Петиция в защита на Colonia Ulpia Traiana Ratiaria

[Last roman]

и цяло чудо - правителството обещава пари за поддръжка на археологическите паметници. Дали и Рациария ще я включат там?

http://dnes.dir.bg/news/bozhidar-dimitrov-simeon-djankov-nikoli-ovcharov-7154962?nt=4

[Last roman]

Спасяват уникални паметници на културата в Colonia Ulpia Traiana Ratiaria, край днешното село Арчар

Спасяването на два уникални надписа от територията на римския град Colonia Ulpia Traiana Ratiaria предприе археологът от Софийският университет "Св. Климент Охридски" Красимира Лука. Това се случва след 50- годишно бездействие на местните институции и държавната власт. Петдесет години, през които най-големият археологически обект в Северозападна България - Рациария е забравен и изоставен на милостта на иманярите. Спасителната акция ще продължи и утре.

По думите на Красимира Лука градът е един от първите, основани от римски заселници на територията на съвременна България. Издигнат е в ранг “Колония” от император Траян и по-късно е обявен за столица на провинция Крайбрежна Дакия. Наговите останки се намират край съвременното село Арчар, Видинско и през последните пет десетилетия, вместо да се проучват от археолози, стават един от основните обекти на иманярска интервенция и трафик на антики. Скъпоценнсти, статуи и надписи от тук могат да се видят по всички акциони в Западна Европа и Съединените Щати.

До днешната експедиция се е стигнало след петиция, иницирана от Българското археологическо сдружение - да се съберат дарения за спасяването на този уникален археологически обект. Благодарение на тази петиция от 2009 година и със съдействието на Инспектората за опазване на културното наследство към Министеството на Културата, са предприети и първите действия за опазването на обекта.

Днес започна преместването на надписи, които са с изключително висока художествена и научна стойност, ще бъдат засипани и иманярските изкопи. Предвижда се в бъдеще да започнат редовни археологически проучвания на открити през последната година монументални сгради, включително амфитеатър и най-големите терми (бански постройки), известни на Балканския полуостров. В спасителната експедиция участват и десет доброволци - студенти от Полша, Украйна, Нова Зеландия, Ирландия.

http://www.naseverozapad.com/2010/08/colonia-ulpia-traiana-ratiaria.html

[Last roman]

Днес на 5 ноември от 20:30 часа в предаването "Час по България" на СКАТ с водещ доц. д-р Пламен Павлов, Красимира Лука (СУ "Св. Климент Охридски") ще разкаже за един от най-ужасяващите примери за вандалщината на невежи, алчни и безотговорни хора към нашето вековно културноисторическо наследство... Римският град Рациария /при дн. Арчар, Видинска обл./

Красимира Лука, археолог и изследовател на прочутия античен град, разказва за своите проучвания сред угнетителната "панорама" от иманярски изкопи и разруха, които, въпреки всичко, дават нова, неподозирана информация за нашето минало, за древната култура по нашите земи. По мащаби Рациария може да се сравни с голяма столица. “Всичко, което лежи там, на около 40 хектара, но това е само част от обекта. Местните хора ми показаха още много терени.

Този район е бил с най-силна романизация. Във Видинско римската култура е сравнима с тази в Рим - затова толкова много се е крало тук. Чувала съм за зашеметяващи находки, но за съжаление вече са изнесени към някои от многото аукциони и колекции по света...” “Колегите археолози са много наясно със ситуацията.” През лятото на 2010 г. Красимира Лука работи на терена на крепостта Конбустика със студенти доброволци от Полша, Нова Зеландия, Украйна и Ирландия, които си поемат разноските.

