Пребиваването на Кубрат в Константинопол

[Хърс Златния]

Не всеки ден нормалният човек може да попадне на подобно вопиюще лингвистично невежество!

Че "княз" е славянизирана форма на "канас ювиги" бе доказано дори и в този форум, при това категорично, с лингвистични аргументи.

Така че, в този случай, Дедо е абсолютно прав!

[T.Jonchev]

Всеки, който казва нещо повече за този случай, отвъд сведението на Никиуски, фантазира. Средновековната наша история познаваме посредством обидно малко извори, за съжаление. Отидоха ни старите книги за варене на фанариотска ракия. Свидетели сме как умни и начетени хора (нямам предвид форума, а по принцип) са принудени да фантазират.

Големият откривателски бум от края на 19 и нач. на 20 век вече отдавна премина. Както и да гледаме текстовете, каквото и да правим, те няма да се мултиплицират. Надяваме се на някой нов/стар каменен надпис, който да се появи от разкопки, защото таваните на църквите и скриновете на бабите вече отдавна са претърсени. Това нещастно фактическо положение обрича българските средновековни историци на едно нерадостно съществуване като специалисти, които не могат да се развиват в своята област. Истинските учени-откриватели измряха и сега ние - епигоните можем само подло да ги апострофираме.

Тъжно. Вярно и тъжно.

Но все пак трябва да храним и надежди по отношение на източниците - дори да са безумни. Какво ни остава, впрочем?

[RIZAR]

Добрев не познава дори основните факти. Просто си фантазира. Съюзниците на Ираклий са тюрките-хазари/?/, които може би се подчиняват номинално на Западния каганат. Българите едва ли са участвали лично в похода на Ираклий. Има си и аргументи защо, но то изисква да се познават фактите, а Добрев не ги познава. Примамливо е да се мисли, че именно Ховрат е бил "тюркският съюзник" на Ираклий, но такава хипотеза се сблъсква със сериозни проблеми.

В случая мисля, че не трябва да нападате неоснователно проф. Добрев. Все пак, ако не лично (може би са били в проекция ) Кубрат или неговите наместници, да не са изпратили военни части, то българи наемници е имало сто на сто .

[проф. Добрев]

Добрев не познава дори основните факти. Просто си фантазира. Съюзниците на Ираклий са тюрките-хазари/?/, които може би се подчиняват номинално на Западния каганат. Българите едва ли са участвали лично в похода на Ираклий. Има си и аргументи защо, но то изисква да се познават фактите, а Добрев не ги познава. Примамливо е да се мисли, че именно Ховрат е бил "тюркският съюзник" на Ираклий, но такава хипотеза се сблъсква със сериозни проблеми.

Към абсолютното си лингвистично невежество преспокойно може да прибавите и пълното си непознаване на етнолингвистичната ситуация на Кавказ по това време!

А повече от излишно е да се питаме дали изобщо ви е познат изворът, който аз вкарвам в научно обращение в Прабългаристиката!?

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Затова и в действителност сред най-ранните съдове от Съкровището не може да няма и такива, които българските ханове имат, съхраняват и препредават от баща на син или от чичо на племенник още от двора на хан Атила, като сравнително по-ранни и стари също така изглежда са онези съдове от Съкровището – няколко кани и чаши с древногръцки и персийскосасанидски сюжети и мотиви, които са принадлежали на разбития от ромеите персийски цар, и имп. Ираклий (610-641) ги е подарил на хан Органб или на хан Кубрат в знак на благодарност заради оказаната му помощ във военната кампания срещу Персия през 628 г., когато са били превзети и храмът в Шиза, и царската резиденция Дастакерд, с което като цяло се реализира и четвъртият и последен способ и път за набавяне и попълване на златните съдове от Съкровището.

Що се отнася пък до голямата неяснота, дълбоките резерви и далеко отиващите заключения и твърдения на А. Комар за кавказските българи и техните взаимоотношения с тюркутите, също и за хан Органб, хан Кубрат и имп. Ираклий, той явно не е видял и не знае, пък и да знае, надали би могъл да оцени по достойнство и съответно да направи точно обратните изводи от изобщо неоспоримия и много показателен факт, че М. Каланкатуаци [1984], когато описва същите тези събития, назовава куриера, който разнася писмата между Кавказ и Константинопол за тази византийско-персийско-българска война, с думата туркан, рус. гонец [82], която дума се характеризира повече от сигурно с черти и особености, присъщи и принадлежащи единствено и само на огуротюркския болгарски език и достатъчно различни и несъвпадащи с типично-характерните черти и особености на огузотюркския тюркутски език [вж. Каланкатуаци 1984, 80-82, вж. и срв. Комар 2004, 10; Чичуров 1980, 159-160].

Между впрочем кавказските българи от началото на VІІ в. имат възможност да натрупат солидни съкровища от злато и сребро в условията на непрекъснатото противоборство и войни между двете могъщи империи на перси и ромеи, при които придобиването на такива съкровища се явява основна цел и основание за тяхното присъединяване и оказване на съдействие и помощ на коя да е от страните и както пише пак М. Каланкатуаци [1984] цар Хосров обещава на българите два пъти повече богатства, при условие, че прекратят набезите си срещу неговата страна, но Джебу хакан и неговият син Шат отдават предпочитание на ”огромната плячка, златните изделия и съдове и пищните одежди”, поради което събират безчислена войска от ”всички племена и родове, живеещи в планините или долините, уседнали или чергари, с бръснати глави или носещи коса” и обсадили голямата столица Партав, в която Хосров укрил народа на тази страна.

Обсадата обаче се оказва неуспешна и по-късно ”Царят на севера”, вторият човек след който в неговото царство, е на име Джебу-хакан, изпраща обещаната на Ираклий войска под предводителството на своя племенник, когото, поради неговата княжеска власт, наричали Шат, и този Шат предава посредством нарочен туркан, т.е. вестител, възможно най-страшната заплаха предупреждение към Хосров, с която иска той да спре да воюва с Ираклий [77-82].

В коментарите си към текста редакторът на въпросната история отбелязва, че туркан е ”неизвестна от други източници дума” и цитира арменски историк, според когото тя има ”тюркски произход” [201], към което може да се прибави и доста причудливо-невярното мнение на В. Гукасян [1971], според когото правилната форма е turkann, ”която може да бъде тюркска дума” със значението ”тюркско ханство”, следователно ”посланикът се е върнал в страната на тюркския хан, т.е. в Хазария” [249].

