Тоталитаризъм В България

[КГ125]

На Флойд им прощавам левите уклони Кои философи е избил Чан Кай Ши??

Да, ама върховният частен собственик е и върховен всенароден бандит и крадец, защото преди да "даде" - кво е дал, нищо не е дал, само взима с оръжие, та преди да даде е откраднал.

Хайде пак нерде ямбол.... Ще сравняваш комисарите с банка... :):)

Нишо не идеализирам, същината на всяко западно общество е истинската средна класа.

Редактирано Юни 28, 2008 от КГ125

[eMGeto]

Толкова добре го е написал КГ125 в пост № 2, че дори и аз не мога нищо да добавя. Браво!

Диктатура и тоталитаризъм не са едно и също нещо. При диктатурата хората са ограничени и преследвани само политически, но те запазват своята лична и икономическа свобода, както и право на пътувания в чужбина. Типичен пример е Чили на Пиночет или Гърция през 60-те, когато я управляваше военна хунта. При тоталитаризма, контрола върху всеки отделен индивид е тотален!

При комунизма икономиката не работи за хората, а за себе си. Едно предприятие работи за друго, а то пък за други и т. н. Изделия за широко потребление се произвеждаха в т. н. цехове на “Ширпотреб” (съкр. от широко потребление) с бракувани материали. Такива цехове имаше в почти всяко предприятие. Например цеха на “Ширпотреб” в завод “Петър Караминчев” в Русе от бракуван дунапрен, който трошели на парченца, изработвал пълнеж за възглавници, дюшеци, кушетки и пр. Сами разбирате, че един цех не може да покрие нуждата от такъв пълнеж на цялата държава. Такова беше положението с всичко! Затова и постоянно имаше криза в снабдяването, която комунягите наричаха “такива едни временни сътресения”(това е цитат на партийния секретар на автосервиза за Лада край кв. Зора – Стара Загора).

Преминаването, от коя да е друга система към комунизъм е много лесно. То става буквално за една нощ – обявява се национализация и това, което остава е нещата да се доизпипат. Обратният варият е несравнимо по-сложен!

Реституция – връщане национализираната собственост на бившите и собственици. След 40 години му върнали нивите! Добре, но той вече тътри галошите!

Приватизация – и това е добре, но трябват много пари, икономически познания, пазари! Колко българи разбираха от бизнес през 1990-та? Идвам си 90-та сградата е книжарница, идвам 91-ва – сладкарница, 93-та – ресторант, 95-та пак ресторант, но друг! И сега е така!

Прав е Уорлорд, като казва: “През соц времето се влагаха пари за културата и науката, а днес те са напълно занемарени “. Това обаче беше така, защото в науката партията виждаше единствения начин да си напудри имиджа пред света. На културата пък, се гледаше като на главно средство за пропаганда. Дайте да видим, какви филми правеха? Какви книги се издаваха?

Преди 89-та имаше убийства на българи от цигани. За турци не съм чувал, но те са и много различни от циганите. При комунизма имаше пълно информационно затъмнение относно престъпленията извършени в страната. Тъй като имам роднина, който по него време беше полковник от милицията, моята информация е съвсем различна.

[КГ125]

E, в една система, която работи достатъчно дълго време, а и еволюира неизбежно се появяват и позитивни тенденции. Държавният механизъм беше високоефективен, тогава, когато го поискаше, а пък в държавнофонансираните културни институции се появяваха И добри филми, книги и др.творби. Дори много добри.

[eMGeto]

Да, несъмнено имаше добри филми и книги (за нас), но повечето беше пропаганда - 130 (години България) и 45 от тях - Бригита Чолакова (ако някой си я спомня)! Те никога не даваха пари, ако не е за пропаганда!

