиите, че партията на етническа, расова, и верска основа е тази партия в която достъпът на членовете е ограничен /детерминиран/ според тяхната етническа, расова или верска принадлежност. По това дело обаче не беше произнесено решение, тъй като съдиите, приели в диспозитивите си че ДПС е етническа партия (тогава тя имаше етническа програма, или в програмата и се споменваха и турците и мюсюлманите, така че не соаваха съмнения за това каква е доктрината и) не постигнаха мнозинство.. http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=33 Какви други определния бихте дали вие за такива партии или какво друго разбиране за "основа" бихте предложили?

Аз бих предполжил:

а) синонима "доктрина", "програма", или "според доктрината си".

Партиите ВМРО и Евророма, които имат етнически докрини или етнически компоненти в програмите си;

б) според принадлежността (етническа, расова, религиозна) на членския състав.

Такива според мен са повечето партии в България, с изклчение на ДПС, ГЕРБ и още няколко центристки формации (широк център), и почти съм сигурен че в Атака или ВМРО могат да операдашат някое цигане, ако то се появи в централата и изяви желание да стане член на сътветната партия

в) според принадлежността на гласоподавателите.

Такива според мен най-вероятно са повечето политически партии в България - с изключение на тези в центъра, или тези, които са малко наляво и малко на дясно от него.

Лек ден и спорна дискусия..

[nik1]

Как тълкувате забраната от първата част на Член 11, т. 4. от конституцията: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа"

http://www.parliament.bg/?page=const&lng=bg

1) В съответствие с основния принцип на конституцията,заложен в член 6-ти или на този в член 11-ти, т 1. ?

"Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние." ;

член 11-ти (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.

2) В някакъв превантивен смисъл според смисла на продължението "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт."? Върху какво е превенцията и защо се налага тя?

3) Какво според вас значи "партия на етническа, расова или верска основа"?

Конституционния съд от делото си през 1991 година по иска за обявяване на партията ДПС за противоконституционна, излезе с решение на един от съдиите, че партията на етническа, расова, и верска основа е тази партия в която достъпът на членовете е ограничен /детерминиран/ според тяхната етническа, расова или верска принадлежност. По това дело обаче не беше произнесено решение, тъй като съдиите, приели в диспозитивите си че ДПС е етническа партия (тогава тя имаше етническа програма, или в програмата и се споменваха и турците и мюсюлманите, така че не соаваха съмнения за това каква е доктрината и) не постигнаха мнозинство.. http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=33 Какви други определния бихте дали вие за такива партии или какво друго разбиране за "основа" бихте предложили?

Аз бих предполжил:

а) синонима "доктрина", "програма", или "според доктрината си".

Партиите ВМРО и Евророма, които имат етнически докрини или етнически компоненти в програмите си;

б) според принадлежността (етническа, расова, религиозна) на членския състав.

Такива според мен са повечето партии в България, с изклчение на ДПС, ГЕРБ и още няколко центристки формации (широк център), и почти съм сигурен че в Атака или ВМРО могат да операдашат някое цигане, ако то се появи в централата и изяви желание да стане член на сътветната партия

в) според принадлежността на гласоподавателите.

Такива според мен най-вероятно са повечето политически партии в България - с изключение на тези в центъра, или тези, които са малко наляво и малко на дясно от него.

Лек ден и спорна дискусия..

Ето едно решение, с което отговарям на двата въпроса от по-горе, на които не съм отговорил.

http://www.constcourt.bg/Pages/Document/Default.aspx?ID=33

3. Първото от основанията, на които се оспорва конституционността на ДПС като политическа партия, има източник в твърдението, че движението е създадено на етническа и верска основа. В тази му част искането се позовава на забраната по чл. 11, ал. 4 от Конституцията.

Редакцията на този конституционен текст, без да съдържа експлицитно това понятие "забрана", е формулирана по начин, от който може да се заключи, че се касае именно за забрана, чието действие е недвусмислено. За да се разкрие действителното съдържание на разпоредбата, е необходимо да се анализират елементите, които я съставят, в контекста на систематичното й място в Конституцията, както и от гледище на съпоставката й с други конституционни норми.

