Защо българинът не си е измазал къщата, а в същото време пие, пуши и има по 2 сателитни антени на фасадата?

[alvassareiro]

Внесе доста

С много се съгласявам, наистина и според мен е така. Само че.... точката в спора беше защо чуждите шефове не изменят ситуацията в България Този добронамереният австриец, защо не изисква аз тука да работя с клиентите му като в Австрия?

Защото е монополист. Културата си е култура, но икономическото отношение е определящото.

И втори въпрос - как така българската култура се изменя в Америка? Уж не обича българина да е добър, т.е. зубър, пък ... ?

Дали не е защото културата е много зависима от обективната рамка категория с определени динамични характеристики?

Българската култура не се изменя в Америка. Българинът традиционно работи, и то работи здраво, почти като японец, или поне като немец, стига да е мотивиран. В България работи добре, ако работи за себе си или има личен интерес.

Нека кажа само, че американците, колкото и да са амбициозни, когато удари 17 00ч. напускат работа и отиват да правят барбекю. Българинът обаче кисне в малките гаражчета-бакалии и събота, и неделя, защото не е възпитан да почива. Трябва нещо все да се прави.

В САЩ обаче системата стимулира, а не задушава, индивидът, който изпъква. И когато изпъкне с умението си да се труди, не го облъчва с клюки и интриги, а го повишава.

Австрийският шеф изисква, повярвай ми, ти да работиш с клиентите така, както в Австрия. Само че ти понеже си българин и това изискване се сблъсква с друго, наше си, българско правило - което казва, че клиентът, освен ако не ни е приятел, е натрапник, и ние не сме длъжни да сме мили с него - та българското правило е по-силно и неутрализира австрийското, което е плод на чужда култура и е привнесено.

Единственият начин австриецът да накара лелката да е мила, е да наложи глоба. Австриецът обаче, ако за първи път е в България, изобщо и не му хрумва, че трябва да наложи глоба, защото той очаква всички да са любезни както е в неговата страна.

Е, ако е по-печен и познава българите, рано или късно ще наложи глоба за лошо държание, и тогава всичко ще се спазва. Защото българинът спазва австрийските правила, и всякакви други, ако му се бръкне в джоба.

В заключение можем да кажем, че ти можеш да накараш хората да правят много неприсъщи за тях неща, стига да познаваш културата им, и да знаеш какво точно ги мотивира. Австрийците не сменят ситуацията в България, защото не знаят как, защото не познават българската култура. така сружителката, която е мила защото иначе ще я глобят, всъщност не е станала австрийка, а е типична българка.

И второ заключение - крайно време е вече чуждите мениджъри в България да минат курс по междукултурни различия. Защото България не е Австрия.

Да вметна и нещо странично - избягването на съревнованията и стремежът да не изпъкваш в България се изразява и по нежеланието на българина да получава похвали. В САЩ е напълно нормално да даваш и да получаваш похвали.

в България ако шефът те похвали, има риск това да развали отношенията ти с колегите.

[КГ125]

Ти не ги изкарвай чуждите мениджъри неразумни и незнаещи субекти, подчинени на някакви културни импулси.

Винаги става точно така, както те искат! Ако заради неправилната работа на някой служител клиенти отиват другаде изхвръква на секундата.

А като са в съответната монополна среда, хич не им пука.

Културата си е култура, ама правилата на играта, т.е. икономическата рамка е водеща.

Затова българина става друг в чужбина, а чужденец - в България.

[alvassareiro]

Бих искал да вметна още няколко нюанса в казаното досега. В САЩ, България и Япония битува различно отношение към труда.

За бедния американски студент отношението към труда е точно такова, каквото е то и при сина на милионера. И за двамата трудът е начин за себеизява, да докажат себе си. И бедният, и богатият син, работят. Бедният, за да оцелее. Синът на милионера обаче също работи, за да се научи що е труд още от малак.

В България е точно обратното. Трудът се възприема като нещо лошо, страшно, като мъка. Не случайно в редица езици думата за работа произлиза от латинското лабор - родилна мъка. На румински мисля мука също беше работа. Работата е нещо лошо, което по възможност трябва да се избягва. Тя е върши само по необходимост. Само ако човек трябва да работи за да оцелее. Ако обаче можеха, родителите на драго сърце биха спрестили на сина си мъките, биха му плащали университета, биха му купили и къща, и кола, само и само да не се мъчи детето.

В Япония пък няма нищо общо с предишните две. Там се работи по дълбока вътрешна убеденост заради самия труд. Явлението се нарича жертвоготовност. Основни характеристики са страхотното себеизтриване и себезаличаване, свръх чувство за срам и скромност, голяма ученолюбивост и пестеливост.

Редовно по японската телевизия може да се види как престарели 90 годишни ръководители на корпорации стоят с наведена глава пред гневни клиенти, получили дефектна стока.

На японеца се полагат между 5 и 10 дни годишен отпуск, като се очаква, и се гледа с лошо око на онзи, който не го прави, да дари поне половината в доброволен труд в компанията в свободното си време.

И разбира се - поне веднъж седмично трябва да се умре от преработване.

в японската култура се очакват страхотни жертви в името на работата. Ако не е изпълнен графика за деня, служителите остават толкова, колкото е необходимо.

В Амарика свърши ли работния ден, всеки се разотива на мига, без значение дали е свършил или не. Защото американците не са толкова жертвоготовни, както японците. Разбира се, шефът може да им нареди да останат и в извънработно време. Но това ще влоши мотивацията им.

В България например шефът може да нареди докато не се свърши работата, никой на не си ходи. Имам приятели, които редовно работят до 4 сутринта. Тази заповед у нас ще бъде изпълнена, защото в родовите страни има авторитарно управление, срещу което почти никой не се усмелява да въстане.

И ще се работи, но с нежелание и хората ще мрънкат и ще псуват шефа си. Американеца няма да се подчини и може дори да го осъди.