Един виц от него време:

Срещнали се на Дунав мост една крава и едно куче. Кравата отивала към Румъния, а кучето отивало в България. "Здрвей!" - рекло кучето - "Накъде си тръгнала?" "Абе, остави" - рекла кравата - "В България много доят, малко дават! Ще си търся късмета на друго място! А ти защо отиваш там?" "Аз пък чух, че в България за лаене пари давали!" - рекло кучето!

[КГ125]

http://traditsia.com/forum/showthread.php?t=2521

Вижте знаменцето в мнение номер 5 (а и останалите снимки)! ))))

[runner]

т.е. хората получаваха еднакви пари , каквито получаваше Архитекта , такива получаваше и чистачката , и безработния

Не съм на "ти" с най-съвременната история, но моля някой да ми обясни каква е била мотивацията на обществото за да обогатява интелектуалната си култура или с по-прости думи - каква е била мотивацията ми да стана архитект, че и да си търся реализация след това, като възнаграждението за по-дългото ми образование и повечето положен интелектуален труд ще бъде равно на това на чистач?

И още нещо - горното се обезмисля ако бях задал въпроса по следния начин - защо да работя при положение, че ако съм безработен ще взимам същите пари както ако съм архитект, професор или общо казано учен? Благодаря предварително!

Поздрави!

[КГ125]

Безработен не можеше да бъдеш - ако не си намериш работа, идваше милицията да се погрижи за тебе.

Е, все пак облагите, които хората получаваха бяха различни. Архитектът имаше повече шансове да спечели нещо, по втория начин, имаше шансове да се издигне и пр. за разлика от работника, който пък, ако нямаше съвременни претенции за видео и т.н. можеше да се радва на доста спокоен, макар и ограничен от ограниченията на времето живот.

А мотивацията за обогатяване на интелектуалниа багаж идваше от това, че като няма какво да правиш, четеш книжки. Пък и знаем, че хората са различни..... И днес интелектуалното обогатяване не е гаранция за просперитет, дори е противопоказно

:):):) но хората пак го правят.

[eMGeto]

Тук, в голяма степен работи и българският манталитет! Мойте деца да са изучени (защото аз не съм). Въпросът беше не за пари, а за работа. Мотото беше: "Учи, за де не работиш!".

Агроном в някакво село - мизерна заплата, но там голяма заплата не ти е и нужна! Кмета, полицая, председателя на ТКЗС-ето и агронома - това са властвуващите в селото. Абсолютна власт! Месо, яйца, мляко, вино, ракия - всичко се доставя на крак! Кадъните, и те са твойте! Това беше. Работата - досадна история! Искаха добив по 650 кг. (жито) от декар! По-малко от 500 кг. е равно на самоубийство. Това не всякога е възможно, но и когато не е, се оправя с молива и е заверено с подписи от отговорно място!

[ultras]

Тоталитаризъм = Комунизъм

Съставено е правителство, начело с Кимон Георгиев, в което БРП (комунисти)(за пръв път се представя с това си име), БЗНС Пладне и ПК "Звено" участват с равен брой министри. Властта по места в страната е поета от комитети на ОФ, доминирани от комунисти и леви земеделци. На 4 октомври 1944 правителството утвърждава Наредба-закон за съдене от народен съд на виновниците за въвличането на България във войната. На 20 декември 1944 е приета Наредба-закон за трудово-възпитателните общежития за политически опасните лица.

Дейци на БРП, най-вече бивши партизани, са повсеместно назначени на влиятелния пост помощник-командир по време на участието на България във Втората световна война. След приключването на процесите на Народния съд през април 1945 започва създаването на множество концентрационни лагери на територията на България и ликвидирането на голям брой политически противници.

През 1945 правителството организира парламентарни избори. По мнението на опозицията и на западните съюзници те са силно манипулирани и тя ги бойкотира. Под натиска на САЩ и Великобритания чрез представителите им в Съюзната контролна комисия, ОФ се съгласява да включи в правителството опозиционни водачи, но преговорите с тях се провалят. През март 1946 е създадено ново правителство на ОФ, начело с Кимон Георгиев. По време на тази изборна кампания за пръв път получават изборни права жените и военнослужещите. В парламента за пръв път са избрани 14 жени.