При историколингвистичното и етимологично описание на осет. turg ”гнев; гневный, сердитый” проф. В. Абаев посочва за негова генетична основа монг. tьrge(n) ”быстрый; вспыльчивый”, налице също така и в алтайския хидрнм Tьrg-usun – ”Быстрая река”, осет. фми Turgitж, рус. фми Тургенев, като специално значението на осетинската лексема е един от десетината примери от различни езици, при които е налице развитие от знач. ”спешающий, быстрый” към знач. ”вспыльчивый, сердитый”.

И все пак според нас изобщо не се нуждае от каквото и да е доказателство широко известното положение, че културноисторическите контакти и етнолингвистичното взаимодействие между кавказските българи по принцип и кавказските болгари по-конкретно от една страна и средновековните алани предшественици на съвременните осетинци от друга страна са много по-продължителни, интензивни и дълбоки, отколкото между аланите и появилите се на Кавказ едва през ХІІІ в. татаро-монголи; монголската лексема най-вероятно е българска заемка, така че почти сигурно болгарска заемка е и осетинската лексема.

След това, което се каза малко по-горе за лекс. туркан, и подминавайки с напълно заслужено-основателно мълчание предпоследните приблизително-повърхностни заключения и твърдения, нека все пак конкретизираме още малко така предложеното обобщение за нейните български черти и особености, като отбележим, че беззвучните съгласни звукове в строежа на така записаната в изворите дума безспорно са собствено източноарменска субституция, именно поради което оригинално-първичната болгарска форма трябва да има вида *дурган, началният звук на което е типично болгарско съответствие на огузотюркския зв. й, налице също така и в днболг. дилом от Именника на българските ханове, както и в известното още от Менандър (VІ в.) в гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια със старотюркско съответствие йог и с такива значения в тюркските езици изобщо като ”похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”, но очевидно заето през същата епоха и в средновековния алански език, откъдето пък е развито в съвременното осет. doğ ”скачки в память умершего”, което проф. В. Абаев обаче неясно защо определя много неточно като ”древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”.

По словообразувателна структура и като цяло лекс. *дурган е производно с помощта на суф. -ган от болгарския глаголен корен *дур-, огузотюркското съответствие на който е гл. йоры-, в семантиката на които пък са такива значения като ”идти, ходить; ездить; двигаться; бежать; мчаться; нестись; спешить; идти быстро, галопом”, така че в края на краищата прекалено общо-приблизително и много неточно е наименоването и определянето на българите от това време единствено и само като ”кочевники” (А. Амброз), когато езиковите данни позволяват и дори налагат тяхната етно-лингвистическа конкретизация като тюркобългари, т.е. българи по принцип, и болгари, т.е. прабългари в частност.

Именно поради всичко това в никакъв случай не може да се приемат за обектно адекватни и дори и минимално аргументирани твърденията на Р. Golden [1980], че през 622 г. имп. Ираклий (610-641) си осигурява помощта на тюркутите и в този контекст хазарите се появяват във византийските извори; през 681 г. държавата на ”севернокавказските хуни” е васал на Хазарския хаганат, а владетелят на ”хуните” Алп-илитуер е васал на хазарския хаган; остатъците от езика на ”севернокавказските хуни”, ”с които разполагаме, не са достатъчни, за да определим типа на тюркския език, който те говорят” [51,92-93], което изобщо не му пречи да обяви всички засвидетелствувани през този период имена и думи за собствено хазарски, и други от този сорт, издаващи едновременно както недостатъчната историколингвистична компетентност на автора си, така също и неговата пристрастна предубеденост [вж. и срв. Амброз 1982, 218; Байчоров 1989, 40-41; Левитская 1976, 156; Рясянен 1955, 160-163; Щербак 1970, 158-161; Moravcsik 1958, 112; Абаев-1, 373-375; ~*~3, 319-320,350; ГрИзв-2, 230; ЭСТЯз-й, 207,229-231,258-259; ЭСЧвЯз, 208,223].

Не само лекс. туркан и дог са лингвистичното доказателство за това, че споменаваните тук тюрки в действителност не са хазари, тюркути или номади изобщо, а единствено и само прабългари, защото пак при М. Каланкатуаци [1984] е употребена и собствено болгарската форма на общтюрк. дltдbдr във вида на титл. илитуер - ”великий князь гуннов Алп-Илитуер”, която на друго място се схваща и употребява и като мъжко лично име - ”великий князь гуннов Илитуер”, с фонетически безспорно доста отдалечен вариант Ирлитбер, за което име пък някои изследователи приемат, че засега е много трудно да бъде определено етнически [120,127-128,131-133,213-214, срв. Зифельдт-Симумяги 1988, 84].

Всъщност трябва да се каже, че точно такова мъжко лично име надали е съществувало в миналото на тюркските езици и народи, защото ”Името” очевидно е резултат от много погрешна и неко-ректна сегментация на хаз. мли Хатирлитбер, съставено от генм *Хатир, носен от един от най-знатните хазарски родове на Кавказ и образуван, с известна доза вероятност, на основата на арабското по произход тюрк. qadır (P. Golden), което просто няма как да се появи на Кавказ преди завладяването му от арабите стотина години след това, а на видоизменения в неясно кой език, етнм хазар, към който е прибавена контрахираната хазарска титл. *литбер, отговаряща на квболг. илитуер, и двете заедно краен резултат от поотделното и самостоятелно развитие в условията на тези два български езика на общотюркската титл. элтебер.

Специално точно този вид на болгарската форма се получава благодарение на действуващата не в хазарските, а именно и единствено в прабългарските, болгарските езици и диалекти етимологична фонетична промяна b>v, характерна, както вече беше посочено по-горе, не само за южнодунавския диалект на прабългарския език, но така също и за по-късния волжскоболгарски език, където записаната от Ибн Фадлан (922) титла има вида йылтывар يلطوار, балтавар بلطوار, докато същата фонетична промяна очевидно не се проявява в българския хазарски език и затова там формата на Титлата е със зв. b, която особеност се наблюдава и в цитираното пак по-горе хаз. мли Парсбит, втората съставка на което е от титл. *абит, отговарящо на болг. *авит, на основата на което се получава в действителност и мли Авитохол на първия от Именника на българските ханове прабългарски хан, тъждествен на хунския вожд Атила [вж. и срв. Артамонов 1962, 145-161,184,244-246; Залеская 1989, 39-53; Фахрутдинов 2003, 2-3,8; Golden 1980, 197-198,253; ДТС, 171].