“Методът се оказа сполучлив... Идват в България, защото при нас практиката е на много високо ниво. Работят много стриктно, имат желание да останат, или да дойдат пак”. Екипът на археоложката отдавна не разчита на помощ от местните институции. А миналата година дори бил направен опит разкопките да бъдат прекратени... Както основателно отбелязва Красимира Лука, днес задачата е спасяването на Рациария, което не може да търпи никакво отлагане повече...

http://www.naseverozapad.com/2010/11/blog-post_05.html

[Last roman]

Малко лични впечатления от Рациария. Ето така изглежда археологическият обект:

Този лунен пейзаж е резултат от 20 годишното умишлено безхаберие на нашата мила държава, която позволява безнаказано на иманярите от околията да копаят и унищожават уникалното ни историческо наследство.

Дупки като гробове, разпръснати тухли, керемиди и камъни като скелети белеят из тревата:

Всичко е безвъзвратно съсипано:

Грозна и неприятна гледка. Може би така е изглеждал Картаген след разрушаването му от римляните.

[Last roman]

Рациария става българският Помпей

Рациария, столицата на римската провинция Крайбрежна Дакия край видинското с. Арчар, може да стане българският Помпей и да бъде един от малкото в света напълно разкрити антични градове. Това може да се случи само за няколко години и туристите ще имат възможност да се разхождат по автентични римски улици между зидовете на почти двехилядолетни сгради и да усетят истинската атмосфера на древния град с неговите форум, амфитеатър, обществени сгради и бани, храмове, вили, некрополи...

Идеята е на археолога от СУ "Св.Климент Охридски" Красимира Лука, която от няколко години се опитва да спаси подложеното на вандалско унищожение от иманяри вече 20 г. антично селище. Първите стъпки са направени, а наскоро подкрепата си за този паметник на културата обяви и председателят на Народното събрание Цецка Цачева. В началото на месеца намерението за възстановяването на Рациария като град музей на открито по подобие на Помпей бе представено на среща с областния управител на Видин Пламен Стефанов.

"Градът Рациария е имал нерадостната съдба да бъде загубен за науката, но пък унищожаването на културните пластове дава възможност сградите да бъдат разкрити с много по-бързи темпове, отколкото при редовни разкопки. Ние, копаейки и документирайки всяко нещо, вървим много бавно. Но при положение четова нещо вече е разрушено от иманярите, можем да минем на варианта отстраняване на пръстта и разкриване на това, което е останало", обясни пред "24 часа" археоложката.

Миналата година със съдействието на Министерството на културата и на инспектората за опазване на културното наследство тя започва с екипа си спасителни действия и запълване и заравняване на огромните иманярски изкопи. Тогава попадат на много находки, които за иманярите не са представлявали интерес и са били зарязани, но за науката са изключително ценни като информация и като визия.

Намерени са осем колони с латински надписи и части от архитектурни елементи, по които специалистите стигат до извода, че Рациария е била с по-монументална архитектура от градове като Филипополис, Дръстър и Ескус. Част от фрагментите вероятно са от сграда с обществени функции, която е била претарашана от тракторите, но зидовете й се оказват почти непокътнати и ако бъдат разкрити, ще ни покажат зданието в целия му блясък.

"Виждайки мащаба и стъпвайки върху находки, направо извиращи от земята, Рациария няма с какво друго да бъде сравнена освен с Помпей. Но тя е в състоянието на болен човек, на когото, както образно се изразява мой колега, са извадени вътрешностите и ходим по тях. Това усещане е страшно за археолозите", казва Лука.

Работата й в Рациария продължава и през този археологически сезон. Освен че ще се засипват иманярските изкопи, ще бъде почистен районът и ще се осигури достъп до останките, намерени през 80-те години при археологическите проучвания на италиански екип. Третата й задача ще е да започнат да се разкриват новооткритите стени на сгради и да се върви към по-голям проект за консервация и реставрация на някогашния град.

След иманярските набези става ясно и колко голяма всъщност е колония Рациария. Преди се е предполагало, че градът се е простирал върху 28 ха, но сега е сигурно, че площта му е от близо 40 ха, без в нея да се включват многобройните обекти от местността Бабуя (около 50 ха).

