История на град Пловдив

[ISTORIK]

Пловдив е един от най-древните градове не само в Европа, но - и в света; по-древен е от градовете Рим, Атина, Константинопол, Картаген. Пловдив е много, много стар град. Вечният град, както Рим е традиционно наричан, е много по-млад от него. Атина, Картаген и Константинопол също са възникнали значително по-късно. Съвременник на Троя и Микена, надживял тези два града, Пловдив е град, в чиито основи са наслоени стратиграфските слоеве от по-старите градове и са наслоени епоха след епоха.

Останки от древността, средновековието, Възраждането и модерната култура съжителстват и се преплитат. Неустоима е красота на този вечен град. Оцелелите свидетелства на Миналото превръщат Пловдив в синоним на българската история и в истински световен град.

Градът е разположен на стратегическия път Via Militaris (Път на войната), свързващ Византион (по-късно - Константинопол) със Западна Европа и винаги е бил важен защитен, икономически, политически и културен център. Неговото чудесно местоположение е стимулирало силни културни и политически влияния на източни и западни цивилизации, като в крайна сметка, тук се е формирала уникална културна идентичност. Днешният град е построен на 7 хълма - като древния Рим, но, според древните историци, античният Пловдив е бил много по-красив от Рим.

Пловдив е всичко това в едно: тракийски и класически гръцки полис, гордостта на Филип II Македонски, столицата на Тракия в рамките на Римската империя, центъра на тема България във Византийската империя, крепост на българите, една мечта на кръстоносците - великолепен, богат и най-важен град.

Евмолпия, Филипополис, Пулпудева, Одриса/Одрюза, Тримонциум, Кендрос, Пълдин, Плоудин, Филибе – това са били предишните имена на Пловдив по време на целия му живот от неговото над 8000 годишно съществуване. Името Кендрисоссе свързва с епитета на главното божество на града през римската епоха - Аполон Кендрисос. Името Пловдив се появява за първи път през XV век и остава до днес.

Началото на града е поставено към края на седмото хилядолетие пр. Р. Хр.

Най-старите обитатели на тези земи са от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха.

Историята на Пловдив е свързана с две тракийски племена - одрисите и бесите, които населявали поречието на река Марица и Родопите. На тракийския цар Евмолп древногръцките писатери приписват славата на първосъздател на града. Градът се изгражда зад първата крепостна стена, върху трите, събрани на едно място хълма - Небет тепе, Таксим тепе и Джамбаз тепе. Той приема името на легендарния си основател – Евмолпия.

През 342 г. пр.н.е. тракийското селище е завладянo от македонския цар Филип II, бащата на Александър III Велики, Тогава Филипополис („градът на Филип") бива обграден със здрави крепостни стени. По-късно траките отново възстановяват контрола върху селището и го наричат Пулпудева - превод на Филипополис. През периода II-I в.пр. Р. Хр., наред с името Филипопол, градът е носел същевременно и името Одрюза (Одриса). Под това си име е издавал и собствени градски бронзови монети, които днес са изключителна нумизматична рядкост. По същото веме градът страда от нашествието на келтите.

През 72 г. пр.Р. Хр.. градът е завладян за кратко от римския пълководец Марк Теренций Варон Лукул по време на похода му срещу бесите, но траките скоро възстановяват властта си над града. Филипополис окончателно попада в пределите на Римската империя при обявяването на Тракия за римска провинция през 46 г. сл. Р. Хр., като отново е преименуван, този път - на Тримонциум (Град, разположен на три хълма). Въпреки това, и през римската епоха градът е известен предимно с името Филипополис. През римската епоха, освен 'Тримонциум', е наричан още 'Улпия', 'Флавия' и 'Юлия'. Бил е най-голям и главен град (метрополия) на голямата римска провинция Тракия. Според известния римски историк от IV век Амиан Марцелин: "Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Бероя (днешна Стара Загора) красят провинция Тракия".