Японецът ще остане да работи и то с ентусиазъм докато не свърши с плана и то дори без да му се нарежда.

Забравих да вметна, че така описаните горе особености на японската култура често водят до явления, които често се бъркат с безродовост. Това разбира се не е така, защото там има много повече типично родови прояви.

Българинът пък се чувства виновен, като бездейства. Затова предпочита да бездейства и да се самозалъгва, че работи. Затова дреме по цял ден в магазинчето, продава семки или мери минувачите, само и само да не си стои в къщи и да се чувства виновен, че не работи.

[alvassareiro]

Ти не ги изкарвай чуждите мениджъри неразумни и незнаещи субекти, подчинени на някакви културни импулси.

Винаги става точно така, както те искат! Ако заради неправилната работа на някой служител клиенти отиват другаде изхвръква на секундата.

А като са в съответната монополна среда, хич не им пука.

Културата си е култура, ама правилата на играта, т.е. икономическата рамка е водеща.

Затова българина става друг в чужбина, а чужденец - в България.

сигурно ще те изненадам, ако кажа, че икономическата рамка и особено икономическият растеж, зависят предимно от културни фактори.

Българинът не е чужденец в страната си, а е именно и точно българин. По-скоро в чужбина се държи неестествено.

Всички ние сме подчинени на културни импулси. Всъщност, 75% от провалите в бизнеса по света, се дължат на културни различия и по точно - на непознаване на местните култури.

[КГ125]

Мисля, че много грешиш. Това е някакъв "културоцентризъм"

Грешиш и в това, че българинът възприема труда като нещо лошо. Ти така ли го възприемаш?

[КГ125]

75% ? Кой и как го установи???

[alvassareiro]

Мисля, че много грешиш. Това е някакъв "културоцентризъм"

Грешиш и в това, че българинът възприема труда като нещо лошо. Ти така ли го възприемаш?

Трудът в България се възприема като черна необходимост, като мъка, която трябва да бъде изстрадана, като бреме. Ако не му се налага да работи, за да оцелее, българинът по-добре да си почива. Затова и всеки, който има пари от наследство или защото тати е шеф на информационно обслужване, не работи.

Мисля, че дадох достатъчно доказателства, та даже и етимологични.

Да, всичко се върти и зависи от културата, и не виждам какво странно има в това. Много по-странни са повечето твърдения, които се излагат насреща.

[alvassareiro]

75% ? Кой и как го установи???

Изследване на СТО.

[КГ125]

Трудът в България не се приема като бреме; ако има такъв момент, той е конюнктурен - защото няма доходи. Ако има добри доходи, трудът не е бреме. Адвокати и нотариуси, частни лекари, работят с удоволствие, вервай ми.

Я дай данни да видим СТО какво точно е казала?

[solo]

Японците са стадни животни. Те имат една думичка "уа", която обикновено се превежда като "хармония". Обаче това е много повърхностен превод - тази думичка означава освен това "взаимносвързаност", "внимателен", "спокоен" и други такива хубави значения, но не на последно място означава и това, което японците наричат "Japanese Style". Дотук добре - много хубава поетична думичка, интересното обаче е, че никога няма да видите тази дума използвана за нещо не-японско. Според японците, хармонията, вътрешният мир, етиката и разните морални добродетели, са типично японско изобретение. Гаиджините просто не разбират за какво иде реч. Те очакват да бъдеш груб, тъп и глупав. Ако не си - е, случва се - сега си се държал ок, но е въпрос на време докато проявиш истинския си характер. Което ме подсеща за една стара програмистка мъдрост: "Никога не можеш да докажеш с тестване, че една програма няма бъгове" (демек, можеш да докажеш само, че има) ... отклоняваме се от темата.

От друга страна точно японците са способни на абсолютно вероломни постъпки. Имам чувството, че когато Тим Бъртън е писал "Марсиански Атаки" се е вдъхновявал от джапанското ежедневие. Тъй като те са си благородни по дефиниция, това означава, че имат правото да преебат всеки, който е по-ниско от тях в йерархията (проблемът е, че действително го смятат за право). За един японски мъж това включва: всеки чужденец, стига да не му е шеф; всеки подчинен в работата; всяка жена; всички останали, стига в този момент никой да не гледа. Ако все пак го хванеш, той ще измисли абсолютно банален предтекст - не че не може да измисли правдоподобно оправдание - просто не го смята за нужно. Какво като знаеш - той ти е казал - "не е дошъл защото е изпуснал влака". Нищо че влаковете са през 5 минути и ти си чакал като идиот цял час преди да ти се обади, че няма да дойде.

Обаче се очаква да се подмазваш на всички по-горе в йерархията. Отново няма значение доколко е искрено, даже ако не е искрено, е още по-ценно, "защото показваш дисциплина" (б.а. или страх и липса на собствено мнение). Подмазването понякога приема съвсем смешни форми, като например всички във фирмата си зарязват работата и се блъскат на вратата, кой ще каже "добро утро" на шефа. Като отворих въпрос за работа, не знам дали съм споменал вече, че тук си имат специална дума за "смърт от преработване" - казва се "кароши". Формално, условията да се признае кароши са "емоционално, психическо и физическо претоварване в продължение на повече от една седмица", но например ако се докаже, че един ден от тази седмица, работникът е работил по-малко от 2 пъти официалното работно време, не се признава. Дори и да се докаже, че служителят е работил целия предишен месец без прекъсване по 18 часа на ден, ако се е случило последната седмица да има един ден 15 часа, това вече не е кароши. От учебници видях един пример, че някакъв тираджия умрял, след като е направил 5700 часа през предходната година (~16h всеки божи ден). В съда не са му признали кароши, защото през предишните 7 години същият този човек е работил по 6000 часа. Толкоз ... минаваме натам.

