Рим и Християнството

[Last roman]

ПРАВИЛА НА СВЕТИЯ ПЕТО-ШЕСТИ ВСЕЛЕНСКИ СЪБОР (Константинополски, Трулски)
62. Желаем съвършено да изхвърлим от живота на верните така наричаните к...аленди, бота, врумалия и народния празник, извършван в първия ден на месец март. Също така осъждаме и отхвърляме общонародните женски танци, които могат да докарат големи вреди и съблазън; а така също отхвърляме и всички обичаи и игри, които са се вършили от мъже или жени в името на лъжливо наричани у езичниците богове по някакъв древен и чужд на христиняството обичай, и постановяваме: никой мъж да не облича женска дреха или жена мъжка; а така също да не носи маски комични, сатирични или трагични да не призовава името на гнусния Дионис, когато се тъпче виното в линовете, и да не върши смехории и безумства поради невежество или суетност. Затова постановяваме: ония, които, знаейки това постановление, си позволят занапред да вършат нещо от поменатото по-горе, ако са клирици, да се низвергват от свещен чин, а ако са миряни, да се отлъчват от църковно общение.
65. Заповядваме: от сега занапред при новолуние да не се палят пред дюкяните и къщите огньове, които по някакъв стар обичай безумни прескачат. Който стори нещо такова, ако е клирик, нека бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен, понеже в четвъртата книга на Царствата е написано: "съгради Манасий жертвеници за цялото небесно войнство в двата двора на дома Господен; прекара през огън сина си, гадаеше и врачуваше, набави си извиквачи на мъртъвци и магьосници и извърши много неугодно пред очите на Господа, за да го разгневи" (Царств. 21:6).
71. Ония, които изучават гражданските закони, не трябва да употребяват езически обичаи, именно: да не ходят в театри, да не извършват така наречените килистри или да се обличат в необщоупотребими дрехи, било то, когато започват или когато привършват учението си, нито пък изобщо докато продължава това им учение. Който занапред дръзне да стори това, нека бъде отлъчен.

[Last roman]

How an obscure oriental cult in a corner of Roman Palestine grew to become the dominant religion of the Western world:

https://aeon.co/essays/how-an-obscure-oriental-cult-converted-a-vast-pagan-roman-empire

[Last roman]

Античен некропол в южна Франция показва, че християнизацията в региона е протичала бавно

 

 

Античния некропол край Бук-Бел-Ер

Археолози от Националния институт за превантивни археологически изследвания (Institut National de Recherches Archéologiques Preventives, INRAP) са разкопали некропол от късно античния период (точната датировка не се съобщава). Находката е от комуната Бук-Бел-Ер в южна Франция. Разкопките са провеждани на доста голям терен, на който предстои да бъдат извършвани строителни дейности; разкопана е площ от 21,9 хиляди квадратни метра.

Открити са 315 гроба. Изследователите съобщават, че погребенията се отнасят към времето, когато християнството вече е било достатъчно разпространено. Но детайлите от погребенията сочат, че християнизацията на региона е протичала относително бавно.
 

Погребение в глинено легло

Гробовете се делят на няколко типа: част от тях са погребани в глинени "легла", докато в други починалите са полагани вече в дървени и оловни ковчези. Децата са погребвани в амфори.

В много от погребенията са налице свидетелства за извършвани езически обреди - приношения под формата на маслени лампи, монети или малки керамични съдове. Постепенно такива погребения са ставали по-малко на брой, отстъпвайки пред християнските обреди, самото присъствие на езически погребения и тяхната "жизненост" показват, че старите вярвания все още са играели достатъчно голяма роля в местния обществен живот.
 

Детско погребение в амфора

Подробното проучване на събраните материали ще може да опише по-точно как се е случвало християнизирането, а анализите на останките ще даде представа на учените какъв е животът, който са водили местните, от какво са боледували и с какво са се прехранвали.
 

Монети в едно от погребенията

На същото място археолозите са попаднали на останки и от неолитно поселение: яма с фрагменти от керамични съдове и каменни оръдия на труда. Намерени са и следи от дупки, в които някога са стояли "подпорите на някаква дървена структура".