В Тримонциум се пресичат няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна - Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, съкровищница, храмове, бани, амфитеатър и стадион. С разрастването си градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, а през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система (оцеляла е малка част от античния акведукт) и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват само малка част от античното минало на старинния Пловдив. Великолепният амфитеатър е построен в римско време. Сега той е възстановен и класически драми, опери, концерти и се представят на сцената на открито ...

През III век пр. Р. Хр. келтите, през IV в. сл. Р. Хр. - готите, а през V век - и хуните съсипват града.

В VI век славяни нахлуват на Балканския полуостров и тогава са въведени имената Пълден и Плъвдив.

За Римската империя настъпва период на упадък и prez 395 г. тя е официално раздцелена на две части – Западна със столица Рим и Източна със столица Византион (бъдещият Константинопол). През 330 г. столицата на империята се премества от Рим в Константинопол. Пловдивският регион е включен в Източната римска империя, Византия. Така започва т. н. "византийски период" в историята на града.

През VI век император Юстиниан I обновява напълно Тримонциум. По същото време идват и славяните , които постепенно променят етническия облик на целия регион. Ако през римския период градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия, то славяните възприемат тракийското Пулпудева, но го модифицират като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното Пловдив.

След създаването на Първото българско царство градът е официално включен в пределите на България от хан Маламир през 834 г.

По време на Второто български царство и зенита, достигнат от Иван Асен ІІ , България се издига и утвърждава като велика сила в Източна Европа. Пловдив остава в пределите на България до смъртта на Иван Асен ІІ през 1241 г. До завладяването от турците градът преминава от ръце в ръце повече от 15 пъти.

Турците нахлуват на Балканския полуостров през средата на 14 век, завладяват Константинопол и го превръщат в столица на Османската империя. Завладяването на долината на река Марица и на града било поверено на Лала Шакхин паша, чийто гроб и днес може да се види в двора на Имарет джамия. Така през 1364 г. градът е завладян от турците, които на свой ред му дават ново име - Филибе.

Попадайки във вътрешността на империята, Филибе, губи значението си на важна крепост и на прага на Ориента постепенно израства модерен за времето си, оживен икономически център. Започва масово строителство на обществени сгради: джамии, странноприемници, ханове, бани. Филибе напълно променил архитектурния си облик и се превърнал в типичен ориенталски град с особено очарование и мистичност.

В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи и център на икономическия и занаятчийски живот. Събужда се българският дух. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото.

Пловдив влиза в историята с огромния си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост. През 1893 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 се оставя началото на модерното светско образование с откриването на класното училище "Св. Св. Кирил и Методий". Църквата " Св. Богородица", построена през 1844 г. , била сцена на основните събития, свързани с утвърждаването на царковната независимост. На 25 декември 1895 година цялата коледна литургия била отслужена на български, което е за първи път в цяла България.

Пловдив се слави с много първи за България събития в областта на културата. Тук е основано първото българско книгоиздателство и печатница. В Пловди се поставя началото и на организирано книгоразпространение.

След Руско-турската война Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г . от ескадрона на капитан Бураго.

След Берлинския договор България е столица на Източна Румелия, която остава под политическия и военен контрол на султана. Пловдив има основна заслуга за историческия акт на Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено в града на 6 септември 1885 година. Светът бил шокиран от политическата воля и решимост на бъларите, от начина, по който е осъществено Съединението и от готовността на младата армия да понесе огромните отговорности ирискове за защитата на този акт.

След Съединението (1885 г.) Пловдив остава и до днес е вторият по големина и значение град след столицата София. През 1888 е построен железопътен възел между двата града.

През 1892 г. градът е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Международният пловдивски панаир.

В началото на 20 век Пловдив израства като център на леката промишленост, модерната търговия и банковото дело. В годините на Втората световна войнасе разширява тютюневата промишленост. Паметна е 1943 година, когато Пловдивският митрополит Кирил спасява 1500 задържани евреи.

---

Старият град е съхранен като автентичен възрожденски музей на открито и демонстрира невероятно романтичната архитектура на тази епоха. Има много добре запазени древни архитектурни и културни паметници.

