Достоверен ли е историческия паметник "Именник на българските ханове"

[RIZAR]

Луидпранд пише, че българите дошли в Константинопол през 968г. , които били остригани ''по унгарски обичай" , т.е. още продължавала практиката при стригането на косата на мъжете да се оставя опашка на върха на главата.

Луидпранд беше комай немец (лангобард). Виждал е унгарци. Но ''унгарски'' ли е само обичаят да стрижат мъжете в стил ''чумбас'' или ''перчан'' ???

Или пък е запазен ''тюркски'' обиччай ???

И от коя древност датира той ???

Ето някои насоки -

Рисунка на борци от о-в Тера с чубмаси и перчеми Типичен пример за "прабългарска" прическа - обръсната глава, перчем и плитки

Тази прическа е една отличителна черта на негръцкото (предгръцкото) население на Балканите. Ние сме носели перчеми до преди 100 години по селата. От криворазбрана цивилизация, даскалите /"европейски" възпитаници/ са карали българските деца да си остригват перчемите.

При руснаците също има запазена дума - ''чуб''

[КГ125]

Ами че това на снимката са просто някакви плитки, какво общо имат с другите българо-унгарски или каквито там са прически?

И изобщо знаем ли какво значи "управляваха с остригани глави"?

[Frujin Assen]

Според мен "остригани глави" е много по важно нещо отколкото прическата, за да е споменато в толкова лаконичен извор. Чел съм че за варварите от след римско време един от символите на властта е лъвската грива, която представлява дългата коса. Може би остригани глави означава в подчинение (под властта на тюрките), а сега вече са независими (това е от времето на Кубрат, но извора е лакониничен и това не се уточнява в 10 изречения).

[Armand O'BOLG]

Според мен "остригани глави" е много по важно нещо отколкото прическата, за да е споменато в толкова лаконичен извор. Чел съм че за варварите от след римско време един от символите на властта е лъвската грива, която представлява дългата коса. Може би остригани глави означава в подчинение (под властта на тюрките), а сега вече са независими (това е от времето на Кубрат, но извора е лакониничен и това не се уточнява в 10 изречения).

Ако приемате едно малко по-различно мнение, чийто автор бе преподавателят в СУ Цанко Младенов (бивш преподавател в Благоевград, репресиран заради пристрастия към структурализъм), но бе доразвито и обогатено от студентите! В оригинала няма "остригани", а "остриженами главами". При положение, че това е фраза от руската редакция на старбългарския оригинал, който несъмнено е превод от оригинален прабългарски текст (писмен, устен или комбинация), то можем да предположим, че става дума за грешен прочит и/или тълкуване на някакъв израз за някакви "три жени". Може да ви се стори смешно, но преподавателят ни припомни някаква стара българска игрословица и поговорка "Три мъже с три жени, колко души са били?" Така логично и естествено достигнахме до хипотезата, че в оригинала е ставало дума за това, че когато са пребивавали от другата страна на р. Дунав българските владетели имали и управлявали с трите си съпруги. Вероятно, когато преминали на юг вече имали само по една съпруга и това е причината, поради която се е появил тази текст. Луитпранд е писал векове след времето, когато бил създаден паметникът, така че вероятно не бива да смесваме нещата. През тези векове в състава на българската държава влизат и авари, и печенеги, и кумани..., за които вече е по-сигурно, че са носели подобни прически! Може би най-важното, което пропуснах да спомена е, че лексемата остригани от глаголя стрижа липсва в старобългарски и се появява чак в среднобългарски! Обърнете внимание и на падежния суфикс, който изисква следходното съществително име да е всичко друго но не и "глави", макар че вероятно точно тук се е проявила намесата на руския (староруския) редактор, който е чел текст без интервали, пробели между отделните думи . Като цяло граматичната конструкция на изречението е неправилна, дори и да приемем, че става дума за лаконичен израз със съкращения. Първата дума в "Остриженами главами" би трабвало да е остриженИми. Моето мнение е, че поне не бива да пренебрегваме подобни алтернативни тълкувания!

[Galahad]

Какво точно е означавало "остригани глави" може само да гадаем. Със сигурност не става дума за преход от полигамия към моногамия, защото и за времето на Крум и за времето на Борис І имаме сведения, че освен съпруга владетелят е имал поне и наложници.