[Last roman]

За езичеството и християнството от проф. Валтер Ото

 

ТРЕСКЕЙА-THRESKEIA·17 НОЕМВРИ 2017 Г.

"Християнството и езичеството са религиозни названия за две коренно различни нагласи към света, а и също човешки типове. Светът на езичеството е по природа мъжествен. Основните му характеристики са: честта на човека; аристократичността на духовните занимания; липсата на интерес към личното и еднократното; почит към общополезното; страхопочитание към подредения широк свят; благоговеен свян към всички образи и сили, че и към тези, които бушуват човешкото сърце; запазване на дистанция и изтънчена удовлетвореност от тайните на сътворението; мъжествена сила да се сблъскат лице в лице с реалност, където човекът не е най-важният фактор и въпреки това тази действителност да заслужава уважение; гордост даже спрямо пристрастието на щастието; изисканост на човека към самия себе си; вяра в първичната старателност на своята природа, че тя следва правилното прозрение, което означава самата природа, докато лошото е само глупост на непросветената или в най-лошия случай на малодушие, без да има за основа обръщане на волята срещу закона като такъв, т.е. няма такъв дразнител и не е отровена от моралността. На всичко това християнството е противоположност: липсата на достойнство на човека; демократичността на духовните възгледи; индивидуалността като висша ценност; пренебрежението към Космоса, който е създаден от нищото по волята на бога и като си изпълни плана ще се върне в нищото; недоверие към всички сили, които бушуват човешкото сърце; недоверие в самия себе си; необходимост от самоунижение и безусловно отдаване на едно обичащо съществуване; съпротивяване да се признае реалността, чийто план не се върти около човека; копнеж за една единствена божествена личност, в чиито ръце цялата природа с всичките си образи и сили е инструмент без своя собствена воля и чиято най-висша мисъл е отправена към човека и то към всеки без разлика, тъй като собствената малоценност или собственото значение чрез любящото отдаване отпадат и всички стават равни. Този християнски човешки типаж разрушава езическия, модерният разрушава античния, защото модерната нагласа към света е християнство, което се е отделило от религията или по-правилно казано: християнството е било религиозният израз на тази нова нагласа към света и не е било възможно да има друг. Вяра или безверие – липсата на достойнство; демократичността на духовните възгледи; мъртвата природа; значимостта на индивида; липсата на запазване на дистанция и удовлетвореност от света, от хората около нас и от самите нас; не на последно място болният морал, чиито присъди и действия са ръководени от вечната гузна съвест и чиято свободност не е нищо повече от робска похот за наслади, които християнството е превърнало в интересни за ума и ги е направило примамливи – това са достатъчно доказателства, че се намираме в християнски свят без значение дали се наричаме християни или не."

Otto, W. Mythos und Welt. Stuttgart, 1962, 24-25. Превод от немски на български език - Г. Мишев.

[Last roman]

Един от големите изследователи на античната религиозност - Мартин Нилсон (Martin P. Nilsson, 1874-1967) описва в една своя статия Pagan Divine Service in Late Antiquity. // The Harvard Theological Review, Vol. 38, No. 1 (Jan., 1945), 63-69, съвсем накратко някои основни "заемки" в Християнството от предшестващите го религиозни системи. Тези присвоявания дотолкова са се превърнали в част от християнската обредност, че някои хора дори не се замислят върху техния много по-стар произход. Акцентите в цитираната статия на М. Нилсон са следните: 
- култът към боговете и хероите се трансформира в култа към светците; 
- каденето с тамян; 
- сутришната и вечерната молитва, както и молитвата по часове (вж. напр. богослужебната книга Часослов и др.);
- хоровете от младежи, които облечени в бели дрехи пеят химни във възхвала на божеството остават и в християнството;
- жертвите (които в нашите широчини остават известни като курбан), когато става въпрос за кръвна жертва и другите жертви - на първите плодове и други;
- запалването на светилници и факли, респ. свещи в християнството;
- наличието на персонал в храмовете, който отговаря за почистването, паленето на огъня на олтарите и на светилниците, което кореспондира с функциите на клисаря в църквата.

Това са само малко от примерите, които М. Нилсон е изброил в тази кратка своя статия, но всъщност тези "заемки" са толкова много, че ако заетото бъде отделено, то човек се замисля какво всъщност остава...

