Епизод от ВСВ

[КГ125]

Такива има много, но ми попадна откъс от едни спомени, който е толкова впечатляващ, че прилича на картина на Броьгел или Йеронимус Бош. Очевидец разказва за превземането на Севастопол..

"Г.К. Третото немско настъпление, трагичното за защитниците на града. Как започна то за Вас? Как оживяхте в Севастополския ад?

Г.З. След падането на Керченския полуостров всички знаехме, че скоро немците, с всичката си сила ще се стоварят на Севастопол. От първи юни, немците бомбардираха без прекъсване и денонощно ни обстрелваха с тежки оръдия, а от около 6-ти юни ни вече практически не виждахме нашите "сталински соколи" във въздуха. Небето беше черно от немски самолети. "Сектор 18 - виждам 100 немски самолета, сектор 22 - виждам 70 немски бомбардировача". Те направо ни сравняваха със земята. От тези бомбардировки хората полудяваха в буквалния смисъл. Ставше напечено. Целият град гореше в пожари, хоризонтът потъна в дим. Тези няколко бойци, които бяха ранени в първите няколко дни, "изтеглиха щастливият билет", успяха да ги евакуират. Един от тях срещнах след войната. От въздуха се сипеха листовки, кой знае защо отпечатани на големи червени листове, с призиви - "избийте евреите - политрукове и се предавайте в плен". По цялата линия на фронта немците слагаха високоговорители и от сутрин до вечер четяха имената на бойците, попаднали в плен, с указание за воинските части на тези закъсали хора. А после се изказваха пленени и склонни към измяна. Канеха в плен - един вид, "има водка и сельодка, колхози няма, животът е песен", минавайте към немците, момчета, иначе всичките в морето като слепи котета ще ви удавят. ... В Симферопол беше устроен публичен дом за немците. Там момичетата работеха доброволно! Та немците караха на първата линия проститутки, които с проникновени гласове говореха по високоговорителя - "Ванечка, ела при мене, искам те жив." И хармоника свири. На много такава пропаганда действаше оглупяващо. Някъде до 15 юни отбраната ни се държеше. А после.... Артилерията замълча, снарядите свършиха. А немските оръдия бият ли, бият. Танкове нямаме, а немците вече имаха достатъчно много танкове.... Видях разриви от немскте снаряди приблизително 15 м. дълбоки... Много бяха деморализирани и духовно сломени. Как да намеря думи да разкажа какво ставаше там! Когато настъпваха редките минути на затишие, не можехме да повярваме, че не ни бомбардират и не ни стрелят! А после пак бомби, бомби, бомби! Струваше ни се, че тъпанчетата ни аха-аха и ще се спукат. Главата ми се пръскаше от немскте бомби ... ... Когато на 17 юни немците завзеха 30-та батарея и излязоха на Инкерман и на Сапун-гора през третия сектор на отбраната, стана ясно, че това е края. Нас свободно ни обстрелваха от миномети, и даже ни целеха с картечен огън. Всички наши зенитни оръдия по това време бяха унищожени. Вечерта на 19 юни получихме заповед да напуснем Северната страна и да отидем в Южния залив, където се формираше сборна пехотна бригада от тиловите части на флота. Там имаше укрепления още от Кримската война. Един командир от нашите се напи и отказа да дойде с останалите. Страхуваше се да излезе от блиндажа. Симановски само го заплю. .... Настаниха ротата ни в зданието на бившите флотски работилници, започна минометен обстрел и ме раниха с осем осколки от мина. Момчетата ме изнесоха на плащпалатката, Попаднах в болницата на Камишинския залив, която се намираше в бившите хангари на хидросамолетите на Черноморския флот. А моят другар Исаак Литинецкий попадна в Инкерман. След войната, работех с него в една болница и ето какво ми разказа той за болничните си патила. Пратили го в 47 медсанбат, в Инкерманските винарни на "Шампанвинстрой". Каквото видял там, можело да се сравни само с преизподнята. Без преувеличение - ад. Хиляди осакатени войници в полумрака. Шум страшен, хората умират в дива агония, смрад, викове, стонове, проклятия. ... На едно легло лежат по трима. Зловонието неописуемо. И никаква надежда. Няма вода, давали им на ден по бутлика шампанско от инкерманските винени складове и по два сухара и кутия рибни консерви на трима ранени. ... Той бил сред последните ранени, които успели да натоварят на лидера (??? кво е това не знам, кораб някакъв) "Ташкент". Тежкоранениет обикновено ги товарели в трюма, а леките - на палубата. Някой попитал екипажа - кой е разпоредил този ред. Отговорът бил прост - ако потопят кораба, тежко ранените все едно няма да изплуват, а леко ранения, и за дъска да се хване, може да се държи във водата, докато дойде помощ. Ей такива неща..... Раздробено ми беше бедрото и таза, полудявах от болка, а обезболяващите в болницата свършиха. Няколко пъти ме гледа главният хирург на Примирската армия Валентин Соломонович Кофман, който идваше на консултации от Инкермам. Каза, че ако ме оперират в медсанбата, няма да оживея. На 26 юни при обхода лекарят ми заповяда да се приготвя за евакуация.

