Произход, език и култура на прабългарите

[Aspandiat]

Благодаря. А в такъв случай преходът *bek > bik среща ли се при други думи от прототюркски в прабългарски?

Това защо ми се струва, че е преход, характерен за кипчашките езици и няма как да е характерен за прабългарски? Може пък и да греша.

[проф. Добрев]

Благодаря. А в такъв случай преходът *bek > bik среща ли се при други думи от прототюркски в прабългарски?

Редуването е-и е преход от протоболгарски към южнодунавско-болгарски език и се наблюдава още и при мъжките лични имена Ирник, Иратаис и Избул:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005.

Така определеното и описано по своя произход, въпросното мли Атакам се повтаря освен това по линията на една от съставките си и при южнодунавските българи от началото на ІХ в., при които и по специално при хан Крум, командуващ лявото, източното крило на войските по време на войната с Византия от пролетта на 813 г., е боила кавхан Ирата – ό Ηραταης ό βοηλα καυχανος [Бешевлиев 1992, 186-193], за което K. Menges [1951], твърди, че “е невъзможно да се етимологизува това име”, доколкото все още няма публикуван “алтайски ономастичен материал”, който аргумент на нас ни изглежда много несериозен и дори смешен.

Въпреки това K. Menges все пак допуска, че “изобщо изглежда съмнително то да е алтайско”, но предполага Името да има за основа слав. ратаи с протетична гласна поради нетипичния за тюркските езици преглас [114], по повод на който много глупаво-смехотворен начин на разсъждение и като цяло сме принудени да забележим, че е много странно, именно една точно такава и по-точно с такава семантика, и то тъкмо в мн.ч., общославянска по разпространение дума [БЕР-6, 189-190] да послужи за генетична основа на мъжко лично име при прабългарите, което предполага и изисква най-малкото заемането и преминаването на тази дума от някой от славянските езици и диалекти към прабългарските езици и диалекти в едно чувствително по-ранно време.

Именно, но не само поради това, според нас мли Ηραταης, тюркологически повече от очевидно, е образувано на основата на апозитивното субстантивно-субстантивно словосъчетание *äр ата “баща мъж; баща герой”, без да е изключено, разбира се, при всички тези имена лекс. ата да е не в постулираните от Y. Memmedli [1996] функция на “дума, която изразява роднинство” или на титла [98], а в своята служебно-стилистична функция и значение на изразяване на почит и уважение към носителя на Името (ЭСТЯз-а) и в такъв случай, преводът на неговата генетична основа трябва да се ограничи единствено и само до знач. “човек; мъж; юнак, герой”.

А мли Ηραταης пък от друга страна и по линията на първата си съставка повтаря името на най-малкия от синовете на хан Атила, в гръцка транскрипция от Прискус – Ήρνάχ, в латинска транскрипция от Йорданес – Hernaс [ЛтИзв-1, 358], в Именника на българските ханове – Èðíèêú, за което име в литературата общо взето се твърди, че е с неясен произход [Maenchen-Helfen 1973, 415], но пък се и предлага “алтайска етимология” на тази “тюркска дума” в рамките на която Името е резултат от прибавянето на умалителния суф. -gäk или -äk, към “неправилното множествено число” erän на er “мъж” – er+än+gäk > erŋäk > ernäk, така че резултативното значение на лексемата генетична основа на Името едновременно е “истински мъж; герой”, но и “малък мъж” [Pritsak 1982, 447].

Към всичко това трябва непременно да се забележи, че “неправилното множествено число” erän на er “мъж” всъщност и в действителност не е собствено тюркско, а иранско по произход, както и това, че умалителният суфикс в тюркските езици по принцип се прибавя преди множественото число, поради което така съставената словообразувателна верига е направо нереалистична, от една страна, а от друга страна, никак не е ясно как семантиката на Думата съвместява едновременно две толкова различни и дори противоположни значения, изходът от което като цяло е в допускането, че Името се образува на основата само на болгарската умалителна форма *ernäk на сщи er “мъж”, към което е прибавен пак болгарският умалителен суф. *-näk, гласната на който в старобългарския език напълно закономерно се редуцира до зв. è, но пък в гръцкия и латинския език се субституира последователно чрез зв. а, докато умалителното резултативно значение се получава “мъжле, малък мъж”, тъкмо с оглед на което значение не може да не се обърне внимание и на съвременното бълг. фми Мъжлеков (ВТн) [ЛНБ], словообразуването на което като че ли заслужава по-особено внимание.

