Произход, език и култура на прабългарите

[Raven]

Ами ако са толкова запознати, защо трябва да "ни" смесват с други народи?

Като ни наричат "мизи" какво искат да кажат? А "скити"?

Когато ни наричат мизи, скити, пеони или мирмидони това очевидно е архаизация тъй като всичките тези отдавна са слезли от историческата сцена.

От конкретните присъстващи народи по онова време ни смесват единствено с хуните и с никой друг.

[Ka40]

Когато ни наричат мизи, скити, пеони или мирмидони това очевидно е архаизация тъй като всичките тези отдавна са слезли от историческата сцена.

От конкретните присъстващи народи по онова време ни смесват единствено с хуните и с никой друг.

А на какъв език са говорили хуните през 6 в.? Твърде вероятно е те да са били вече до такава степен сарматизирани, че говорели на сарматски и затова в някои извори да има объркване на хуни и българи.

[makebulgar]

Какво да разбираме под "ираноезични" през V-VІ в?

През въпросният исторически период има държава Персия с която воюва Византия, а говоримият език е фарси.

Иран (на фарси: ایران) е суверенна държава, чието име преди 1935 г. е Персия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD

Страната се нарича Персия, но шаховете се самонаричат и Арий. Също така в центара на индо-иранските земи се е намирала и страната Ариана. Езиците ги наричаме ирански по простата причина, че ако ги наричаме с истинското им име - арийски, ще ни вземат за нацисти. За да избягат от това неудобство хората ги наричат ирански, индо-ирански, индо-арийски.

[КГ125]

Когато ни наричат мизи, скити, пеони или мирмидони това очевидно е архаизация тъй като всичките тези отдавна са слезли от историческата сцена.

От конкретните присъстващи народи по онова време ни смесват единствено с хуните и с никой друг.

Ако видим контекстите ще се разбере, че с това не бележат етническа принадлежност. А и какво са хуните всъщност?

[_magotin_]

Точно така. За византийските автори от V-VІ в. всички варвари от изток са хуни. Никой не се е интересувал кои са ираноезични, кои алтаезични и т.н. А иначе Ravena се опитва да манипулира нещата, за да изкара българите хуни.

"Хуни" у ромеите явно е мощен етикет, зад който се крият много етноси. Приск е много хубав извор в тази посока - със споменаването си на множеството езици, които се говорели в лагера на Атила, в т.ч. гръцки. Но от гледна точка на археологията "хунски етнос" няма. Особено проблемна е идентификацията на хуните в Европа, т.е. стигаме до стария проблем за диференцирането между хуни и хони, европейските и азиатските хуни.

[_magotin_]

Какво да разбираме под "ираноезични" през V-VІ в?

През въпросният исторически период има държава Персия с която воюва Византия, а говоримият език е фарси.

Иран (на фарси: ایران) е суверенна държава, чието име преди 1935 г. е Персия.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%80%D0%B0%D0%BD

Няма и не е имало държава "Персия". Това е наложено понятие, етикет, което на запад се извежда от името на провинция Парсая или Фарс. Още от ІІІ век, че дори и по-рано, иранската държава се нарича Еран. Иначе по метода на обратното взаимстване понятието е влязло в съвременния фарси. През средновековието се говори различен ирански език, наричан Пахлави, а преди това -още по-древна форма, наречена Партски език. На "партски" език се говорело и в държавата на Ахеменидите. Като не си наясно с една тема, не се захващай да се произнасяш по нея.

Иначе иранските езици в степите са по-различни. Иранистите определят специална група езици, асоциирани със степните иранци. Към този кръг езици принадлежат "сарматските" ирански езици, вероятно от които произлиза аланския.

[КГ125]

Е, всеки може да предложи теза и да бъде съответно коригиран.

[Raven]

Хуните са си хуни, Приск ги нарича "царски скити" самите хуни имат самосъзнание за расово превъзходство и се отличават от останалите си съюзници.След смъртта на Атила синовете му решават да си поделят подчинените и съюзни народи "като роби" и това предизвиква бунт.

За Атила казват че е от "царски род", Онегес казва за Едекон че е храбър като истински хун макар по род да не е такъв и тн...

Гръкоезичните автори наричат хуни и скити всички народи в държавата на Атила, но когато навлизат в конкретика изброяват отделни народи и правят разлика между гепиди, алани, херули и същински хуни.Мултиетничността на хунската държава изобщо важи за периода след смъртта на Руа и възцаряването на Атила и Бледа- тогава започва да се изгражда същинската хунска империя.

Приск казва че хуните освен своят език говорят и други, физическите описания на хуните съвпадат при различните извори- очевидно е че е имало група племена обособени в отделен етнос който рязко се е различавал от останалите познати народи до толкова че да прави впечатление с външният си вид.