На територията на бившите хангари лежаха на носилки хиляди ранени. Дойде лидерът "Ташкент", швартова до кея, попълнението, което пристигна с него слезе на брега и скоро се започна товаренето на ранените. Но заедно с това немците почнаха да бомбардират залива. След около 1/2 час "Ташкент" отряза въжетата и замина в морето. Ние лежахме в каросерията на камиона и псувахме, а някои проклинаха целия бял свят, страдайки от безпомощността си и от тъжната си съдба.... Шофьорът или го убиха през бомбардировката, или избяга. А от нас никой даже да пълзи не може! Отново почнаха да бомбардират, един от нас го засегнаха с картечен откос. Той си беше в безсъзнание и преди това, та смъртта му, може да се каже, беше лека. Викаме за помощ, дотичаха двама моряци, питат: "Кой, братлета, ви изостави тука?". Един седна на шофьорскто място, камионът дълго не палеше... закара ни обратно в болницата, спаси ни от сигурна смърт. Място вътре нямаше никакво вече. Сложиха ни отвън, заедно с хиляди такива нещастни като нас... Вече никой не идваше при нас, нямаше даже кой да ни превърже. Два пъти имаше силна бомбардировка, бомбите падаха сред хората, носилките излитаха във въздуха заедно с хората в тях.... А после артилерийски обстрел. ..... В никакъв кошмар няма да видиш такова нещо! Който от ранените можеше да ходи, се завлече по посока на морето. А ние.... на 29 юни видях, как из носилките се разхожда Кофман и дава указания кой от ранените да се прати за евакуация. Приближи до мене и нареди веднага да ме изпратят. Които бяха живи, веднага се оживиха. Нима нашите кораби са се промъкнали в Севастопол? Дойдоха камиони, около 20 броя. Но ни закараха не в пристанието, а на летището в Херсонес, в южната част на отбраната. Летището на Куликовското поле вече "ми заповяда дълго да живея". Докато пътувахме, пак ни бомбардираха. И пак лежах на носилката и гледах небето, пълно с немски пикировачи и чаках бомбата да ме разкъса на парчета. Стигнахме до летището в Херсонес и сърцето ми се скъса от страшна тъга и отчаяние. На летната полоса лежеше несметно количество ранени! Лежаха тука няколко дни, без вода и без храна, без каквато и да било медицинска помощ.... Край... Амба (ТОВА НЕ ЗНАМ КАКВО Е ЖАРГОН НЯКАКЪВ). Летната полоса денем се обстрелваше методично от немската артилерия. Ще преместят труповете встрани, ще засипят разривите със земя. Ей така си лежахме и чакахме смъртта си. От раните ми пълзят бели червеи..... Стискам малка торба с документите, с медала и трофейния "Парабелум". Знаех, че ако немците стигнах Херсонес, ще се наложи да се застрелям, - евреин в плен няма да оживее.... А сили да живея вече нямах никакви. Настъпи апатия, както когато се отнасяш към живота си с пълно безразличие. Санитарите пияни обикалят по полето, наоколо, на Херсонските височини (???"складка" май значи малка височина ???) също всичо живо пие, очакват неминуемата трагична развръзка. Политическият офицер - летец, ходеше между редовете и викаше силно - "Момчета, дръжте се! Родината няма да ви остави!"... Някои вярваха в това до последната минута. До мене другарят ми почина, та го покрих с бушлата... Дадох на братлето въжета за последния пристан... (вероятно някакъв морски идиом) . Не искам повече да разказвам за тези тъжни дни...... Нека прекъснем за малко.