Редактирано Май 6, 2011 от проф. Добрев

[Aspandiat]

Редуването е-и е преход от протоболгарски към южнодунавско-болгарски език и се наблюдава още и при мъжките лични имена Ирник, Иратаис и Избул:

Професоре, обаче тези примери са за преход Е > И в началото на думата/името. Не виждам примери за такъв вътресловен преход.

[Кухулин]

Професоре, обаче тези примери са за преход Е > И в началото на думата/името. Не виждам примери за такъв вътресловен преход.

По принцип би било хубаво да се даде аналогия с вътрешен звук /i/, но например в кипчакските езици преходът е универсален, струва ми се:

прототюрк. *beŋ "бенка" > татар. biŋ, но и прототюрк. *eŋ "много" > татар. iŋ (по Старостин)

В този смисъл аналогията с имената на мен ми звучи приемливо, без да отговаря на кой знае какви високи изисквания. Разбира се, и аз ще се радвам на пример с вътрешна гласна.

[проф. Добрев]

В този смисъл аналогията с имената на мен ми звучи приемливо, без да отговаря на кой знае какви високи изисквания.

Благодаря ви за толкова милия комплимент!

Той очевидно е формулиран на основата на други конкретни проучвания по въпроса, най-вероятно на лично вашите?!

Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми съобщите в кое точно научно издание са публикувани, за да се запозная с тях незабавно.

Не ви обещавам подобна реплика, чисто и просто защото тя би била под достойнството ми!

[aspar]

преход от протоболгарски към южнодунавско-болгарски език

Г-н професоре не е зле да си пооправите терминологията. Болагрски език се използва за езика на т.нар. волжки българи, който няма нищо общо с този на дунавските. Така че терминът "южнодунавско-болгарски език" е пълна безсмислица.

[проф. Добрев]

Г-н професоре не е зле да си пооправите терминологията. Болагрски език се използва за езика на т.нар. волжки българи, който няма нищо общо с този на дунавските. Така че терминът "южнодунавско-болгарски език" е пълна безсмислица.

Моралното право да ми отправяш подобни препоръки ще добиеш едва, след като се научиш да пишеш на български език!

А след това вече може и да ти обясня какво точно е общото и частното между волжските и дунавските българи и особено пък между техните езици.

Бел. мод. Глишев

Я по кротко, никой не е длъжен да ти чете обидите. Човекът се е обърнал съвсем нормално към теб. При следващо нарушение ще ти наложа десет дни почивка.

Редактирано Май 6, 2011 от glishev
Грубост

[Кухулин]

Благодаря ви за толкова милия комплимент!

Той очевидно е формулиран на основата на други конкретни проучвания по въпроса, най-вероятно на лично вашите?!

Ще ви бъда безкрайно благодарен, ако ми съобщите в кое точно научно издание са публикувани, за да се запозная с тях незабавно.

Не ви обещавам подобна реплика, чисто и просто защото тя би била под достойнството ми!

Професоре, аз съм прост историк и нямам никакви претенции да правя генерални оценки на каквото и да е, най-малко пък в областта на лингвистиката. Все пак съм чел достатъчно първокласни изследвания, за да имам представа що е то "високо изискване" и какво е нужно, за да се задоволи то.

В прабългарската проблематика очевидно няма достатъчно лексикален материал, за да се търсят някакви бетонни закономерности от типа "закони на Грим", затова лично аз съм доволен на всяка информация, дори и доказателствената и сила да не е максимална. Това имам предвид, като казвам "без да отговаря на кой знае какви високи изисквания" - самият материал не може да покрие високите изисквания, а не че анализът е лош или нещо такова.

Извинявам се, ако съм ви обидил по някакъв начин.

[aspar]

А след това вече може и да ти обясня какво точно е общото и частното между волжските и дунавските българи и особено пък между техните езици.

Да се сравнят два непознати езика е истински подвиг в лингвистиката. Между другото случайно да си чувал от кога са най-старите текстове на т.нар. волжкобългарски език?

Редактирано Май 6, 2011 от aspar

[_magotin_]

Аз малко като лудите - сам си питам и сам си отговарям, ама няма значение

Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера:

При това положение прабълг. *b -> чув. p звучи доста убедително, поне за лаик като мен.

