Какво става със земите отвъд Дунав след 1018 година?

[RIZAR]

Като не им изнася на техните тези, да се държат, поне мъжки, не да се правят на ''бълхари". ...

[Ka40]

След като Качо унищожи българите оттатък дунава още при Симеон и бързичко призна че власите са освободили България от византийска власт го призовавам след като е казал А да каже и Б, да обяви че турско робство не е имало, а баташкото клане е мит. Като си тръгнал така упорито против българските интереси, поне стигни до края

Че кой си ти, че да ме "призоваваш" да казвам каквото и да е било? И от какви позиции преценяваш кои са "българските интереси". Може би българските интереси са да заливаме българския народ с лъжлива история - ни е сме най- великите, старите, културните, умните, ние сме имали еди какво си, когато другите ходили още по дърветата. Според теб "българските интереси" са да твърдим, че българи е имало във Влашката равнина след Хв. (нещо което ти не можеш да докажеш!), според друг "българските интереси" са да твърдим, че траките са българи, а гръцката цивилизация всъщност е българска, а според трети "българските интереси" да кажем, че и пирамидите са построени от българите. А всъщност българските интереси са да опознаем възможно най-добре миналото си за да разберем какво и защо се случило и как и защо от първостепенна европейска сила на два пъти загубихме свободата си, а сега сме някаква треторазрядна държавица в задния двор на Европа. За да можем да опознаем възможно най-добре миналото трябва да се освободил от десетилетия наслагваните митологеми. И отговорите понякога може да са неприятни. Естествено това е невъзможно за някои ограничени мозъци, за които мисленето е второстепенна функция, а прочетените исторически книги се изчерпват с учебника за 11 клас и няколко откъси пускани тук там по форумите.

Така и не изкара нито един аргумент за наличие на някакво по-значително българско население във Влашката равнина през Хв. Нито през ХІв. Опита се разсъждаваш на тема "унгарски нашествия", но блокира. Явно няма какво да кажеш и затова се чудеш какви глупости да напишеш.

"бързичко призна че власите са освободили България от византийска власт" - айде ако обичаш недей да лъжеш като дърт циганин. Някъде да съм написал "България е освободена от власите"?

Тъй като неможеш да си защитиш позициите с исторически аргументи, го удряш по емоционална линия. Ако такива като тебе трябва да защитават "българските интереси", тежко и горко й на тази държава.

[Иванко Тертер]

След като Качо унищожи българите оттатък дунава още при Симеон и бързичко призна че власите са освободили България от византийска власт го призовавам след като е казал А да каже и Б, да обяви че турско робство не е имало, а баташкото клане е мит. Като си тръгнал така упорито против българските интереси, поне стигни до края

Забравяш най-важното: Ка40 доказа, че Средна Азия е романоезичен регион, тъй като винаги е бил населен с Блахи /Влахи-Илаки/. Освен това, Ка40 доказа, че историческите трактати, които се цитират от цялата историографска гилдия /Бейкън, Хоренаци, Поло, арабски те източници и т.п./ всъщност са ми ти били пособия по зоология и ботаника /говорели за животното "бълха"/, а не за история и народоописание. Всъщност, ако Ка40 свърже занаята на част от т.нар. "волахи" с насекомото, което каца по "обектите на занаята" им, то може да свърже доста силна зоолого-историчека теза. Ако пък успее да докаже, че "бълхите" дошли от Средна Азия на гърбовете на "обектите на занята" /"овце"/, също са били ромаоезични, както вероятно са били "обектите на занаята" и несъмнено надзираващите ги практикуващи този поминък "волахи", това ще е пробив не само в историческата, но зоолого-историческа наука.

[Frujin Assen]

Не е нужно да го казваш, то се вижда. След като твърдиш че власи е единствено етнически термин, то просто трябва да събереш 2+2 за да достигнеш до идеята че Калоян, а съответно и братята му са власи и съответно освободителите на България са власи.

На теб лично да, на теб нищо не мога да докажа. Ти си си навил на пръста нещо и толкова. Остави ме мене, и Рицъря и Туранага дават доказателства че просто няма как да е станало така както твърдят румънските археолози и чието мнение ти поддържаш.

Обясних ти 100 пъти че маджарите не са унищожили никого, а пленниците са върнити на Симеон. Ти твърдиш (съвсем голословно), че той ги е преселил в Мизия, защото това се явява единствената, подчертавам единствената възможност отвъдддунавска България да се опразни от българско население. Обясни ти се че унгарския аноним е доста хлъзгав и не може да се приема буквално, но не ти твърдиш че той е светата истина. Показах ти, че няма никакви свидетелства в изворите Светослав какво е правил в отдъддунавска България, по всяка вероятност нищо не е и правил. Показа ти се че единствените споменавания на печенеги са в земи оттатък Днестър и за първи път път отсам са забелязани едва през 1025 когато нападат византийска Мизия. Не, ти твърдиш че те са живели в отвъдддунавска България.

Доверяваш се тотално на това което казват враговете на българщината (румънците) за които е ясно че не казват цялата истина и лъжат когато им е изгодно.

Тежко и горко и на България, ако такива като теб са историците и, защото ти се предоверяваш на чуждите учени и приемаш безрезервно мнението им.

[Thorn]

У кого предизвиква спор че, Асен, Петър и Калоян са били власи? Изворите са безброй. Нещо ви притеснява, това че царския род не е български ли? Нито е чудо невиждано, нито е за последен път. По нататък на трона има кумани и татарин.

Показа ти се че единствените споменавания на печенеги са в земи оттатък Днестър и за първи път път отсам са забелязани едва през 1025 когато нападат византийска Мизия. Не, ти твърдиш че те са живели в отвъдддунавска България.

А тази глупост как да я разбираме. Порфирогенет не се ли брои? И археологията не се ли брои?

[Ka40]

Не е нужно да го казваш, то се вижда. След като твърдиш че власи е единствено етнически термин, то просто трябва да събереш 2+2 за да достигнеш до идеята че Калоян, а съответно и братята му са власи и съответно освободителите на България са власи.

На теб лично да, на теб нищо не мога да докажа. Ти си си навил на пръста нещо и толкова. Остави ме мене, и Рицъря и Туранага дават доказателства че просто няма как да е станало така както твърдят румънските археолози и чието мнение ти поддържаш.

Обясних ти 100 пъти че маджарите не са унищожили никого, а пленниците са върнити на Симеон. Ти твърдиш (съвсем голословно), че той ги е преселил в Мизия, защото това се явява единствената, подчертавам единствената възможност отвъдддунавска България да се опразни от българско население. Обясни ти се че унгарския аноним е доста хлъзгав и не може да се приема буквално, но не ти твърдиш че той е светата истина. Показах ти, че няма никакви свидетелства в изворите Светослав какво е правил в отдъддунавска България, по всяка вероятност нищо не е и правил. Показа ти се че единствените споменавания на печенеги са в земи оттатък Днестър и за първи път път отсам са забелязани едва през 1025 когато нападат византийска Мизия. Не, ти твърдиш че те са живели в отвъдддунавска България.