"

http://www.iremember.ru/content/view/266/86/lang,ru/

Редактирано Август 29, 2009 от КГ125

[eMGeto]

Лидер - пародия на линеен кораб (нещо като, но не такова). Съществува само в съветският флот! Мисля, че немците го потопяват с пикиращи бомбардировачи.

Ами, аз гледах немски документал за Севастопол (не си спомням имам ли го записан). Макар, че е сниман от немска страна наистина е ужасен! Аз от Сталинград такива изгледи не съм виждал. Няма улици! Всичко е заринато с купища мазилка, прах до бога и тухли. Пожарища навсякъде! Пристанището - хаос! Обърнати кранове. Камари железария. Разхвърляни ж.п. вагони и горят. Полупотопени кораби (и военни) на пирса и килнати на ляво и дясно! Дано съм го записал - ще постна снимки!

[КГ125]

Действително, там може би е един от най-драматичните епизоди на войната. Това горното и в най-силния филм трудно ще го видиш описано.

[eMGeto]

Вярно, човешката драма никой документал не може да опише!

[Warlord]

Впечатляващо, наистина само този който го е преживял може да го пресъздаде така както е било с целия ужас на войната.

[eMGeto]

Филма показва това, което е било - неподправено! Германците метнали пушки и автомати през рамо и държат пистолети и гранати. Направи ми впечетление, че даже и в ботушите им има затъкнати пистолети и гранати! И много патронни ленти по тях. Много телеметристи! Определят разстоянието - ако е под 50 м. хвърлят гранати!

Руснаците са си виновни, че света не знае за тяхната борба. Те имат всички немски материали и още повече руски! Направи филми, където да лъха войната - не пропагандни. Показват някакви насечени кадри - кой разбрал, кой не разбрал! Ами, те са си виновни!

[КГ125]

Е те и досега или поне до 90-тте години показват само частични данни в публицистичен стил..... Оттам и тези проблеми.

Впрочем, историята има продължение:

"Г.К. Как успяхте да напуснете обсадения град?

Г.З. Ранените ги извозваха две ескадрили транспортни "Дъгласи" от полка на ГВФ. Идваха нощем. Самолетът можеше да вземе 25 човека. Летците вървяха по полето, а редом с тях вървяха младички войници - арменци, от батальона на БАО. Летецът показваше с палец кой да бъде натовраен. Колко хиляди очи гледаха с надежда и болка на летците... Това не можете да го разберете. ... Минаха покрай мене, по едно време пилота се обърна и казва - "Ей това моряче с моряшката фанелка, взимайте го. Аха, точно той." Нима мене?! Когато ме носеха към самолета, младите войници - носачи, плачеха, вече разбираха, че за тях няма шансове да се измъкнат от този ад. Натовариха в самолета 26 лежещи ранени и още 10 човека, които можеха да ходят. Самолетът не можеше да набере височина, изхвърляха от него носилки и сандъци, мешки, всичко, което можеха. Излетяхме. Взехме курс към Новоросийск, приближаваме го, а над града - бой на зенитките с немски юнкерси. Провървя ни, не ни уцелиха. Аз лежах около мястото да бордовия стрелец, той ме почерпи с шоколад от разкладката на летците. За пръв път от 5 дена ядох нещо. За спомен и за благодарност му подарих пистолета. Приземихме се на гара Кореноская. Казаците посрещаха севастополци с хляб и сол. Изнесоха ни от самолета, аз лежах на земята и плачех без звук. Напрежението от тия страшни, жестоки, последни мои севастополски дни беше непосилно. След преживения кошмар..... Селяните от станицата ни разхвърляха по къщите. Миеха ни - мръсни, брадясали, изтормозени от глас и рани. А след няколко месеца тези същите и немците приемаха с хляб и сол. А разбери я тая работа!!!

Закараха ни след това през Пятигорск в Махачкала, а оттам по море в Баку. Настаниха ни в Централната морска болница. Там лежах повече от една година. А тези, които извози лидерът Ташкент в последните си курсове, пратиха в евакуационната болница в Тбилиси и в армейската болница в Сочи. Първите три седмици бях в безсъзнание, постояно ми слагаха морфин. Оперира ме проф.Франкенберг. Изкараха от мене осколките. Една, с тегло 73 грама, след войната взеха в Музея за отбрана на Севастопол, заедно с комсомолския ми билет.