Тука става поредната каша. Речникът е съставен с грешно предпоставената теза, че прабългарите са тюрки и чувашите са техни родственици, ерго чувашкият е близък аналог на неизвестния прабългарски. Малката подробност е, че модерните изследвания поставят чувашите като тюркизирани фини, т.е. тези уравнения стават от недостоверни направо безумни.

[Кухулин]

Тука става поредната каша. Речникът е съставен с грешно предпоставената теза, че прабългарите са тюрки и чувашите са техни родственици, ерго чувашкият е близък аналог на неизвестния прабългарски

Това не е изключено и може би няма да е за пръв път, но си има ред. Някой лингвист трябва да драсне една статия, в която да каже "тези и тези реконструкции в прабългарския език са грешни, съответно унгарските етимологии са грешни, а ето и правилните...". След това друга група лингвисти ще направят ревю на статията и ще я включват в съответните етимологични речници. Иначе няма как да стане.

Малката подробност е, че модерните изследвания поставят чувашите като тюркизирани фини, т.е. тези уравнения стават от недостоверни направо безумни.

Не съм много сигурен, че това има отношение към етимологията. Напълно допускам, че по ония времена и земи са се претопявали различни племена, но за нуждите на дискусията значение има крайния езиков резултат - чувашкия език. Досега не съм срещнал нито едно изследване, което да го определя друго яче, освен като най-древния тюркски език.

[_magotin_]

Досега не съм срещнал нито едно изследване, което да го определя друго яче, освен като най-древния тюркски език.

Това е защото не ходиш на Болгарския форум в Татарстан и не общуваш с чувашките колеги...

Някой лингвист трябва да драсне една статия, в която да каже "тези и тези реконструкции в прабългарския език са грешни, съответно унгарските етимологии са грешни, а ето и правилните...".

Съмнявам се, защото днешната наука за разлика от тази във втората половина на ХХ век не си позволява на базата на генерални презумпции да гради теории и да създава квази-познание. Модерната наука се занимава с факти, не с идеологии... Така че скоро няма да видим нищо по въпроса за прабългарския език. Не и докато не се открият факти, за предпочитане налични върху автентични паметници. Между другото от самолет се вижда, че чувашката антропология и култура нямат нищо общо с прабългарите - така да ти представя леко археологическия прочит на нещата...

[Raven]

Какво и е на чувашката антропология?

Чисто субективно погледнато прабългарите са изглеждали горе долу като днешните чуваши.Не че е някакво доказателство за каквото и да е, просто няма противоречие от антропологическа гледна точка.

А ако са езиково тюркизирани не трябва ли да си говорят с останалите тюркски народи без преводач?

Чувашкият тюркски диалект е толкова архаичен че е единственият неразбираем от останалите тюрки, точно за това е обособен в собствена група в която е единствен жив говорим диалект.

[Кухулин]

На мен ми стана интересно за пустата коприна от етимологията на Фасмер, та реших да проверя как аджеба са стигнали до нея.

bársony унгарски

брачина църковнославянски

purçän чувашки

Дотук от три страни води към прабългарите. Колкото и да са съмнителни връзките, все пак са три. Дали обаче е тюркска думата? Да не е някакъв угро-фински субстрат?

barčin старотюркски

bareyn уйгурски, кипчакски

Не прилича на субстрат. Според мен хората съвсем логично са реконструирали формите.

*bareun прототюркски

*barčyn прабългарски

Няма лъжа, няма измама. За справка унгарския етимологичен речник, старотюркския ленинградски, англо-чувашкия, махмуд-кашгарския и Дибо 2007.

[_magotin_]

Какво и е на чувашката антропология?

Чисто субективно погледнато прабългарите са изглеждали горе долу като днешните чуваши.Не че е някакво доказателство за каквото и да е, просто няма противоречие от антропологическа гледна точка.

А ако са езиково тюркизирани не трябва ли да си говорят с останалите тюркски народи без преводач?

Чувашкият тюркски диалект е толкова архаичен че е единственият неразбираем от останалите тюрки, точно за това е обособен в собствена група в която е единствен жив говорим диалект.

Чувашите имат различен антропологичен тип от този на прабългарите, а за културата да не говорим - трудно е въобще да се открият някакви общи белези. Колкото до тюркизацията - тя очевидно е станала рано и определено не там, където живеят днес.