През 1946 БРП(к), заедно с другите партии от ОФ, инициира и провежда референдум за държавното устройство на България - дали тя да бъде република или монархия. Всички партии в страната застават зад републиканското устройство и резултатите от референдума са 92,7% в полза на републиката. Съществуват съмнения, че референдумът е манипулиран от правителството с помощта на СССР, но до момента не са представени доказателства за това. Скоро след това са проведени избори за Велико народно събрание, спечелени с голямо мнозинство от ОФ. Съставено е правителство, доминирано от БРП(к) с министър-председател Георги Димитров. ВНС отменя Търновската конституция и приема нова, републиканска, станала известна като Димитровска конституция.

През 1947, с помощта на съветското правителство, БРП(к) преминава към установяване на тоталитарен контрол над държавната власт. Приета е Наредба-закон за защита на народната власт, на основата на който започва преследването на политическата опозиция. Водачите им са хвърлени в затвори и лагери, а самите партии - закрити. Репресирани по различен начин са видните опозиционни политици Никола Петков, Цвети Иванов, Кръстьо Пастухов, Трифон Кунев. Преследвани и постепенно разгромени са и нелегалните организации ВМРО, "Цар Крум", "Хан Кубрат", Съюз на българските национални легиони и други. Отечественофронтовските партии БРСДП(ш.с.) и НС "Звено" се вливат в компартията и признават програмата и?. Единствените законни партии в страната остават БРП(к) и коалиционния и? партньор БЗНС. Земеделците, под ръководството на Георги Трайков, се отказват от съсловната теория на Александър Стамболийски, приемат програмата на БРП(к) и признават ръководната и? роля.

Към времето на провеждане на петия конгрес на БКП в края на 1948, партията се е превърнала в несменяема властваща партия в страната. На този конгрес партията отново приема името Българска комунистическа партия.

В БКП са извършени и вътрешнопартийни чистки по сталински образец. При тях са репресирани много верни на каузата на партията и заслужили нейни дейци, сред които най-известен е Трайчо Костов. На политически процес, с помощта на показанията на Цола Драгойчева, той е осъден на смърт и обесен през декември 1949.

През 1949 парламентарните избори са проведени в отсъствието на каквато и да било опозиция. ОФ печели 97,66% от гласовете. От тази изборна кампания нататък, изборите са превърнати във формалност. Държавният и партийният апарат се срастват.

През следващите години БКП извършва значителни промени в обществения и икономическия живот на България. В политическата област практически премахва гражданските права и свободи и репресира противопоставящите се на тоталитарната система хора. Официално страната се управлява от коалицията ОФ, в който партньор е и БЗНС, но безспорна водеща роля има БКП, което дава основание системата да се определя като еднопартийна. Ръководители на държавата и комунистическата партия стават Георги Димитров (1946-49), Васил Коларов (1949-50), Вълко Червенков (1950-56), Антон Югов (1956-62) и Тодор Живков (1954-89).

Вълко Червенков и Антон Югов са последователно отстранявани по обвинения в сталинизъм след смъртта на Сталин и разобличаването му от Хрушчов в СССР.

В икономическата област почти всички предприятия са национализирани със закон в края на 1946. Започва интензивен процес на индустриализация.

По-късно, поземлената собственост е постепенно колективизирана, образувани са Трудово-кооперативни земеделски стопанства, а по-късно и Аграрно-промишлени комплекси. В първите години след колективизацията отделният селянин-кооператор получава като рента около 60% от съответната на бившите му владения продукция, докато към 1989 този процент е едва 0,4%.