В действителност и очевидно точно тази фонетична особеност на кавказоболгарския и волжскоболгарския език не разбира и не взема предвид проф. A.,Rоna-Tas [1982], когато обявява титл. yiltewer за хазарска, а титл. ilteber за тюркска, която обаче не е задължително да бъде от тюркски произход [166-167] и по този начин в края на краищата изобщо не става ясно как така една и съща фонетична особеност характеризира все пак два отделни и сравнително различни, макар и родствени на българска основа езика.

При това положение вече и малко по-горе споменатият Шат може и трябва да се идентифицира единствено и само с хан Кубрат, който тогава все още е принц, а не с неясно точно кой тюркутски вожд, както без всякаква аргументация допуска Р. Golden [1980, 51], като при това изобщо не е в състояние да осмисли и анализира последното във връзка и контрапункт със засвидетелствуваната от Ибн Руста, но чак за много късния вече ІХ и дори и за началото на Х в., хазарска титл. īšā, за която той предполага, че е ”най-вероятно преиначена от *īšad” [98,162-163].

Между впрочем тъкмо в аспекта на така поставените и решени тук проблеми около въпросните прабългарски имена, думи и титли, направо се очертава като много странно директно-категоричното постулиране от страна пак на P. Golden [1980] на техния хазарски произход и принадлежност, в резултат на което и етнолингвистичната картина на Кавказ се оказва грубо деформирана, неточна и невярна – на Кавказ има само хазари, тюркути и ”севернокавказски хуни”, при което за самия него, според собственото му признание, остават напълно неясни причините, поради което титл. īšā бива заменена посредством титл. πέχ [99,206]; събитията се отнасят към края на VІІ в., Алп-илитуер се оказва васал не на тюркутите, а на хазарите, без при това да е възможно да се определи дали той е хазарин или не и независимо че самата титла според него може да бъде видяна като огурска, свидетелство за което е характерната за чувашкия език фонетична промяна b>v, като за особено груба грешка трябва да се приеме извеждането на втората съставка на Титлата – tеbеr, от тюрк. tер-, защото в действителност, както ще докажем друг път и на друго място, тя безспорно води началото си от стир. dapir, а и отъждествяването на първата съставка с лекс. еl от ”тюркското име” Alp el etmiš, без изобщо да се допуска или държи сметка за много лесно установимия и неопровержим научен факт, че това в действителност са две напълно различно-отделни думи [147-150,160].

И най-после, не само нашият, лингвистически ориентиран и проведен анализ води към заключението, че кавказските хуни от началото на VІ в. в предпланински Дагестан са прабългари, но до точно такъв извод се достига и в рамките на културологическия анализ, според който старотюркският пантеон отбелязва ”системни съвпадения в достатъчно отдалечени пунктове на евразийските степи като долината на Орхон, Дагестан и Дунавска Мадара”, обяснително средоточие на които съвпадения е ”царството на хуните” в Дагестан, ”образувано от група тюркоезични прабългарски племена”, глава на християнската мисия при които е епископ Исраел и пантеонът на които съвпада от една страна с пантеона на руническите текстове от Монголия и Източен Туркестан и от друга страна, с пантеона на дунавските прабългари, като се състои от такива богове или божества като Тенгри, Умай, Йер, Суб и др. [Кляшторный 1987, 61].

[Ka40]

Към абсолютното си лингвистично невежество преспокойно може да прибавите и пълното си непознаване на етнолингвистичната ситуация на Кавказ по това време!

А повече от излишно е да се питаме дали изобщо ви е познат изворът, който аз вкарвам в научно обращение в Прабългаристиката!?

Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Затова и в действителност сред най-ранните съдове от Съкровището не може да няма и такива, които българските ханове имат, съхраняват и препредават от баща на син или от чичо на племенник още от двора на хан Атила....

А защо тези съдове да не са подарък на Кубрат от Ираклий? Някакъв аргумент против? Няма. Следователно, цялата изложена по-долу теза се сгромолясва със страшна сила като империята на Атила след смъртта му.

[_magotin_]

Професор Добрев, може би трябва да установим има ли механизъм в БАН за отнемане на професорски звания. Всъщност като не сте стъпвал в специализираната комисия по средновековна история едва ли можем да направим нещо, за да спрете с творчеството си. Така че ще се подхилваме на писанията ви по форумите. :!!!:

[проф. Добрев]

Професор Добрев, може би трябва да установим има ли механизъм в БАН за отнемане на професорски звания. Всъщност като не сте стъпвал в специализираната комисия по средновековна история едва ли можем да направим нещо, за да спрете с творчеството си. Така че ще се подхилваме на писанията ви по форумите.

И това ли е всичкото, което има да кажете по целия този немалък текст?

Не ви остава нищо друго освен да се подхилквате, защото и по този въпрос сте толкова грамотен, колкото по всички останали - въпросът не е от компетенцията на БАН, а на ВАК, към която обаче няма "специализирани комисии", а само специализирани научни съвети и подкомисии на ВАК.

Силно се съмнявам, че там може да има подкомисия само по средновековна история!?

Повече от очевидно дори и не сте чувал нищо за докторантура и още по-малко за хабилитация, да не говорим пък изобщо да сте наясно при какви условия и как става отнемането на научни звания!

[Aspandiat]

Професор Добрев, питах ви и преди, къде видяхте споменат от Каланкатуаци северно от Кавказ етнос с име "българи/булгари" или с друго име, приличащо на "българи"??? Той нарича всички народи там със събирателното име "хони", въпреки че данните му са достатъчни, за да се установи етническата нехомогенност на населението северно от Кавказ.

[Armand O'BOLG]

Добрев:

М. Каланкатуаци [1984], когато описва същите тези събития, назовава куриера, който разнася писмата между Кавказ и Константинопол за тази византийско-персийско-българска война, с думата туркан, рус. гонец [82], която дума се характеризира повече от сигурно с черти и особености, присъщи и принадлежащи единствено и само на огуротюркския болгарски език и достатъчно различни и несъвпадащи с типично-характерните черти и особености на огузотюркския тюркутски език [вж. Каланкатуаци 1984, 80-82, вж. и срв. Комар 2004, 10; Чичуров 1980, 159-160].

Предполагам, че годината след името, което все пак на български трябва да е Каланкатваци, е на изданието, което ми е неизвестно, така че не мога да съдя за думата "туркан", но след като източникът е на руски защо са използвали болгарски, а не булгарски и най-вече защо Добрев го използва. Няма нужда от отговор, особено когато става дума за някаква световнонеизвестна руско-византийско-персийско-българска война на територията под Кавказ и в днешен Иран. То бива, бива..., ама пък чак толкова...

