Любопитно Българско Участие

[КГ125]

Преди време пуснах в забележителния форум "Традиция" :) едно нещо, което може да е интеренсо и тук.

Ей го:

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ В СРЕДНОВЕКОВЕН КИПЪР

--------------------------------------------------------------------------------

Данни за изненадващо българско присъствие в Кипърското кралство има в средновековната “Кипърска хроника”, или “Повест за сладката (?!) земя Кипър” на Леонтий Махера, кипърски държавен чиновник от около 14-15 век. Тъй като българското издание не е пълно, не е ясно откъде в Кипър има сериозна група българи, но за тяхното участие в много критичен момент от историята на Кипър има изобилни данни. Няма да е пресилено да се каже, че българите спасяват Кипър в опита на генуезката република да завладее острова през 1373/74 год.

Кипър е създадена като отделно кралство след като, бидейки част от Византия, е окупиран от Ричард Лъвското сърце, след като е управляван от дук, отцепил се от Византия. Ричард го продал на рицарите-тамплиери, които обаче така притискат метсното византийско население, че то се вдига на голям бунт и тамплиерите искат да “правят рекламация и да върнат стоката” на английскиа крал. Той отказва и те го продават на френския рицар Ги де Лузинян, който основава нова държава и той станал пръв негов крал. Островът се пълни със запдноевропейска- френска, италианска и каква ли още не средиземноморска аристокрация, тя взима властта, притежава земите и управлява местното население, състоящо се от хора, които авторът нарича “Кипърци”, имат гръцки или православни имена и ще да са от Византия. Етническия им състав не е ясен. Има и “гръцки благородници”, явно византийска аристокрация, но те са на второ място и се споменават рядко. Островът представлява кралство, пълно с невероятна средиземномосрка смес. Командват западните благородници, които като цяло показват удивителна разпуснатост, негодност и фактически липса на каквото и да било благородство. Има няколко висши длъжности с колоритни название, идещи от гръцки като “туркопулиер”, “конетабъл” и др.

След като се забърква в една невероятна средиземноморска разпра, Кипър става обект на нападение от Генуа. Хрониката изобилства с невероятни прояви на двуличие и предателства, светкавично преминаване от едната на другата страна, пълна военна некадърност и на двете страни с малки изключения, типично средиземноморско изнудване и прочие прояви. В съпротивата известна твърдост показва конетабъла на Кипър, висш аристократ и май че от кралското семейство.

Българите се споменават като военна част, наета или подчиннена по някакъв начин нему. /Има текст за роби на принца на Кипър българи, гърци и татари, но те не са тези, за които става дума/.

Те действат самостоятелно (“войските, заедно с българите”; “всички граждани, заедно с българите” “войната, в която воювали и българите” и др.подобни изрази) и практически са едни от малкото, ако не и единствени, които побеждават военно генуезците /но не на целия остров/, спасяват отнетото държавно съкровище, на няколко пъти разбиват окупаторите и практически спасяват острова.

Репутацията им е на безкомпромисни военни победители. За съжаление, събитията могат да бъдат сведени до това, че голямата част от кипърската аристокрация представлявала едни, извинете за неисторическия израз, ама е точен,а именно пълни п..ки и таман нещата да получат решаващ обрат, вечно се намирал някой да предаде нещо, да се огъне или да обърка работата.

Първото сведение е за 6.12.1373 г., когато генуезците, пленили малолетния крал и кралицата, започват опит да разоръжат жителите на гр.Левкозия /старата столица на Кипър/. Кралицата, далеч от понятието средновековен благородник, издава заповед никой да не се противи, въпреки, че населението го прави стихийно.

На следващия ден се чуло, че конетабълът на Кипър идва към града с “голяма войска от българи. Генузеците умрели от страх”, казва средновековния автор. Тъкмо да стане обаче сериозният пробив, кралицата, бидейки в генуезки плен и пратила хора със заповед да оставят града и да завардят някакъв си проход.