В същото време археолози от музея в румънския град Крайова откриват, че Рациария вероятно се е простирала и на отсрещния румънски бряг. Срещу местността Бабуя има два острова в Дунав и древният град е продължавал на днешния румънски брягсрещу тях. Там вече е разкопан некропол от 2-3 в., а румънските археолози са убедени, че е съществувал и военен лагер, който е охранявал пред самия град достъпа до Рациария.

При срещите си в Крайова през този месец Красимира Лука е била запозната и с друга теория на колегите си в Румъния. От Видин до с.Арчар Дунав прави голям завой и според румънците той е бил свързан напряко с канал, който допълнително е пазел територията на града. Между канала и реката се е образувал своеобразен остров, който е бил гъсто населен в римския период.

"Румънските ни колеги имат желание да работим съвместно и да направим общ проект за Рациария, който да бъде финансиран с евросредства", не крие амбициите си Лука. Според нея може да се включи и съседна Сърбия, тъй като до граничния град Зайчар се намират останките на римската императорска резиденция Феликс Ромулиана, а до град Княжевац - римската крепост Тимакум Минус. За нея Лука казва, че е близнак на крепостта Комбустика до видинското с. Кладоруб, която тя е проучвала в продължение на няколко години.

Ваня Ставрева

Бляскава 600-годишна история, днес срамно петно за страната

Рациария става главен град на областта още в началото на I век, когато Рим стъпва в този район на Балканския полуостров.

От 125 г. датира най-ранният писмен паметник, в който Рациария е наречана Colonia Ilpia Traiana Ratiaria.

От II век вече има данни, че става своебразен център на изкуствата със собствени златарски ателиета, ателиета за архитектурна украса, скулптура, надгробна пластика.

В града е имало храмове на Дионис, на Юпитер, на Аполон, а може би и светилище на Митра.

В края на III - началото на IV век Рациария става столица на новообразуваната римска провинция Крайбрежна Дакия.

Градът съществува в продължение на 600 г..

В края на ХХ в. на територията на античния град започват масово да действат иманяри и той е разрушен почти напълно.

Иманярските разкопки в Рациария бяха показани в документален филм на австралийската телевизия SBS през 2009 г., а по същото време в специализирани издания излязоха критични публикации за обекта.

Тогава в интерне тръгна и международна петиция за спасяването на Рациария. В нея се включиха над 600 археолози, повечето от които от чужбина.

През 2012 г. в Русе ще се проведе световен конгрес, който е форум за границите на Римската империя, от които в съвременна България попадат 471 км. Очаква се в него да участват специалисти от 15 държави. Надеждата на Красимира Лука е дотогава ситуацията в Рациария да е променена и срамното петно от унищожения град да бъде заличено. (24 часа)

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1013000

[glishev]

Ха дано... ама надали

[АспарухIYI]

Ха дано... ама надали

Няма да позволят дакийски провинции да оцелеят за поколенията. Това е сигурно.

[Last roman]

И аз съм скептично настроен. особено като видях на какво мяза Рациария в момента.

[Last roman]

http://www.duma.bg/duma/node/18106

Ако написаното от Дума е вярно, боклуците от СГО и Мертополитен са доунищожили от Сердика това, което комунистите не можаха.

[roca]

Четох за това преди доста време....не се сещам какво да кажа, аз всъшност мнението си за подобни неща съм го казвал.

Първо не виждам на снимктите запазена настилка за която се твърди, а само крайните камъни ограждащи улицата...това ли е настилката? а и още два камъка който може да са 1/15 от плоча...

Принципно преди много много години си мечтаех за това че ще видя подобни проекти град под града...след време осъзнах че за България това е невъзможно.