От краткия си опит в една, доколкото разбрах "либерална" фирма, научих че с тези хора не мога да работя. Като цяло бих могъл да кажа, че "japanese style management" (както те обичат да му казват), се гради върху 3 колони:

1. Стриктни правила, които се спазват от абсолютно всички с изключение на този, който ги е наложил и които се тълкуват по най-невероятни начини, за да ти откажат нещо, което уж е позволено или да те заставят да направиш нещо, което не ти е работа.

2. Стриктна йерархия - тук повече от всякъде важи метода "повишаване в длъжност, понижаване в заплата". За един японец това значи много. Да го кажем това е единственото нещо което може да постигне. Всичко друго се постига колективно (няма да се учуда ако и колективно серът, пу, пу ... не го четете т'ва последното).

3. Фанатизиран персонал - хората трябва да си мислят, че правят нещо важно. Може да гонят мухите с един вестник, но трябва да си мислят, че това е с национално значение, така че да не забелязват колко мизерна е работата им.

Та когато постъпих в тази фирма, бях оптимистично настроен, мислех си че "и те са хора", трябва само да ги опозная, да разбера начина им на мислене и всичко ще бъде наред. Това което се случи беше, че ги поопознах, разбрах донякъде начина им на мислене и напуснах скоропостижно загрижен за психическото си здраве. Ето няколко случки от там.

Ичиго и Томотаро са "служители", те вършат много важна работа - превеждат press releases респективно от руски и от английски и ги публикуват на един куц сайт. Освен това Томотаро наскоро е повишен в длъжност и ми е шеф. Понеже беше добричък, се притесняваше да ми каже, че ми е шеф, но доста скоро го разбрах и без да ми го казва. Работният ден на Томотаро протича в следния ред:

8:00 - пристига на работа 1 час преди началото на работния ден. Пътуването до офиса сигурно му отнема към час, час и половина, така че това прави ставане към 6:00.

до 9:30 - четене на интернет, по това време се очаква да пристигне шефът и тогава Томотаро почва да превежда много усилено някаква статия.

към 11-12:00 - статиите са преведени и въведени в сайта.

12:30 - Томотаро е открил правописна грешка и аз трябва да пиша SQL update query, щото който е правил сайта не се е сетил, че хората могат да поискат да си редактират статиите.

до 13:00 - бенто (обяд от кутия) приготвено от баба му. Да, Томотаро живее с баба си - иначе трудно би устискал в Токио с мизерната си заплата. Когато съм го канил да дойде с мен да ядем в кърито или в близката соба-джийница, винаги демонстрира колко се радва и да, някой ден задължително трябва да дойде с мен на обяд.

след 13:00 - писане на email. Еmail-ът се пише в продължение на поне два часа, накрая го изпечатва на една страница и сяда на масата с жълт и розов хайлайтър и почва да подчертава. След като го е подчертал хубаво, сяда отново на компа и почва да коригира. Следват още няколко цикъла на подчертаване и корекция, докато накрая или го изпраща, или ме вика да го проверя. Случвало ми се е да го погледна и да трябва да се сдържам да не се разхиля, щото в общи линии мейлът винаги е нещо от този сорт:

"Скъпи прелюбезни господин Смит,

Как сте днес? Надявам се че сте изкарали приятен weekend. Искрено се надявам да не ви безпокоя с този мейл и бих желал ако ви е възможно да отделите време от заетата си програма, за да разгледате въпросите в него. Всъщност тези въпроси са много важни за нас, защото без тях не можем да продължим работата си тук въпреки всичките усилия, които искрено полагаме. Бихме взели решение по въпроса и сами, но за съжаление нямаме необходимият "authority" (как се превежда т'ва?) нито достатъчно познания. Тъй като в момента тече проект по обновяване на фирмения уеб-сайт, ние обмисляме малки корекции в презентацията на статиите. Бихме искали да знаем какво е вашето мнение по въпроса дали заглавията на статиите да са bold-underlined или само bold.

Благодаря предварително и очаквам скорошен отговор,

Томотаро Ямагучи"

Всички тия глупости произлизат от това че японците си имат отделен език специално за учтивости (казва се "кейго"). Доста прилича на разговорния японски, но и доста се различава. Има си специфични граматически конструкции, думите са много различни и изобщо, ако вкараш кейго дума в разговорен японски е много възможно да не те разберат. Обикновено, ако няма граматически грешки, му казвам, че мейлът е много добре. Първия път пробвах да го редактирам, но тогава той изпадна в шок от грубостта, че мога да си помисля да изпратя мейл от 5 реда. От тогава си трая.

Така продължава до към 18:00. След това се почват безкрайни служебни разговори с офиса в Русия, като надлежно си води бележки е тетрадката.

Аз обикновено си тръгвам между 19:00 и 21:00, но доколкото съм видял по тайм-картите, той си тръгва към 23:00-23:30, предполагам за да хване последния влак ...

Та това е един отворен съвременен японец. Учил е 4-5 години в US, имал е възможност да общува с доста чужденци и горе долу се е понаучил да ги разбира и да се изказва така, че да бъде разбиран. Всъщност от него научих доста неща за японците, които никой не ти казва. Неща, които ние приемаме за абсолютно нормални и въпреки това на тях им изглеждат недодялани и едва ли не варварски ... Въпреки всичките ми неприятни впечатления от фирмата, все още смятам Томотаро за един от малкото си приятели японци. Язък, че всеки път, когато му се обадя да пием по бира, той казва, че сега е зает, ама ще ми звънне тия дни, като се поосвободи. Е, какво пък толкоз ...

Португалецо дай сега пак да сравняваме,а най ми харесва когато говориш от името на българина.

[Skubi]

Здрасти, Соло!

Бижу! От колко години бачкаш там? И не си се шашнал още?

