Тоталитаризъм В България

[КГ125]

Ма защо, уместна си е намесата.

То така си му е името, както досега. Същността му е държавен капитализъм, както е известно (доскоро в главите, вече и по джоба). А разбира се, след всяка архииздънка се оказва, че криви са левите сектанти, десните опортюнисти, международното пооложение, Иван Костов, в краен случай и троцкистко-зиновиевския опортюнистичен десен опозиционен блок. Ако не- глобалистите или антиглобалистите, Америка, защото пречи на популацията на африкански слонове, Англия, защото е пречела преди, както и никога не разбиращия правилните теории ход на реалния живот.

[akonitin]

Наричайте си го както си искате и както Ви е удобно. Щом комунизма е виновен за вашите беди, плюйте го спокойно с това му име, пред гостите. За плюене точни определения не са ви нужни.

[КГ125]

Хм, ние беди нямаме Бих го нарекъл критика. Няма да отречете едно често срещано в този исторически период явление - хвърляне на вината върху предходните ръководства с аргумента: "те извратиха иначе чудесната идея".

Всъщност проблема е точно в утопичността на последната, за това говорим от няколко страници насам, нали?

Редактирано Юни 14, 2008 от КГ125

[simple_stupid]

Наричайте си го както си искате и както Ви е удобно. Щом комунизма е виновен за вашите беди, плюйте го спокойно с това му име, пред гостите. За плюене точни определения не са ви нужни.

Ех, изплъзвате се като същий интелектуал. Пазите точните думи на нещата само за Вас и равните Ви, а ний с гостите к'во? да си плюнем срещу вятъра...

Арно, ний пък сега като се сберем пак с гостите, като му седнем, като се освободим от мрежите на психологизма, оковите на конформизма на битизма, като загърбим и конфронтацията на екзистенциализма с трасценденталния й и иманентен маразъм, чрез рационализма и логицизма ще се потопим в реализма на онтизма.

Потопени в него вече няма да имаме нужда от "точните" думи за да знаем, че частното си е частно. Пък нека и да бъркаме понятията, и да сме нещо недоразбрали за разбралите, които си крият точните определения само за тях си, за да не ги дъвчат простите усти. Щото е ясно, че на чиляк, както не са му нужни точните определения за да бъде оплюта една реалност, така няма нужда от точни определения за да се вярва в друга.

Ако на някой не му харесва частната собственост, или си мисли че я преодолял/ надскочил / надмогнал, като научно е "обяснил" и "разбрал" мястото и "логиката" й в света, да вземе и да се лиши сам от нея и нейното бреме, за да не страда повече и да не се мъчи с нея. Да я дари, или унищожи, все тая, все още манастири има бол, пък и са празни. Ако не е вярващ, може и да не ходи чак до Уолдън, ей де я Рилската пустиня, да ходи и да се единява с Природата.

Само да не се мъчи мен, или други като мен, на които не ни тежи, да ни освобождава от туй бреме. Пък било с точни определения, великомудри разсъждения, правилно питане с вярно отговаряне, изобщо всякакви нерукотворни конструкти от вербални фокуси, които "разомагьосват" заблудения ни от собственически илюзии свят.

Докато сме потопени в реализма на онтизма, ний с моите гости, не вярваме на никой, който си държи своето, демек не се е освободил от тежкото му бреме, а пророкува и крои планове за общото. И няма нужда да се плюва, и единия смях му стига... щото той ще е точно като оня "философ" от древността дето обикалял градовете и обяснявал колко е безсмислен живота и че най-умното нещо е да се гръмнеш ( макар че тогава още не са се гърмели), много го слушали, един се бесил, друг "порязвал", всеки кой как му доде отръки, само той жив и здрав отивал в друг град да търси "съмишленици". Последиците са единствено за последователите му...

[КГ125]

Ех, леле, е това му се вика нАучен текст!

Я като по-прост и от сферата на транспорта, че кажем само така - досега не съм видел комунист да се откаже от частна собстеност или от пътуване на запад. Те така.

[akonitin]

Критика за съжаление не видях никъде, видях само мрънкане и приемане на желаното за действително. Прехвърлянето на вината на предишни управления е било характерно за цялата ни нова история, от освобожданието та до наши дни, дори днес обвиняват българския народ в това, че видите ли не бил толкова качествен "затова и демокрацията ни била такава" (в последното също има неточност, защото комунизъм и капитализъм са обществени стреве, можещи да имат различни форми на управление,като диктатура, тирания или демокрация.

За утопичност не съм говорил, но щом толкова Ви влече натам може и да поговорим, либертарианството в своята изчистена идеологическа форма също е утопия със склонност към антиутопичност при превъплъщаването му в практиката.

Както вече Ви казах, ако не Ви харесва това което идва не го наричайте комунизъм, можете спокойно да си го наричате развит капитализъм, ако това Ви носи някакъв душевен мир.

Хм, ние беди нямаме Бих го нарекъл критика. Няма да отречете едно често срещано в този исторически период явление - хвърляне на вината върху предходните ръководства с аргумента: "те извратиха иначе чудесната идея".

Всъщност проблема е точно в утопичността на последната, за това говорим от няколко страници насам, нали?

[akonitin]

Отново толкова усилия за да не се каже нищо...

[КГ125]

Душевен мир нам носи наблюдението на околния свят . А ко ли смятате мнението ни за мрънкане, то ний не можем направи нищо по въпроса.

Каква обаче е разликата между наистина често срещаната критика на предходните правителства в България (па и не само там) и това, за което стана дума? Тя е в две посоки -

1/ Докато в "класическия" случай става дума за смяна на партии и вечната борба межди ляво дясно, криво право, фили фоби и пр., т.е. да кажем за част от политическия процес, в "комунистическия случа" става дума за поредица от идеологически мимикрии, не винаги свързани със смяна на стила, вътре в упражняващата държавния капитализъм партия. А тя мени стиловете си, но не и същината - може да праща в лагери (ранния и средния социализъм) или да не праща (късния такъв), но собствеността върху максимален процент от ресурсите на страната държи и не пуща!

2/ Докато в класическия случай следващите власти се ограничават с разни критики, при КП-тата все става дума за грешни идеологии и се стига до високи теоритични системи, развиващи марксизЪма, който предните все извращават по някакъв си начин, та все великата идея не се сбъдва...

Редактирано Юни 14, 2008 от КГ125

[simple_stupid]

Отново толкова усилия за да не се каже нищо...

На мен тези усилия нищо не ми костват, а "нищото" е есетствено следствие от моженето ми. Сега след като Вие с не много усилия успяхте да покажете, че много можете, ми остава още веднъж да Ви помоля, ако може да ни дадете точно си определение на туй което живяхме в България 1944-1989 г.

Темата започна така:

Можете ли да дадете определение на понятието Тоталитаризъм в България!

(1944 до 1989)

Искам да чуя вашето мнение по този въпрос.

Вие се включихте в темата с претенция, която освен че разкри повсеместно невежество и неточности в употребата на понятията, ни изпълни всички и с най-добри надежди, че най-накрая ще получим точното определение за да затворим темата. Уви, трябва да призная, че съм леко разочарован, щото се отплеснахме в Бъдещето, което ако и вие да сте убеден в противното, все пак то е една твърде неопределена реалност, за да се позоваваме на нея. Разбира се, докато е мислимо някакво бъдеще, Комунизмът за някого все ще е жив, щото няма как да се докаже че Бъдещето не е негово. Единствено радостното за момента е, че настоящето не е. Трябва да отбележа, че хората които искрено вярват във Второто пришествие събуждат в мен далеч повече уважение и симпатии, щото са съхранили вярата си много по-дълго време от комунистите.

Та, нека да се върнем на темата, която е историческа, т.е. обърната към миналото, и с още малко усилия от Ваша страна да я затворим щастливо, като се потопим във Вашето съвършеното знание и разбиране.

Честно казано съм далеч от разбирането за света и обществото разгледани в опозицията производствени сили и производствени отношения, както и не смятам че противоречието между потребителна и разменна стойност е толкова фундаментално, колкото някой му приписват, не правя и "съдбовната" разлика между лична и частна собственост, както и не мисля, че труда се "отчуждава". Приемам че това са много съществени пропуски и слабости в моите убеждения и образование. Но някак след като съм прочел туй онуй съм срещнал многобройни философи и социални мислители, които без да мислят света в горните категории го обясняват не просто сносно и задаволително, но и далеч по-евристично от марксистите, които благодарение на фокуса на "преразказа" на всеки 10-15 години си преразказват "приказката" по-нов начин и както винаги и отново са прави и необорими.

Та оставам с надеждата, че най-накрая ще дадете своето определение по темата.

Ако мислите, че не е честно да искам нещо, което не съм дал, ето ви едно "нищо", което отново нищо не ми коства

Тоталитаризмът в България 1944-1989 година е Комунизъм. Комунизмът е еднакъв по-света.

Комунизмът като идеология е творение на емоционално неуравновесени и морално нечистоплътни безработни, упражняващи през свободното си време своята интелектуалната посредственост.

Комунизмът като практика е система в коята шайка изроди и идиоти с терористични методи завземат и упражняват властта в държавата в своя частна полза, но за обща сметка, като пропагандират терора си като “справедливо дело” за “народно благо”.

При целият ми песимизъм относно човешката природа, не мога да изпадна до там, че да повярвам, че може да съществува ментален тип в свободна среда, който след една определена възраст в пуберитета, да може да приложи доброволно върху себе си глупостите пропагандирани от комунистическата идеология.

- ако има пари, да ги раздаде на момента, щото е осъзнал, че са натрупани от безчовечна и антихуманна експлоатация на други човешки същества, а ако е прост пролетарий, и няма какво друго да загуби освен оковите си, да отиде в територии, свободни от експлоатацията на човек от човека, където оковите сами падат - като например все още свободните КНДР или Куба. Истина е че там отиват само истинските комунисти, т.е. терористи, които нямат един ден трудов стаж, и работата им се заключава единствено в износа на революция чрез трепането на хора. Преди години нашата мила Татковина беше една такава голяма почивна дестинация за едни такива отрудени труженици на революционния фронт.