Доверяваш се тотално на това което казват враговете на българщината (румънците) за които е ясно че не казват цялата истина и лъжат когато им е изгодно.

Тежко и горко и на България, ако такива като теб са историците и, защото ти се предоверяваш на чуждите учени и приемаш безрезервно мнението им.

Първо научи фактите и тогава коментирай.

"Показа ти се че единствените споменавания на печенеги са в земи оттатък Днестър и за първи път път отсам са забелязани едва през 1025 когато нападат византийска Мизия. Не, ти твърдиш че те са живели в отвъдддунавска България." - Знаеш ли колко грешки допускаш само в едно единствено изречение.?

1. К. Багренородни и Свидас говорят за печенеги във Влашката равнина. И двата извора са от средата на Хв.

2. За пръв път печенегите се споменават на юг от Дунав като съюзници на Светослав 968-970г.

3. Първото самостоятелно печенежко нашествие на юг от Дунав не е през 1025, а през 1026г.

4. Това нападение не е във "византийска Мизия", а в тема България. Знаеш ли кои земи са тема България?

"Не е нужно да го казваш, то се вижда. След като твърдиш че власи е единствено етнически термин, то просто трябва да събереш 2+2 за да достигнеш до идеята че Калоян, а съответно и братята му са власи и съответно освободителите на България са власи."

Може биологически не власи, ами влашки цигани да са били, е и? Важното какви са се чувствали. Освен това вече съм казал, макар и на друго място, моето мнение за произхода на Асеневци, а имено - българизирани печенеги така че ако обичаш не ми преписвай думи, които не съм казал.

"твърдят румънските археолози и чието мнение ти поддържаш" - ако ми посочиш поне един румънски археолог, който твърди, че Влашката равнина е била обезлюдена в резултат на унгарските нашествия 894-896г., ще те черпя една бира.

"Обясних ти 100 пъти че маджарите не са унищожили никого, а пленниците са върнити на Симеон" - това и аз го твърдя

"Ти твърдиш (съвсем голословно), че той ги е преселил в Мизия, защото това се явява единствената, подчертавам единствената възможност отвъдддунавска България да се опразни от българско население" - и не само в Мизия, но също така в Тракия и Македония. Между другото това за Мизия не е само мое мнение . Да няма друго обяснение за това защо Влашката равнина, която през ІХв. е гъсто населена, през Хв. е почти безлюдна, с тук-там някое мизерно село или печенежка орда.

"Обясни ти се че унгарския аноним е доста хлъзгав и не може да се приема буквално, но не ти твърдиш че той е светата истина." - аз, за разлика от теб съм го чел. И обърни внимание - в този извор, никъде не се говори за Влашката равнина, така че нека го оставим настрани.

"Показах ти, че няма никакви свидетелства в изворите Светослав какво е правил в отдъддунавска България, по всяка вероятност нищо не е и правил" - а аз да съм казал, някъде че има данни в изворите? Освен това какви действия в безлюдна област - какво ще краде и с кого ще се бие? Обаче селищата между дултата на Дунав и Южния бесарабски окоп били точно тогава опустшени. Извори няма, обаче има археологически данни. Дали това е било направено от русите или от печенежките им съюзници, не може да се каже. Между другото, ако се замислиш как са нахлули русите в България, може сам да се сетиш, кой е опустошил тези селища. На българската власт северно от Дунав, която и без туй била доста ефимерна, най-вероятно са видели сметката Светославовите съюзници - печенегите и маджарите.

"Доверяваш се тотално на това което казват враговете на българщината (румънците) за които е ясно че не казват цялата истина и лъжат когато им е изгодно" - стига с тез емоции. Ако искаш дай да кажем, че българите са населявали земите до Балтийско море? Така звучи много по "патриотично".

Ти обаче упорито отказваш да ми дадеш аргументи, за оцеляването на българското население след 894-896г. във Влашката равнина. Нека ти помогна:

1. има ли извор от Хв., в който да се казва, че там има българско население?

2. Известна ли е поне една българска крепост там - без значение по писмени или археологически данни. Ако мислиш да кажеш Слон, още от сега забрави.

3. Известен ли е поне един църковен център

4. защо там почти няма християнски гробове и въобще български материали от Хв.?

5. Защо няма надписи на кирилица?

6. Защо когато Светослав напада земите на юг от Дунав от средите на "многобройните" отвъддунавски българи не са набрани войски, които да го ударят в гръб?

7. Защо византийците, след като разгромяват русите и завладяват дн. Северна България въобще не ги интерисува какво става във Влашката равнина?

[проф. Добрев]

Че то е ясно. Етнонимът "блахи" има тотемен произход от насекомото "бълха", което "блахите" са считали за свещенно!

А, не бълхарите сте вие, пишман-иранистите счетоводителски!

В действителност в началото и основата на цялата тази много нескопосано-неграмотна, понастоящем едва ли не общонационална илюзия залъгалка лежат нелепите измислици на икономиста по образование, историка по занимание, но много силно изживяващия се като лингвист П. Добрев, по повод и около някои географски имена от Средна Азия, централно място сред които заема назв Балхара, на което, както се видя по-горе в един пределно обобщен вид, се пада голямата чест и отговорност, наистина и много жалко, че не единствено и само на него, да бъде генетична основа, т.е. тъкмо върху него да възникне и да се образува и българското народностно название, етнм българи.

А в един по-конкретен план лингвистът или по-точно палеолингвистът П. Добрев [2004], за какъвто той напоследък се представя [8], както си му е редът, разбира се, за хиляден път отбелязва своя огромен принос в развенчаването на “вкоренената някога заблуда, че древните българи са били нискоразвито номадско племе” [18]; определя съдържанието на основните етапи на “Оборването на погрешната номадска теория...”, вторият от които е намирането, от него, разбира се, още през 1986 г. - и затова може да се попадне на тях във всяка негова брошурка, но в непрекъснато намаляващ брой (И. Д.), на “множество неизвестни по-рано думи, свързани с особената държавна уредба, създадена от Аспарух”, като че ли никой дотогава не е и подозирал за тяхното съществуване, дори самият Миклошич, а и тези “древнобългарски думи” са такъв буламач от китайски, тюркски, ирански, гръцки, славянски и какви ли не още по произход лексикални единици, преминали през различни времена и през различни места в българския език, и именно поради това нямащи изобщо никаква връзка и отношение към напълно определено-категорично несъществуващия или по-точно съществуващия само в ясно кое въображение на своя създател “древнобългарски език”, че е по-добре човек да не ги наближава и все пак тук не може да се подмине “главното държавно понятие в унгарския език – ПОЛГАР – гражданин на държава”, което обаче, ако е българското народностно название, не може да има това значение, а ако пък има точно това значение, не може да бъде българското народностно название, но кой да ти мисли толкова изтънко-надълбоко – те пустите маджари те лъжат, Петърчо, зад гърба ти [вж. пак Добрев 2005, 100-102] и много добре си знаят защо, но и ти, нали не ги разбираш тези неща, пък и онези не са българските тюрколози, я, че да не им вярваш, трупаш ли си трупаш палеолингвистичен капитал и гледайки ги нагло-невинно в очите, лъжеш ли лъжеш наивно-добродушните българи!...