Разпоредбата на ал. 4 от чл. 11 се намира в глава първа на Конституцията, озаглавена "Основни начала". Самото им наименование говори за характера на включените в тази глава конституционни норми. Принципното им значение се определя от предназначението им да очертаят фундаменталните ценности, върху които се изграждат отношенията в сферите на държавното устройство и на гражданското общество, и да подчертаят върховенството на правата на личността. Тези норми определят формата на държавно управление, източника на държавната власт и пределите, в които тя се осъществява, ценността на човешката личност и нейните права и свободи.

Въпреки че разглежданата ал. 4 съставлява част от текст (чл. 11), в който са установени основни принципи на политическия живот в страната, доминирани от принципа на политическия плурализъм (механизъм, за чието функциониране са политическите партии), тази разпоредба има и свое особено съдържание. То се разкрива от пълния й текст, в който "забраната" за образуване на политически партии на етническа, расова или верска основа е поставена на един хоризонтален ред със "забраната" за образуване на политически партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт. Що се отнася до втората "забрана", фактическият й състав противоречи на Конституцията, т. е. хипотезата на тази забрана визира нарушение на основни принципи на конституционната държава и цели да охрани съществуващия конституционен строй. Логиката на тази част от текста се диктува и от това, че се намира в една посттоталитарна Конституция, приета в процеса на създаване на ново политическо устройство. Началото на този процес съвпада с края на един тоталитарен модел на обществото, създаден и наложен от политическа сила, признаваща насилственото завземане на държавната власт като политическо средство.

Поставянето на двете "забрани" на една плоскост в рамките на общия текст на чл. 11, ал. 4 дава основание да се приеме, че първата по ред също има охранителна функция и цели да защити държавата и държавната власт от екстремните последици, които могат да произтекат от развитието на процеса на етническо, расово и/или верско противопоставяне. Нейна цел, разбира се, е и реалното осъществяване на принципа на политическия плурализъм.

От друга страна, съдържанието на "забраната" и нейната насоченост, за да бъдат изяснени в същинския им обем, изискват дефиниране на понятията, чрез които е установена. Използваните в текста понятия ограничават съдържателната й страна и ефекта на нейното действие в рамки, които трябва да бъдат определени недвусмислено. Разширяването на тези рамки може да доведе до противоречие с други конституционни положения, до ограничаване на основни права на личността, предвидени също в Конституцията, и в крайна сметка до изопачаване смисъла на разпоредбата. Като е изградена върху идеята за единството на българската нация (срв. абз. 4 от преамбюла, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 44, ал. 2), Конституцията на Република България същевременно признава съществуването на религиозни, езикови и етнически различия, респ. на носители на такива различия. Указания в тази насока съставляват редица конституционни текстове (вж. чл. 37, ал. 1, в който се говори за "търпимост и уважение между вярващите от различни вероизповедания"; чл. 36, ал. 2, в който се споменава за "гражданите, за които българският език не е майчин"; чл. 29, ал. 1, който защитава срещу "насилствена асимилация"; чл. 44, ал. 2, който забранява организации, чиято дейност е насочена "към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда"; чл. 54, ал. 1, който установява правото на личността "да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност"). Така се обясняват определенията към понятието "основа" и се разкрива един от елементите на това понятие. Той е преди всичко на личностна плоскост и се състои в носителите на един или повече от посочените белези.

