Средновековни църкви

[КГ125]

Лошо.... Да пишем там, дето отговарят за това?

[Thorn]

пишете

[Galahad]

Министъра на културата има други занимания

http://www.bnews.bg/article-19282

[Thorn]

На Средновековните църкви в България добавена Свети Атанасий в Бобошево

[Galahad]

и като стана дума за апсидата - да покажа и вградения в нея олтар

Олтара е тази част от храма, която се намира между иконостаса и източната стена - отговаря на "святая святих" в йерусалимския храм. Това, което прилича на маса е светия престол. По принцип е покрит, но в тази черква най-вероятно ползват антимнис, ако изобщо се служи там.

[Thorn]

Така като я гледаш, дали се служи?

Освен това олтар се употребява и за самата маса.

[Thorn]

Добавих Свети Петър и Павел във Велико Търново. Специални благодарности за Галахад.

[Thorn]

Добавих и доста нови снимки от 2011 на същата църква.

[Galahad]

Биваше ли баш за 3 март да се убива мита за изгорената патриаршеска библиотека?

Легендата, че в църквата е била зазидана старобългарска библиотека, която митрополит Иларион Критски изгорил е меко казано съмнителна и най-вероятно е просто измислена.

И наистина, ясно личи, този параклис - скевофилакс е добавен късно и не е част от средновековната сграда

Вижда се обаче, че избитата врата за олтара минава през стенописите, което ще рече, че тя също е правена след живописния слой. Тъй че е възможно в помещението да е имало някакви книги или документи, които да са били изгорени. Втори е въпросът обаче дали са били от времето на ВБЦ. Е, от днешна гледна точка може да са интересни, както може и днешната сметка за телефон да е много интересен документ след 1 000г., просто защото малко от сметките ще оцелеят до тогава. Но при положение, че синодика има по-късен препис показва, че и да е прибирано нещо, то ще е ставало след 17-18в.

[Thorn]

Този стенописен слой е от 16 век. Значи помещението е по-късно.

[Galahad]

Точно това обяснявам - че е възможно да са прибрани документи от по0късно време, а не от края на ВБЦ. Бориловия синодик има два преписа - 14-15в. и от началото на 16в. Ако е бил зазидан през 14в. няма как да е бил преписан през 16в. А пък по-стария препис си е редакция от 14-15в.

[Thorn]

Качих свети Георги край село Трудовец

[RIZAR]

Здравей , Торн .

Ако позволиш няколко корекции , бележки и пък въпроси в дискурса.

1. Църквата "Света София" в Сливен, която си причислил към разрушените , всъщност си е много читава . Разбира се тотално е преустройвана през Възраждането , но си е там. Наскоро излезе цяла монография за нея от българския романтичен филолог и изкуствовед Г. Тодоров. В тази църква служи една медийна звезда - о. Силвестър , който от време на време яхва Росинант и тръгва да громи я аборти, я баба Ванга , я секти и т.н.

Няма да споря дали е от X-XIв. както твърди Г. Тодоров. , но такива църкви през XIв. не са се строили. Мисля ,че е доста по-ранна - от V-VI в.( от времето на Юстиниан) , но разбира се през XI в. е основно преустройвана и реставрирана.

2. Чувал ли си за християнския комплекс край Воден ?

http://alexooo.blog....ambolsko.372259

Страшно интересен е и няма аналог на Балканите. Официалните археологически изследвания са публикувани в няколко сборници ,един от които е "Североизточна Тракия и Византия през IV-XIVв. " са направени от Н. Танчева- Василева

Над него е издигната църква от по-късно време.

Според Танчева - Василева , това е раннохристиянски комплекс от IV- Vв. , а според издателите на обяснителната табела -

По цялото поле бяха останали основите на голям манастирски комплекс от 11-14 век. Смята се, че тук е бил погребан Григорий Синаит /1260-1346г./. Един от най-прославените православни духовници и писатели. Светец. Основател на манастирските комплекси в Парорията. Ревностен привърженик на исихазма. Негови ученици и последователи са: Теодосий Търновски, последният истински Български патриарх Евтимий Търновски, първият Всерусийски патриарх, българинът Киприян. Бил е под закрилата на българския цар Иван-Александър /1331-1371 г./.