[_magotin_]

На мен ми стана интересно за пустата коприна от етимологията на Фасмер, та реших да проверя как аджеба са стигнали до нея.

bársony унгарски

брачина църковнославянски

purçän чувашки

Дотук от три страни води към прабългарите. Колкото и да са съмнителни връзките, все пак са три. Дали обаче е тюркска думата? Да не е някакъв угро-фински субстрат?

barčin старотюркски

bareyn уйгурски, кипчакски

Не прилича на субстрат. Според мен хората съвсем логично са реконструирали формите.

*bareun прототюркски

*barčyn прабългарски

Няма лъжа, няма измама. За справка унгарския етимологичен речник, старотюркския ленинградски, англо-чувашкия, махмуд-кашгарския и Дибо 2007.

Ще ти повярвам като ми покажеш думата коприна в прабългарски паметник. А между нас казано най-логично е тюрките да заемат думата от някой друг, защото е ясно, че коприната не е тяхно изобретение. То дори за името Ашина се смята, че не е тюркско, какво остава за някаква коприна. Да не говорим, че няма никакъв проблем такова интернационално нещо като коприната да пристигне у славяни и българи в тюркски езиков вариант, като се има предвид кой е основният контрагент с тази стока в степите.

Няма лъжа, няма измама.

Напротив, чиста проба силогизъм и стъкмистика. И въобще така не се прави наука, това е свободна интерпретация без преки данни и без критичен исторически анализ. За наука трябват факти и доказателства. Отделни думи, при това непряко приведени, нищо не доказват.

[Кухулин]

Колкото до тюркизацията - тя очевидно е станала рано и определено не там, където живеят днес.

Ако ти попадне материал по въпроса, ще пуснеш ли един линк. На прима виста излизат някакви статии, че това е остаряло схващане, но знае ли човек. Доста е динамична науката в последните години.

Johanson, Linguistic Convergence in the Volga Area, 2000: "Chuvash was long mistaken for a Finno-Ugric or a Turkicized language."

Ще ти повярвам като ми покажеш думата коприна в прабългарски паметник.

Е, хм, не би трябвало да отричаш цялата идея на реконструкциите. Нали това е част от позитивизма - в историята, в биологията, в лингвистиката, във всички науки общо взето. Иначе си прав - трябват сериозни доказателства, но сериозността се определя в сравнение. Сравняваме една-две-три хипотези и така.

P.S.

А между нас казано най-логично е тюрките да заемат думата от някой друг, защото е ясно, че коприната не е тяхно изобретение.

И според мен е напълно възможно да са я взаимствали. Горните размисли изобщо не изключват тази възможност, примерно на ниво прототюркски език и примерно от китайците само че ще трябва да се докаже или по-скоро да се прочете къде е изследвано.

Редактирано Май 6, 2011 от Кухулин

[проф. Добрев]

Професоре, аз съм прост историк и нямам никакви претенции да правя генерални оценки на каквото и да е, най-малко пък в областта на лингвистиката. Все пак съм чел достатъчно първокласни изследвания, за да имам представа що е то "високо изискване" и какво е нужно, за да се задоволи то.

В прабългарската проблематика очевидно няма достатъчно лексикален материал, за да се търсят някакви бетонни закономерности от типа "закони на Грим", затова лично аз съм доволен на всяка информация, дори и доказателствената и сила да не е максимална. Това имам предвид, като казвам "без да отговаря на кой знае какви високи изисквания" - самият материал не може да покрие високите изисквания, а не че анализът е лош или нещо такова.

Извинявам се, ако съм ви обидил по някакъв начин.

Отдавам случилото се недоразумение на грешен прочит от моя страна на вашето съобщение по-горе, поради което ви поднасям и извиненията си!

[проф. Добрев]

Тука става поредната каша. Речникът е съставен с грешно предпоставената теза, че прабългарите са тюрки и чувашите са техни родственици, ерго чувашкият е близък аналог на неизвестния прабългарски. Малката подробност е, че модерните изследвания поставят чувашите като тюркизирани фини, т.е. тези уравнения стават от недостоверни направо безумни.

Може ли някои имена, за предпочитане с научни публикации в Интернет?

[проф. Добрев]

Проф. Добрев - алтайско езиково семейство е повсевместно употребяван термин в множество лингвистични изследвания. Дори прабългарският е сочен от някои тюрколози като липсващото звено между тюркските и монголските езици. Алтайски езиков съюз трябва да е нещо ново и съвсем прясно. Но в този случай не следва да се търси свързващо звено между тюркските и монголските езици и не ми е ясно къде ще му търсят мястото на прабългарския сега.

