Произход, език и култура на прабългарите

[Кухулин]

В литературата се приема, че този закон започва да действа във волжските прабългарски диалекти по силата на съществуващия в тях угрофински субстрат.

Ясно, чак сега ми просветна за какво точно става въпрос :!!!: Мерси много.

[glishev]

И двете са не особено убедителни, защото нямат исторически паралели - за разлика от ЮВИГИ. Освен това аз и до днес вярвам, че АС е гръцка падежна форма за КАН.

Тоест според теб имаме генитив на "кан" +"ивиги" (което не знаем какво е) и последвано от името и титлите на гръцки? В такъв случай имаме "кански ивиги Омуртаг..."?

[nik1]

"Хан, главнокомандащ войската" е тавталогия, която няма паралели в средновековието.

Първата част от израза "канасубиги" е "канас", а крайното "-ас" прилича на елиноезичното склонение "-ас"(?)..

Ако приемем че първата част означава "кан", то тя най-вероятно е китайска заемка в езика на древните българи (проникнала директно или чрез друг език); "kuan" - администратор, управител, официално лице (исторически е изполвана за неформално назоваване на китайския император)

Втората част от израза "канасубиги", "ybigi" е близко до тюркското "jabγu" (управител, владетел, вожд)

jabγu ~ žabγu 'правитель, вождь', предполагаемое заимствование из иранск. кушанск. санскритск. jawγu (Golden, 1980) < кит. djan-giwo > современ. šan-ju /23/ 'титул верховного правителя' (Menges, 1968, 88; Gabain, 1974, 381).

[glishev]

"Хан, главнокомандащ войската" е тавтология, която няма паралели в Средновековието.

Ако имаш предвид в Средновековието изобщо - всъщност има паралели. "Кралят-император" на Германия е по същество "крал-главнокомандуващ", доколкото "imperator" означава преди всичко "главнокомандуващ".

"Василевсът и автократор" на ромеите се намира в същото положение: той е "василевс-главнокомандуващ", защото "autokratwr" произлиза от античното "stratHgos autokratwr", тоест главен стратег на Атина и поне до края на династията на Ираклеоните е използвано като точно гръцко съответствие на "imperator" (както личи при сравнение на късноантичните императорски титулатури на гръцки и латински преди Ираклий да въведе титлата "василевс" в чест на победатата си над персите).

Франкският майордом се титулува "princeps et dux Francorum", буквално "първенец и командуващ на франките". "Dux" е преди всичко военна титла.

Вече дадох и примера със "сей-и дай шогун", тоест "Великият пълководец-победител".

Ханът-предводител или ханът-повелител не е някакво изключение: подобна титулатура се среща например в османотурски източници.

[nik1]

Ако имаш предвид в Средновековието изобщо - всъщност има паралели. "Кралят-император" на Германия е по същество "крал-главнокомандуващ", доколкото "imperator" означава преди всичко "главнокомандуващ".

"Василевсът и автократор" на ромеите се намира в същото положение: той е "василевс-главнокомандуващ", защото "autokratwr" произлиза от античното "stratHgos autokratwr", тоест главен стратег на Атина и поне до края на династията на Ираклеоните е използвано като точно гръцко съответствие на "imperator" (както личи при сравнение на късноантичните императорски титулатури на гръцки и латински преди Ираклий да въведе титлата "василевс" в чест на победатата си над персите).

Франкският майордом се титулува "princeps et dux Francorum", буквално "първенец и командуващ на франките". "Dux" е преди всичко военна титла.

Вече дадох и примера със "сей-и дай шогун", тоест "Великият пълководец-победител".

Ханът-предводител или ханът-повелител не е някакво изключение: подобна титулатура се среща например в османотурски източници.

Ханът (титлата има значение на вожд и лидер) при тюрките и монголите, по подразбиране е военен ръководител и лидер на племето или клана..Лидерството на хановете не се оспорва от никого, за да бъде потвърждавано чрез вмъкването на допълнението началник на войската..