Една от “множеството неизвестни по-рано думи” е и например “непознатата на тюрките дума КОРАБ”, от което нас ни напушва на смях, както казваме ние добруджанците, т.е. иде ни да се смеем, защото надали има езиковед, който да не знае, че тази дума е много стара гръцка заемка във всички славянски езици и следователно няма как да има нещо общо с централноазиатските по произход тюрки и още по-малко с твоите фиктивно-призрачни “древни българи”, но продължавайки пътя си най-невъзмутимо този има нахалството още и да формулира, както си му е редът при Новата генерация на Новия прочит, от които искай само фундаментално-глобални програми, прокламации и предписания, най-важните задачи на българската наука(!!?), които се свеждат ни повече, ни по-малко до разкриването особеностите на “държавността и стопанството на древните българи” – и през ум не ни минава, че това може да има някаква финикийска връзка с основната специалност на Палеолингвиста (И. Д.); …както и до обръщането внимание на факта, че “народът с име българи е обитавал плодородните и прочути със своите богатства райони край планината Имеон (дн. Памир и Хиндукуш)” [20-27], слава Богу, дойдохме си най-после на думата!

Но нека все пак, поглеждайки Картата на Света пред нас, поясним за нашия читател, че това “райони край Памир и Хиндукуш”, ако примерно най-напред е южно от Хиндукуш, то ще е в най-добрия случай някъде по горното течение на р. Инд в дн. Индия, разбира се, а ако пък е северно от Памир, това ще да е по горното течение на р. Сърдаря в дн. Узбекистан и разстоянието между тях по права линия е най-малко 1000 км., така, че без да се разпростираме и западно-източно и силно обезпокоени, дори и разтревожени, защото става въпрос все пак за нашата лична прародина, налага се най-накрая да зададем въпроса “Къде, къде всъщност е Тя, Съкровената Прародина Балхара на нашите прадеди?”.

По-нататък обаче, след едно доста изнурително-продължително “пътешествие до забравената Балхара”, по време на което, разбира се, не може да се пропусне случаят да се наругаят тюрколозите, както и да се нахвърлят в дисагите думи и имена като Балхара, Булгхар, Балгар, Палгар, Балк, Балх, балхики, болхики, Балхар, Булхар, Пархар и др., основната заслуга на които пред етнм българи единствено е в това, че имат по два-три общи с него звука, отново се намира повод да се препрати читателят към онова фундаментално-програмно за цялата отечествена прабългаристика словопрелюбодеяние, наречено Древнобългарска епиграфика, в което няма нито един, ама нито един-едничък вярно разчетен и преведен прабългарски надпис(!!!), и така отново да се припомни на по-паметливия читател онзи много срамен за цялата българска наука прецедент, когато "палеолингвистът" не можа да види и разбере, че надписът върху каменен кръст от Северна Добруджа всъщност и в действителност е съставен на неговия роден български език(!!!) с някои напълно нормални и много лесно обясними вмъквания на румънски език, а хукна да го разчита с арабски думи от съвременните ирански езици [вж. Добрев 2005а, по-подр. Dobrev 2006а].

Независимо и въпреки и това, без какъвто и да е срам или поне неудобство, тъкмо в “разчетени и преведени” по подобен начин надписи Палеолингвистът открива и “древното царство Балхара” с други такива имена като Бактрия, Бактра, “а понякога и Булгхар”, още и Балх, Бахл, Балхика, Булхор, Болхор, Булхар, като народът на това царство е балхи, моля, моля, само не бълхи, също и болхи, бахлики, балхики, болхики, булхи, булхор, при което минава междувременно, но много неясно на отиване или на връщане, отново през гореприведения и вече споделения и легитимиран на най-високо ниво от Божидар Димитров бисер за специфичния български зв. ъ и през няколко още не по-малки бисера на тема мн.ч. -ар, за да представи цялата тази помия като “ясни и трудно опровержими исторически свидетелства, които показват, че прародината на древните българи” е там, където “на географската карта стои името на древния град БАЛХ и на реката със същото име БАЛХАБ”, - Ами!, че то това са си историко-генетически и структурно-функционално две напълно различни имена (И. Д.); “а и самото име БАЛХ е най-вероятно съкратена форма от древното име на българите” [28-52], забравил, разбира се, че току-що е провъзгласил и обявил, че “народът с име българи е обитавал плодородните и прочути със своите богатства райони край планината Имеон (дн. Памир и Хиндукуш)” [20-27], независимо и от което нерде Балх, нерде Имеон, осмеляваме се да попитаме ние на един не толкова чужд език, гледайки с надежда да получим задоволително-смислен отговор поне от сладкодумния Божидар Димитров, който естествено благодарение на монопола си върху всички български хигиенни канали и кабеларки няма как да не навестява доста често нашия дом, а и с неподражаемо произношение нерядко демонстрира поназнайване и на нашата голяма слабост турския език(!!?).

Но глас в пустиня, затова пък ние казваме и твърдим напълно отговорно-категорично, че всъщност и в действителност, като цялостно-единна лексико-фонетико-граматична структура, краен резултат от конкретен историко-лингвистически развой, средноазиатският топнм Балхара, няма изобщо нищо общо с етнм българи, защото както вече по безспорен начин се показа и доказа, в източноиранските езици има прим *balq “горен, висок, голям”, последната съгласна на което зв. q, в някои от средноазиатските източноирански езици преминава в зв. h и затова именно то е определение в синтактичната структура на късноантичното и ранносредновековно двусъставно назв. Balhab, съвременното афганистанско назв. Rode Balkhab [AfgPlNm], втората съставка на което е от иран. *āp “вода; поток; река” [ЭСИЯз-1, 311-312], съответно на което и значението на първата съставка трябва да бъде повече от сигурно “голям” и по-малко вероятно “горен; планински”, като с течение на времето тази втора съставка изпада и в резултат на това се стига и до хидрнм Balх [AiWb, 398].

Наред с това широко разпространена в почти всички ирански езици е и основната иранска дума наименование за планина същим γar, срв. пушт. غر ғар “гора” [ПушРСл, 603], именно която е и втора съставна част на назв Balhara, по силата на което очевидно-безспорно първично-изконната форма на това име не може да бъде никаква друга освен *Balh-γara и така фактически се оказва, че Топонимът има за генетична основа двусъставното адективно-субстантивно словосъчетание *balh-γara с източноирански родителен падеж на втората съставка [вж. Основы иранского языкознания 1981, 422] и със знач. “голямата-високата планина”, откъдето пък става напълно ясно, че етнм българи е нещо съвсем друго и изцяло различно-отделен от топнм Балхара не само по фонетико-морфологичен строеж, но така също и по значение на изходно-първичните си лексикални съставки.

