Названието българи е римска гражданско правна категория

[Геннадий Воля]

....

[Last roman]

Ох, Гена, снова веселые вещи пишешь. Север /суровый, жестокий/ Понтий - морской, но не обязательно с Черного моря. Может с пропонтиды . Это все клички. Так называемые агномены. Часто указывает не столько происход, но на характер или особености их носителя. А Септимий Север из Карфагена и к северным народам никакого отношения не имеет. Тем более к славянам, которых тогда еще у границ империи не было.

Про монеты боспорских царей - да их чеканили, когда вассалами римлян были.

А про веру - верь себе, хотя без доказательств все твои теорийки - aqua nuda.

[Геннадий Воля]

Савроматы, Котис, Роймиталк, Евпатор, Рискупорид и в начале нашей эры и вплоть до 4 века до нашей эры, все титул Базилевс имеют, что соответствует титулу император западному на языке "латинском" и никакой ни республике Афинской или Римской, ни кесарям не подчинялись и в вассалах не были. Древность их и дела великие только что обсудили из Павла Орозия!

И были эти базилевсы не греки, ни эллины, ни афиняне, ни жители Атттики и уж тем более не римляне из Италии!

А главное, что следует из этих монет, что базилевсы эти, хоть назовём их скифские, хоть сарматские, хоть тракийские написаны на алфавите, который назван "древнегреческим", но следует и логично признать также скифским - сарматским - тракийским.

а вам остаётся только доказать, что эти монеты я придумал и Павла Орозия тоже я!

[natan]

И точно монетосеченето е ахилесовата пета и и3дава съшитата с бели конци те3а на о4ициалната наука 3а аспарухова държава .Те апологетите на та3и държава с едно и3речение ни обясняват че,поради липсата на стоково-парични отношения не е съществувала такава нужда,"българско" монетосечене до 11 век!?

3а 500 г. И мълчание .. И в ерата на интернет накичени с хронология и фактология продължават с простотия от рода,че не се появява необходимост да 3апочне "български" монетосечене въпреки,че "българските" царе са имали право да секат такива монети.

На територията на която има всякакви домонетни форми,келтите имат собствено монетосечене и нужда от него,тракосарматски етноси на 100 км те3и от Боспорското царство със странни имена имат монети,имат собствено парично обращение и нужда от него и при Лициний ,пурковците нямат нужда от парично обращение и не го по3нават.3ащото нямали нужда!?

Мащабното строителство на стотици църкви,вторият университет в света,крепости ,свър3аната с това ин раструктура, инансирани бе3брой военни кампании,книжовници и т.н. и т.н.ставало чре3 яйца и би3онски кожи!?Няма да им стигнат яйцата на целия полуостров и те3и и на китайците.Но се мълчи мъчително.Геройски.Но,не.Ей сегичка някой ше цитира и3точника ,че 3а 1 година давали по1 яйце и 1 лъжица мед като данък.И Симеон си ги е слагал във фри3ера да не му се равалят.

А пък строителите,войниците и т.н. са фотосинтеирали.

И така 500 г и3обретателите на стремето,най-могъщата държава в европа 3а времето си видяла сметката и на Ви3антия не по3навала паричното обращение !

3ащото лъсва истината,че до 12 век съществува ми3ийска държава от римски тип на "българите", като федерати, отделили се и направили своя държава по римски по римски обра3ец,подобно на Галската империя преди това,които и3полват римското и това на новия рим монетно обращение.

На това се ка3ва и3реченото на Ян Хус на бабичката, която доближила със своите съчки да дора3пали кладата."О,свещена простота!"

[проф. Добрев]

И точно монетосеченето е ахилесовата пета и и3дава съшитата с бели конци те3а на о4ициалната наука 3а аспарухова държава .Те апологетите на та3и държава с едно и3речение ни обясняват че,поради липсата на стоково-парични отношения не е съществувала такава нужда,"българско" монетосечене до 11 век!?

3а 500 г. И мълчание .. И в ерата на интернет накичени с хронология и фактология продължават с простотия от рода,че не се появява необходимост да 3апочне "български" монетосечене въпреки,че "българските" царе са имали право да секат такива монети.

И така 500 г и3обретателите на стремето,най-могъщата държава в европа 3а времето си видяла сметката и на Ви3антия не по3навала паричното обращение !

Прабългарите секат монети още, когато мигрират през Средна Азия 1-4 в.

[Геннадий Воля]

Насколько я понимаю как раз тут у сторонников тюркского происхождения болгар и нестыковка получается, этакая "дырища" почти в 1000 лет. Поскольку как видим из монет, то тракийско-сарматские базилевсы свои монеты в Причерноморье чеканили века с 4-5 до рожд. Хр. и следовательно волгары жили на Волге уже в это время как минимум.

А согласно опять же официальной истории тюрки, вышедшие с земель на север от Китая (Алтая) и Манжурии были в 4-5 веке после Рожд. Христова ещё в Средней Азии (на Востоке Казахстана, в Семиречье, там же где и арии проходили за много веков до них). В Северное Причерноморье же они пришли как печенеги и в Малую Азию как турки только в веке 9-10 после рожд. Христова.

Отсюда два вероятных вывода:

1 либо признать предков болгар как и всех других славян ариями, первыми древнейшими поселенцами на землях своих.

2. либо доказать что тюрки такие же древние как и арии и вместе шли. И тогда придётся "отменить" нынешнюю историю и хронологии тюрок. и отдайте своих древних царей, да хоть грекам!

Хуже нет преступления духовного, чем отказ от предков!

мой выбор № 1.

[natan]

Прабългарите секат монети още, когато мигрират през Средна Азия 1-4 в.

И впредвид точно на това е коментара ми конкретно 3а аспаруховата държава,а не а българи и3общо.Дока3ано е,че и доста на3ад във времето и племената бе3 ясно и3раена държавност и уседналост са имали ра3авито монетосечене обслужващо далеч по нера3вити стопански отношения,

В та3и насока как да раглеждаме и поредните археологически ракрития а и3вънредно богата материална култура,ката това например нуми3ма" Над 1000 накита открити в работилници от X век

Оказва се, че в началото на X век, на десетина километра от старата столица Велики Преслав, са работили ненадминати ювелири, които са майсторили украшения за колани и ремъци, пръстени, кръстове, обеци, както и персонални печати-амулети. Предназначени са били за населението. Повечето от тях са изработени от бронз, но има и сребърни, както и позлатени. Всички са с богата растителна орнаментика. Повлияни са от византийската традиция, но са произведени у нас в големи цехове край Новосел, обяснява Бонев.

Проучени са два цеха, във всеки е имало по 3-4 работилници. Всички са били оборудвани с пещи от глина, в които средновековните специалисти са топили метала. Археолозите са попаднали на пет пещи, а преди дни открили и шеста, изградена от камъни. В нея са били създавани леярски съдове, известни като “тигели” или “поти”. Не са намерени калъпите, в които са създавани красивите накити, но се предполага, че майсторите, напускайки работилниците, са ги отнесли на друго място. Има идея една от откритите пещи да бъде експонирана в музейна среда.http://www.trud.bg"

Дали пък с преславски грънци са правели рамяната,които пък са ра3меняли а яйца.Само,че не са намерени складовете"портмонетата" където са си държали получените в 3амяна яйца.