На мястото на манастирския комплекс има пещера, където е възникнала най-старата скална църква тук. След това върху нея е била изградена друга църква, а след години / около 11 век/ над нея е била изградена голяма трикорабна базилика с размери 21х17 метра, с много колони, чийто однови могат да се видят. Така че се е получило църква в църквата. Целият комплекс е ограден от стени, в които се намирали килиите на монасите. Разкрита е и магерницата на манастира.

За първи път в съвременната ни история е описан от братя Шкорпил. В момента разкопки не се извършват. Такива са правени от 1979 до 1993 г.

М. Ваклинова смята ,че тук е имало мартириум-баптистериум на незивестен мъченик и ,че Воденското светилище "следвас да се търси сред някои от несигурно идентифицираните или въобще нелокализирани имена на християнски центрове и култови места".

Както виждаш голям разнобой. Естествено е да заложим на маститите археоложки , но какво правим с манастирския комплекс??? Всъщност може и да се примирят двете течения, като се отбележи ,че след ранното Средновековие е построен манастир през XI-XIIв. , върху старото светилище.

Това обаче изключва възможността комплекса да е създаден от св. Григорий Синаит , който както знаем , заселвайки се в Парория е избрал пустинно място.

Всъщност аз знаех доста малко за това място, докато не се запознах с един реставратор от Ямбол , който смята,че това е манастира на Св. Григорий. Той ми обясни , че участвал най-дейно в разкопките проведени от 79-до 93г. . Според него, най-важния факт е ,че св. Григорий имал тайна килия , упомената и в житието на светеца, в която е извършвал своя исихастки подвиг . Тази килия той е локализирал in situ в комплекса.

На всички здраво ни се е развило патриотарството , но не е лошо да се прегледа и тази хипотеза.

Питах го разбира ли от строежи и той утвърдително ми каза ,че нямало никакви ранно-християнски сгради. Човека си дърпа за Тополовградска Парория , но твърди, че част от археолозите са направили неправилни интерпретации . Май хич не го е еня, че това не е Странда , ни Сакар ,а Манастирските възвишения. Заслужава си обаче да се видят опциите по въпроса.

3. За Ръждавица - знаеш ли ,че в прекрасния планински пролом от Земен към Ръждавица е имало и един манастир, някъде около мястото на един от много живописните водопади в планината ??? Някои хора вземали камъни от развалините му за да си построят къщи. Не знам откъде си минал с колата , но доколкото помня , между Земен и Ръждавица има само стар черен път , а с кола се заобикаля цялата Конявска планина.

Въобще , искам да те питам , само със оцелелите църкви ли се занимаваш или изследваш и места с техните развалини , щото то в България , повечето е в развалини, на някои и камък върху камък не е останал/ ???

[Thorn]

За църквата в Сливен - знаеш ли колко възрожденски църкви са резултат от "коренно преустройство" на средновековни такива? Аз не знам, но са безброй. И след такова коренно преустройство, от средновековната част нищо не остава. В резултат в момента например в Пловдив няма нито една средновековна църква. А мен ме интересуват точно средновековните /дал съм си горна граница 1700 г./. Така, че - сложил съм картинка именно на средновековната църква, а новата сграда не ме вълнува.

Колкото до това дали е от 10-11 век или юстинианова - все пак си мисля, че за юстинианово време са характерни базилики, а централно куполните сгради са от след 10 век.

Колкото до развалините - неколкократно бях казал, че ме интересуват запазените сгради и най-вече стенописите. Два реда камъни в тревата не са ми интересни, а развалини - само ако са много внушителни, като червената църква или еленската базилика.

За манастир около Ръждавица нищо не ми е известно, но в района е имало поне още една църква. Няма и път между селото и Земен, така, че най нормално си дойдох от Кюстендил.

[RIZAR]

За църквата в Сливен - знаеш ли колко възрожденски църкви са резултат от "коренно преустройство" на средновековни такива? Аз не знам, но са безброй. И след такова коренно преустройство, от средновековната част нищо не остава. В резултат в момента например в Пловдив няма нито една средновековна църква. А мен ме интересуват точно средновековните /дал съм си горна граница 1700 г./. Така, че - сложил съм картинка именно на средновековната църква, а новата сграда не ме вълнува.