За малкото 15 години от който се интересувам от история, археология и нумизматика (щото съм само на 25) съм бил доброволец на няколко обекта разкопки а на други само като посетител. Видял съм толкова много обекти безвъзратно унищожени, че 10 метра от Главанта улица на София, въпреки че според мен едва ли е била идеално запазена, не са нищо невъзможно сериозно. Та това е главна улица тя е доста по дълга от 10 метра. За мен тези 16 декара който предстой да бъдат покрити под стъкло са 1001 пъти по важни от петънце от главната улица.

Освен това има обекти който много повече заслужават тези пари! Нима Ulpia Ratiaria е по-маловажен, по-малко запазен или по-малко интересен обект от Сердика?? Напротив във всичко е може би по...(освен по-важност , там са равнопоставени, и може би по географско положение) Но понеже Сердика е в столицата на България за най-малката глупост се правят петици и статии и възражения, хвърлят се хиляди пари, а за един от най-големите римски градове в Северна България, не се отпуска почти нищо и подминаваме 2 метров трап изкопан с багер от "малцинствата"?

[Last roman]

Скъпи съмишленици на 7 септември /сряда/ от 11 часа ще има протест пред Министерски съвет за запазване на откритото при строежа на метрото!!!!

Организатор е арх. Митко Димитров. Не го познавам, но мисля, че за да постигнем успех е нужно да се подкрепяме. Моля разпространете апела ще се видим там!

Информацията получих от Арх Христо Генчев, който е един от най-дейните защитници на Сердика и виден неин изследовател.

Редактирано Септември 5, 2011 от Last roman

[КГ125]

http://www.duma.bg/duma/node/18106

Ако написаното от Дума е вярно, боклуците от СГО и Мертополитен са доунищожили от Сердика това, което комунистите не можаха.

Ти на такива вестници не вярвай по презумпция. Всяко написано нещо от тях подлежи на доказване и е лъжа до установяване на противното.

[Last roman]

Щом ще има протест в сряда, значи нещата със експонирането на Сердика не са розови.

[Last roman]

Улица, широка шест метра, разкри археологът Красимира Лука на територията на античния римски град Рациария. Улицата е застлана с масивни каменни блокове, а в северната й част има обособена част, предназначена за пешеходци. Ясно личат и зидовете на сградите, които са се издигали около улицата.

"Това разкритие показва, че Колония Рациария е била може би два пъти по-голяма от предполагаемата й площ", каза за РАДИО ВИДИН Красимира Лука. По думите й твърде вероятно е най-представителните сгради и храмове да се намират под съвременните къщи на турската махала в село Арчар. Според Красимира Лука улицата води към Източната порта на града.

Дни преди да открие улицата екипът на археолога е попаднал на надпис, показващ, че в тази част на града е имало храм на римския бог на здравето Асклепий. На юг от античната улица са открити и други надписи, които водят до извода, че именно в тази част на града е имало солидни сгради с представителни функции.

Фрагмент от красива мраморна фигура е също част от находките на архелога през изминалото лято.

За да запази откритото на обекта, Красимира Лука ще търси съдействие от Министерството на културата и от областната администрация на Видин. Въпреки че не скрива болката си от това, че борбата с иманярите не е достатъчно ефективна, археологът Красимира Лука е убедена: "Ще продължаваме да работим, докато ни обърнат внимание, защото мисля, че това което правим си заслужава."

http://radiovidin.bnr.bg/Shows/Magazin/cvetovete-na-denq/Pages/Ulica-vodi-kym-minaloto-na-Raciariia.aspx

[Last roman]

История на черно (І част)

автор: Марин Николов и Димитър Стоянов

Трафикът на антики съществува. Печалбите на големите български дилъри често възлизат на десетки хиляди евро след продажбата само на един предмет или монета. Това установи разследване на Нова ТВ, продължило над половин година.

Екип от журналисти и оператори се внедри в средите на иманярската мафия и проследи пътя на културните ценности от изкопите в руините на Рациария край Видин до аукционите в Германия.