Лица, за които се отнасят някои от тези признаци, очевидно съставляват основата на едно сдружение, каквото е и дадена политическа партия. Към персоналния субстрат на партията обаче принадлежат и членската й маса, и симпатизантите (привържениците) й, и електоралната й база. Последните два елемента не се включват пряко в организационния строеж на партията, не са организационно свързани с нея, но определят цялостно параметрите й като явление не само на правото, а и на политическия живот предвид на функциите, които партиите изпълняват - да формират и изразяват политическа воля. Именно защото е и такова явление (а това произтича от определението, дадено от Конституцията) в характеристиката на една политическа партия не може да не се включат и симпатизантите, и електоратът й, така че в този смисъл те също принадлежат към нейната "основа". Още повече това е така от гледище на адресата на идеите и целите на партията. Ако тя апелира към ограничени кръгове от населението, включващи граждани, които са носители на разглежданите признаци, и това определя "основата" й като етническа или верска. Ако действа единствено в интерес на граждани, принадлежащи към тези категории, и цели да упражнява държавната власт или да влияе върху държавната власт, за да удовлетворява само тези интереси, "основата" й също може да бъде квалифицирана по този начин. Ако е затворена за хора, ценности и идеи във въпросните рамки, съответната политическа партия се явява изградена върху основа, която Конституцията не допуска.

Това разбиране за действителния смисъл на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията в разглежданата й част показва, че независимо от употребения в нея израз - "не могат ...", целта й не е да установи една забрана, насочена срещу определена категория или категории лица, отличаващи се по етнически, расов или верски признак. Целта е да не се допусне създаването и функционирането на политически партии в ограничените рамки, които даден етнически, расов или верски признак поставят, затворени за лица, които не носят този признак, изградили програмните си цели и задачи върху ценностите, идеите и интересите на "своя" кръг от членове, привърженици и избиратели, изразяващи политическата воля само на този кръг и действащи във и върху структурите на държавната власт единствено съобразно тази воля.

Това съдържание на конституционната норма се покрива с охранителната й функция, отбелязана по-горе, а именно на тази функция Конституцията придава значението на основно начало. Схващането, което я определя като забранителна норма, не съответства на значението, което й е придадено и я поставя в противоречие с други разпоредби от Конституцията, които също са от порядъка на основните начала (чл. 11, ал. 1 и чл. 6, ал. 2) или регламентират основни права и свободи на гражданите (чл. 44, ал. 1). Такова схващане води до подценяване и стесняване смисъла на разпоредбата и има за последица свеждане на ефекта на действието й до ограничаване (забрана), насочена срещу известна категория лица на правото им свободно да се сдружават в политически партии. Такова действие дефинитивно не е в състояние да оправдае съществуването й, а с оглед на характера му - и систематичното й място в Конституцията.

4. В светлината на възприетото тълкуване на разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Конституцията разрешението на спора за конституционността на ДПС е в зависимост от установеното по редица фактически положения относно образуването и функционирането на движението - относно учредителите, членската маса, условията за членуване, обхвата и насочеността на целите, задачите и политическата дейност.

