Присвояването на български епархии от цариградската патриаршия в края на ХІV-нач. ХVв.

[RIZAR]

Аспандиат , колкото и големи патриоти да сме , явно И в тази тема фантазията отново взема връх.

След изпращането на св. патриарх Евтимий в заточение ''де факто'' е унищожена Търновската патриаршия , е за наша радост остава ни Българската архиепископия в Охрид.

Като най-сигурни термнус анте и пост куем , могат да се вземат двете събития от падането на Търново -1393 (ясно е ,че св. Евтимий не е изпратен веднага на заточение в Бачковския манастир) и Фераро-Флорентийската уния на която присъства митрополита на Търново , назначен от Цариградски патриарх, който се подписва през 1439 г., в акта на обедениението между римокатолиците и православните.

През 1396г. от Константинопол в Търново е изпратен неприетия , заради съмненията му за проуниатска дейност - митрополит Йеремия.

Особенно след 1453г. , когато знаем пада Константинопол, а патриархът му е възприет като върховен представител на християнското население в Османската империя, започва и подмяната на останалите катедри с ромеи, което ще рече гръко говорящи, макар и до този момент да няма още въобще никакво съзнание за някаква гръцка или елинска народност, която ще се формира едва към епохата на "Просвещението".

Не мога да застана твърдо зад точната година на закриването на Българската патриаршия , но тя е след смъртта на патриарх Евтимий - 1402, 3 или 4 -та г.

БПЦ празнува през 2002г. 600 г. от смъртта на св. Евтимий, само не ме питай на какви исторически права.

Това ,че през периода на Първото Търновско или дори и на Второто Търновско въстание , митрополита се е изживявал , навярно или дори си е прикачил към титлата ''патриарх на българите'' е просто символичен акт, ограничен по време и подчертавам без каноническа стойност.

Действително нямаме по-ранно запазена нотиция на реда на Търновския митрополит в каноничната йерархия, но от 21 Нотиция от началото на XVIIв. тя е на 16-то място.

По темата, обаче наистина е писано малко и повърхностно .

Най-доброто изследване по въпроса е това на Олга Тодорова и проф. Иван Тютюнджиев с книгата си "Търновската митрополия през XVII и първата половина на XVIIIв. ".

Най-значимото изследване за интересуващия ни период на изворова основа , обаче принадлежи на Иван Сенгаров . През 1938 г. той отива на командировка в библиотеката на Константинополската патриаршия. Плод на неговия труд е статията - "Исторически вести за Търновската митрополия" - ГСУ , Богословски факултатет, т. XX,5, S., 1943, с.3-136 .

Едно интеренсо изследване паралелно и незаивисимо от Снегаров е това на митрополита на Сардеон - Герман, който работи подобно на Снегаров през 30-те и 40-те години на миналия век.

Само да напомня и някои факти, през даден период от време през XV в. Влашкото и Молдовксото воеводства, преминават под юрисдикцията на Българската Охридска архиепископия, заедно и с някои южно италийски църковни общини , поради униатската политика на Константинопол.

Накрая не мога да отмина факта ,че въпреки своето принизяване Търновската митрополия, запазва авторитета си на главна митрополия в земите на българите, извън юрисдикцията на Охридската архиепископия.

[Galahad]

Въпросът за края на Търн. патриаршия наистина е мъгляв. Доситей е късен автор, но пък като йерусалимски патриарх може да е имал под ръка някакви непознати за нас документи. Фактическото завземане та търновската епархия е станало след като турците са превзели Търново. После както се вижда в писмото царигр. патриарх се хвали, че епархията вече е в диоцеза на царигр. патриаршия. Това обаче не изключва в някакъв по-късен момент да е направено и някакво формално подчиняване за което да са уведомени йер. патриарси заради диктосите.

Възможно е и нещо друго. През ХV-ХVІм. в един момент започват да се появяват мними аристократи. Тогава и костурския владика изявил някакви претенции към охр. патриаршия. Та нищо чудно в този момент някой да се е сетил, че няма някакво формално присъединяване и да е решил, че е патриарх. Но в бележките към разни книги се споменава само за митрополити, а не и за патриарх. Докато охридските архиереи освен архиепископи са титулувани и като патриарси. Но за накой конкретен търновски архиерей след Евтимий няма такова нещо.

[down]

Mоже би ако се опита да се избегне това етническо разделение на сръбски, български и гръцки епархии и да се търсят само маркери кой митрополит от каква народст е и пр., а за основа стои варианта, че на Балканите през 15-17 в. има Православни епархии, тогава ще могат да се правят доста по-стойностни анализи => изводи за мястото на Православната църква в културно-духовния свят на балканските народи!

[Galahad]

Mоже би ако се опита да се избегне това етническо разделение на сръбски, български и гръцки епархии и да се търсят само маркери кой митрополит от каква народст е и пр., а за основа стои варианта, че на Балканите през 15-17 в. има Православни епархии, тогава ще могат да се правят доста по-стойностни анализи => изводи за мястото на Православната църква в културно-духовния свят на балканските народи!

Имаме моменти, когато православните архиереи действат единно - така става около І Търновско въстание, когато църковната организация служи и е една създаване на мащабна въстанническа организация. Но за съжаление има и периоди на конфликти. Разбира се не винаги в основата е Цариградската патриаршия. За известно време е била ликвидирана пък сръбската Ипечка архиепископия, която е била подчинена на Охридската. След това се отделила със съдействието на великия везир Соколович. Тогава и някои бълг. епархии били подчинени на Охрид като напр. Кюстендилската. За щастие познатия ни от днес сръбски шовинизъм не е вилнял и тогава. Така, когато Паисий Хилендарски се родил в Самоковска епархия, тъй като и тя попадала в диоцеза на Ипечката архиепископия то богуслужебния език и архиереите все още си бил български, а не гръцки. Преди това има и един неуспешен опит. Накрая с разлика от 1 година Охридската и Ипечката пък са били присвоени от Цариградската патриаршия.

За съжаление в този период освен братска любов между православните в Осм. империя имало и доста удари под кръста.