Българската икономика като цяло се намира в период на стабилност при управлението на БКП. България успява бързо да се възстанови от разрушенията от войната и да отбележи недостигани до момента икономически показатели. Безработицата е сведена до абсолютен минимум, макар и с цената на неефективност на работата и бюрокрация. Все пак, успехите на българската икономика не са толкова блестящи, колкото твърди правителствената пропаганда. Апокрифно се разпространява думата "стъкмистика"(подигравателно за "статистика"), която символизира преувеличените данни за икономически успехи. Относителната стабилност до голяма степен е осигурена от икономическата подкрепа на СССР. Съветският съюз осигурява пазар за българската продукция, важни суровини на преференциални цени, периодично предоставя безвъзмездни помощи.

В замяна на това, по време на Студената война България е най-верен съюзник на Съветския съюз и през 1949 е сред основателите на Съвета за икономическа взаимопомощ, а през 1955 - на Варшавския договор. През 60-те години ръководството на БКП, начело с Тодор Живков прави далновиден ход за подобряване на отношенията със СССР. Давайки си сметка за невъзможността да се реализира такова предложение, Живков предлага на Хрушчов България да се присъедини към СССР. Руснаците отказват, но вече са убедени, че в лицето на Живков имат послушен съюзник. България остава една от малкото източноевропейски страни, в които няма съветски войски.

Заедно с подразделения от Варшавския договор, български военни части участват в ликвидирането на Пражката пролет в Чехословакия през 1968. Български военни инструктори са изпратени на страната на Виет Мин във Виетнамската война. Българските висши учебни заведения дават образование на множество младежи от Третия свят. Български инженери и работници участват в големи строителни проекти в СССР, Африка и арабския свят.

По отношение на националния въпрос БКП има променлива политика. По време на краткотрайна кампания, инспирирана от Сталин, през 40-те години над 250 000 българи в Пиринска Македония са обявени за етнически македонци заради сближаването с Титова Югославия и проекта за създаване на Балканска федерация. Известно време след провала на проекта за федерация, БКП се отказва от позициите на македонизма, но официално запазва мълчание. На пленум на ЦК на БКП през 1963 позицията по македонския въпрос от 40те години е официално отречена.

По отношение на Западните покрайнини БКП следва постоянна политика в защита на българския им характер. Издействано е преподаване на български в училищата там, през 40те години известно време се преподава по български учебници. През 1968 година се прави опит за изграждане с пари от България на електроцентрала в района на Босилеград.

По отношение на малцинствените въпроси, БКП също променя политиката си с течение на времето. В първите години след 9 септември 1944 БКП позволява на голям брой от българските турци и евреи да се изселят съответно в Турция и Израел. През 1951 Политбюро на ЦК на БКП взема Решение за подобряване на работата на партията сред турското население. На турското малцинство са предоставени широки права за самоопределение. В районите с преобладаващо турско население се позволява изучаването на турски език, излъчват се радио програми на турски, създават се турски културни състави. Турските младежи влизат с привилегии във висшите учебни заведения. В годините до края на 70те са сключени няколко изселнически спогодби с Турция.

След посещение на турския президент в София, на което той заявява, че повече няма да се сключват изселнически спогодби. Отношенията между България и Турция се изострят едновременно с тези между правителството и турското малцинство. През 80-те години БКП организира т.нар. Възродителен процес за смяна на тюркско-арабските имена на българските турци, българите-мохамедани и изповядващите исляма цигани със славянски.

След 1985 ръководството на БКП възприема линията на "гласность" и "перестройка" на Горбачов в СССР. Термините са директно преведени от руски - "гласност" и "преустройство". България изпада в икономическа стагнация.

В периода 1944-1989 БКП увеличава членската си маса около 40 пъти, към края на 1989 тя наброява около 1 милион члена. Някои хора се присъединяват към БКП след 9 септември 1944, тъй като не са имали възможност да го направят, докато е била в нелегалност. Голям брой хора обаче се присъединяват от кариеристични подбуди, заради големите привилегии на членовете на БКП в обществото. Самата процедура по членство е доста бюрократизирана и сложна, което създава условия за развитието на корупция и шуробаджанащина при осъществяването и?.