Интересно е пък ако успееш с нещо да изпъкнеш пък ставаш бог. Една унгарка преди години попаднала там и какво да прави измислила да прави лафове. Взела една маса и два стола и в парка ги поставила с надпис, че с нея може да се разговаря по всякакви теми за Х сума на час.

Сега вече има самостоятелна програма, дава съвети, води талк шоу....

Интересен народ. Наред с унгарците водят световната статистика по самоубийство....

[solo]

Здравей,моя грешка сори ,това не е мое,мен не ме бива толкова в описанията на чудния живот на японците./бях го пуснал като цитат ама нещо не се получи/Обаче съм бачкал там ама не издържах,луда работа.Това което е описал колегата е това което видях с очите си даже има и по откачени неща,но както казах не ми е по възможностите да го опиша по точно от това.За това го постнах.Там ставаш бог дори ако си сложиш табела на гърба ,,Ритни ме отзад,,ако понесеш шутовете и срама , ставаш знаменитост даже почват фирмени екскурзии от други градове да организират.Да се снимат с теб де. И са на първо място по самоубийства на пенсионери,щот пенсия взимат не всички.

[alvassareiro]

Трудът в България не се приема като бреме; ако има такъв момент, той е конюнктурен - защото няма доходи. Ако има добри доходи, трудът не е бреме. Адвокати и нотариуси, частни лекари, работят с удоволствие, вервай ми.

Я дай данни да видим СТО какво точно е казала?

Трудът в България и в цяла източна европа се приема като бреме, като товар и това е неуспоримо. Затова и произходът на думата се свързва с родилните мъки - лаборе. Как ще обясниш, че в САЩ работят дори и синовете на милионери, а у нас ако родителите могат да ти плащат сметките, по добре да си почиваш и да не се мъчиш??

[alvassareiro]

Японците са стадни животни. Те имат една думичка "уа", която обикновено се превежда като "хармония". Обаче това е много повърхностен превод - тази думичка означава освен това "взаимносвързаност", "внимателен", "спокоен" и други такива хубави значения, но не на последно място означава и това, което японците наричат "Japanese Style". Дотук добре - много хубава поетична думичка, интересното обаче е, че никога няма да видите тази дума използвана за нещо не-японско. Според японците, хармонията, вътрешният мир, етиката и разните морални добродетели, са типично японско изобретение. Гаиджините просто не разбират за какво иде реч. Те очакват да бъдеш груб, тъп и глупав. Ако не си - е, случва се - сега си се държал ок, но е въпрос на време докато проявиш истинския си характер. Което ме подсеща за една стара програмистка мъдрост: "Никога не можеш да докажеш с тестване, че една програма няма бъгове" (демек, можеш да докажеш само, че има) ... отклоняваме се от темата.

От друга страна точно японците са способни на абсолютно вероломни постъпки. Имам чувството, че когато Тим Бъртън е писал "Марсиански Атаки" се е вдъхновявал от джапанското ежедневие. Тъй като те са си благородни по дефиниция, това означава, че имат правото да преебат всеки, който е по-ниско от тях в йерархията (проблемът е, че действително го смятат за право). За един японски мъж това включва: всеки чужденец, стига да не му е шеф; всеки подчинен в работата; всяка жена; всички останали, стига в този момент никой да не гледа. Ако все пак го хванеш, той ще измисли абсолютно банален предтекст - не че не може да измисли правдоподобно оправдание - просто не го смята за нужно. Какво като знаеш - той ти е казал - "не е дошъл защото е изпуснал влака". Нищо че влаковете са през 5 минути и ти си чакал като идиот цял час преди да ти се обади, че няма да дойде.

Обаче се очаква да се подмазваш на всички по-горе в йерархията. Отново няма значение доколко е искрено, даже ако не е искрено, е още по-ценно, "защото показваш дисциплина" (б.а. или страх и липса на собствено мнение). Подмазването понякога приема съвсем смешни форми, като например всички във фирмата си зарязват работата и се блъскат на вратата, кой ще каже "добро утро" на шефа. Като отворих въпрос за работа, не знам дали съм споменал вече, че тук си имат специална дума за "смърт от преработване" - казва се "кароши". Формално, условията да се признае кароши са "емоционално, психическо и физическо претоварване в продължение на повече от една седмица", но например ако се докаже, че един ден от тази седмица, работникът е работил по-малко от 2 пъти официалното работно време, не се признава. Дори и да се докаже, че служителят е работил целия предишен месец без прекъсване по 18 часа на ден, ако се е случило последната седмица да има един ден 15 часа, това вече не е кароши. От учебници видях един пример, че някакъв тираджия умрял, след като е направил 5700 часа през предходната година (~16h всеки божи ден). В съда не са му признали кароши, защото през предишните 7 години същият този човек е работил по 6000 часа. Толкоз ... минаваме натам.

От краткия си опит в една, доколкото разбрах "либерална" фирма, научих че с тези хора не мога да работя. Като цяло бих могъл да кажа, че "japanese style management" (както те обичат да му казват), се гради върху 3 колони:

1. Стриктни правила, които се спазват от абсолютно всички с изключение на този, който ги е наложил и които се тълкуват по най-невероятни начини, за да ти откажат нещо, което уж е позволено или да те заставят да направиш нещо, което не ти е работа.

2. Стриктна йерархия - тук повече от всякъде важи метода "повишаване в длъжност, понижаване в заплата". За един японец това значи много. Да го кажем това е единственото нещо което може да постигне. Всичко друго се постига колективно (няма да се учуда ако и колективно серът, пу, пу ... не го четете т'ва последното).

3. Фанатизиран персонал - хората трябва да си мислят, че правят нещо важно. Може да гонят мухите с един вестник, но трябва да си мислят, че това е с национално значение, така че да не забелязват колко мизерна е работата им.