- Забележително е, че Фридрих Енгелс насред цялото му безсмъртно творчество, пропито с любов към пролетарията и цялото прогресивно човечество, не е направил най-естествената крачка за един убеден в нещата които говори човек, а именно да предаде фабриките си на неговите братя-пролетарии, и да спре да трупа грехове заради експлоатацията на която ги подлагал. Понякога се чудя, след като е писал пропит с толкова любов към онеправданите, как е ставал от бюрото и как могъл да седне след това на трапезата да преглъща хапките, които благадарение на нечовешката система на експлоатация, която иначе критикувал, е отнемал от същите тези бедни и угнетени негови работници.

- Гошо Тарабата е друг истински комунист. Двадесет и трета подпали страната си и избяга. Отиде на Запад. Не съм чул да роботи като печатар или каквото и да е друго, чел съм че е извършвал “конспиративна дейност”. Комунистите по принцип не работят, те извършват дейности. След тридесет и четвърта като отиде в Русия, не се зарадва на свободата да работи на воля като печатарче без да го експлоатират, а води пълноценния живот на истински революционер-терорист. През 1946 е инсталиран начело на държавата от окупационна чужда армия.

Комунизмът е продукт на извратени мозъци и морални кастрати, чийто единствена цел е да се унижава и развращава човека. Единствено морално и духовно пречупени хора могат да обитават пространствота оградено от телените огради на Комунизма. Комунизъм без огради няма.

[akonitin]

Ляво и дясно отдавна са безсмислени понятия, приложени не само към българската политика.

Партийността е съвсем друг въпрос, но всъшност е свързан и с горното, партийността би трябвало да означава предлагане на различни обществени проекти*, нещо което вече не се наблюдава. Партиите са станали самосъществуващи обществени подсистеми, предназначени единствено за присвояване на някаква част от националния доход и обслужване на определени елити (това е валидно не само за у нас). Така, няма значение дали партията е "комунистическа", "социалистическа", "социал-демократическа" или "демократическа" същността на партията винаги си остава една и съща и те е именно посоченото от Вас обсебване на някаква част или дори целия обществен ресурс.

Идваме и на втора точка. КП използва написаното от Маркс, като идеология и то най вече онази късна част като Манифеста, която е била предназначена за друго време и други отношения (да припомним, че първото използване на картечниците Гатлинг и Максим е за ... потушаване на стачки и недоволства на миньори). Но повечето от трудовете на Маркс нямат идеологическия смисъл, който се е влагал до неотдавна, а се влага и днес. марксизмът като идеология, както сами сме се убедили, е нещо опасно и вредно, но като познавателен апарат си има своите достойнства. Самата идеология (проект за обществено развитие) се нуждае от оправдания, познавателният апарат няма нужда от такива.

* Например лявото и дясно, според Вебер, се формират на основата на разчлините възгледи за това как би трябвало да се осъществи завета на Буржоазната революция - "Свобода, равенство, братсвто". Според Вебер се формират две основни течения, едното приема, че свободата би донесла в крайна сметка равенство (либерализъм), а другото, че равенството би довело до свобода (социализъм). С течение на времето двете течения подменят средства и цели, превръщайки се доктрини на самоцелта.

[akonitin]

Е сега вече мисля може ад се говори нормално.

Можете ли да дадете определение на понятието Тоталитаризъм в България!

(1944 до 1989)

Искам да чуя вашето мнение по този въпрос.

И да и не, тоталитаризъм, в чист вид, в България от този период няма, има автокрация, плутокрация и елементи на тоталитаризъм,. Тоталитаризъм означава тотален контрол върху обществения живот, а такъв за наша радост е технологически невъзможен. До тоталитаризъм страната ни е била близо в периода 1957-1968 г., след този период можем да наречем формата на управление авторитарно-плутократична (след този период започват да се появяват неказионни неформални организации, неподчинени пряко на централни комитети и/или техни подобия, контрола върху местните функционери намалява (днес този контрол много от бившите функционери изтъкват като репресия(!))).

Но някак след като съм прочел туй онуй съм срещнал многобройни философи и социални мислители, които без да мислят света в горните категории го обясняват не просто сносно и задаволително, но и далеч по-евристично от марксистите, които благодарение на фокуса на "преразказа" на всеки 10-15 години си преразказват "приказката" по-нов начин и както винаги и отново са прави и необорими.

Ако търсите лесни и удобни обяснения на заобикалящия Ви свят, то препоръчитлно е да се обърнете не към философи и мислители, а към Светото писание, там всичко е обяснено "сносно и задоволително". Все пак бихте ли цитирали тези философи и милители дали "по евристично" "обяснение" на света?

Както вече казах и изобщо започнах тази дискусия Комунизмут няма отношение към формата на управление, поне в марксовия смисъл. За да изясним какво е обществен строй и какво е форма на управление ще ви ги посоча по долу:

Обществени строеве:

1. Родово-общинен.

2. Робовладелски.

3. Феодализъм.

4. Капитализъм.

5. Нещо друго, ако искате го наричайте комунизъм, ако искат по някакъв друг начин.

Обществените строеве се определят от начините на производство.

Форми на управление:

1. Диктатура.

2. Тирания.

3. Деспотизъм.

4. Авторитаризъм.

5. Тоталитаризъм.

6. Представителна демокрация, която се дели на подвидове:

6.1. Представителство по имуществен ценз (разпространена до началото на 20-ти век, в Англия до втората половина на 19-ти век избирателно право имат няколкостотин (между 100 и 700 в зависимост от периода) хиляди души на седвем милионно население), представителство по имуществен ценз е имало и при възникването на Първата българска държава, чрез т.нар. боилски съвети.

6.2. Представителство по етнически признак.

6.3. Представителства по други признаци (пол, религия и т.н.).

6.4. Всеобщо представителство.

7. Пряка демокрация.

8. Всеобщо представитетлство.

...

Формите на управление се определят от обществените механизми за регулиране на неикономическите обществени отношения. Както виждате формите на управление за сега са повече от обществените строеве, при това не съм изброил всички форми на управление.

В рамките на всеки обществен строй можем да наблюдаваме различни форми на управление, най ясен пример за това ни дават формите на управление през античността, в рамките на робовладелския строй е имало както диктатури, трании и деспотизъм така и представителна демокрация.

На останалото няма да отговарям, явно е една емоционална и по този начин субективна реакция, издаваща съпричастност към едни разбити илюзии, породени в рамките на обсъжданата и отминала система. няма да се спирам на признаците по които това си личи...

[simple_stupid]

Мдаа, да започнем открая

На останалото няма да отговарям, явно е една емоционална и по този начин субективна реакция, издаваща съпричастност към едни разбити илюзии, породени в рамките на обсъжданата и отминала система. няма да се спирам на признаците по които това си личи...

Признавам, че "емоционалното" и "субективното" в някой философски интерпретации не се котират особено високо, но пък точно представителите на тези интерпретации са най-слабите относно тълкуването им. Тъй че, или им отговаряш, или не се опитваш да подозираш какво стои зад тях, щото вероятността да се объркаш е много голяма. Има един еФтин пропаганден номер, особено присъщ на комунисти, които най-много обичат да "разкриват" "комунизъм" у опонентите си. Туй е естествено и е тъй, щото на всеки най-отръки му идва да търси и открива подобен на себе си в другия.

Та туй, че назнайвам комунистическите глупости, не е поради особена симпатия, а просто щото са ми пълнили главата с тях. Който е живял и макар и малко онова време не може просто да го загърби ей така, и да ги забрави. Само истинските комунисти умеят някак, ей тъй, да си легнат комунисти, и да се събудят социалисти и демократи, и пак да са прави, и пак да са прогресивни, и пак да са най- умни и знаещи. И всичко да са забравили, и вече да не са комунисти, и Комунизмът пак да е отпред...

Та живелият през комунизма не остане без поражения и последици. Дори и да си се опазил и да не си се заразил, просто никога не си могъл да вървиш изправен и да говориш това каквото мислиш.

Но първото което трябва да направиш е да си признаеш...

Това не остава без последици, не всички можеш да осъзнаеш, затуй бавно и постепенно трябва да има лечение и терапия.

Всеки сам си я намира. Аз съм я открил в Ницше- неговият принцип е, че всеки трябва да изпита собствената си философия върху себе си.

Та, всеки който говори нещо, но прави друго, и не му стиска да го изпробва върху себе си, е клоун и дърдорко.

Когато Робърт Кох открива, че бацил причинява холерата, много не му вярват. На един диспут един професор заслепен в неверието си за да докаже правотата си хваща един буркан пълен с бацили и го изпива за да го докаже. Разбира се, че е бил глупак, но си е вярвал... и го е приложил върху себе си.

Самият Ницше, чията философия също бъка от "бацили" я приложил върху себе си, и последните 12 години сестра му го разкарвала със стъкленият му поглед в количка.

Но и невярващият професор и Ницше са били поне честни...

Комунистът е всичко друго, но не и честен.

Така единственият критерий за дадена идея е смелостта на мислителя да си е приложи сам. Няма идиот които да си приложи сам комунизма (което и показах по-горе, но то не бе коментирано). Разбира се, че има изроди и идиоти, социални инжинери, които са готови да го изпробват върху всеки, стига те да са лаборантите. Тази порада е неизтрибима, което не означава, че с тях трябва да се свиква...