[проф. Добрев]

Добрев:М. Каланкатуаци [1984], когато описва същите тези събития, назовава куриера, който разнася писмата между Кавказ и Константинопол за тази византийско-персийско-българска война, с думата туркан, рус. гонец [82], която дума се характеризира повече от сигурно с черти и особености, присъщи и принадлежащи единствено и само на огуротюркския болгарски език и достатъчно различни и несъвпадащи с типично-характерните черти и особености на огузотюркския тюркутски език [вж. Каланкатуаци 1984, 80-82, вж. и срв. Комар 2004, 10; Чичуров 1980, 159-160].

Предполагам, че годината след името, което все пак на български трябва да е Каланкатваци, е на изданието, което ми е неизвестно, така че не мога да съдя за думата "туркан", но след като източникът е на руски защо са използвали болгарски, а не булгарски и най-вече защо Добрев го използва. Няма нужда от отговор, особено когато става дума за някаква световнонеизвестна руско-византийско-персийско-българска война на територията под Кавказ и в днешен Иран. То бива, бива..., ама пък чак толкова...

Наистина не се нуждаете от отговор, защото поставяте много съществени въпроси, независимо че не само изданието не ви е известно, а при това се пишете и за арменист!?

Така че в случая аз не ви отговарям, а чисто и просто ви поздравявам: Браво, великолепно!

[проф. Добрев]

Професор Добрев, питах ви и преди, къде видяхте споменат от Каланкатуаци северно от Кавказ етнос с име "българи/булгари" или с друго име, приличащо на "българи"??? Той нарича всички народи там със събирателното име "хони", въпреки че данните му са достатъчни, за да се установи етническата нехомогенност на населението северно от Кавказ.

Гръцките и римските автори обикновено пишат за варвари, хуни или скити, но в немалко случаи изследователите разбират единствено и само българи.

Четете долупоместения текст внимателно, пък дано да се научите как се прави етническа атрибуция и идентификация.

И вместо да се опитате да разберете как аз лично я правя тази етническа атрибуция и идентификаци, вие се правите на много умен, но всъщност ни най-малко не сте и задавате повече от дилетантски въпроси.

Това, че сте тюркологически абсолютно неграмотен, изобщо не означава, че сте прав!

МИР ГУННОВ

Исследования их истории и культуры

Отто Дж. Маенхен-Гельфен

На Западе Проспер не имеет ни одного слова о вторжении в Галлию в 451. Возможно, он на то имел личную причину. В своей вражде к Аетиусу, Проспер, может быть, не хотел отдать ему дань победы. Однако, он не смог бы пройти мимо вторжения молча, без того, что он и не только он, принял его как лишь один из постоянных вторжений варваров в империю, т.е. как эпизод, подобно поздним мадьярским рейдам. Также, как в восьмом и девятом столетиях никто не думал, что мадьяры могли бы сделаться хозяевами Европы, так и мысль, что Аттила мог бы взять Константинполь и удерживать его, была абсурдной для римлян.

На западе южнее Дуная Норикум оставался римской провинцией. В 449 восточно-римские послы встретились с Промотусом, губернатором Норикума, во дворе Аттилы.588

Севернее Дуная лангобарды успешно защитили свою независимость от гуннов. С помощью сказания об Агелмунде, Ламиссо и вулгарах можно

586 Malchus fr. 2, FHG IV, 114.

587 EL 128[7].

588 Там же, 132[20-21]. 161

восстановить споры между двумя народами в широком спектре. Сказание было сохранено в Historia Langobardorium Паула Диакона, который взял его из книги Origo Gentis Langobardorum, написанной около середины седьмого столетия. Не из-за этого, а из-за ее пробелов и несоответствий,589 Origo является историческим документом первого порядка. Относительно жизненных традиций лангобардов она несравненно стоит ближе к готтскому cantus maiorum чем История готов Джорданеса-Кассиодоруса. Рассказ следует таким образом:590

Говорят, что лангобарды обладали годами Антгаибом и Бантгаибом и таким же образом, Вургундаибом. Здесь они сделали своим королем Агелмунда. Он провел их через реку, защищаемую амазонками. После перехода через нее лангобарды, когда они пришли на земли за рекой, на некоторое время оставались здесь. Между тем, поскольку они не подозревали ничего враждебного по отношению к себе, уверенность заготовила для них несчастье безмерной величины. Ночью, когда все отдыхали, смягченные беспечностью, вулгары, внезапно напав на них, вырезали многих, еще более поранили и так пронеслись через их лагерь, что они убили Агелмунда, самого короля и увели с собой его единственную дочь.

Тем не менее, лангобарды, восстановившие свою силу после таких несчастий, сделали своим королем Ламиссио. И он направил свои войска против вулгаров. И теперь, когда началсь первая битва, лангобарды повернули свои спины к врагу и побежали в свой лагерь. Тогда король Ламиссио обратился к ним защищаться... руками. Воспламенившись обращением своего вождя, они бросились на врага, сражались свирепо и победили своих врагов с великой резней.

Ламиссо был унаследован Лету, Гилдеоком и Гудеоком, в чье время Одовакар победил руги. «Тогда [под Гудеоком ] лангобарды, будучи вытеснены со своей территории, пришли на Ругиланд и из-за тучной земли они оставались там многие годы».591

589 «Безнадежно пытаться получить какую-либо схему хронологии Ломбардии из ранних глав Павла», Hodgkin 1898, 5, 99.

590 Hist. Lang. I, 16-17. Пропуская некоторые приукрашивания, я следую переводу в Foulke 1906.

591 Там же. I, 19. 162

После своей победы над Руги зимой 487-88, Одовакар сломил их последнее сопротивление в 488. Ругиланд является нижней Австрией севернее Дуная и западнее Кронебурга. Это есть первое идентифицируемое географическое название в Historia Langobardorum и 488 есть первая идентифицируемая дата. Кажется, что все до этого должно быть потеряно в непроницаемом тумане. Любая интерпретация кажется должна была быть такой же хорошей, как и любая другая.

Кемп Малон датирует войну между лангобардами и вулгарами последней половиной второго столетия и распологает место истории на Балтике. Он достигает этого ошеломительного результата, беря vulgares в латинизированной форме лангобардского *Wulg(w)aras=wulg, «wolf»-самку, и немецкого суффикса для множественного числа.592 По-видимому, трудно найти более причудливую этимологию, выдуманную при полном игнорировании текстового материала.

