Кой е командвал българската армия при Ихтиман 986 г.?

[Armand O'BOLG]

Сподели ги тези странни неща.

Нали това правя?! Който иска възприема, който не иска остава да се носи по течението! Виж Гербов какво направи с надписа от Балши! Защо не се захванеш с останалите - например от времето на цар Самуил и дастигнеш до този на Пресиан! Можеш да откриеш любопитни нещица!

[Aspandiat]

[Resavski не те насилвам да си променяш мнението! За тебе е така, за мен - не! Специално съм анализирал имената и топонимите, които са споменати в хрониките от времето на Комитопулите - не можеш да си представиш какви странни неща има!

Някакво ново и важно откритие ли си направил относно комитопулите?

[resavsky]

Армандо уважавам мнението за Абария / Бер но не си прав поне според мен.Дай другите си виждания.

[Armand O'BOLG]

Някакво ново и важно откритие ли си направил относно комитопулите?

Aspnadiat - нищо ново, все същото, както преди! Ти поне би трябвало да го знаеш, а ако още не си го разбрал - питай А. Съботинов. Чудно ми е че миналия път ми каза, че не го познаваш, а във Фейсбука или Нетлога - сте приятели! Просто четем по различен начин едни и същи неща - особено аз и ти! Въпросният топоним Абария е споменат, струва ми се, при Товма Арцруни по името Абро във връзка с замяната на земите на цар Сенекерим. Не току тъй самуиловите наследници и бойци са препратени във Васпуракан, а васпураканци получават Себастия, Абро и други византийски земи!

Resavski - Всяко нещо - с мярка! Споделям, колкото мога!!! Обаче забележи, колко се прецаквам - например в случая с Елемаг. Когато обясних на този и онзи какво би могло да е и какво не би могло, изгубих удоволствието да чета и слушам дълбокомислените високонаучни анализи и коментари като напр. онзи на тюрколога Добрев или преди това- на Руси Стойков. Същото би се случило и с други такива "прабългаризми", например ето един който страшно ме кефи: Димитър Овчаров счита Кракра за "древно тотемно понятие, въплъщаващо красотата и устремеността на птица"! Е, кажи ми как да не падна от стола и да не приритвам на пода от смях?!

[проф. Добрев]

Aspnadiat - нищо ново, все същото, както преди! Ти поне би трябвало да го знаеш, а ако още не си го разбрал - питай А. Съботинов. Чудно ми е че миналия път ми каза, че не го познаваш, а във Фейсбука или Нетлога - сте приятели!

Resavski - Всяко нещо - с мярка! Споделям, колкото мога!!! Обаче забележи, колко се прецаквам - например в случая с Елемаг. Когато обясних на този и онзи какво би могло да е и какво не би могло, изгубих удоволствието да чета и слушам дълбокомислените високонаучни анализи и коментари като напр. онзи на тюрколога Добрев или преди това- на Руси Стойков. Същото би се случило и с други такива "прабългаризми", например ето един който страшно ме кефи: Димитър Овчаров счита Кракра за "древно тотемно понятие, въплъщаващо красотата и устремеността на птица"! Е, кажи ми как да не падна от стола и да не приритвам на пода от смях?!

Е, добре, и аз го познавам този млад човек - много интелигентен млад човек, юрист, навярно с добра работа. Защо му трябва да се занимава и с лингвистика и да гради въздушни кули върху Счетоводителските Пясъци?

А ти лично си лишен от всякаква мярка и благоприличие, защото без да имаш и понятие от Тюркология и Прабългарска Етимология, си позволяваш да ругаеш специалистите, които са си казали мнението по въпроса!?

Ами запази си тогава перверзното удоволствие, като не ме четеш и толкова!

[проф. Добрев]

Обяснявах, че "арабското име на Средец - Абария" е по-вероятно да е малко попроменено име на град, който се изписва и произнася по сходен начин, но не и на Средец. Такъв би могъл да бъде Бер (Верия)!