Сега да се обърнем към проникновенния ”психолог”. И да видим какво четем

Можем ли да наречем формата на управление в България, от периода 1945-1989 г., тоталитарна? Не напълно. ПОради техническата невъзможност за реализиране на тоталитаризъм където и да е, засега. Въпреки това елементи на тоталитаризъм има, както има и елементи на диктатура особено в периода 1945-1957 г. (57-ма завършва колективизацията и отчуждаването на личната и частна собственост в страната).

Защо все пак се провали строя? (строй е неправилно употребяван предвид това, че разликите между строевете (обществените устройства) са разлики между икономически системи на производство, по правилно в случая би било "формата на управление"). Формата на управление се провали заради централизираният начин на управление на икономиката. Този начин е удобен единствено при ударна (бърза) промяна на начините на производство, действително през 50-те до началото на 70-те страната ни се индустриализира с "невъзможни" темпове, електрифицират се градовете, селата, ЖП транспорта, създават се добивни и преработващи комбинати, окрупнява се земеделието за да може да се използва механизираната обработка на земя. За съжаление при индустриализацията на страната е копирана напълно, без да се адаптира към местните условия, формата на индустриализация на СССР, където самата индустриализация започва от нула. Когато една индустриализация започва от нула то първо трябва да се създадат производствени мощности на средства за производство (т.нар. стоки от група А, средства за производство), а едва след това да се премине към мощности за средства за потребление (т.нар. стоки от група Б.). Неизбежно по този път се стига до кризисно състояние, предвид това, че се създават управленски структури за решаване на задачите свързани с производството на средства за производство, които не биха имали желание, а и нямат компетенцията, да управляват икономика преориентирана към производство на средства за потребление, така основния дял от производството заема производството на средства за производство, които в един момент няма как да бъдат включени в икономическия цикъл - произвеждат се много стругове, а малко хляб, мляко, дрехи и т.н., по този начин икономиката влиза в инверсия - липсват основни блага за съществуване, а се натрупват излишъци от средства за производство. Тази криза е можело да бъде разрешена посредством рязкото съкращаване на заетите с управлението на икономиката на страната, за съжаление това не става (за съжаление, защото дори и при прехода към децентрализирано икономическо управление, тези кадри оцеляват и продължават да управляват една инверсна икономика почти до днес).

Значи тук само заради едната ”техническата невъзможност за реализиране” сме се лишили от простата радост да ни светне тоталитаризма в пълния си блясък. Въпрос на чисто techne, но на, няма камери в кенефа, ерго няма пълен контрол, ерго няма тоталитаризъм.

”Строя” не се е провалил, а се провалила ”формата на управление”. ( Остава питанка къде този строй се е осъществил без тази форма на управление. ) ”Формата на управление” обаче отначало била ”УДОБНА”, забележете за промяна на ”начините на производство”. ( ако само тази форма на управление е "удобна" на този строй, и тя се е провалила, не следва ли, че и самият строй се е провалил ) Инак всичко е толкова точно и логично, като съвършен инжинерен проект, даже е любопитно имаме си ”стоки от група А” и ”стоки от група Б”, колко разумно и последователно, като поточна линия. Но хоп, възникнала обаче ”КРИЗА”! Трябвало да се съкратят някакви управляващи, но Ех, за ”СЪЖАЛЕНИЕ” това не станало. И проекта се провалил.

Някой да забеляза, че "проекта" се отнасяше за човешки създания. Не, щото всъщност зад хората стои "истинската реалност", каято се изгражда от производствени сили и производствени отношения.

Така нещата могат да стоят в главата само на изключително извратен социален инженер. Извратен, щото определено в подобен анализ няма място за ”субективна” и ”емоционална” цена от дейността на инженерията. Трябва да си завършен комунист след всичко това, което преживяхме, травмите и поражението в съзнанието което предизвикаха, след целия този провал и икономически колапс, да си мислиш, че то изобщо е било възможно някак успее...

То е като да си луд професор със сатър, който веднъж изтървал жертвата си я гони с обещанието, че този път наистина ще я довърши.

Стана много дълго, но няма лошо, ”субективно” и ”емоционално” е, но ”рационалното” е монопол на марксистите.

1. Тази социална ”менделеева” таблица със строевете и форми на управление, сама по себе си нищо не говори.

Мога да направя две таблици с цветове и с плодове. Където ако си представим комбинация между двете ще можем да си ""видим ”синя” ”краставица” и ”жълта” ”синя слива”.

Тъй че ще съм благодарен да ми дадете пример на възможната ”комбинацията” на ”Комунизъм” и ”Представителна демокрация”

2. Що се отнася до философите и социалните мислители, те наистина са страшно много. Надявам се, че не считате, че всеки който е способен да мисли по условие е марксист.

Та, в наше време Ницше като влияние е безспорно пред всички. А що се отнася до толкова натовареното от Вас с надежда techne, пак безспорно най-проникновенният мислител е Хайдегер.

Дори горното да мине за субективно, все пак видях, че използувате примери с Тофлър, който определено не е марксист. Много по-евристичен от кой и да е зациклил в марксистките понятия социален мислител. Няма нужда нито от строеви, нито от обществено-икономически формации за да разкрива кълновете на идващото. "Шок от бъдещето" излезна още когато Маркузе рИва, че пролетариата вече не бил революционна сила.

[akonitin]

истинските комунисти умеят някак, ей тъй, да си легнат комунисти, и да се събудят социалисти и демократи, и пак да са прави, и пак да са прогресивни, и пак да са най- умни и знаещи. И всичко да са забравили, и вече да не са комунисти, и Комунизмът пак да е отпред...

Та живелият през комунизма не остане без поражения и последици. Дори и да си се опазил и да не си се заразил, просто никога не си могъл да вървиш изправен и да говориш това каквото мислиш.

Но първото което трябва да направиш е да си признаеш...

Това не остава без последици, не всички можеш да осъзнаеш, затуй бавно и постепенно трябва да има лечение и терапия.

[КГ125]

Хм, нека все пак да обърнем внимание на това какво струваше свободата на изразяване по тези въпроси до 1989 г. и какво струва днес. Не знам какво помните, Akontin, от онези славни времена, но отговорете дали изобщо този вид комуникация, на който се радваме тук, би бил възможен в общество, в което ксероксите бяха само държавни и регистрирани, а пишещите машини и те до една бяха регистрирани в МВР. Какво би струвал днешния ни разговор, и то не изречен публично, а дори и само между двама или трима човека, през 1950, 1980, 1989 г. и какво струва сега.

Сега той струва няколко минути, компютър и интернет. През 1950 г. щеше да завърши с изпращането ни вкупом на един остров посред Дунава, или на едно място за квалификация на каменари-добивачи в Ловеч, през 1980 - със сериозни и дълги беседи, а през 1989 г. - с по-меки беседи. (Спомнете си печално известната Меги, случаят с "Give peace a chance" и др. такива от 1988 г. )

Така че, нека не товарим разглеждането на този исторически период с излишни нравтвени напътствия, а да се концентрираме върху характеристиките му

Редактирано Юни 16, 2008 от КГ125

[КГ125]

Тофлър си е марксист, но не в идеологически смисъл, именно в научния смисъл използва марксовата методология за изследване и оценка на разглежданите от него явления. Не случайно в последната му, цитирана вече в тази дискусия, книга има глави озаглавени '"Последния мач на капитализма", "Парапарите" и подобни. Не случайно съставя историко-материалистична картина на човешкото развитие, следващо определени фази на развитие по отношение на начините на производство - агарно общество (при Маркс - робовладелски и феодален строй), последвано то иондустриално общество (при Маркс - капитализъм), когнитивно (постиндустриално) общество при Маркс - комунизъм.

Нищо лошо да се използва обобщения от Маркс подход към достигане до дефиниициите, но нали ще разграничим последното имагинерно бъдещо общество от диктата?

Въпросът ми към Вас е - кои средства са допустими за налагането на бъдещото постиндустриално, "когнитивно" "комунистическо" (още оттук замирисва на глупост, но както и да е) общество? Има ли граница и къде е тя? Как ще я докараме точно до мечтания свят, в който няма разделение на труда, а всеки от няколкото милиарда жители на земята е демиург и си създава всичко сам? (Досега никой не е обещавал на Човека че ще бъде Бог, но ето че и натам отиваме).

Ще има ли срокове и петилетни планове за достигането на тази светла дата? (извинете ме, тук леко се шегувам)

Но по-важното - всеки сам ли ще си бъде демиург, или все пак хората нещо ще правят заедно?

[akonitin]

Помня достатъчно, баща ми е бил викан на такива беседи, но пък помня и нашите комшии, попа, който е бил полицейски началник преди 1944 и осъден на смърт от новата власт, но се беше оттървал по време на първоначалния терор, после го бяха оставили намира, другия познат на баща ми офицер от въздушните сили на НВ с орден железен кръст за откриването на съветска подвоница, потопена по късно, санкцията срещу него беше забрана за заемане на по ръководни длъжности във фабриката в която работеха. Разговорите след 50-те не са се санкционирали строго, страхът от възможните санкции обаче е бил силен, това е бил проблем на страхуващия се.

"Нравстените напътствия" никога не са излишни, хората трябва да познават себе си и най малкото да признават пред себе си, че свободата им не се определя от това какви са възможните външни санкции. Да си свободен често означава да те бият и/или да седиш гладен, но избор винаги има...

Характеристиките вече ги посочих, целия период не може да се характеризира само с едно определение, въпреки, че е удобно. През целия период има промени, не съм видял някой да дава харакеристики вътре в този период, които да отразяват тези промени. Лесно е да се каже тоталитаризъм, но какви са отличителните характеристики на тоталитаризма, какво го отличава от диктатурата ( с която можем да охарактеризираме периода 1944-1957 г.), от авторитаризма (1968 до 1989 г.)?