Така че тезата че "хуни" е сборно понятие от различни народи препитаващи се с грабежи е много погрешна, хунският племенен съюз е основан и доминиран от отделен и обособен етнос, това че няма археологически останки които със сигурност да се идентифицират като хунски е поради ниското ниво на материална култура и обичаят им да абсорбират обичаи и културни заемки от завладените народи.

Същото важи и за "археологически неуловимите" хазари , за българите от кавказкият и северночерноморският период и за още доста народи скиторели из степите.

[Авитохол_165]

А на какво се базира теорията, че атиловите хуни произлизат от азиатските хунну(сюнну)? Има ли въобще нещо по-реално и сигурно, на което да се опира тази теза?

Редактирано Май 29, 2011 от Авитохол_165

[glishev]

"Хуни" у ромеите явно е мощен етикет, зад който се крият много етноси. Приск е много хубав извор в тази посока - със споменаването си на множеството езици, които се говорели в лагера на Атила, в т.ч. гръцки. Но от гледна точка на археологията "хунски етнос" няма. Особено проблемна е идентификацията на хуните в Европа, т.е. стигаме до стария проблем за диференцирането между хуни и хони, европейските и азиатските хуни.

За мощния етикет си много прав Зад етикета или по-скоро като негова първа употреба обаче се крие именно етнос, а какъв е той като език и култура - това вече е друг въпрос.

Не мисля, че археологията може да бъде последна инстанция за и против съществуването на конкретен етнос - защото етносът не е археологическа даденост, а доста трудна за дефиниране и променяща се цялост от език, материална култура, духовна култура, територия и институции. Археологията по-скоро може да ни каже кога и къде е наличен даден тип материална култура и евентуално писмен език и/или белези на определена духовна култура върху траен материал.

Не смятам, че например само по археологически път може да се установи, че например сребърни предмети от XIII в. от Никопол принадлежат на същия етнос като каменен надпис от IX в. от Плиска. Ще трябват и неархеологически методи.

Така че от гледна точка на историята (която непрекъснато обобщава данни от археология, езикознание, етнология, филологии и др.) такова нещо като хунско етническо ядро на Хунския съюз е съществувало, а впоследствие името "хуни" е изменило и разширило значението си.

[miroki]

Да допълня държава Персия все пак е имало. В крайна сметка същата преди 50 сетина години се преименува на Иран.

И точно за това, че си вижда корена: Ирански племена, после завладени от персите територии и приели името Перси и от скитите де, Първоизточника обаче е ирански и езикът, та идеята е, че от тази група са тръгнали български племена. Та за това говорили същия език, а не от по-късната група, когато вече са дошли персите -Това е едната теория де

Само едно племе от споменатите в изворите може да се асоциира с българските племена, което е котригури, останалите които са били там са, ултизури, утигури ( за тях направихме по-рано един коментар) и вуругунди.

[glishev]

Да допълня - държава Персия все пак е имало. В крайна сметка същата преди 50-ина години се преименува на Иран.

Реза Пахлави шах е бил владетел на Dowlat-e Shâhanshâhi-ye Irân, тоест на Шахиншахската държава Иран, а не на "Персия". Всъщност още от 1935 бащата на Реза Пахлави, старият Реза шах се обявява за владетел точно на "Иран", което води чак към надписа на Артаксеркс I от Накш-и Рустам. Но и преди него Каджаридите също се самонаричат ирански шахове.

Всъщност дали ще говорим за Персия, Иран или държава на народа "Aryan" е все тая.

"Персия" е (гръцки) екзоним по името на една от областите (а също племе и език) в страната, инак народът и държавата се самонаричат "Eran", "Iran" и "Aryan". Под най-различни династии от Ахеменидите до Пахлавиите местният владетел винаги е шах на Иран.

Редактирано Май 29, 2011 от glishev

[aspar]

Така че тезата че "хуни" е сборно понятие от различни народи препитаващи се с грабежи е много погрешна, хунският племенен съюз е основан и доминиран от отделен и обособен етнос, това че няма археологически останки които със сигурност да се идентифицират като хунски е поради ниското ниво на материална култура и обичаят им да абсорбират обичаи и културни заемки от завладените народи.

Същото важи и за "археологически неуловимите" хазари , за българите от кавказкият и северночерноморският период и за още доста народи скиторели из степите.

Тук смесваш нещата. Очевидно е че е имало етнос наречен хуни. Древните автори обаче започват да наричат с този етноним всички участници в бандата на Атила. По-късно той се пренася и върху всички варвари от стептта. Така че е съвсем нормално българите да бъдат наричани хуни. Но това съвсем не означава че те са хуни по произход.