Та когато постъпих в тази фирма, бях оптимистично настроен, мислех си че "и те са хора", трябва само да ги опозная, да разбера начина им на мислене и всичко ще бъде наред. Това което се случи беше, че ги поопознах, разбрах донякъде начина им на мислене и напуснах скоропостижно загрижен за психическото си здраве. Ето няколко случки от там.

Ичиго и Томотаро са "служители", те вършат много важна работа - превеждат press releases респективно от руски и от английски и ги публикуват на един куц сайт. Освен това Томотаро наскоро е повишен в длъжност и ми е шеф. Понеже беше добричък, се притесняваше да ми каже, че ми е шеф, но доста скоро го разбрах и без да ми го казва. Работният ден на Томотаро протича в следния ред:

8:00 - пристига на работа 1 час преди началото на работния ден. Пътуването до офиса сигурно му отнема към час, час и половина, така че това прави ставане към 6:00.

до 9:30 - четене на интернет, по това време се очаква да пристигне шефът и тогава Томотаро почва да превежда много усилено някаква статия.

към 11-12:00 - статиите са преведени и въведени в сайта.

12:30 - Томотаро е открил правописна грешка и аз трябва да пиша SQL update query, щото който е правил сайта не се е сетил, че хората могат да поискат да си редактират статиите.

до 13:00 - бенто (обяд от кутия) приготвено от баба му. Да, Томотаро живее с баба си - иначе трудно би устискал в Токио с мизерната си заплата. Когато съм го канил да дойде с мен да ядем в кърито или в близката соба-джийница, винаги демонстрира колко се радва и да, някой ден задължително трябва да дойде с мен на обяд.

след 13:00 - писане на email. Еmail-ът се пише в продължение на поне два часа, накрая го изпечатва на една страница и сяда на масата с жълт и розов хайлайтър и почва да подчертава. След като го е подчертал хубаво, сяда отново на компа и почва да коригира. Следват още няколко цикъла на подчертаване и корекция, докато накрая или го изпраща, или ме вика да го проверя. Случвало ми се е да го погледна и да трябва да се сдържам да не се разхиля, щото в общи линии мейлът винаги е нещо от този сорт:

"Скъпи прелюбезни господин Смит,

Как сте днес? Надявам се че сте изкарали приятен weekend. Искрено се надявам да не ви безпокоя с този мейл и бих желал ако ви е възможно да отделите време от заетата си програма, за да разгледате въпросите в него. Всъщност тези въпроси са много важни за нас, защото без тях не можем да продължим работата си тук въпреки всичките усилия, които искрено полагаме. Бихме взели решение по въпроса и сами, но за съжаление нямаме необходимият "authority" (как се превежда т'ва?) нито достатъчно познания. Тъй като в момента тече проект по обновяване на фирмения уеб-сайт, ние обмисляме малки корекции в презентацията на статиите. Бихме искали да знаем какво е вашето мнение по въпроса дали заглавията на статиите да са bold-underlined или само bold.

Благодаря предварително и очаквам скорошен отговор,

Томотаро Ямагучи"

Всички тия глупости произлизат от това че японците си имат отделен език специално за учтивости (казва се "кейго"). Доста прилича на разговорния японски, но и доста се различава. Има си специфични граматически конструкции, думите са много различни и изобщо, ако вкараш кейго дума в разговорен японски е много възможно да не те разберат. Обикновено, ако няма граматически грешки, му казвам, че мейлът е много добре. Първия път пробвах да го редактирам, но тогава той изпадна в шок от грубостта, че мога да си помисля да изпратя мейл от 5 реда. От тогава си трая.

Така продължава до към 18:00. След това се почват безкрайни служебни разговори с офиса в Русия, като надлежно си води бележки е тетрадката.

Аз обикновено си тръгвам между 19:00 и 21:00, но доколкото съм видял по тайм-картите, той си тръгва към 23:00-23:30, предполагам за да хване последния влак ...

Та това е един отворен съвременен японец. Учил е 4-5 години в US, имал е възможност да общува с доста чужденци и горе долу се е понаучил да ги разбира и да се изказва така, че да бъде разбиран. Всъщност от него научих доста неща за японците, които никой не ти казва. Неща, които ние приемаме за абсолютно нормални и въпреки това на тях им изглеждат недодялани и едва ли не варварски ... Въпреки всичките ми неприятни впечатления от фирмата, все още смятам Томотаро за един от малкото си приятели японци. Язък, че всеки път, когато му се обадя да пием по бира, той казва, че сега е зает, ама ще ми звънне тия дни, като се поосвободи. Е, какво пък толкоз ...

Португалецо дай сега пак да сравняваме,а най ми харесва когато говориш от името на българина.

Именно, именно. Тази статия бе публикувана преди няколко месеца в друг пост. Напълно в духа на всичко, което искам да кажа.

[Skubi]

Трудът в България и в цяла източна европа се приема като бреме, като товар и това е неуспоримо. Затова и произходът на думата се свързва с родилните мъки - лаборе. Как ще обясниш, че в САЩ работят дори и синовете на милионери, а у нас ако родителите могат да ти плащат сметките, по добре да си почиваш и да не се мъчиш??

Здрасти!

Отношението към труда може да видиш как се казват парите получени за него.

английски - прави пари

унгарски - търси пари

български - печели пари

немски - за(от)служва за пари

руски - гони пари...