Изобразителният език на ранното християнство също използва множество заемки от средата си, което е нормално, но стига да не е този факт отричан. Един пример за това е в самата иконография и изграждането на образа на Христос. Множество примери за това са посочени от проф. Томас Матюс в книгата му The Clash of Gods: A Reinterpretation of Early Christian Art. Revised and Expanded Edition. Princeton University Press, 1999. Тук може да видите как по думите на проф. Матюс е изграден образът на Исус Пантократор на основата на образа на боговете, които са възприемани като бащи на боговете и владетели на всичко, какъвто е бог Сарапис/Серапис, който е даден от него за пример (на приложеното изображение).

http://dox.abv.bg/files/listtree;jsessionid=A4F2C3C1B155FB0234E29ECD5DAA0ADB.dox01

[Galahad]

Завалията Мартин Нилсон, ако беше поживял още малко, щеше да открие топлата вода и Америка!

Новият завет е продължение на Стария завет, в който са си описани и къденето с тамян, и хоровете (псалмите изцяло са си там, в Новия завет има само цитати от тях), и жертвоприношенията (начиная с Каин и Авел) и т.н. Да не говорим, че в нашите черкви хоровете обикновено не са облечени в бяло, а ако са в един тон, най-често това е черно. Свещениците носят бяло, защото така е описано облеклото на левитите в Стария завет.

И тези неща от Стария завет са описани още по времето, в което римляните са били шаманисти, сиреч са вярвали в духове (лари и пенати). Вече с разрастването под влияние на околните латински племена и етруските в култа им под формата на културна инверсия навлезли онези, дето по-сетне определят като индигетите (т.е. отечествените богове). Основна роля за последното се приписва на втория (легендарен) римски крал Нум/а/ Попули/ус/. Следващата вълна са гръцките миксирани с тракийските, малко по-късно са и египетските, при което вече започват да стават по-консервативни и с няколко божествени рецепции от Близкия Изток, започват да отхвърлят останалото.

В Стария завет са си описани тези неща дори преди Омир, чиито песни иначе са записани чак при Пизистрат, а дотогава са се водели само по памет.

Иначе казано изброеното като заемки на християнството са си записани още преди който и да е същински култ към бог в Европа, евентуално с изключение на Залмоксис (в смисъл, че за одомантите в древността е имало съмнение, че са евреи, т.е. става дума за същото).

[Last roman]

Новият завет е дотолкова продължение на Стария, колкото Коранът или книгата на Мормон. Демек и трите издънки на юдаизма стъпват на някаква обща монотеистична основа, но представляват коренно различни учения и концепции. Колкото до хоровете, каденето с тамян и пр. - има ги и в египетската религия, откъдето Моисей взаимства ред ритуални практики, за да създаде юдаизма. Разбира се през 2-3 век, ширналото се из империята Християнство се очовечава и приема редица идеи от политеистичните култове, изоставя кашерните рестрикции и се дистанцира всячески от юдаизма, който си оставя затворена и непонятна близкоизточна религия. И точно възприемането на неоплатоническите идеи го прави продукт на римската цивилизация. В резултат на което Християнството през 4-5 век, инкорпорирало в себе си редица езически празници и богове, изгражда нов строен пантеон, характерен за политеистичните религии, което си е напълно логичен и очакван процес на синкретизъм.

Редактирано Януари 25, 2018 от Last roman

[Galahad]

Коранът и книгата на Мормон са продължение на Стария завет, втори е въпросът, че не се приемат от всички, така както и Новия завет не се приема от евреите. В Китай също има хорове и кадене, ама едва ли и това е от Египет.

Всъщност култът от времето на Моисей никак не е пищен като египетския. Не става дума само за украсата на храмовете със статуи, а въобще за церемонията. При египтяните си е било направо цял театър. Нещо което го е нямало дори и при унищожението на последния храм.

Неоплатоничните идеи се появяват доста след християнството, тъй че по-скоро те може да се разглеждат като производни от него, а не обратното. Да не говорим, че неоплатонизмът е продукт на старите школи на Египет и Елада, а не на милитаристичната Римската империя, дето така и не е успяла да направи поне 8-то чудо на света.