На 10 ноември 1989 пленум на ЦК на БКП приема предложената още през 1988 г. оставка на Тодор Живков от поста генерален секретар на ЦК на БКП. С това фактически се слага начало на демократичните промени. Оставката на Тодор Живков е поставена отново на дневния ред от група членове на Политбюро, всичките партизани от бригадата "Чавдар" - Димитър Станишев, Йордан Йотов и Добри Джуров. За нов лидер на партията е избран Петър Младенов. Новото ръководство обявява курс към демократични реформи и създаване на пазарна икономика. В началото на 1990 ръководството на БКП се обявява за промяна на ценностната система на партията и за възприемане като основна идеология на демократичния социализъм. След вътрешнопартиен референдум през пролетта на същата година БКП на свой извънреден конгрес се преименува (3 април 1990) на Българска социалистическа партия.

Редактирано Май 28, 2009 от ISTORIK

[КГ125]

Това е едно доста добро изложение, на съществените моменти от историята след 1944 г., което виждам чак сега

[mnogoznaiko]

Цитирай

Тоталитарните движения представляват масови организации на атомизирани, изолирани индивиди. В сравнение с всички останали партии и движения техният най-ярък външен белег е претенцията за тотална, неограничена, безусловна и неизменна преданост на всеки отделен член. Това изискване се налага от водачите на тоталитарните движения още преди завземането на властта и обикновено предшества действителното тоталитарно организиране на страната под тяхно управление, като произтича от залегналото в идеологията им твърдение за недалечно подчиняване на цялото човечество от тяхната организация. Където обаче тоталитарното господство не е подготвено от тоталитарно движение (какъвто е случаят с Русия, точно обратно на нацистка Германия), се налага движението да бъде организирано впоследствие, като условията за неговото развитие се създават изкуствено, с цел на всяка цена да се добие всеобща преданост: психологическата основа за тоталния деспотизъм. Подобна лоялност може да се очаква само от съвършено изолиран човек, лишен от всякакви обществени връзки със семейство, приятели, сподвижници и дори просто познати, който черпи усещане за пълноценност единствено от принадлежността си към движението, от членството си в партията.

 

[Б. Киров]

On 31.05.2006 г. at 14:34, Р. Теодосиев said:

Можете ли да дадете определение на понятието Тоталитаризъм в България!

(1944 до 1989)

Искам да чуя вашето мнение по този въпрос.

Татотаризъм.

[xyz1]

За мен предишният строй трябва да се нарече "военно социализъм". Именно частта "военно" носеше и най-неприятните негативи, което много хора не осъзнават добре. Естествено войната и военната организация са с определено огромна античовешка същност, но строят от срах ли от глупост се базира на този модел.

И какво военно имаше в предишния строй - ами почти всичко, като изключим че нямаше бомбандировки. Използваха се надеждни но примитивни технологии (телефонна мрежа от релета, доста издържливи на хипотетичен ядрен взрив), страх от прогреса който може да промени неочаквано нещата, особено голям страх от външната пропаганда (и стигащо до неадекватно насаждане на своята),  параноично презастраховане (предприятията бяха винаги в готовност да се превключат към военно производство - и после защо не били конкурентни на западните), държавно презапасяване (огромни ресурси лежаха като държавен резерв), поддържане на почти военен вид живот на хората (минимално количество стоки и трудно достъпни, дори и при положение че държавата имаше възможност да не ограничава това в много отношения - товарните влакови композиции бяха 10:1 спрямо пътническите, а сега да видиш товарен влак е събитие), следване на известен модел на поведение, дори и ако последният вече не е валиден дори за СССР (пример е анти християнската насоченост на строя, която започва в СССР с еврейския преврат на Ленин и завършва с втората световна война (когато православната религия в СССР е реабилитирана почти напълно)).

