Средновековни църкви

[Galahad]

И нещо от времето близко до формалната граница между Античност и Средновековие, когато българите все още само са рушели на Балканите)

Малката базилика в Пловдив

http://historicalcities.narod.ru/plovdiv/small_basilica/plovdiv_ancient_small_basilica.htm

Но е добре да го има и стартовия период, защото доста се спори кой какво донесъл и кой какво заел от други. Както може да се проследи в темата в Западна Европа романския стил си остава доста популярен. Но по българските земи положението не е такова и много от сградите от римската епоха са се оказали в руини. Което пък е показател, че за това какво е оцеляло има значение не само какво е направено, но и какво не е съборено. За съжаление нямам подовата мозайка, която всъщност е основната забележителност на това, което е останало от Малката базилика.

[Last roman]

Ми не е никак лоша мозайката, само дето не дават да се снима много много:

http://oldplovdiv.com/gallery/16

[hristo_serafimov]

Не само не дават да се снима много-много, ами не дават и да се влиза вътре. Преди 2-3 месеца аз и група приятели се бяхме наканили да разгледаме базиликата, но както ни каза пазача през заключената ограда, тя била отворена само месец след откриването и след това я затворили за посещения.

Хвала за такива туристически атракции!

[Last roman]

кофтеж, значи.

[Galahad]

В разгара на Великденските празници малко църковна тематика - екстериора на храма на островния манастир "Света Анастасия"

Малко поизостанаха нещата и аха-аха дойде следващото лято, а нещата са още до екстериора. Но се надявам докато пуснат пак корабчетата да са готови всички албуми. Защото интериора е по-интересен, тъй като храмът беше затворен в продължение на много години и на острова можеше да се види единствено показаното до сега.

[Galahad]

Христос Воскресе!

Западна стена - фреската "Възкресение"

http://historicalcities.narod.ru/burgas/anastasia/fresco/anastasia_fresco.htm

Продължавам с остров "Света Анастасия" и тъй като празнуваме Светото Възкресение, то избързвам малко напред в поредността и минавам направо към фреските в наоса. Повечето са зле запазени, но тези на западната стена, на които са изобразени сцените свързани с днушния празник са в относително добро състояние. Е, както ще забележете те не през цялото време са били там, а са били снети и сега се виждат панелите на които са закрепени монтирани към стената.

[Thorn]

Дай някакви снимки с по-нормални размери. Моля.

[Galahad]

Ами те са доста тежички, но обикновено от всеки албум по една слагам тук:

http://4coolpics.com/gallery_photo/52/725758.html

[Galahad]

Тъй, продължаваме със "Света Анастасия"

Наосът - тук вече може да се види кое къде е. Малко в обратен ред, ама заради празника избързах със стенописите, защото най-добре съхранената част е посветена на събитията около Великден.

http://historicalcities.narod.ru/burgas/anastasia/naos/sveta_anastasia_naos.htm

И още нещо от епохата, но Залцбург - капуцинската черква

Та дори и там съжителстват няколко епохи. Черквата е осветена през 1602г. Картините по стените (вижда се една от тях) пък са от времето на патронната икона на св. Анастасия, а параклисът на св. Богородица от Лурд е от 1880г. (което обаче не му е попречило да е най-старият в Залцбург посветен на това чудо). За съжаление съм пропуснал да снимам най-важното - вътрешната врата на храма, защото те са взети от старата романска катедрала и са от 1450г. Но понякога най-важното е там, където човек най-малко го очаква.

[Galahad]

И предпоследния фотоалбум за остров "Света Анастасия" представящ параклисът. На практика той е и последния показващ стенописи. Остава само още един за преддверието. За него обаче ще си помисля малко какво точно да сложа, защото е натъпкано с експонати домъкнати откъде ли не и разбира се с копие на Божовата мощехранителница.

http://historicalcities.narod.ru/burgas/anastasia/chapel/burgas_st_anastasia_chapel.htm

И още едно малко дъпълнение от Копуцинерберг - храмът "Свети Йоан на Имберг". Имберг всъщност е старото име на Капуцинерберг, преди там да се настанят капуцините. Те са използвали тази черква докато построят тяхната. Те е спомената през 1319г., но по време на една ужасна буря през 1663г. тя пострадала заедно с катедралата и "Свети Андрей". Била е възстановена, но в бароков стил.

http://ald-bg.narod.ru/avstria_photo/salzburg/kapuzinerberg/johannes_imberg/st_johannes_am_imberg.htm

[Galahad]

И последния фотоалбум за остров "Света Анастасия", показващ преддверието.

Понастоящем в преддверието има експозиция (част от нея се вижда и на снимката встрани от колоните), в която са показани икони, църковна утвар, фрагменти от украса. Някои са довлечени от вече несъществуващия манастир "Свети Йоан Продром", сред които разбира се е и копие от мощехранителницата. За съжаление на доста от експонатите липсва табелка, а и където има обикновено не е посочено откъде е взето.