Самото възникване на ДПС като политическа формация въобще и като политическа партия в правен смисъл става в конкретен исторически момент, когато в страната се създават условия за преминаване от тоталитарен режим към демократично управление в условията на политически плурализъм, в навечерието на първите свободни избори за Велико народно събрание, приело Конституцията на Република България. Създаването на ДПС е непосредствена последица от действията на тоталитарния режим спрямо част от българските граждани, изразяващи се в грубо посегателство върху свободата и основните човешки права (вж. оценката на тези действия, дадена в Декларация на Народното събрание от 15 януари 1990 г. - ДВ. бр. 6 от 19 януари 1990 г., която отразява преобладаващото в момента на приемането й обществено мнение по тези въпроси). Явявайки се естествена реакция срещу накърняването на основни човешки права и пренебрегването на значими духовни и материални интереси, ДПС възниква в средите на засегнатите от посочените действия на тоталитарния режим. Това предопределя състава на учредителите му. То слага отпечатък и върху програмата на движението, приета от Учредителната национална конференция. В нея "специфичната етническа и религиозна основа, на която е изградено движението", е заявена открито. Декларирайки етнически и религиозен характер на основата, върху която е изградено движението, неговите учредители същевременно държат сметка за законодателните условия, в които го създават, и изразяват волята си да се съобразят със забраната на чл. 53, ал. 4 от тогава действалата Конституция за образуване на политически организации на верска основа, както и намеренията си в политическата област - да издигат свои кандидати за народни представители и народни съветници и да подкрепят партии и съюзи, чиито платформи защитават целите и интересите на движението. Сред формулираните в програмата принципи, цели и задачи основно място е отделено на такива с правозащитен характер: по отношение на определени категории лица и с оглед на отстояването и зачитането на основни човешки права и свободи (право на свободен избор на име, право на изучаване и ползване на майчиния език, право да развиват своя култура в съответствие с етническата си принадлежност и др.). Определени текстове от програмата недвусмислено показват сред кои части от българското население се заражда и формира ДПС и за движение за права и свободи на кои граждани става дума чрез използването на два отличителни белега - език (турски) и религия (мюсюлманска), като се борави и с понятието "етнически общности". Независимо че в програмата са залегнали положения, които са недопустими от гледище и на действалата при приемането й Конституция, и на сегашната Конституция (напр. т. 1. 2: "Постигане на национална консолидация на основата на признаване на разнородния религиозен и етнически състав на българската нация"), преобладаващият правозащитен характер на целите и задачите дава основания да се приеме, че и тяхната ограниченост, и ограничеността на групите български граждани (определени по споменатите признаци), чиито права и свободи целят да защитават основателите на движението, се обуславят от момента, в който движението се учредява, от контекста на времето на учредяване. Това предопределя и изразения в програмата стремеж да се защити етническата, религиозната, езиковата и културната идентичност на съответните части от населението, включително и чрез защита на общностите като такива (доколкото разглежданите признаци съставляват общностнообразуващи фактори). Във връзка с последното и с оглед на неговата оценка трябва още веднъж да се отбележат споменатите вече конституционни разпоредби, които гарантират упражняването на правото на собствен културен живот, свободата на избор на вероизповедание, правото да се изучава и ползва своя език от лицата, за които българският език не е майчин. В това отношение Конституцията на Република България не се отклонява от общопризнатите принципи и норми на международното право, създадени да запазят и защитят етническата, религиозната, езиковата или културната идентичност на лицата, които по свой свободен избор желаят да съхранят такава идентичност. Конституцията е в съответствие и с международните договори, по които Република България е страна или е изразила воля да се присъедини (съотв. чл. 27 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл. 14 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи).

Тези положения се отбелязват, за да се подчертае, че поставяйки си цели и задачи в разглежданата област и извършвайки дейност за тяхното осъществяване, включително и политическа, ДПС не представлява противоконституционна политическа партия и в акта на неговото учредяване, и в програмните му документи и устава, и при функционирането му. Доколкото се заражда в определени среди и си поставя за цел да брани определени интереси чрез политически средства, присъщи на политическите партии, от това не произтича противоречие с чл. 11, ал. 4 от Конституцията, защото се касае за защита на накърнени по определен начин интереси. Именно в това се състои консолидиращият фактор, довел до създаването на движението, в това е неговият генезис. В този смисъл не може да се приеме, че ДПС е образувано и функционира в ограничените рамки на съответна група, образувана на етнически и/или верски принцип, съществува само заради тази група и изгражда политическата си платформа върху ценности и идеи, които принадлежат само на известна затворена общност.

Такъв извод следва и от устава на ДПС, въз основа на който е извършена регистрацията му. От съдържанието на чл. 4 от устава, който урежда условията за членуване и правата и задълженията на членовете, е видно, че член на ДПС може да бъде всеки български гражданин (т. 1), че определени права, произтичащи от членството, не са свързани с принадлежността "към дадена етническа и религиозна общност" (т. 2), че изгубването на българско гражданство води до прекратяване на членството (т. 6) и че поначало членството е доброволно и се предпоставя от отрицателното условие, според което са недопустими прояви на национален шовинизъм, реваншизъм, ислямски фундаментализъм и религиозен фанатизъм. Подобни прояви и цели са обявени за недопустими и в програмата на ДПС, в която освен това то се обявява против идеята за автономия.