Оперираха ме пет пъти. Костите ми зарастваха неправилно. Отеомиелит, .... (другата болест не я знам)... В края на 1943 г. излязох на патерици от болницата и се добрах до Казахстан, където родителите ми бяха евакуирани. Вицдате ли фотографията? Виждате ли снимката. Един матрос си даде униформата, докато се снимахме. На родителите пратих картичка, ето на всичко е наред. А като си дойдох на патерици, до дома, където живееха родителите ми, докуцуках, майка ми, като ме видя, дълго плака. ... През есента на 1944 г. се върнах в Одеса, въстанових се в медицинския институт. След войната изкарах още три операции и едва през 1953 г. можех да се движа без патерици или бастун. А нашият знаменит хирург Кофман беше разстрелян от немците като евреин. Той можеше да отлети от града, имал талон за един от последните самолети от Севастопол, но го дал на медицинската сестра Кононова, която била с малко дете. Тя се спасила, а военния лекар първи ранг професор Кофман доброволно останал с ранените, разделяйки трагичната им съдба.

Г.К. Още някой оживя ли от вашата рота?

Г.З. Оживяха четирима одесити, освен мен. Но един беше ранен още до началото на третия щурм на Севастопол,ръката му беше откъсната и беше евакуиран. Другият, ранен в крака, беше изведен в средата на юни. Това бяха Моня Щернберг и Борис Шпинер. При 365 батарея беше ранен нашия матрос Иля Волк и също беше изведен с кораб през януари 1942 г. Четвъртия, Вася Кравец, укаринец, попаднал в плен и оживял. Никога не е разказвал за плена и какво е преживял в немските лагери. След войната често се събирахме, напивахме се и си спомняхме. .... Може би още някой се е спасил? ... .Не знам, но се надявам, че още някой е оцелял. Остана жив тогава нашият командир Симановски. Докато бях в болницата в Баку, помолих сестрата да иде в театъра и да намери жената на ротния ми. Тя дойде в болницата и аз и разказах, че още на 20 юни мъжът й беше жив и дълго и разказвах колко сме го обичали и уважавали. А в края на август тя получи от него писмо. В последните дни на отбраната на града, ротата ми воювала заедно с моряците от бригадата на Горпищенко, там Симановски бил ранен и по чудо отведен на подвоница. Ранените ги сложили в трюмовите отсеци, в който дотогава возили авиационен бензин. /ЕБАСИ ИДИОТЩИНАТА!!/ Няколко човека се задушили от парите по време на прехода. Симановски оживял. Той написас как геройски загинал политрука на нашата рота Трахтенберг, матросът Гризин, старши лейт. Ройзман и нашият фелдшер Саша Борщер и други, близки до сърцето ми и незабаравими бойни другари... Николай Симановски продължи да воюва в пехотата и беше убит под Варшава през януари 1945 г...

Г.К. Кажете, знаехте ли тогава за мащабите на Севастополската катастрофа? Ранените моряци обсъждаха ли случилото се, или мълчаха?

Г.З. Ние нищо не знаехме. Всички мислеха, че момчетата в Севастопол се спасиха. След първата операция дълго бях в безсъзнание. Оказва се, че през това време с ранените севастополци беседвали комисарят и особистът на болницата и помолили, още веднъж подчертавам, помолил, а не са заповядвали - да не се съобщава негативната информация за последните дни на отбраната на града. До средата на август докараха от Новоросийск още няколко десетки моряци, спасени на кораби и на подводници в първите дни на юли. От тях узнахме цялата истина за агонията на Севастополския гарнизон. Беше страшно болно и тежко да осъзная, че всичките ми приятели са или загинали, или в плен. И тази болка не ме оставя цял живот. ...... Но никой не обвиняваше Петров или Октябърским ние даже не можехме да си представим, че тези, любими на целия Севастопол хора за изоставили своите войници. Откъде ние, простите войници, можехме да знаем какво е станало всъщност? ..... Вече през 1961 г. когато в Севастопол се събраха почти 2000 участници в отбраната, тогава узнах такива неща!!!!! че до ден днешен не мога да простя на същият този Октябърски извършеното от него. Аз считам, че той ни предаде. .... Деветстотин хиляди човека дадоха на немците да ги разкъсат! Тридесет хиляди ранени бяха изоставени! Съветски хора бяха изоставени, проляли кръвта си в бой..... Обичах песента "Последният матрос Севастопол напусна". Колко матроси оставиха на брега да ги изяде врага оставиха? За мен до 1961 г. адмирал Октябърски беше символ на флота и еталон за мъжество.