Що се отнася до браснатите глави - е, имаме си и изображение в Менелогия на Василий ІІ. Струва ми се, че няма сериозно основание да се съмняваме в стригането на глави.

[Иванко Тертер]

Тази прическа е една отличителна черта на негръцкото (предгръцкото) население на Балканите. Ние сме носели перчеми до преди 100 години по селата. От криворазбрана цивилизация, даскалите /"европейски" възпитаници/ са карали българските деца да си остригват перчемите.

"Дядо Драган – бащата на съпругата на дядо Васил, имал много дълга коса и я махнал заедно с другите девненски мъже чак след Освобождението. Имало и един дядо Петър, който бил с най-дългата коса, но като дошли през 1878 г. казаците, му я отрязяли и той направо ревал за косата си.

Облеклото на девненските мъже, около 70-те години на XIX век, се състояло от риза, елек, антерия, аба, потури или гащи. На краката си слагали калци. Носели плитки от дългите си коси. Отгоре ги захлупвали с малки такета – сербезлийки, а върху тях завивали шалове увити като саръците на турците. Носели и калпаци. През зимата се обличали с ямурлуци."

http://209.85.135.132/search?q=cache:bGtdz...lient=firefox-a

МИНАЛОТО НА СЕЛО ДЕВНЯ, ПРОВАДИЙСКО

(ПРОУЧВАНЕ НА ЕТНОЛОГА ВАСИЛ МАРИНОВ ПРЕЗ 1955 год.)

инж. Драгия Драгиев

[Tyroglyphos]

Според мен "остригани глави" е много по важно нещо отколкото прическата, за да е споменато в толкова лаконичен извор. Чел съм че за варварите от след римско време един от символите на властта е лъвската грива, която представлява дългата коса. Може би остригани глави означава в подчинение (под властта на тюрките), а сега вече са независими (това е от времето на Кубрат, но извора е лакониничен и това не се уточнява в 10 изречения).

Сравни и това място от Закон судний:

"Влазѧи въ олтарь въ день ли въ нощь и iетеро отъ свѧтыхъ съсоудъ ли пъртъ, ли всѧкоia вещи возметь, да продаетсѧ; а еже внѣ оуду олтарѧ отъ църкве възметь что, да тепетьсѧ и острижетьсѧ по земли посълаiетьсѧ, iако нечьстивъ".

[Иванко Тертер]

Сравни и това място от Закон судний:

"Влазѧи въ олтарь въ день ли въ нощь и iетеро отъ свѧтыхъ съсоудъ ли пъртъ, ли всѧкоia вещи возметь, да продаетсѧ; а еже внѣ оуду олтарѧ отъ църкве възметь что, да тепетьсѧ и острижетьсѧ по земли посълаiетьсѧ, iако нечьстивъ".

Ами, да. В общи линии "остригания" се възприемал за долно ниво човек, "нечестив". Наистина е стара традиция при българите. Даже тази традиция е възпроизведена /от обичайно право/ в писаното законодателство - показания "Закон судни людям".

[Хърс Златния]

Обърнете внимание и на падежния суфикс, който изисква следходното съществително име да е всичко друго но не и "глави", макар че вероятно точно тук се е проявила намесата на руския (староруския) редактор, който е чел текст без интервали, пробели между отделните думи . Като цяло граматичната конструкция на изречението е неправилна, дори и да приемем, че става дума за лаконичен израз със съкращения. Първата дума в "Остриженами главами" би трабвало да е остриженИми. Моето мнение е, че поне не бива да пренебрегваме подобни алтернативни тълкувания!

??????

Ако трябва да се вталяваме за граматиката на съвременния руски език формата би трябвало да бъде не "остирженИми", а "острижен-ы-ми".

В конкретния текст, писан на ненормативен средноруски, обаче, дали формата е "остриженАми", "остриженИми" или "острижен -ы- ми" НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.

В Именика се споменава ясно, че българските владетели са подстригвали своите коси. Това е. Нищо повече.

Дали са имали плитка, дали са били остригани нула номер или са имали някаква косица, ние нямаме никаква представа!

Очевидно, обаче, по времето, когато е писан Именника модата на остриганите глави вече е била отминала (поне при владетелите на България), затова и летописеца е счел за нужно да спомене тази удивителна (според него) особеност.