Убежденные в том, что лангобарды жили в Силезии до того, как они переехали в Ругиланд, некоторые ученые расположили место битвы на Одере.593 Клебел более конкретен. Согласно ему, лангобарды победили вулгаров в районе Глогау или еще дальше на восток.594 Он думает, что вулгары и есть булгары в южной России; он даже выводит их название от названия Волга.595

Проблема заключается не в этимологии вулгаров, а в том, что обозначает этническое имя в записях Павела. В Historia вулгары были (1) врагами лангобардов; (2) они были народом, живущим среди лангобардов в Паннонии, позднее в Италии;596 (3) последователи дуче Алзеко, который покинул свою страну и присоединился к лангобардам при правлении Гримоалд (662-671); поселенцы в бывшем Самниум;597 (4) вулгары на нижнем Дунае.598 Булгары (3) и (4), очевидно, не являются вулгарами в нашем рассказе. Паннонские булгары (2), по-видимому, племя или племена, которые стояли в Венгрии после падения кролевства Аттилы,

592 Malone 1959, 86-107.

593 Совсем недавно Mitscha-Märheim 1963, 112.

594 Kiebel 1957, 28.

595 Там же. 79.

596 Hist. Lang.II, 26.

597 Там же. V, 29. К литературе, цитированной Moravcsik, BT 2, 357, следует добавить Pochettino 1930, 118.

598 Hist. Lang.VI, 31, 49 (gens, quae super Danubium). 163

появились под этим названием лишь в 480 годах, намного позднее для этого расссказа.

Также не заслуживает доверия Origo и Паул, когда они дают названия мест при миграции лангобардов,599 в перечислении королей, они следуют традиции, подобно той, которая существует для готов и бургундианов, где имена правителей и их наследников хорошо сохранены. Ламиссио правил сорок лет. Как долго правил его наследник Лету, не известно.600 Допустив ему править лишь полтора года, самое краткое правление лангобардским королевством из доверительных источников, и , предположив, что Гудеок вел свой народ в Ругиланд в первый год своего правления, война с вулгарами будет падать на 446. Средний срок правления лангобардских правителей составлял девять лет. Допуская Гилдеоку девять лет правления, победа падает на 439. Исчисления являются предположительно чем угодно, только не исчерпывающими. Тем не менее, обе даты указывают на первую половину пятого столетия. Сильным врагом лангобардов должны были быть гунны. Это предпологалось довольно давно и никогда, не должно были подвергаться к сомнению. Однако, почему Паул называл гуннов вулгарами? Потому, что, если бы он говорил о гуннах, то его читатели могли бы подумать, что он имеет в виду аваров. В Historia Langobardorum Hunni всегда являются аварами, «которые сперва звались гуннами, но впоследствии звались по имени их короля : аварами» (qui primum Hunni, postea de regis proprii nomine Avares appelati sunt).601 Gregory of Tours также называл аваров гуннами и также поступил лангобард, который написал Origo. В историографии Византии шестого, седьмого и восьмого столетий является обычным делом использование Οΰννοι вместо ˝Αβαροι.602

599 Их идентификация со средневековыми или современными названиями мест является исключительно произвольной. «Bardengau» в люнебергской степи, который, предположительно сохранил свое этническое название, на самом деле был так назван после того, как граф Бардо в девятом столетии здесь имел свои имения; см. R. Dorgereit, Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 10, 1960, 601.

600 Точные даты, предназначенные для Агелмунда и Ламиссио в издании Проспера от 1483 года (CM I, 489-490), не имеют значения. Интерполированные отрывки, относящиеся к лангобардам, взяты от Павла и пригнаны под хронологическую конструкцию Проспера.

601 Hist. Lang. I, 27.

602 Moravcsik, BT 2, 234. 164

До недавнего времени было невозможно определить место, где лангобарды воевали с гуннами. Благодаря Вернеру, исследовавшему археологические факты,603 мы теперь знаем, что южная Моравия удерживалась лангобардами до тех пор, пока они осели в Ругиланде. Двадцать четыре находки свидетельствуют об их длительном пребывании на данной местности.

[Armand O'BOLG]

М. Каланкатуаци [1984]

В. Гукасян [1971],

Ибн Фадлан (922)

имп. Ираклий (610-641)

"Анализирай това!"се казваше един филм, защото малцина могат да познаят в добревите текстове кой кой е и кога е или кое издание е! В случая (обяснявам за колегите!) - Мовсес Каланкатваци е средновековен хронист, чиято историография има няколко достигнали до наши дни преписи, но все още не съществува нито едно пълно академично издание с всички разночетения. Същевременно В Хукасян е съвременен учен, а за Ибън Фадлан и за византийския император Ираклий предполагам, че не е нужно да обяснявам кои са и какво означават цифрите в скоби след името. Казано накратко примерите доказват какъв "голям учен лингвист" ни е удостоил с вниманието си и колко е презизен и точен когато цитира и уточнява някакви дати, години, издания и... всичко!!! В качеството си на университетски преподавател бих препоръчал да не му обръщате внимание - простено му е!!!

[проф. Добрев]

М. Каланкатуаци [1984]

В. Гукасян [1971],

Ибн Фадлан (922)

имп. Ираклий (610-641)

"Анализирай това!"се казваше един филм, защото малцина могат да познаят в добревите текстове кой кой е и кога е или кое издание е! В случая (обяснявам за колегите!) - Мовсес Каланкатваци е средновековен хронист, чиято историография има няколко достигнали до наши дни преписи, но все още не съществува нито едно пълно академично издание с всички разночетения. Същевременно В Хукасян е съвременен учен, а за Ибън Фадлан и за византийския император Ираклий предполагам, че не е нужно да обяснявам кои са и какво означават цифрите в скоби след името. Казано накратко примерите доказват какъв "голям учен лингвист" ни е удостоил с вниманието си и колко е презизен и точен когато цитира и уточнява някакви дати, години, издания и... всичко!!! В качеството си на университетски преподавател бих препоръчал да не му обръщате внимание - простено му е!!!

Браво, доста морално-етично, няма що!

Но вие повече от сигурно сте поне два пъти по-млад от мене, а и понякога ме и срещате по стълбите на ЦИЕК!?!

Би трябвало да ви е срам да ме погледнете за всичко това, но съвсем очевидно на вас ви е много чужда тази велика Божа Дарба!

И като сте толкова голям арменист, защо все още не сте го направили или кога ще го направите това прословуто "пълно издание с всички разночетения"?

А и защо не можете да разберете, че аз ползвам рускоезично издание и там имената се транскрибират съгласно отдавна възприетите и утвърдени за това правила и норми, включително и онова прословуто арменско Л, с което ни проглушихте ушите през последните десетина години и кой знае защо сте си втълпили, че само единствено вие го разбирате и транскрибирате правилно и така се пишете по-големи католици и от Папата!