[akonitin]

Тук пак изпадате в положение да приемате, че бъдещето, идващите нови обществени отношения, ще трябва да се проектират и изпълнят целенасочено. "Средства", "цели" това са понятия свързани с това как смятаме да проектираме някакво бъдещо състояние на обществото, тук никъде не съм се наемал с подобна задача, от една страна смятам това за безполлезно, от друга за глупаво. Така, идващото едва ли ще бъде наложено на някого, то ще бъде наложено от обстоятелствата от обсъжданите вече нови начини за производство, от предизвикателствата пред които днес сме изправени и не които можем да разрешим в рамките на съществуващите обществени отношения.

Разликите между нас тук са, че вашия подход е съврзан с проектиране, Вие предполагате, че има оптимален анчин за функциониране на обществото, който е непроменим в контекста на каквото и да било друго развитие, аз предполагам, че всичко се променя и са ми интересни промените. Не търся начин за такива промени, не търся план-програми и не предлагам рецепти (по този начин не предлагам на никой да стане Бог). Спора ни се породи от това, че моите и не само) наблюдения се разминават с рецептите, които сте сметнали за адекватни за постигането на някаква поредна утопия (либерализма, в идеологическата си форма, също е утопия, но това е друга тема). Наблюдение срещу идеология.

Обвиниха ме, че темата е за миналото не за бъдещето, но след като поставяте въпроса.

Относно кога може да настъпи промяната. Зависи. Човечеството е изправено пред най сериозната криза, криза с която още не се е сблъсквало, начините за разрешаване на тази криза ще предопределят сроковете които ще му трябват за да премине към слединдустриалната фаза. Става дума за енергийната и ресурсна криза. Вече е ясно, че добивът на петрол не може да нараства, в света има дневен недостиг на около 2 млн. барела, а ако потреблението нараства със същите темпове недостига ще расте. Индикация, че евтиния петрол свършва е това, че големите компании се насочиха към добив от шисти, самия добив от шисти е целесъобразен единствено при високи нива на цените на петрол (~150-200$), щом строят подобни инсталации, значи не предвиждат намаляване на цената на тази ключова за индустриалното производство суровина. Какво означава всичко това? Означава намаляване на темповете на глобализация, цените на транспорта нарастват, всички стоки и суровини ще поскъпват, човекопотока между страните ще намалее, снабдяването на мегаполисите ще се затрудни (дори за малък град като София имаме дневен оборот на хиляди тонове стоки). Индивидуалният транспорт ще бъде засегнат, вече има политическа воля и кампании за насърчаване на ползването на обществен транспорт (това е крачка назад). Има два основни пътя за излизане от тази глобална криза, единият е ориентиран към пестене, ограничаване на потреблението и добива на енергия от скъпи, но станали рентабилни поради конюнктурата, източници на енергия (слънчева, вятърна, водна, биомаса), което допълнитено би намалило потреблението. Преживеният от нас социализъм ряпа да яде в сравнение с този път на разрешаване на възникналите проблеми. Този начин може да ни отхвърли обратно в ранните индустриални фази на развитие - масов неиндивидуален транспорт, ниски норми на печалба, ниски инвестиции в развитие на нови технологии и т.н. и т.н.

Другият начин е децентрализирано производство на евтина енергия - ядрена или термоядрена, употребата на изотопни акумулатори (на единица маса дават висока енергийна плътност в сравнение с химическите акумулатори и/или горива), евтината енергия би позволила и децентрализиран добив на суровини от изчерпани и/или бедни находища, защо не и добив на соровини от скали (гранит). Този начин включва и широко прилагане на генномодифицирани култури в селското стоапнство, устойчиви както на вредители, така и на атмосферни влияния. Генно модифицираните култури биха могли да увеличат интензивността на производство на храни от единица площ, даващи реколта няколко пъти годишно.

Всички описани технологии са налични, политическа воля за развитието им обаче липсва, защото същата тази политическа воля е обвързана с много интереси на традиционните производители...

[simple_stupid]

Ницше казва: Какво е за теб най-човечното? – Да спестиш някому срама.

Комунистите са безсрамници. Те нямат срама, и като такива изобщо не се свинят със срама на другите. Тъй като обаче са без срама, човек няма как да им засвидетелства цялото си човеколюбие.

Та, значи определен тип четене и отговаряне, не започва от Маркс, но някак е особено характерно за марксистите. От нещо цяло, вземат някаква част която си мисят че им е удобна, обръщат си я както могат, разбират каквото им отърва, омешват я с идеологията и глупостите си, преписват измишльотините си на опонента, като между другото се представят за герои и жертви.

За да не бъда пък аз обвинен, че вадя неща от контекст ще отговоря конкретно изречение по изречение, което е дълго и досадно, но за сметка на това се надявам едно да бъде по-ясно разбираемо, и второ по-трудно за свободни интерпретации на ...

Тъй

Така, значи все пак съм познал, онази система Ви е оказала влияние,

Дубрутру Гиргино, откри топлата вода. Естествено че “онази система” ми е оказала влияние. Не съм живял на палатка на седемне рилски езера, на “онази система” работата и беше да оказва влияние...

затова и днес пишете с такава жлъч спрямо всичко свързано с комунизма, дори и когато това понятие не се използва в контекста на близкото ни минало (вие винаги ще го свързвате с миналото си).

Понятието “комунизъм” има определено значение, не зависи от контекста в който е използвано. То е свързано с “творчеството” и “идеите” на Карл Маркс, както с практиките по-тяхното осъществяване.

Това, че сте се самопринуждавал да не "вървите изправен и да не говорите каквото мислите" е било лично ваше решение, свободата на изразяване винаги е трябвало да се заплаща, както тогава, така и

На един комунист е много трудно да обясниш какво е морална дилема... Човек е безсилен пред комуниста, и когато комуниста е на власт, и след това. За да може да има разговор е необходимо да има една минимален консенсус относно значимостта и валидността на “моралния аргумент”. Комунизмът е античовешка система не само защото изби милиони, а защото създаде нечовешка ситуация, в която смачка и изврати стотици милиони...

Каква е съдбата на “изправения” и “говорещият каквото мисли” при комунизма?

.... инак наистина всеки има Избор във всеки един момент...

Когато вече свободното обществото и отделният човек побързат да загърбят тази морална дилема, без да преживеят катарзис и без да я помнят, става това което наблюдаваме - Моралният аргумент в България е мъртав, и комунисти вместо да се засрамят и скрият, ти приказват за “цената” на свободата да говориш каквото мислиш... и отново са готови да експериментират.

сега, днес сигурно също си мълчите за много от новопоявилите си извратени "балгини".

туй не го разбрах, но както винаги си дълбоко проникновен...

Е, уви, по онова време бях малък,

Единствено това в известна степен оправдава глупостите които пишеш за онази “система”

от една страна, а от друга бях със нездрав произход (от гледна точка на тогавашния ден) , та нито са ми пълнили главата с някакви глупости

туй не е никаква пречка, повярвай ми, че “нездравия произход” изобщо не пречи. Батето Славков е с изключително “нездрав произход”

(сам си четох по късно, за да не ми ги тълкуват други)

това не се съмнявай че личи отдалеч, тъй че няма защо да се извиняваш

нито се е налагало да се съобразявам с това какво мнение и пред кого го изказвам –

нека да уточним, ти преди 1989 г. можел ли си формулираш мнение, ако да какво и къде си го споделил, ако не, егати довода...

"нездравия ми проиход" продопределяше нисък тогавашен социален статус и невъзможност за каквато и да било кариера

хайде пак, “нездравия произход” не е никаква пречка, в късния комунизъм никой не ти гледаше произхода. Примерите са много, но батето Славков стига.

за това можех да си позволявам повече от тези, които са имали какво да губят.

а какво КОНКРЕТНО в “повече” сте си “позволил” през тези години

Е явно тогава сте бил оценен като "здрав елемент с работническо-селски произход", чакали сте кариера и т.н., така, че напълно Ви разбирам, въпреки, че не съм склонен да приема за нормално и тогавашното Ви

Сега тук вече наистина умерихте десятката със селския ми произход... но сам дотук. Чакайте малко, тук става смешно, за каква “кариера” става дума. Наистина е забележително да се наблюдава как функционира комунистическата логика. Живеш в някакъв измислен свят, подхвърляш си някакви понятия, привиждаш някакви кариеристи и чакаш “сбъдващите” се пророчества на Учителя. Пич, няма да го разбереш, но ще ти го кажа, комунистите сте морални кастрати, моралната дилема ви е чужда и неразбираема. Когато казвам , че не съм ходил изправен и че не съм говорил каквото мисля, означава, че в онази система съм се чувствал задушен, ограничен и несвободен, и това не съм го правил заради кариера, благини и прочие, а просто щото иначе нямаше да ме има... Това че го казвам, означава че още го помня, и че се опитвам да запазя Моралния аргумент жив, и изобщо да ценя свободата, която имам сега.

пък и днешното Ви поведение, сам сте си бил виновен.

типично изказване на комунист... да сме се запознавали, да знаете нещо за “днешното” ми поведение. Изобщо сте като едновремешен следовател, създава си химера, бори се с нея, и отсича вината.

Може би вече изглеждам като ренегат, а може би ми е навик оттогава да не се съгласявам с официално приетите доктрини...

Не не ми изглеждате ренегат, приличате ми на надут папуняк. Но се отнасям с разбиране, ако е вярна “легендата” ви, вие и вашите родители очевидно сте развили “Столкхомският синдром”. И аз бях заложник на терористичния комунистичен режим, но за разлика от вас, никога не приех логиката и гледната точка та терористите.

Интересно ми е какво намерихте в Ницше? Презрение към несъвършенствата на човека или презрение към самия човек, както и Маркс, така и Ницше са били разбирани често превратно, което сигурно и днес ги кара да се въртят в гробовете си.

Очевидно е, че философията не е силната Ви страна, така че ще е чиста загуба на време, а и няма нищо да разберете.