Аз няма да съдя Петров, светла му памет, той е пехотинеж и направи това, което направи. Той беше добър войник и достоен генерал. Гордеехме се с факта, че ни командва Петров. Но сега говоря не за бойните заслуги на конкретния човек, а за съвършено други неща. Има офицерска етика... .Има кодекс за поведение, в края на краищата. Сина му- и негов адютант, Петров не забрави да изведе. Когато подводницата Щ-209 в надводно положение чакала, докато дойде лодката на сина на Петров, екипажът с дървета и ботуши бил по ръжете и главите доплувалите до лодката ранени матроси, които, в последна надежда да се спасят се опитвали да попаднат на лодката. Назад във водата, на смърт са хвърляли, бояли са се от претоварване. Спомнил ли си е Петров пред смъртта си как пред очите му потъваха героите на Севстопол. Той всичко виждал, през това време в рубката стоял... На тази лодка служеше офицер, който още преди 35 години в записките си описа тази нощ подробно..... Искате имена на свидетели? Ще ви посоча. И тези, които тази история още на следващия ден чуха от екипажа могат да се намерят. Тук недалеч живее подводничар от лодката "Д-4". И бившия командир на загиналия в Севастопол есминец "Свободний" Йосиф Чверткин е написал за това, и въобще цялата истина за войната на Черно море, но кой ще му издаде книгата......

Но в книгата на Карпов Петров станал, малко или много, пълководец и нека такъв да си остане. .... За съжаление в последните години зрението ми се влоши и не мога да чета, но ми прочетоха роднините всички глави от тази книга. Всеки си има поглед върху събитията. Още веднъж подчертавам, не осъждам Петров. .... Но Октябърски! Та той е моряк! Той нямаше право да напуска града! Капитанът не напуска кораба когато потъва. Той трябваше да остане... Ние му вярвахме.... Има такова понятие, флотско братство. Флотски традиции.

В болницата момчетата разказваха, че вече от 30-ти юни всеки транспортен самолет на летището в Херсонес се превземал със стрелба и ръкопашни боеве, всички си спасявали кожата, добре де - живота си, за товарене на ранени вече никой не мислел. Рядко на някой щастливец от ранените му провървяло да попадне на последните рейсове. А вице-адмирал и командващ флота Филип Октябърски* отлетя.... Кой ще разкаже как са се чувствали хилядите гладни и изранени бойци на скалите на Херсонес, когато немците отгоре ги замеряха с гранати и даже пикаеха на главите им. Вие даже не си представяте тази бездна от отчаяние и черна убиваща тъга, която трябваше да изпитат хората, захвърлени от своето командване и обречени на смърт и плен.

А комисарят на флота Кулаков, нашият вдъхновител идеен. Позна ме на следвоенната среща и приближи. Помнеше ме от последните флотски боеве - нас, моряците, отличили се в атаката тогава лично ни представяха. Говори ми - "Привет, комсорг!". Като видя как го гледам, веднага взе да си гледа часовника - "време е за обяд" и отпътува. А много други комисари помня, които с винтовка в ръка, заедно с нас идваха в атака и не се кланяха на куршумите. Не се беше постеснил адмиралът да си закачи на китела звездата на "Герой"..

Всичко бих разбрал и простил, ако имаха тези "пълководци" готов план за евакуация на защитниците на града, но немците, да кажем, го бяха провалили. Война, какво да правиш. ... Но когато до нас, бившите севастополци, стигна новината, че никой и не е мислел да ни спасява! - как да гледам после на тези "личности" в обшити със злато мундири? Вече на 20-ти юли беше ясно, че шансове да се устои града нямаше. С едни щикове и георойската си кръв немската техника нямаше да я спрем. .... Тогава, на срещата през 1961 г. хората ставаха в залата и с мъст питаха седящите на дългата маса на сцената наши бивши ръководители на отбраната"Защо ни зарязахте? Защо ни предадохте?".

Октябърски от трибуната: "Успокойте се, другари. Имахме заповед на Сталин и Будьони да се остави града, с цел организация на евакуацията на останалите защитници по море в Кавказ".

Чекистите и политотделите изведоха, ценни кадри, които решават всичко.... Аз не съм обвинител. Всеки си има своя истина, а и изобщо, на кого е нужна сега тази истина? Моето лично мнение не го натрапвам на никой. За някой Октябърски може и герой да е, а за мен.... На следовенните срещи ние доста спорехме, обсъждахме поведението на Октябърски пез юли 1942 г. и някой говореше, че като командващ на флота е бил задължен да стои в щаба в Поти и не е имал работа в обсадения град... Добре, за мъртвите или нищо, или само добро.