Богатото културно-историческо наследство живее в хармония със съвременната култура на Пловдив.

Разходка около Трихълмието е като пътуване във времето - от античната епоха - до съвремието.

При археологическия комплекс Небет тепе са открити останки от праисторическо селище, лежащи до руините на по-късни римски и византийски крепостни съоръжения.

Най-добре запазена е Хисар Капия - портата на крепостта, която е била построена по време на царуването на римските императори Траян (98-117) и Марк Аврелий (169-180).

Древния амфитеатър - най-впечатляващата постройка от римско време - се намира над Тунела. Той предлага почти 7 000 седящи места. В наши дни, се използва запровеждане на оперни и театрални фестивали, концерти, общински празненства и др

Съвременната централна част на Пловдив лежи върху руините на огромен римски стадион, който е с дължина от 200 м. и е предназначен за 30 000 зрители. Състезанията, провеждащи се в него са били подобни на гръцките олимпийски игри. Той е датиран към времето на римския император Септимий Север (193-211).

Форумът на древния град се е намирал до днешния хотел "Тримонциум". Тук се вижда разликата в конструктивните особености на тракийската агора, която е изградена от пясъчник, и римските руини, които са от мрамор.

При археологически разкопки са открити и древнримски цветни мозайки.

Най-старите православни църкви в Пловдив са: "Св. Константин и Елена "," Св. Марина "," Св. Петка "," Св. Неделя "," Св. Богородица "(" Св. Богородица "). Всички от тях са архитектурни паметници на голяма стойност, притежаващи ценни iconostases, икони, фрески, книги и др

Красивите къщи в Стария Пловдив, са от периода на Българското Национално Възраждане (Ренесанс). Много от тях са били провъзгласени за културни паметници, разкриващи гения на българските строители.

Хилядолетната история на Пловдив и културното многообразие на града са отразени в архитектурно-историческия резерват „Стария Пловдив".

Трите хълма, върху които е бил изграден древният Пловдив, се наричат Небет тепе, Джамбаз Тепе и Тексим тепе. Друг хълм - Сахат тепе - е разположен югозападно от Трихълмието и е известен със своята часовникова кула.

Петият хълм се нарича Бунарджик тепе. Някога огромна статуя на Херакъл е красяла неговия връх. Най-високият хълм в Пловдив (283 м.) се нарича Джендем тепе. В древни времена там е имало светилище и храм, посветени на бог Аполон. Най-ниският от седемте хълма - Марково тепе днес е изравнен със земята, а камъните му са послужили за уличната настилка на града и днес на негово място се строи голям търговски център.

Редактирано Август 7, 2009 от ISTORIK

[Ka40]