Браво, много хубаво!

[Aspandiat]

Гръцките и римските автори обикновено пишат за варвари, хуни или скити, но в немалко случаи изследователите разбират единствено и само българи.

Четете долупоместения текст внимателно, пък дано да се научите как се прави етническа атрибуция и идентификация.

И вместо да се опитате да разберете как аз лично я правя тази етническа атрибуция и идентификаци, вие се правите на много умен, но всъщност ни най-малко не сте и задавате повече от дилетантски въпроси.

Това, че сте тюркологически абсолютно неграмотен, изобщо не означава, че сте прав!

МИР ГУННОВ

Исследования их истории и культуры

Отто Дж. Маенхен-Гельфен

На Западе Проспер не имеет ни одного слова о вторжении в Галлию в 451. Возможно, он на то имел личную причину. В своей вражде к Аетиусу, Проспер, может быть, не хотел отдать ему дань победы. Однако, он не смог бы пройти мимо вторжения молча, без того, что он и не только он, принял его как лишь один из постоянных вторжений варваров в империю, т.е. как эпизод, подобно поздним мадьярским рейдам. Также, как в восьмом и девятом столетиях никто не думал, что мадьяры могли бы сделаться хозяевами Европы, так и мысль, что Аттила мог бы взять Константинполь и удерживать его, была абсурдной для римлян.

На западе южнее Дуная Норикум оставался римской провинцией. В 449 восточно-римские послы встретились с Промотусом, губернатором Норикума, во дворе Аттилы.588

Севернее Дуная лангобарды успешно защитили свою независимость от гуннов. С помощью сказания об Агелмунде, Ламиссо и вулгарах можно

586 Malchus fr. 2, FHG IV, 114.

587 EL 128[7].

588 Там же, 132[20-21]. 161

восстановить споры между двумя народами в широком спектре. Сказание было сохранено в Historia Langobardorium Паула Диакона, который взял его из книги Origo Gentis Langobardorum, написанной около середины седьмого столетия. Не из-за этого, а из-за ее пробелов и несоответствий,589 Origo является историческим документом первого порядка. Относительно жизненных традиций лангобардов она несравненно стоит ближе к готтскому cantus maiorum чем История готов Джорданеса-Кассиодоруса. Рассказ следует таким образом:590

Говорят, что лангобарды обладали годами Антгаибом и Бантгаибом и таким же образом, Вургундаибом. Здесь они сделали своим королем Агелмунда. Он провел их через реку, защищаемую амазонками. После перехода через нее лангобарды, когда они пришли на земли за рекой, на некоторое время оставались здесь. Между тем, поскольку они не подозревали ничего враждебного по отношению к себе, уверенность заготовила для них несчастье безмерной величины. Ночью, когда все отдыхали, смягченные беспечностью, вулгары, внезапно напав на них, вырезали многих, еще более поранили и так пронеслись через их лагерь, что они убили Агелмунда, самого короля и увели с собой его единственную дочь.

Тем не менее, лангобарды, восстановившие свою силу после таких несчастий, сделали своим королем Ламиссио. И он направил свои войска против вулгаров. И теперь, когда началсь первая битва, лангобарды повернули свои спины к врагу и побежали в свой лагерь. Тогда король Ламиссио обратился к ним защищаться... руками. Воспламенившись обращением своего вождя, они бросились на врага, сражались свирепо и победили своих врагов с великой резней.

Ламиссо был унаследован Лету, Гилдеоком и Гудеоком, в чье время Одовакар победил руги. «Тогда [под Гудеоком ] лангобарды, будучи вытеснены со своей территории, пришли на Ругиланд и из-за тучной земли они оставались там многие годы».591

589 «Безнадежно пытаться получить какую-либо схему хронологии Ломбардии из ранних глав Павла», Hodgkin 1898, 5, 99.

590 Hist. Lang. I, 16-17. Пропуская некоторые приукрашивания, я следую переводу в Foulke 1906.

591 Там же. I, 19. 162

После своей победы над Руги зимой 487-88, Одовакар сломил их последнее сопротивление в 488. Ругиланд является нижней Австрией севернее Дуная и западнее Кронебурга. Это есть первое идентифицируемое географическое название в Historia Langobardorum и 488 есть первая идентифицируемая дата. Кажется, что все до этого должно быть потеряно в непроницаемом тумане. Любая интерпретация кажется должна была быть такой же хорошей, как и любая другая.

Кемп Малон датирует войну между лангобардами и вулгарами последней половиной второго столетия и распологает место истории на Балтике. Он достигает этого ошеломительного результата, беря vulgares в латинизированной форме лангобардского *Wulg(w)aras=wulg, «wolf»-самку, и немецкого суффикса для множественного числа.592 По-видимому, трудно найти более причудливую этимологию, выдуманную при полном игнорировании текстового материала.

Убежденные в том, что лангобарды жили в Силезии до того, как они переехали в Ругиланд, некоторые ученые расположили место битвы на Одере.593 Клебел более конкретен. Согласно ему, лангобарды победили вулгаров в районе Глогау или еще дальше на восток.594 Он думает, что вулгары и есть булгары в южной России; он даже выводит их название от названия Волга.595

Проблема заключается не в этимологии вулгаров, а в том, что обозначает этническое имя в записях Павела. В Historia вулгары были (1) врагами лангобардов; (2) они были народом, живущим среди лангобардов в Паннонии, позднее в Италии;596 (3) последователи дуче Алзеко, который покинул свою страну и присоединился к лангобардам при правлении Гримоалд (662-671); поселенцы в бывшем Самниум;597 (4) вулгары на нижнем Дунае.598 Булгары (3) и (4), очевидно, не являются вулгарами в нашем рассказе. Паннонские булгары (2), по-видимому, племя или племена, которые стояли в Венгрии после падения кролевства Аттилы,

592 Malone 1959, 86-107.

593 Совсем недавно Mitscha-Märheim 1963, 112.

594 Kiebel 1957, 28.

595 Там же. 79.

596 Hist. Lang.II, 26.

597 Там же. V, 29. К литературе, цитированной Moravcsik, BT 2, 357, следует добавить Pochettino 1930, 118.

598 Hist. Lang.VI, 31, 49 (gens, quae super Danubium). 163

появились под этим названием лишь в 480 годах, намного позднее для этого расссказа.