[проф. Добрев]

Насколько я понимаю как раз тут у сторонников тюркского происхождения болгар и нестыковка получается, этакая "дырища" почти в 1000 лет.

Тук няма никаква нестиковка и всичко излиза и се получава с точност до милиметър:

Их называли по разному: китайцы звали их хунну/сюнну, из кит. ху ”инородец” (Боровкова); сасанидские персы – туран, торкан; древние греки и римляне – хунны, скифы, варвары, тюрки, но в действительности и в основном это были болгары, которые во всей мировой тюркологической науке хорошо известны больше как булгары (Н. Баскаков), а в современной болгарской науке – как прабългари.

Не считая тюркутов, которые действительно совершили масштабный по глубине, но все таки единственно и только боевой поход до Крыма, позднеантичные и раннесредневековые болгары по существу являются первыми и единственными тюрками, выходившими на историческую сцену и которые на протяжении 10-12 веков мигрировали, распространялись, общались, заселяли и владели многими территориями и народами с Алтая до Балкан и Рейна.

Болгары шли во главе Великого переселения народов; именно они являются первопричиной воздвижения Великой китайской стены; гораздо позднее, вытесняя восточные и западные римляне за Балканские горы и Средний Дунай, подготовили гибели и участвовали в свержении Римской империи, а таким образом и в свержении рабовладельческого строя и установления феодального строя в истории всемирного человечества.

Еще до конца ІV тыс. до н.э. прото-тюрки европеоиды с монголоидной примесью разделились на огуро-тюркскую - ре-языковую ветви, с одной стороны, и с другой стороны - на огузо-тюркскую, зе-языковую ветви, где находятся будущие огузы, кыпчаки, уйгуры, карлуки.

Первую ветвь, с внутренней точки зрения, можно назвать и былгарской (Bulgarian), а археологическим экспонентом былгарской ветви является Афанасьевская Культура (Golden 1980, 42-43), позднейшим приемником и продолжителем которой является Карасукская культура (Добрев; Юхас).

С течением времени былгарские племена консолидировались в Минусинской Котловине, именно которая область является и прародиной былгар (Bulgars) вообще и в частности болгар (Bolgars) - хунну/сюнну, туран, волжские, кавказские, кубанские, приднепровские, анатолийские, придунайские, македонские, трансильванские, панонские и др.

В Минусинской Котловине ближайшими соседями былгаров были прото-огузотюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в былгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др.

Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам.

В своей прародине былгары были в основном номадами скотоводами, но дополнительно-подсобно занимались и землепашеством и по археологическим данным, еще в Бронзовой Эпохе к концу ІІІ и началу ІІ тыс. до н.э. они жнали бронзовыми серпами; строили и жили в постоянных деревянных домах, а во время выведения скота на яйлу пользовались и переносимыми шатрами, т.е. юртами; хоронили своих мертвых с вырисованными гипсовыми масками на лицах в гробах, болг. ковчег, раскрашенных росьписью; строили храмы и святилища со скульптурами и рисунками; долбили на каменных скалах изображения людей и животных; делали каменные фигуры с изображениями людей и животных [Артамонов 1973, 218-219; Крадин 2003, 151; Новгородова 1981, 203-231; Савинов 1981, 232-248; Юхас 1985, 26].

К середине І тыс. до н.э., на северозападе и севере Китая былгары (Bulgars) уже чувствительно дифференцировались в три сравнительно различные и самостоятельные группы племен:

-авары, кит. ухуан, позднее кажется эфталиты;

-болгары (Bоlgars), кит. Poluohan, Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian, Bulugen (проф. Chen), в том числе и, как мы думаем, племя по имени булк, кит. поуку/пугу/боху, а так-же и сабиры, кит. сянби;

-хазары, кит. хэсе.

Былгарские племена проникли в Европу двумя путями: Севернее Каспия - в середине ІІ в., и южнее Каспия - в начале ІІІ в. (Джафаров), образуя военно-племенное объединение Барс-эль, откуда на Кавказе появилась и держава Барсилия.

В начале прошлого столетия думали, что в Поздней Античности и Раннем Средневековии, на Кавказе, в Анатолии и в Европе, не имея в виду родственных им аварских и хазарских племен, только болгарских племен насчитывало около десяти и их называли пятьнадцатью именами (Моравчик), но сейчас уже "По античным источникам известно около трех десятков племен булгарского круга (включая варианты)." (проф. Егоров), при том только на Кавказе, в 6 веке формировались три сравнительно обособленные и самостоятельные племенные объединения – купи-болгар, кучи-болгар и чавдар-болгар (Хоренаци), к одному из которых принадлежало и племя оногуров, восточноиранское имя которых как-будто ванандур/уногондур, и из которых происходят собственно и дунайские болгары.

Немного до начала Новой Эры болгары создали, представляли базисно-доминантным этническим компонентам и руководили в Центральной Азии Восточно-хунской Империей, являющейся полиэтнической военно-племенной конфедерацией по имени Хунну/Сюнну, где еще были огузотюрки, иранцы, монголы, финно-угры и др., и первым руководителем которой был император Багатур, кит. Маотун, Мохедо, Моде и др., совр. турец. Мете.

Болгарский хан Атила, которого все племена и народы Азии и Европы знали еще как Авитохол, Авит, Этел, Эцел, Атли, Дзивата-полк, создал и руководил полиэтнической военно-племенной конфедерацией Западно-хунской Империи от Урала до Рейна, где самыми многочисленными и ведущими были болгарские племена, а немалый удельный вес имели готские и славянские племена, и которая в действительности ничто иное как европейские объединенные штаты со своим парламентом, председателем которого был Атила-хан и в котором заседали вожди отдельных племен Империи.

Вожди некоторых готских племен, например, славились тем, что хорошо шутили и забавляли Атилу, но несмотря на это, гунны и готы в общем то жили в симбиозе (Maenchen-Helfen 1973, 442-443).

http://forum.eurasica.ru/topic123s460.html

Хуже нет преступления духовного, чем отказ от предков!

У нас от своих предков отказываются только и единствено эзотерики паранормальные, выдающие себя как иранистов, сарматистов и тем подобная чушь.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Между впрочем, изобщо не може дори и да се помисли, че в наскоро публикуваната История на българите [2003], поради причини очевидно от чисто субективно-интелектуален и морално-етичен характер и порядък, е отредено подобаващото място и е осветлен даже минимално обектноадекватно и великият български хан Атила-Авитохол [22,34-37] и то когато по принцип народите спорят и се избиват един друг дори за далеко по-маловажни неща, ние пък с лека ръка и напълно доброволно се отказваме от хан Атила и неговите хунобългари, за които още от тогава чак до днес, а и до края на Света ще продължават да се носят, слагат и пеят песни, легенди, поеми и даже опери(!!!), и ги отстъпваме и предоставяме на кого ли не, само защото някой си измежду нас, по силата не толкова на някакво политико-научно недоразумение, колкото заради изцяло користолюбиви цели и намерения, а и чисто и просто от напълно разбираемо, но никак непростимо невежество и мързел, не понася прабългарите да бъдат тюрки, пък и самият той, този някой си, мисловно-интелектуално е дотолкова ограничен и предубеден, че не е в състояние да разбере и схване, че с него и без него, нещата наистина стоят точно така и не той е “лицето”, което ще ги промени, както и това, че никой народ по Света не избира и не определя кой и какъв да бъде неговият родител, равно и еднакво на това пред хората да се отречеш и да заплюеш в лицето майка си и баща си, което най-велико срамно-позорно деяние, не търпи и не прави никой нормален човек по Света и още по-малко пък Българинът, и което деяние никога не се забравя и прощава и стократно ще им се връща на онези измежду нас, ренегати, бакали и търгаши разни, които вече са го сторили.