Какво арабско име на Средец?

Арабите и до София ли са стигали?

Ние тук в научен форум ли се намираме или в .......?

[проф. Добрев]

Някакво ново и важно откритие ли си направил относно комитопулите?

Явно направил е не важно, а глобално значимо и съществено научно откритие!

Но не за Комитопулите, а за имената и топонимите от времето на Комитопулите!

Бре, този наистина им изяде хляба на езиковедите, жалко за хорицата!

Но дано това столетие да видим нещо конкретно, само и то да не е като "арабското име на Средец"!

[проф. Добрев]

Армандо я прочети внимателно Яхия - той говори за Абария като "центъра на българската земя".

Как според теб Бер отговаря на това описание?

Вие искате прекалено много от него, защото той дори и да успее да го прочете, пак няма да разбере нищо!

Всъщност тук Абария е име на Верея, дн. Караферия, Бер, който го обсажда и превзема Самуил през 989 г. по време на голямата си военна кампания на юг и югозапад.

В тази си форма името очевидно е плод на преводаческо творчество върху арабската му графика примерно във вида ал-б-рйа, където поради незнаене на изходния ойконим се възстановява не Е, а А.

А "комптентността" на този тук велик капацитет по всичко се простира до там да повтаря изводите на преводача, направени на основата на един не особено коректен графологически анализ.

Но дано този път да прочете и проф. Златарски, за да се убеди, ако изобщо му стига акъла за това, че етимологичен анализ се прави единствено и само при достатъчно коректно-ясно експлицирана културно-историческа основа или от субектвно-индивидуална гледна точка, при минимално-допустима историографска компетентност на лингвиста етимолог.

И употребили хитрость оба сына Самуила, [21] царя болгар 143, которых Иоанн Цимисхий взял и держал в заключении во дворце, и бежали из своего места заключения на лошадях, которых они приказали держать наготове для себя. И когда они очутились на перевале ведущем в Болгарию, обе лошади, на которых они сидели, остановились. И слезли они с них и скрылись в горах, боясь быть догнанными, и пошли пешком. И опередил старший из них на пути младшего своего брата. И был он переодетым, и заметила его толпа болгар, которые охраняли ту гору от разбойников. И выстрелил один из них в него, не узнав его, так как он был один 144 и убил его. И пришел по следам его младший брат и объявил им кто он. И увели они его и потом сделали своим царем.

И был у него раб, известный под именем Комитопула 145, и действовал тот за одно с ним, и собрались к нему болгары и воевали страны греков. И отправился против них царь с большим войском и подошел к их городу, именуемому Абарией 146, и осадил его. И пошел слух по его войскам ночью, что перевал им отрезан. И обратился тогда в бегство царь и все его войско во вторник 17 Аба (Августа) 1297 (986) т. е. 7 Рабиа II 376 147 и устремились к перевалу. И преследовали его болгары и разграбили его обоз и казну, и погибло многое множество его войска. И было это в десятом году его царствования.

146) Абария *** читают оба списка Яхъи, рукописи ал-Макина и турок. В этом чтении мы должны видеть смешение с упоминаемым ниже городом Бариею ***, смешение, в котором виноваты по всей вероятности переписчик, снабдившие представлявшееся им без диакритических точек имя *** теми же точками, какие имело другое несколько раз встречающееся, т. е. ***, так как они приняли оба города за один и тот же. Я полагаю, что в основание формы *** (с точками ***) легло первоначальное *** (с точками ***, 'т-ри-а-д-фа, т. е. . Изменения, которым подвергаются имена собственные, особенно иностранные, под пером переписчиков благодаря несовершенству арабской азбуки, бывают часто так значительны, и вместе с тем так случайны, что переход первоначального *** в *** не представляет ничего необычайного. Во всяком случае несомненно, что разумеется под Абарией Триадица или Средец, как это и доказано уже на основании несколько сокращенного рассказа ал-Макина В. Г. Василевским. 1. с. 142-143.

