Рушенето на историческите паметници в днешно време

[Galahad]

В днешното време на ликвидация на държава и нация често във форумите се изнася информация за съсипаните предприятия, за закриване на болници и училища и др. под. В подобни условия е необходима и тема за паметниците на културата, които се рушат било от немърливост, било от безпаричие, било от иманяри, било за да се заграби теренът, на който са построени.

Като за начало пускам една от малкото средновековни къщи запазени изцяло до края на ХХ век. Тъй като не са правени проучвания около сградата, а и тя се е използвала без прекъсване да вт. пол. на ХХ век е трудно да се даде точна датировка, но съдейки по преданието и архитектурата на постройката тя вероятно е от 15-16 век.

Бельовата къща в Самоков

[КГ125]

Наистина.... Добре, че разполагаме с фотографията поне, да се запазят тези неща. Къщата е много интересна, защото не е в "османски стил". Поне така личи от това, което може да се види на снимката.

[Doris]

Някои паметници пък се разрушават от археолози. Преди 3 години археолози разкопаха една от могилите на Свети Илийските възвишения. Цялата пръст беше изровена и пресята. Намерили само една монета и били много недоволни. Останките от гроб и три концентрични зида бяха зарязани като нещо без стойност за тях. Имаше един интересен камък от бял мрамор точно в средата - той след немного време изчезна, а зидовете без защитата на земната покривка сигурно вече са се съборили. Нещо, сътворено преди хилядолетия беше разрушено заради една монета и може би някоя дисертация или дипломна работа.

[КГ125]

А днес, на тази дата, си мисля, че има и някои паметници, които са за събаряне, други за възстановяване....

[Galahad]

А днес, на тази дата, си мисля, че има и някои паметници, които са за събаряне, други за възстановяване....

Ами при събарянето се унищожава история. Мавзолея на Г. Димитров беше един емблематичен паметник за половин век от бълг. история - грозновата мрачна сграда посветена на култа към личността. Вярно е, че вилнежи е имало и другаде - напр. по време на революциите в Англия са били разпилени костите на кралете в Уестминстърското абатство (сега има саркофазите на кралете, но в един има само черепи, в друг само кости от крака), а също гробниците на фр. крале в кралския манастир Сен-Дени или Светата капела (в нея се е пазел трънения венец на Христа). С мотивите, че загрозявала пейзажа била взривена най-голямата Московска катедрала "Христос-Спасител". Но като че ли у нас най-усърдно се руши миналото, защото се срамуваме от него и искаме да го забравим, но който забравя и повтаря грешките си. Но представете си на какви би приличала София ако бяха бутнати "Св. София" и "Св. Георги" - един хилядолетен град пълен със сгради в стил "социалистически реализъм".

Друг е въпросът със самите паметници от типа примерно на оня на съв. армия. Те са възпоменание за несъстояло се събитие - освобождението ни от съветската армия. Но това второ освобождение на драго сърце бихме го пропуснали и да си останем с Македония и Беломорска Тракия в границите. Да не говорим, че доста творения от този тип са и доста грозноватички. С тях може да се простим спокойно заедно с някои чешми-паметници от по-ново време. Този тип паметници най-често са предназначени да се бутат като се смени властта. И така векове наред навсякъде по света. Те са просто една политическа поръчка и стават непотребни като им мине времето.

[Doris]

В този сайт също има информация за разкопана и зарязана от археолози могила:

http://fenix.my.contact.bg/patuvane_vreme.html

[Doris]

Бегликташ. Пресни следи от багер или кирка?

[КГ125]

Ами при събарянето се унищожава история. Мавзолея на Г. Димитров беше един емблематичен паметник за половин век от бълг. история - грозновата мрачна сграда посветена на култа към личността. Вярно е, че вилнежи е имало и другаде - напр. по време на революциите в Англия са били разпилени костите на кралете в Уестминстърското абатство (сега има саркофазите на кралете, но в един има само черепи, в друг само кости от крака), а също гробниците на фр. крале в кралския манастир Сен-Дени или Светата капела (в нея се е пазел трънения венец на Христа). С мотивите, че загрозявала пейзажа била взривена най-голямата Московска катедрала "Христос-Спасител". Но като че ли у нас най-усърдно се руши миналото, защото се срамуваме от него и искаме да го забравим, но който забравя и повтаря грешките си. Но представете си на какви би приличала София ако бяха бутнати "Св. София" и "Св. Георги" - един хилядолетен град пълен със сгради в стил "социалистически реализъм".