Кои са по-опасни за българската култура – мургавите копачи от с. Арчар, пласирали „находките" си за по 100-200 лева, или изпечените търговци, които реализират огромни печалби от същите тези предмети, след като са ги изнесли в Западна Европа при платежоспособни колекционери. Има ли война за територии сред дилърите на антики? Колко струва човешкият живот, когато е заложена печалба от милиони? Коя е Меката на фалшивите антики? Покровителствани ли са отделни играчи на черния пазар от службите?

http://www.novatv.bg/shows/episode/460/%D0%A2%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-5-%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8/

[Зитко]

Интересно ми е държавните служби, натоварени с иманярски разследвания, имат ли списък какви артефакти са намерени в Рациария и изнесени на Запад, тоест оказали се в даден момент в нечия частна колекция или предложени на аукцион?

Редактирано Ноември 6, 2011 от Зитко

[Last roman]

Съмнявам се. Ето и репортажа:

http://play.novatv.bg/play/258062

[Зитко]

^ Това журналистическо разследване е направо върха, но веднага се питаме дали съответните държавни органи са предприели съответните действия?

От друга страна ми се струва, че подобни филми по-скоро биха окуражили все повече и повече хора да се захванат с иманярство, понеже се вижда,че този незаконен бизнес е под протекцията на висши държавни служители, а пък и се създава илюзията, че най-низкото ниво, копачите, получават някакви невероятни пари за намираните от тях антики, като например 40-те бона за въпросния ауреус

Редактирано Ноември 6, 2011 от Зитко

[Last roman]

Втора част:

http://play.novatv.bg/play/258126/

[Last roman]

Шефката на видинския музей уличена от висш прокурор за участничка в античната мафия

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов заяви в днешния брой на вестник „Телеграф”, че петима български археолози са участници в античната мафия, сред които е и директорката на Видинския исторически музей Фионера Филипова. В материала, който започва от първа страница на вестника (снимката вляво), журналистката Катя Илиева пише следното: Петима археолози са замесени в античната мафия, съобщи пред „Телеграф” обвинителят от Върховна касационна прокуратура Николай Соларов. Това са бившият шеф на Врачанския исторически музей Ивайн Райкински, колегите му Христо Харитонов от Велико Търново и Фионера Филипова от Видин. Освен тях, висшият магистрат посочи още бившата зам.-шефка на Националния археологически институт при БАН Дочка Аладжова и нумизмата от музея в Русе Димитър Драганов. Срещу всичките тях има образувани дела”.

Припомняме, че Николай Соларов е прокурор във Върховната касационна прокуратура и ръководител на специализираното звено за борба с престъпленията с културни паметници, както и че на 15 януари миналата година Видинският районен съд постанови условни присъди по една година за двете споменати от прокурор Сантиров дами - директорката на Видинския историческия музей Фионера Филипова и бившата зам.-директорка на Националния археологически институт с музей към БАН Дочка Аладжова. Тогава те бяхаа признати от съда за виновни в това, че двете умишлено и съзнателно за занишили експертната оценка на над 5000 антични предмети и монети с повече от един милион лева, след като антиките (на снимките вдясно) преди това бяха заловени на ГКПП „Връшка чука” при опит да бъдат изнесени контрабандно през границата. Освен условните присъди и заплащане по над 2000 лева за разноски по делото, на Филипова и на Аладжова тогава им бе отнето за три години правата да бъдат вещи лица в своята област, а съдът остави в сила и наложените им преди мерки за неотклонение – парични гаранции в размер на от по 10 хиляди лева.