И встретил царь Василий болгар и обратил их в бегство и взял в плен их царя и возвратил его в темницу, из которой он бежал. И спасся Комитопул, начальник его войска, и управлял государством болгарским. И оставался царь Василий враждовать с ними и воевать их страны в течение четырех лет. И выступал он зимою в области земля болгарской и воевал и полонил, и взял в течение этого времени несколько их крепостей, и удержал за собою некоторые из них и разрушил из них те, которые по его мнению не могли быть удержаны. И разрушил город Барию 183 в числе тех, которые разрушил.

183)

А. читает *** без точек, В. и ал-Макин *** Бариа, турок — Абариа. — Яхъя нам не сообщает, в каком именно году была взята Бариа, но мы знаем из Асохика, пер. Эмина, стр. 188, что это случилось в 991, и вероятно в конце этого года. — Четыре года (991-995), по словам Яхъи, император воюет с болгарами, [229] берет в плен бежавшего в 986 г. из Константинополя болгарского царевича и одерживает многие победы над болгарами. Тут решительно все резко противоречит общепринятому взгляду на ход болгарского восстания и хронологию царствования Василия. Оказывается, что как раз в те годы, когда по словам А. Гильфердинга (a. Собр. соч. I, 213 и 241; ср. Дринова, Южные славяне и Византия, стр. 144, Jirecek, Gesch. der Bulgaren, p. 193.) «ни болгаре, ни Византия не предпринимали друг против друга никаких важных действий», шла упорная борьба с ними самого императора, увенчавшаяся победой последнего.

Предоставляя специалистам полную оценку и критику показаний Яхъи, я должен однако же заметить, что по моему мнению сам император в эти годы скорее был в Македонии, чем в Азии. Мы имеем у Яхъи и Асохика целый ряд несомненных хронологических данных, весьма точно определяющих годы его походов в Сирию и Иверию, и кроме того внутренняя вероятность говорит, мне кажется, всецело против возможности каких-нибудь экспедиций в Иверию и тому подобные отдаленные страны немедленно по окончании междоусобицы. Первою заботою Василия по необходимости должны были быть болгарские дела. Это не мешало ему конечно посылать какой-нибудь отряд и против Давида или других сообщников Варды Фоки в Азии. Виноват во всей хронологической путанице Скилиций-Кедрин, который отмечает слишком рано смерть Давида Куропалата; см. выше, прим. 178.

Беглый болгарский царевич, опять взятый в плен, упоминается тоже у Скилиция-Кедрина, только опять в несколько другой обстановке. Он является правителем Скопля, от имени Самуила, и изменнически передает этот город грекам во время похода 1002-аго года; см. Гильфердинга 1. с. I, 249, Racki, Borba Juznih Slovena в Rad. Jugosl. Akad. XXIV, 122-23. На коренную разницу во взглядах на роль этого последнего [230] представителя древней болгарской династии у Яхъи и византийцев мы имели уже случай указать; см. стр. 188. — Издание ал-Макина здесь, как и выше, опускает именно весьма любопытное известие о Комитопуле и тем совершенно затемняет рассказ Яхъи. Но берлинская рукопись и турок опять сходятся с Яхъей. В берл. рук. наше место гласит (a. Cod. Berol. f. 163a.): (арабская цитата).

т. е. «И встретился царь Василий с болгарами и разбил их и взял в плен их царя и заключил его в темницу и спасся К-м-ту-ф-л-с, начальник его войск и стал управлять государством болгарским. И оставался царь Василий, проходя по их (земле) и воюя их страны четыре года» и пр.

У турка же (b. Л. 203b.) читается следующее: (арабская цитата).