Седим тогава на срещата, болшинството от нас в обикновени дрехи, изтъркани сака, смачкани обувки. Много минаха през плен, а после животът им не особено се нареди, какви времена бяха това.... Октябърски видя как сме облечени и заповяда всички да ни облекат в парадна флотска форма и да ни дадат солиден паричен подарък. А някой, без да се смутят, казаха: "Ние да не сме девойки, че да се заигравате с нас, не ни трябват тия подаяния. Вие по-добре, др. командващ, през 42-ра да се бяхте погрижили за кораби за евакуация, тогава в такива дрехи нямаше да ходим." И нека не ви говорят, че не е имало кораби и възможност да се спаси Севастополския гарнизон. Можеха да ни измъкнат. Имаше кораби и на Таман, и в Черно море. И даже не "тюлкината флотилия". Ако искаха, и самолети можеха да намерят за да прикрият евакуацията от въздуха.

Добре. Да се откъснем от обсъждането на личностите. Че ще вземат да кажат, че аз, задъхан от ненавист, опорочавам паметта и честното име на ръководителите на отбраната. Аз знам едно, немските генерали в Сталинград също можеха да избягат на самолети, но останаха със войниците си. Друго понятие за офицерска чест. Даже такива зверове и "не-хора", каквито бяха немците ..... И своите през 1944 г. немците извозиха почти всички, само 8000 тогава бяха пленени.

Давайте, макар и за малко, да сменим темата."

-----------------------------------------------

* Истинското име на Филип Октябърски е Филип Сегреевич Иванов. Октябърски (октомврийски) се прекръства сам 7 г. след Октомврийската революция.

[Skubi]

Здрасти!

Обсадата на будапеща баба ми преживя тука. Майка ми на 6 години.

Когато руснаците и румънците затвориха пръстена цивилните не бяха евакуирани. Срещу 200-300 000 руснаци около 60-70 000 немски и унгарски войници. Американците бомбардирват денонощно. А в затвореният град върлуват унгарските фашисти...

Ужас е било...

Но после след освобождаването на града населението казваше, че животът по време на боевете е бил по-поносим....

[КГ125]

Ами то какви ли не истории има тая война..... поколението, което я е преживяло има огромен морал и човешка издръжливост, което някак вдъхва оптимизъм... Не знам обаче дали това не е приключил въпрос.

Редактирано Август 30, 2009 от КГ125

[Skubi]

Ами то какви ли не истории има тая война..... поколението, което я е преживяло има огромен морал и човешка издръжливост, което някак вдъхва оптимизъм... Не знам обаче дали това не е приключил въпрос.

Здрасти!

За съжеление не. Ако гледаме с какъв бяс се колеха хървати, сърби, босняци, албанци....И то тука в кумшулука.

Па да не говорим за войните от ВСВ до сега....

[eMGeto]

Скуби, не забравяй, че германците са съюзници на Унгария, а болшевиките са врагове! Отстъпвайки с германците, унгарската армия продължава да оказва съпротива на червените, даже на австрийска територия!

[Skubi]

Скуби, не забравяй, че германците са съюзници на Унгария, а болшевиките са врагове! Отстъпвайки с германците, унгарската армия продължава да оказва съпротива на червените, даже на австрийска територия!

Здрасти!

Ами така беше. От векове са си били врагове. Като почнем с общото полско-унгарско кралство, за влианието над балкана на авсро-унгария или русия, с потушеното въстание за независимост (Петюфи е убит от козаци) и загубите от ПСВ.

Ще умреш геройски сега или бавно в Сибир. Това е била алтернативата която ги мотивирала да се бият до човек.

Последните 40 000 хиляди са обградени около калето където е царският дворец и рибарските кули. Немски СС и унгарски регуларни. Има само един път по който може да се излезе. Касапница е било. Всички са избити. оцеляват ~100 войника. Е има който казва, че са били само 24 000. Това не знам.

Важното е че заради тази изключително голяма съпротива преувиличават значително в своите доклади ръководителите на съветските войски количеството на войниците участващи в отбрана на града, .