Освен това смятам, допълнението "войска" е безсмислено, защото при аланите, хуните, жужаните, българите, аварите, тюркутите, имаме "модел" на "народ-войска": народ от "индивидуални воини", или народ от "организирана войска/армия" (случая с аварите е такъв, и допускам че прабългарите се доближават до модела "народ от организрани воини")

--

"Ханът-предводител" е синоним на "ханът лидер". Очевидно с това съчетание се подчертава се лидерството и водаческото на този хан, неговоте способности, а не правомощия, които априори са на лидер и предводител..

[Кухулин]

Проблемът с тавтологията (която всъщност не е тавтология) го обсъдихме вече няколко пъти.

За мен по-интересен е другия момент:

Втората част от израза "канасубиги", "ybigi" е близко до тюркското "jabγu" (управител, владетел, вожд)

Добра хипотеза, но какви са аргументите? Защо има промяна в първия и последния звук? Защо се появява вътрешната гласна?

Разбира се, и въпросът на Глишев от пост #2680 остава да виси с пълна сила.

[Кухулин]

Има и такива и то специално за дунавския прабългарски език - Т. Текин (има я в НБ).

Но такава е всяка граматика на чувашкия език, а в исторически план - Левитская, както и всяка сравнително-историческа граматика и фонетика на тюркските езици - Серебренников, Гаджиева, Щербак.

Предполагам, че имате предвид това:

Иначе си свалих "Сравнительно-историческая грамматика тюркских языков" от Серебренников и Гаджиева. Изглежда... плашещо

[nik1]

Проблемът с тавтологията (която всъщност не е тавтология) го обсъдихме вече няколко пъти.

За мен по-интересен е другия момент:

Добра хипотеза, но какви са аргументите? Защо има промяна в първия и последния звук? Защо се появява вътрешната гласна?

Разбира се, и въпросът на Глишев от пост #2680 остава да виси с пълна сила.

Проблемът с тавтологията (или там каквото смяташ че следва да се нарича) го обсъждам, аз лично, в този форум, за първи път..

Разчитането на "канасубиги" като "кан-началник на войската" е абсурд ..за мен, и според мен..Затова и се включих в дискусията..

Нека лингвистите, ако желаят, да кажат дали е възможна промяната в първия и последния звук ..Аз не зная..

Какъв е въпросът на Глишев от пост #2680?

"-ас" само като генитив ли се е използвало в средногръцкия език?

[Кухулин]

Проблемът с тавтологията (или там каквото смяташ че следва да се нарича) го обсъждам, аз лично, в този форум, за първи път.

Има общества, при които владетелите не командват войската. Така е при хазарите, партите, ранните маджари и огузи. В този смисъл не е задължително да има тавтология. Още повече, нашите трима владетели с титлата "канасюбиги" също не са особено войнствени. Титли и функции нерядко се разминават.

Какъв е въпросът на Глишев от пост #2680?

"-ас" само като генитив ли се е използвало в средногръцкия език?

Така, както аз разбирам поста, има два въпроса - 1) как се изяснява граматически титлата при окончание -ас и 2) преходът б > в предполага ли преход ю > и (ивиги).

[nik1]

Има общества, при които владетелите не командват войската. Така е при хазарите, партите, ранните маджари и огузи. В този смисъл не е задължително да има тавтология. Още повече, нашите трима владетели с титлата "канасюбиги" също не са особено войнствени. Титли и функции нерядко се разминават.

Така, както аз разбирам поста, има два въпроса - 1) как се изяснява граматически титлата при окончание -ас и 2) преходът б > в предполага ли преход ю > и (ивиги).

Виж сега, ако искаме да намерим под вола теле, можем да търсим и аналогии на общества, при които "владетелите не командват войската" при кетите и нихвите, при китайците,..при абисинците и либийците, и където се досетим.