Странна е тази ваша ницшенаска терапия, човек не може да се освободи от собствената си същност, ако Ви притеснява каъв сте бил по "онова време", то не се заблуждавайте, че днес сте нещо по различно, просто сменен поляритет, единство и борба на противоположности (това не е от Маркс, а от Хегел).

Единствено вашата комунистическа наглост не е странна, тя както ви е присъща, така е и необходимо условие за манифестирана глупост. Пак трябва да кажа, че комунистът е един морален кастрат, “какъв съм бил тогаз?”, “какъв съм сега? какво знаеш?.

Това за приложението на комунизма не бе коментирано защото е пълна глупост, комунизма като обществен строй не е рецепта, не е проект и не е напътствие, той е нещо което ще се случи.

Християните в първите два века след Христа са в непрекъснато очакване на Второто пришествие, очаквали го във всеки един момент, то е било “нещо което ще се случи” много скоро, след туй малко се разсеяли, но от време на време по някой повод пак го чакали. Християнството е едно голямо очакване на Страшния съд. Не бях разбрал, че комунистите са еволюирали до там да стоят и да чакат “нещото което ще се случи” да се случи.

Затова няма как някой да случи комунизма, няма какво да раздава пари (въпреки, че написаното за Енгелс е неточно, той и Маркс все пак организират коопераци във фабриките си и в прилежащите им работнически общежития (да, тогава работниците са живели под наем в общежития на собственика на съответното предприятие), реакцията на капитала от онова време е въвеждането на ред законодателни мерки срещу кооперирането и това начинанние на М и Е се проваля).

Дълбокато шизофрения в която живее всеки един комунист е добре изследвана и лесно наблюдаема. Написанато за Енгелс не е неточно, а точно и вярно. Практика е било, работодателите да строят общежития и да се грижат за битовите условия на работниците си. От това довод в полза на Енгелс не може да се прави ( Маркс е нямал никакви фобрики, той е харчил парите на майка си, когато тя спира да му дава, изхарчва състоянито на жена си, а накрая стига дотам заедно с приятеля си да крадат от залака на работниците си.) Шизофренията се състои в това, че Енгелс не прави повече от другите си колеги-капиталисти, той и приятелят му Маркс описват тежкото положение на работническата класа, но тъй като това положение не чак толкова страшно, той взема примерите за все по-ужасяващото положение на работниците от предкапиталистически неефективни предприятия от миналия век – грънчарници, ковачници, кибритени фабрики.

След като продължавате да разглеждате комунизма, като идеология (рецепта, план за действие), то непременно и ще достигате до едни и същи противоречия, е, явно това отново е проява на тежкото наследство, което носите.

Комунизмът, в марксовата интерпретация, представлява висш и последен стадий в развитието на обществото. Или според Маркс не е така?

Маркс е бил пълен идиот и е мислил на няколко пъти, че ще го доживее, т.е. че комунизмът ще стане по негово време. Или не е така?

Как си е представял идването? Чрез пралетарска революция! Или не е така?

Как ще функционира “новата власт”? Чрез диктатура на пролетариата! Или не е така?

Туй не ми е “тежкото наследство”, ами си е самата Марксовата теория. Или не е така?

За камерите в кенефите отново елементаризирате, вече казах няма тотален контрол върху всички обществени организации, няма контрол в семейството (основната социална единица), позволява се на непартийни функционери да заемат по високи постове в сферата на индустрията, това не е тоталитаризъм, може да се определи като диктатура, може и като автокрация.

Значи когато някой говори глупости, най-безболезнено е леко да го иронизираш, за да го разбере. Когато той си настоява, вече наистина можеш да му го кажеш. Ако комунистите бяха толкова скрупольозни и пунктуални към употребата на собствените си понятия и категории, щяха да мълчат.

Тук естествено е да използвам понятия познати на опонентите ми, все пак преди да пиша за това или онова не сме уточнявали терминология. Щом вече я уточнихме, то да, формата на управление, нека сега я наречем полицейска държава, е удобна за бърза индустриализация.

Пич, ако си вярваш, може да и да си глупак, но да си мислиш, че може да ти повярват трябва да си идиот. Горе си мислиш, че оборваш “тоталитаризма” на системата, щото непартийни функционери заемали висши постове в сферата на индустрията, а сега ей тъй ми определяш формата на управление като полицейска държава. Значи, полицейската държава няма нужда от идеология, няма няма нужда от ръководна партия и пр. , които са много по-определящи и фундаментални характеристики на системата.

Прочети най-накрая Хана Аренд и се “самообразовай”...

Национализацията също е удобна за индустриализация, защото: Концентрира се капитал, което позволява едновременно строителство на индустриални предприятия и прилежащата им инфраструктура. Могат да се приложат мерки по квалифициране и образоване на бъдещите работници, за същото това индустриално производство - могат да се създадат вечерни училища, учебни бази и т.н. и т.н.

Това наистина е манифестация на комунист забил яко във върховете на българската икономична и научна мисъл отпреди 1970....

(Нашия бивш ратай, който беше останал да живее у нас, беше завършил "първо отделение", беше възрастен човек затова не е бил обхванат от образователните инициативи от 50-60-те, смяташе, че звездите са запалени свещи, високо в небето...).

Ей само за това си заслужаваше общуването с вас...

Значи вие, който комунизма някак не го помните сте познавали “стария ратай”, който пък през 50-60 те години вече е бил възрастен за образование...

Просто си ви представям, един стар ратай с бяла брада и сини дочени дрехе, досущ като някой стар роб от Юга, който останал при своите господари, и малкото момче, гледат небето. Детето се удивява от невежеството на стареца и прочувствено споделя:

- Ех, колко добре, че комунистите ни взеха фабриките. Ех добре, че комунистите утепаха дядо в Белене. Ех, добре че комунистите наебаха баба. Ето вече и малките деца знаят че звездите са едни големи и малки слънца, а не малки свещици. Боже, ако не бяха дошли комунистите още щяхме да палим свещи на Бога и да тънем в невежество.

А благият стар ратай освободен от ратайските си окови мило клати глава и си бърка в носа.

Кризата възникнала по време на полицейската държава си има момент на възникване, развитие и край, тя не започва още с настъпването на социално-политическите промени от 1947-ма (не 1944),

Туй все не мога да го разбера, абе що всички комунисти отричат отговорността за управлението и терора 1944-1947 година. Наистина ли си мислят, че всички са идиоти...

тази криза започва през 60-те именно с края на периода на индустриализация, развива се до 80-те и приключва днес с деиндустриализацията, която между другото ни носи и новата "благина" - неграмотността на днешните поколения.

Напълно съм съгласен, ако визираш себе си под “днешните поколения”

Сякаш днес не се отнася до човешки създания, сякаш когато през последните петнайсет години се заложиха основите на аграрно-туристическата утопия не се отнасяше до човешки създания? Не, някой реши, че всичко е било погрешно, дори и опзитивите, изведъж се оказа,ч е нямаме нужда от индустрия, никой не се сети, че без тази индустрия човешките създания квалифицирани за някаква работа, евентуално носеща висока добавена стойност, ще трябва да се преквалифицират в дейности с ниска добавена стойност.

Комунизмът не умира! Ти му говориш едно, то “Що биете негрите!”

В главите на комунистите и на поразените от “стокхолмския сидром” поради изначалната им морална импотентност абсолютно непротиворечиво се приравняват и се мислят “преди” и ”сега”. Не се прави разлика между организирания от цялата репресивна държавна машина терор срущу населението и икономическо развитие в условията на отворен пазар в глобализиращ се свят.

Говори. Указва разликите между обществени строеве и форми на управление, но можеше да кажетре "на мен нищо не ми говори", щах да Ви рабера. На въпроса Ви дали при определен обществен строй може да съществува друга форма на управление, освен познатата от опита Ви, то мисля става очевидно, че да, предвид това, че подобен обществен строй все още не е съществувал, а представите Ви за него са на базата на опита Ви от друг обществен строй (или подвид на такъв) - държавно-монополистичния капитализъм.

Хахаха – добре.

Ще чакаме новият строй. А колегите ще чакат Второто пришествие...

Само че тогава комунизмът някак трябва да се освободи от марксизма, щото марксизъм без революция и диктатура на пролетарията, е като Второто пришествие без Страшния съд и идването на Божието царство..

Тофлър си е марксист,

Това определено е лафа на темата

но не в идеологически смисъл, именно в научния смисъл използва марксовата методология за изследване и оценка на разглежданите от него явления.

Бедният Рейгън изобщо не е подозирал с кого се среща...

Не случайно в последната му, цитирана вече в тази дискусия, книга има глави озаглавени '"Последния мач на капитализма", "Парапарите" и подобни. Не случайно съставя историко-материалистична картина на човешкото развитие, следващо определени фази на развитие по отношение на начините на производство - агарно общество (при Маркс - робовладелски и феодален строй), последвано то иондустриално общество (при Маркс - капитализъм), когнитивно (постиндустриално) общество при Маркс - комунизъм.

Най-накрая... Винаги е хубаво когато свършва хубаво.

И накрая какво се оказа, че при Маркс, комунизмът бил “когнитивно общество”. Истина е, че не съм го цел целия (пази Боже!), но досега такова нещо не бях срещал. Бях чел за пролетарии и революции, но може и да съм пропуснал... или пък това била скритата марксовата логика, която точно сега ни си явява. Интересно след 20 години какво ново ще открием, че Маркс е имал предвид под думата комунизъм.

Инак ако Тофлър е марксист, мога със същия успех да докажа, че самият Маркс е войнствен християнин. Под марксовите пролетарии и капиталисти се крият всъщност праведниците и грешниците, под родовообщинския комунизъм се крие рая, под частната собственост първородния грях, под Революцията се има предвид Второто пришествие, под Диктатурата на пролетариата се крие ефимерно Страшния Съд, а под Комунизма – Царството Небесно. И даже бих допълнил, че щото Тофлър е скрит марксист, а Маркс е скрит християнин, то ерго Тофлър е християнин. И още много фокуси мога да направя ама файда йок....

