Етика

[ROCK]

Имам малко теми по етика дано свършат работа на някого !

[ROCK]

Инжинерната

Eтика се отнася към нетрадиционните етики (нововъзникналите) които са резултат от по – нататъшното разделение на туда в съвременните условия на професионална дейност и са тясно свързани с развитието на научно – техническата революция и научно – технически прогрес.

Главното предназначение на инжинерната етика се закючава в следните основни направления:

1. Да изучава механизмите на формиране на професионалния морал у инжинера.

2. Да разкрива спецификата на морално дължимото в инжинерната дейност.

3. Да дава препоръки за осъвършенстване инжинерната професия.

Каква е спецификата на професионалния морал на инжинера, кое е морално дължимото тук ?

 Онова което го отличава от по-общия трудов морал и от останалите видове професионален морал.

Тя намира израз в производителността на туда, ефективност на производството и др.

По същество това е моралър който съчетава ефективността на НТР (научно техническа революция) и хуманизма.

Сегашните и бъдещите последици изправят човечеството пред нови реалности, особенно на инжинерната етика и морал.

Причините за това се кореняр в сериозната опасност от разгръщане на НТР и последиците от това за съдбата на човешкия род.

В каква посока следвеа да се равива инжинерната етика ?

 Тя е свързана със сложно и противоречиво взаимодействие между НТР и морал необходимите положителни аспекти се заключават в седното:

1. Първо – Главно чрез обществените отношения да се въздейства върху субектите на НТР, така че да се формира у тях ново, съответстващо на нравствените принципи на обществото морално мислене и действие което да бъде адекватно на останалите на останалите повишени нравствени изисквания, които развитието на НТР поставя пред човешките същностни сило, но и за оцеляването на човечеството.

2. Второ – Нага извода за необходимостта чрез взаимодействие от формиране на ново морално мислене чиито източник да бъдат онези специфични морални принципи и норми, които регулират духовните дейности по създаването на техносферата – Проектиране, консултиране, изобретяване и практическо приложение.

Инжинерната етика е изключително важно средство за реализация на неговата дейност на човека за производство на марериални и духовни блага, така и за въздействие бърху другия човек и обществото.

Затова и по-нататъшното развитие на инжинерната етика е свързано с решаването на задачи, а именно:

– да задоволява назрели обществени проблемности и да изпълнява определени социални поръчки.

– Да конкретизира моралните изисквания към личността на инжинера.

– Да проектира новите подходи в осъществяването на НТР.

Принцип на ненасилието – Ахимса – Основен принцип в Будизма.

Нитше – против общоприетите морални правила; Отстоява себе си , да мобилизира волята си за влас над себе си !

[ROCK]

ОСНОВНИ КАТЕГОРИИ НА МОРАЛА

Добро – Доброто е способността на човек да оценява явленията с мярата на своите потребности и интереси. Т.е усет за мяра,да не пречи за прогреса на другите.

Дастойното за подражание (нравственото);

Зло – Безнравственото достойно за осъждане, т.е недостойното за подражание;

Природно зло – Природните бедствия независими от човека;

Социално зло – Свързано е с войната, експлоатацията, несвободата;

Морално зло – Обхваща всички отрицателни морални качества на човека – най- главното е егоизма които води до индивидуализъм;

Н.съзнание – Оценява действията (дава морална оценка) на хората като изразява положителна или отрицателна оценка т.е оценява ги като ,,добро – зло”

Чест – Отношението на човека към себе си, и отношението към ……………………………………………………

Достойнство – Отношението към човека от страна на обществото и по малка роля на отношението на личноста към себе си.

Дълг – Обществена необходимост изразенав отношението на личноста към обществото.Отговорност която личноста трябва да изпълни – дълг към семейството, държавата и т.н.

Съвест – Способноста на човека (личноста) самостоятелно да самоопредея задълженията си и да ги изпълнява. Това е осъзнаване на своя дълг и отговорност пред обществото и вземане на решение как да постъпи благодарение на собсвените си обеждения.

Необходимостта от етиката – Теоретично разрешаване на нравствените проблеми в практичния живот на човека.

Моралът – Съдържа три основни компонента:

– Н.съзнание – Оценява действията (дава морална оценка) на хората като дава положителна или отрицателна оценка т.е или ги осъжда или ги одобрява т.е ги оценява като добро или зло.