Редактирано Май 29, 2011 от aspar

[КГ125]

А на какво се базира теорията, че атиловите хуни произлизат от азиатските хунну(сюнну)? Има ли въобще нещо по-реално и сигурно, на което да се опира тази теза?

На нищо не може да се базира. Разстоянието и във времето, и в пространството е много голямо. От древната държава на хуните нищо не е останало, от народа й - може би, но не той е залял Рим през 5-ти век... Може би само името му.

[Кухулин]

На нищо не може да се базира.

Току що изпрати по дяволите Гумильов

[miroki]

Тук смесваш нещата. Очевидно е че е имало етнос наречен хуни. Древните автори обаче започват да наричат с този етноним всички участници в бандата на Атила. По-късно той се пренася и върху всички варвари от стептта. Така че е съвсем нормално българите да бъдат наричани хуни. Но това съвсем не означава че те са хуни по произход.

Определено нещата с хуните са размити. Колкото може да се нарече, че са етнос, толкова може би и, че византийците са етнос. В крайна смета по времето на Атила империята става голяма, което ще рече, че не могат за 10 тина години да се народят толкова деца да се запази етноса, а са придошли народи. Те са хунски племена. Това, че и българските племена са се били заедно с хунските си е факт. Точно каква е връзката не е ясно но е доста голяма, щом и живеят заедно над 200 години в Панония, и се бият и за власт по между си. Нещо като съвладетели. Е, че са се смесили е ясно и си е написано, но то е от после (въпреки това, само от това е ясно, че имаме общи наследствени белези, поне на малка част от Българите, колкото ималка да е тя).

В крайна смета и самите Авари (от Панония) са хуни нарекли се авари. И всички автори не проспускат да споменат, че говорят именно за тях, Аварите, които се наричат и хуни или Хуните, които се наричат авари.

[проф. Добрев]

Нещо не се сещам византийците да наричат някъде аланите хуни.

Аланите са си алани- няма хони, хионити и прочие измислици, аланите са съюзници на хуните да разпада на съюзът им, не знам някой автор да бърка хуни с алани.

Също така никой съвременен учен не бърка алани с българи- поради факта че имат коренно различен и ясно отличаващ се антропологичен тип и погребален обичай.

Сред множеството етноидентифициращи и диференциращи черти и особености, водещо-доминантен е лингвистичният белег.

Трябва този "съвременен учен" да е лингвистически много зле, за да не прави разлика между тюркския прабългарски език и иранския алански език.

Редактирано Май 30, 2011 от проф. Добрев

[проф. Добрев]

А на какъв език са говорили хуните през 6 в.? Твърде вероятно е те да са били вече до такава степен сарматизирани, че говорели на сарматски и затова в някои извори да има объркване на хуни и българи.

Водещо-доминантните в полиетничната империя на Атила прабългарски родове и племена, никак неслучайно наречени също така и царски скити (Приск), говорят и ползват във всекидневното общуване основно и главно тюркския по произход и принадлежност прабългарски/болгарски език.

Много от тях и особено Атила, владеят на различно ниво и в различни форми още по 2-3 и повече езика – гръцки, латински, алански, готски, славянски и др.

Редактирано Май 30, 2011 от проф. Добрев

[makebulgar]

Прочетох я книжката на П.Добрев, и от всичко написано става ясно, че езика а прабългарите не е тюркски! До това заключение е стигнал не П.Добрев, а ред видни учени тюрколози и алтаисти от Европа. Тюрколога Л.Базен направил 770 страници докторат върху тюркските календари, като направил анализ и на Именника ни.Заключението му било, че той е написан на нетюрски език който за него бил неизвестен, като имало само някой тюркски добавки. Относно Преславския надпис в който имаме прабългарски текст написан на с гръцки букви, тюрколозите от Европа също казват, че не е написан на тюркски език, поради ред граматични и лингвистични причини.

При това прабългарския, хазарския и чувашкия езици, които били вкарани в една специфична подгрупа на тюркските езици от Баскаков през 1961г., били изкарани от схемата на тюркските езици направена от алтаиста Менгес през 1968г.!

[Кухулин]

При това прабългарския, хазарския и чувашкия езици, които били вкарани в една специфична подгрупа на тюркските езици от Баскаков през 1961г., били изкарани от схемата на тюркските езици направена от алтаиста Менгес през 1968г.!

Прочети въпросния Менгес 1968, например стр. 61 и пробвай сам да го свържеш с писанията на П. Добрев.