Колкото до това дали е от 10-11 век или юстинианова - все пак си мисля, че за юстинианово време са характерни базилики, а централно куполните сгради са от след 10 век.

Колкото до развалините - неколкократно бях казал, че ме интересуват запазените сгради и най-вече стенописите. Два реда камъни в тревата не са ми интересни, а развалини - само ако са много внушителни, като червената църква или еленската базилика.

За манастир около Ръждавица нищо не ми е известно, но в района е имало поне още една църква. Няма и път между селото и Земен, така, че най нормално си дойдох от Кюстендил.

Да разбрах . То, въобще трудовете за възрожденско изкуство и църковна архитектура са малко на брой.

За "Св. София" в Сливен . Съществуването на ранни образци на кръстокуполни храмове обезценяват теориите на О. Вулф или Стриговски. И двамата са носители на Дарвиновото учение в църковното изкуство. Сиреч еволюционната им теория е архаична и неверна.

Мнацаканян например ,дори смята ,че прототипът на куполообразните църкви е изгубен към 600 г. Човека си дърпа за Армения , като смята ,че през V в. имненно там се намират първите храмове. Е, в Сирия и въобще на Изток има и по-ранни.

Отделен е въпросът, дали на мястото на с. Ново село е същестувало ранновизантийско селище през V-VIв., което засега не може да се установи, защото Цоида е бил малко по на север , близко до планината. Не е невъзможно да е същестува и църква извън града, което по това време е обичайно, но пък името на църквата "Св. София" не е много подходящо.

Да естествено , че няма път подходящ за съвременна кола, но между Земен и Ръждавица има каменна кариера, така ,че си има много пътища.

[Galahad]

Средновековната черква "Успение Богородично" в Каламбака от Х-ХІв. Средновековното име на селището е Стаги и е споменато в Третата грамота на Василий ІІ като център на една от епископиите на българската Охридска архиепископия. В тази черква, както и в Охрид има мраморен амвон (за съжаление нямаше възможност да бъде заснет и показан във филмчето).

[Thorn]

Качих първа част на свети Димитър край Бобошево.

[КГ125]

Пак си вършал през почивните дни!

Църквата е впечатляваща, наистина, особено с това, че е толкова ранна! Още повече "Страшния съд" - това да се навива небето на руло като черга.... този човек е имал визия за мащабните неща, ей Богу!

Странно - ангелите навиват небето, което има вид на карта; постъпват като хора, които навиват именно карта, а не, да речем ,черга, както би било близко до ума с оглед на тогавашния бит. Октоподите също - то ясно, че няма да са виждани, но това, че са там..

Защо си мисля, че иконописеца е доста образован..?

Редактирано Април 23, 2011 от КГ125

[Thorn]

Ами не, това си е традицията за изобразяване на апокалипсиса. Там си пише, че небето се навива като свитък.

Ето от бельовата църква:

Сещам се за такава сцена и в Драгалевския манастир, но нямам снимки от там, а със сигурност има и на други места.

[КГ125]

Тук обаче прилича повече на постелка или килим, дебело е, а горе на карта. Силна алегория, обаче..

[Thorn]

Качих и втората част на свети Димитър край Бобошево

[Galahad]

Венеция, "Сан Марко"

Текста обаче по-натам. Като кача снимките за останалите обекти. Сиреч - няма да стане скоро.

[Galahad]

Пиза, Италия, катедралата "Успение Богородично"

[Galahad]

„Архибазилика на светия Спасител и на светите Йоан Кръстител и Евангелист в Латеран”

или както е написано на надписа над входа:

„Sacrosancta Lateranensis ecclesia omnium urbis et orbis ecclesiarum mater et caput” – „Светейшата Латеранска черква, на всички черкви в града и света майка и глава”

Латеранската базилика е главната катедрала на римокатолическата църква и първенствуващата измежду четирите главни папски църкви (освен нея са базиликата "Св. Петър", "Санта Мария Маджоре" и "Свети Петър извън стените".

Папската архибазилика - външен изглед

Папската архибазилика - интериор

От многото реконструкции обаче не е останало почти нищо от средновековния храм.

[Galahad]

Рим, Латеранския баптистерий - построяването на баптистерия се отнася към 440г. Вътрешната украса естествено е от по-ново време.