На пети октомври м.г. Софийският апелативен съд разгледа жалбите на двете експертки Филипова и Аладжова, както и оспорването на присъдите от страна на двамата заловени на границата контарабандисти Апелативните магистрати тогава откриха съществени процесуални грешки в действията на видинските си колеги и върнаха делото на първоинстанционния съд във Видин, но и до днес все още няма насрочена дата за повторното стартиране на съдебния процес. Занимателно е обаче как Софийският апелативен съд възприема в мотивите си за какво всъщност става въпрос: „ Видно от заключението на петорната комплексна археологическа и нумизматична оценителна експертиза (л.61-100, том II), всички описани в настоящата експертиза нумизматични и археологически материали, с изключение на бронзова апликация с форма на глава на менда (щ 46 от обект 3, раздел II) са автентични, произхождат от територията на Р.България и представляват част от нейното културно-историческо наследство. Иконографските, стиловите и технологичните им характеристики, както и датировката им, ги конституират като движими паметници на културата по смисъла на чл. 3 от Закона за паметници на културата и музеите. Общата сума, на която възлизат оценките на всички материали, включени в настоящата експертиза, е 1 144 477 (един милион сто четиридесет и четири хиляди, четиристотин четиридесет и седем лева).

Заключението на комплексната експертиза е, че 2368-те монети и 463-те предмета, определени от подсъдимите А. и Ф. като не паметници на културата и с нулева стойност, са на обща стойност 1 095 519 лв., сред които три от обектите, а именно:

- Статуетка- солница, сребро с позлата, представляваща гол мъж, седнал върху двойно профилирана цилиндрична поставка, украсена с релефен позлатен шнур с привързани към дланите му позлатени ударни музикални инструменти/ щ 119 от Раздел II, обекти 1 и 21;

- Статуетка - солница, сребро с позлата с формата на мъжка глава с гротескни черти на лицето, с дълъг крив нос, достигащ до горната устна и изплезен език и

- Ваза - солница, сребро с позлата с формата на амфрориск, без дръжки, със сферично издължено пресечено-конусовидно столче, с релефна розета в долната част / щ 121 от Раздел II, обекти 1 и 2/ са изключително редки паметници на римската скулптура и торевтика, нямат известни аналози и могат да бъдат определени като " движими паметници на културата от световно значение".

Общата цена на посочените три обекти, съгласно заключението на повторната експертиза, е 990 000 лева”.

Не се знае с какъв изход ще е битката с античната мафия, която е повел прокурорът от Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. Може би част от отговора на въпроса ще стане известен след като приключи върнатото на кота „0” дело срещу Фионера Филипова и Дочка Аладжова, за да се разбере тогава и доколко са основателни думите на висшия обвинител Соларов, че двете дами са част от античната мафия в България.

http://44paralel.com/politiki-2645

[roca]

Не мисля че Драганов и Харитонов имат нещо общо... За Дочка Аладжова, нямам идея, бях останал с впечатление за професионалист на база трудовете и, но за Фионера и Райкински не съм чувал нищо...

Според мен понякога във весникарските сензации (и тези на прокуратурата де) умишлено се стремят вменят вина на хора който са професионалисти в своята област.

Оценяването на един предмет с културно-историческа стойност е прекалено субективно. Ето най-баналният пример, да вземем често разпространена монета от Константинова династия, на Константин Велики с монетен двор на Сисция, нещо което е дотолкова масово че тиражът му може да се приеме като десетки милиони. Сега следват разновидностите..Сисция има 6 монетарници (някой от който доста редки) и над 200 емисии. За да оцениш такава "масова" монета трябва да си не просто оценител а оценител-нумизмат (такива всъшност у нас мисля че няма). Освен това нека да наблегнем на трудноста, защото за нумизмата не е трудно да я намери в каталога. По каталог от аукцион (тогава монетата трябва да притежава сертификати за произход, добре е да има такъв за автентичност и т.н.) цената е около 30 $ (като само документите и са 10-15$). У нас такава в сравнително добро качество би била 5-10 лв (като се има предвид че документите са над 15лв, но тя не може да бъде продаваема над 5лв). И ако си оценител както точно да я оцениш е въпроса: за 30$ или за 5 лв...