[solo]

А всъщност какво искаш да кажеш, това че на запад работят синовете на милионери вече се истърка.Я да видим какво работят тея синове на милионери,с кво ходят на работа,къде живеят,какво могат да си позволят и още повече какво самочувствие имат.Това всеки втори го размахва като байрак ама вече е само легенда.Ся ако синчето е тъпо какво става тате го оставя да копа ли.Бе в Щатите поршета,мерцедеси и ферарита сигурно ги карат от 60 нагоре ,дали си виждал колко 20 годишни и там карат точно такива коли.Сега сигурно ще искараш половината българи,сърби,руснаци.Или казваш на 19-20 вече е искарал парите за ферари,може,може

[alvassareiro]

А всъщност какво искаш да кажеш, това че на запад работят синовете на милионери вече се истърка.Я да видим какво работят тея синове на милионери,с кво ходят на работа,къде живеят,какво могат да си позволят и още повече какво самочувствие имат.Това всеки втори го размахва като байрак ама вече е само легенда.Ся ако синчето е тъпо какво става тате го оставя да копа ли.Бе в Щатите поршета,мерцедеси и ферарита сигурно ги карат от 60 нагоре ,дали си виждал колко 20 годишни и там карат точно такива коли.Сега сигурно ще искараш половината българи,сърби,руснаци.Или казваш на 19-20 вече е искарал парите за ферари,може,може

Ами често синчетата работят във фирмата на баща си, и се изкачват по стълбицата като всеки редови служител. Няма никакви привилегии по рождение. Това какво кара и какво не кара не е толкова важно. Важното е че работи и на това се възпитава.

А у нас синчетата ги правят шефове на агенции.

Ако синчето в САЩ е тъпо, често става пропаднал син и пройдоха.

В САщ децата на богатите се учат на труд още от малки. Според Американското бъро на труда повече от половината американски юноши над 14 години работят, а почти 90% от тези между 16 и 19 години са имали лятна работа или бригада. 77% от американските милиардери очакват децата им да работят през лятната ваканция в средното училище, а над 80% искат децата им да си плащат цялото или част от висшето образование като работят на непълновременни длъжности. Ето на това възпитават милионерите своите деца.

А как е в България? У нас работи този, който е принуден, за да оцелее. Колко синове на богаташи работят??? Некви пикльовци на по 20 години дето или по цял ден бръмчат с колата, или стават шефове на агенции.

[solo]

Преди няколко поста кой какво кара беше много актуално та за това незнам доколко е важно.Значи казваш във фирмата на баща си и се искачва по стълбицата,ама това от личен опит ли го знаеш или просто пак градски легенди щот съм имал такъв колега син на собственика на фирмата,поне 5 човека бяха по способни от него ама той се искачи нагоре по,,стълбицата,,ама това казваш не е привилегия.А да не ти казвам що ,,приятели,,имаше които го ,,подкрепяха,,.А сега познай къде се случва всичко това.Тея синчета дето у нас ги правят шефове на агенции 99%са учили в Европата,примери мисля много дали са кадърни незнам ,/някои са работили в известни финансови институции министър даже такъв имахме/ама пак се чудя как са завършили при тея високи морални ценности,в Европата де.Или казваш щом дойдат в България и от раз се променят.А късно прочетох допълнението.Ми тея дет ходят на лятна работа и бригади ги разбирам,ама мисля че не ходят от зор за пари.Това какво ще кажат ,,милионерите,,за синовете си ,че трябва да си плащат образованието извинявай ама това е шаблон естествено е да го кажат и с тея проценти направо ме разбиваш,па как са изчислили точно какво са казали 80%.

[alvassareiro]

Преди няколко поста кой какво кара беше много актуално та за това незнам доколко е важно.Значи казваш във фирмата на баща си и се искачва по стълбицата,ама това от личен опит ли го знаеш или просто пак градски легенди щот съм имал такъв колега син на собственика на фирмата,поне 5 човека бяха по способни от него ама той се искачи нагоре по,,стълбицата,,ама това казваш не е привилегия.А да не ти казвам що ,,приятели,,имаше които го ,,подкрепяха,,.А сега познай къде се случва всичко това.Тея синчета дето у нас ги правят шефове на агенции 99%са учили в Европата,примери мисля много дали са кадърни незнам ,/някои са работили в известни финансови институции министър даже такъв имахме/ама пак се чудя как са завършили при тея високи морални ценности,в Европата де.Или казваш щом дойдат в България и от раз се променят.

Знам го от проучвания. Да не би да искаш да кажеш, че в България ситуацията е в пъти по-добра от Америка. Абе писна ми всичко очевидно да се оспорва с празни приказки. Да, сигурно и в САЩ има права по рождение, но сравение с България и дума не може да става.

Айде знаем ги тея шефове на агенции, некви сополанковци в Европа учили. Де да имаха американците нашите синчета на богаташите. Абе то някой нямат висше образование. Айде да не цитирам.

Но проблемът не е в шефовете на агенции, а в тея, почти 100% от синовете на заможни и съмнителни бизнесмени, които цял живот не работят, а бръмчат с поршетата и се правят на интересни в дискотеките.

Айде прочети малко проучвания за бизнес културата на САЩ преди да твърдиш, че там получавали всичко по рождение, а тука всички били много кадърни учили в Европа. Смешки. Абе вие къде живеете

[solo]

Не бе приятелю португалец къде видя да казвам че в България не е така както казваш.Просто искам да ти кажа че и извън страната нещата не са толкова розови,че да си оплюваме корена.В любимата ти Германия има толкова ограничени шефове,че даже незнам как СА завършили и как се справят с работата си .Досега казваше че децата на богатите в САЩ не ползват привилегии сега казваш, да имат права по рождение.Каква е тая натрапчива идея да сравняваш и винаги у нас трябва да е по зле,толкова енергия вложи.Ми всичко можеше да стане по лесно казваш ,,срам ме е че съм българин щот не са си измазали къщите искам да съм американец,германец,възможности много,,и нещата си идват на мястото.А ти искаш с всичките тея проценти да ме убедиш че от нас нищо не става,еми поне при мен лично нямаш никакви шансове.Ако се замислиш какво ще да е сравнението което би направил един германец например с Япония,виждал съм го с очите си за това те питам.Ако проявиш интерес ще ти кажа,но без проценти.А и защо само в България ти прави впечатление кои се правят на интересни с поршетата,в Германия как го приемаш това с поршетата де.