Някои малки уточнения. Това с най-древната история на града - че по-стар от Рим и Троя е леко преувеличено. Действително като истински град може да се говори едва от Филип Македонски. Няма сериозни данни градът да е носил името Одрюза. В Пловдив няма амфитеатър, а театър. Амфитеатри в България има открити 3 - в Марцианопол (Девня), Диоклецианопол (Хисар) и Сердика (София). След аварославянските наществия градът е в окаяно състояние. Близо 200 години не се споменава в изворите, като по археологически път неса регистрирани до момента никакви следи от началото на VІІв. до началото на ІХв. Едва след 784г., когато бил посетен от императрица Ирина градът започва да се съживява, но до превземането му от българите неуспява да се възстанови като сериозна селищна структура и си остава преди всичко военен център в една забутана погранича област. Превземането му от българите не допринася за неговия разцвет. Напротив, тъй като на българите по принцип им бил чужд градският начин на живот, то градът едвали е представлявал нещо по-различно от едно голямо село или по-скоро няколко села разпръснати върху територията на античния град, структура добре известна например във Варна. Доколкото има проучвания на материалната култура от периода на Първото българско царство, то се вижда, че бита на населението не се отличавал от този например в някое най-обикновено добруджанско село. Истинска трагедия в историята на града представлявало завладяването му от русите през 970г. Очевидно тук се разиграла изключително жестока битка, а победата на варварите била последвана от най-дивашката екцесия в нашата история - русите набили на колове 20 000 българи. Естествено това не били само жители на града, а най-вече бежанци, както от околностите и Северна България, които потърсили убежище тук, така и войници от отрядите дошли на помощ на града. Избиването на българското население в града и околността, отворило демографски вакуум. През следващата година в опразнения град се настанили ромеи, които докарали огромен брой арменци павликяни, а през 986г. докарали и арменци монофизити. Това придало почти изцяло арменски и еретически вид на града през следващите век-два. Същевременно от тези колонисти ромеите набирали най-добрите си отряди използвани при покоряването на България. Така например обходът на Беласица през 1014г., довел до катастрофата при Ключ, бил измислен и изпълнен от пловдивския управител Никифор Ксифия. През първата половина на ХІв. в резултат на печенежките нашествия се надигнала огромна бежанска вълна от Северна България, която заляла Тракия. Това довело до известно българизиране на града и околността. Факт е че най-голям разцвет през средновековието Пловдив получава през ХІ-ХІІв., т.е. през годините на византийското владичество. Тогава градът се разпростира на огромна територия. Това се обяснява както със заселването на огромен брой арменски колонисти, така и с притока на българските бежанци. В изворите от периода градът е описан като много голям, с добре развито селско стопанство, занаяти и търговия. Край на този "златен век" в историята на средновековен Пловдив слага преминаването на Третия кръстоносен поход през 1189г., когато е подпален, а това което е оцеляло било довършено от цар Калоян, който изселва голяма част от населението. През ХІІІ-ХІVв. градът се свива по територия и съответно население, като заема една малка част от това, което бил през ХІ-ХІІв.

Зад бляскавата фасада на културноисторическото наследство на Пловдив се носи зловоние на нерешавани от десетилетия проблеми, некомпетентно стопанисване и най-нагло ограбване. Източната порта доскоро беше напълно обрасла с храсти и дървета и служеше за бунище на съседната циганска махала. Точно до Източната порта спират рейсовете с туристи. Такава е съдбата и на повечено археологически обекти. Небет тепе също доскоро беше обрасло, а тайният подземен изход служеше за тоалетна и свърталище на наркомани. На Небет тепе тази пролет падна една късноантична стена. Форумът, който всъщност е агора, беше продаден за да се построи нанегово място банка. В резултат на това зидовете, които бяха експонирани сега са засипани с пръст и пясък, а малкото които стърчат постетепенно се разрушават. Точно там е паркингът пред хотел Трумонциум, другото място където спират рейсовете с туристите и първото им впечатление са изоставени рушащи се антични сгради, превърнати в бунище. В другата част от агората, тази северно от Пощата е направен доста некадърен опит за възстановка на намиращият се тук Булевтерон - по италанска програма. Обаче нашите хайвани отляха бетона, туриха арматурата и ... италианците бяха ужасени и се отказаха. Античният стадион пред Джумаята - възможно най-тъпия начин за експониране, който само бетонните комунистически тикви можеха да измислят. Резултатът е че подземната част на стадиона се ползва за обществена тоалетна, всъщност такава е била още откакто е наравено въпросното "експониране". Пред Католическата църква се намира т.нар. Голяма базилика с два пласта мозайки, проучена недопроучена, беше покрита с тенекиена конструкция, в която се заселиха цигани. Добре че поне мозайките са били предварително засипани с пясък. Подобна е съдбата на гробницата от гара Филипово, всъщност, съвсем близо до Шекер маала, в която също се бяха заселили цигани, които се отоплявали като горели гуми и резултатът е плачевен. И това са само най-представителните паметници. Но най-добрият пример за пълната немерливост на управляващите в Пловдив през последните поне 30 години е тъй нареченият "Нов археологически музей". През седемдесетте години "народната" власт решава, че старата сгада на музея е малка и трябва да се построи нова. Едно само по себе си похвално дело. Избран е и парцел - между Тунела и Понеделник пазара и започва строежа. Мястото е в центъра на античния град, но народната власт бърза, няма време за разкопки и при строежа на Археологическия музей са унищожени по най-брутален начин археологическите пластове. Само една крепостта стена е оставена, като е направен напълно несполучлив опит да се "интегрира" в сградата на музея и едно помещение с мозайки. Всичко друго е изграбано с багери. Към началото на 80-те години бетонният скелет на сградата е завършен и...изоставен, малко по-късно както може да се очаква се заселва и цигански катун. Наскоро сгадата и прилежащият й терен бяха продадени като на това място трябва да се изгради търговски център или нещо подобно. Тъй като е в археологическия резерват то задължително трябва да се проведат разкопки и се провеждат. Но какви разкопки - първо се пуската багерите, които изграбват всичко до нивото на римската улица, след това 20 циганина да зачистят зидвете и .... готово. И всичко това става под ръководството на "археолог", който е заместник директор на археологическия музей. На фона на това Н. Овч. си провежда разкопките на Перперикион направо с немска прецизност. А що парцели в археологическия резерват, в т.ч. и в Стария град са изкопани напълно незаконно, без местната власт и музей да си мръднат пръста, що нещо си замина един бог знае. А иначе Пловдив тачи и пази своето археологическо наследство, само дето Археологическия музей има най-мизерната сграда в цяла България и тая сграда от десет години е затворена и няма експозиция.