Още една малка подробност. Не съм запознат с идеята на г-н Цанко Младенов, но си мисля, че преди човек да коментира падежни суфикси, трябва да е чувал нещо за падежи изобщо!!!

В конкретния случай е употребен творителен падеж без предлог, който обозначава инструментализирано качество или особеност на извършващия действието.

В никакъв случай не става дума за съизвършител на действието, както би могло да бъде ако имахме предлог.

Ако наистина е имало или има такива преподаватели в СУ, много жалко за СУ.

[Frujin Assen]

В извор пишещ буквално по 3 думи за владетелите на България автора решава да се занимае с прическите на българите. Интересно що не е споменал революционната промяна когато наложниците на кана започнали да правят маникюра си червен, а не розов както било по рано.

Хайде малко по сериозно, щом в такъв лаконичен паметник се споменава каквото и да било то едва ли е свързано с модните тенденции по това време, по скоро носи някакъв символен смисъл отлично понятен за хората от това време (и поради това е ненужно да се уточнява), но на нас вече не ни е познат.

[КГ125]

Наистина, няма никаква логика в това лаконично изложение изведнъж да се говори за прически. Очевадно е символ.

[Хърс Златния]

В извор пишещ буквално по 3 думи за владетелите на България автора решава да се занимае с прическите на българите. Интересно що не е споменал революционната промяна когато наложниците на кана започнали да правят маникюра си червен, а не розов както било по рано.

Хайде малко по сериозно, щом в такъв лаконичен паметник се споменава каквото и да било то едва ли е свързано с модните тенденции по това време, по скоро носи някакъв символен смисъл отлично понятен за хората от това време (и поради това е ненужно да се уточнява), но на нас вече не ни е познат.

Момент. Никой тук не говори за "модни тенденции". Вероятно употребих неправилната дума. Става дума за обичай, който вероятно е бил натоварен със символично значение. Така че тук съм съгласен с теб.

Не съм съгласен обаче с тълкуванието ти, че остриганата глава винаги е била символ на подчинение. Това е толкова по-абсурдно, когато става дума за хора, за които в същото изречение се говори, че УПРАВЛЯВАТ. А не се подчиняват.

Лично на мен не ми е известно васалитет на владетел да се изразява чрез остригана глава. Тогава той изобщо няма да е владетел - нито васален, нито независим. Очевидно, че остриганата глава при прабългарите е имала някакво друго символно значение. Не бих се учудил, ако дори по времето на Аспарух това символно значение, вече е било толкова древно, че е започнало да губи своя смисъл. С което вероятността, ние да го разгадаем, става още по-малка.

Посоката, в която трябва да се търси: символното значение на подобни прически сред други древни индоевропейски народи. Известно е, че някои от островните (британски) келти са подстригвали късо косите си, оставяйки малка плитка. (Това трябваше да бъде в темата за келтите! )

Между другото, предлагам името на темата да бъде сменено с нещо от рода: Именикът и сведението за обичая "остригани глави" при древните българи.

Сегашното заглавие на темата заблуждава.

[Armand O'BOLG]

Последните ви 2 поста, Хърсе, ме изумяват с арогантното и агресивно отношение към сведенията, които давам и за които безспорно няма откъде другаде да научите. Дали ги приемате или не - това си е ваше право на мнение, но за разлика от моя преподавател и неговия авторитет, вие със сигурност сте световно неизвестен. Да, прав сте за "ы", което изписах като "И", но за всичко останало грешите, както и за обобщенията за СУ, защото по онова време това беше единственото висше учебно заведение, чиито дипломи се признаваха по цял свят! Не се тревожи относно моите знания за падежите! Радвам се, че поне ти е ясно за какво иде реч, защото други и от това не отбират много-много! Относно липсващия предлог, отвори си зъркелите - при положение, че става дума за "три женами", там има едно предходно "С" и в СУ не се занимавахме с гадателство! Ти вероятно си завършил в Харвард, Оксфорд или Йейл, та си позволяваш подобни обобщения за СУ!? Не че съм някакъв горещ защитник на СУ, защото например в момента съм в НБУ, но просто не е коректно! Аз лично нямам мнение по повод различното тълкуване на пасажа, но всички изследователи на "Именника" са единодушни в извода, че става дума за автентичен в основата си паметник, особено що се касае до включените "прабългарски" термини и понятия!

