Кой хълм в Търново е бил Трапезица?

[miroki]

...Дочев разполага с неопровержими доказателства, че крепостната стена е построена през втората половина на XII век по времето на ромейския император Мануил I Комнин. В една от нишите на новата порта през м.г. той откри колективна находка от 30 корубести монети. 20 от тях са сечени по времето на Мануил I Комнин от 1143 до 1180 г., две са на Андроник I Комнин, който управлява до 1183 г. и 8 монети на Исак II Ангел. Това показва, че стената вече е била построена през 1187-1190 г., твърди археологът.” (October 6th, 2010. http://www.skyscrape...=381235&page=48 Съобщението е в средата на страницата.)

А през XI век не може ли да е строена или по-рано?

Т.е. не по-късно от 1143. Иначе е доказателсто, но не е безспорно, някой може да си е преместил имането там или да го е оставил след много време там.

[Perkūnas]

Някой знае ли откъде е дошло името Търнов и Търновград?

Аз хубаво цитирах текстове от „Стара българска литература” и там навсякъде е Търнов, само в житието на Ромил Видински е Тринов. Нещо обаче ми намириса на гнило, макар и със закъснение. След житието на Йоан Рилски реших да видя и в другите жития, чиито старославянски текстове са дадени в „Български старини из Македония”. Проверих житията на Петка Търновска, св. Сава, Михаил от Потука, Иларион Мъгленски, едно друго житие на Гавриил Лесновски. Като добавим и споменатото житие на Йоан Рилски в нито едно от посочените жития няма...Търнов! Има Трънов, Трьнов и Трiнов.

Във всички жития от „Български старини” (без това на св. Сава), които фигурират и в „Стара българска литература”, Трънов, Трьнов и Трiнов са преведени като...Търнов! Кой е решил, че това е правилно?

Имало ли е действително Търновград в Средновековието или аз не съм успял да открия това име? В „Стара българска литература” в житието на Йоан Рилски действително има израз „великия Търновград”. Но в старославянския текст е „Трiнов велицем граде”.

Името Търново не е оригинално и е измислено също като Царевец!

Това са пълни алабализми. Старобългарското съчетание ръ/рь между съгласни е сричкотворно р и в новобългарски се е развило до ър или ръ. Естествено че в превода ще дадат новобългарската форма. През 12-14 век е напълно възможно да е имало варианти Тръново илиТърново, но според правописната норма винаги се е пишело Тръновъ.

Обяснението от tres navis ми звучи твърде нагласено и нереално като семантика. Твърде е възможно местното население около Търново никога да не е зървало кораб, за да прави прилика с хълмове.

В Полша има град Тарнув (полски Tarnów, украински Тарнiв), чието име има същия произход Търнов (трън-овъ).

[miroki]

Е и при нас има едно село, което се казва Трънак, а жп гарата на същото това село се казва Търнак.

[К.ГЕРБОВ]

Прието е, когато се превежда документ, имената да се представят максимално близо до оригиналната фонетика и допълнително да се дава днешното име, ако има такова. Името Търново не се среща често в средновековните документи (то и документите не са толкова много), а пък го има в няколко варианта и затова е хубаво да се обелязва там, където го има, как е звучало то. Поне аз считам така.

В средновековието имената на крепостите не са давани от живеещите във или около тях, а от тези които са ги построили. В Търново е имало римска, византийска и българска крепост. Римската не се знае как се е казвала. Византийската също. Днес някои историци се опитват да изкарат византийската крепост, че била дворец на Асен и Петър, но тя е съществувала преди тях. Името на българската крепост също не е точно определено, днес й викат Царевец. Предположенията за името на Търново не са малко и историците вземат всяко предложение за сериозно.

В столицата Търново е имало хора, които не само са знаели що е кораб, но и са го рисували.