Между дрогото занимаването на форум за наука с политика не е добра идея. Предният строй все още не е история, защото настоящият още не е приключил. Ако доживеем крахът на настоящия строй (който някои хора определят с една дума "либерастки"), то количеството на оплюването на сегашния строй ще бъде толкова активно, колкото сега оплюваме предходният. А за предходният не казваме, че е продължение на глупостите на по-предишния (царския строй), просто защото много малко живи хора са останали от това време и само историците могат да дадат оценка.

[Frujin Assen]

Минаха години и се размислих. Казват, че тогавашните стоки били некачествени и неконкурентни на западните. Това къде? Ако примерно се опитваме да продадем ловешки москвичи на запад-никой няма да ги купи. Но българския пазар? Чакаше се с години за кола, това означава, че завода в Ловеч може да увеличи продукцията си многократно и пак ще е на печалба. Все пак западни коли в България почти няма. Каква конкуренция?

[Б. Киров]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Минаха години и се размислих. Казват, че тогавашните стоки били некачествени и неконкурентни на западните. Това къде? Ако примерно се опитваме да продадем ловешки москвичи на запад-никой няма да ги купи. Но българския пазар? Чакаше се с години за кола, това означава, че завода в Ловеч може да увеличи продукцията си многократно и пак ще е на печалба. Все пак западни коли в България почти няма. Каква конкуренция?

Липсата на конкуренция беше истинският икономически тоталитаризъм, и това съсипа цялата система. Един москвич струваше колкото една трета апартамент, това беше изкуствено създаден дефицит, който отслаби цялата икономика и я направи нежизненоспособна. Накрая системата рухна от собствената си икономическа несъстоятелност. Нямаше нужда от война.

[Р. Теодосиев]

Цялата система е изградена изкуствено и с идеята да бъде контролирана до най-малкият детайл от живота на човека. Все пак задачата е била "Инженер на човешките души".

[kramer]

1 hour ago, Б. Киров said:

Липсата на конкуренция беше истинският икономически тоталитаризъм, и това съсипа цялата система. Един москвич струваше колкото една трета апартамент, това беше изкуствено създаден дефицит, който отслаби цялата икономика и я направи нежизненоспособна. Накрая системата рухна от собствената си икономическа несъстоятелност. Нямаше нужда от война.

Глупости, москвичът как хубаво миришеше на ново, никва таква кола не мирише така сега!

[Frujin Assen]

Извинявай Киров, ама не разбирам... наистина.

Имаш затворена икономика. Колкото и некачествена да е една стока те ще бъде купена, защото няма конкуренция. Как изкуствено създадения дефицит на потребителски стоки съсипва икономиката? Имаш завод за москвичи, те си работят и вземат заплати, завода никога няма да фалира, защото пазара е осигурен и даже има дефицит.

[Frujin Assen]

Един разказ за свободата, който чух в един документален филм.

Разказваше се за някакъв съветски режисьор който избягал на запад. Та той като снимал в СССР все не бил доволен, че го ограничават, карал се с началниците, с партията... в този дух. Когато обаче отишъл на запад там вече никой не му давал да се прави на интересен. Който плаща, той поръчва музиката. Оказало се, че в СССР имало повече свобода за твореца, защото най малкото можел да се кара с партийните цензори и понякога те се съгласявали с него. На запад просто го наемали да снима филм и искали от него това и това- и никой не търпял той да прави това което сметне за нужно. За собствени проекти можел да забрави, ако не били комерсиални.

[Р. Теодосиев]

Това са от тези митове за "свободата" на запада и колко лошо нещо е капитализма

По време на тоталиратното правителство няма свобода и няма нищо друго освен линията на Вожда. Ако се отклониш от тази линия то ти ставаш "неудобен" и веднага те заменят. Няма такова нещо като свобода никъде в цялата верига, има само пропаганда и деформация на всекидневието. Само като се замисли човек за какви брутални политики спрямо народа става въпрос, че чак се говори за свобода там където я няма...