Нещата със Стария град не са по-розови. Хубаво е там да се ходи привечер или при мъгла, за да не се вижда бетона по рестртаврираните къщи, нито десетките които са пред рухване. Точно на входа на Небет тепе, на най-оживената улица има три такива къщи, които противно на законите на физиката все още се крепят, но е въпрос на време да рухнат и недай боже да убият някой. Преди две-три години имаше един японски проект - около 1 000 000 долара за реставрация на около десетина къщи. Още преди да започнат реставрациите около 1/3 от парите потънаха в нечии джобове - консултанти, проектанти и т.н. и японците, като едни пресметливи хора се отказаха.

А иначе Пловдив е хубав град, даже най-хубавият в България и това не е благодарение на управляващите през последните 4-5 десетилетия, а въпреки техните усилия да го съсипят.

П.С. Единствената стара сграда, която е добре реставрирана, от която не стърчи бетон или арматура, а поправките почти не личат е Джумая джамия, но нейното реставриране е осъществено от Община Истанбул. Тъжно, но факт.

[ISTORIK]

Признаха Пловдив за петия най-древен град на планетата

Пловдив е петият най-стар град в света, определи класация на в. "Дейли телеграф".

Според изданието, градът е създаден през 4000 г. пр. Хр. и е вторият по големина в България. В него живеят 379 882 души. Пловдив е важен икономически, културен, просветен и транспортен център за страната ни, където могат да се видят множество антични забележителности, включително римския амфитеатър и турските бани.

Челното място в класацията е за Йерихон , който се намира в Палестина. Той е основан през 9000 г. пр.Хр. и е най-старият продължително населен град. В древността е бил обграден от каменна стена и в него са живели между 1000 и 1500 жители. Градът се намира близо до река Йордан на Западния бряг и в момента населението му е около 20 000 души.

Второто място е отредено за Библос, създаден през 5000 г. пр.Хр. в Ливан. Градът е основан от финикийците, а гърците, които изнасяли оттам папирус, му дали името "Библос". От там идва и наименованието на Библията. Главни туристически атракции са финикийските храмове, дворецът Библос и църквата "Свети Йоан Кръстител". След него в класацията се нарежда най-населеният сирийски град Алепо, който е основан през 4300 г. пр.Хр. В него живеят 4,4 млн. души. Алепо си поделя третото място с Дамаск създаден през 4300 г. пр.Хр.

След него е иранският Суза, създаден през 4200 г. пр.Хр. Той е бил главен град на Еламската империя, преди да бъде завладян от асирийците. Намира се на 250 км източно от река Тигър в днешната югозападна част на Иран.

На шесто място, според "Дейли телеграф", се нареждат Фаюм в Египет и Сидон в Ливан.