[alvassareiro]

Не бе приятелю португалец къде видя да казвам че в България не е така както казваш.Просто искам да ти кажа че и извън страната нещата не са толкова розови,че да си оплюваме корена.В любимата ти Германия има толкова ограничени шефове,че даже незнам как СА завършили и как се справят с работата си .Досега казваше че децата на богатите в САЩ не ползват привилегии сега казваш, да имат права по рождение.Каква е тая натрапчива идея да сравняваш и винаги у нас трябва да е по зле,толкова енергия вложи.Ми всичко можеше да стане по лесно казваш ,,срам ме е че съм българин щот не са си измазали къщите искам да съм американец,германец,възможности много,,и нещата си идват на мястото.А ти искаш с всичките тея проценти да ме убедиш че от нас нищо не става,еми поне при мен лично нямаш никакви шансове.Ако се замислиш какво ще да е сравнението което би направил един германец например с Япония,виждал съм го с очите си за това те питам.Ако проявиш интерес ще ти кажа,но без проценти.А и защо само в България ти прави впечатление кои се правят на интересни с поршетата,в Германия как го приемаш това с поршетата де.

Ама никой не си оплюва корена, просто констатираме как е тук и как е в други страни. Правата по рождение са изключително характерни за България и никак характерни за САЩ. Но да, и в България и в САЩ има изключнения. Но ние говорим кое е специфичното, кое доминира в културата. За конкретно визираните явления за съжаление в България е по-зле и това е. Но не съм казвал, че от нас нищо не става. Точно напротив - българите показват много по-добри резултати в ученето от американците, съмочувствието на българина също е по-ниско от надутите глупави американци и слава богу.

Как е с поршетата в Германия. Първо, там никой не се прави на гъзар и не кара със 150 в населеното място, нито форсира, за да го видят всички какъв пич е.

и второ - там порше имат тези, които могат да си позволят порше. И които са си платили всички останали сметки. Пак да кажа - в Германия и САЩ посоката на явлението е от спечелено обществено положение - т.е ами има пари човека, затова си е купил порше - към показност.

В България е обратното - посоката е от приписано положение. Той пича си мисли, че като излезе с порше, всички ще си помислят че е голяма работа, нищо че не си е платил парното и живее в панелка в Люлин. Важно е какъв образ създава. Не е важно кой е всъщност и какво печели в реалност.

Братовчед ми примерно има порше и го кара, защото е на баща му, а баща му има три фирми и може да си го позволи. Баща ми обаче няма порше, защото е обикновен беден полицай и доходите му не позволяват такива разхищения. Всеки според чергата.

На никой селянин фермер от средния запад в САЩ няма да му мине през ума да си купи порше, дори и на кредит. Но българинът от Люлин или Тетевен балкана ще преобърне, но ще се вози в скъпа кола с тъмни стъкла, нищо че живее в дупка и не си плаща парното. Абе алоо, абе купи си по-евтина кола бе, стига гъзария.

как така се оказа, че една от двете най-скъпи коли в Европа е купена в бедна България. А как така се оказа, че най-беданта Албания има най-много мерцедеси в Европа. АМи затова говорим - показност, която не е подплатена с нищо реално.

Очевидно фирмената култура и управленския стил, и манталитетът е много различен в САЩ, Германия и България, като различия и то съществени има и между трите страни. Е точно за тях говорим. Аз лично не се наемам да съдя кое от трите е по-добро и кое става или не става. Нито едно от тях не е случайно, а щом се прави от няколко милиона, няма как да е лошо.

[solo]

Пак ме вкарваш в приключение,показност казваш ми сам каза в Германия целта е същата.Сега сериозно наистина ли смяташ че тея тук дето карат поршета живеят в панелки в Люлин и са си купили колата да се показват във входа..Значи поршето струва пари щом са си купили значи могат да си го позволят,начина за придобиване на финансите в момента не е тема.Проблемът че ти прави впечатление е друг.Роднината ти имал порше щот баща му и тн.Ама гъзарее на тате с поршето.Извинявай ама да не си му правил данъчна ревизя та казваш че може да си го позволи.Много ми е интересно как се съгласявате с поршетата на германците/купени за гъзария/и колко дразнят тука в България,ама щом имаш порше начи си само гъзар без покритие,само защото си българин,ми може пък да му е подарък от Германия.Казваш няма гонки с такива коли в Германия за гъзарлък,сигурен ли си щот точно в твоя район правят нощно време.И най ми е смешно па как реши че българина с порше не си е платил сметките.Сега понеже ни в клин ни в ръкав се сетих наскоро фалира една доста голяма хамериканска компания ти кажи името като по вещ в статистиката та Обама им отпусна финансова помощ,а те си раздадоха премии в милиончета,какъв гьонсурат/правилно ли я написах тая дума/трябва да си та да си го позволиш.Та незнам кой по,как беше,, фирмена култура,,

[alvassareiro]

Пак ме вкарваш в приключение,показност казваш ми сам каза в Германия целта е същата.Сега сериозно наистина ли смяташ че тея тук дето карат поршета живеят в панелки в Люлин и са си купили колата да се показват във входа..Значи поршето струва пари щом са си купили значи могат да си го позволят,начина за придобиване на финансите в момента не е тема.Проблемът че ти прави впечатление е друг.Роднината ти имал порше щот баща му и тн.Ама гъзарее на тате с поршето.Извинявай ама да не си му правил данъчна ревизя та казваш че може да си го позволи.Много ми е интересно как се съгласявате с поршетата на германците/купени за гъзария/и колко дразнят тука в България,ама щом имаш порше начи си само гъзар без покритие,само защото си българин,ми може пък да му е подарък от Германия.Казваш няма гонки с такива коли в Германия за гъзарлък,сигурен ли си щот точно в твоя район правят нощно време.И най ми е смешно па как реши че българина с порше не си е платил сметките.Сега понеже ни в клин ни в ръкав се сетих наскоро фалира една доста голяма хамериканска компания ти кажи името като по вещ в статистиката та Обама им отпусна финансова помощ,а те си раздадоха премии в милиончета,какъв гьонсурат/правилно ли я написах тая дума/трябва да си та да си го позволиш.Та незнам кой по,как беше,, фирмена култура,,

Фалира, така е. И злоупотреби имаше и то големи. Въпросът е

1. Това не са мнозинството американски компании. А в България е. Самата държава, за бизнеса не ми се мисли.