Тези неща ги знаят хората, които се интересуват от проблемите. За многознайковците има анекдот. При Микеланжело дошел някакъв обущар. Бил разгледал статуята на Мойсей и решил да каже на скулптора, че сандалът на библейския герой не бил оформен правилно. Отишли двамата при скулптурата, обущарят показал грешката и Микеланджело я поправил. Обущарят обаче, започнал да намира грешки и нагоре по фигурата. Тогава скулпторът отсякъл: "Обущарю, не гледай по-високо от обувките!"

Анекдотът е банален, но е подходящ за припомняне.

[Galahad]

Все пак не забравяйте, че някои от ръкописите, в които се споменава Търново са достигнали до нас не в оригинал, а са дело на преписвачи, които са били толкова наясно как се пише името на града, колкото тризначките от Биг брадър могат да ви кажат Навуходоносор ли е правилното или Небукеднезар!

[К.ГЕРБОВ]

Когато започнат да се посочват имената, както са в документите, ще се види, че в едни е написано Трънов, в други Тринов. В гръцките хроники пък е Тернов. А в новобългарските преводи навсякъде е Търново. От повтаряемостта на името в източниците ще се установи как в различните години се е давало предпочитание на едно или друго име, независимо от това, че става дума за едно и също.

„Когато жителите на Цариград получиха тази новина (т. е. че на престола се поставят синовете на Ираклий, а не на Константин), те казаха, че автор на този проект е Кетрадес ( = Кубрат), крал на мутанес ( = хуните), братанец на Кернака ( = Органà). Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израсъл при императорския двор.”

Това е цитат от Йоан Никиуски, въз основа на който се твърди, че Кубрат се бил покръстил. Ако сведението беше предавано в този коректен вид, нямаше да се стигне до днешната нелепица да издигаме паметник на Али баба и четиридесетте разбойника.

[БатеВаньо]

„Когато жителите на Цариград получиха тази новина (т. е. че на престола се поставят синовете на Ираклий, а не на Константин), те казаха, че автор на този проект е Кетрадес ( = Кубрат), крал на мутанес ( = хуните), братанец на Кернака ( = Органà). Този човек беше кръстен още в детството си и приет в недрата на християнството в Цариград и бе израсъл при императорския двор.”

Това е цитат от Йоан Никиуски, въз основа на който се твърди, че Кубрат се бил покръстил. Ако сведението беше предавано в този коректен вид, нямаше да се стигне до днешната нелепица да издигаме паметник на Али баба и четиридесетте разбойника.

Гербов, може ли и коректно ли е да се търси връзка между Кернака и Ернак( който резидира точно от другата страна на Дунав и е вожд на Акацирите(Агатирите)) от "Именника", с оглед на това възпроизвеждане на името "Органа" в текста? В случая времевата разлика се явява спънка донякъде( но се вмества в митичните 150г управление - от 480-та година).

ПП - Става дума за западната част на " Хунската държава "!?

Редактирано Ноември 29, 2012 от БатеВаньо

[К.ГЕРБОВ]

Събитието, описано от Йоан Никиуски в неговата хроника, е последвало след смъртта на Ираклий II в 641 г.

[БатеВаньо]

Да, разбирам. Имах предвид хипотетична приемственост на имена, племена и райони.

[Perkūnas]

Прието е, когато се превежда документ, имената да се представят максимално близо до оригиналната фонетика и допълнително да се дава днешното име, ако има такова. Името Търново не се среща често в средновековните документи (то и документите не са толкова много), а пък го има в няколко варианта и затова е хубаво да се обелязва там, където го има, как е звучало то. Поне аз считам така.

О боже мой! Как е звучало точно името само един бог знае и това обясних по-горе! Ако очевидно става дума в текста за същия град, не виждам никакъв проблем в новобългарския превод да се използва съвременното звучене на името. Ако се издава старобългарския текст по различните преписи, означението на разночетенията е задължително.

[resavsky]

Днес едва ли вече може да има някакъв спор че дворците на българските царе са се намирали поне първоначално на Трапезица.Ако ме питате мен чак до 1393 година.Никакво име хълм не е било обърквано.