«Василий, воевав с болгарами, взял их бегов (c. В списке ал-Макина, с которого переводил турок, вероятно стояло *** (их царей) вм. *** (их царя).) и заключил в темницу. Их военачальник, убежав, вслед за тем управлял государством улгар (d. Здесь и в следующей строке и еще кое-где турок пишет так вм. болгар. На л. 216a он объясняет: «в 408 году, в месяце Шеввале, царь пошел в государство болгар, которых ныне называют улгарами» (олгарами). Ср. ниже, прим. 358.). Василий [231] проходил в четыре года государство улгар, и взял их крепости и замки. Те, которые могли быть удержаны, он удержал, а неудержимые он опустошил и разрушил. Из числа разрушенных им был город Абариа. По истечении четырех лет он опять пришел в Константинополь».

Самуил след смъртта на Арон според думите на Иван Скилица станал самовластен ( ), т. е. той вече не разделял властта с никого и цяла България сега преминала под негово управление начело с номиналния цар Роман. Заедно с това бил сложен край на всички възможни вътрешни сътресения под влиянието на византийското правителство, а пък с подновяването на гражданската война във Византия с избухването на бунта на Варда Фока и на Евстатий Малеин през август 987 г. се давала възможност на Самуил и българите свободно да продължат войната. И наистина Скилица съобщава, че “Самуил и другите местни воеводи ( ) като получили свобода да действуват безнаказано, когато той [императорът] бил зает с въстанията, немалко тревоги причинили на ромейските власти”.

Обаче де са действували българите и в какво се състояли тия тревоги, Скилица нищо не посочва. Нещо повече ни дава Яхъя, [6] който пише: “И през времето на бунта на Фока и когато император Василий бил зает с войната против него, българите се възползували и нападнали ромейската страна няколко пъти и я опустошавали до гр. Салуника и правили нападения на ония ромейски области, които са на запад.” [7] И тъй, в периода от 14. XI. 987 до 13. IV. 989, т. е. докато траела гражданската война, българите нападали “много пъти”, т. е. постоянно и техните нападения се простирали в Солунската област и в ромейските области, които били на запад, но понеже Солунската област се намира “на запад”, разбира се, от столицата, то под другите области, които се определят като “западни” очевидно от Солун, ще трябва да разбираме несъмнено тия, които още се намирали под властта на Византия, а това са Драчката тема и Епир.

Тия две области в 995/6 г. се намирали вече в ръцете на българите, а понеже след 989 г. не става нийде дума, че те са били завоювани от Самуил, то имаме достатъчно основание да приемем, че Самуил през посоченото време обърнал вниманието си тъкмо към тях, главно към Драчката тема, която била от голяма важност за византийците, понеже тя служела като главна база за техните военни и търговски интереси на Адриатическо море и за връзка с южноиталианските им владения. За да унищожи ромейската власт по Адриатика и да се освободи от всяка опасност откъм тила, Самуил при съдействието на западнобългарските местни воеводи завоювал и тая област заедно с град Драч, който му се е предал без голям отпор 1) в силата на роднинските връзки с тогавашния протевон (кмет) на града Иван Хрисилий, за чиято дъщеря Агата според добавката на епископ Михаил Самуил бил женен и от тоя брак се родил Гаврил-Радомир, [8] и 2) поради беззащитното положение на града, който бил предоставен на своята съдба в даденото време. [9] Тогава вероятно е била присъединена към българската държава и областта Епир.

Едновременно с тия завоевания българите, както видяхме, нападали и опустошавали и Солунската тема дори до самия Солун. В какво се изразявали тия опустошения, изворите също не съобщават; но едно е вън от всяко съмнение, че тия нападения и опустошения са имали за цел да подготвят и улеснят превземането на Солун, който бил един от главните обекти на Самуиловите завоевания и чийто ред сега дохождал, особено след превземането на Драч. Но преди да пристъпи към тая трудна задача, на Самуил се налагало предварително да завоюва главните крепости в Солунската тема, превземането на една от които се отнася тъкмо към даденото време. Лъв Дякон, като говори за появяването на нова комета и за някакви огнени стълбове, които се показвали в тъмна нощ на северната част на небето, изтъква, че тия явления предсказвали станалото след това превземане на Херсон от тавроскитите (русите) и завладяване на Верея от мизите (българите). [10]