И както си е напълно нормално и дори обичайно-задължително, в различни езици или диалекти, на различни места и в различно време, планинското название или оронм Балхара си има своите най-различни и разнообразни, исторически и съвременни форми и разновидности или още ономастични паралели, като се започне от Кавказ и се стигне до Западен Китай и такива например са не само средноазиатските топнм Parγar, Falγar [Абаев-4, 84], афг. Bara Khar, Kohe Borgar [AfgPlNm], перс. Burgar [iranPlNm], безспорно източноиранският, най-вероятно согдийски по произход западнокитайски орнм Borohoro [ChinPlNm]; средновековният кавказски оронм Болхар на територията на дн. Кабардино-Балкария, документиран в доклад на руско посланичество в Имеретия през 1650-1652 г. като “местность Болхар”, именно което като че ли прави изобщо невъзможна всякаква историко-генетическа връзка с етнм българи на името на къпчашката по произход народност балкари, като тук непременно трябва да се има предвид и това, че това тяхно название им е дадено от кабардинците, докато самоназванието им малкари е образувано вторично на основата на чисто къпчашкото редуване б-м [вж. и срв. Волкова 1973, 88-89,97; СлСпр, 59-61], още и името Бургар на планинска област, но и персийският ономастичен паралел на топнм Балхара – топнм Булгхар като име на планинска област, който тъкмо поради номинативнофункционалната си обвързаност със своя предшественик, няма как да не му е тъждествен и в генетико-исторически и структурно-семантически план, следователно дори и топнм Булгхар няма нищо общо с етнм българи, колкото и да е близък по звуков строеж до неговия фонетичен вариант в европейските езици и особено пък до фонетичните му варианти в памирските езици [срв. Добрев П. 2002, 95-100].

[Стоедин]

Поредната тема затънала в блатото на българския произход. Тюрки, сармати, траки, все едно е! Голям праз ако сме тюрки с ирански примеси или иранци с тюркски притурки... Каква е връзката със съдбата на българското население(по етнос и поданство) на север от Дунав през 10-11 век? Никаква!

Първата заблуда в темата е, че там където се е разспростирала българската власт земите са плътно заселени с етнически българи. Втората е, че веднъж попаднали под чужда власт тези земи си остават чисто български до кр. на 19 век поне, а защо не и до днес. Третата заблуда е, че ние сме някакво изключение от общите процеси- икономически, демографски, културни и пр. четвъртата заблуда е, че .............Край нямат заблудите, защото искаме сами да се лъжем.

И Ка40 е прав като цяло, и Туранага Сан има основание за някои неща, но интересното е, че нито те, нито повечето участници имат желание да вникнат в написаното от опонента и да сближат позициите си. Никога, в никоя тема не видях опит за постигане на консенсус и компромис. Изумителен фанатизам струи от написаното тук! Това не е продуктивно, не мислите ли? В спора се раждала истината...

Според мен българите живеещи на север от Дунав са оставени на произвола на съдбата още при Симеон и са се оправяли кой както може. Едни загиват, други са отвлечени, трети се преселват, четвърти се претопяват, пети оцеляват. Още от началото на 10 век на север от Дунав е пълна каша и е така до Иванко Бесараб когато кашата си остава, но става малко по ясна картинката. Вакума е запълнен и се поставя началто на една нова държава.

Ако приемем, че власи, маджари, печенези, руси(рутени), кумани, монголи, яси(алани) са българи(абсурдно е, но от написаното тук, а и в други теми човек може да стигне и до тази идея), то земите между Дунав и Карпатите са наши от 7 век до днес без прекъсване кажи речи.

[Иванко Тертер]

Декларация от комит Меноморт за БЪЛГАРСКИЯ МУ ПРОИЗХОД!

Менуморут ... Этот «герцог» обращался к посланникам Ар-пада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*)

Чакам 1 бр. известие - декларация от теб за румънски произход на някой от "десетте влахски крале" /=комити на десетте български комитата северно от Дунав/!

------

Более полные сведения о политических реалиях, с которыми столкнулись венгры в Дунайском бассейне в конце IX в. и начале следующего столетия, можно почерпнуть из исключительно ценного с исторической и литературной точки зрения сочинения «Gesta Hungarorum»*, автор которого известен как Anonymus (P. dictus magister)**. Аноним получил образование в Париже и стал впоследствии нотарием одного из королей Венгрии, которого на осно

* «Деяния венгров» (лат.).

** Аноним, именуемый магистром (лат.).

123

ве анализа исторического контекста можно отождествлять с Белой И. Аноним писал свое знаменитое произведение в середине XII в. Как считает Хоман Балинт, он черпал вдохновение из первоисточника, известного под названием «Деяния венгров» и составленного в конце правления Ладислава (Ласло) Святого (1077 — 1095), в котором, в свою очередь, были использованы устные предания о княжеской династии Арпадов и венгерской знати.

Менуморута следует признать абсолютно безнадежными и рискованными. Его имя происходит от термина marot, на старом мадьярском языке обозначавшего мораван. Этот «герцог» обращался к посланникам Арпада «с гордым сердцем болгарина» (Bulgarico corde, superbe*) 2. К тому же, будучи подданным константинопольского императора — и как следствие, возможно, христианином, — Менуморут, согласно туманным утверждениям Анонима, придерживался полигамной формы брака. Политически это государственное образование поначалу ориентировалось на Моравию. Но хотя его страна находилась на стыке двух мощных зон влияния — Болгарии и Великой

* С булгарским гордым сердцем (лат.).

124

Моравии, Менуморут, обладавший преимуществом в виде грозной военной силы и возможности надзора над важным участком соляной торговли, к концу IX в. добился независимости от этих двух славянских государств, соперничавших на Паннонской равнине. Именно в таком ключе можно рассматривать его легитимистские обращения к почтенному, далекому и, следовательно, весьма необременительному сюзерену — константинопольскому императору.

К востоку от Бихорянского воеводата, по другую сторону леса Игфон, по свидетельству Анонима, лежала terra ultrasilvana*, «которой правил Джелу /Желю/, румын- БЪЛГАРИН, "БАЛХ"» (ubi Gelou, quidam Blacus, dominium tenebat). Жителями этой страны были румыны-БЪЛГАРИ, "БАЛХИ" и славяне (Blasii et Sclavi), которых нотарий короля Белы считал самыми ничтожными (viliores) людьми на всем свете.

Что касается Добруджи, то найденная в долине Карасу в Мирча-Водэ (уезд Констанца) надпись, датированная 6451 годом (943), говорит о существовании некоего jupan Dimitrie («господина Димитрие»), Утверждение его власти происходило в условиях болгаро-византийских столкновений и кризиса Болгарского царства. Надпись сделана на известняковом блоке явно строительного происхождения, — возможно, это остатки крепости, где находился политический и военный центр какого-то раннего-сударственного образования с ядром в средней зоне между Дунаем и Черным морем. Тем же временным промежутком датируется другая надпись на кириллице, обнаруженная поблизости от Мирча-Водэ, в монастырском наскальном комплексе в Басарабь-Мурфатларе. В ней упоминается — если расшифровка оказалась правильной —jupan Gheorghe («господин Георге»). Новые политические образования местного характера утверждались в Нижней Добрудже в эпоху кризиса византийского владычества в последних десятилетиях XI в. Восстание придунайского населения в 1072— 1074 гг., вспыхнувшее после установления монополии на пшеницу советником императора Михаила VII Дуки — Никифором — и отмены субсидий, выдававшихся на охрану границы, привело к выдвижению из среды местных жителей предводителя по имени Татуш (Tatous). Подчинившись по собственной воле императору Никифору III Вотаниту, Татуш, называвшийся еще и Халис (Chalis), вновь объявился в 1086 г. в качестве правителя Дристры, на этот раз вместе с двумя другими вождями — Сеславом (Sesthlav) и Сацей (Satzas), управлявшими Вичиной и другими поселениями в Добрудже и на северо-востоке Болгарии. Эти местные правители, по поводу этнической принадлежности которых можно лишь строить догадки, примкнули к печенегам и, по свидетельству Анны Комнины, выступали против господства Алексея I Комнина.