Также не заслуживает доверия Origo и Паул, когда они дают названия мест при миграции лангобардов,599 в перечислении королей, они следуют традиции, подобно той, которая существует для готов и бургундианов, где имена правителей и их наследников хорошо сохранены. Ламиссио правил сорок лет. Как долго правил его наследник Лету, не известно.600 Допустив ему править лишь полтора года, самое краткое правление лангобардским королевством из доверительных источников, и , предположив, что Гудеок вел свой народ в Ругиланд в первый год своего правления, война с вулгарами будет падать на 446. Средний срок правления лангобардских правителей составлял девять лет. Допуская Гилдеоку девять лет правления, победа падает на 439. Исчисления являются предположительно чем угодно, только не исчерпывающими. Тем не менее, обе даты указывают на первую половину пятого столетия. Сильным врагом лангобардов должны были быть гунны. Это предпологалось довольно давно и никогда, не должно были подвергаться к сомнению. Однако, почему Паул называл гуннов вулгарами? Потому, что, если бы он говорил о гуннах, то его читатели могли бы подумать, что он имеет в виду аваров. В Historia Langobardorum Hunni всегда являются аварами, «которые сперва звались гуннами, но впоследствии звались по имени их короля : аварами» (qui primum Hunni, postea de regis proprii nomine Avares appelati sunt).601 Gregory of Tours также называл аваров гуннами и также поступил лангобард, который написал Origo. В историографии Византии шестого, седьмого и восьмого столетий является обычным делом использование Οΰννοι вместо ˝Αβαροι.602

599 Их идентификация со средневековыми или современными названиями мест является исключительно произвольной. «Bardengau» в люнебергской степи, который, предположительно сохранил свое этническое название, на самом деле был так назван после того, как граф Бардо в девятом столетии здесь имел свои имения; см. R. Dorgereit, Deutsches Archiv für Erforschung des Mittelalters 10, 1960, 601.

600 Точные даты, предназначенные для Агелмунда и Ламиссио в издании Проспера от 1483 года (CM I, 489-490), не имеют значения. Интерполированные отрывки, относящиеся к лангобардам, взяты от Павла и пригнаны под хронологическую конструкцию Проспера.

601 Hist. Lang. I, 27.

602 Moravcsik, BT 2, 234. 164

До недавнего времени было невозможно определить место, где лангобарды воевали с гуннами. Благодаря Вернеру, исследовавшему археологические факты,603 мы теперь знаем, что южная Моравия удерживалась лангобардами до тех пор, пока они осели в Ругиланде. Двадцать четыре находки свидетельствуют об их длительном пребывании на данной местности.

Професор Добрев, къде в този немалък откъс видяхте и НАМЕК за това Мовсес Каланкатуаци да е споменал българи в историята си???? Това че някой римски или византийски автор е нарекъл българите хуни или обратното, не значи, че арменецът Каланкатуаци го прави!!! За арменските автори с малки изключения поради незнание, а и заради липса на интерес, всички народи отвъд Кавказ са хуни. Което не значи, че всички те са българи. Ако бяхте наистина чели като хората Каланкатуаци, щяхте да видите Мовсесовите "хуни" колко нехомогенни са етнически.

Впрочем един полуличен въпрос - вие ползвате ли извори или само преписвате чужди мнения. Струва ми се, че е второто....

[Armand O'BOLG]

Добрев

Браво, доста морално-етично, няма що!

Но вие повече от сигурно сте поне два пъти по-млад от мене, а и понякога ме и срещате по стълбите на ЦИЕК!?!

Би трябвало да ви е срам да ме погледнете за всичко това, но съвсем очевидно на вас ви е много чужда тази велика Божа Дарба!

И като сте толкова голям арменист, защо все още не сте го направили или кога ще го направите това прословуто "пълно издание с всички разночетения"?

А и защо не можете да разберете, че аз ползвам рускоезично издание и там имената се транскрибират съгласно отдавна възприетите и утвърдени за това правила и норми, включително и онова прословуто арменско Л, с което ни проглушихте ушите през последните десетина години и кой знае защо сте си втълпили, че само единствено вие го разбирате и транскрибирате правилно и така се пишете по-големи католици и от Папата!

Браво, много хубаво!

За хиляден път ни убеждавате, че си нямате и най-малка представа с кого контактувате. Аз дори не зная какво е ЦИЕК, а за възрастта ми можете да съдите по това, че приключих с преподавателска дейност в 1990 г. И съм точно българист! Но щом твърдите, че съм арменист - добре! Никога - забележете! - ама никога, не съм публикувал нещо за прословутото арменско Л! В скобки нека поясня, че в староарменския езиков период е имало едно Х (гърлено), което е било рефлекс на чуждоезично Л в заемки и чуждици. Исторческите фонетични закони са лимтирани във времето и пространството! Това не е вашето прословуто тюркотско М, което когато Ви скимне става Б, за да Ви се получи етимологията ЕлБег от ЕлеМаг, което "име" де факто никога не е съществувало! Къде е V, къде е Х век? Между другото - обърнете сериозно внимание на местоимението "мен" (свр. турски бен=аз), обявено за най-ранно тюркско, защото е присъствало в езика на прабългарите и тяхната езикова група. Ако вместо да преписвате от сгрешени руски издания сам бяхте размърдали разсъдъка си, щяхте още преди десетилетя да се досетите, че е индоевропейско!~

[проф. Добрев]

За хиляден път ни убеждавате, че си нямате и най-малка представа с кого контактувате. Аз дори не зная какво е ЦИЕК, а за възрастта ми можете да съдите по това, че приключих с преподавателска дейност в 1990 г. И съм точно българист! Но щом твърдите, че съм арменист - добре! Никога - забележете! - ама никога, не съм публикувал нещо за прословутото арменско Л! В скобки нека поясня, че в староарменския езиков период е имало едно Х (гърлено), което е било рефлекс на чуждоезично Л в заемки и чуждици. Исторческите фонетични закони са лимтирани във времето и пространството!

Това не е вашето прословуто тюркотско М, което когато Ви скимне става Б, за да Ви се получи етимологията ЕлБег от ЕлеМаг, което "име" де факто никога не е съществувало! Къде е V, къде е Х век? Между другото - обърнете сериозно внимание на местоимението "мен" (свр. турски бен=аз), обявено за най-ранно тюркско, защото е присъствало в езика на прабългарите и тяхната езикова група. Ако вместо да преписвате от сгрешени руски издания сам бяхте размърдали разсъдъка си, щяхте още преди десетилетя да се досетите, че е индоевропейско!