Хазарския каган делегира права... Освен това съчетанието "каган-военноначлник" при хазарите не е регистрирано..

Ако пък допуснем че българският "каган" ("каганът" в българското общество" по аналогия с каганът в "хазарското общество") е нямало на кого да делегира тези права (или не е искал? [1]), то трябва да приемем че той се самопонижил в длъжносттта, на която иначе би делегирал тези права..

Това според мен са идеи и допускания, без никакво покритие, поизсмукани от пръстите..

[1]Значи : приема се по аналогия с хазарите от застъпниците на това тълкуване, че българският хан априори е делегирал права, и освен това - приема се че всъщност той не е искал да ги делегира, та затова се е самопонижил до "военноначалник", или някой го е понижил[2].

[2]последното очевидно е абсурд, защото каганът е "владетел на хората, земята, и водата"- вижте тюрските надписи

Редактирано Май 9, 2011 от nik1

[glishev]

Ник, не забравяй, че в България има и "канове", които не са държавният глава: например кана боила колобърът. Значи "канът" невинаги е върховен военачалник и това би обяснило евентуална добавка във военен смисъл към титлата на тъкмо този "кан", който е владетел на българите. Тъй че ако съм последователен в допускането, че "кана сивиги" означава приблизително "велик владетел" или пък "повелител-владетел", то не виждам проблем произходът на "сивиги" да ни води и към по-старо разбиране на титула като "господар-повелител [на войските]".

Кухулин, не смятам, че титулът трябва да се разделя като "канас_ивиги", а по-скоро като "кана_сивиги" заради съществуването на титли като "кана боила колобър". Така че според мен титла "канас" не съществува.

Мисля, че чак сега разбрах втория ти въпрос Питаш защо чета "CYBHГН" като "сивиги", а не например като "сюбиги" или другояче. Отговорът е: заради етапа на развитие на гръцкия език, на който са съставяни българските каменни надписи. Освен "CYBHГН" е засвидетелствана и форма "CYBHГI", което означава, че авторът и каменоделецът са произнасяли буквите "H" и "I" по еднакъв начин. Това произношение се нарича итацизъм, Ройхлиново или "византийско", за разлика от етацизма или Еразмовото, "антично" произношение. Освен с прехода на произнасяне на буквата "H" (ета) от [e] към византийското четене по принцип се характеризира още с прехода на "В" (бета) от към [v], както и на "Y" (ю псилон) от [ju] към , [v] или [f], според позицията си в сричката, а и с още няколко особености в четенето. Затова именно чета "CYBHГН / CYBHГI" като "сивиги". Ако бях последователен в Еразмовото произношение, щях да чета "сюбеге/сюбеги". Впрочем, склонен съм да допусна, че: а) българската употреба на гръцкия не е докрай последователна и б) използваният от българите гръцки може и да е бил в преходно говорно състояние между античен и византийски етап. Така че четенето ми не е докрай сигурно.

[nik1]

Виж сега, ако искаме да намерим под вола теле, можем да търсим и аналогии на общества, при които "владетелите не командват войската" при кетите и нихвите, при китайците,..при абисинците и либийците, и където се досетим.

Хазарския каган делегира права... Освен това съчетанието "каган-военноначлник" при хазарите не е регистрирано..

Ако пък допуснем че българският "каган" ("каганът" в българското общество" по аналогия с каганът в "хазарското общество") е нямало на кого да делегира тези права (или не е искал? [1]), то трябва да приемем че той се самопонижил в длъжносттта, на която иначе би делегирал тези права..

Това според мен са идеи и допускания, без никакво покритие, поизсмукани от пръстите..

[1]Значи : приема се по аналогия с хазарите от застъпниците на това тълкуване, че българският хан априори е делегирал права, и освен това - приема се че всъщност той не е искал да ги делегира, та затова се е самопонижил до "военноначалник", или някой го е понижил[2].