По сведениям анонимного нотария, подчинение этих территорий произошло на основе соглашения между Арпадом и Менуморутом. Последний дал согласие на брак своей дочери с Зултой (Zulta) — сыном правителя венгров. Известия «Деяний» подтверждают факт существования в этом районе по XII в. включительно автономной территориальной единицы (Бихарянский воеводат), формальным правителем которой был наследник венгерской королевской короны. Что касается «герцогства» Глада, то походы против него, вероятно, последовали после смерти царя Симеона (927), когда власть Болгарского царства над северодунайскими территориями заметно ослабла.

В свой первый большой поход в Юго-Восточную Европу венгры выступили лишь в 934 г., после первых неудач на Западе. Они решили воспользоваться кризисом Болгарского царства в годы после смерти царя Симеона.

Политические образования в Банате и Трансильвании накануне 1000 г. Княжества Дьюлы и Айтоня. По соседству с владениями вышеупомянутого христианского дьюлы в течение всего X в. продолжало существовать государство в Банате, во главе которого стояли потомки Глада, возобновившие связи с южнодунайскими державами — Византийской империей и Болгарским царством.

В Vita Sancti Gerardi* описывается, как Айтонь, крещенный по греческому обряду в крепости Видин, жил в urbs Morisena и имел семь жен. Ему верой и правдой служило множество воинов и знати, у него было без счета табунов диких лошадей, а также лошади в конюшнях, бесчисленные стада овец, множество угодий и дворов (allodia ei curios). Таможенники и стражи, поставленные им в портах на Муреше, облагали пошлиной соль, которую везли по этой реке, из Трансильвании до Тисы, что приносило значительные доходы. В своей крепости-резиденции Айтонь воздвиг греческий монастырь с храмом Св. Иоанна Крестителя. Владения Айтоня прости-

* Житии Св. Герарда (лат.).

133

рались от реки Криш на севере до Дуная на юге и от реки Тисы до земель Трансильвании (ad partes Transilvanas).

Благодаря многочисленному войску и несметным богатствам Айтонь чувствовал в себе силу противостоять попыткам венгерского короля Иштвана I (997 — 1038) завладеть его страной. Последовательно проводя политику централизации государственной власти, венгерский монарх сталкивался с целым рядом экономических трудностей.

Ограниченное первоначально незначительной территорией на севере Трансильвании, владение потомков Техетема пережило период расцвета в середине X в., после смерти болгарского царя Симеона. Третий, и самый важный, из правителей этого трансильванского королевства (гедпит) — Дьюла Старший захватил после 930 г. так называемый Бэлградский воеводат, сохранявший до этого времени политические связи с Болгарским царством. Бэлград — центр государственного образования — после захвата получил венгерское название Дьюлафехервар или латинское Алба-Юлия.

Гибель первого Болгарского царства. Возвращение Византии в Нижнее Подунавье. Византия никогда не отказывалась полностью от своего политического влияния в Северо-Дунайском регионе, что неоднократно подтверждалось присутствием ее флота в устье Дуная. На рубеже XI в. империя полностью вернула себе балканские владения в результате последовательных усилий, предпринятых великими императорами Македонской династии (Никифором Фокой, Иоанном Цимисхием, Василием II). Упадок Болгарского царства, последовавший за смертью Симеона I, побудил императора Никифора Фоку прекратить в 967 г. выплату дани, которой византийские правители до того времени пополняли казну болгарских царей.

В IX — XI столетиях произошло максимальное расширение лингвистических румыно-славянских контактов, когда в румынский язык вошло значительное количество терминов славянского происхождения Славянская письмен-

122

ность — кириллица, появившаяся в среде книжников важного религиозного центра в Охриде, — получила широкое распространение на всем румынском пространстве. К самым ранним примерам ее использования относятся наскальные надписи в Басарабь-Мурфатларе и надпись в Мирча-Водэ (X в.).

/откъс от официален учебник по румънска история, затова няма влизам в коментар за отделни заключения в текста, ползвам само източниците/ - доста по-точен нашите между другото /пример Ка40/.

още нещо тук:

http://www.promacedonia.org/tb2/tb_4_3.htm#Menomorut и тук за него, проф. Т.Балкански.

Ка40 - десетте български комити с "горди български сърца" след натиска на унгарците от север и липсата на помощ от метрополията след превземането й - 971/ 1018 г., се спасяват поединично, като мнозина от потомците им стават васали на уграците и запазват характера на земите и народа си. Тези права са били запазвани особено по отношение на Трансилвания до падането й под османска власт /ХVІ-ХVІІв./. Мнозина от тях към Х век са още езичници, други се покръстват /Айтон 1001 г./, трети приемат католичество по-сетне. Християните по български православен обряд обаче запазват общността си, след много борби, чак до ХІІІ-ХІV век. Пример за това е и въстанието в източна Словакия от средата на ХІІІ в. . Там е и гроба на Пресиян ІІ - последния владетел на І БЦ. Там ще са и земите на господин Фружин /ХV в./ и това е така, защото и към 1393/ 1397, а може би и към 1422 г. българските царе държат митницата си по линията Дъмбовица-Рукар-Бран. Отсрещния "вамеш" откъм Брашов е унгарски. Българския род от царско коляно /Асеневци по сватовство/ Бесараба са "принцове на България". Отвъддунавска България е в църковно отношение подчинена на българската Охридската архиепископия /преди това на Търновската патриаршия - до скъсването на отношенията по линията Йоан Страцимир и Йоан Бесарабъ - Йоан Александър/. Българските отвъддунавски войводи даряват българските манастири в Атон и южноду-навските български манастири до нач. ХVІІІ в. /до последния такъв от рода Бесарабъ/, защото са се приемали за приемници на българските войводи оттатък Дунава. Какъв ІХ-Х век гониш за обезбългаряване на останалте свободни от византийска власт български земи /северно от Дунав/ ми говориш, като още хиляда години там има и българи и българска аристокрация!!! /Но, всичко това ще може да се намести в задръстеното с информация съзнание, само ако се освободи място за сметка на пошли исторически политикански талаши целящи създаването на историческа предпоставка за създаваните в ХІХ век генно-политико инженерни творения - нациите. Съжалявам, обаче средновековния човек летописец, хронист идея си е нямал колко народа ще пръкне имперската геополитика от ХІХ в., та не е оставил източници за толкова народи и държави, колкото е планирано да се прави от ХІХ век насетне. Да не ги съдим./

[Frujin Assen]

Първо се научи да не се заяждаш.