[Galahad]

Във връзка с вече отминалия Гергьовден ето един фотоалбум представя руините на намиращия се на площад "Свети Георги" в крепостта на Буда параклис "Свети Сигизмунд". Сградата е имала превратна съдба - изградена като параклис, тя била превърната от турците в джамия, след това отново станала християнски храм, после била разрушена във връзка с новото строителство в района, но след като сградите били унищожени през Втората световна война на оформилия се площад били проведени разкопки и останките от параклиса отново могат да бъдат разгледани.

http://ald-bg.narod.ru/hungari_photo/budapest/szent_zsigmond/budapest_chapel_saint_sigismund.htm

[Galahad]

На 6 август беше празника Преображение, тъй че двата обекта са свързани с него.

Едното е параклисът на Хрельовата кула, който е бил посветен на този празник.

Стенописите са от 14в. Той не е бил зографисван след пожара, тъй че е останало това, което си е било и в началото.

Другото е от края на Средновековието, даже по-скоро отива в новото време - 1695г. Това е параклисът на Синайския манастир в Румъния. Счита се, че той е построен още с първоначалното изграждане на манастира и е оцелял при развилите се военни действия за разлика от някои други манастирски сгради, вкл. и стария католикон. По-натам ще пусна и стария католикон. Новият по-скоро е интересн с това, че е вариант за размисъл дали дворцовата черква в Търново не е изглеждала по подобен начин.

Долавя се разлика в стенописите. Това е замазана (и вече разкрита и експонирана) фреска на външната фасада

а това е от преддверието

а това певницата

Предполагам ще ви направи впечатление, че това си е доста дълъг параклис. Може да е по-дълъг от стария католикон, а от новия макар да е по-късичък, все пак и в сравнение с него дължината прави впечатление. Заедно с гробницата на Йонеску достига до средата на стария двор. По принцип манастирските параклиси са малки и са предназначени за служби с участието само на монасите. Малкия обем е би с цел по-лесно отопляване в студените дни на годината. Но в случая си е сравнително голям параклис.

[Galahad]

Днес е празникът Успение на Пресвата Богородица. На всички именници честито. Празникът е и чудесен повод да бъде представен старият католикон на Синайския манастир "Успение на Пресвета Богородица".

Той е от краят на ХVІІв., но стенописите са от края на ХVІІІв., тъй като манастирът е пострадал тежко от войните, които Османската империя е водила с Русия и Австрия.

http://ald-bg.narod.ru/photo_romania/sinaia/old_church/sinaia_biserica_veche.htm

На заден план е новият католикон, който обаче е твърде късен за тази тема.

Стилът е Бранковяну, който подобно на развилия се по това време в Османската империя стил "лале" съчетава барокови и местни елементи.

Редактирано Август 15, 2015 от Galahad

[Galahad]

Днешните обекти са свързани с вече отминалия Кръстовден и предстоящия на 19 септември празник на св. София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов.

Букурещ, Катедрален храм „Св. св. Константин и Елена” - той е построен в средата на ХVІІв. тъй че е по-скоро от краят на Средновековието. В архитектурно отношение сградата е близка до архитектурата на ВБЦ. В нея се пазят мощите на българския светец св. Димитър Бесарабовски, които са били пренесени там през 1774г. Постройката е преустройвана няколко пъти, като последните са проследени и с архивни снимки. Добре е да се обърне внимание и на надписите на колоната източно от храма - те са на кирилица.

Вторият обект е доста дискусионен от гледна точка на създаване и преустройство. Това е храмът "Света София" в сливенския квартал "Ново село". За нея са планирани два фотоалбума, които да покажат интериора и екстериора. Сред снимките е обърнато внимание и на някои детайли, които до провеждането на едно цялостно проучване на пространството около храмът, а и на самият него ще са източник на дискусиите за датировката на сградата. Засега колкото повече артефакти излизат, толкова повече стават въпросите, вместо отговорите.

и рисунка на Дезарно на старата сграда преди голямото преустройство

[Galahad]

Вчера беше Архангеловден, тъй че новото попълнение и свързано с празника. Вече пуснах общия фотоалбум за манастира "Свети Наум" край Охридското езеро. Макар да е популярен под името "Свети Наум", тъй като светецът е бил погребан там главният храм е кръстен "Свети Архангел Михаил" в чест на небесния покровител на първия ктитор - княз Борис-Михаил.

Вторият фотоалбум е посветен на външния вид на храма. Третият, който още не е  готов ще представя интериора, а четвъртият ще е за новият параклис с аязмо "Света Петка Римлянка" (не я бъркайте с другите две).

 

 

И още един обект от Букурещ, познат и не особено познат. Казвам познат, защото се намира в центърът на Букурещ на оживен булевард, тъй че тази, които са ходили в румънската столица най-вероятно са го виждали. По-малко известно е, че някога това е бил манастирът на францисканците от провинция България. Днес само един строителен надпис от 1666г. напомня за българското присъствие там и разбира се популярното име на обекта "Баратя", т.е. братя, както често биват наричани монасите. Сградите на манастира са претърпели много промени през вековете - пострадали са от Големия пожар в Букурещ и не по-малко от комунистическия режим, когато са били конфискувани и част от тях са били разрушени.