– Н.отношение – Това са връзките между хората които подлежат на морална оценка (нравствена оценка) а те са: семейството, културата, труда, н.отношения между соц. групи.

– Н.поведение – Съвкупност от постъпки и действията на личността, колектива, организацията – в различни ситуации делящи се на добро или зло.

Оценява се – като нравствено (добро) и безнравствено (зло) от гл. т на обществения интерес.

– Н.самосъзнание – Е осъзната вътрешна убеденост, необходимост на личността (по свои собствени убеждения) а не по задължение В основата седят моралните убеждения – най- високата степен в развитието на чов. морал

Същността на морала като социално явление – Неможе да се разбере без да се разгледат и неговите функции.

– Основната функция на морала – Има за цел да запази целостта на обществото.

-- Регулативна функция – Има за цел да (,, Постави в ред ”) регулира отношенията между членовете на обществото, личност – колектив, между поколенията, между социалните общности и др.

Главен фактор на регулативната функция е – степента на равитие на Н.съзнание и самосъзнание на * за извършване на морална дейност.

– Ориентировъчна функция – Осмисля действителната справедливост и несправедливост благодарение на знанието ,, добро – зло “.

– Възпитателна функция – Начин за оформяне – усъвършенстване на човешката личност под въздействие на обществото но и под бъздействие на личността бърху самата себе си – Това е самовъзпитанието на базата на самооценката, самокритиката и т.н.

Моралът – Е универсално явление защото се появява във всички сфери на обществения живот.Там където има хора се появяват и човешки отношения.

ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА МОРАЛА

Свободата – Е (самоопределяне на духа) постъпване съобразно с волята и е независимо от външните условия (личноста самостоятелно да взема решение).

ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ЕТИКАТА

Хуманизъм – Основен принцип на Етиката.

Хуманност – човечен.Съвкупност от възгледи (схващания) които изразяват уважение към достойнството и правата на човека, грижа за благото на хората и всестранното развитие на човека, за създаване на благоприятни условия на обществения живот.

МОРАЛЪТ

Съвкупност от принципи, норми и правила за поведение на хората, регулиращи техните отношения един към друг, както и към държавата поддържани по силата на общественото мнение и като правило от вътрешните морални подбуди на личността.

Основни догмат на трите религии.

-- Будизъм – нирвана

-- Християнство – любовта

-- Исляма –

[ROCK]

ПРИЛОЖНА ЕТИКА

Тя е синтез на етиката с медицината, журналистиката, правото, бизнеса, с цел подпомагане на професионалния дълг.Така възниква приложното етическо познание свързано с професионалните етики.

Характерно за приложната етика е намиране на решение при възникване на проблемни ситуации.Решенията могат да не предполагат оптимален вариант за изход но се пробягва до принципът за минимизиране на погрешното решение т. е намиране на най – изгодния изход.Типични са :

на: ефтаназията.

как да се постъпи с безнадежно болния.

трябва ли лекаря да казва истината на безнадежно болния и т.н.

Приложното етическо познание способства за намиране на решение значително облекчаващо избора на средствата за постигане на определана цел.

За утвърждаването на приложната етика в световен мащаб важна роля изиграва създадения през 1969г. в САЩ ,, Хастингс център ” и от тук появата на редица теоретически разработки.Причините които наложиха приложените етически изследвания са:

Развитието на научното знание.

Променените морални ценности.До вчера в тях влагахме ,,класово” съдържание, а сега общочовешки аспект.

С развитието на демокрацията силно нарастнала ролята на общественото мнение при решаване на обществение проблени.

ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА

Професионалната етика има за цел да свърже науката с формите, способите и пътищата за практическо въздействие върху нравственото съзнание и поведение на хората упражняващи определена професия.

Предмет на професионалната етика е професионалния морал.

Цел – да анализира, обобщи и обоснове етическото познание във всекидневния труд на хората.

Основните проблеми в професионалната етика:

-- Най – важно е – Отношението на професионалните общности и всеки специалист към

Обществото – професионален дълг, чест и др.

-- Нравствените качества на специалиста за най – доброто изпълнение на професионалния дълг.

-- Въздействието вътре в самите професионални общности.

-- Особеностите на професионалното възпитание и др.

Всяка професионална етика се конкретизира в съответни кодекси с три важни съставни части:

– Първата – да насочи специалиста към социалните цели на професията му.