Въпросната комета се явила през април 989 г., [11] следователно Верея (днешна Караферия, Бер) минала в български ръце през втората половина на същата година. [12] Към това време ще трябва да отнесем и завладяването на силната и важна крепост Сервия ( , днешния град Селфидже), която се отбранявала от ромейския стратег Магирин и двама таксиарси (хилядници), всеки със своята хиляда. Българският воевода Димитър Полемархий след едногодишна обсада можал само с хитрост да излови стратега и таксиарсите, след което тоя от природата укрепен и непревзимаем град бил завзет без кръвопролитие. [13]

[resavsky]

Ако говорим за кампанията от 986 г. никаква Верея не е обсаждана.Обсаден е единствено и само Средец.

[Armand O'BOLG]

Ако говорим за кампанията от 986 г. никаква Верея не е обсаждана.Обсаден е единствено и само Средец.

Уважаеми колеги, ще си позволя една последна забележка във връзка с индивида Добрев, след което ще престана да се и ви занимавам с проблемите, които създава на себе си и околните. Ако прочетете постовете преди неговите ще разберете, че в край на краищата достигнахме с Resavski до съгласието че Бер никога не е бил ВерЕя и синонимичният топоним е точно и само ВерИя, но в неговите постове има поне на три места отново сгрешеното Верея, които си е синонимично на Берое, Стара Загора. Много по-неприятна ми се струва обаче грешката, която допуска, изписвайки на две места "Бер, дн. Караферия". Няма смисъл да ви припомням, че Караферия е днешното име на Бер само в размътените мозъци на туркофилите, които демонстрират по този начин реваншизма си!

[Tyroglyphos]

Бер никога не е бил ВерЕя и синонимичният топоним е точно и само ВерИя, но в неговите постове има поне на три места отново сгрешеното Верея, които си е синонимично на Берое, Стара Загора

ВерИя и ВерЕя са различни транскрипции на гръцкото Βεροια, което се употребява като название и за македонския, и за тракийския град.

"Верия" е по новогръцкото произношение, където "В" е "в", а "οι" - "и".

Във "Верея" "В" пак е по новогръцкото произношение, но "οι" e "e" според латинската транскрипция "Beroea" или опростено "Berea" (например в "Итинерария на Антонин" за македонския град).

Така че ако приемем "Верея" за грешна транскрипция, то тя е еднакво грешна и за тракийския, и за македонския град (който в съвременни научни текстове на западни езици дори се среща изписан като "Veroea" ).

[Armand O'BOLG]

ВерИя и ВерЕя са различни транскрипции на гръцкото Βεροια, което се употребява като название и за македонския, и за тракийския град.

"Верия" е по новогръцкото произношение, където "В" е "в", а "οι" - "и".

Във "Верея" "В" пак е по новогръцкото произношение, но "οι" e "e" според латинската транскрипция "Beroea" или опростено "Berea" (например в "Итинерария на Антонин" за македонския град).

Така че ако приемем "Верея" за грешна транскрипция, то тя е еднакво грешна и за тракийския, и за македонския град (който в съвременни научни текстове на западни езици дори се среща изписан като "Veroea" ).

Tyrogliphos - понеже си изключил личните съобщения не мога да ти кажа какво мисля за лингвистичните ти схващания - сам се досети!!!След като, според теб, имаме такава свобода на изписване на имената и названията мога ли да те изписвам Tyroglist? Това би било нещо като "червей в сиренето"! Ето ти Уикипедията, поради липса на друг източник в момента - "Бер или Верия (понякога Караферия, на гръцки: Βέροια, Верия, на турски: Karaferye, Караферие, на арумънски: Veryea)"! Някъде да виждаш Верея като синоним на топонима?

[Tyroglyphos]

Tyrogliphos - понеже си изключил личните съобщения не мога да ти кажа какво мисля за лингвистичните ти схващания - сам се досети!!!