По-късно започват селски бунтове срещу генуезците и кралицата. Тя праща отряди да усмиряват селяните, те търсят защитата на конетабъла и, заедно с българите, участват в битки и разбиват генуезците, “за голям техен срам”. Пленени са 30 души.

Следва голямо ограбване на Левкозия, в която кралицата не допуснала конетабъла и българите, като е ограбена цялата кралска хазна и държавното съкровище на Кипър. След засада войската на конетабъла напада отряда от 500 души на генуезците: “...и българите веднага започнали да стрелят с лъкове и да викат “Вив ре Пиер!”, което ще рече “Да живее крал Петър!”. И генуезците загинали, като всички били съсечени. От тях 5-6 души се пъхнали под колите и понеже било тъмно, не ги видели. Но когато слънцето изгряло, българите, които останали назад, ги видяли и се върнали да ги избият с копия и мечове, но те се предали.” Съкровището е върнато на конетабъла. Споменава се някакъв младеж, който с молби, заповеди и със спешно тичане при конетабъла спасил пленените генуезци от българите, тъй като те искали да ги избият.

Следващия епизод е свързан с бягството на кралицата от генуезки плен. Генуезците решават да нападнат гр.Кериния, където е седалището на конетабъла. Преструвайки се, че ще пътува с генузците, кралицата, качена на кралското муле (!) на име Маргарита (!!), заедно със слуга не име Пуцурело (!!! е тия са като от шекспирова комедия ) внезапно препуснала към войските на конетабъла. Българите нападнали с “лъковете си” /лъковете явно са типично оръжие за българите/ преследващата я войска и заедно с кипрски стрелци-арбалетиери ги отблъсва и преследва на свой ред.

Генуезците предприемат второ нападение срещу Кериния, но, “като пристигнали при Дикомон, направили лагер, понеже се побояли да минат прохода, тъй като българите и много други въоръжени хора го охранявали”. При първата атака, генуезците са разбити и се “върнали посрамени. Адмиралът изпращал мнозина и все се връщали като първите. Защитниците оставили една част да преминат, обкръжили ги и ги заловили.... а много от тях били избити. “И като прекарали в това изпитание 8 дни и объркали деня с нощта, и се завръщали с всякакъв срам и загуба”.

После нещата вземат друг обрат. Като се връщат при пленения от тях крал, някакъв свещеник, подмамен от генуезците, че конетабъла и кралицата грабят кралството от краля, им предава таен път. Българите, понеже загубили бдителност, “станали безгрижни и направили стан в ниското” биват нападнати и обкръжени, губят около 100 души и отстъпват. /Попът после се предава на конетабъла, той го дава на българите и те го съсичат./

Генуезците обсаждат и нападат гр.Кериния, но биват отблъснати. Готвят обсадни стълби, но българите излизат от крепостта, нападат войската със стълбите, отнемат ги всичките и ги пленяват заедно с обслужващите ги войници.

При следващата атака генуезците пълнят рова на крепостта с клони. Почва спор между крепостта и обсаждащите кой е по-голям защитник на краля. Всички твърдят, че държат/обсаждат крепостта заради него. Започва битка и отново опити да се сложат стълби, генуезците са отблъснати с 400 души жервти. Обсадата е вдигната.

На 27.02.1374 год. в същия проход, където били победени, българите отнемат 400 камили с товари. На 03.03.1374 г. генуезците обсаждат отновно гр.Кериния, “и станал голям и страшен бой”. Стоварват се 4 грозни стенобитни машини – “Триоа”, или “Свиня” и три други. Свинята била голяма триетажна дървена кула с три бойни платформи и каменар (!) с инструменти, който да пробива крепостта. Втората кула имала три етажа платформи с много стрелци, за да обстрелват стената, наричала се “Ката”. Третата, на име “Фалкон” (?) била пълна с хора с куки и стълби. Последната била нещо като клетка на греда, пълна със стрелци.

Шест (!) човека българи ги унищожават.