[Tyroglyphos]

И аз мисля, че "остриженами главами" си е съвсем нормално; то е същото като "не оумъвенами рѫками" (с неумити ръце) в евангелието.

[Galahad]

А я вижте как Лъв Дякон (9:11) описва Светослав по време на срещата му с Цимисхий:

Показался и Сфендослав, приплывший по реке на скифской ладье; он сидел на веслах и греб вместе с его приближенными, ничем не отличаясь от них [57]. Вот какова была его наружность: умеренного роста, не слишком высокого и не очень низкого, с мохнатыми, бровями и светло-синими глазами, курносый, безбородый, с густыми, чрезмерно длинными волосами над верхней губой. Голова у него была совершенно голая, но с одной стороны ее свисал клок волос [58]- признак знатности рода; крепкий затылок, широкая грудь и все другие части тела вполне соразмерные, но выглядел он угрюмым и диким. В одно ухо у него была вдета золотая серьга; она была украшена карбункулом, обрамленным двумя жемчужинами. Одеяние его было белым и отличалось от одежды, его приближенных только чистотой

[Караконджур]

Я си спомнете - българският пратеник е постриган по "маджарската мода". Става дума за чембаса, а корените на тази прическа ни отвеждат към неприятната за някои територия на Синцзян и Таримската котловина! Това си е тохарска прическа!

Смятам че Именника е владетелски списък, част от несъхранила се за гооооляяямо съжаление древна българска хроника, писана в първите векове след заселването ни на Балканите. Историческият спомен стига да Гостун (Органа?) упр.като намесник преди Кубрат, назад са легендарни личности!

[Кептън]

Здравейте!

Достоверен ли е историческия паметник "Именник на българските ханове" - в така цитираното наименование на паметника как правите връзката с българи, ханове и именник.

Кой и кога го нарече така, кога доби гражданственост?

Примерно аз знам за три преписа, намерени в Русия - от 15 и 16 век, оригинал няма, мястото (книгата) в която е намерен , няма общо с документа - тоест "вметка" , никъде в него няма ханове, кханове - а кънияз Есперерих и други, няма упоменаване на етнос "българи" .

Излиза, че от "Именника на българските ханове " е вярна само частицата "на"

Така,че според мен май по-добре е да се опитаме да го ситуираме и идентифицираме, пък тогава евентуално да се вглеждаме в прическата ...

Блатодаря!

Имам една молба - например при разчитането на Новгородския кодекс успяват да идентифицират преписвача като източен славянин, в противовес на южнославянския оригинал, от който е преписвано , поради грешките, които са допуснати при преписа.

Дали не можете, понеже явно имате познания по архаичния език , използван в документа, да се плъзнете по тази плоскост и да се видят преписваческите грешки или наличие на руска морфология и ако почистим прилепналите неща , току виж - изненада!

Поздрави!

[Galahad]

Достоверен ли е историческия паметник "Именник на българските ханове" - в така цитираното наименование на паметника как правите връзката с българи, ханове и именник.

В интерес на истината много древни текстове са ни известни с заглавие от по-ново време, което си е за нас, а не за тези в миналото. Така стои въпросът и с другия местен ценен извор с имената на царе, патриарси, владици и висши боляри от времето на ІІ царство - т. нар. Борилов синодик. То си има име, което стои в началото: СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ - всичкото с големи букви е заглавие. Под Борилов синодик обаче разбираме не всички синодици, а само този, в който има изброяването на имената. В Черниговския синодик пък има името на Ростислав Михайлович, но липсват имената на бълг. царе.

Примерно аз знам за три преписа, намерени в Русия - от 15 и 16 век, оригинал няма, мястото (книгата) в която е намерен , няма общо с документа - тоест "вметка" , никъде в него няма ханове, кханове - а кънияз Есперерих и други, няма упоменаване на етнос "българи" .

Много от древните книги са достигнали до нас само в преписи. Причината е нетрайността на материалния носител. За съжаление най-вероятно текста му е бил съкратен, тъй като съдържал годините по прабълг. календар - нещо, което от Хв. не се прилагало. Значението на Именика е нарастнало чак през ХІХ-ХХвек, когато се публикуват надписите от дун. България - години, родове.