От ето такива казуси че получават огромните разлики при сумите...но според мен всичко в тази работа има голяма доза субективизъм

[IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS]

Все пак държавата, явно неспособна да се справи с проблема, се опитва да симулира дейност и за целта си намира няколко изкупителни жертви, а именно Аладжова и Филипова, посочва ги с пръст и смята, че е свършила нещо.

Целият този случай ми напомня за един скандал от края на миналия век, когато Александър Фол и Иван Маразов оцениха едни артефакти като оригинални скитски апликации, а после се оказа, че са фалшификати:

http://www.bgnews.bg/show_story.html?issue=149225431&media=18935918&class=18940846&story=149228087

Не знам дали наистина Аладжова и Филипова са виновни или не, и дали е имало натиск върху тях, но ето и други гледни точки (По-подробно тук):

"Колко ценни са трите сребърни фигурки, заловени при "Връшка чука"? Дали наистина струват милион и ще влезе ли някой в затвора заради тях, ще се изясни в съда. Лошото е, че музейната гилдия трудно ще си изчисти репутацията

...

Фионера Филипова поясни за "ТЕМА", че в споменатото допълнение към общата им първа експертиза с Дочка Аладжова става въпрос за още около 66 000 лв. Тя също поддържа версията, че сред предметите има фалшификати, че може би солниците са кутийки за лекарства, и добавя, че някои от предметите са я затруднили. Както и цялото бързане около поисканата от дознателя експертиза в срок от 9 до 15 декември 2006-а: "Наша грешка беше, че приехме да свършим работата по над 5000 предмета за толкова кратко време. Работихме под непрекъснатото наблюдение на униформен".

...

В гилдията оклюмали прогнозират, че от скандала ще пострадат репутациите не само на обвинените по случая, а и на музейните специалисти като цяло. Особено на фона на слуховете, че иманярската мафия по принцип отървава хората си от затвор със занижени експертни оценки, получени с помощта на заплахи и/или рушвети.

Дочка Аладжова и Фионера Филипова твърдо отричат да е имало натиск, който да се е отразил на тяхното решение. Нумизматката от НАИМ е получила 3000 лв. за експертизата, а видинската директорка - 1500 лв. Ако някой предполага, че са имали друга мотивация, то трябва да го докаже.

...

Когато става въпрос за "смесване на жанровете" директорът на НИМ Божидар Димитров също има какво да каже: "Откакто Агенцията за приватизация пусна през 90-те двуседмични курсове за оценители, съм се нагледал на какво ли не. Виждал съм и телевизионен осветител с тапия за експерт по културно-историческите ценности".

...

Неофициално обаче се говори за подкупи и по 20 000 евро. "На мен не са ми предлагали - знаят, че няма да стане. Но пък са ме плашили с бой по телефона, засега без последствия", смее се Чобанов.

...

"И в наркотрафика, и в археологията най-трудно се стига до човека зад "мулето".

Но ние няма да се отказваме да удряме по средното ниво - на прекупвачите. Някои от този бранш изкарват по

300 000 - 400 000 евро на търговете в Мюнхен. Законовите архаизми у нас все още позволяват смешни наказания за иманярство и трафик на културни паметници. Но през последните две години прокуратурата показва, че вече няма да гледа на проблема като на нещо незначително. Ще има още скандални случаи", обещава прокурор Соларов.

...

По-твърди реакции срещу незаконната търговия с антики отбелязва и директорът на НИМ Божидар Димитров. Мери промяната на око: през първите години на демокрацията заловените антики идвали в музея в торбички, после започнали да ги карат в микробуси, а напоследък - в камиони."

А това, което казва накрая Б. Димитров, може да означава не само увеличаване броя на заловените антики, но и засилване на трафика в последните години.

Пък и държавата, в т. ч. и в негово лице, като че ли се интересува повече от старите български столици, от строежа на бутафорни бетонни дворци на Царевец и на още по-бутафорни пантеони на българските царе, но не и от римското наследство.