– Втората – да конкретизира отношението на специалиста към собствените му колеги и колегии

– Третата – да конкретизира личното отношение на специалиста към професионалното му израстване и усъвършенстване.

ПРОФЕСИОНАЛЕН МОРАЛ

Той е начин за идентифициране на личността, на квалифицирания специалист с определен вид труд. Чрез него професионалните групи влияят върху обществото но и обществото упражнява контрол над тях (съвест, чест, достойнство).

Основните сфери на професионалната етика.

– Сферата в която от труд на специалиста зависи здравето и душевния свят на човешка в обществото медицинска, юридическата, педагогическата сфери.

 Сферите в които се формират нравствените отношения между ръководители и подчинени Напр.Инжинерна етика

ИЗВОД – Основните задачи на професионалната етика е : Да формира и възпитава личноста на специалиста, да го въоражи със специални моралнизнания и умения които да подпомогнат пълноценната му професионална реализация.

[ROCK]

Свободата като нравствен избор

1.Проблемът за свободата и необходимостта.

2.Същност и специфика на нравствената свобода.

3.Свободата и нравствената отговорност на личността.

4.Съшност на моралния избор.

1. Проблемът за свободата и необходимостта е един от най-дискутираните въпроси в цялата история на философската и етическа мисъл: Сократ, Платон, Августин, Хегел, Кант, философите-марксисти. И това не е случайно, защото без свобода на решение и действие няма и не може да има морал.

Проблемът за морала и необходимостта се разглежда в две основни течения:

- Човекът е абсолютно независим от причино-следствената връзка между явленията в природата и обществото. Абсолютната свобода съвпада с абсолютната предопределеност, а нравствената свобода се счита за присъща на човека - дадена му от бога.

Единствено свободата определя човека като морално същество, отговорно за своите постъпки. Това е характерно за идеалистическите теории. Пълната свобода означава отричане на причините, направляващи човешкото поведение и съществуване.

Но човек се ражда и формира в определена социална среда, преследва някакви цели, следва определени идеи.

- Според детерминистите човешката свобода зависи от природата и обществото, към което човек принадлежи, т.е. признават се причино-следствените връзки на човешкото съществуване и свобода.

Представителите на детерминизма, формират две основни групи: фаталисти и материалисти.

Фаталистите считат, че всичко е предопределено и човек не може да бъде свободен. Отричат психологическата му способност за избор.

- Другите осн. Групи отстояват схващането за свободата като знание за необходимоста и признават случайноста.

-

- Свободата е осъзната необходимост и нправен избор.

-

- Към тази група принадлежат представителите на материалистическата, марксистка философия и етика.За свободното развитие на личноста са необходими вътрешни и външни условия.

- Вътрешните се проявяват в желания избор и цели, пътища и средства за постигането на свободата.

- Веншните условия които природата и овществото предоставят за развитието на човека.

Личноста и обществената свобода диалектически са взаимосвързани.Тук при всички случаи е необходимо конкпетно исторически подход.Човек като част от природата и обществото с всички свои действия е впленен в празнообразни отношения с природата и обществото, държавата, нацията, партията, соц. Група, семейството и др. Затова при определянето на понятието свобода на личноста възниква естествено въпроса: Свобода за кого и за какво, за какво, свобода в какво.Абсолютната свобода е невъзможна.Природните и соц. Условия винаги са поставяли и ще поставят определени граници за свободата на личноста.От една страна се разширява възможностите за свободна дейност на човека, от друга свободната дайност се ограничава от необходимоста на материална действителност.Затова свободата е с противоречив характер.

Необсодим елемент на свободата е правото на избор на личноста като се изправя пред дилемата – “или - или “ .

Моралната свобода

предполага три необходими компонента: първо – значението за добро и зло; второ – избор, който да бъде съзнателан; трето - отговорнос в проц. на вземане на решение.

Нравствената свобода

се проявява като творческо осъзнаване от личноста на необходимоста да направи нравствен избор и го реализира в практически действия, в нравствена отговорност. Тя предполага осъзнаване на дълга пред другите (сем-вото, колектива, конкр. Общество, човечеството ). а от другата възможност за избор на пътища за неговото осъществяване Отговорноста зависи от конкретните исловия я които живее личността.