Не съм изключил личните съобщения, а ако изложените от мен факти не ти допадат, съжалявам. Ако пък те интересува личното ми становище, не употребявам смесената транскрипция "Верея" нито за македонския, нито за тракийския град. Използвам я само за... млякото "Верея".

Ето ти Уикипедията, поради липса на друг източник в момента - "Бер или Верия (понякога Караферия, на гръцки: Βέροια, Верия, на турски: Karaferye, Караферие, на арумънски: Veryea)"! Някъде да виждаш Верея като синоним на топонима?

Изключително меродавен източник, няма що (макар че и в тамошната статия виждам поне два пъти Верея, а и на арумънски е с "е" ).

Ето ти и на тебе китка цитати от научни издания, които са достъпни в интернет и всеки може да провери:

В. Кънчов. Македония - етнография и статистика:

"По такъвъ начинъ били заселени съ турци още при самото покоряванье старитѣ градове Воденъ, Верея, Битоля, Костуръ, Охридъ, Тетово, Кратово, Кочани, Щипъ, Струмица, Петричъ, Мелникъ, Сѣръ, Драма, Кавала и др."

"Въ Солунъ, Сѣръ, Верея, Кожани често се виждатъ живи, подвижни, лукави турци съ чърни коси, подвижни, чърни очи и орлови носове."

"Селата сѫ разположени въ политѣ на планина Шапка (клонъ отъ Олимпъ), захващатъ долината на Бистрица и минаватъ малко по лѣвия ѝ брѣгъ, дѣто е разположенъ градъ Верея, наричанъ отъ българитѣ Беръ, а отъ турцитѣ Кара Фери."

В. Златарски. История на българската държава през средните векове, І, 2:

"Лъв Дякон, като говори за появяването на нова комета и за някакви огнени стълбове, които се показвали в тъмна нощ на северната част на небето, изтъква, че тия явления предсказвали станалото след това превземане на Херсон от тавроскитите (русите) и завладяване на Верея от мизите (българите). [10] Въпросната комета се явила през април 989 г., [11] следователно Верея (днешна Караферия, Бер) минала в български ръце през втората половина на същата година."

П. Петров. Образуване на българската държава:

"В Солунското поле, което се простирало чак до гр. Верея (Бер), имало селища, които били зависими от различни сили..."

П. Петров, Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония:

"С третата грамота, издадена между 1020 и 1025 г., към архиепископията били присъединени още две епископства - Стаг и Верея (Бер)."

"Гръцки извори за българската история":

Грамотата на Василий ІІ (ГИБИ VІ) - "Настоящият сигилий на царство ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископии, именно на Сервия, на Стаг и на Верея, защото и те лежат в българските предели... на епископа на Верея 30 клирици и 30 парици...

Скилица - Кедрин (ГИБИ VІ, прев. В. Тъпкова-Заимова):

"На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединил управителят на Верея Добромир, който предал на императора града и получил титлата антипат..."

"Пътьом той превзел крепостта Восоград и я изгорил, възстановил Верея, а всичко около Острово и Молиск опустошил и унищожил..."

Йоан Камениат (ГИБИ V, прев. М. Войнов): "Тази долина върви на запад и се простира до други високи и големи планини, където се намира градът на име Верея..."

Пътеводител от Хиерокъл (ГИБИ ІІ) - ... Тесалоника, Пела, Европос, Диос, Верея, Еордея, Едеса ...

Епархийски списъци (ГИБИ ІV и VІІ) - На Тесалоника ... (са подчинени) епископът на Китрос (дн. Китрос), епископът на Верея (дн. Бер)...

Типик на манастира Пантократор (ГИБИ VІІ): "... проастият Света Галактерия, който бе подарен на манастира от някои солунчани; императорското имение във Верея, което бе подарено на царство ми от севаста господин Мануил Вотаниат заедно с планинските пасища и останалите му имущества."