Въпрос на методология, защото дори и с "невъоръжено око" се вижда много ясно, че по базисно-основен лексикален състав и граматична структура тюркските и монголските езици са съвсем различни едни от други, а в още по-голяма степен това се отнася и за тунгузо-манджурските езици.

Може и да греша поради практическата невъзможност да се проследи цялата специализирана литература в Света, но понятийната категория "Алтайски Езиков Съюз" като че ли е моето предложение, което неотдавна направих в Евразийски Форум.

В най-премислената и обектно-адекватна досега класификация на проф. Баскаков прабългарският език си е в Булгарската Група на Тюркските Езици и до този момент няма каквито и да било нови, теоретико-методологически достатъчно обосновани и доказани изводи и заключения, които да го помръднат от това му място.

Новото, което аз внасям в тази класификация, се свежда до делението на прототюрките от Саяно-Алтай преди края на 4-то хил. пр.н.е. на огуротюрки с Р-езици или българи от вътрешна гледна точка и огузотюрки със З-езици, които са бъдещите огузи, къпчаки и др.

Впоследствие българите огуротюрки от Минусинската Котловина след нач. на 3-то хил. пр.н.е. се делят на авари, болгари и хазари.

При това положение класификацията на тюркските езици на първото си класификационно ниво и до края по посока на българските езици придобива следния вид:

Тюркски Езици - А. Огуротюркски Езици - 1. Български Езици - 1.1. Аварски Езици; 1.2. Болгарски Езици; 1.3. Хазарски Езици. - Б. Огузотюркски Езици...

Редактирано Май 7, 2011 от проф. Добрев

[_magotin_]

Ако ти попадне материал по въпроса, ще пуснеш ли един линк. На прима виста излизат някакви статии, че това е остаряло схващане, но знае ли човек. Доста е динамична науката в последните години.

Johanson, Linguistic Convergence in the Volga Area, 2000: "Chuvash was long mistaken for a Finno-Ugric or a Turkicized language."

Е, хм, не би трябвало да отричаш цялата идея на реконструкциите. Нали това е част от позитивизма - в историята, в биологията, в лингвистиката, във всички науки общо взето. Иначе си прав - трябват сериозни доказателства, но сериозността се определя в сравнение. Сравняваме една-две-три хипотези и така.

P.S.

И според мен е напълно възможно да са я взаимствали. Горните размисли изобщо не изключват тази възможност, примерно на ниво прототюркски език и примерно от китайците само че ще трябва да се докаже или по-скоро да се прочете къде е изследвано.

Аз не отричам идеята за реконструкциите. Напротив. Но те трябва да стъпват на някакви паметници. Не присъствието, а отсъствието на ключови тюркски думи в старобългарския е много сериозен довод срещу идеята, че прабългарите са говорили на Долния Дунав някакъв пратюркски език.Например календарните понятия - ако действително бяха нещо повече от служебни термини, те непременно биха повлияли на славяните и биха навлезли в старобългарския. Това се отнася и за другата терминология от известните ни автентични прабългарски паметници. Липсват и най-важните думи, свързани с властта, които би било логично да преминат и така нататък. За родови понятия да не говорим. Въобще - едно гръмогласно силенцио... Между другото дори руската уикипедия, която е сред най-научните уикипедии, посочва, че са налице няколко теории за чувашите и се тиражира мнението, че чувашите са различен народ и са се запознали с българите едва в Средна Азия. Антропологичният тип на прабългарите, за разлика от този на чувашите, е именно междуречен т.е. средноазиатски, а не сибирския на чувашите. Не знам защо светлата ни научна мисъл досега не е допуснала, че е възможно българите да са тюркизирани отчасти именно поради контактите си с чувашите или други подобни народи? Освен това остава открит въпросът защо аланите, съжителстващи с прабългарите в рамките на Салтово-маяцката култура, не са наследили от тях тюркски езиков пласт? Защо аланското донско-кубанско писмо не носи никакви белези на тюркско езиково влияние? Въобще въпросите са много, а отговорите са оскъдни.