[akonitin]

Е, състоянието Ви е патологично, типично за неосъществен посинял и индоктриниран полуинтелектуал, на когото са му виновни всички останали или поне му е виновно "тежкото комунистическо наследство".

Съдбата на "изправения" и "говорещия каквото мисли" е да го бият и/или да седи гладен, както вече казах, не само по времето на т.нер. комунизъм, а и днес. Системата и тогава и днес мачка само слабохарактерните.

За Батето Славков не знам, не съм се интересувал от произхода му, а и не ме интересуват биографиите на алкохолизирани олигофрени.

Преди 1989 съм можел да формулирам мнение и съответното ми мнение беше надлежно отразено в съответните харакеристики, които тогава се изискваха за преминаване от едно оучилище в друго, с един прост номер си прочетох "характеристиката". Спете спокоен сега.

Когато казвам , че не съм ходил изправен и че не съм говорил каквото мисля, означава, че в онази система съм се чувствал задушен, ограничен и несвободен, и това не съм го правил заради кариера, благини и прочие, а просто щото иначе нямаше да ме има...

Поредното оправдание на собствената слабохарактерност, при това инсинуативно поднесено, така, че четящия да остане впечатление, че видите ли нямало е избор. Конкретно да Ви питам: Какво означава "нямаше да ме има"? Според вас щяха да Ви убият за някакво изказване? ... Смешно и невярно. Щяхте да полежите в затвор в най тежкия случай, а най вероятно и щеше да Ви се размине с разговор на четири очи с някое ченге.

Моите родители не ги месете, никакъв хипотетичен "Стокхолмски синдром" не ги е закачал, нито пък аз се чувствам като революционерката Таня . Просто наглеждайки се на такива подръжници на либералните идеи като вас, предпочитам да ме смятат за комунист... (А по мои скромни наблюдения именно тези които са ме порицавали пред класа за "нездравия ми произход", тези които ми биеха шамари за да си премълчавам, точно тези първи прегърнаха либерализма и зареваха, че са били репресирани и че "иначе щяло да ги няма". (!))

Значи, полицейската държава няма нужда от идеология, няма няма нужда от ръководна партия и пр. , които са много по-определящи и фундаментални характеристики на системата.

Прочети най-накрая Хана Аренд и се “самообразовай”...

Примери за полицейски държави, без налични идеологии и ръководни роли на партии: Чили на Пиночет, Южна Корея от 80-те години на миналия век (явно парламентарната демокрация не пречи на полицейската държава...), Сингапур, Малайзия и т.н.

На полицейската държава не и трябват подобни инструменти като идеология, еднопартийност и пр. Характеристиките определящи една държава като полицейска не са идеологически, дори не са политически, структурни са.

ПП: Маркс не се изчерпва с Манифеста, с който явно се изчерпват знанията Ви за творчеството на споменатия брадат и космат философ, манифеста е бил само едно средство за сплашване, нищо повече, това, че по късно е приет като план програма, както от поддръжниците така и от противниците му не променя посочения му вече смисъл, но говори зле за интелектуалното ниво и на двете групи.

ППП: За запазване на душевния си мир създадохте цяла нова негативно натоварена категория в ограничения си светоглед - "поразените от стокхолмски синдром". Добре, продъжавайте, така е по удобно.

[КГ125]

Разговорите след 50-те не са се санкционирали строго, страхът от възможните санкции обаче е бил силен, това е бил проблем на страхуващия се.

Относително по-малко строго. Още в началото на 50-тте властта "се сепва', но това не й пречи да държи лагерите до 1962 г., а през 1968 г., по повод на чехските събития, да създаде 6-ти управление. Да не се засипваме с примери... Когато едно от децата, "прибрани" през 88-ма защото са публично пяли "Give peace a chance" запитало разпитващия го (как звучи само) "Ама какво толкова, нали др.Горбачов я пя тя песен онзи ден на един вестивал", получило следния многозначителен отговор: "Трябваше да изчакате първо той да я пропее".

Надявам се, не намеквате, че от края на 50-тте до 1989 г. не беше проблем да се говори свободно?

Характеристиките вече ги посочих, целия период не може да се характеризира само с едно определение, въпреки, че е удобно. През целия период има промени, не съм видял някой да дава харакеристики вътре в този период, които да отразяват тези промени. Лесно е да се каже тоталитаризъм, но какви са отличителните характеристики на тоталитаризма, какво го отличава от диктатурата ( с която можем да охарактеризираме периода 1944-1957 г.), от авторитаризма (1968 до 1989 г.)?

Отличават го доста неща, но същността си остава същата - тоталитарна държава. Тя преживява еволициите си, преди да отиде в небитието, но си остава такава до края, макар да носи в себе си зародиша на нещо, което в България не се състоя въобще, и което наблюдаваме в Китай и Виетнам днес. Отличават се двата периода с това, че ако през първия българия вижда терор, какъвто до момента не познава, то след това нещата се смегчават. Отличава се с модернизиране и успокояване, на степента на това нещо не е достатъчна да туширса случилото се. Отличават се с това, че реториката и символиката остана почти същите и тази дива и твърде агресивна до степен на комичност догматика уби всяка възможност за алтернативно мислене - последното си остана "за в къщи за в кухнята" и "не за по телефон". Държавата си остана полицейска до края, частната собственост - официално забранена, мълчаливо и в за съжаление само в известна степен приемана де факто.

Най-големия проблем обаче може да се дефинира като "пропуснатата полза" - в златните години на световното развитое след ВСВ България отиде 100 години назад и 45 години в ляво. И още е там.

[КГ125]

Примери за полицейски държави, без налични идеологии и ръководни роли на партии: Чили на Пиночет, Южна Корея от 80-те години на миналия век (явно парламентарната демокрация не пречи на полицейската държава...), Сингапур, Малайзия и т.н.

На полицейската държава не и трябват подобни инструменти като идеология, еднопартийност и пр. Характеристиките определящи една държава като полицейска не са идеологически, дори не са политически, структурни са.

Това не са полицейски държави. В известне степен сам някой от тях, може би, евентуално и ако .. Тям наистина не е нужна идеология и еднопартиийност, те само са държави засили функцията си по опазване на реда.

За разлика от тях, тоталитарната държава се нуждае от идеология "като слънцето и въздуха за всяко живо същество", защото без тая идеология, или по-точно пропагандните сурогати, с които заместваше истиинската идеология, нейната легитимност рухва, рухва оправданието й защо се меси тотално във живота на хората, защо одобрява какви книги ще четем, какви филми ще гледаме и да, не се смейте - какви жени ще ...м, в началото на 50-тте, когато като те хванат (!!!) с някое момиче и трябва да се жениш! (Не се смейте, и това го е имало, макар не масово, де) ..

Затоваи идеологията и идеологизацията на всичко е основна характеристика на този тип държави. Лозунги навсякъде. Вървиш си по улицата и четеш: "Масов спорт - жизнен народ!" "Икономиката - икономична, дело на всеки!" "Да превърнем в дела решенията на 12-тия конгрес!!!" "Гордо, по ленински - към следвашата петилетка!" "Народната милиция - биещото сърце на партията!" (опааа, тука се изложиха :) ); "Дела, дела и само дела!" "Резултати, резултати и само резултати!" "Чрез материално стимулиране - към технически прогрес!" (опа, на капитализъм и ревизионизъм мирише). Цели структури, цели отдели, организирани служжби бдят над идейната чистота на народа. "Brezhnev took Afganistan" изпяха Пинк Флойд и само тези три думи затвориха вратите на "Файнъл кът" към соцлагера (не, че останалите албуми се продаваха, де).

Без тия лозунги какво остава на властта, за да отнеме и държи собствеността на хората? Ми едната гола брутална сила на свръхполицейската държава. А това не е приемливо. Хората трябва да мислят, че така е по-добре, а не просто да се страхуват.

Вестницик да не отваряш. Добивите на зърно са на първа страница. На последна, с два реда ситен шрифт над програмат аза телевизията: "Партията и правителството изказват съболезнование на близките на пострадалите от трагедията с Белославския канал" (30 души удавени заради обръщането на плаващ мост); "На гара Буново е станал железопътен инцидент. Има пострадали." (това във връзка с турската бомба във влака) ...

Идваме до втория белег - тотален контрол над информацията и комуникацията. Пишещите машини - проследяеми всяка една от тях. Почерците - за тях ясно.

Редактирано Юни 16, 2008 от КГ125

[simple_stupid]

Е, състоянието Ви е патологично, типично за неосъществен посинял и индоктриниран полуинтелектуал, на когото са му виновни всички останали или поне му е виновно "тежкото комунистическо наследство".

Диагнозата Ви ме разсмива. Радвам се, че най-накрая и вие се опитвате да формулирате някакви ориганални и искрени определения. Лаская се, че съм станал повод за тях. Определенията разкриват както определяемото, така и определителя.

Първо, патологичното в тази страна е естествено и преобладаващо състояние; за да се убедите е достатъчно да анализирате комунистическата си обсесия. А поради неизброимото количество неосъществени и посинели полуинтелектуали бих казал, че типичното не е точно толкова очевидно както ви изглежда на пръв поглед. Като начало обсесията ви ви кара да виждата индоктринираност там, където нея изобщо я няма. Бих казал, че това даже май и е нещо ”типично” за неосъществения и посинял полуинтелектуал, щото единствено доктрината му липсва за да стане един съвременен завършен интелектуалец. (”Айде догодина и цели!”) Вече свикнах като комунист да ми приписвате някакви неща, сигурен съм, че дори не го забелязвате, това е естествено, то ви е отвътре, но все пак може ли да ми посочите откъде правите извода че ”всички останали” са ми нещо виновни, и къде съм употребил лафа ”тежко комунистическо наследство”, че се е появил в кавички като цитат.