Последното 20-о място в подреждането е отредено за индийския Варанаси, основан през 1000 г. пр.Хр. Той е разположен на западния бряг на река Ганг и е важен център както за хиндуистите, така - и за будистите.

http://www.24chasa.bg/

Редактирано Януари 22, 2010 от ISTORIK

[Last roman]

Историк, не че нещо, ама и Кюстендил претендира да е на 8000 години, София май и тя.

Откриването на поселище на територията на днешен град прави ли го най-стар?

Щото аз под древен град разбирам именно това - ясно разграничен център с инфраструктура.

Редактирано Януари 22, 2010 от Last roman

[Ka40]

Историк, не че нещо, ама и Кюстендил претендира да е на 8000 години, София май и тя.

Откриването на поселище на територията на днешен град прави ли го най-стар?

Щото аз под древен град разбирам именно това - ясно разграничен център с инфраструктура.

София - със сигурност. В този списък трябва да се добавят също Стара Загора и Варна. При над 600 происторически селищни могили в България, доста градове, градчета и села могат да претендират за най "древни". Наистина не мога да разбера защо точно Пловдив са избрали, като в чертита на града даже няма праисторическо селище. Една могила в покрайнините на града, които до преди 40г. си е било насред полето. В Старият град има селище, ама то е сравнително ново - от бронзовата или дори ранножелязната епоха. Тази класация, както казват пловдивчани, си е абсолютно "пунта мара" работа.

[ISTORIK]

Ама защо нападате мен?! Аз само споделям новината (верно, в темата за историята на града, но пък - защо - не?!).

От "Дейли Телеграф" не са ми се обаждали с молба да бъда техен консултант.

[Ka40]

Ама защо нападате мен?! Аз само споделям новината (верно, в темата за историята на града, но пък - защо - не?!).

От "Дейли Телеграф" не са ми се обаждали с молба да бъда техен консултант.

Никой не те напада, ако си възприел като такова, извинявай.

Между другото тези дни излезна една дългоочаквана книга: Ани Данчева-Василева - Пловдив през Средновековието ІV-ХІVв.

За съжаление, въпреки, че е писана от професор от Института по история на БАН, книгата общо взето е доста посредствена. Това с пълна сила се отнася за периода на ранното средновековие. Пълна е с априорни твърдения и трудно доказуеми тези, нещо, което е недопустимо.

[Стоедин]

Наскоро четох нещо за Пловдив, но автора и заглавието ми убягват сега. "Градът през 15-17 век'', ако не се лъжа. Автора е български, но тъй като книгата я върнах в библиотеката преди месеци, не се сещам за името. Обемна е, но е написана добре, смилаемо и е поръсена обилно с цитати от различни източници. Ако някой се досеща за какво иде реч да помогне с автор и заглавие и да си даде мнението за самата книга.

[Ka40]

Наскоро четох нещо за Пловдив, но автора и заглавието ми убягват сега. "Градът през 15-17 век'', ако не се лъжа. Автора е български, но тъй като книгата я върнах в библиотеката преди месеци, не се сещам за името. Обемна е, но е написана добре, смилаемо и е поръсена обилно с цитати от различни източници. Ако някой се досеща за какво иде реч да помогне с автор и заглавие и да си даде мнението за самата книга.

Предполагам, че тази имаш предвид

Йордан Велчев - Градът между изтока и запада.

В тази книга наистина има доста информация, но мисля, че в някои случаи има прекалено много неща, които не са свързани с Пловдив. Не мога да дам точна оценка, къй като само на бързо я прегледах, но определено е интересна.

[Стоедин]

Предполагам, че тази имаш предвид

Йордан Велчев - Градът между изтока и запада.

В тази книга наистина има доста информация, но мисля, че в някои случаи има прекалено много неща, които не са свързани с Пловдив. Не мога да дам точна оценка, къй като само на бързо я прегледах, но определено е интересна.

Точно тази имах предвид. Наистина има свръх много информация и не всичко е за Пловдив, но лично на мен ми беше полезна и интересна.