Нравствената отговорност

Изисква от личноста разумно да съчетава своите праяа и да постъпва изхождайки не само от днешния, но и от утрешния ден.Затова въпросът за отговорноста е въпрос преди всичко за реалната свобода на човека.Свободата предполага нравствената свобода на личноста зависи от два съществени фактора – обективни и субективни.Последните се коренят в самата личност, обективните се коренят в обществените пеалности т.е доколко са създадени обективни условия човек да организира своето поведение.

Моралния избор

Възниква когато личноста, движейки се в руслото на различни жизнени противорвчия, се изправя пред необходимоста от избор.

При всички случаи, обаче това е сжързано е промяната в ценностната системата може да изисква отказ от социалната принадлежност от статута, който личноста е имала, от социалната поля или дейност, от материаната изгода и т.н.

Въпросът за моралния избор на личноста не зависи само от ценн. И с-ма а и от социалната отговорност на обществото, което допринасяили не допринася за реализацията на този избор.Чрез създаването на предпоставки за формирането у личноста на способноста за свободен исбор.

Колкото една личност е по-независима, толкова по-свободна е тя и в поемането на риск на решението за морален избор.

Вземането на пешение за дейсвие или поведение от личноста бележи край на конфронтацията, но не означва край на моралния избор.

В процеса на значими духовни промени в обществото и в личноста, противорвчията между тях се засилват .

Чисто това води до вътрешно – личностна неустойчивост, дискомфорт. При такава нарушена личностна устойчивост човек лесно се поддава на манипулации и обратното – когато личноста е наясно с ценностната си ориентатори, и реализира конструктивно социално поведение, проявяващо се в активното търсене на решения на възникналите противорвчия, в мобилизация на чувствата и волята за неговото реализиране.

И така промяната в социалните реалности и в обществените отношения може да породи конфликт между личностните ценностни ориентации и поведението, личноста може да приеме новите социални реалности, но при положение, че намери в себе си сили и воля да преодолее вече утвърдилите се в поведението и стериотипи.Съобразяването на личноста с материалните условия на живот, със социалните и обществени процеси и реалности е сериозна предпоставка за успешно реализиран морален избор.

[Lan]

Здравейте от мен. Може ли някой да даде линк или информация откъде мога да намеря повече за Приложната (Медицинската) етика. Трябва ми спешно и ще бъда благодарен на всеки, който ми помогне.

ПП: Търсих в Гугъл и къде ли не, но нищо не намерих...

[ROCK]

Здравейте от мен. Може ли някой да даде линк или информация откъде мога да намеря повече за Приложната (Медицинската) етика. Трябва ми спешно и ще бъда благодарен на всеки, който ми помогне.

ПП: Търсих в Гугъл и къде ли не, но нищо не намерих...

Вземаш който и да в учебник от университета по етика и естетика или философия и там вътре има много информация но основното аз съм ти написал. Ако искаш може до няколко дена да публикувам нещо по задълбочено в тая област.

[Incorrectus]

Няма нужда. Човекът вече се е дипломирал, а може да е станал професор в тази сфера

[mecho1]

Свободата е най важната философска и етическа категория. Няма ли свобода няма нищо. Как може изобщо да се мисли, че абсолютната свобода е същото както абсолютната предопределеност. Абсолютната свобода и абсолютната предопределеност са единствените истински противоположности. Те са единствените противоположности, от които, според инкомпатибилизма, само едната може да бъде абсолютна. Естествено това е абсолютната свобода, тъй като съществуването на абсолютна предопределеност не може да обясни свободния избор и живота. Свободния избор отрича абсолютната предопределеност. Свободата и предопределеността са несъвместими. Абсолютната свобода и абсолютната предопределеност още по малко.

[mecho1]

А сега, ако се наема някой да ми обясни, как може избора да е хем морален, хем свободен. Що е морала, ако няма свободен избор ??? Ами ако няма свободен избор, няма морал. Свободния избор определя кое е морално и кое е неморално, а не обратното. Как може доброто да определя свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи кое е добро, а кое зло ??? Как може нравствеността да е над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор кой ще определи кое е нравствено и кое е безнравствено ??? Как може отговорността да е над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи, кое е отговорно и кое е безотговорно ??? Как може компетентността да се поставя над свободния избор ??? Ами ако няма свободен избор, кой ще определи кое е компетентност и кое е некомпетентност ???