Затова за да пасват числата за нужни военнопленници почват хайки за мъже. Дядо ми е събран от градината от войници, не говорещи на руски. Карат го на крак до Солнок (голям ЖП център като Горна Оряховица). Там успява да избяга.

[eMGeto]

"За Будапеща, ние ще се бием от улица до улица и от къща до къща"! - съобщение на немското радио "Донау" (Дунав), предаващо от Виена - нещо като "Гласът на Америка".

Борбата за Будапеща няма равна на себе си извън СССР, освен битката за Берлин! В града са обкръжени 188 000 германски и унгарски войници (по червени данни), начело с генерала от СС Курт Пфефер Вилденбрух, командуващ 4-ти корпус на СС. Изтеглянето на този корпус от Гърция трябваше да бъде предотвратено от българската армия(!) От тези 188 000 само 60-70 000 са германци! Четвърти корпус на СС включва 4-та и 35-та полицейски гренадирски дивизии на СС. Тук са също панцергренадирската дивизия ”Фелдернхале”, батальона тежки танкове ”Тигър” - ”Фелдернхале”, 13-та танкова дивизия и др.части. Русите са 350 000, а може би и повече! Борбота продължава няколко месеца!

[Skubi]

"За Будапеща, ние ще се бием от улица до улица и от къща до къща"! - съобщение на немското радио "Донау" (Дунав), предаващо от Виена - нещо като "Гласът на Америка".

Борбата за Будапеща няма равна на себе си извън СССР, освен битката за Берлин! В града са обкръжени 188 000 германски и унгарски войници (по червени данни), начело с генерала от СС Курт Пфефер Вилденбрух, командуващ 4-ти корпус на СС. Изтеглянето на този корпус от Гърция трябваше да бъде предотвратено от българската армия(!) От тези 188 000 само 60-70 000 са германци! Четвърти корпус на СС включва 4-та и 35-та полицейски гренадирски дивизии на СС. Тук са също панцергренадирската дивизия ”Фелдернхале”, батальона тежки танкове ”Тигър” - ”Фелдернхале”, 13-та танкова дивизия и др.части. Русите са 350 000, а може би и повече! Борбота продължава няколко месеца!

Здрасти!

По други данни са общо били 79 000.+8000 фашисти. Като пресметнат и труповете, можеш да си представиш от къде са събрали липсващите.

http://www.youtube.com/watch?v=P3T9lPzTS8M...mp;feature=fvwp

Но по данни ще трябва да видя Кристиян Унгвари. Той е аутентичен.

[Хърс Златния]

Такива има много, но ми попадна откъс от едни спомени, който е толкова впечатляващ, че прилича на картина на Броьгел или Йеронимус Бош. Очевидец разказва за превземането на Севастопол..

"Г.К. Третото немско настъпление, трагичното за защитниците на града. Как започна то за Вас? Как оживяхте в Севастополския ад?................................................

Не виждам нищо толкова особено в представеното ни от КГ 125 описание.

Същата картина, ако не и още по-драматична, се разиграва при обратното превземане на Севастопол от руснаците 2 години по-късно. Тогава немците също драпат да се качват на самолети и кораби. А руснаците им пращат листовки да се предават, наричайки Севастопол "най-големия лагер за немски военнопленици".

Но по-важното!

От военно-стратегическа гледна точка, превземането и на Севастопол и на целия Крим от страна на германците през 1941 г. е ПЪЛЕН ИДИОТИЗЪМ.

В сраженията германците похабяват ценен ресурс и губят решаващо време.

Но, казват, Хитлер бил воден от идеологически съображения - Крим, в съответствие с пропагандата, бил разглеждан като изконна германска (готска!!!) земя, затова трябвало на всяка цена да бъде превзет. Та да има с какво да се похвалят "арийските" дебили в Берлин.

Нещо повече - след превземането на Крим германците провеждат "археологически разкопки", по време на които "намират" свастики, мълний на Водан и други "арийски" артефакти.

Идиотизмът няма предели, дами и господа!

[eMGeto]

Защо да е идиотизъм? Целта е да се унищожи живата сила - няма значение къде! Но то е много сган!

[eMGeto]

Скуби, Ференц Салаши е радикален, а не като Хорти!

[Skubi]

Скуби, Ференц Салаши е радикален, а не като Хорти!

Така е. До окупирането на Унгария от немците не е бил значителен политик. Даже е съден. След това е поставен в ръководни постове, чак до крайното му възгласяване на спасител на родината.