От друга страна, характерът на ДПС като отворена организация личи и от състава на неговия колективен ръководен орган - Централен съвет, в който членуват и лица, които категорично не се идентифицират като принадлежащи към определена етническа или верска общност. Следователно не може да се счита, че членската маса на ДПС се състои изключително от лица, принадлежащи само към една група, сформирана на етническа или верска основа. Това се потвърждава и от състава на парламентарната група на ДПС в 36-то Народно събрание.

Придобило статут на политическа партия и осъществяващо дейност, присъща само на политическите партии, ДПС е еволюирало значително от състоянието, в което се е намирало в периода на неговото образуване, и като обхват на целите, задачите и идеите с програмен характер, и като насоченост на политическата му платформа към определена част от избирателното тяло. Това се потвърждава от предизборната платформа на движението, изготвена през септември 1991 г. с оглед на изборите, насрочени за 13 октомври с.г. Вярно е, че и в нея значително място е отделено на защитата на правата и свободите, на която е придадено значението на задължителна предпоставка на демокрацията. Като субекти на правата и свободите са посочени "всички български граждани, в т. ч. малцинствата и културно-религиозните общности". Като се отбележи, че платформата неколкократно си служи с понятието "малцинство", което в Конституцията не се съдържа, без от това да може да се прави извод за противоконституционност на разглежданата плоскост, трябва да се подчертае становището на ДПС, също изразено в платформата, че според движението действащата Конституция "не гарантира правата на лицата, принадлежащи към етническите, религиозните и културните общности". Заявена е също така като политическа цел на движението чрез дейността му в Народното събрание да се допълнят и изменят конституционните текстове, които не са в съгласие с международните договорености, третиращи правата на общностите в Европа. Да се формулира като цел изменението и допълнението на Конституцията не е в противоречие с Конституцията. Друг е въпросът, че това може да стане само по предвидения в нея ред, за да се осигури стабилност на свободния демократичен строй (респ. функциониране на демократичните процедури). Спазването на този ред се предвижда в платформата. Изразените в нея виждания на ДПС относно малцинствата и техните права като средство, за чието реализиране е предложен пътят на конституционните поправки, макар и в различие с действащата Конституция, не разкриват противоконституционност на организацията, която ги предлага. Както вече се отбеляза, редица разпоредби на Конституцията са призвани да гарантират именно права и свободи, за чието осъществяване ДПС е създадено, и като такова, със статут на политическа партия, си поставя цели и извършва политическа дейност. Същественото е, че претендираното разширяване на някои права или предоставянето на права, които Конституцията не предвижда, се разглежда в рамките на самата Конституция, а не с оглед на средства, които са противоконституционни, или чрез дейност срещу създадения в страната конституционен строй, съществена основа на който са суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност. Може да се постави под съмнение разбирането на ДПС, според което суверенитетът, териториалната цялост и националната сигурност се гарантират главно чрез гарантиране на правата и свободите на човека и малцинствата (без с това да се подценява ценността на конституционно установените права и свободи), но не може да не се вземе предвид, че движението не пренебрегва основни начала на Конституцията, каквито са суверенитетът, неприкосновеността на териториалната цялост и националната сигурност. Средство за тяхното гарантиране е и защитната функция на чл. 11, ал. 4, както и други разпоредби на Конституцията и законите, целящи да предотвратят действия, насочени срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията (елементи на външната сигурност), към разпалване на национална, етническа или религиозна вражда (елементи на вътрешната сигурност). Въпрос и на спазване на Конституцията от страна на съответните държавни органи е да пресичат такива действия. Конституционно задължение за всички политически партии е да се придържат в своята дейност към тези основни начала, защото нарушаването им е основание за тяхното прекратяване. Показателно е обаче, че чрез предизборната си платформа ДПС се е отдалечило от облика, който документите, приети при неговото образуване, му придават. Докато върху тези документи са дали отражение обстоятелствата на възникване на организацията и особения - предвид на тези обстоятелства - неин обхват, участието в политическата дейност не се свързва само с този подход. ДПС не се легитимира пред българската общественост като политическа партия, която търси членове и поддръжници в тесните рамки на общности, склонни да се самоизолират по силата на някакво етническо или верско отличие. Самата партия не ограничава своите цели, задачи, политическа платформа и идеи за упражняване на държавната власт до изразяване на политическата воля на подобни общности. Програмата й е с широк обхват, подобен с този на останалите партии, като включва проблематиката на демократизацията в страната, прехода към пазарна икономика, социалните гаранции за населението, духовната сфера. Не изразява интересите на етнически или верски общности като такива (освен на плоскостта на правата им). Не е адресирана само към подобни общности. Доколкото въпросите относно правата на третираните общности са в известна степен акцент в политическата платформа, те не я изчерпват.