[Б. Киров]

Преди 1 час, Frujin Assen said:

Извинявай Киров, ама не разбирам... наистина.

Имаш затворена икономика. Колкото и некачествена да е една стока те ще бъде купена, защото няма конкуренция. Как изкуствено създадения дефицит на потребителски стоки съсипва икономиката? Имаш завод за москвичи, те си работят и вземат заплати, завода никога няма да фалира, защото пазара е осигурен и даже има дефицит.

Сам даваш отговора - имаш затворена икономика без конкуренция и това я съсипва. В глобален мащаб и глобалната икономика е затворена в рамките на глобуса, обаче има конкуренция между играчите в нея. Можеш да я затвориш в една държава, и пак да имаш конкуренция - ако имаш три завода, между тях ще има. Това накрая и бай Тошо го разбра и издаде указ 56, но беше късно. Москвичът миришеше хубаво, обаче на фалит. Затова работниците в завода спряха да си взимат заплатите. Сега са го възродили за китайски автомобили. В природата няма вакум.

[Stefan Iv]

Преди 2 часа, Р. Теодосиев said:

Това са от тези митове за "свободата" на запада и колко лошо нещо е капитализма

По време на тоталиратното правителство няма свобода и няма нищо друго освен линията на Вожда. Ако се отклониш от тази линия то ти ставаш "неудобен" и веднага те заменят. Няма такова нещо като свобода никъде в цялата верига, има само пропаганда и деформация на всекидневието. Само като се замисли човек за какви брутални политики спрямо народа става въпрос, че чак се говори за свобода там където я няма...

Митовете ги разказвате Вие Теодосиев. Вашите, както и на голяма част от участниците,  представи за социализма са плод  на либералната пропаганда, която по нищо не се отличава от комунистическата. Вие не знаете за какво пишете.

Свободата има много измерения и тя не е нещо универсално. Резличните хора я възприемат по различен начин.Хайде да видим какво пише любимецът на българските либерали Георги Марков в далечната 1977 до приятеля си Димтър Бочев. "докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации. От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки......Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд.."

Та те така едни гледат на свободата с едни очи, а други с други. Обикновения човек се вълнува от личния си комфорт. Него изобщо не му дреме, че на някъкъв интелектуалец му цензорирали произведението, че вкарали някого в затвора. И точно това използваше социализма. Той гарантираше личен комфорт на обикновените хора. Те не живееха богато,имаше дефицит, но всички намираха начин да се снабдят с дефицитните стоки.Хората живееха спокойно и може да се каже безгрижно. Така комунистите си гарантираха властта. Либералчетата много обичат да спекулират с репресиите. По-тъпичките от тях даже говорят за масов терор. Истината е че репресиите са само един от инструмените за въздействие върху хората и то не най-главния. За това и броят на засегнатите от тях е минимален. 

[Малоум 2]

Ами първо, трябва да си "обясним" какво е свобода. Тогаз да нищим какъв  "строй" е по-добър, като вариант за проява-изява, на творческите умове.

Физическа (материална) свобода - няма. Изградени сме от материя, а тя си следва неотлъчно физическите закони, зависими сме от тях - детерминираност до дупка, демек.

Единствената свобода е свободата на духа (не в религиозния смисъл, а като свобода на мисълта). Тя се съпровожда с допълнителен хаос в обкръжението си, защото е и творяща. А и смисълът на живота е в творческото изминаване на жизнения път. (вж Г. Марков как е ... прав, в постинга на Stefan Iv )

(Тато го свалиха тез дето бяха понатрупали парици с кариеризъм, а той не им даваше "свободно"  и демонстративно да ги харчат - знаеха си "кирливите ризи". Щото в партията им (не съм бил член) нямаше комунисти по душа, дори да се знаеше, че е утопия, а имаше партийни членове които искаха "кариера". Е, това си беше негова грешка и ... не я осъзнаваше, и до края - щото и неговия "път" за партийно издигане, беше на кариеристическа основа.)