[Геннадий Воля]

Кратко, по одному тезису:

"В Минусинской Котловине ближайшими соседями былгаров были прото-огузотюрки, индоиранцы, небольшая группа из которых с течение времени инкорпорировалась в былгаров, а позднее – восточные иранцы, потом усуны, монголы, тунгусо-манджуры, финно-угры, кыпчаки, кит. динлин, китайцы, тохары, кит. юечжи и др.

Индоиранцы Андроновской Культуры до конца ІІІ тыс. до н.э. приручили коня и таким образом совершили первую и важнейшую в истории человечества революцию, а болгары афанасьевцы в Минусинской Котловине были первыми, воспринявшими и позднее передавшими его и другим народам."

И в первом и во втором абзаце есть "научное" название индоиранцы, то есть то, что издревле называлось Арии.

Для того чтобы доказать, что индоевропейы (арии) входили в понятие протоболгары или тюрки Вам всего лишь надо с "переделать" исторю и в частности

Смотрите Бехустунскую надпись Дария

http://rec.gerodot.ru/behistun/struve01.htm

Датировка Бехистунской надписи В.В. Струве. "Вестник древней истории", 1952, № 1, с. 26-48

http://avesta.tripod.com/other/Behistun-01.htm

Публикуется по книге: И.В. Рак “БЕХИСТУНСКАЯ” НАДПИСЬ ДАРИЯ I

Перевод с древнеперсидского М.А. Дандамаева

Именно народы арийские (индоиранцы) совершили это переселение во 2-3 тысячелетии до н.э. и сегодня составляют, (не считая Китая) крупнейшие государства Азии: Индия, Иран (Персия), Россия.

Даже при самом оптимистичном подсчёте тюрки насчитывают и сегодня что-нибудь около 100 млн или немного более, у а нас в РФ только русских проживает 120 млн, в других странах может всего до 200, со славянами до 300 млн.

Ваши выводы просто противоречат элементарной логике, смотрите круги Эйлера для понимания возможных вариантов соотношения между различными системами и понятиями.

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%80%...%B5%D1%80%D0%B0

Так что с учётом кругов Эйлера попробуйте определить соотношения понятий с точки зрения элементарной логики.

[Геннадий Воля]

"Вожди некоторых готских племен, например, славились тем, что хорошо шутили и забавляли Атилу, но несмотря на это, гунны и готы в общем то жили в симбиозе."

Чисто научные немецкие "придумки" (за исключением симбиоза), особенно про "забвляли" - это величайшая битва тех веков на Каталуанском поле была оказывается просто "забава" с точки зрения немцев?

То что Приск говорит, что гуны, готы, скифы легко друг друга понимали, говорит об их единстве и родстве языковом!

А эти умники-немцы определили готов к германцам (прежде себя немцев под ними подразумевая и придумывая себе древнюю историю), гуннов к финно-уграм, а скифов к иранцам. А Вы относите к тюркам, раз Аттила - болгарин!?

И как же они все друг друга понимали интересно!?

Вельтман А. Аттила и Русь IV и V века. Свод исторических и народных преданий. 1858.

http://rapidshare.com/files/223222200/Velj...V_veka_1858.pdf

[natan]

Говорехме 3а парично обращение и "българите" и липсата му при тяхната държава в ми3ия.Да 3апочна с тях "българите"

Йоан Геометър

"3а българите

Сега тракийци(1) ще в3емете скити(2) 3а съю3ници,срещу приятелите(3),които по рано ви бяха съю3ници (3)срещу скитите(2).

Ликувайте и тържествувайте БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА!Обладавайте и носете скиптри,венец,багреница и пурпур.

Той ще смени одеждите ви,в дълъг ярем ще впримчи вратовете ви и в окови ноете ви.С много удари ще набрадим вашите гърбове и гърди,понеже сте и3оставили труда и сте дръ3нали да носите такива неща и да се гордеете с тях"

Обяснението в ГИБИ е,че тракийци (1) са жителите на Константинопол,скити (2) -руснаците,приятелите-същ3ници (3) са българите.

Но не българското племе ликува,БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА ликуват !и обладават и носят скиптри,венец,багреница и пурпур!БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА които в Ми3ия правят своя държава,държава на българите (федератите).

А иначе мястото им на тях българите(федератите) било при труда!При 3емята на село,не да носят скиптри!

Къде го имахме същото въ3мущение?Да при Теодосий Велики се оплаваха от федератите по същия начин и искаха да бъдат и3пратени там където принадлежали,при труда!

В 971 г. имп Йоан Цимисхий(969-976)след като прев3ема столицата на Ми3ийската държава на българите(федератите) и след което градът бил наречен Йоанопол (в чест на новия владетел ),плененият Борис II,заедно с брат си Роман,са отведени в Константинопол където публично е отнета царската корона и е и3губен суверенитета на държавата им.

Остатъците от Ми3ийската империя на БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА,НА 3АПАД продължават да съществуват и да не при3нават 3агубата на суверенитета на държавата си в МИ3ИЯ .

Василий ІІ подчинява остатъците от Ми3ийската империя ,и влива в едно власта на "българите" и "ромеите" което счита 3а най-великото постижение на живота си.

Но ето,че в новелата си имп Йоан Цимисхий(969-976), която е и3дадена между 972-975 г. ,"българите" не само,че не са поробени от ви3антийците,но и от тях се купуват роби !

"2.Ония пък които отиват по тържищата и селищата,за да купуват роби от търговци или от българи,или по друг някакъв начин придобиват роби,или пък ги получават като дар,нека да плащат комеркион."

,Българите не само,че не са поробени от ви3антийцитесъс и3губени права,но и от тях се купуват роби и те начисляват и събират дължимият от купувачите и 3а сметка на държавата комеркион.(най-малкото и те декларират ин ормацията 3а облагаемата маса на сделката,след като данъкът е бил 10-12%,т.е. начисляват то3и данък,тъй като е ка3ано,че купувачите дължат комеркиона)Това не се върши от някакъв си поробен етнос,а от определена класа с права и привилегии,наречени българи.Т.е.те са не3ависима,свободна класа на империята,намираща се и3 селищата и тържищата на държавата и продаваща роби!Те са т.нар. федерати на империята наричани българи със своите 3апа3ени граждански привилегии и права,имат власт да облагат с дължимия данък,комеркион, при търговията с роби,(евентуално са събирали и внасяли) ,и който вли3а в държавното съкровище.