В края на този анализ може да се заключи, че в демократично устроеното общество съществуват средства и за осигуряване на политическия плурализъм, и за защита на демократичния строй. Върховенството на принципа на политическия плурализъм изисква свеждането до разумния минимум на възможностите за неговото ограничаване. Конституцията на Република България предвижда и двете категории средства. В групата на вторите попада разпоредбата на чл. 11, ал. 4 в разглежданата й част. Критериите за нейното точно място в Конституцията, за предназначението й и за действието и са според Конституционния съд очертаните в т. 2 на този раздел. Така разбирана, разпоредбата не може да намери приложение спрямо ДПС, защото ДПС не е противоконституционна политическа партия във възприетия смисъл.

Ето защо искането за обявяване на противоконституционността на ДПС, основано на твърдението, че то е образувано на етническа и/или верска основа, следва да бъде оставено без уважение.

Тъй като именно искането повдига спор за конституционността на ДПС, за да бъде уважено, т. е. за да бъде постановено решение, с което то се уважава и се обявява противоконституционността на ДПС, е необходимо съгласно чл. 151, ал. 1 от Конституцията мнозинство повече от половината от всички съдии в Конституционния съд. Поради това, че становището, според което искането е основателно, не получава необходимото мнозинство, искането се отхвърля.

[КГ125]

Хм. С изключение на ВМРО, което не е точно партия, за останалите, доколкото са основани на етническа основа са противоконституционни. ВМРО не залага на етнически елемент. Ако обаче партията се състои основно от представители на един етнос, тя несъмнено е на етническа основа.

[Galahad]

Заглавието е малко объркващо - мислех че ще говорим за обективната и субективната теория на тълкуването. Според едната се набляга точно на буквата на закона. Привърженици на този тип тълкуване са били да речем садукеите, които смятали, че Тората трябва да се прилага буквално. Според втората концепция трябва да се следва духът на закона - т.е. нормите на закона да се прилагат творчески, като се прилагат съобразно променящите се условия на живот. Привърженици на тази концепция в Юдея били фарисеите. У нас набеждават за неин привърженик проф. Любен Диков. И един класически казус за онагледяване. Римски гражданин направил завещание, според което определял за наследник едно лице, в случай, че синът, който щял да му се роди, починел преди да навърши пълнолетие. Но наследодателят починал, без да му се роди син. Наследниците по закон претендирали, че трябвало те да получат наследството, тъй като наследника по завещание можел да наследи само ако евентуалния син починел, а син нямало. Наследника по завещание пък твърдял, че волята на наследодателя била да наследи той, ако по една или друга причина няма пряк наследник. Въобще привържениците на двете течения доста дълго са спорили. На практика се прилага по нещичко и от двете.

Сега за конституцията. Партия на верска, расова или етническа основа е тази, която обвързва дейността си с някаква религиозна, расова или етническа идея. Става дума определена група да получи индивидуален статус, а не да се сдобие с общия. Затова партиите, които са се борили за освобождаването на негрите от робство, а след това и срещу сегрегацията и апартейда, макар дейността им да е насочена към облагодетелстване на определена раса, не са расистки, защото се борят дадена група да има общите права.