Така че "строят" (какъвто и да е), по принцип не е грешен - грешни са хората с алчност за "материални свободи".

...

Редактирано Юни 12, 2016 от Малоум 2

[vvarbanov]

Stefan lv, виждам че  не познаваш на само социалистическата, но и капиталистическата действителност.

Преди 8 часа, Stefan Iv said:

 Хайде да видим какво пише любимецът на българските либерали Георги Марков в далечната 1977 до приятеля си Димтър Бочев. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото.

Хайде пък да видим какво пише Георги Марков!

Не може всяко зелено журналистче да отиде и да пише в ТАЙМС каквото си знае.Не дават на всяка откачалка да дращи каквото си иска в Би Би Си.Може обаче да отиде у Ба Ба Си и да публикува.У нас не можеше въобще да кажеш, че не си съгласен с линията на партията.За несъгласните имаше членове в НК ,специален затвор със специално отношение.В изгнилия запад може да говориш каквото искаш, да намериш друга медия или съмишленици да издавате вестник.В България само да споменеш че не харесваш партията и социализма и си в затвора.Това е мъъъъъъъънинка  разлика между социализма и демокрацията.

Преди 8 часа, Stefan Iv said:

Та те така едни гледат на свободата с едни очи, а други с други. Обикновения човек се вълнува от личния си комфорт. Него изобщо не му дреме, че на някъкъв интелектуалец му цензорирали произведението, че вкарали някого в затвора.

 Виж сега " необикновенния интелектуалец" може да се мисли за велик и да иска да дращи както си знае.Такива необикновенни където и да отидат ,целия свят не ги разбира.

За мен книгата на Георги Марков "Задочни репортажи .........." няма художествена стойност и не казва нищо ново.Тя може да е интересна на запад и за тия които не познават соца.

Преди 9 часа, Stefan Iv said:

Либералчетата много обичат да спекулират с репресиите. По-тъпичките от тях даже говорят за масов терор.

Така е , имаше масов терор! Това по остричките го проумяваха като им набият канчетата да затапеят като другите.

Преди 32 минути, Малоум 2 said:

(Тато го свалиха тез дето бяха понатрупали парици с кариеризъм, а той не им даваше "свободно"  и демонстративно да ги харчат - знаеха си "кирливите ризи".

Тотално непознаване на социализма!

 .Тато го свалиха по нареждане от СССР, такива важни неща се командваха от там.Париците на номенклатурата бяха много малки за капитализъм.На соц елита, ама въобще не му трябваше капитализъм.Сега са по зле.Още през шесдесете Валериан Зорин пише, че десет милиона са нестабилна сума за един капиталист.Сега сигурно се равняват на няколко стотин милиона.През соца елита си харчеше колкото иска от държавата и не носеше отговорност за фалита на  предприятията.Сега трябва да успее да открадне и да си запази парите.Има нестабилност и риск от загуби.

Сега русофилите мислят, че ни командват от САЩ, други се заблуждават че ни нареждат от Русия.Това не е вярно!Най после България и българските политици са независими.Никой не им нарежда от къде и колко да крадат.

[Б. Киров]

Въпросът зададен в темата е принципен и не бива да се дискутира с емоции. Едно доказателство, че в България е имало тоталитаризъм: книгата на Жельо Желев "Фашизмът", в която се говореше за механизмите на фашистката тоталитарна държава, без никакво, абсолютно никакво споменаване директно за сталинисткия тип тоталитарна държава, беше конфискувана преди 1989 г. и претопена, целият й тираж. Това се случи по простата причина, че властта разпозна своя тип държава в тази книга и реагира на принципа "Гузен негонен бяга."