[2]последното очевидно е абсурд, защото каганът е "владетел на хората, земята, и водата"- вижте тюрските надписи

PS

Oбективно: и при българите канът делегира правата за комансването на войската на "първия" след него "kuan"- кавханът, (отговаря на сино-корейското "cap-kuan/cap-kwan" - "the first , the best official")

[nik1]

Не се притеснявай за мен..Знам какво е "кан", и знам че се използва в други съчетания..

"канасубиги" е върховният владетел, ако не си забравил..

Не знам какво е "канасубиги", но със сигурност смятам не е <<канът "су-беги">>, или <<канът "су-баши">>, казано на български <<канът "глава или началник на войската">>..

Защо е абсурно за мен тълкуването на кансубиги като <<кан-началник на войската>> - обясних вече в предишните си няколко съобщения, (не смятам да се повтарям...)

Кой какво приел, или не приел от тези мои обяснения - божа работа , и здраве да е..

Ще помоля в тази връзка, да не повтаряш - в отговор към мен, мнението си и аргументите си "за" тълкуването като "кан-военночалник".. Те не са се променили, доколкото разбирам..

---

"кансивиги" казваш? Добре, но не знам по какъв начин "кана_сивиги" може да се разчете като аналогично на <<кан-"бег на войската">> или <<кан- "башия на войската">>

"су" е "войска".."бек", с начално "б" или "п" и крайно "к" са собствените тюркски форми на "началник, господин"..

Редактирано Май 9, 2011 от nik1

[glishev]

Мисля, че е очевидно, че "кана сивиги" (или "канасубиги", както му казваш) е с различни функции от "кана боила колобър". Следователно е логично да се попитаме какво е "сивиги" (или субиги".

Щом "кана" се използва не само за държавния глава, значи "кана" не включва значението на "върховен главнокомандуващ". Това е още по-просто за разбиране.

[nik1]

Мисля, че е очевидно, че "кана сивиги" (или "канасубиги", както му казваш) е с различни функции от "кана боила колобър". Следователно е логично да се попитаме какво е "сивиги" (или субиги".

Щом "кана" се използва не само за държавния глава, значи "кана" не включва значението на "върховен главнокомандуващ". Това е още по-просто за разбиране.

Титлата "кан" сама по себе си не значи "върховен хан".

Както нееднократно обяснявам титлата "кан" има китайски произход ("kuan" и означава - официално лице, управител) , "Върховният кан" при българите е се титулува "канасуги" (това е според изворите и техните тълкувания)..

По аналогии с тюрските "хан"-ове и монголските "каан"-ове(там "хан" и "каан" имат само едно значение, и то е вожд, лидер на племе и клан) "кансубиги" го наричаме "хан"..

Иначе - разковничето на неговото върховенство може да се намери в превода и смисъла на субиги/сивиги/ убиги/ увиги/биги/виги( втората част от титулатурата)

Смятам, би следвало да се насочим по аналогии към:

1.1) кан - "владетел на страната, земята, водата, хората"

1.2) кан - "владетел" ("иабгу")

2) кан - "син на бога"

3) "велик" (голям) кан

Чрез какви езици?:

не е еднозначно ясно и опредлено..

Ще предложа и ТМ такива (по аналигии с аварите и аварския ТМ език, вижте Хелимский:

"ср. *buγa (эвенк. buγa, buwa, bua, bā ‘мир, вселенная; местность, страна, земля; небо; погода; бог, дух’, орок. bō id., чжурчж. pùh-’á-ì ‘место, область’, маньчж. ba id.; эти слова употребительны во всевозможных контекстах"

Варианти

а) кан- "владетел на страната"

б) кан -"син на небето" ("су"- китайска заемка на син, чедо, дете)

с) силен, голям, "велик" "кан"

Тунгусо-маньчжурская этимология :

Запись номер: 794

Праформа: *pegdi

Значение: 1 big, large 2 important

Эвенкийский: hegdi 1

Маньчжурский: fuz^|un 2

Комментарии: ТМС 2, 302, 359

Редактирано Май 9, 2011 от nik1

[_magotin_]

Тоест според теб имаме генитив на "кан" +"ивиги" (което не знаем какво е) и последвано от името и титлите на гръцки? В такъв случай имаме "кански ивиги Омуртаг..."?