Или тук "българите" са "евреите" на 3апада,които купуваха и продаваха робите.Да си спомним 3а Кирило-Методиевите ученици продавани като роби във венеция на "евреите".Те "българите"са отори3ирани и учавствуват в най-доходоносната търговия в историята на 3емята, търговията с роби,която е и3точникът на натрупване на богатсвата на цели народи и градове,(има теории 3а съ3даването на Рус,Кха3арскта държава, като органи3аии контролирали та3и търговия.Виждаме,че та3и търговия се е държала от "българите").Другите участници във Ви3антия виждаме са висши военни които могат да вемат плячка роби и търговци.Т.е. имаме силно регламентирана дейност,свър3ана и със съответните легални процедури.3ащото колкото и да се ра3мива и променя понятието гражданство,раделението на роби и свободни е винаги ясно уредено.

Или търговията с роби,която е и3точникът на натрупване на богатсвата на цели народи и градове,в съчетанието на силно ра3витото 3анаятчийска ювелирна промишленост,керамика,кожарство,огромно строителство и свър3аните с него,военна "индустрия" и т.н. и3вестни ни 3а територията на Ми3ия, о3начава силно ра3вити стопански отношения,които могат да достигнат в описаните ра3мери само при наличието на парично обращение.

Което обаче е ставало с ви3антийски платежни средства!Което е невъ3можно и Ви3антия не би допуснала подобно нещо,което би довело до нейния банкрут,обслужването на икономиката на 3латния век на Симеон с платежни средства,освен при условие,че ви3антия не я ра3глежда като част от империята.От което могат да се направят и3води 3а характера на та3и държава в Ми3ия ,като римски продукт.

[Last roman]

'Ми3ийската империя' звучи свежо.

[проф. Добрев]

И впредвид точно на това е коментара ми конкретно 3а аспаруховата държава,а не а българи и3общо.Дока3ано е,че и доста на3ад във времето и племената бе3 ясно и3раена държавност и уседналост са имали ра3авито монетосечене обслужващо далеч по нера3вити стопански отношения,

В та3и насока как да раглеждаме и поредните археологически ракрития а и3вънредно богата материална култура,ката това например нуми3ма" Над 1000 накита открити в работилници от X век

Оказва се, че в началото на X век, на десетина километра от старата столица Велики Преслав, са работили ненадминати ювелири, които са майсторили украшения за колани и ремъци, пръстени, кръстове, обеци, както и персонални печати-амулети. Предназначени са били за населението. Повечето от тях са изработени от бронз, но има и сребърни, както и позлатени. Всички са с богата растителна орнаментика. Повлияни са от византийската традиция, но са произведени у нас в големи цехове край Новосел, обяснява Бонев.

Проучени са два цеха, във всеки е имало по 3-4 работилници. Всички са били оборудвани с пещи от глина, в които средновековните специалисти са топили метала. Археолозите са попаднали на пет пещи, а преди дни открили и шеста, изградена от камъни. В нея са били създавани леярски съдове, известни като “тигели” или “поти”. Не са намерени калъпите, в които са създавани красивите накити, но се предполага, че майсторите, напускайки работилниците, са ги отнесли на друго място.

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Според очевидеца и приближен на Царя, писателя Йоан Екзарх, преводач на византийска литература и автор на голям брой собствено-оригинални научно-богословски съчинения, централно място сред които заема творбата му “Шестоднев”, всичко в двореца на цар Симеон сияе и блести, Князът пребивава в разкошен дворец, сред такъв блясък и великолепие, че който го види онемява от почуда и възхита, той седи на трон, облечен в скъпоценни одежди, на бедрото му виси златен меч, от двете му страни стоят боляри, които слушат мъдрите му слова!!...

Пак според Йоан Екзарх в Двореца са “високите палати и църквите, разхубавени с много камък и дърво и бои, а отвътре с мрамор и мед, със сребро и злато”, т.е. в тях се намират в изобилие златни, сребърни и медни предмети и съдове, но още и керамични такива; по подовете и стените има “мозайки със златни фонове” (Н. Мавродинов), рисувани в различни цветове и с различни орнаменти керамични плочки, също така златни, сребърни и медни облицовки във вид на листове, инкрустирани със злато и обсипани със скъпоценни камъни и перли, вратите са медни; два вида подова мозайка от разноцветни мраморни кубчета - с геометрични и растително-животински мотиви; материалите са от най-скъпите и най- редките – ромбовидни, листовидни, квадратни, триъгълни и дълги правоъгълни плочки от няколко вида най-рядък и красив мрамор и най-после дворецът на цар Симеон Велики по нищо не е отстъпвал на най-големите и красиви византийски дворци, “Той е бил един от най-хубавите дворци, които са правени изобщо” [вж. и срв. Ваклинов 1977, 124-127; История на България 1981, 296-323,351; Мавродинов 1955, 70-71; ~*~1959, 140-147].

Българите от край време имат много злато и в хазната на българските владетели най-напред влиза голямо количество злато от обработваните с безплатен робски труд златоносни реки и рудници по тогавашните български земи [Друмев 1976, 13].

Наред с това много злато си набавят българите като военна плячка или по-точно като боен трофей по време на успешните войни, които те водят, какъвто е случаят с някои от съдовете с персийски сюжети и мотиви, придобити най-вероятно от племето на оногурите по време на техните войни с персите, още когато са в кавказската област Сюник, а такъв боен трофей трябва да са и някои от чашите и каните с рунически надпис като притежание на хан Аспарух, който обаче има и други бойни трофеи, какъвто например е плененият от ромейския император щандарт във вид на сребърен орел, който след неговата гибел на бойното поле е поставен в гробницата му [Каланкатуаци 1984, 63-66; Коледаров 1979, 28].

Същевременно българите натрупват много злато и от данъка, който им плащат в злато покорените или съседни народи, които посредством този данък си осигуряват както верен съюзник, така и спокойствието на границите си откъм тях, като такъв данък ромеите плащат на българските племена още от към средата на ІІІ в., когато те са главно на Кавказ и както вече се посочи по-горе, сабирите например са едно от българските племена на които ромеите плащат в злато за техните военни услуги и съдействие, но особено много като количество ще да е златото, което ромеите плащат като данък на българите хуни на Ругила и Атила, както също така беше по-подробно приведено по-горе.

По-точна и ясна представа за количеството на това злато като че ли може да се добие при пресмятането и превръщането на посочените в Изворите литри злато в килограми на основата на съответствието на тогавашната мерна единица за злато, която през различните периоди се изменя незначително и намалява от 324 до 319 гр. [byzDc-2, 1238], поради което тук може да се приеме, че примерно през 443 г. нейната равностойност е 320 гр., откъдето съгласно сключения договор между хуните и ромеите след битката през тази година, ромеите се задължават да дадат като стар дълг “шест хиляди литри злато съгласно предишните спогодби”, т.е. 1920 кг злато, и да плащат “всяка година данък две хиляди и сто литри злато”, т.е. 672 кг, което количество изглежда не ще да е било никак малко дори за една империя като Византия, щом като и самите хронисти отбелязват, че този данък е прекалено тежък и труден за държавата и народа.

Българите се снабдяват със злато и по пътя на еднократните плащания срещу тяхната помощ и подкрепа с войска по различни поводи, какъвто е случаят с току-що посочените сабири, но така също и с изпращането на кавказските хони от страна на персийския цар Пероз през 459 г. на “огромни съкровища”, за да отидат да се бият срещу въстаналия цар на Албания [Джафаров 1985, 43].