Разбира се, че всеки комунист като завършен безсрамник изобщо не може да почувства вина, чувството за вина не е нещо, дето може да се трансплантира, или го имаш, или го нямаш.

Та общата оценка на определението ти е 3, единствено за да не те отчайвам, и да стимулирам последващи опити.

Съдбата на "изправения" и "говорещия каквото мисли" е да го бият и/или да седи гладен, както вече казах, не само по времето на т.нер. комунизъм, а и днес. Системата и тогава и днес мачка само слабохарактерните.

Пич, думите прикриват, но не могат да скрият... Ти нито си ял бой, нито си гладувал...

Ти си едно леке, което си играе с думите.

За Батето Славков не знам, не съм се интересувал от произхода му, а и не ме интересуват биографиите на алкохолизирани олигофрени.

Мене също, но ще се изненадаш, колко ”неблагонадежни” споделят ”синдрома ти”

Преди 1989 съм можел да формулирам мнение и съответното ми мнение беше надлежно отразено в съответните харакеристики, които тогава се изискваха за преминаване от едно оучилище в друго, с един прост номер си прочетох "характеристиката". Спете спокоен сега.

Съня ми изобщо не зависи от ”геройствата” на разни папуняци...

Поредното оправдание на собствената слабохарактерност, при това инсинуативно поднесено, така, че четящия да остане впечатление, че видите ли нямало е избор.

Абе, пич, ти виждал ли си смачкани хора от комунистическата системата... Да, аз не съм бил ”силнохарактерен”, но изобщо имаш ли си на представа какво са изтърпявали? Имаш ли изобщо малко на представа що неща са изживели те?

Конкретно да Ви питам: Какво означава "нямаше да ме има"? Според вас щяха да Ви убият за някакво изказване? ... Смешно и невярно

Обичам да ме хванат на къс пас. Човек трябва да се учи. Да сигурно нямаше да ме утрепят.... Хайде и аз да те запитам

– Има ли убити през периода 1944-1989 за изразяване на мнение?

Смешно и невярно. Щяхте да полежите в затвор в най тежкия случай, а най вероятно и щеше да Ви се размине с разговор на четири очи с някое ченге.

Айде пак да се върнем - ти си морален изрод. Сигурно не го осъзнаваш, но то е типично за комунистите.

Първо, ”най вероятно и щеше да Ви се размине с разговор на четири очи с някое ченге.” – Що не кажеш как се разминава, бе папуняк? Или не знаеш? Или не ти отърва... "Отърваш се" като им подпишеш, че ще им донасяш. "Отърваш се" като те превърнат в един от тях. Ако продължиш да си смел ще ”полежа вече в затвора”. Към тези с ”особените мнения” нали знаеш кого прикрепят в затвора... или пак трябва да ти обяснявам. И накрая като излизаш след ”полежаването” пак им подписваш...

тъй че ходи да се правиш на герой пред някоя пикла с татуиран Че на ...

Моите родители не ги месете, никакъв хипотетичен "Стокхолмски синдром" не ги е закачал, нито пък аз се чувствам като революционерката Таня .

Ти и твоите родители изобщо не ме интересувате. Обадих си тук за да не останеш с впечатлението, че само нагла неграмотност и комунистически плам ще са достатъчни да учиш другите.

Просто наглеждайки се на такива подръжници на либералните идеи като вас, предпочитам да ме смятат за комунист...

Спокойно ние не те смятаме, ти си комунист.

(А по мои скромни наблюдения именно тези които са ме порицавали пред класа за "нездравия ми произход", тези които ми биеха шамари за да си премълчавам, точно тези първи прегърнаха либерализма и зареваха, че са били репресирани и че "иначе щяло да ги няма". (!))

Пич, легендата ти ме разплаква... но сериозно се съмнявам, че си ял когато и да било бой. Да си бит личи. Битите се държат някак по мъжки, и не се изхвърлят с лафове като теб...

Примери за полицейски държави, без налични идеологии и ръководни роли на партии: Чили на Пиночет, Южна Корея от 80-те години на миналия век (явно парламентарната демокрация не пречи на полицейската държава...), Сингапур, Малайзия и т.н.

На полицейската държава не и трябват подобни инструменти като идеология, еднопартийност и пр. Характеристиките определящи една държава като полицейска не са идеологически, дори не са политически, структурни са.

Айде пак комунистически номера. Ти пишеш, формата на управление у нас била полицейска държава. Аз ти казвам, че не е, щото у нас освен всеобхватен полицейски контрол и репресия, има още и официална държавна идеология, ръковдна роля на една партия и пр, характеристики характерни за тоталитарната система. Ти ми отговарящ на туй , че полицейската държава няма нужда от идеология и една партия, т.е. нещо което изобщо не оспорвам, но няма никакво връзка с въпроса каква е формата на управление у нас.

ПП: Маркс не се изчерпва с Манифеста, с който явно се изчерпват знанията Ви за творчеството на споменатия брадат и космат философ, манифеста е бил само едно средство за сплашване, нищо повече, това, че по късно е приет като план програма, както от поддръжниците така и от противниците му не променя посочения му вече смисъл, но говори зле за интелектуалното ниво и на двете групи.

Мъжки, весело е, но никога не знаеш в нета на кого ще попаднеш, и си признавам, че аз така съм се излагал. Не съм го писал, щото си мисля че няма връзка с темата, но просто съм завършил философия, и ми се случило да се ”начета” на Маркс. Така че да прощаваш, но пак си се объркал относно какво назнайвам и доколко за ”споменатия брадат и космат философ”. Нямам вече никакво съмнение, че ти специално най-добре и най-дълбоко си проникнал в безценната съкровщница и богатство на мисълта на Мавъра от Тир. Страдам, че не можеш да намерищ достоен събеседник на съответното ти интелектуално ниво, но пък мисля че ги разбирам другите, защо са се изпокрили...

ППП: За запазване на душевния си мир създадохте цяла нова негативно натоварена категория в ограничения си светоглед - "поразените от стокхолмски синдром". Добре, продъжавайте, така е по удобно.

Моят душевен мир не може да зависи от срещата ми с индивиди като теб. Инак ”категории” трудно се създават, за новите категориите трябват нови реалности, а света е малък. Тъй че недей се превъзнася, още си много далече от туй да станеш реалност достойна за категория.

[akonitin]

Добре, мога да се съглася с вас, въпреки, че според мен формата на управление е повече дикататура, отколкото тоталитаризъм, а във втората половина на периода не може да се означи еднозначно.

Естествено, че е било проблем да се говори свободно в онзи период, естествено е, че е имало елементи на тоталитаризъм.

Разбира се не мога да се съглася с последното Ви твърдение, как оценявате с колко години назад е отишла България? Каква щеше да е степента на образовоност на населението? Ако нямаше идеологическо противопоставяне в света щяха ли много от второстепенните държаваи в Европа да просперират до днешната си степен?

Държавите, които съм посочил са си били, а някой от тях все още са, полицейски държави и това не е свързано с "засилените мерки за опазване на реда", а в това, че в изборените държави са били или в момента са забранявани свободните граждански сдружения, санкционирана е всяка критика на управляващите политически елити, забранявани са книги, филми и т.н. и т.н.

Не случайно съм посочил тези държави, повечето изброени примери са на бързо индустриализиращи се държави, а пътя на индустриализирането за съжаление минава винаги през полицейската държава. В този контекст остава спорно твърдението:

Най-големия проблем обаче може да се дефинира като "пропуснатата полза" - в златните години на световното развитое след ВСВ България отиде 100 години назад и 45 години в ляво. И още е там.

Това поражда въпроси:

Ако я нямаше доктрината която по дефиниция е обвързана с проекта за индустриализация щеше ли населението на страната ни да е със същата степан на образованост, каквато имаше през 80-те? Ако в света нямаше идеологическо противопоставяне, щяха ли някой второстепенни европейски и съседни на нас държави да постигнат днешния си просперитет?

Да, пропуснахме момента и това именно означава, че просперитета на съответните държави се дължи на едни исторически и геополитически условя, които днес липсват, а не толкова на доктрините, които следват.

[akonitin]

Не съм го писал, щото си мисля че няма връзка с темата, но просто съм завършил философия, и ми се случило да се ”начета” на Маркс.

Е, оказа се, че все пак съм познал - нереализиран интелектуал, за посинелия може и да съм сгрешил. "Начел" сте го, но вече признахте, че не сте го допрочел, а най вероятно сте чел онова, което се е изисквало от доктрината, а излиза и за кариерата съм познал, допускали са Ви до възможността за висше...

Извода, че всички са Ви виновни го натрапвате именно с писанията си - били сте смачкан, не сте можел да вървите с изправена глава и т.н. и т.н., намерили сте си виновни в лицето на някави хипотетични комунисти, кроящи планове за заробване и смазването на свободолюбивия Ви дух. Опитайте се да си го представите, седи някой някъде и крои едни пъклени планове - "Как ли да ги заробя утре тези, е.и му майката, не мога да се сетя..." Смешно е, ако във вашия случай не беше тъжно.

Удобно е да се мисли в категории, тогава е лесно - "капиталистите са свине", "евреите са злонамерени", "фашистите са врагове", "комунистите нямат етика и са морални кастрати", и т.н. и т.н.(кавичките не са заради това, че Вие непременно сте го казали, но това което казвате принципно не се различава от цитираното от други източници) Тук проличава как "високохуманния" Ви подход е тривиално лицемерие, нали зад категориите "имало човешки същества", а ето на определени категории не са хора, а морални изроди и кастрати...