Как стои въпроса с ДПС ? Ако ДПС по принцип защитаваше човешките права - напр. се беше застъпила за имотите на бежанците от Одринска Тракия или беше внесла предложение НС да излезе с декрларация срещу арменския геноцид, наред с това, че се бореше турците да си имат име каквото искат да изберат или да им се върнат продадените от тях имоти е едно. Но ДПС има ясна протурска политическа линия - назначаване предимно на турци на зържавна работа или в разни фирми, които се облагодетелстват от източване на държавния бюджет, държ. резерв или еврофондовете. ДПС отрича геноцида над арменците, не се застъпва за връщане на имотите на бежанците или пък за правата на кюрдите ... Иначе казано движението защитава някакви общи права и свободи, а се бори турци и мюсюлмани да се докапат до държавни постове и средства, за да властват над българите и християните. Това, че ДПС е вкарала в състава си няколко мекерета не я прави неетническа партия. Все пак и на султана са случежи доста българи и други християни, което не прави Османската империя демократична държава, в която се зачитат правата на човека.

ДПС не е прокарала разпореби, които формално да създадат привилегии за турците, но в резултат от използването в продължение на дълги години на фактическа изпълнителна власт, те са създали множество привилегии зе една етническа група.

[nik1]

Хм. С изключение на ВМРО, което не е точно партия, за останалите, доколкото са основани на етническа основа са противоконституционни. ВМРО не залага на етнически елемент. Ако обаче партията се състои основно от представители на един етнос, тя несъмнено е на етническа основа.

ВМРО е партия по смисъла на закона и на логиката , независимо от наименованието си.. Я ми кажи дали няма заложен етнически елемент в програмата на ВМРО:

Трябва да бъдем не само субект на претенции от страна на съседите, но и ние, без да изпитваме неудобство, трябва да поставим своите искания пред тях за запазване правата на българите, живеещи на съответните територии, и за съхраняване на българската култура и историческо наследство там.

Основните приоритети на ВМРО-БНД в областта на външната политика са:

• подкрепа на българщината в Македония, Западна Тракия, Западните покрайнини, Бесарабия, Банат, Добруджа и навсякъде, където има компактно българско население;

Ако обаче партията се състои основно от представители на един етнос, тя несъмнено е на етническа основа.

Не, не е така. За да се прецени дали една партия е на етническа основа - трябва комплексно трябва да се оцени не само каква е принадлежността на съставът и (членовете), но и тази на електората и, и тази на симпатизантите и; също така трябва да се оцени какви са целите и програмата на тази партия (най-важно дали тя прокламира защита на частните интереси на етническа или верска група, и доколко тя го прокламира , т.е с каква тежест е това в програмата и. Всъщност дори защитата на определни права само, не се тълкува като защита на интереси, още повече ако тези права са били нарушени); Конституционния съд в тази връзка също разглежда и причините (обстоятелствата) на възникването на даденатата партия и обстоятелства от нейното функциониране.. Според обстоятелствената проверка - беше забранена от Конституционния съд, партията ОМО илинден навремето- партия която е грубо етническа, и сепаратистка..

[nik1]

Заглавието е малко объркващо - мислех че ще говорим за обективната и субективната теория на тълкуването. Според едната се набляга точно на буквата на закона. Привърженици на този тип тълкуване са били да речем садукеите, които смятали, че Тората трябва да се прилага буквално. Според втората концепция трябва да се следва духът на закона - т.е. нормите на закона да се прилагат творчески, като се прилагат съобразно променящите се условия на живот. Привърженици на тази концепция в Юдея били фарисеите. У нас набеждават за неин привърженик проф. Любен Диков. И един класически казус за онагледяване. Римски гражданин направил завещание, според което определял за наследник едно лице, в случай, че синът, който щял да му се роди, починел преди да навърши пълнолетие. Но наследодателят починал, без да му се роди син. Наследниците по закон претендирали, че трябвало те да получат наследството, тъй като наследника по завещание можел да наследи само ако евентуалния син починел, а син нямало. Наследника по завещание пък твърдял, че волята на наследодателя била да наследи той, ако по една или друга причина няма пряк наследник. Въобще привържениците на двете течения доста дълго са спорили. На практика се прилага по нещичко и от двете.