Късноантичните и ранносредновековни българи потребяват доста много злато най-напред за златни и позлатени съдове и прибори за хранене, за накити и украшения по облеклото, за позлатяване на отделни части от бойното оръжие, за украса на домовете и дворците на хановете и болярите, а към края на Периода и за църковна утвар, одежди, обзавеждане и иконография и тук трябва да се каже най-напред за “приема”, който българският хан Атила дава за чуждестранните посланици, пратеници и представители при неговия двор, всички от които се хранят и пият от златни или сребърни съдове и прибори, докато самият Атила, не само че на крака произнася тоста си за всеки един от тях поотделно с дървена чаша в ръка, но се и храни от дървен съд, а така също и за това, че още при Атиловите българи, както и при по-късните кавказски българи рангът на сановниците се показва и отразява не само посредством специални златни украшения като колани, венци или обеци, но и чрез златните прибори за хранене и най-после, според византийските хронисти личната гвардия на българския хан носи позлатено оръжие и безспорно от тази гвардия са тримата погребани във Вознесенка войни от личната дружина на хан Аспарух, сабите на които са с позлатени ножници [вж. Каланкатуаци 1984, 65,195; ХрИБг, 204; Priscus 2004, 7, вж. и срв. Амброз 1982, 207-208].

Ето защо българите от това време определено се различават и рязко се открояват сред всички племена и народи в Югоизточна Европа по красотата и дори пищността на своето облекло, оръжие, сбруя на конете и домашно обзавеждане, в светлината на което като цяло за не особено премерено и даже направо като смехотворно-пресилено и лишено от всякакъв реалистичен поглед върху тогавашното състояние на нещата следва да се приеме твърдението на нашумял напоследък, но за много кратко време, разбира се, български археолог, че жителите на Перперикон “по това време са живели в лукс – за това свидетелствуват сребърните украшения, блестящата трапезна керамика, бронзовите нагръдни кръстове и амулети, уникалната рисувана керамика”(!!???) [Прес, подчерт. – И.Д.].

Между впрочем богатството и изобилието от злато и златни предмети у прабългарите не е някакво рядко изключение от богатството и изобилието на злато и при другите тюркски племена и народи и така например много силно впечатление прави на ромейските пратеници по средата на втората половина на VІ в. при тюркутския хаган това, че трите му шатри жилище са обособени последователно като тронна зала, но и трапезария, в която е неговият златен престол на две колела, за да може да се премества от едно място на друго; приемна, в която има разнообразни изображения с диван, целият от злато, златни съдове и канички, също и златни кюпове, и още едно жилище, в което има дървени стълбове, обвити със злато, отново диван, обкован със злато, като този обаче е издигнат върху четири златни пауна, докато в предната част на помещението са наредени коли, в които има голямо количество сребърни неща, тави и блюда, както и много сребърни изображения на животни, които по нищо не отстъпват на византийските [ГрИзв-2, 222-223].

Късноантичните и ранносредновековните българи имат повече от 1500-годишна традиция и богат опит в златообработването, корените и началото на които са още в тяхната Саяно-Алтайска прародина, видно от златните фигурки на животни, главно хищници от семейството на котките като лъвове, барсове, но също и козли и глигани от VІ-V в. пр.н.е., намерени в областта на Алтайския край и Горен Алтай [Экспонаты 2004].

Почти във всички богати погребения от V в. в Панония и Карпатския басейн се намират характерни обици с осмогранен накрайник, които не само че са изработени по тези места, но са разпространени и се изработват и по Северното Причерноморие, а фибули от същата територия с рунически надпис се срещат и в погребения от Ялта [Шаламон, Баркоци 1982, 41,46], което като цяло показва, че златарството при отделните прабългарски племена има своите най-дълбоки корени във Времето назад много преди тяхното разделяне и обособяване едно от друго още на територията на Централна Азия.

През античния период на Великото преселение на народите и през Ранното Средновековие тон на златарската мода дава военният бит на цялото общество, а бързите придвижвания от едно място на друго на племената и народите, техните стълкновения и съюзи създават благоприятни условия за уеднаквяване на модата в облеклото и снаряжението, често на различни по произход племена или разнородни етнически групи. Ето защо доста трудно е понякога да се определят изконно-типичните белези на златарските произведения на един отделен народ, освен когато са налице многобройни паметници и добре датирани комплекси.

По време на Първото българско царство златарството достига много високо ниво на развитие и докато преди образуването на българската държава майсторът златар, нерядко пленен чужденец, е непосредствено свързан и подчинен на отделния хан или сановник от племето, то впоследствие и особено през епохата на разцвет на старобългарската култура, той се сдобива с установено място на работа, става важна съставна част от занаятчийското съсловие във формиращите се градски центрове, в българските градове отдавна вече има златарски работилници, през първата половина на Х в. специално във Велики Преслав функционира златарска работилница, която обслужва Двореца и приближените на Царя боляри [Ваклинов 1977, 139-151; Дончева-Петкова 1966, 25; История 1976, 126,136].

Висококвалифицираните майстори златари в тези работилници, българи и чужденци, владеят всякакви златарски техники и технологии, в повечето случаи наследник и продължител на по-старите техники, известни от най-дълбока древност, и за тях не е никакъв проблем да изработят какъвто и да е съд и да го изгравират във всякакъв стил, което проличава особено добре от Каната на хан Омуртаг, където по един изключително сполучлив начин се съчетават и взаимопроникват собствено прабългарски, ирански и византийски художествени стилове, което като цяло има за резултат постигането и получаването на собствено-оригиналния, цялостно-единния и завършен прабългарски златарски художествен стил, именно поради което надали може и трябва да се говори за някакъв си тук еклектизъм (Л. Дончева-Петкова).

Между впрочем кавказските българи от началото на VІІ в. имат възможност да натрупат солидни съкровища от злато и сребро в условията на непрекъснатото противоборство и войни между двете могъщи империи на перси и ромеи, при които придобиването на такива съкровища се явява основна цел и основание за тяхното присъединяване и оказване на съдействие и помощ на коя да е от страните и както пише пак М. Каланкатуаци [1984] цар Хосров обещава на българите два пъти повече богатства, при условие, че прекратят набезите си срещу неговата страна, но Джебу хакан и неговият син Шат отдават предпочитание на “огромната плячка, златните изделия и съдове и пищните одежди”, поради което събират безчислена войска от “всички племена и родове, живеещи в планините или долините, уседнали или чергари, с бръснати глави или носещи коса” и обсадили голямата столица Партав, в която Хосров укрил народа на тази страна.

[natan]

Всичко това в предишния пост установява как съществуват огромни групи от хора които ,днес,ги наричат условно прабългариРазлични племена" уседнали или чергари, с бръснати глави или носещи коса” се стремели към огромната плячка, златните изделия и съдове , да натрупат солидни съкровища от злато и сребро в условията на непрекъснатото противоборство и войни между двете могъщи империи на перси и ромеи, при които придобиването на такива съкровища се явява основна цел и основание за тяхното присъединяване и оказване на съдействие и помощ на коя да е от страните .И какво общо имат с "българите"тези уседнали или чергари, с бръснати глави или носещи коса.Техните племена ,народи ,до един си имат собствени названия,обособени са и са известни с тях за съвременниците им.Имената с което те са известни в онези периоди 4-10 век до когато продължават да се наричат са различни имена-Уногундури,хони,сабири,котраги,хуногундури,кутригури,мизи,скити,даки,хипербореи,

лахи и т.н. и т..н.