Манастирът на братята францисканци от провинция България "Света Богородица Благодатна"

[Galahad]

Две черкви, които са от почти едно и също време, но първата е късна готика, а втората ранен ренесанс

Черната черква в Брашов - счита се за най-голямата готическа сграда в пространството между Виена и Цариград, т.е. на Балканите в широк смисъл.

"Света Богородица Чудотворна" във Венеция

 

[Galahad]

Утре е Андреев ден, тъй че обекта е храмът "Свети Андрей" в Залцбург

Един пример за лоша реконструктурска намеса. Сградата два пъти е пострадала изключително тежко - веднъж от пожар и втори път от бомба.

Но в този случай бих казал, че е пострадала и от реконструктора не по малко тежко. След пожара е била възстановена на практика не само на ново, но и на друго място в града. Била е в неоготически стил, от който е останало твърде малко след намесата на реставратора. А преди да бъде разрушена от бомбата, т.е. през 1900г. е изглеждала така:

 

Баптистерия в Бяла (нос "Св. Атанас")

[Galahad]

И продължавам с християнския комплекс на нос "Свети Атанас" с първия албум за базиликата на местния хорепископ показващ как е изглеждал според управата на местния музей. Реставрацията на комплексът е изключително сполучлива, тъй като няма фантастични надграждания на самите руини, а са използвани носещите елементи на защитната покривна конструкция за да бъде представена визията за това как е изглеждала сградата, а пред входа на архитектурно-историческият комплекс има и макет на проучената част от селището. Олтарната част е оформена естествено с копия, а самите оригинали на намерените декоративни фрагменти са експонирани в музея за да не се повредят от атмосферните условия. Другите три албума ще са за руините на базиликата, останките от фрески и фрагментите от декорацията.

Реконструкции и макети на базиликата

И от ранносредновековна архитектура скок към готиката с албума за интериора на базиликата "Свети Стефан" във Виена, което си е и нещо като поздрав на патерица за именниците. Разбира се не всичко в интериора е готика, защото и виенската катедрала е понесла ред щети през годините на съществуването си. Всъщност някои от ценните готически обекти са били донесени от други места, като напр. прочутия Виенер-Нойщадски олтар и чудотворната икона на св. Богородица Пьочка.

 

 

 

[Galahad]

На 17 януари е Антоновден, а на 18 - Атанасовден. Тъй че за двата празника по един обект.

Дворцовият храм "Свето Благовещение и Свети Антоний" в Куртя Вече, Букурещ. Сградата се счита за най-старата черква в Букурещ. Още при създаването на владетелска резиденция от Мирчо Стари през ХІVв. там е била направена дървена черква, а тази е от ХVІв. 

Вторият обект е базиликата на хорепископа на нос "Свети Атанас" край Бяла, която е с 10 века по-стара от тази в Букурещ.

Мраморните елементи са копия. В следващите два фотоалбума ще бъдат показани оригиналите, които са експонирани в музея и няколко фрагмента от стенописите.

 

 

[Galahad]

Отново нещо, което е по-скоро късна античност. Но е добре да го има, защото е една от най-големите черкви на територията на днешна България, за които обаче подобно на дворцовата църква в Преслав доскоро не се знаеше нищо.

Голямата базилика в Пловдив

Въпросът обаче за средновековната катедрала на Пловдив си остава все още открит. Същото е положението и със "Света Богородица" във Видин.

[Galahad]

Честит Гергьовден!

Патриаршеският параклис в Букурещ "Свети Георги и св. Даниил"

От средата на ХVІІв., но изглежда, че в началото на ХVІІІв. е бил основно преустроен, тъй че най-вероятно от тогава е този му вид. После разбира се е бил доста ремонтиран и стенописван.

 

[Galahad]

Туида (Сливен) - Баптистерия на крепостта. Той е част от религиозен комплекс, към който има и трикорабна базилика. Вероятно поне през ранната античност не е била епископията на Туида, защото извън крепостта има по-голяма.

Другото е храмът "Свети Захарий" във Венеция. Създаден е през 9в. за да се съхраняват в него мощите на бащата на св. Йоан Кръстител. По-късно е преустройван няколко пъти. В крайна сметка по план е готическа сграда, а по декорация - Ранен Ренесанс.

Тематичната насоченост разбира се свързана с вече отминалия празник Еньовден.

 

[Thorn]

Третата част на материала за църквата в Добърско. Основно по въпроса защо тя не е от 1122 г. както заблуждават наивните туристи.

 

[Galahad]

    
Флоренция, Ораторията „Добрите мъже от Свети Мартин” / Florence, Oratorio dei Buonomini di San Martino

Нещо малко по-различно. Става дума за благотворително дружество създадено през 15в., което съществува и до днес. За съжаление не можах да снимам фреските вътре, но те може да се видят и в нета.