Тази история се случва през 2018 – Европейската година на културното наследство:

Сбогувахме се със Скаптопара… Хванахме влака до Благоевград, а оттам с градска линия номер 3, чийто шофьор бе така добър да ни остави на НОВИЯ асфалт, стигнахме до обекта. Искахме да си извървим това прощално културно-историческо „камино“ бавно, стъпка по стъпка, насаме с тъгата си и безсилното негодувание от случващото се пред очите ни. Да се опитаме да осъзнаем какво губим и да го запечатаме в сърцата си.

Няколко часа след като бе приключил поредният изфорсиран археологически ден, крачехме внимателно по оформените от учените коловози и неусетно се пренесохме в онези далечни антични времена, когато тук, независимо дали в центъра или в покрайнините на Скаптопара, е кипял животът на прапрапрадядото на днешен Благоевград, един от градовете с най-много слънчеви дни в годината.

35237992_10155487748830493_7466789945332Основана в края на IV в.пр.е., антична Скаптопара черпи с пълни шепи от благата на плодородната Струмска долина, във величествената защитна прегръдка на Рила и Влахина планина. Не е трудно да попътуваш във времето назад. Обектът е голям и макар останките да са ти в краката, мащабът им те поглъща и ти заживяваш с духа на някогашния град. Удивляват площта на раннохристиянската базилика, оформеността на баните, цялостта и дизайна на римските гробници, напълно запазените стълби, по които можеш да стъпиш след хилядолетия забрава.

…Това усещане за минало няма как да го добиеш в музея, колкото и добре да е представен артефакт или дори цял обект (като например римската гробница). Именно контекстът на културно-битовата среда е този, който може да ти заговори и да остави трайни следи от миналото в тебе…

За жалост, държавната ни Управа не разбира това. Тя е поставила поредния ултиматум на археолозите, за да мине с поредния си валяк върху поредния възкръснат насила и препогребан археологически обект…

Голяма работа, ще кажат запознатите с богатото ни наследство начело със светилото Овчаров, за когото Скаптопара е купчина камъни – подобни градове под път и над път в БГ.

35345206_10155487749575493_5174134774935Не, случат Скаптопара е специален. Защото новата магистрала прави един специален завой за нея. Вместо да си кара по логичното русло в права линия през равното поле, тя ще завие над хълмиста Скаптопара и ще я изглади. За да се спаси едно игрище. Защото в днешна България футболът е по-важен от културата. И асфалтът е по-важен от трако-римския път. Макар и да е 1000 пъти по-нетраен. Случаят Скаптопара е просто един шаблон-картинка за това какво представляваме ние в момента като държава. Ние се самосъсипваме. Тези, които сме си ги избрали, ни замацват от културното лице на Европа и ние сме си ОК с това.

Скаптопара все пак подпали общественото негодувание и накара много хора да чуят и заговорят за нея. Чу се много, изписа се много. Много хора се развълнуваха. Вдигнаха се протести. Но енергията им не бе достатъчна да докарат случая до щастлив край. Уви, Валякът на Управата е тежък и зареден с гориво да мачка докрай, ползвайки привилегиите на Властта.

Разбрахме от местните, че валяците чакат да свършат разкопките на 21 юли и започват да асфалтират. Но то и няма нужда да ти каже някой. Очевидното е пред тебе – Скаптопара е пристисната в асфалтно менгеме от двете страни. Довършителните работи текат бясно и от север, и от юг. Сякаш никога не е имало обществено негодувание, постъпки за референдум, изразена подкрепа на общински съветници. Сякаш всичко е точно.

35349760_10155487748580493_1360192275509Имате около месец време да се сбогувате със Скаптопара. Отидете, децата си заведете, да видят. За да разказват на внуците, ако все още някой си отглежда внуците тук, колко богата е била България и как едни алчни чичковци-паричковци загладиха богатството ѝ с асфалт…

Автор: Милкана Балкана

http://terminal3.bg/sbogom-skaptopara/