Ана Комнина (ГИБИ VІІІ):

"Тя тече отгоре, от близките на Мизия планини, и протичайки след това покрай много места, разделя на източни и западни земите, намиращи се около Верея и Солун..."

"Отпратен и оттам с празни ръце, той преминал през Соск и през Сервия отишъл във Верея..."

Георги Акрополит (ГИБИ VІІІ):

"След като Солун и Верея бяха подчинени под властта на императора..."

"Като излязох от Солун, аз дойдох във Верея..."

"След като плячкосали Верея, те се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и добра за отглеждане на коне..."

Теодор Скутариот (ГИБИ VІІІ):

"И тъй Солун и Верея били под властта на императора..."

"А преторът и великият логотет, излизайки от Солун, пристигнал във Верея..."

[Armand O'BOLG]

Не съм изключил личните съобщения, а ако изложените от мен факти не ти допадат, съжалявам. Ако пък те интересува личното ми становище, не употребявам смесената транскрипция "Верея" нито за македонския, нито за тракийския град. Използвам я само за... млякото "Верея".

Изключително меродавен източник, няма що (макар че и в тамошната статия виждам поне два пъти Верея, а и на арумънски е с "е" ).

Ето ти и на тебе китка цитати от научни издания, които са достъпни в интернет и всеки може да провери:

В. Кънчов. Македония - етнография и статистика:

"По такъвъ начинъ били заселени съ турци още при самото покоряванье старитѣ градове Воденъ, Верея, Битоля, Костуръ, Охридъ, Тетово, Кратово, Кочани, Щипъ, Струмица, Петричъ, Мелникъ, Сѣръ, Драма, Кавала и др."

"Въ Солунъ, Сѣръ, Верея, Кожани често се виждатъ живи, подвижни, лукави турци съ чърни коси, подвижни, чърни очи и орлови носове."

"Селата сѫ разположени въ политѣ на планина Шапка (клонъ отъ Олимпъ), захващатъ долината на Бистрица и минаватъ малко по лѣвия ѝ брѣгъ, дѣто е разположенъ градъ Верея, наричанъ отъ българитѣ Беръ, а отъ турцитѣ Кара Фери."

В. Златарски. История на българската държава през средните векове, І, 2:

"Лъв Дякон, като говори за появяването на нова комета и за някакви огнени стълбове, които се показвали в тъмна нощ на северната част на небето, изтъква, че тия явления предсказвали станалото след това превземане на Херсон от тавроскитите (русите) и завладяване на Верея от мизите (българите). [10] Въпросната комета се явила през април 989 г., [11] следователно Верея (днешна Караферия, Бер) минала в български ръце през втората половина на същата година."

П. Петров. Образуване на българската държава:

"В Солунското поле, което се простирало чак до гр. Верея (Бер), имало селища, които били зависими от различни сили..."

П. Петров, Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония:

"С третата грамота, издадена между 1020 и 1025 г., към архиепископията били присъединени още две епископства - Стаг и Верея (Бер)."

"Гръцки извори за българската история":

Грамотата на Василий ІІ (ГИБИ VІ) - "Настоящият сигилий на царство ни се даде на пресветата архиепископия на България, за да обладава тя безпрепятствено следните епископии, именно на Сервия, на Стаг и на Верея, защото и те лежат в българските предели... на епископа на Верея 30 клирици и 30 парици...

Скилица - Кедрин (ГИБИ VІ, прев. В. Тъпкова-Заимова):

"На следната година императорът пак потеглил срещу българите през Солун. Към него се присъединил управителят на Верея Добромир, който предал на императора града и получил титлата антипат..."

"Пътьом той превзел крепостта Восоград и я изгорил, възстановил Верея, а всичко около Острово и Молиск опустошил и унищожил..."

Йоан Камениат (ГИБИ V, прев. М. Войнов): "Тази долина върви на запад и се простира до други високи и големи планини, където се намира градът на име Верея..."

