Произход, език и култура на прабългарите

[Aspandiat]

Какво да ти кажа - звучи добре. И все пак недостатъчно добре.

То на твоето няма угодия.

[glishev]

Не отричам.

[miroki]

Оки, да ги хванем числата едно по едно, за да видиш, че съм прав в твърдението си, че българите са имали традицията да лепват цели исторически епохи към началото на царуването на един владетел.

Доста вероятно изглежда наистина.

Друга вероятност е да са измервали годините на управление по някакъв друг начин. Или този който го е писал да са мерили така годините.

Източникът на това кой е ?

[turanaga_san]

Не отричам.

Е аз именно затова съм тук. Изтърпях си наказанието и вече съм готов да угаждам

Ето няколко нови жокера. Преди да правим такива сложни сметки на Прабългарските години, е редно да си зададем няколко базисни въпроса, а именно - откъде са им били дипломите на Българските жреци и шамани? И второ - какви гаранции имаме, че изобщо са можели да смятат?

Тези години от апокрифа са интересни, но се забелязва една фундаментална разлика. В първата част от Именника виждаме отчетливо методата на закръглянето, която определено е чужда както на втората част от Именника така и на Апокрифа. Ерго - последните години се основават на налични писмени данни пазени от Дунавските Българи, а първите - по-скоро на най-общи представи или common knowledge. Което може да се дължи или на това, че такива данни за по-рания период отвъд Дунава не са били пазени или най-вероятното, че те са си останали в Старата Велика България и преселниците на Дунав не са разполагали с конкретните данни, а са се опитвали да ги възстановяват "по памет".

[miroki]

Коментирахме каменните баби, това тука, подобно ли е или каменно прасенце.

[Aspandiat]

Мирко, а няма ли да ни известиш къде се намира това добиченце, кога е открито, ей такива важни според мен и не само според мен неща.

[miroki]

Намира се в североизточна Турция близо до границата с Армения гр. Yayci

Обаче има интересна свастика , по форма, като прабългарската от Плиска

[Aspandiat]

Намира се в североизточна Турция близо до границата с Армения гр. Yayci

Обаче има интересна свастика , по форма, като прабългарската от Плиска

Ако си го взел от някакъв сайт изображението, можеш ли да дадеш и линк?

Мястото обаче е интересно. В същия район на стари карти е имало някога селище Балхар/Балкара.

За повече подробности виж пост № 3 от моя скромна милост в тази тема:

http://nauka.bg/foru...h=1

Географски Yayci е май на същото място като Балкара от картата, която съм постнал в темата за Халдейския крал.

[miroki]

В ляво съм сложил пинче, и червена точка. Не е там където показваш ти.

По вероятно е това твоето да е част от Държавата на Фригите, тя е горе долу в този район, но мисля че стигат и до Армения, и после от тях май се е отделила тя, не не съм много сигурен.

Иначе я има снимката в еърта публикувана.

А това за Синдел трябва да го видя къде е след малко, все пак съм се родил там

има и село Синдел и гарата естествено така се казва, не е само гарата но се прочува с нея когато след грандиозен проект за ферибоота, става най-голямата гара на балканският полуостров. А село Синделци е създадено от изселилите се от Синдел хора при идването на Турците.

[Aspandiat]

В ляво съм сложил пинче, и червена точка. Не е там където показваш ти.

А аз като задам Yaycı в Goggle maps, виж къде ме праща. Означено е с пинче.

[miroki]

Иди там където е моето пинче Игдир е района. и като зумнеш достатъчно ще го видиш селото(градчето). едната картинка от всичките е тази

По имена на села(тези с червено кръгче които са) не търси гугъла добре.

Редактирано Декември 11, 2010 от miroki

[проф. Добрев]

проф. Добрев:Тълмач е собствено прабългарска дума, образувана с помощта на общотюркската изобщо и прабългарската в частност наставка -мач върху индоиранската по произход прабългарска основа *tъlк- "казвам, говоря; тълкувам, превеждам".

В германските езици, заедно с още 10-15 думи, сред които и бойният вик ура, тя е заета от езика на прабългарите в Западнохунската Империя на хан Атила.

Perkūnas:Posted 14 April 2011 - 05:32 PM

проф. Добрев, on 14 April 2011 - 08:38 AM, said:

върху индоиранската по произход прабългарска основа *tъlк- "казвам, говоря; тълкувам, превеждам".

И откъде се взе тази индоиранска основа? (ако въобще я има?).

