„Съчувствие” на юг през 1941

[КГ125]

Встрани от интереса към ВСВ, бил той голям или малък, остават едни събития, които ако не по мащаба си, то по значението си за хода и развитието на ВСВ никак не заслужават това. Споровете за и около войната следват общо взето основната й посока и се концентрират върху навечерието и последиците от 22.06.1941 г. и изпускат събитията в Иран. Дори някои се чудеха откъде накъде едната от срещите на „тримата големи” (и един от трите случая, в които Сталин е напускал СССР) е именно в Техеран.

Поради възможността от нанасяне на удар по нефтените източници в Баку от Иран немците (по данни от цитираните по-долу спомени) изпращат в северната част два танкови и един пехотен полк.

СССР се договаря с Англия и на 5-ти юли 1941 г. изпраща в Иран 44, 45, 46-та и 47-ма общовойскови армии, (по други данни и частично 53-та армия) които в края на август 1941 г. преминават река Аракс. Основните действия извърщва 47-ма армия, в състав две планинско-стрелкови, една стрелкова, две танкови и една кавалирейска дивизия, както и малки мотоциклетни части. От английска страна участват две дивизии и две бригади. Иранската страна разполага с 9 дивизии.

Опит за съпротива оказват иранските гранични войски, в областта на Джулфа, около 1000 души, от които половината загиват, а останалите побягват след съветската атака.

Трите немски полка, разбира се, са друго нещо. Те се окопават в превала между Тевриз и Нахичеван и оттам задържат трите съветски армии повече от 2 седмици. Унищожени са с артилерия и въздушен десант в тила, като бронята на танкове им T-II и Т-III се оказва слаба за съветската артилерия, която на места ги разстрелва с право мерене, основно с оръдия ЗИС-3. Интересното е, че съветските части нямат никакви танкове, а немците имат по около 50 танка във всеки от двата танкови полка. Половината от личния състав е пленен, другата половина загива или побягва. Голяма част от немските войници нямат униформи, защото са прехвърлени тайно в Иран. Пленените са пратени със самолети в Москва, като на офицерите дори е оставено личното оръжие. (Това едва ли е продължило след пристигането им). РККА стига до северните предградия на Иран, но получава заповед да се изтегли, тъй като съгласно договореностите с Англия тази територия е запазена за нея.*

Операцията се нарича "Operation Countenance" ("съчувствие", "подкрепа") и трае от 25 август до 17 септември 1941 г. Съветските сили се командват от командващия Закавказкия фронт ген.Дмитрий Тимофеевич Козлов, а английските – от ген. сър Едуард Куинан. Планирането от съветска страна се извършва под ръководството на ген. Толбухин. Целта е защита на Иранския нефт, предотвратяване на евентуален немски удар срещу Бакинския нефт и не на последно място - защита на южния път на доставките по „ленд-лиза”. Макар да не е мащабна в сравнение с другите операции и действия на ВСВ, иранската операция е с твърде важно стратегическо значение за войната. Евентуален немски контрол над Иран би довел до много сериозна опасност за нефтените добиви на СССР, а и, чрез иранския нефт, би попълнила сериозно немското снабдяване, тъй като последното, както е известно, в цялата война изцяло зависи от румънския нефт в Плоещ. (Друг е въпроса дали на Германия биха й стигнали силите да се „разтегне” чак до Иран).

„Правната основа” на операцията, поне от съветска страна, е договор с Иран от 1921 г., според който при заплаха на границите на СССР последния може да въведе войски в Иран. Така или иначе, шахиншахът на Иран Реза Пахлави отказва на Англия и СССР допускане на техни войски, но бива свален вследствие операцията и умира в Южна Африка през 1944 г.

В чисто военно отношение операцията се развива бързо. Като се изключат затрудненията, които трите немски полка предизвикват, войските не срещат особени пречки да изпълнят задачите си.

Като резултат от операцията нефтените кладенци и транспортните артерии на Иран са окупирани от съюзниците.

Жертвите на СССР са 40 убити и 3 свалени самолета, на Великобритания – 22 убити, 50 ранени и един унищожен танк, а на Иран – 800 убити, 200 цивилни граждани и 6 канонерни лодки.

Съветските войски остават в Иран до 1946 г., като през това време под тяхна защита са образувани две мини-държавички – кюрдската „Мехабадска република” и „Южен Азербайджан”.

___________________

*Данните за немски части и битки с тях са спорни. Има мнение, че изобщо не е имало немци в Иран и такива битки не е имало. Споровете се дължат, предполагам, на оскъдността на данните и затворените военни архиви. Не може цяла армия да е воювала 1 или 2 седмици и за това да няма данни.

Повече тука, но на руски:

http://dic.academic.ru/dic.nsf/ruwiki/433319

http://artofwar.ru/m/maa/text_0500-1.shtml

http://en.wikipedia.org/wiki/Anglo-Soviet_invasion_of_Iran

ген. Козлов /късна снимка, след събитията/; шахиншахът Реза Пахлави; ген.Куинан.

Редактирано Август 27, 2009 от КГ125