[eMGeto]

Хорти предприема постъпки пред западните съюзници за излизане от войната! Но това е невъзможно! Хитлер подушвал предателство. Резултата е операция "Панцерфауст" - светкавична окупация на Унгария! Салаши поема властта. Даже Хорти е бил заловен от командосите на Отто Скорцени!

[Skubi]

Не виждам нищо толкова особено в представеното ни от КГ 125 описание.

Същата картина, ако не и още по-драматична, се разиграва при обратното превземане на Севастопол от руснаците 2 години по-късно. Тогава немците също драпат да се качват на самолети и кораби. А руснаците им пращат листовки да се предават, наричайки Севастопол "най-големия лагер за немски военнопленици".

Но по-важното!

От военно-стратегическа гледна точка, превземането и на Севастопол и на целия Крим от страна на германците през 1941 г. е ПЪЛЕН ИДИОТИЗЪМ.

В сраженията германците похабяват ценен ресурс и губят решаващо време.

Но, казват, Хитлер бил воден от идеологически съображения - Крим, в съответствие с пропагандата, бил разглеждан като изконна германска (готска!!!) земя, затова трябвало на всяка цена да бъде превзет. Та да има с какво да се похвалят "арийските" дебили в Берлин.

Нещо повече - след превземането на Крим германците провеждат "археологически разкопки", по време на които "намират" свастики, мълний на Водан и други "арийски" артефакти.

Идиотизмът няма предели, дами и господа!

Здрасти!

Има неща които не знаем защото не са ни ги учили. Но това не е наш грях.

Завладяването на Одеса има огромен символичен пример за един човек? на който си е посветил живота да унищожи една цяла нация.

Одеса е люлка на модерният ционизъм.

"The second chapter deals with the historical and social background of Zionism.

At the end of the 19th century various national movements have been established in

Eastern Europe and this made the Jewish intelligentsia look for a national home in

order to solve the Jewish question. Zionism was born in Odessa (Russian Empire)

where the Jews had a very flourishing community life yet they also experienced the

worse pogroms that were coordinated by the rulers of the Empire. These

circumstances strengthened among the Zionists the need to establish a new national

home in Palestine."

http://doktori.btk.elte.hu/hist/leitmannbe...laura/tezis.pdf

Севастопол военно пристанище и важен стратегически възел към петрола на Баку от където може да се държи под натиск цялото Черно море.

http://wikimapia.org/725243/hu/Radar

[Хърс Златния]

Защо да е идиотизъм? Целта е да се унищожи живата сила - няма значение къде!

Тогава трябва да започнем от азбуката, приятелю. Или може би още от предучилищна възраст. Очаквах повече от теб.

Целта на която и да е военна кампания, провеждана от мислещи хора, не е да се унищожи живата сила на противника, а да принуди врага ти да капитулира и да се съгласи с твоите искания.

Унищожаването на "живата" и "умряла" сила на противника има смисъл само дотолкова, доколкото подпомага, а не пречи на тази цел.

В случая, полуостров Крим е могъл да бъде ефективно блокиран с много малко сили, а ресурсите на настъпващите да бъдат пренасочени към главното направление, вместо да се запиляват из чукарите на бившата "готска" империя, където месеци наред да водят безсмислени сражения.

[eMGeto]

Я ми обясни подробно, как ще бъде блокиран(!) За Крим говоря!

[Хърс Златния]

Я ми обясни подробно, как ще бъде блокиран!

Имаш ли географска карта на Южна Украйна?

Дори и днес само две ж-п лиии и две шосета свързват Крим с континента. През 1941 г. - връзката е била само ЕДНО разбито шосе. Останалото е море и непроходимо блато.

Това, разбира са забелязали и германските генерали и са направили съответното предложение на идиотина с мустачките. Но оня отрязъл - "Не, ами готите!!! Ами арийците."

Сега чат ли си?

И заради "готите", праща войските си да избиват и да биват избивани в една безсмислена кампания по превземането на Крим и Севастопол.

"Гениалният" ход на човека с мустачките окончателно разказва играта на германците на Източния фронт и на целия план "Барбароса".

[eMGeto]

Ами, тъй за летища да се сещаш на Крим? Сещаш ли се, че Плоещи е близо? Ти, такъв стратег ли си?

[КГ125]

Такъв драматизъм, какъвто описва този автор, немците не преживяват при обратното превземане на Крим. После в самия Берлин, Будапеща и на други места, да..