2.Я гледай как реагира държавата и обществото на подобни машинации. Веднага в затвора. Не толелира и за минута и никой не му пука чичката на кой сенатор е човек.

А тука какво правим. Нищо.

Е, вярно, сега Бойко изкарва на бял свят машинациите. Ама защото има интерес. И няма да пипне свойте хора. нито на петър диков и брат му далаверите ще раздуха, нито ма милен велчев, той е човек на царя, а царя го вкара в политиката. Е така е.

В Америка като се случи нещо, веднага 20 години затвор. А в България колко като цитираните от теб има - и знаеш ли къде са. В парламента.

А тука как е???

Да, братовчед ми гъзарее, щот е на 18, ква да прави детето. Ползва го, за да ходи на работа. Нищо че баща му е милионер. Детето работи - автомонтьор е и скоро ще си купи своя кола. Е няма да е порше, защото не изкарва достатъчон.

А тука в България зрели хора гъзареят. Е това е страшното. Щото там гъзар над 30 няма да видиш. Нямат време, работят хората. Да спечелят пари, и тогава да си купят.

Приписано обществено положение. Потърси в Гугъл що е то и къде го има.

Колко студенти познавам с поршета в студенски град знаеш ли. Абе живеят в пълна мизерия, ама порше и бмв карат нали. С кинтите на тате, той не им го е дал да го карат като братовчед ми, неее. тате им го е купил, а той кара лада.

[mitaca]

Ама никой не си оплюва корена, просто констатираме как е тук и как е в други страни. Правата по рождение са изключително характерни за България и никак характерни за САЩ. Но да, и в България и в САЩ има изключнения. Но ние говорим кое е специфичното, кое доминира в културата. За конкретно визираните явления за съжаление в България е по-зле и това е. Но не съм казвал, че от нас нищо не става. Точно напротив - българите показват много по-добри резултати в ученето от американците, съмочувствието на българина също е по-ниско от надутите глупави американци и слава богу.

Това разбира се не е вярно. Правата по "рождение" са повече в САЩ отколкото в Б-я семейство Кенеди, семейство Буш. А в Б-я Луканов и Станишев, ама знаем защо .

Как е с поршетата в Германия. Първо, там никой не се прави на гъзар и не кара със 150 в населеното място, нито форсира, за да го видят всички какъв пич е.

Това също не е вярно, "никой" е много тежка дума. Ако сега "скокна" до Германия и заснема някое "пишлеме" ще кажеш, че това е изключението дет потвърждава правилото нали?

и второ - там порше имат тези, които могат да си позволят порше. И които са си платили всички останали сметки. Пак да кажа - в Германия и САЩ посоката на явлението е от спечелено обществено положение - т.е ами има пари човека, затова си е купил порше - към показност.

А тук не е така, така ли? Дай някакво изследване за това, че тези с поршетата не са си платили сметките. Поне не са много - иначе писаниците са ти просто нон сенс. А тук не е от обществено положение така ли? Нееее това просто не е вярно.

В България е обратното - посоката е от приписано положение. Той пича си мисли, че като излезе с порше, всички ще си помислят че е голяма работа, нищо че не си е платил парното и живее в панелка в Люлин. Важно е какъв образ създава. Не е важно кой е всъщност и какво печели в реалност.

Колко люлинци в панелка с Порш познаваш? Аз нито един не зная. Ако пишеш за синчетата те в Люлин не живеят, и в Овча купел тоже. Има 2 или 3 ламбургинита в София, те сигурно са от "Факултето" или от "Хаджи Димитър"?

Братовчед ми примерно има порше и го кара, защото е на баща му, а баща му има три фирми и може да си го позволи. Баща ми обаче няма порше, защото е обикновен беден полицай и доходите му не позволяват такива разхищения. Всеки според чергата.

На никой селянин фермер от средния запад в САЩ няма да му мине през ума да си купи порше, дори и на кредит. Но българинът от Люлин или Тетевен балкана ще преобърне, но ще се вози в скъпа кола с тъмни стъкла, нищо че живее в дупка и не си плаща парното. Абе алоо, абе купи си по-евтина кола бе, стига гъзария.

ТОВА НЕ Е ВЯРНО! Ще отида специално в Тетевен и ще питам що кои имат порш и дали си плащат сметките. Ааа и дали гледат домати и краставици или свине (че Тетевен не е "фермерски" град.

как така се оказа, че една от двете най-скъпи коли в Европа е купена в бедна България. А как така се оказа, че най-беданта Албания има най-много мерцедеси в Европа. АМи затова говорим - показност, която не е подплатена с нищо реално.

Ахаа и тоз дет я е купил живее в панелка ли? Или не си плаща сметките? Даваш толкова смесени примери, а и ти ги смесваш още повече.

Очевидно фирмената култура и управленския стил, и манталитетът е много различен в САЩ, Германия и България, като различия и то съществени има и между трите страни. Е точно за тях говорим. Аз лично не се наемам да съдя кое от трите е по-добро и кое става или не става. Нито едно от тях не е случайно, а щом се прави от няколко милиона, няма как да е лошо.

Това си е съвсем друг въпрос и по-добре да не го зачекваме.

[mitaca]

А между другото преди няколко дни в Германия гръмна голям скандал с купени дипломи, под въпрос са даже големи и известни университети. Егати културата .