Имам една молба - например при разчитането на Новгородския кодекс успяват да идентифицират преписвача като източен славянин, в противовес на южнославянския оригинал, от който е преписвано , поради грешките, които са допуснати при преписа.

Дали не можете, понеже явно имате познания по архаичния език , използван в документа, да се плъзнете по тази плоскост и да се видят преписваческите грешки или наличие на руска морфология и ако почистим прилепналите неща , току виж - изненада!

Най-вероятно именика е бил част от нещо друго, напр. летопис (имаме отделна тема за един кандидат) и е минал през няколко редакции. В преписите има различия в изписването и сходство в някои дефекти, което ще рече, че произхождат от един източник, но не са негови точни копия.

[Кептън]

В интерес на истината много древни текстове са ни известни с заглавие от по-ново време, което си е за нас, а не за тези в миналото. Така стои въпросът и с другия местен ценен извор с имената на царе, патриарси, владици и висши боляри от времето на ІІ царство - т. нар. Борилов синодик. То си има име, което стои в началото: СИНОДИК, КОЙТО СЕ ЧЕТЕ В ПЪРВАТА НЕДЕЛЯ ОТ ПОСТА, КАКТО Е УСТАНОВЕНО ОТ НАШИТЕ БОГОНОСНИ ОТЦИ - всичкото с големи букви е заглавие. Под Борилов синодик обаче разбираме не всички синодици, а само този, в който има изброяването на имената. В Черниговския синодик пък има името на Ростислав Михайлович, но липсват имената на бълг. царе.

Много от древните книги са достигнали до нас само в преписи. Причината е нетрайността на материалния носител. За съжаление най-вероятно текста му е бил съкратен, тъй като съдържал годините по прабълг. календар - нещо, което от Хв. не се прилагало. Значението на Именика е нарастнало чак през ХІХ-ХХвек, когато се публикуват надписите от дун. България - години, родове.

Най-вероятно именика е бил част от нещо друго, напр. летопис (имаме отделна тема за един кандидат) и е минал през няколко редакции. В преписите има различия в изписването и сходство в някои дефекти, което ще рече, че произхождат от един източник, но не са негови точни копия.

Така и не ми отговорихте къде е отбелязано българското име в документа - това ,че е използван нечий календар, нищо не значи. Все едно тези , които използват Грегорианския календар да са грегорианци например.

Поздрави!

[КГ125]

Имената на владетелите съвпадат с тези на българските. Също и географски - отсам Дунав, оттатък Дунав..

[проф. Добрев]

Здравейте!

Достоверен ли е историческия паметник "Именник на българските ханове" - в така цитираното наименование на паметника как правите връзката с българи, ханове и именник.

Кой и кога го нарече така, кога доби гражданственост?

Примерно аз знам за три преписа, намерени в Русия - от 15 и 16 век, оригинал няма, мястото (книгата) в която е намерен , няма общо с документа - тоест "вметка" , никъде в него няма ханове, кханове - а кънияз Есперерих и други, няма упоменаване на етнос "българи" .

Излиза, че от "Именника на българските ханове " е вярна само частицата "на"

Така,че според мен май по-добре е да се опитаме да го ситуираме и идентифицираме, пък тогава евентуално да се вглеждаме в прическата ...

Блатодаря!

Имам една молба - например при разчитането на Новгородския кодекс успяват да идентифицират преписвача като източен славянин, в противовес на южнославянския оригинал, от който е преписвано , поради грешките, които са допуснати при преписа.

Дали не можете, понеже явно имате познания по архаичния език, използван в документа, да се плъзнете по тази плоскост и да се видят преписваческите грешки или наличие на руска морфология и ако почистим прилепналите неща , току виж - изненада!

Поздрави!

Колко хубаво, че и вие сте се заловили да откривате колелото или топлата вода!?

Опитът ви да остроумничите на основата на "частицата на" издават единствено и само огромното ви невежество относно Именника!

Връзката, за която питате, е преди всичко и главно в прабългарските имена на календарноцикловите години и месеци, а така също и на хановете!

Не ви препоръчвам изобщо да си задавате въпроса за първия звук на последната дума титла, за да не се удавите и вие в псевдолингвистичната помия, в която отдавна вече са се гмурнали много български историци и по-добре обясними причини, пребиваването им в нея им доставя огромно удоволствие.