Второ с тебе повече няма какво да говоря, то с бетонни глави няма смисъл да се говори, така че прекратявам.

[Thorn]

Защо ми преразказваш, при това не много точно гестата. На латински я има в нета, на български май още се продава в книжарницата на БАН. В момента ми е в библиотеката, ако нещо ви интересува - питайте.

Впрочем само за Менумарот е казано, че е с гордо българско сърце, а за Салан че е внук на великия Кеан /Keanus magnus/ и вуйчо на българския владетел.

Искате ли да направим отделна тема за отвъддунавска българия?

[КГ125]

Torn, идеята е добра - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7922

Редактирано Октомври 13, 2009 от КГ125

[Ka40]

Декларация от комит Меноморт за БЪЛГАРСКИЯ МУ ПРОИЗХОД!.....

А за Гелу какво да кажем?

Освен това, през цялото време говоря за Влашката равнина, а не за Трансилвания, поради првостата причина че във Влашката равнина е сравнително ясно какво става, докато в Трансилвания е пълен кара батак.

" — кириллица, появившаяся в среде книжников важного религиозного центра в Охриде, — получила широкое распространение на всем румынском пространстве. К самым ранним примерам ее использования относятся наскальные надписи в Басарабь-Мурфатларе и надпись в Мирча-Водэ (X в.)." - Мурфатлар и Мирча водъ са в Северна Добруджа.

Отговори ми само на един въпрос - след като тези земи дори през ХІХв. са били плътно населени с българи, българският до ХVІІв. е бил официален език, до ХІХв. се ползвал като църковен, през цялото средновековие са били под българска власт, аристокрацията им е българска, през всичките пет века османско владичесто е имало непрекъснат приток на български емигранти, та как така изведнъж станаха власи, говорещи влашки език и с друга народна култура?

[Ka40]

Първо се научи да не се заяждаш.

Второ с тебе повече няма какво да говоря, то с бетонни глави няма смисъл да се говори, така че прекратявам.

Много ясно, че ще прекратиш, като няма как да си защитиш абсурните си тези.

[turanaga_san]

Не само за българите. Думата е германска, вероятно от келтски произход и се използва именно за романоезични не само от българите. До ден днешен Италия на полски е Влошко, Уелс /където българи не са съседствали/ е дума от същия произход, а власи, различни от българите пише и гестата от 12 век относно събития от 10 век.

Леле един ден да ви оставя без надзор и тук гледам се е заформил цял автохтонен Влашки катун.

The Volcae were highly influential in Moravia, and together with the Boii and the Cotini and other Danubian tribes, they controlled a highly active network of trade routes connected to the Mediterranean and the German lands. The prowess of these tribes and their proximity led to the their name being borrowed into Germanic as *walha, a generic term for "Celt" and eventually "Roman" as the two cultures merged in time. (See also Walha.) This word has been applied vigorously to any former Roman provincials, including the Welsh, Italians, and French, and was borrowed by the Slavs who used it to refer to the Vlachs. Compare: English Welsh, Flemish Dutch waalsch "Walloons", German welsch "Italian", Swiss German Chьrwдltsch "Romansch", Old Norse Valir "Roman; French"[23].

За Власите нещата както се видя са доста по-сложни. Думата не е от Келтски Германски или Славянски произход , според мен дори да приемем че Келтската Германската и Славянската форма са продукт на заемане от единия в другия и третия език, при всеки преход се наблюдава развитие на нов смисъл и фонетични промени съответстващи на развитието на езика применик.

В Келтски Волки - вода река мия

В Германски Валха - чужд чуждоземен после зборно понятие за всички Келти а след тяхната Романизация става сборно понятие за Романоезичен

В Славянски Власи - Романоезични и Пастири сравни другите подобни Германски заемки в славянски Валдемар (Герм.) > Владимир (Бълг) Володимир (Руски) Власи (Коса; Бълг.) Волос (Коса, Руски)

Та заемките изглежда следват фонетичните правила и закономерности, но тези заемки са само формални и дори представляват абсолютно несвързани помежду си думи защото във всеки един нов език заетата дума се сближава фонетично до друга домашна и подобна дума но с различен произход и значение. Вследствие на което се появява и нов смисъл, а по същество и съвсем нов термин, който няма нищо онщо с изходния.

С други думи Германците са чули думата Волки от южните си съседи Келтите и понеже тази дума нищо не им е говорила но е звчала подобно на тяхната дума за чужд чуздоземен, ето ти нова дума която с течение на времето придобива и съвсем различен смисъл .. първо чужд после келт и накрая романоезичен. При Славяните същата работа. Те са чули Германската дума Валха но понеже нищо не им е говорила те са я свързали моментално с близко звучащата славянска дума за коса ...и от там думата Власи при Славяните е развила освен смисъла на Романоезичен съшо и космат овчар. Употребата на думата Власи от Гърците точно в този смисъл на селянин пастир показва че и сред Българските славяни думата Власи е имала двояко значение. В официалната Българска държавна терминология обаче думата Власи се е използвала изключително за Романоезичните пастири, а не толкова за Българските. За това съдим от титлата използвана от Калоян в кореспонденцията му с папата - Император Булгарорум и Влахорум, която е просто Латинският вариант на официалната титла на Българския Цар - Basileos Bulgaron ton Romaion (на Гръцки) Imperator Bulgarorum et Vlahorum (Лат.) и Цар Блъгаром и Гръком ( на Славянски). Думата Ромеи в славянския вариант е логично предадена чрез Гърци просто защото така наричат Българите населението на Империята, докато в латинския вариант преводачите са сметнали за по-удачно да предадат Ромеи чрез Влахорум, което показва че в двора на Българския цар под Власи са разбирали Романоезичното население. Защо е било по-удачно да използват Влахорум вместо Романи? Въпрос на политически сметки и реторика. Първо на запад терминът е бил добре познат като заместител на Романоезичен така че е било ясно защо имат претенции към Императорска корона, и в същото време е било компромисен вариант защото се избягва конфликт с Императора на Свещената Римска Империя и папата, който едва ли е смятал за особено разумно да санкционира едновременно двама Римски Императори. Ситуация аналогична на споровете между Симеон и Константинополския Император и патриарх, които са склонни да го признаят за император но императорът на Ромеите може да е само един.