Интересното е, че веднага приехте, че това което Ви разказах за себе си е легенда или пък се дължи на Стокхолмския синдром. Ако все пак не е леганда, ако не е синдром, нещо не ви се подрежда картината на света, нали? Защото не можете да допуснете, че днес някой може да бъда свободен да споделя възгледите си, че Маркс е бил прав за нещо си, освен ако въпросния някой не е "морален изрод, кастрат" и още там каквото се сетите. Действително имате тежко наследство и за пореден път ще позная, че само сте сменили поляритета, "природата не търпи празно"...

[simple_stupid]

Айде пак за недоразбралите...

Един пръст не може да докосне сам себе си...

Едно око не може види само себе си...

Един глупак няма как да разбере, че е глупак...

Единствено глупака си мисли, че разбира как стоят нещата, и като почне да го разказва демонстрира единствено невежеството и глупостта си.

Та, пич, върни се към началото на участието си в тази тема и виж с какво самочуствие и апломб раздаваш оценки, изправяш употреба на понятия и обясняваш на невежите знанието си от последна инстанция. Единствено което разкриваш е мъгла от невежество и глупост...

Намесих си, само леко да те прeземя. С ирония, без да обиждам, като поисках единствено някакво точно определение. Конкретно, щото на ангро, и с общи лафове глупака няма как да срещне невежеството си и безпомощността на ”знанието си”. Разбира се нищо не можа да дадеш, щото ако дадеш, то като конкретно, ще е може да подлежи на анализ, и ще разкрие объркването и неспособността ти. Така както и най-накрая се случи с ”полицейската ти държава”. Ти разбира си, като всеки глупак ги прескачаш тези неща и си продължаваш там където си мислиш, че нещо можеш да успееш.

В самият избор на това на кое да отговориш, и в кое да не, разкриваш много повече хорактера, страховете и слабостите си, отколкото ако се опиташ да се изложиш по всички въпроси.

Забележи че аз сам написах за това че тогова ”не си могъл да вървиш изправен и да говориш това каквото мислиш.” И съм го пуснал, не между другото, а щото е в основата на всеки анализ, именно липсата на катарзис на българите, загърбването, подминаването, изобщо забравянето на онези времена, е в основата на маралната пустиня която днес обитаваме. Ти като комунист, разбира се, нищо не можа да разбереш, и го използваш както ти иде отръки. Направи го център на защита, като лична нападка. Аз приемам, че не съм бил смел, и че нищо не съм направил, и ме е срам за това. В свое оправдание мога да кажа, че с нищо не съм съдействал на изродите, което е малко, но поне съм се опазил вътрешно чист, и съм успял да не стана един от тях, което за мен е най-важното. За да мога сега да говоря на тикава морални кастрати като теб без да съм гузен.

Та

Е, оказа се, че все пак съм познал

ти нищо не можеш да познаеш. За да ”по-знаеш”, трябва да си способен да ”знаеш”. Ти си тотално объркан и невежа, и единственото което можеш да направиш е да умериш, както някой слепец ако се върти много все ще хване нещо

нереализиран интелектуал,

глупака се слави и с къса памет, нали бях по-горе ”полуинтелектуал”. Хайде сега за последно какво ”позна”. Относно ”нереализираността” имам една особена интуиция за хората подобни на теб, да ни си мислиш, че всеки, който иска да се ”реализира” свързва ”реализирането” си с ”властта”. Трябва да си кръгъл идиот...

за посинелия може и да съм сгрешил.

ако се научиш от общуването си с мен, че ти по-принцип грешиш (което не трябва да те отчайва, щото е нещо характерно за човешката природа ) разговорът ни няма да е напълно безсмислен за теб, и ще е едно добро начало. Разговорът за мен си остава единствено забавен.

"Начел" сте го, но вече признахте, че не сте го допрочел,

Тук признавам умери. Единственият човек, когото съм чул да казва, че е прочел целият Маркс е твоят духовен брат от Великите Червени Полета Велко Вълканов. В едно интервю този колос на мисълта се кълнеше на ошашавения журналист, че е изчел всичко на Маркс и беше готов да го води у дома му да покаже как всички е подчертано. Завалията дори не знаеше, че в пълните събрани съчиния не влиза всичко, а в тези които са вътре липсват понякога цели абзаци, които дори в очите на вярващите Вожда сам се излага.

При цялото ми недопрочитане имам подозрението, че пак ще съм с няколкостотин страници напред, което е нещо с което никой не трябва да се хвали, а напротив да се срамува. Ако ставаха фокуси бих бил готов да сменя в гравата си 100 страници Маркс за една от нещо далеч по-смислено. Но в живота чудеса не стават, а ето че се срещам с бетонни глави, където и ми потрябват.

а най вероятно сте чел онова, което се е изисквало от доктрината,

ти си смешник, който употребява думи, без да мисли за последиците. Я ми кажи сега кои произведения на този Идиот влизат в идиотската му ”доктрина”, и кои от произведенията му не са включени в нея, та да хвана да ги прочета на стари години.

а излиза и за кариерата съм познал, допускали са Ви до възможността за висше...

тука вече тотално не си умерил, ти да не спиш с майка си, аланкоулу, каква кариера с ”философия” бе. Ти познаваш ли, философ в България с кариера, и днес и едно време, освен разбира се Доган, който ченге и бизнесмен.

Извода, че всички са Ви виновни го натрапвате именно с писанията си - били сте смачкан, не сте можел да вървите с изправена глава и т.н. и т.н.

На туй вкраткото ни общуване ти отговорих многократно, но ти си тотално неспособен да го разбереш...

намерили сте си виновни в лицето на някави хипотетични комунисти, кроящи планове за заробване и смазването на свободолюбивия Ви дух. Опитайте се да си го представите, седи някой някъде и крои едни пъклени планове - "Как ли да ги заробя утре тези, е.и му майката, не мога да се сетя..." Смешно е, ако във вашия случай не беше тъжно.

пич, историята нищо не учи, тя се изживява отново, отново. Ти си нямаш и идея от комунизма. Може и да е за добро, но докато още има такима резервати, отиди в Народно Демекратична Република Корея и дишай с пълни гърди...

Удобно е да се мисли в категории, тогава е лесно - "капиталистите са свине", "евреите са злонамерени", "фашистите са врагове", "комунистите нямат етика и са морални кастрати", и т.н. и т.н.(кавичките не са заради това, че Вие непременно сте го казали, но това което казвате принципно не се различава от цитираното от други източници)

Държа най-искрено да продължаваш да ми отговаряш, този горен бисер е наградата ми за днес. Сигурен съм, че си нямате на идея, какво богатство сте. Комунизмът е Код, който се развърта, той няма голям брой нива и стъпки, щом го докараме до горното явно сме близо до края...

Що се отнася до това че комунистите са ”морални кастрати” вие сте самото доказателство. Що думи изписахте, досега няма нито една осъдителна оценка от теб към изродството на системата, ако не е ”осъдително”, че не е успяла. Иронията с която пишеш относно терора е достатъчно показателна... Вече го писах, морала не може да се трансплантира.

Тук проличава как "високохуманния" Ви подход е тривиално лицемерие, нали зад категориите "имало човешки същества", а ето на определени категории не са хора, а морални изроди и кастрати...

Айде още веднъж да го обясня... Комунистите не чувстват вина за нечовешкия и терористичен режим, който наложиха в страната. Те нито признават жертвите, нито изпитват съжаление за тях. В извратените ви тикви тези неща са естествени и минават сигурно за някакви необходими жертви. Те, и ти като комунист, дори правите опит да отричат неговата тоталитарна природа, и приказвате някакви фантасмагорични простотии. Хора които след всичко това не осъждат, а оправдават тази система, и дори я превъзнасят като добра, са ”морални кастрати”. Съжалявам, но по-тежка дума не ми идва...

Интересното е, че веднага приехте, че това което Ви разказах за себе си е легенда или пък се дължи на Стокхолмския синдром. Ако все пак не е леганда, ако не е синдром, нещо не ви се подрежда картината на света, нали?

Пич, пиша бавно, за да не го прочетеш бързо, и да го разбереш.

Ти, майка ти, татко ти, учинайка ти, калеко ти, барабар с ратая със свещичките в небето изобща не ме интересувате. Ако се интересувам от теб, щях да ти пусна бележка да те видя. Тук се занимаваме с глупостите които пишеш и очевидно мислиш. Нямам за цел нито да те променям, нито да те образовам. Пиша единствено за да не останеш с впечатлението, че глупостите ти са безспорни. Аз съм най-доброто нещо което ти се случило след мама и тате. Аз съм стената където пръста може да усети, окото, в което окото ти може да се види, и опонента който се опитва да ти разкрие глупостта ти.

Защото не можете да допуснете, че днес някой може да бъда свободен да споделя възгледите си, че Маркс е бил прав за нещо си, освен ако въпросния някой не е "морален изрод, кастрат" и още там каквото се сетите.

Смешно момче, на запад има толкова много марксисти, че надали твоята поява изобщо може да бъде с нещо забележителна. Свободата може да роди каквото си иска, внлючително и несвобода. Това което знам, е че няма западен марксист, който да отишъл да живее в комунистическа държава. Посещаваха ги колкото да си вземат хонорарите. Аз съм го живял комунизмът ви, и просто глупостите ви пред мен не минават... и пак се връщаме към Ницше, не познавам комунист, да е приложил комунизма върху себе си. Най-вече пък марксистите родени на свобода.

Действително имате тежко наследство и за пореден път ще позная, че само сте сменили поляритета,

Евтино. Между другото отначало беше някак по-свеж. Тоя лаф е от зората на демокрацията. Не че ще се уморите да го употребявате, но и то е показателно творческа безпомощност. Безсъдържателни допускания, чиято роля е единствено до отбие номера на репликата, поради липса на съдържателна такава.

"природата не търпи празно"...

сам си противоречиш, погледни изобщо какви безсмислени глупости пишеш, с какво се занимаваш, от къде почна, докъде стигна. И изобщо погледни в главата си...