."Почти във всички богати погребения от V в. в Панония и Карпатския басейн се намират характерни обици с осмогранен накрайник, които не само че са изработени по тези места, но са разпространени и се изработват и по Северното Причерноморие, а фибули от същата територия с рунически надпис се срещат и в погребения от Ялта [Шаламон, Баркоци 1982, 41,46]," т.е. имаме ги и в Панония и Карпатите тези племена.Теофан други хронисти пише и за котраги,уногундури,хуногундури,кутригури,мизи,скити,даки,хипербореи,влахи и т.н. и т..н.които добавени към сабирите,хоните,пананците,карпите(от тея в Карпатите) Атилците,Аспарухците и т.н. и т.н. и т.н. и т.н.

Въпросът е,че в онези времена никой не ги нарича прабългари.Виждаме дори от това кратко изложение,че тези племена покриват и живеят в различни територии,Кавказ,Панония,Карпатите,Северното Черноморие,Мизия,Тракия,Македония,и т.н.

От всички тях уногундурът Аспарух преминал Дунав и направил държавата България.Окъде дошъл от Северното причерноморие.Там била стара, голяма ,велика България .Между Кубан и Волга покрай Азовско море.Тук трябва да си зададем въпросът в колко реалности са живеели в древността,защото тези територии по обилното монетосечене са територия на могъщото Боспорско царство ,налични са големи количества монети от II пр. н.е. до IV от н.е. на Боспорските царе които странно защо носят имената на тези на тракийските царе отвъд Хемус(Стара планина) Котис,Тудор,РексПорис, и т.н.и т. н. Даже има един Аспаргус отгоре на всичко.Значи имаме едно цартво от минимум от II пр. н.е. до IV от н.е. времето на Лициний ,Коонстантин, което не е наречено велико,старо, а същевремемно на тази територия едно племе на уногундурите живеело и било на същата територията която била наречена на Велика Стара България за един период не повече от стотина години.Значи за сто години уногундурите били наречени велика българия ,а Боспорското царство за едно хилядолетие не станало известно с това име?Да не бъркаме нещо.Не, Теофан описва това и той служи за обяснение на историята ни.Единствения логичен отговор е ,че те са живеели в две паралелни реалности.Затова и тази тема бе преместена от администраторите от средновековна история в алтернативна. И същевременно като се преместил отвъд Дунав Аспарух те нямали монето сечене,защото не им трябвало. Само,че веднага като преминали Дунава отишли край Мадара и си изсекли един конник който прилича досущ на провинциалните римски монетите от тези райони на империята,не на персийски,кавказки,сирийски,испански,британски и т.н. И тоя който го бил направил Тервел хвърлял за възнаграждение на войниците си златни и сребърни монети.Да се чудиш откъде ги е имал и за какво ги е хвърлял точно на войниците си като на тях не са им трябвали монети,пари и т.н.Те са били номади от първообщинния комунизъм.Не хвърляйте бисери на свинете е казано.Ама той не бил и християнин,нищо че е канонизиран на запад,и на печата му пише Богородице помагай на кесаря Тервел,така,че не знаел или не искал да спазва тази поговорка.еер

Нека да разгледаме и някои от споменаванията на т.нар. българи и да започнем от Теофан Изповедник хрониката на който е основен източник не само за нашата история ,но е и използвана за крайъгълен камък за тези на епохата.,(цитатите са от GIBI III)

Теофан Изповедник ”През тази година (539г)се раздвижили българите -двама техни царе с множество българи и дронга,срещу Мизия и Скития,когато стратилат на Мизия бил Юстин”

“През тази година (540г)премина на страната на ромеите синът на Гиесм,Мундо,който произхождал от рода на гепидите….. При пристигането му в Илирик излезли българите в голямо множество,а той потеглил срещу тях и избил всички….Пленените българи императорът изпратил в Армения и Лазика и ги включил във войсковите отреди.”

(598 г.)“Приск казал”Върни на ромеите град Сингидунум.”А той отвърнал”Ти се опитваш да вземеш един град от нас.След малко ще видиш петдесет ромейски града поробени от аварите.” Приск като довел по реката корабите в Сингидунум ,разрущил града изгонил българите от него и започнал да застроява крепостта.

А хаганът изпратил вестители при него и призовал лъжливите си богове обвинявайки Приск за станалото.Когато настъпила зимата и едните и другите се завърнали в земите си.”

Ето тук в един град под аварите служат българи които само са изгонени от града

Какво е станало с българите после не споменава.В 540 г ги видяхме преместени на служба и изпратени в Армения и Лазика във войската.Преди това други (539 г)от различни племена ,с двама царе са в Мизия.Установяваме,че имаме българи на различна служба при авари при византийци.Теофан съобщава и на други места в текста си за т.нар. Българи в този VI век.

Да прехвърли поглед на събитията сто години по късно.

Сега нека разгледаме най-прочутото съобщение в българската история,използвано за извеждане и обясняване на историята на българите.Това същото дето синовете се разделили и един народ се появил на Дунав,за съюза им със седем племена и т.н.

Ето как започва Тефан за тях и ни пояснява кои са те.

“Необходими е да се каже и за миналото на уногундурите-БЪЛГАРИ и котраги.”

След което пояснява къде живеят уногундурите и котраги.Това е черноморското крайбрежие между река Волга(Ател) и Кубан (Куфис).Идва ред на смъртта на баща им , разделянето на петимата му сина и упоменава тяхното придвижване.За третия от тях Аспарух споменава,че след като преминал Днепър и Днестър се заселил в едно природно укрепено място което завзел-Оглос.От кой го е завзел не споменава.Само казва,че територията дотогава се била владяла от християни,т.е. тях ромеите .Имп. Константин се опитал да го изгони но не успял и сключил мир с тях,като се съгласил да им плаща годишен данък .

“Защото чудно бе за далечни и близки да слушат че този който е направил свои данъкоплатци всички-на изток и на запад на север и на юг,да бъде победен от този мръсен и НОВОПОЯВИЛ СЕ НАРОД.."

Ето тук в Теофан се съдържат едни от най-големите доказателство за употребата на названието българи означаващо федерати,не отделен етносд,племе.Изреченото за този НОВОПОЯВИЛ СЕ НАРОД изключва,че това се отнася за БЪЛГАРИ.Самият Теофан ни запознава и използва названието българи много пъти преди това. Само началото дори е достатъчно и изяснява и хвърля светлина .Едно племе със свое собствено и утвърдено име, племе на уногундурите е наречено-българи.Директно в пряка реч ни съобщава,че това племе е българи-федерати.Котрагите не са наречени българи от него.Видяхме и че самото название българи се използва и преди в различни години 539,540г,598 и не само.Те бяха преместени в Армения,изгонени от Сингидунум.Сега и тези уногундури са наречени българи.И когато Теофан пише,че този мръсен народ се е новопоявил той има впредвид не българи,а уногундури,едно племе,което които дотогава са си стояли м/у Волга,Меотис и Кубан и те са новопоявили се,част от тях се премества на юг.Теофан използва и са му известни българи и преди.Българите не могат да се новопояват,те се упоменават от него и преди.Сега в този пасаж,се новопоявяват не българите,уногундурите са непознатите и те са новопоявилите се.Това е този указан от Теофан НОВОПОЯВИЛ СЕ НАРОД.Българите се бият в Армения,живеят в Сингидунум и т.н. те не са непознати.На имената на тези българи,териториите откъдето идват и се набират тези федерати,виждаме изпозването и на названието българия.