Друг е въпросът със самите паметници от типа примерно на оня на съв. армия. Те са възпоменание за несъстояло се събитие - освобождението ни от съветската армия. Но това второ освобождение на драго сърце бихме го пропуснали и да си останем с Македония и Беломорска Тракия в границите. Да не говорим, че доста творения от този тип са и доста грозноватички. С тях може да се простим спокойно заедно с някои чешми-паметници от по-ново време. Този тип паметници най-често са предназначени да се бутат като се смени властта. И така векове наред навсякъде по света. Те са просто една политическа поръчка и стават непотребни като им мине времето.

Лошото е друго - те са и натрапчиви... от една страна би било чудесно да се запазят. От друга, те са заели най-централните места на градовете и често са изместили други.

Емблематичен е случаят с паметните плочи пред днешното НДК. Това е бил внушителен паметник на загиналите войници през Балканските войни и ПСВ, който беше съборен на няколко пъти. Последната плоча е заличена за да се построи едно шестокрилно нещо, за което наскоро властите на София не се посвениха да дадат грешни пари, за да се опитат да го възстановят.....

И е то каква е дилемата на времето след 89-та година - наследството в тази част е не по-малко тежко от икономическото по сложност:

1/ Културното, цивилизованото общество, пази паметниците си. Но това значи да се пазят грозотиите от миналото време за сметка на паметниците от миналото. Така сегашното общество е поставено пред един труден избор - да извърши ли нещо "варварско" за да възстанови нещо добро?

Защото, вярвам, ако трябва да избирате между тези два паметника, почти е ясно кое бихте избрали... Става дума за избор, не за друго. Ако бяха на различни места издигнати, можеше да си стоят и двата. Обаче когато единият е изместил другия, вече става дума за знаков и символен избор - кой избираме, кое време предпочитаме?

Вината за ситуацията е на тези, които разрушиха първия, на избиращите сега остава само тягостното усещане, че трябва да рушат...

Остава да се остави комунистическия паметник, а старият да се премести другаде..... ОК, но защо? На какво точно трябва да отстъпят място загиналите за България?

Ей такива ми ти работи.....

Затова мисля, че трябва гъвкав подход - където може да остане паметник от социализма - да остане.... Но на особено централните места, както и там, където е поставен на мястото на стари символи - sorry, трябва да се махнат. Везните накланят натам.

Зле сме с паметниците... - на Владая има монументален паметник на по-малко от 2% от общата войска разбунтували се войници, тръгнали към София и те не знаят защо....

А паметник на 250 000 през Балканската и ПСВ и около 30 000 през ВСВ жертви няма място в центъра на София, ама затова пък пари за шестокрилни монументи има и днес.

Редактирано Септември 16, 2009 от КГ125

[Galahad]

Днес си имаме бинго-попълнание за темата. Колкото и невероятно да звучи, но в класацията днес влезе и читалище "Надежда".

Читалището е създадено на 8 юни 1869 г. През 1886г. там е заседавало ІІІ Велико Народно събрание, а през 1887 г. Фердинанд е положил клетва и е станал княз на българите. През 1893 г. там е заседавало IV ВНС. През 1911 г. там е заседавало V ВНС, което променя Търновската Конституция във връзка с обявената Независимост на България, като титлата на бълг. владетел е променана от княз на цар.

Салона на читалището подготвен за провеждане на Велико народно събрание (са сайта от където е снимката погрежто пише, че е сградата на Учредителното събрание, тъй като залато в конака няма балкон.

На парламентарната република и рухна сградата на Великото народно събрание! Те това е днешна България!