Тази основа прабългарите афанасиевци заемат от индоиранците андроновци още преди края на III хил. пр.н.е. в прародината си Минусинската Котловина:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

В действителност нещата са повече от ясни и прости – с въпросната дума много отдавна са пълни всички славянски езици, същевременно главно от българските, без, разбира се, да е изключено и от някои други, средновековни тюркски езици, тя е преминала и е заета още и в монголските, иранските, кавказските и романските езици [вж. напр. Doerfer 1965, 662-665; MagEtSz-3, 935], но особено важното и дори любопитно-куриозното за случая, заедно с десетина още други лексеми тя не е, много неясно как, откъде и защо, унгарска или славянска преди това (Б. Джонов), а единствено и само много-много стара, чак от времето на империята на българския хан Атила, прабългарска заемка и в германските езици, представени тогава предимно от готския език, допълнително, но много сигурно потвърждение за който път на преминаване е наличието и тук, както и в унгарския език, на широката гл. о, резултат от разширяването на прабългарския етимологичен зв. u, запазен освен това и в няколкото фонетични варианта на лексемата (Б. Джонов), заети очевидно-безспорно в германските езици пак по същото време и на същото място, но какво да говорим повече, както завършват някои от абзаците на староунгарските хроники, полу-прабългарино Дюла и полу-българино Асане!?...

Въпреки и независимо от привидно така сложения край на обсъждания дотук въпрос обаче нека все пак допълнително да забележим, че не толкова “огласовката tоl-, tаl в редица тюркски и нетюркски форми възпрепятствува безусловно извеждането от тюрк. til, dil “язык” (В. Абаев), колкото главно поради номинативно-семантически затруднения изглежда изобщо не е възможно праб. *tulmač да има за основа като че ли всеобщо приетото, включително и даже и особено и от G. Doerfer, общтюрк. til “език”, а по-скоро прабългарската лексема трябва да е много старо производно с помощта на отдавна мъртвия вече в останалите тюркски езици, но и понастоящем все още продуктивния в болгарския чувашки език деятелен суф. -мач, от източноиранското, а може би дори и от индоиранското като че ли по произход бълг. *тулъкъу “тълкувам, превеждам”, вж. тур. обл. tılık- “konuşarak bilgi almak” [TDAY-1960, 43], болг. *тулкъу, преминало и развито, въпреки допускането за общ индоевропейски корен (Ст. Младенов) или пък за наличието тук на “скито-европейска изоглоса”, но така също и на контаминация (В. Абаев), в общсл. тълкъ, стб. òëúêú, òëúêîâàòè, съвр. бълг. тълкувам.

Редактирано Април 18, 2011 от проф. Добрев

[Perkūnas]

от източноиранското, а може би дори и от индоиранското като че ли по произход бълг. *тулъкъу “тълкувам, превеждам”, вж. тур. обл. tılık- “konuşarak bilgi almak” [TDAY-1960, 43], болг. *тулкъу, преминало и развито, въпреки допускането за общ индоевропейски корен (Ст. Младенов) или пък за наличието тук на “скито-европейска изоглоса”, но така също и на контаминация (В. Абаев), в общсл. тълкъ, стб. òëúêú, òëúêîâàòè, съвр. бълг. тълкувам.

В кой източноирански или индоирански език е засвидетелствано това *тулъкъу? Или то съществува за вас априори???

[budget]

В кой източноирански или индоирански език е засвидетелствано това *тулъкъу? Или то съществува за вас априори???

Така нареченият "индоирански език" е само термин, с който се подразбират говори на широк ареал - освен персийския (фарси) там се включват също езиците говорени от таджиките, пущуните, кюрдите, осетинците, белуджите и други по-малки етнически групи.С други думи с термина "индоирански" с не е подразбира конкретен език, а става въпрос за географско обособяване.

[проф. Добрев]

В кой източноирански или индоирански език е засвидетелствано това *тулъкъу? Или то съществува за вас априори???

Много странен въпрос за човек, който има претенцията да е на "ти" с Индоевропейската Компаративистика и с нейния сравнително-исторически метод!??

[Щекн Ичр]

Пак ли я отключихте тази тема? Не беше необходимо, че пак ще се извадят дзаваните и ще се изколят в българската историческа кръчма, тюрките и иранците! Или пък ще трябва да четем дългите словесни салати по сравнителна военна лингвистика

Редактирано Април 27, 2011 от Щекн Ичр

[проф. Добрев]

Повечето прабългарски титли очевидно не са тюркски. Техният произход и значение трябва да се търсят сред иранските народи и езици. Туранагата веднъж показа една много интересна согдийска титла, но кой ли да чете?

Основната част от прабългарските титли са китайски по произход. Пряко от китайския или пък с посредничеството на прабългарските диалекти и езици те са преминали и в останалите, съседни тогава тюркски езици.

Именно поради това трябва да се приеме и твърди, че по принадлежност, форма, значение и употреба прабългарските титли са и общотюркски:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

За отбелязване тук още е и това, че и тази титла, подобно на титл. бан, бик (от сю-биги), жупан, кавхан, тархан, тигин (от канар-тигин), тиун, хан, ювиги, е заемка от китайския в прабългарския език:

22. тюркск. qaγan 'каган, государь' < кит. Ke-xan' /27/ 'великий хан' (Чэнь Чан-Хао, 1953); < кит. ke-kuan /28/ 'великий государь' > qaγan (Ramstedt, 1951, 62) (Н. Баскаков; Е. Pulleyblank).

Редактирано Май 2, 2011 от проф. Добрев

[glishev]

Проф. Добрев, как мислите, дали статутът на японските ексимператори от периода Хейан и поведението на княз Борис-Михаил от 893-896 не следват общ модел?