Кан, генетив и "Явуга" - с няколко исторически паралела, за разлика от всички останали интерпретаци! Далеч по-вероятно е прабългарите да имат титулатура, която е подобна на нечия друга, отколкото да имат уникална и собствена... Не звучи твърде патриотично, но пък е научно достоверно...

П.П. Ако се съгласим, че "КАНА БОИЛА КОЛОБЪР" означава на КАНА боила колобър или КАНСКИ БОИЛА КОЛОБЪР то суфиксите за падежите стават просто сигурни...

За себе си съм 100% убеден, че "КАНА" пред "БОИЛАКОЛОБЪР" означава именно това - на КАНа колобъра.

[kotev]

PS

Oбективно: и при българите канът делегира правата за комансването на войската на "първия" след него "kuan"- кавханът, (отговаря на сино-корейското "cap-kuan/cap-kwan" - "the first , the best official")

Наличието на изключително многообразие от титли и длъжности в които е вплетен господарският статус "кан" (khan) в титлите на държавното управление, говори за съществуването на високоорганизирана и структурно-институционизирана българска държавна обществена формация.

КАН, КАГАН - най-големия владетел господар при евразийските конни народи в ерата на Великото преселение на народите, наместник на волята на небесният Тенгри на земята.

Заместници на кана:

КАВ-КАН – заместник на кана в ежедневните му дела (помощник кан)

КАН-АРТИК-ИН - заместник на кана при по-дълго отсъствие (тази длъжност се изпълнявала от един от престолонаследниците или роднините на кана).

БОИЛ КАВ-КАН - замества кана при военните дела, военни походи и бойни действия.

Държавна структура - боили, багаини, поданници.

ТАР-КАН - официални държавни съветници, наместници, пратеници и пълномощници на кана при управлението на държавата.

КАНА ТАР-КАН - кански таркан, съветник на кана.

ВУЛИА ТАР-КАН – велик таркан

ЗЕРА ТАР-КАН – първи таркан.

ЖУ-ПАН ТАР-КАН – главен съветник

БОИЛА ТАР-КАН – военен таркан, съдия (обикновено е служба на по-малкият син на кана.)

БОРИ ТАР-КАН – наместник на кана в аул (укрепление)

ОЛГУ ТАР-КАН – комендант, управител на канският аул.

КАЛУ ТАР-КАН – пратеник по сватосването на кана, изпълнява и дипломатически мисии.

БОИЛ - благородник, аристократ.

СЪВЕТ НА ВЕЛИКИТЕ БОИЛИ- събор на аристократичните родове.

Вътрешни и външни Боили.

Вътрешните боили са от обкръжението на кана, сътрапезниците му, роднини и приятели.

Често те изпълняват негови лични задачи.

БАГАИНИ - външни боили, това са богатите управители на райони, назначавани и възнаграждавани от кана. Нещо като районни и областни управители.

БАГАТУР – вътрешни боили, местните велможи, нещо като днешните общински съветници със военни длъжности.

ЧЕРГУ-БОИЛ – военен стратег, военоначалник, водач на орда.

ЮК-БОИЛ – военен по охраната, командир по охраната.

ТОРТУНА ПИЛЕ ЖУПАН – главен, челник.

БАГАТУР БОИЛ – военен командир от аристокрацията. В качеството си на благородници и приближени на кана, вътрешните и външните боили са имали и военни командирски функции по време на военни действия, а някои от тях са били военни и през останалото време.

ЧИТКОЙ МИТРОС - членове на орди, въоръжени конници.