Сега за конституцията. Партия на верска, расова или етническа основа е тази, която обвързва дейността си с някаква религиозна, расова или етническа идея. Става дума определена група да получи индивидуален статус, а не да се сдобие с общия. Затова партиите, които са се борили за освобождаването на негрите от робство, а след това и срещу сегрегацията и апартейда, макар дейността им да е насочена към облагодетелстване на определена раса, не са расистки, защото се борят дадена група да има общите права.

Как стои въпроса с ДПС ? Ако ДПС по принцип защитаваше човешките права - напр. се беше застъпила за имотите на бежанците от Одринска Тракия или беше внесла предложение НС да излезе с декрларация срещу арменския геноцид, наред с това, че се бореше турците да си имат име каквото искат да изберат или да им се върнат продадените от тях имоти е едно. Но ДПС има ясна протурска политическа линия - назначаване предимно на турци на зържавна работа или в разни фирми, които се облагодетелстват от източване на държавния бюджет, държ. резерв или еврофондовете. ДПС отрича геноцида над арменците, не се застъпва за връщане на имотите на бежанците или пък за правата на кюрдите ... Иначе казано движението защитава някакви общи права и свободи, а се бори турци и мюсюлмани да се докапат до държавни постове и средства, за да властват над българите и християните. Това, че ДПС е вкарала в състава си няколко мекерета не я прави неетническа партия. Все пак и на султана са случежи доста българи и други християни, което не прави Османската империя демократична държава, в която се зачитат правата на човека.

ДПС не е прокарала разпореби, които формално да създадат привилегии за турците, но в резултат от използването в продължение на дълги години на фактическа изпълнителна власт, те са създали множество привилегии зе една етническа група.

Как стои въпроса с ДПС ? Ако ДПС по принцип защитаваше човешките права - напр. се беше застъпила за имотите на бежанците от Одринска Тракия или беше внесла предложение НС да излезе с декрларация срещу арменския геноцид, наред с това, че се бореше турците да си имат име каквото искат да изберат или да им се върнат продадените от тях имоти е едно. Но ДПС има ясна протурска политическа линия - назначаване предимно на турци на зържавна работа или в разни фирми, които се облагодетелстват от източване на държавния бюджет, държ. резерв или еврофондовете. ДПС отрича геноцида над арменците, не се застъпва за връщане на имотите на бежанците или пък за правата на кюрдите.

Дори и това което казваш да е така (без да съм съгласен с много от обобщенията ти), то няма никакъв правен смисъл. Освен това - отричането на геноцида от ДПС, незастъпването и за връщането на имотите (забележка : имотите на тракийските българи няма да се въръщат, а ще се компенсират с активи и пари) или правата на кюрдите (забележка: които не живеят в България) - не я прави етническа партия.

... Иначе казано движението защитава някакви общи права и свободи, а се бори турци и мюсюлмани да се докапат до държавни постове и средства, за да властват над българите и християните.

"Да управлява" или "да участва в управлението, властта" е целта на всяка политическа партия, във всяка страна, мистър.

Това, че ДПС е вкарала в състава си няколко мекерета не я прави неетническа партия.

ДПС не е етническа или верска партия по състав, след като включва в състава си турци, българи, помаци, цигани ("дасикане" и "турски цигани")

Какво обаче ще кажеш за тези други български партии, които са моноетнически по състава си - десни (християндемократи), патриоти, националисти?

ДПС не е прокарала разпореби, които формално да създадат привилегии за турците,

Ами тя май не е прокарала никакви "разпоредби", които изобщо да са в интерес на турците, "интересът" е при управляващата и клика.

но в резултат от използването в продължение на дълги години на фактическа изпълнителна власт, те са създали множество привилегии зе една етническа група.

Например?