“Тогава конетабълът, който бил опитен във военното дело, изпратил 6 души българи. Те изгорили Фалкона и Клетката, а Свинята съборили на земята и отгоре с камъни я разрушили. А колкото хора имало вътре, били убити или изгорени. ” После, странна работа, всяка страна бърза да събере гвоздеите от машините. Преварват кипърците.

Генузците пак снемат обсадата и чрез българите съобщили, че искат пари, за да си идат. Българите, като научават това, предлагат нападение над Фамагуста.

Един кипърски граф прави опит да превземе Левкозия без тях, но бива заловен с хората си и са жестоко убити.

След това, и двете страни се отказват от битки, почват наистина невероятно уникални пазарлъци в средиземноморско-генуезко-византийско-ориенталски стил, в резултат на които конетабълът е прогонен от Кипър и генуезците си заминават.

Българите преминават към принца на Кипър.

Краят им е доста печален – биват избити с измама, от самия принц, по внушение на кралицата, която така го лишава от военната му сила. Тя ми пише писмо, че има данни за заговор на българите срещу него. Той се връзва, вика ги на едно специално място и ги кани при себе си един по един по някакъв повод, като нарежда да ги хващат и да ги хвърлят от една стена. “Последният се спасил, за да докаже колко несправедливо били избити. И той живял много време след това”.

Самият принц бил убит малко по-късно от кралицата.

С това се свършва българското участие в Кипър. Нищо ново под слънцето ....

[emilia_n]

Не като Шекспирова комедия, а като италианската комедия дел арте.

[КГ125]

Да, като конмедия дел арте.

В хрониката има и други случки, описващи доста комичното състояние на духа на средиземноморските народи, в случая генуезци и кипърци. На места а-аха да победят още в началото, но одиозната липса на боен дух, опити за сложни интриги в критични моменти и пр. поведение оплескват всичко.

[КГ125]

Я да побутна аз тази тема напред Според вас отде ще да са се взели тия българия в Кипър??

[T.Jonchev]

По този въпрос имаше доста голяма статия в сп. "Минало" отпреди няколко години. Не помня обаче заглавието.

[КГ125]

http://www.slovo.bg/old/litforum/111/minalo.htm

Да не е тази? ”Българо-византийски генеалогични корени в кипърската история през ХII-ХV век (кипърски кралици с български произход и тяхната генеалогия) от Манол Чурешки.

Редактирано Май 16, 2008 от КГ125

[Galahad]

Една част са попаднали тъй да се каже по естествен път - смесени бракове, изселване във Византия и от там в Кипър... Напр. споменатия от И. Божилов протопсалт и химнограф Никола Асен.

Но за повечето причината за попадането им на остров Кипър е печална - това са българи, пленени от турски разбойнически набези и продадени като роби на Кипър. Запазени са нот. актове за такива "сделки".

Иначе за историята на Кипър пише и в част от кратките виз. хроники, макар и не толкова много, като Леонтий.

[КГ125]

Впечталяващото обаче е, че са обединена и то военна общност, отделна от кипърската войска, отделна военна сила. Това ясно се подчертава в хрониката. Там се споменават и роби българи, но не тези. Можа да са наемници.

[Иванко Тертер]

Като изключвам /може и неправилно/ третата възможност - тези българи да са от дунавските българи /Царство България/, остават две възможности:

1. До ХІV век западно от Неапол съществува графство Булгаро. Това са потомци на алцековите българи, които до към ХІV-ХV век са се запазили компактно, в самоуправление, а са запазили и самосъзнанието и езика си навярно. Даже един Неапол е полубългарски град в този период. Когато отиват пратеници на Константин Тих Асен /ок. 1280 г./ при Неаполитанския крал, заварват централната търговска улица на града с името "Виа Булгара" /българската улица/. Така, че виждам единия вариант да е, че този отряд - българи в Кипър да са наемници от графство Булгаро или сюзници, или част от колонистите в близкия изток при кръстоносните походи.

2. Може да са от малоазийските българи, които също до към ХVІ век имат своя държавност в Мала Азия около планината Булгар даг /българската планина/. Те падат под османско владичество през 1516 г. при кралица Катерина. Апропо техните земи са точно срещу Кипър и е много логична една връзка с тях.