[DendroaspisP]

Аз не отричам идеята за реконструкциите. Напротив. Но те трябва да стъпват на някакви паметници. Не присъствието, а отсъствието на ключови тюркски думи в старобългарския е много сериозен довод срещу идеята, че прабългарите са говорили на Долния Дунав някакъв пратюркски език.Например календарните понятия - ако действително бяха нещо повече от служебни термини, те непременно биха повлияли на славяните и биха навлезли в старобългарския. Това се отнася и за другата терминология от известните ни автентични прабългарски паметници. Липсват и най-важните думи, свързани с властта, които би било логично да преминат и така нататък. За родови понятия да не говорим. Въобще - едно гръмогласно силенцио... Между другото дори руската уикипедия, която е сред най-научните уикипедии, посочва, че са налице няколко теории за чувашите и се тиражира мнението, че чувашите са различен народ и са се запознали с българите едва в Средна Азия. Антропологичният тип на прабългарите, за разлика от този на чувашите, е именно междуречен т.е. средноазиатски, а не сибирския на чувашите. Не знам защо светлата ни научна мисъл досега не е допуснала, че е възможно българите да са тюркизирани отчасти именно поради контактите си с чувашите или други подобни народи? Освен това остава открит въпросът защо аланите, съжителстващи с прабългарите в рамките на Салтово-маяцката култура, не са наследили от тях тюркски езиков пласт? Защо аланското донско-кубанско писмо не носи никакви белези на тюркско езиково влияние? Въобще въпросите са много, а отговорите са оскъдни.

Именно. От всичко горепосочено, към момента може да се направи само един смислен извод - българите са били подложени на тюрско влияние, но то е било краткотрайно и повърхностно. Т.е става дума за тюрски заемки, резултат от това влияние. Но тъй като влиянието е повърхностно (и може би краткотрайно), то не би могло да "потюрчи" българите, така че да приемем, че независимо от антропологичния си вид, са преминали към групата на тюрските етноси.

Всяко друго допускане относно етническата им принадлежност изисква сериозни и безспорни доказателства, които за сега липсват.

[Кухулин]

Въпроси, отговори и изводи дал Бог. Най-много са изводите, разбира се За съжаление не мога да се включа към генерирането на такива кардинални изводи по съвсем прозаични причини. И аз, като повечето любители в езикознанието, имам примерно 10% от необходимия минимум познания в областта на лексиката и фонологията, което ми позволява да се ровичкам по изследванията, да питам и да преценявам донякъде отговорите. В същото време имам около 0.5% от минимума познания в областта на тюркската морфология и синтакс, което не ми позволява абсолютно нищо друго, освен да слушам и да запомням.

Тъй като последните два дяла от лингвистиката често са решаващи при класификацията на езиците, по никакъв начин не мога да изкажа собствено мнение по въпроса "е ли прабългарският език тюркски или не е". Принуден съм да разчитам на мнения, изказани от специалисти - такива, които притежават 90%+ познания в областта на лексиката, фонологията, морфологията и т.н. За мен остава да си чопля тая или оная дума, по някоя етимология, преходче и така.

В тази връзка, проф. Добрев, ще ви помоля, ако нямате нищо против, да си довършим разговора за титлата бик. За мен остана само въпросът каква форма се явява биги на бик в титлата сюбиги и има ли някакви аналогии?

Редактирано Май 7, 2011 от Кухулин

[DendroaspisP]

Въпроси, отговори и изводи дал Бог. Най-много са изводите, разбира се За съжаление не мога да се включа към генерирането на такива кардинални изводи по съвсем прозаични причини. И аз, като повечето любители в езикознанието, имам примерно 10% от необходимия минимум познания в областта на лексиката и фонологията, което ми позволява да се ровичкам по изследванията, да питам и да преценявам донякъде отговорите. В същото време имам около 0.5% от минимума познания в областта на тюркската морфология и синтакс, което не ми позволява абсолютно нищо друго, освен да слушам и да запомням...

Не е необходимо да си експерт "в областта на лексиката и фонологията". Достатъчно е внимателно да четеш... професионалистите. А те не превеждат прабългарския, а го тълкуват, което значи презумират чрез натъкмяване на евентуални външи съвпадения. Ерго, и те не знаят какъв е бил този език. Освен това, прави впечатление, че тълкуват... думички. За граматиката няма и една дума. Как може да се твърди, че даден език е такъв или онакъв, когато не знаеш каква е граматиката му?

Ако греша, ще ми е повече от любопитно да видя научен труд, посветен на прабългарската граматика...

Редактирано Май 7, 2011 от DendroaspisP

[Кухулин]

Ако греша, ще ми е повече от любопитно да видя научен труд, посветен на прабългарската граматика...

И на мен ще ми е любопитно