Политкоректността, съвременните табута, техните измерения, граници и битието на здравия разум

[КГ125]

С присъщото си нахалство,безогледно откраднах от БС следната тема, която наистина засяга основни въпроси на съвременността - не само политически, но и социално психологически, пропагандни, дори, ако щете, цивилизационни.

Вижте това:

http://e-vestnik.bg/7218

"Сякаш след приключването на Втората световна война, след краха на нацизма, политическият спектър на света се измести наляво. Това е донякъде оправдано – фашизмът и нацизмът се отъждествяват с десни идеологии (напълно несправедливо впрочем, но това е друга тема). Но рухва комунизмът и сякаш политическите настроения трябва да се преместят надясно. Нищо подобно не се случи. През 1992, 1993, 1994 година на власт в цяла Европа започват да идват леви партии и политици. Тоест, имаме ново преместване наляво, което е абсолютно необяснимо.

Надеждите от 1989 година – а те бяха много големи - не се оправдаха по никакъв начин. Промените бяха по-скоро козметични. Едни персонажи изчезнаха, но дойдоха други, произлезли от предишните комунистически величия. Властта пак беше обвързана с бившата комунистическа номенклатура, а разпадането на соц. държавите съвпадна с появата на нови утопични идеологии на Запад.

Кога се появи политическата коректност? Като международно явление това се случи в началото на 90-те години. Като движение тя съществуваше и преди. Моята първа среща с това явление беше, докато работех в Станфордския университет през 1983-84 година. Прибирах се в лабораторията си, а отсреща по стълбите слизаха две момичета. Отворих вратата и я задържах да минат, както бих направил пред всеки – мъж, жена, стар или млад. Те ме погледнаха с презрение и ми казаха: „Мъжко шовинистично прасе”. "

"Не трябвало да се казва „history” (история), защото това било „his story” (негова история). Новите езиковеди започнаха да се чудят как да нарекат жените, защото в думата „woman” (жена) се съдържа думата „man” (мъж). Измислиха някакви нови думи и ако не ги наричаш така, те обявяват за мъжка шовинистична свиня. Стигна се до абсурдното пренаписване на Библията, в която Бог е жена"

Появиха се закони за т.нар. hate speech – език на омразата. Нещо, което много ми напомня за член 70 от Наказателния кодекс на Съветския съюз, защото дефинициите са неустойчиви. Аз бях съден по този член. Езикът на омразата може да се прилага към всяка проява на признаване на расови разлики или сексуална ориентация. Вие нямате право да признаете съществуващ факт. Ако публично го обявявате, ставате виновен за извършване на престъпление.

В Англия миналата година отмениха всички обществени прояви, свързани с Коледа, защото знамето на Великобритания съдържа кръста на Св. Георги (б.а. - червен кръст на бял фон) и това щяло да обиди мюсюлманите. Напомняло им за кръстоносните походи. Любопитното е, че самите мюсюлмани изобщо не изискват тези промени. Наблизо до моята къща има магазинче, в което продава мюсюлманин. Той беше изтипосал на витрината си знамето с кръста на Св. Георги, за да демонстрира, че няма нищо общо с това кретенско искане. „Аз нямам нищо против Коледа и флага с кръста на Св. Георги”, тръбеше той, но кой да го чуе…

"Нещата стигнаха до такава цензура, че според мен в наши дни не би могъл да живее и да твори Шекспир. Повечето му произведения няма да могат да се поставят. „Венецианският търговец” е антисемитизъм. „Отело” - тук става въпрос за расизъм. „Укротяване на опърничавата” - това е сексизъм. Дори една учителка в Лондон отказа да заведе учениците си на „Ромео и Жулиета”, защото според нея това било отвратително хетеросексуално шоу."