[Кухулин]

За отбелязване тук още е и това, че и тази титла, подобно на титл. бан, бик (от сю-биги), жупан, кавхан, тархан, тигин (от канар-тигин), тиун, хан, ювиги, е заемка от китайския в прабългарския език:

Титлата, посочена от Вас като бик (от сю-биги), идентична ли е с посочената от Анна Дыбо титла *bek?

*bek 'титул' начиная с рунич. Орх. (КТб 3, 6; Тон 40),

др.-уйг. (ThS II 5) beg, як. bi:.

Чув pik- компонент имен собственных, pike 'барышня'. СИГТЯ 1997, 320.

К постклассическому древнекитайскому pk Старостин 1989,688: 伯 совр. bo 2, ср.-кит. pik , др.-кит. prk ‘быть старшим, старейшиной рода'. Karlgren 0782 i. Датировка: Западное Хань и Восточное Хань сохраняют инициаль pra- , т.о., III век н.э.

Хронология тюркских языков и лингвистические контакты ранних тюрков, 2007, стр. 768

Интересно, че в споменатите Кюлтегин 3 и 6 титлата е изписана beg, begler (линк) и под тази форма неведнъж се е коментирал по форумите евентуален ирански произход

[проф. Добрев]

Проф. Добрев, как мислите, дали статутът на японските ексимператори от периода Хейан и поведението на княз Борис-Михаил от 893-896 не следват общ модел?

Благодаря за въпроса, но не съм работил в тази насока и нямам мнение.

[проф. Добрев]

Титлата, посочена от Вас като бик (от сю-биги), идентична ли е с посочената от Анна Дыбо титла *bek?

Бик е собствено прабългарската форма на тази общотюркска титла. По принцип върху историческия и настоящ тюркски ареал са налице безброй фонетико-семантични варианти на тази титла, в това число и формата бег от Орхоно-Енисейските Рунически Надписи, където за разлика от южнодунавския прабългарски език действат други фонетични закони.

Интересно, че в споменатите Кюлтегин 3 и 6 титлата е изписана beg, begler (линк) и под тази форма неведнъж се е коментирал по форумите евентуален ирански произход.

Сега нямам възможност да проучвам въпроса по-детайлно, но най-близкият ирански "кандидат" като че ли е бага!? Тук обаче се очертават редица трудности не само от фонетично, но и от културно-историческо естество, пък и самата дума е преминала и е съхранена също така и в тюркските езици, включително и в прабългарските.

Редактирано Май 3, 2011 от проф. Добрев

[aspar]

Проф. Добрев, как мислите, дали статутът на японските ексимператори от периода Хейан и поведението на княз Борис-Михаил от 893-896 не следват общ модел?

Както се казва на чист прабългарски- нерде Ямбол, нерде Стамбул

[Кухулин]

Бик е собствено прабългарската форма на тази общотюркска титла.

Благодаря. А в такъв случай преходът *bek > bik среща ли се при други думи от прототюркски в прабългарски?

P.S. Предполагам, че следващият преход е прабълг. bik > чув. pik. При него дали има аналогии?

Редактирано Май 4, 2011 от Кухулин

[glishev]

Както се казва на чист прабългарски- нерде Ямбол, нерде Стамбул

Мда, но е хубаво и човек да има някакви познания по въпроса. За това питане си има основания, а какви - ето това вече е въпрос на информираност.

[Кухулин]

P.S. Предполагам, че следващият преход е прабълг. bik > чув. pik. При него дали има аналогии?

Аз малко като лудите - сам си питам и сам си отговарям, ама няма значение

Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера:

брачина

"вид шелковой ткани", только русск.-цслав. брачина (с XII в.), др.-серб. брачинь – то же (XV – XVI вв.). По семантическим соображениям неприемлемо популярное объяснение из лат. brāca "штаны, шаровары" (напр., Бернекер 1, 80; Маценауэр 20) или из ср.-греч., нов.-греч. βράκα лат. происхождения (Маценауэр, там же). В последнем случае ожидалось бы в, а не б. По мнению Гомбоца (Symbolae Rozwadowski 2, 71), заимств. из др.-булг. *barčyn, чув. purźyń "шелк", откуда и венг. bársony "бархат", др.-венг. *barsin. Неточную этимологию дает Соболевский (AfslPh 33, 609 и сл.), предполагая источник в араб. barrakân "бумазея" (см. бархат). Ошибочна этимология Шахматова (AfslPh 33, 94) из кельт. источника лат. brāca "штаны", поскольку она не объясняет знач. Брюкнер (KZ 45, 50) отделяет название "штаны" от брачина и сближает последнее со словом брак в его исконном знач. "свадебный наряд". Но, насколько мне известно, такое знач. у этого слова не засвидетельствовано. •• [Детерс (IF 61, 1954, стр. 330) считает первоисточником ср.-перс. *aparēšum. – Т.]

При това положение прабълг. *b -> чув. p звучи доста убедително, поне за лаик като мен.