Научното изследване на Именника започва от края на по-миналия век и оттогава досега по Света вече е натрупана огромна литература.

Засега и все още най-доброто тук е монографията на проф. Моско Москов и по мое мнение тя скоро, а даже и изобщо никога няма бъде ревизирана и отхвърлена!

Езикът на първите руски писмени паметници е източно-южнославянски, т.е. старобългарски и неговата употреба при русите продължава до доста късно време.

По мои лични наблюдения и впечатления даже Афанасий Никитин пише на руски език с "български грешки".

Българските и руските езиковеди слависти са добре запознати и нееднократно са писали за особеностите на езика на Именника.

Затова трябва да ви разочаровам, но от тук няма да се получи никаква изненада!

И все пак, ако държите да проникнете и да разберете нещичко от Именника, понаучете малко чувашки, татарски или друг тюркски език и се занимайте с етимологиите на имената в него - необятно поле за собствено научни размишления и дейност.

[Ka40]

Засега и все още най-доброто тук е монографията на проф. Моско Москов и по мое мнение тя скоро, а даже и изобщо никога няма бъде ревизирана и отхвърлена!

Заколих кара кьопек (черно куче) и Тангра се смили та ми каза "Йок чоджум! Никога няма да бъдат оспорени интерпретациите на М. Москов!"

Връзката, за която питате, е преди всичко и главно в прабългарските имена на календарноцикловите години и месеци, а така също и на хановете!

Изключително неприятно ми е да поправям един "професор", но преди откриването на Именника въобще не се е знаело за прабългарският календар. Така че определянето му като български е станало както вече КГ каза благодарение на имената и по-точно от Аспарух насетне, и на сведението за преминаването на р. Дунав.

И все пак, ако държите да проникнете и да разберете нещичко от Именника, понаучете малко чувашки, татарски или друг тюркски език и се занимайте с етимологиите на имената в него - необятно поле за собствено научни размишления и дейност.

Знаенето на на чувашки, татарски и който и да е било жив или мъртав тюркски език без съмнение изключително много би допринесло за разбирането на странните наставки в числителните в Именика - "-ом" и "ем".

[проф. Добрев]

Знаенето на на чувашки, татарски и който и да е било жив или мъртав тюркски език без съмнение изключително много би допринесло за разбирането на странните наставки в числителните в Именика - "-ом" и "ем".

Много хубава демонстрация освен на невъзпитанието си, още и на пределното си лингвистично невежество, на гърба на стократно по-голямото невежество на Счетоводителя!

Никога няма да бъдат оспорени интерпретациите на М. Москов!

Това не са интерпретации на този или онзи, а на национално-световната наука Прабългаристика.

[Ka40]

Много хубава демонстрация освен на невъзпитанието си, още и на пределното си лингвистично невежество, на гърба на стократно по-голямото невежество на Счетоводителя!

Това не са интерпретации на този или онзи, а на национално-световната наука Прабългаристика.

E само това ли успя да измислиш?

[Кептън]

Имената на владетелите съвпадат с тези на българските. Също и географски - отсам Дунав, оттатък Дунав..

Авитохолъ житъ лѣт. ~т. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилѡмъ твирем. Ирникъ. житъ лѣт. ~ри. рѡд ему Дуло. а лѣт ему дилом тверимь. Гостунъ наместникь сьï два лѣта. рѡд ему. Ерми. а лѣт ему дохсъ. втиремь. Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженïе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еi. остриженами главами. И потѡм прiиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ~еi. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ~зi. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И сïй иного рад. Ѹморъ. ~м. днïи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм

Както се вижда - едни са легендарни , други не съответстват, не се знае този който е писал , къде се е намирал, за да се разбере еднозначно мядстото левия или десния бряг на Дунав е , не се знае етноса на записаните и пр. и пр.

Та искам да кажа,че този късен препис (три на брой) , който се тълкува, а не чете, и който е твърде неднозначен, дава основание , става основата, на която се гради нашата история - при положение ,че ГИБИ и ЛИБИ дават неимоверно количество информация, освен тях има и един куп арабски хронографи и географи

Може би се включвам , когато е преминал интереса към темата.