Редактирано Ноември 13, 2011 от IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

[В.Павлов]

Смислени коментари на Рока и Императорът. Бих добавил, че Дочка Аладожова е изложила становището си в едно интересно книжле на име Сол, пипер... и археология. В действителност въпросът не е подобен на монетите, а има много страни. От една страна са копачите, от друга прекупвачите, после идват колекционерите, археолозите, аукционите, представителите на закона, вещите лица, моралните съдници в ролята на журналисти, читатели, зрители и други, и т.н., и т.н. Всички, по един или друг начин, са намесени в цирка случващ се в България. Кой прав и кой крив вече не се наемам да съдя, просто защото мерилата са много, а законът явно неадекватен.

Едит: Долното е из мислите на един "копач", цитирам по памет:

Бойко, Бойко, така и не разбра,

че всички пътища към урните, минават през фурните.

Как да възпитаваш уважение, към културните ценностти и работата на археолога, когато има хора, по селата и по градовете, които нямат с какво да си купят неща от първа нужда, като храна, лекаства и средства за отопление?!

Редактирано Ноември 13, 2011 от В.Павлов

[Last roman]

Антики и фалшификати:

http://play.novatv.bg/play/259631/

[Last roman]

Доходите от трафик на културни ценности - колкото от наркотици

Преди дни е спрян търг в Лондон, на който е имало предложени културни ценности от България. Това каза на специализиран форум Щерьо Ножаров от Върховната касационна прокуратура, цитиран от БТА.

По думите му чрез подобни аукциони се "изпира" вещта - като трафикантът я предлага на аукциона, а след това с подставено лице отново я купува. След тази стъпка вещта вече "легализирана".

Според съдията от ВКС Теодора Стамболова за последните три години е имало 25 дела за трафик на културни ценности. Затова и практиката на съдилищата не е особено богата. В повечето случаи става дума за иманяри, които са заловени да копаят. Голяма част от тези процеси приключват със споразумения.

Освен за обвиняемия и за прокуратура е изгодно да сключва споразумения, когато не е сигурно, че обвинението ще издържи в съда. Но в случаите на сключени споразумения културните ценности се връщат най-бързо. Дела за трафик на културни ценности в същността си няма. Предимно процесите са за контрабанда, допълни тя.

Стамболова припомни, че няма забрана за ползване на металотърсачи. Така не може да бъде обвинен никой за това, че ще търси културни ценности само защото притежава металотърсач. За незаконно използване на съоръжението може да се говори само когато то е употребено в зоната на археологическите разкопки.

Обособяването на престъпленията, свързани с трафика на културни ценности, в отделна глава на Наказателния кодекс според Стамболова няма да промени нито бързината на процеса, нито изхода на делата.

Според Щерьо Ножаров тези промени се обмислят от работна група в Министерството на правосъдието. Ножаров поясни, че в Гърция и Италия тези текстове са обособени в главите, касаещи присвояването и престъпленията срещу собствеността. В българските закони според него няма дадена ясна дефиниция за това какво е съкровище.

Страната ни се нарежда на трето място в Европа като донор на културни ценности. На първо място е Италия, следвана от Гърция. У нас особено засилено е иманярството в региони с висока безработица, тъй като това е начин за доход на местното население. По думите на Ножаров цели семейства се занимават с това, като част от фамилиите се занимават с това и от чужбина. Печалбата от трафика на културни ценности е толкова, колкото и от пренасянето на наркотици, отчете Ножаров.

Повечето от културните ценности се предлагат в интернет. Сайтът е американски например, а "стоката" е от България. Така самото разкриване на този своеобразен трафик трябва да се разследва чрез съдебна поръчка.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/12/04/1218373_dohodite_ot_trafik_na_kulturni_cennosti_-_kolkoto_ot/