Напълно излишно е всичко това да се коментира по същество, когато за вас тюрк. мен е индоевропейско по произход!?

Това пък кое е най-ранно и откъде идва, не ви ли се струва много неприлично да продавате краставици на краставичар?

А що се отнася до "прословутото арменско Л", вие изобщо не сте разбрали това, което писах по-горе, и все още продължавате да се пишете по-голям католик и от Папата, въпреки че даже не сте и католик!

Благодаря ви за разговора!

[Aspandiat]

А и защо не можете да разберете, че аз ползвам рускоезично издание и там имената се транскрибират съгласно отдавна възприетите и утвърдени за това правила и норми, включително и онова прословуто арменско Л, с което ни проглушихте ушите през последните десетина години и кой знае защо сте си втълпили, че само единствено вие го разбирате и транскрибирате правилно и така се пишете по-големи католици и от Папата!

Браво, много хубаво!

Всъщност професоре Добрев, какво е това прословуто арменско Л и как трябва да се траскрибира и разбира правилно? Според вас.

[проф. Добрев]

Професор Добрев, къде в този немалък откъс видяхте и НАМЕК за това Мовсес Каланкатуаци да е споменал българи в историята си???? Това че някой римски или византийски автор е нарекъл българите хуни или обратното, не значи, че арменецът Каланкатуаци го прави!!!

За арменските автори с малки изключения поради незнание, а и заради липса на интерес, всички народи отвъд Кавказ са хуни. Което не значи, че всички те са българи. Ако бяхте наистина чели като хората Каланкатуаци, щяхте да видите Мовсесовите "хуни" колко нехомогенни са етнически.

Впрочем един полуличен въпрос - вие ползвате ли извори или само преписвате чужди мнения. Струва ми се, че е второто....

Гръцките и римските автори обикновено пишат за варвари, хуни или скити, но в немалко случаи изследователите разбират единствено и само българи.

Четете долупоместения текст внимателно, пък дано да се научите как се прави етническа атрибуция и идентификация.

И вместо да се опитате да разберете как аз лично я правя тази етническа атрибуция и идентификаци, вие се правите на много умен, но всъщност ни най-малко не сте и задавате повече от дилетантски въпроси.

Това, че сте тюркологически абсолютно неграмотен, изобщо не означава, че сте прав!

И позволете един много личен въпрос, дано само модераторите не ме санкционират: Вие някога изобщо чували ли сте нещо за такт, етика и добро възпитание?

И щом като твърдите, че аз съм най-обикновен плагиат, събрахте ли вече достатъчно доказателства за това и дали те ще издържат в един бъдещ съд?

Но независимо и от това простотията ви няма край!

А що се отнася до невежеството, което приписвате на арменските автори, вие чисто и просто не сте в час!

Аз винаги чета като хората и то по няколко пъти това, върху което пиша, а вие лично така и не разбрахте какво съм ви написал предния път, тъкмо поради което ви го и повтарям, дано да го проумеете!

а

[проф. Добрев]

Всъщност професоре Добрев, какво е това прословуто арменско Л и как трябва да се траскрибира и разбира правилно? Според вас.

Мене ли питате? Но нали знаете всичко за Кавказ открай докрай, с изключение, разбира се, къде в българския език се слага запетайка и кога се употребява звателният падеж?!

[Aspandiat]

Мене ли питате? Но нали знаете всичко за Кавказ открай докрай, с изключение, разбира се, къде в българския език се слага запетайка и кога се употребява звателният падеж?!

Да, да, Вас питам, професорЕ Добрев, може пък жена ви да ви е превела или преразказала някое хиперново и хиперавангардно проучване по темата кога и как се чете Л.

[Aspandiat]

Четете долупоместения текст внимателно, пък дано да се научите как се прави етническа атрибуция и идентификация.

Боя се, че точно от вас няма какво да научи никой.

И позволете един много личен въпрос, дано само модераторите не ме санкционират: Вие някога изобщо чували ли сте нещо за такт, етика и добро възпитание?

Този въпрос на първо място стои пред вас, но все още не сте го схванали

И щом като твърдите, че аз съм най-обикновен плагиат, събрахте ли вече достатъчно доказателства за това и дали те ще издържат в един бъдещ съд?

Но независимо и от това простотията ви няма край!

А що се отнася до невежеството, което приписвате на арменските автори, вие чисто и просто не сте в час!

Бай Иване (извинявай, че минавам на това махаленско обръщение, но и статиите и едничката ти книга са писани на такъв език), не твърдя, че си плагиат, а че си исторически отчайващо неграмотен. Впрочем ще се присъединя към препоръката на Маготин - лекувай се!!!

[проф. Добрев]

Бай Иване (извинявай, че минавам на това махаленско обръщение, но и статиите и едничката ти книга са писани на такъв език), не твърдя, че си плагиат, а че си исторически отчайващо неграмотен. Впрочем ще се присъединя към препоръката на Маготин - лекувай се!!!

Хубави-лоши, все е по-добре, отколкото да нямаш никакви като тебе, а само си чешеш езика по форумите!

За твое сведение книгата ми почти се изчерпа първите пет месеца след излизането си, а дори и получих много добри отзиви, да не говорим за 3-те положителни рецензии, с които тя беше представена пред Специализирания научен съвет по езикознание!

И понеже си от махлата: А бе, ти ли си най-умният и кадърен на този Свят?

Я да ми се махаш от главата, щом като не можеш да вържеш и две приказки на кръст!

[Aspandiat]

За твое сведение книгата ми почти се изчерпа първите пет месеца след излизането си, а дори и получих много добри отзиви, да не говорим за 3-те положителни рецензии, с които тя беше представена пред Специализирания научен съвет по езикознание!

Изчерпала ли се е? Хахахаха. Ето ги, още си висят бройките чисти и неопетнени в книжарница "Български книжици". Всъщност ако имаме нещо още да казваме по въпроса за пребиваването на Кубрат в Константинопол, да го казваме, а не да спамим.

[Aspandiat]

[Я да ми се махаш от главата, щом като не можеш да вържеш и две приказки на кръст!

Иначе какво стана с въпросното злощастно Л?

Само ви моля, не цитирайте някоя глава от книгата си, напишете 2-3 разбираеми изречения, а не такива от по половин страница.

[Ka40]

Изчерпала ли се е? Хахахаха. Ето ги, още си висят бройките чисти и неопетнени в книжарница "Български книжици". Всъщност ако имаме нещо още да казваме по въпроса за пребиваването на Кубрат в Константинопол, да го казваме, а не да спамим.

Явно няма какво да се каже повече по тема.