Титлата Император Булгарорум и Влахорум е домашна и не бива да се бърка с титлите изпозлвани от Хониат и Латинските Хронисти където Калоян е Крал на Влахия и много рядко Крал на Влахия и България, обърнете винимание че в домашните титли България/Българи вингаи е на първо място следвана от добавка с която само се загатва Царското достойнство без да се визира конкретен етнос без значение дали са сложили Ромеи Гърци или Власи, в чуждите титли на първо и в 90% и единствено място стои само Влахия и Власи. Тези титли отразяват просто географската терминология във Визнатия към края на 12 век, и Влахия означава просто Мизия а България старата Тема България в Македония и Западните Балкани. Ето защо Калоян във всички тези хорники се нарича само Крал на Влахия и на Власите, той в началото владее само Мизия и от там набира всичките си войски, а по-късно след трериториалното си разширение на запад и юг става Крал на Власи и Българи / на Влахия и България или на Влахия и по-голяма част от България. В тези титли думите Влахия и България, както и Власи и Българи нямат етнически а имат чисто географски смисъл, и на практика в тема България е имало много повече "етнически" власи отколкото в Мизия. А защо Хониат не прави разлика между Българи и Власи и защо Мизия в 12 век се нарича Влахия и жителите и "преди се наричали Мизи а сега Власи,Хониат" това на базата на обилния археологически материал ще ви обясни Ка40

[Иванко Тертер]

Отговори ми само на един въпрос - след като тези земи дори през ХІХв. са били плътно населени с българи, българският до ХVІІв. е бил официален език, до ХІХв. се ползвал като църковен, през цялото средновековие са били под българска власт, аристокрацията им е българска, през всичките пет века османско владичесто е имало непрекъснат приток на български емигранти, та как така изведнъж станаха власи, говорещи влашки език и с друга народна култура?

А, това е най-важния въпрос от който трябва първо да тръгнеш за да можеш след разкриването му да търсиш хронологията на развитие на отвъдунавските български земи.

Последното ти изречение е етимологичен каламбур, който ще откриеш и сам ако отговориш на въпроса кой се означава в средновековието с термина "влах" /блак-илак/ и в кои източници? Какъв е бил езика "влахико" /блахико-илахико/? Каква е народната култура на "влахите" /блаките-илаките/? Това, че някой от тях е ромънизиран, китаезиран, ивритизиран или грецизиран, какво отношение има към другите нероманизирани, некитаезирани, неивритизирани или неигръцизирани "влахи" /блаки-илаки/? Ти какво отношение имаш, че някой българин е македонизиран, сърбизиран или потурчен? Или историческите личности от историята на държавата и народа ти какво отношение имат към това? Отговора на въпроса търси в новото време, а не преди хилядолетие.

[Иванко Тертер]

Туратага сан, в титулатурата на Калоян имаме владеене на "България" /Зап. част на І БЦ, Самуилово царство/ и "Блахия" /Източната част на І БЦ/. Това е признато от Инокентий ІІІ и е по полит - географския атлас на Папството. Владетел на "Романия" от Инокентий ІІІ е признат Балдуин, а после Анри. Ето защо "Блахия" /Горна и Долна Мизия/ и "Романия" /Константинопол/ не са тъждествени в този момент и няма взаимовръзка "блахи" е равно на "романи". Към ХІІІ в. под "блахи", освен по-старите такива /не говоря за най-най-старите/, се има предвид последната вълна "блахи" /куманите/ дошли в земите на Асен от онази Блахия в Средна Азия. Те идват от тази българска държавност в другата - в Европа при Константинопол.

[Ka40]

"А защо Хониат не прави разлика между Българи и Власи и защо Мизия в 12 век се нарича Влахия и жителите и "преди се наричали Мизи а сега Власи,Хониат" това на базата на обилния археологически материал ще ви обясни Ка40" Не, няма. Поради простата причина, че интересите ми към българската история и археология приключват в края на ХІв. Не че няма какво да кажа за ХІІ-ХІVв., но периодът ми е безинтересен и затова ще оставя коментарите на други.

Един въпрос. Ако приемем, че "влах" значи "овчар" и няма етническа натовареност, то следователно трябва да преведем титлата на Калоян като "крал на българите и овчарите"?

[Ka40]

Последното ти изречение е етимологичен каламбур, който ще откриеш и сам ако отговориш на въпроса кой се означава в средновековието с термина "влах" /блак-илак/ и в кои източници? Какъв е бил езика "влахико" /блахико-илахико/?

И кой?

[Иванко Тертер]

Ка4о, наваксвай с информацията по въпросите ти... Наваксвай, има я. Не ми се връща отново в "първи клас" по темата. Успех.

[Ka40]

Ка4о, наваксвай с информацията по въпросите ти... Наваксвай, има я. Не ми се връща отново в "първи клас" по темата. Успех.

Имам голямо желание да науча нещо повече за ранната история на власите. За съжаление на форума няма някой, който да разбира от въпроса.

[turanaga_san]

"А защо Хониат не прави разлика между Българи и Власи и защо Мизия в 12 век се нарича Влахия и жителите и "преди се наричали Мизи а сега Власи,Хониат" това на базата на обилния археологически материал ще ви обясни Ка40" Не, няма. Поради простата причина, че интересите ми към българската история и археология приключват в края на ХІв. Не че няма какво да кажа за ХІІ-ХІVв., но периодът ми е безинтересен и затова ще оставя коментарите на други.

Един въпрос. Ако приемем, че "влах" значи "овчар" и няма етническа натовареност, то следователно трябва да преведем титлата на Калоян като "крал на българите и овчарите"?

Какво значи да приемем че няма етническа натовареност, ами то си е факт ... че У ГРЪЦКИТЕ а от там преминало и при ЛАТИНСКИТЕ ХРОНИСТИ на кръстоносните походи Влах няма етническа натовареност а има социален (овчар) или регионален (Мизия Мизиец) смисъл. Думата Влах за различни хора и в различните източници означава различни неща, и трябва да се следи контекстта. Вече казах че межу Българската и Византийската терминология няма връзка и Българското Власи и това на Хониат означават съвсем различни неща. В домашната Българска титла Власи не означава овчари, а се прави алузия на Ромеи/Гърци или Романоезични власи /населението на империята, тоест има някакъв условен етнически смисъл. И макар да не се визират конкретни етноси, както в титлата Цар на Българи и Гърци не се визират просто етническите Гърци а Ромеите като цяло, се подразбира че Българите са правили връзка между Власите, като етнос, и Ромейското население което очевидно може да е само ако им е била ясна връзката на това население с населението на Ромейската Империя и неговото Ромейско самосъзнание и език. Ето защо примемам че в Българската титла думата Власи има етнически смисъл, а не Мизиец или овчар. За Хониат и западните Хронисти в повечето случаи Влах също не означава овчар, а човек от Влахия/Мизия тоест просто мизиец. Поради което този етикет Власи се лепи и на хора които не са етнически Власи и нямат Ромейско/Румънско самозъзнание. Вече посочих примера с Асеневци, или другия "етнически Влах" Добромир Хриз който отишъл в Македония но бил от Мизия и също е наречен Влах. С възстановяването на Второто Българско Царство, домашният ни термин България като равнозначен на Мизия измества напълно Византийския Влахия. Затова за Власи и Влахия говори само Хониат а всички по-късни автори пишат само за Българи и България, и във всички извори заместват Власи с Българи. "Власите" в Мизия изчезват от изворите. Никакви Власи не изчезват просто се налага актуалната терминология, а и най-вероятно в Мизия вече не е имало само овчари и Печенежки катуни. Иначе термина Власи в Мизия се е отнасял и за Печенежките пасторали така че Асеневци може спокойно да са били Власи от Кумано-Печенежки произход, и претенции за Римски произход и титли.