Теофан описва една такава територия на север от Черно море,

Има картата на св.Йероним, който е живял през IV в. На нея той е отбелязал “Misia hec et Bulgaria” (Мизия т.е. България)

Според Равенския космограф, съставен през VI в. “В Мизия, Тракия и Македония само българи живеят"

Също от Теофан виждаме ,че има и други българи,българи около Солун.Свидетелство за нея от първото царуване на Юстиниан II и събитията са седем години по рано.

Теофан Септ 1,688-Авг.31,689" В тази година Юстиниан проведе военна кампания

[natan]

толкова далече колкото бе възможно българите с които се сблъскваше."

Всрещу Склавиния и България.Напредвайки към Солун той изтласка обратно българския препис на Манасиевата хриника се казва,че българи поселват Охридската земя,по времето на Анастасий.Хрониката на Константин Манаси: “При Анастасий (491-518) цар българите започнаха да поемат тази земя. Като преминаха от Бдин, и най-напред започнаха да превземат долната земя Охридска и след това цялата тази земя. От изхода на българите до сега има 870 години”.

В своята хроника т.нар. The Chronicle of John, Bishop of Nikiu,епископ Йоан говори за провинция България преди 690 г.

Теодор Валсамон за Втория канон на Втория вселенски събор от 381 г. в Константинопол пише"Ако обаче намериш и други автокефални църкви като тази на България, на Кипър и на Иверия, да не се учудваш. Защото епископът на България е почетен от император Юстиниян”

Всичко това не са уногундури племе останало неизвестно и наречено новопоявило се.

Племето на уногундурите е едно от тези които стават българи -федерати на империята. Един етнос от много други захранвали т.нар. българи.На имената им са присвоени различни територии.

Какво се казва при други хронисти

Зонара"Разказва се,че по това време племето на българите,което по рано не било познато нахлуло в илирик и в тракия.Аагаряните(персите)плячкосвали изтока и Анастасий сключил съюзс тях.Тогава тракиецът Виталиан се домогвал до властта и като присъединил към себе си мизите и скитите опустошавал заедно с тях градовете около столицата,като нападнал дори и столицата с лота."

"по това време племето на българите,което по рано не било познато " това е шопското "те такова животно нема,а не че не съществува" те са си съществували,но после им е присвоено на3ванието "българи",кактоще видим и от самият автор

Под черта е посочено че Виталиан бил началник нафедератите в Добруджа.

И на стр.151 се продължава от Зонара"Този Анастасий построил така наречената дълга стена,която стигала от голямото море чак до силиврия,поради нападенията на мизите,т.е. на българите и на скитите."

Кои са българите?Това са познатите ни мизи които после са наречени българи,както е и при Лео Дякон и на които дали названието българи .Затова и са в армията на Началникът на федератите като федерати.

В часта си за Константин посочва ,че те се намирали в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ ОТВЪД ИСТЪРА.

."Племето на българите което се намирало в ромейските предели отвъд Истъра"

Къде се намират.В границата на империята.Това е възможно само по един единствен начин като федерати.В границата ли си ти си допуснат като федерат.

Или непознати преди като българи ,още при Анастасий,мизи са наречени българи,ги виждаме познати при Константин .Кога са дошли българите и какви са те ? Мизи наречени федерати-българи,

Съществува и друг текст от Космас Индикоплектус,автора на Християнсака Топография,която съдържа едни от най-ранните и прочути географски карти,който посещава по времето на имп.ЮСТИНИАН териториите на север от Дунава ,в Северното Причерноморие,където той описва,че е срещнал църкви,епиоскопи,мъченици,монаси принадлежащи на БЪЛГАРИТЕ.Към 550 г. той написва илюстрираната Християнска Хронография на оснава на неговите лични пътешествия.

Друг ,посочва и написва,че преди 550 г. там има църкви принадлежащи на БЪЛГАРИ.

Това кореспондира с 3онаровото в часта си за Константин ,че"Племето на българите което се намирало в ромейските предели отвъд Истъра".Посочва ,че те се намирали в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ ОТВЪД ИСТЪРА.Ако то3и е Константин IV и това става към679-681 г. имаме БЪЛГАРИ. намиращи се там в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ и към 500-550 г и към 679-680 г,в период от най -малко 130 г.

Ако БЪЛГАРИТЕ.Към 550 г на Космас Индикоплектус не са теzи на 3онара и другите от 679-680 ,то очевидно ра3лични племена са наричани "българи",което автоматично потвърждава,че "българи" е служебно наzвание оzначаващо римска гражданска група давано на ра3лични племена.

Ако БЪЛГАРИТЕ.Към 550 г на Космас Индикоплектус са индентични с теzи на 3онара и на другите автори от 679-680 това о3начава,че те живеят в границите на империята ,в РОМЕЙСКИТЕ ПРЕДЕЛИ повече от 150 г. което също о3начава,че те са допуснати и могат да живеят там 3а то3и продължителен период единствено 3аконно като федерати на империята (това са 150 г) ,и опровергава,че не са били неи3вестни,а че тогава им е било присвоено едно на3вание "българи" о3начаващо федерати,както това е посочено и в сведението от 3онара и от Лео Дякон ,и от Михаил Аталиати ,и от Теофан и тн. и т.н.

Интерес представлява и съобщение от Новела на имп Йоан Цимисхий(969-976) където с българи е видно,че се обозначава категория население,федерати,а не етнос.

“2.Ония пък които отиват по тържищата и селищата,за да купуват роби от търговци или от българи,или по друг някакъв начин придобиват роби,или пък ги получават като дар,нека да плащат комеркион."

Новелата е иzдадена след падането на дъуржавата на българите,между 972-975 г.

През април 971 г плененият Борис II,заедно с брат си Роман,са отведени в Константинопол където публично е отнета царската корона и е иzгубен суверенитета на държавата им.

Но ето,че в новелата си след падането на държавата на българите ,между 972-975 г. ,българите не само,че не са поробени от ви3антийците,но и от тях се купуват роби и те начисляват и събират дължимият от купувачите и zа сметка на държавата комеркион.(най-малкото и те декларират информацията zа облагаемата маса на сделката,след като данъкът е бил 10-12%,т.е. начисляват то3и данък,тъй като е ка3ано,че купувачите дължат комеркиона)Това не се върши от някакъв си поробен етнос,а от определена класа с права и привилегии,наречени българи.Т.е.те са не3ависима,свободна класа на империята,намираща се из селищата и тържищата на държавата и продаваща роби!Те са т.нар. федерати на империята наричани българи със своите запазени граждански привилегии и права,имат власт да облагат с дължимия данък,комеркион, при търговията с роби,(евентуално са събирали и внасяли) ,и който влиза в държавното съкровище.