[КГ125]

Твърде вероятно е. Особено, като се има предвид, че са викали "Вив ре Пиер", демек да живее крал Пиер...

Ядосва ме нашето книгоиздаване, като вземе, та издава части от книгите. Та безинтересно ли щеше да е ако цялата Кипърска хроника беше издадена?!

[Galahad]

Определено щеше да е интересно, ама аз бих предпочел първо да направят превод от гръцки на Сфранцес, Дука и Халкондил.

[Хърс]

Иванко Тертер: Може да са от малоазийските българи, които също до към ХVІ век имат своя държавност в Мала Азия около планината Булгар даг /българската планина/. Те падат под османско владичество през 1516 г. при кралица Катерина. Апропо техните земи са точно срещу Кипър и е много логична една връзка с тях.

Планина с име Булгар даг (Българската планина?!) в Мала Азия никога не е съществувала.

Има планина в Мала Азия, в близост до Кипър с названието Balkar Daglari (Балкар Дааларъ), което преведено от турски език означава “Снежните планини”. Думата "Kar" на турски език означава просто “сняг”. Bal kar означава много сняг. Оттам буквално "планини с много сняг". И нищо чудно - въпросните планини са високи 3 585 метра над морското равнище.

Както се вижда за някакви българи в този случай и дума не може да става.

Поздрави

[КГ125]

Добре, но това е само хипотеза. Ами ако не е Бал кар (не трябва ли тогава да е Бол кар, защото на турски бол е много??? ) а е Балкар?

А хрониката ясно казва - българи, българи, българи. После имаше едни теза за царството на Караман в Анадола и пр.

http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm

Ами я вижте географската близост с Кипър? Хрониката говори за българи, топонимията срещу острова българска (ако приемем хипотезата, която е толкова вероятна, колкото и за това планината да е кръстена на сняг...) Има и някои преселения на българи още във византийско време, в т.ч. след 1018 г. в Мала Азия... Да не изключваме най-близкото до логиката обяснение като оставяме встрани едното от двете парчета от тази мозайка...

Редактирано Май 21, 2008 от КГ125

[Хърс]

КГ 125: Ами ако не е Бал кар (не трябва ли тогава да е Бол кар, защото на турски бол е много??? ) а е Балкар?

Тук си абсолютно прав, КГ 125! Благодаря ти за малката корекция. В действителност името на планината (картата е пред мен) е именно Бол кар дааларъ (Bolkar dağları). “Кар” – означава сняг, а “бол”, означава - изобилен; пълен; широк, свободен, просторен; Буквално преведено – изобилен сняг. Убеден съм, че нито един носител на турския език не свързва името на планината с това на нашите сънародници. Името винаги се е свързвало със “сняг”, “много сняг”, “изобилен сняг”.

Намирам предоставения от тебе линк относно малоазийските българи за интересен.

Поздрави

[КГ125]

Поздрави и на тебе Интересн е.

Да, ама някои считат, че това име е ново и е от времето на Ататюрк. Отде тогава иде Булгар даг. В книгата "Българите в Мала Азия" този топоним измислен ли ще да е?

ПП

през 80-тте например връх Синаница във Вихрен стана "Сини връх" - ....

Редактирано Май 21, 2008 от КГ125

[КГ125]

Определено щеше да е интересно, ама аз бих предпочел първо да направят превод от гръцки на Сфранцес, Дука и Халкондил.

Ами нека и на тях да направят, какво пък))

[Иванко Тертер]

Ами я вижте географската близост с Кипър? Хрониката говори за българи, топонимията срещу острова българска (ако приемем хипотезата, която е толкова вероятна, колкото и за това планината да е кръстена на сняг...)

Затова говорим. Мисля че е това.

Колкото Черно море е превод на турското Кара Дениз /а не обратното/, толкова и снежната планина е такава. Има и други книжки и статии за малоазийските българи. Трябва повече да се изучават.