[Ka40]

Нещо много сложно обяснение даваш "влах" хем означава "българин овчарин", хем е географско и значи жител на Мизия, хем е етническо. В българският език "влах" уж значело "овчар", а не "романоезичен", в същото време Калоян като се нарича "крал на българи и власи" това не значи "крал на българи и овчари", а на "българи и ромеи". А защо ли тогава просто като Симеон не се е нарекъл "император на ромеите"? Има една проста закономерност в историята - едно обяснение колкото е по-сложно, толкова по-малко вероятно да е вярно. Колкото една теза е по-просто изградена и обяснена, толкова е по-логична.

"Иначе термина Власи в Мизия се е отнасял и за Печенежките пасторали така че Асеневци може спокойно да са били Власи от Кумано-Печенежки произход" - тук вече с Иванко Тертер може да намерите общ език, защото според него:

"Към ХІІІ в. под "блахи", освен по-старите такива /не говоря за най-най-старите/, се има предвид последната вълна "блахи" /куманите/ дошли в земите на Асен от онази Блахия в Средна Азия."

[RIZAR]

Имам голямо желание да науча нещо повече за ранната история на власите. За съжаление на форума няма някой, който да разбира от въпроса.

Не

няма някой, който да разбира от въпроса

, а няма такъв въпрос.

Само някой от македонския научен институт може да борави с твоята терминолигия.

Няма ли най-после да ви влезе в главите, че ако влах = латинец, то романец/ромей трябва да е равно = Майкъл Джексън или на космонавт ....

Ето реминисценция от един човек, който особенно ми липсва на този форум- Тогарм -

smokeing.gif Привържениците на теорията че влахите / власите са преки потомци на чудодейно романизирани и още по-чудодейно оцелели даки, са в доста по-безнадеждно положение от българите "автохтономисти".

1. Ако влахите са даки, то къде в древните източници се споменават даките като влахи?

2. Как и защо от даки в някакъв доста отдалечен период те се появяват отново като влахи, и то - след бая голям хиатус?

3. Как се етимологизира понятието "влахи" на латинска основа, и има ли някакви доказателства че даките някога са използвали такова самоназвание?

4. Защо самоназванието "влахи" се появява в Европа чак след пристигането на основните български масиви, при това - близо 3 века по-късно?

5. Защо Германските хроники употребяват понятието "Влахия" за Италия едва след българските заселвания там?

6. Ако основния аргумент за "дакийството" на "влахите" е разваленият пишман латински, то той като лексикален фонд не надвишава процентът тракийски думи в българския език. Обаче те са даки, а ние - късни пришълци!?! Как се обяснява логично този парадокс?

7. Ако първата "Велика Влахия" е в Тесалия, какви конкретни данни за етническата принадлежност на тесалийското население имаме по това време?

8. Защо влашката равнина придобива названието "Влахия" едва след пристигането на куманите там?

9. Периодът от княз Борис до възтановяването на Българската държава при Асеневци е доста добре известен. Какви конкретни данни за миграции на население от Тесалия към влашката равнина имаме от този период?

10. Какъв е бил демографският потенциал на тези "един вагон" тесалийски овчари - "влахи" за да заселят Влашко, Молдова и Трансилвания?

11. Как успяват да го направят абсолютно незабелязано от околните народи, които при това стопанисват тези територии?

12. Ако "Велика Влахия е била първо в Тесалия, то защо първите известия на "влашки" са доста по-късно от унгарска Трансилвания?

13. Ако тези "влахи" са изначално от Тесалия, защо са романизирани, а не елинизирани?

14. Ако са романизирани в Трансилвания от унгарската църква, защо не са католици, а православни?

15. Ако са автохтонни, би следвало византийското църковно и културно влияние да е преобладаващо при тях. Особено ако са от Тесалия. Обаче те са под духовното влияние на Българската православна църква. Как става тоя номер?

И така нататък още поне двайсетина въпроса без адекватен отговор. smokeing.gif

Поздрави!

[turanaga_san]

Нещо много сложно обяснение даваш "влах" хем означава "българин овчарин", хем е географско и значи жител на Мизия, хем е етническо. В българският език "влах" уж значело "овчар", а не "романоезичен", в същото време Калоян като се нарича "крал на българи и власи" това не значи "крал на българи и овчари", а на "българи и ромеи". А защо ли тогава просто като Симеон не се е нарекъл "император на ромеите"? Има една проста закономерност в историята - едно обяснение колкото е по-сложно, толкова по-малко вероятно да е вярно. Колкото една теза е по-просто изградена и обяснена, толкова е по-логична.

"Иначе термина Власи в Мизия се е отнасял и за Печенежките пасторали така че Асеневци може спокойно да са били Власи от Кумано-Печенежки произход" - тук вече с Иванко Тертер може да намерите общ език, защото според него:

"Към ХІІІ в. под "блахи", освен по-старите такива /не говоря за най-най-старите/, се има предвид последната вълна "блахи" /куманите/ дошли в земите на Асен от онази Блахия в Средна Азия."

И какво му е толкова сложното? Сложното е че Власи означава различни неща в различните извори? Във всеки извор обаче си има конретен смисъл и съдържание. У много Гръцки автори означва овчар, за Хониат означава Мизиец а за Българската царска канцелария е било заместител на Ромей. Защо не се нарекъл просто Император на Ромеите? Ами защото не е бил и никой не го е признавал за такъв, нито е бил толкова гламав да мисли че ще го признаят. В своята кореспонденция и претенции за Царски титул калоян се опира на "наследството" и прецедента с титлите на старите Български владетели, а тя е била Василевс на Българите и (спорно) Ромеите, което на славянски се е предавало като цар на Българи и Гърци, когато е трябвало да се надуват или само Цар на Българите, каквито са били реалностите.

За Куманите и Власите, Хониат прави разлика ...той нарича Власи само Българите но не и Куманите понеже последните идват от Север, Влашко и Угровлахия, а не от Мизия, затова и не ги слага в общ кюп с другите Власи и пише че примерно Калоян дошъл в Тракия с войска от Власи и Кумани. На едно две места е споменавал и за войска от Власи Българи и Кумани но обикновено за Българи говори когато събитията и участниците имат връзка с Византийската тема България. примерно убийството на Бонифаций Монфератски от "местни Българи" край Солун. Когато става дума за Калоян и войските които той води те винаги се наричат Власи а не Българи. Което за един куп хора които не са го чели веднага може да ги подведе да си мислят че се касае за етнически Ромъноезични Влахи и че това било едва ли не Влашко въстание и Българо-Влашка Империя. Що в Търновския надпис на Иван Асен Втори няма и помен от тия Власи? Къде са те в домашните титли на Българските Царе? Няма ги, просто защото не са играли никаква значителна роля в Българската държава а и в Българската титулна практика за разлика от Западната и Сръбската не е имало традиция да се изброяват народите които владее владетеля. Затова там освен Българите много рядко се слагат и Ромеите, на съответния език на който е предадена титлата.