[Last roman]

Абе забавно е, как носиш вода от 10 кладенеца, само и само да изкараш Християнството самобитна и уникална религия, наследила практиките си директно от юдаизма, че и на всичкото отгоре повлияла на политеистичните култове, а не обратното, както в действителност се е случило. :))))

Иначе римляните са създали 8-мото чудо - това е религията, разглеждана в тази тема. Християнството, демек

 

Редактирано Януари 30, 2018 от Last roman

[Galahad]

Някои неща може съвсем ясно да се видят. Напр. кои други имат нещо подобно на литургичните текстове - точно описания как трябва да се води ежеседмичната служба?

Има големи и принципни различия. Дребните сходства имат случаен характер. Политеизъм има и в Япония, и при ацтеките. И те ли са го взели от Рим? Отделно, че при християнството няма политеизъм. Светците са нещо съвсем различно. При Стария завет също си ги има пророците например. Да не говорим, че някои от пророците ти ги мислиш за светци.

[Last roman]

Светците са точно старите езически богове, чиито празници са били префасонирани, като за красота са сложили и по някой мъченик за покровител /но с функциите на съответното божество/. Така че Християнството дори не е чист монотеизъм, както юдаизма /там пророците изобщо нямат подобен статут/. Особено при католиците, където култът към Богородица, или Богинята-Майка /казано другояче/ е дори по-популярен от този към Христос, а идолопоклонничеството и литийните шествия на практика по нищо не се различават от древните такива.

Та както казах - Християнството възприема управленческия апарат и езика на империята, символиката /тиари, митри/, титулатурата /примерно папата е върховен жрец или понтифекс максимус/, обредната ритуалистика, че и архитектурата, както и някои философски концепции на конкурентните религии. Това е очевиден факт за всеки, интересуващ се много или малко от еволюцията и развитието на тази монотеистична религия. Другото са детинщини.

Редактирано Януари 31, 2018 от Last roman

[Пандора]

Преди 14 часа, Last roman said:

Та както казах - Християнството възприема управленческия апарат и езика на империята, символиката /тиари, митри/, титулатурата /примерно папата е върховен жрец или понтифекс максимус/, обредната ритуалистика, че и архитектурата, както и някои философски концепции на конкурентните религии. Това е очевиден факт за всеки, интересуващ се много или малко от еволюцията и развитието на тази монотеистична религия. Другото са детинщини.

В крайна сметка след като християнството като ерес на юдаизма или негов клон, се появява в пределите на Римската империя и като такова е взето решение да бъде въведено като държавна религия някак естествено ми се вижда да следва организацията и институциите вече практикувани и отработени в империята. Изглежда човечеството не е способно да започне на напълно празна страница - винаги ползва предишен опит.

[Last roman]

естествено. Само че Християнството е твърде далеч от юдаизма. То е разпространено от римски гражданин в пределите на империята и е напълно европейски продукт, предназначен за неевреи. Даже ислямът в някои аспекти стои по-близо до религията на Моисей.

[Galahad]

Всъщност християнските книги са написани на гръцки, а на латински са само превод. То е по-скоро продукт на българската цивилизация, отколкото на римската. Щото като се отвори новия завет, че и стария ще се види, че част от книгите и псалмите имат обозначение (слав. т.е. на славянски). Сиреч масовия вариант на Библията познат днес е туй, що е държал цар Петър в ръцете си последно. Става разрешена религия не в Рим, а в Константинопол. Митрите са заемки от персите, не от Рим. Има достатъчно изображения на римски императори и понтифици, за да се види, че те изобщо не мязат на християнските.

Светците нямат нищо общо с боговете и политеизмът. Туй са правешки глупости. Говоря за официалната религия. Нека не я бъркаме с фолклора в държава, в която християнството е било преследвнато първо по време на турското, а после и на съветското робство. Тъй като календарът обслужва основно стопанството и култа, то за удобство някои празници са свързани със стопанските цикли.

Между другото първата християнска държава е Армения, а не Римската империя. В Рим е прието няколко години преди да бъде прието и в Аксум.

[Last roman]

мдам, бисер до бисер ми редиш.:)))

Редактирано 1, 2018 от Last roman