КОЛОБРОС - жрец, знахар, бръснар (оформящ ритуално характерната прическа).Поради всеизвестния религиозен обряд на прабългарите да си бръснат главите, длъжността на колобрите е била много отговорна.

Те са изпълнявали и жречески, както и знахарски функции на всички нива на предхристиянската българската държавна йерархия – от кана и неговите приближени, до войниците в ордата. Във всяка орда има назначен по един колобър.

ИЧИРГУ КОЛОБРОС – стратег на колобрите, висш жрец, който обслужва самия кан.

КАН БОИЛ КОЛОБРОС – жрец и знахар обслужващ военните командири подчинени пряко на на кана.

БАГАТУР БОИЛ КОЛОБРОС – жрец, знахар и ритуален бръснар на военните багатури.

[Кухулин]

Освен с прехода на произнасяне на буквата "H" (ета) от [e] към византийското четене по принцип се характеризира още с прехода на "В" (бета) от към [v], както и на "Y" (ю псилон) от [ju] към , [v] или [f], според позицията си в сричката, а и с още няколко особености в четенето. Затова именно чета "CYBHГН / CYBHГI" като "сивиги".

Това ми е горе-долу ясно, но не бях сигурен в хронологията на промените. Значи, доколкото разбрах, не е задължително да обвързваме преходите U > I и B > V един с друг, т.е. ЮВИГИ също може да е коректно четене.

[каскадьора]

За себе си съм 100% убеден, че "КАНА" пред "БОИЛАКОЛОБЪР" означава именно това - на КАНа колобъра.

Ти говориш за най-ранното членуване, така ли

[_magotin_]

Ти говориш за най-ранното членуване, така ли

Кой знае? Я за падежни форми някакви, я за нещо друго. Факт е, че боилаколобри има разни, но у нас има КАНАБОИЛАКОЛОБЪР, което може да означава единствено такъв, но свързан с КАНА... Който измисли друго обяснение го обявявам за почетен прабългарин... Тука колегата отхвърля с лека ръка идеята, че ЯВУГА може да е основната титла, но аз не съм толкова убеден...

[glishev]

Ник, не са ти лоши предположенията. Лошото е, че и моето, и твоето са все само предположения. Тъмна Индия.

Маготин, разбирам да има генитив в "Кана боила колобър", както предполагаш, но тогава защо ще има генитив и в самата владетелска титла? И защо двата генитива на една и съща дума не са еднакви?

[_magotin_]

Ник, не са ти лоши предположенията. Лошото е, че и моето, и твоето са все само предположения. Тъмна Индия.

Маготин, разбирам да има генитив в "Кана боила колобър", както предполагаш, но тогава защо ще има генитив и в самата владетелска титла? И защо двата генитива на една и съща дума не са еднакви?

Генетив ли, нещо друго ли, кой знае при превода и адаптацията какво е ставало? Имаме следния пасаж у Бешевлиев

Маламир, който е държавният глава в нашия надпис, носи тюркската титла кан сюбиги покрай гръцката архонт. Първата дума на тази сложна титла кан е известната тюркска титла за владетел кан, хан или също каган. Втората част сюбиги представя сложния български, съответно тюркски израз сю бег и, на който първата дума сю значи „войска”, а втората бег (с и в български) „господар”. Последната сричка и е тюркският суфикс за притежание при думи, завършващи на съгласна. В тюркските езици в противоположност на индоевропейските, в които притежателят на даден предмет стои в притежателен родителен падеж (срв. лат. domus patris, нем. Das Haus des Vaters „къщата на бащата”), се изразява със суфикса -и или -си при думи, завършващи на гласна, прибавени не към притежателя, а към притежанието, напр. баба еви „къщата на бащата” или шейтан арабаси = лат. carrus diaboli, нем. Der Wagen des Tenfels „колата на сатаната”. И така сю бег-и значи „господар на войската”, срв. в Орхонските надписи сюбаши „главатар на войската”.