Редактирано Септември 27, 2009 от КГ125

[eMGeto]

Ами, аз точно тези неща имам предвид, като казвам, че ги мразя. Нов вид комунизъм! По-страшен! Едни идиотски закони. Един тенденциозен фалш. Преструвки. Наричане на бялото - черно или обратно и последствия за теб, ако не си съгласен. Просто един идиотизъм, който в никой случай не е решение на нищо. Той не прави света по-добър, а обратното. Те искат да направят от теб едно безчувсвено животно - яж, спи, работи и не обръщай внимание на това, че педерасите мога по закон да се сгодяват и да осиновяват деца, че съседите са ти пакистанци (но ти си в България, а не в Пакистан), че ако отидеш в храстите да изпишаш детето си околните ще те обявят за педофил и хиляди други. Вероятно много от вас не разбират, за какво говоря, не се притеснявайте то идва, те ще ви го обяснят!

[КГ125]

"Дали не става въпрос за хора, които натрапчиво карат целият свят да живее според техните идиотски идеи? Не - става въпрос за нещо много по-сложно. Имаше един философ – Херберт Маркузе от Франкфуртската школа. Неговите идеи сега се въплъщават в света. А те бяха много прости. Маркузе е ревизионист-марскист. Несъгласието му с Маркс е само в една точка – че Маркс смята за революционна класа пролетариата (това се видя, че не е вярно), а според Маркузе истинската революционна класа са различни малцинства. Изолираните случаи – това е истинският революционен елемент. Според Маркузе цялата патология трябва да бъде определена за норма, а цялата норма – за патология. „Едва тогава – пише Маркузе – най-после ще разрушим буржоазното общество“.

ОК. Но

1/ какво точно иска да разруши хер Маркузе?

2/ каква алтернатива предлагат той, Чомски или Майкъл Мур?

Не е зле да се замислят различните участници в инициативи като гореописаните от Буковски, преди да тръгнат, над отговорите на тези два много прости въпроса

Редактирано Септември 27, 2009 от КГ125

[КГ125]

Попадна ми интересна гледна точка в книгата на Робърт Кейган http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Kagan "Завръщането на историята и краят на мечтите" http://www.book.store.bg/c/p-p/m-425/id-26...yrt-kejgan.html .

Разглеждайки тежестта на конфликта на исляма със запада, авторът го обяснява с дълбоката традиционност на исляма и дълбоката свобода на модерното общество, съответно с нетърпимостта на исляма към нея и с невъзможността му да я приеме.

Възниква въпрос обаче за границите на тази свобода, или по-точно за аспектите, в които тя прекалява... .. Толкова ли са присъща те на модерното глобализирано време и не може ли глобалността и модерността без тях?

Авторът има едно многозначително изречение: (цитирам свободно) "на модернизацията и капитализма....е присъщо .... онова, което преди се наричаше "контракултура""

Ако под "контракултура" се разбират хипитата от края на 60-тте, ОК. Те минаха, и заминаха и дори създадоха в известен смисъл културен принос.

Но всевъзможните крайности, на които сме свидетели днес? Малцинствената агресия, в мноогобразните й прояви, за които пише горе Буковски и към които може да се добавят етническите и расови злоуптреби с права или пък "възходът на лупмпените" на който сме свидетели днес - бадни, футболни агитки, масова простотия и т.н., така страстно мечтан от иначе бюргерски изглеждащата глава на хер Маркузе?

Защо съвременността да не може без тези неща и защо пък традицията (схваната не като отчайващата ретроградност на радикалния ислям и др. подобни , а общо, като историческо и общностно съзнение, да е в мир с една нормална, градивна, позитивна културна промяна и динамика, която е толкова присъща на всяко развиващо се общество, какво остава за индустриалното и постиндустриалното?

[КГ125]

Колко хора знаят, че освен "Богатството на народите" Адам Смит има "Теория на нравствените чувства" в която обосновава значението едно морално и интегрирано общество за икономическото развитие.... Как ще стане това, когато "това което преди наричахме контракултура" днес е стигнало безобразни измерения?!