Василий ІІ подчинява остатъците от империята на федератите на рим българите ,и което счита за най-великото постижение на живота си.е ,че влива в едно власта на "ромеите" и "българите"(федератите,съставени от различни племена,не едно на Аспарух ,което е видни и от Йоан Геометър .(също писмата на папа Николай до Борос говорят за това.)Ето Йоан Геометър

"3а българите

Сега тракийци ще в3емете скити 3а съю3ници,срещу приятелите,които по рано ви бяха съю3ници срещу скитите.

Ликувайте и тържествувайте БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА!Обладавайте и носете скиптри,венец,багреница и пурпур.

Той ще смени одеждите ви,в дълъг ярем ще впримчи вратовете ви и в окови ноете ви.С много удари ще набрадим вашите гърбове и гърди,понеже сте и3оставили труда и сте дръ3нали да носите такива неща и да се гордеете с тях"

Обяснението в ГИБИ е,че тракийци (1) са жителите на Константинопол,скити (2) -руснаците,приятелите-съюзници (3) са българите.

Но не българското племе ликува,БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА ликуват !и обладават и носят скиптри,венец,багреница и пурпур!БЪЛГАРСКИ ПЛЕМЕНА които в Мизия правят своя държава,държава на българите (федератите).

И ето и Теодор Дафнопат в диалога за(със) цар Симеон:

"Никога по-нататък и по никакъв начин, братя, да не стане това, обаче ако донякъде се спречкаме с тях - защото сме от същия състав, ако и да не споделяме тяхната измама, то когато отново бъдат приведени към нас, повече да не се разлъчваме. "

Ето защо когато Василий Втори съединява в едно българи и ромеи той счита това за най-голямо достижение на живота си,защото са от от същия състав и не трябва повече да се разлъчват.Българи е римска правна категория дадена на на носители на определени граждански права,без да бъдат пълни (c.R)римски граждани.

“Българи “ е новата "овца" на империята която служи не само за "пушечно месо",но я стрижат за вълна,доят,за мляко,използват и кожата и поколенията и.Това са новите федерати наречени българи.

[проф. Добрев]

Ето как започва Тефан за тях и ни пояснява кои са те.

“Необходими е да се каже и за миналото на уногундурите-БЪЛГАРИ и котраги.”

Ето тук в Теофан се съдържат едни от най-големите доказателство за употребата на названието българи означаващо федерати,не отделен етносд,племе.Изреченото за този НОВОПОЯВИЛ СЕ НАРОД изключва,че това се отнася за БЪЛГАРИ.Самият Теофан ни запознава и използва названието българи много пъти преди това. Само началото дори е достатъчно и изяснява и хвърля светлина .Едно племе със свое собствено и утвърдено име, племе на уногундурите е наречено-българи.Директно в пряка реч ни съобщава,че това племе е българи-федерати.Котрагите не са наречени българи от него.Видяхме и че самото название българи се използва и преди в различни години 539,540г,598 и не само.Те бяха преместени в Армения,изгонени от Сингидунум.Сега и тези уногундури са наречени българи.И когато Теофан пише,че този мръсен народ се е новопоявил той има впредвид не българи,а уногундури,едно племе,което които дотогава са си стояли м/у Волга,Меотис и Кубан и те са новопоявили се,част от тях се премества на юг.Теофан използва и са му известни българи и преди.Българите не могат да се новопояват,те се упоменават от него и преди.Сега в този пасаж,се новопоявяват не българите,уногундурите са непознатите и те са новопоявилите се.Това е този указан от Теофан НОВОПОЯВИЛ СЕ НАРОД.Българите се бият в Армения,живеят в Сингидунум и т.н. те не са непознати.На имената на тези българи,териториите откъдето идват и се набират тези федерати,виждаме изпозването и на названието българия.

Всичко това ще ви се представи и ще ви изглежда доста по-различно, едва след като позадълбочите знанията си по формална логика и по специално по категориите "род-вид".

[natan]

И каква е официалната /формалната логика на писарът на императорът на свещената римска империя от третия кръстоносен поход,че пише че Асен властва над влшки народи.Без разлика от видове,родове,етноси,българи означава римска правна категория ,влахи,българи, и.т.н.дадена на на носители на определени граждански права,без да бъдат пълни (c.R)(римски граждани-от разл.видове,родове,етноси).

"Между това Калопетър, който заедно със своя брат Асен властваше над влашките народи, изпрати посолство в Адрианопол. Той молеше императора да положи на главата му собственоръчно диадемата на гръцкото царство и обещаваше да му дойде на помощ срещу константинополския император с четиридесет хиляди кумани"

История на кръстоносците,Превод на Стр. Лишев в ЛИБИ, III, С, 1965, е 224—242, от Historia peregrinorum, ed. A. Chroust, MGH, SS, Nova serves, V, с. 131—К9.

Народите над които властва Асен са влашки.И са определени като такива не заради езика който говорят.Какъв език говорят тези влашки народи?И всичките ли народи включени говорят латински. И латинския матерен език ли им е на тях и на други на балканите останал в 12-век за да ги определят кръстоносците като влашки народи.

За да бъдат определени като влашки на основание на езика им латински всички народи над които управлява Асен трябва да имат латински за роден език.

Влашки тук означава социална римска категория.

2.А че влашки не значи латински език личи и от Приписка към васален договор на Стефан Велики - молдавски воевода към Казимир - полски крал подписан с дата 16.09.1485

«Haec Inscriptio ex Valachico in Latinam versa est sed Rex Ruthenica Lingua scriptam accepta»

http://209.85.129.132/search?q=cache:gos9b...lient=firefox-a

"Този текст бе преведен на латински от валахико,обаче кралят го взе на рутенския език "

След като влашки е преведен на латински,влашкият не е латински език.

Иванко Тертер има добра тема.

2а.Кой от влашките народи над които властват братята има латински за роден език,нито един.

3.На трилистна карта на света от Bünting, Heinrich1581, в Европа над Рим(Roma),град, виждаме се намират един влашки народ

,отдясно на Рим ,Griechenland ,над тях други влахи,влахи.Над тях са Polen поляци,под тях Turcien турци, в средата Bohemen бохемци Deutcschland,и др.

Влах,влашки не означава непознат.

Не означава,че езика и на двете територии е латински.

Или че живеят пастири,езичници и т.н.

Същото се отнася и за тези влахи,Welsc-и които живеят на Острова.

На първото място над Рим ,първоначално живеят гали,а после там са лонгобарди.Нито едни от тях не са от племето на латините и езикът им не е роден латински.Даже за тази част пишат че говорели много развален латински ако се наложело.За второто място ,влахи има достатъчно налични грамоти ,а ивидяхме от Приписка към васален договор на Стефан Велики ,че не им е езика латински.

Ако влашкият народ над рим на тази и други карти бе същия като влашкият народ до черно море картографите щяха да ги обозначават с един надпис започващ от алпите и свършващ на карпатите,указващ че това са един и същи народи.

Наричането на тези три различни и отдалечени европейски територии, с името влах,влашки е свързано категорията римско население което ги е обитавало,носители на определени латински права- влахи.Виждаме,че и българите са наречени влашки народ.Те са с различен етносен състав и говорят разлиични езици,имат различни вероизповедания и поминъкът .Но всички те са категорията римско население което ги е обитавало,непълни римски граждани, а влахи една тяхна категория.Това се отнася и за влашките народи над които властва Калопетър заедно със своя брат Асен .Те са наречени влашки на името на дадена гражданско правна римска категория.