...

Кога се е появила службата на капхана като помощник на владетеля и каква точно е била неговата служба в подробности, е неизвестно. Съществуването на съвладетел, в чиито ръце била съсредоточена държавната власт и военната сила, криело опасност вторият владетел да заеме мястото на първия. У Меровингите, първата кралска династия на франките, т. нар. майордом, т. е. по-големият или старшият в двореца, е играел ролята на капхана. В 751 г. последният крал меровинг Хилдерик III е бил свален от майордома Пипин Къси, който заел престола и основал династията Каролинги. Същото нещо се случило и в България. Кормесий, който бил, както по всичко личи, капхан, премахнал управляващия род Дуло и се опитал да издигне рода си Вокил или Укил около 760 г. За да се избягнат подобни случаи в бъдеще, българските владетели Кардам или Крум ще да са ограничили властта на капхана до положението на пръв военачалник след кана, понеже според византийските извори и двамата владетели са предвождали лично походите срещу Византия. Обаче, както изглежда, временно при младия и неопитен кан Маламир властта на капхана била отново засилена. Поемането на командуването на войските лично от държавния глава е изразявало именно титлата сюбиги. Тази титла е отбелязана засега само при владетелите Омуртаг и Маламир и може би и при Крум, който в един летописен надпис се нарича архонт сюбиги, т. е. гръцката дума за вожд и българският титулатурен израз сюбиги. Според едно сведение у огузите покрай сюбаши „главатар на войската” се употребявало и сюбеки „господар на войската”.

Това Огузкото предположение, ако приемем, че има наистина тъкъв източник и анализът е коректен, означава, че прабългарите имат нещо общо с Огузите или общ културогенез, което е малко вероятно. Интересно защо тези паралелизми не се разпростират отвъд титулатурата на въпросния владетел, кана. Въобще тази тема е много трудна и изисква сериозна подготовка. Но тази подготовка включва отлично познаване на ирано-тюркското културно проникване, което не знам дали е вярно за Бешевлиев.Например Туранагата веднъж направи едно показно със согдийския "превод" на титлата. Други превеждат чрез други езици. То затова [палео]лингвистиката не е точно най-точната наука.

Но за едно не си прав - ЯВУГА не е само предположение. За разлика от всички други интерпретации ЯВУГА има исторически паралели...Както "баги", "беги" и т.н.

[kotev]

Генетив ли, нещо друго ли, кой знае при превода и адаптацията какво е ставало? Имаме следния пасаж у Бешевлиев

Това Огузкото предположение, ако приемем, че има наистина тъкъв източник и анализът е коректен, означава, че прабългарите имат нещо общо с Огузите или общ културогенез, което е малко вероятно. Интересно защо тези паралелизми не се разпростират отвъд титулатурата на въпросния владетел, кана. Въобще тази тема е много трудна и изисква сериозна подготовка. Но тази подготовка включва отлично познаване на ирано-тюркското културно проникване, което не знам дали е вярно за Бешевлиев.

Orchon. The Bilig Kagan inscription. Face.

Редактирано Май 10, 2011 от kotev

[каскадьора]

Ако в КАНА думата е КАН, а А е суфикс - независимо дали член (което ще е сензация!), или падежно окончание, това хвърля на боклука всички тюрко-огъзки глупости, защото несъмнено КАН(А) извършва действието: заповядва, строи, реже ленти и т.н.

[Ka40]

Ако в КАНА думата е КАН, а А е суфикс - независимо дали член (което ще е сензация!), или падежно окончание, това хвърля на боклука всички тюрко-огъзки глупости, защото несъмнено КАН(А) извършва действието: заповядва, строи, реже ленти и т.н.

Много правилно. А освен това, по силата на логиката титлата "сюбиги" демек "субашия" би трябвало да се появява само в надписи свързани с войската. В надписи свързани със строителството ханът, би трябвало да е с титлата "дюлгербашия"