Пътеводител от Хиерокъл (ГИБИ ІІ) - ... Тесалоника, Пела, Европос, Диос, Верея, Еордея, Едеса ...

Епархийски списъци (ГИБИ ІV и VІІ) - На Тесалоника ... (са подчинени) епископът на Китрос (дн. Китрос), епископът на Верея (дн. Бер)...

Типик на манастира Пантократор (ГИБИ VІІ): "... проастият Света Галактерия, който бе подарен на манастира от някои солунчани; императорското имение във Верея, което бе подарено на царство ми от севаста господин Мануил Вотаниат заедно с планинските пасища и останалите му имущества."

Ана Комнина (ГИБИ VІІІ):

"Тя тече отгоре, от близките на Мизия планини, и протичайки след това покрай много места, разделя на източни и западни земите, намиращи се около Верея и Солун..."

"Отпратен и оттам с празни ръце, той преминал през Соск и през Сервия отишъл във Верея..."

Георги Акрополит (ГИБИ VІІІ):

"След като Солун и Верея бяха подчинени под властта на императора..."

"Като излязох от Солун, аз дойдох във Верея..."

"След като плячкосали Верея, те се разположили на лагер в земята на Воден, която е равна и добра за отглеждане на коне..."

Теодор Скутариот (ГИБИ VІІІ):

"И тъй Солун и Верея били под властта на императора..."

"А преторът и великият логотет, излизайки от Солун, пристигнал във Верея..."

Като умел езиковед вероятно ти е известно, че има хора които пишат лястофичка вместо лястовичка. Това може би ще ти обясни защо група невежи преводачи са използвали неправилно източници или са тиражирали сгрешеното Верея вместо Верия. Отделихме прекалено време и място, за да си изясняваме грешки на разни цървули (без извинение), манипулатори и откровени подправячи, фалшификатори на историята като Василка. Повод за дискусията около Верея-Верия беше употребеното от ал-Макин Абария. Ето друг един списък от автори, които отделят специално място и анализират топонимичното название, както и похода - Антон Съботинов, Георги Баласчев, Васил Аврамов, Димитър Радулов, Ани Данчева-Василева, Христо Тодоров-Бемберски. А ето и едно специализирано изследване върху имената на София -"Имената на нашата столица през вековете" на Живка Велкова. Играл съм си да правя карти на тези походи, да анализирам топонимите и да си обяснявам нещата, така че предпочитам да давам полезни съвети вместо да спамя и да си изяснавам личните отношения! Нали ти е пределно ясно, че трябва да предпочитаме Верея да си остане за Стара Загора, а Верия за Бер -от чисто прагматични съображения или и това не ти е ясно?

[Aspandiat]

Всъщност за какво спорите?

[Armand O'BOLG]

Всъщност за какво спорите?

Основно върху топонима и неговата идентификация, защото когато някои наши учени приемат Верея вместо Верия, чуждестранните изследователи (напр. Храч Бартикян, Зохраб Касабян и др.) им се доверяват и "доразвиват" грешката, тоест - приемат че става дума за Стара Загора. По същия начин например в Продължителя на Теофан освен въпросният топоним е сгрешен поне още един - Девол, който Х. Бартикян обърква с Диавена и твърди че е Ямбол. И това са все изследователи, които се предполага да познават малко по-добре българската история. Идентификацията е важна, защото употребеното от ал-Макин Абария в описанието на похода на имп. Василий ІІ е отправна точка, която се среща само при него. Редица изследователи опровергават идентификацията му със София и намират паралели в похода на Лев Мелисин към Телнаси. В първия поход Кондостефан излиза виновен, а във втория - Бринга (Йосиф Фринг). Ако Телнаси е Ниш вероятно можем да приемем, че става дума за един и същ поход, но има и един сериозен проблем - при първия имп. Василй І - се връща във Филипополис и там намира Лев Мелисин, а във втория случай Лев Мелисин е с армията и я командва. Такива работи!