[kim]

Прочетох я книжката на П.Добрев, и от всичко написано става ясно, че езика а прабългарите не е тюркски! До това заключение е стигнал не П.Добрев, а ред видни учени тюрколози и алтаисти от Европа. Тюрколога Л.Базен направил 770 страници докторат върху тюркските календари, като направил анализ и на Именника ни.Заключението му било, че той е написан на нетюрски език който за него бил неизвестен, като имало само някой тюркски добавки. Относно Преславския надпис в който имаме прабългарски текст написан на с гръцки букви, тюрколозите от Европа също казват, че не е написан на тюркски език, поради ред граматични и лингвистични причини.

за съжаление не съм запозната с работата на P.Добрев, но числата, които са споменати в именника имат доста голямо сходство с берберските обозначения за пръстите на ръката:

1. алем - aläway, elway = предхождащ, водител на редица

3. вечем (шегор) wan-kärad (третия пръст), описван и като zegred (=голям за нищо)

4. тутом toret, tale-ttät (този за пръстена)

6. алтом alättad (шестия пръст при природно шестопръстие)

7. читем седми, бербер.= essayat

8. шехтем wan-eshehed, ettam, äshhed (обясняващия, показващия от seknu=pokazwam)

9. твирем

(balkhar - toghuz) täzze, toza, teza

също и при имената на животните:

вол шегор äshgär, ashqar = млад бик; сватбен бик (при сватба се прави борба с бик като цорида)

заек двлан ebardäwel= зайче; заешко семейство е bärzi

змия дилом мелул (също и същество); ashshelmällän= бяла змия, cвещенна, не се убива;

täshshilt= пепелянка

кон има emälle= бял кон; амулас = кон с бяло петно на челото; ays wa-n äzäbor = кон

с бели кръгове на краката, подобно зебра.

поздрави

[проф. Добрев]

проф. Добрев, на 24 May 2011 - 11:16 PM, каза:

Алтай е прекалено обширна област и там има много рунически надписи.

Кои по-точно надписи и коя точно научна публикация имате предвид?

Двете групи надписи може и да са синхронни, което изобщо не означава, че двете отделни писмености възникват по едно и също време и на едно и също място!

budget: Отделна писменост" ли? Посочи един конен народ, който би си губил времето да си измисля отделна писменост.

RIZAR:

Всъщност отдавна е доказано и само местните тюрколози (вкл. великия Бешевлиев) не знаят, че българските рунни надпси нямат нищо общо с тюркските руни. Всъщност самите тюркски руни са възникнали на персийска основа. Показателен пример за това е съкровището от р. Ароника (Трансилвания).

Тази типологизация на западните автори е много погрешна и невярна, защото няма "конен народ" от една страна и "пеши народ" от друга.

По поминък прабългарите са скотовъди номади, които практикуват сезонно-миграционно животновъдство – през есента и зимата изкарват стадата си към по-ниските и топли места, а през пролетта и лятото – към по-високите и прохладни места, където тревата е по-изобилна и сочна.

Живеят в селца от по 20-30 семейни юрти, като всяко средно заможно семейство притежава и се грижи за стотина овце и тридесетина коня.

Писмеността възниква на опреден етап от развитието на всяко общество и служи да задоволи определени практически нужди в неговия бит и поминък.

Прабългарската руника възниква някъде около началото на Новата Ера, т.е. много преди и съответно вън и независимо от Орхоно-Енисейската руника, и тъкмо поради това прабългарите се нареждат сред първите писмени народи на Света:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

Пак в литературата, между впрочем, отдавна вече никой не дири началото на руниката в Европа, както като че ли е било преди стотина години, но изглежда след Алтхайм, се приема, че българската руническа писменост е създадена в Северен Кавказ, около ІІІ-ІV в., с което приблизително-повърхностно мнение не толкова се “спестява истината”, колкото отново се игнорира дълговечно-високото културно-просветно равнище, а от тук пък се и принизяват ролята и значението на прабългарите за европейската и дори, без преувеличение, и за световната история и цивилизация.

Орхоно-енисейската руническа писменост, смятана до неотдавна, а може би от някого и все още за единствената като тип руническа писменост, води своето начало от арамейското писмо, преминало и заимствувано от орхоно-енисейските тюрки с посредничеството на сасанидските перси, в империята на които арамейски език говори голяма част от населението. Поради това арамейското писмо се превръща в прототип на различни други азбуки, по-главните от които са пехлевийска, согдийска и хорезмийска, но наред с тях има и азбуки, употребявани от различни “турански” народи съседи или владетели на иранските народи, и които основни видове азбуки по-късно се развиват и разпространяват в иранския ареал и при съседните им народи, като при това обаче не е възможно да се установи със сигурност от коя точно разновидност води своето начало тюркската азбука, като в случая под тюрки авторът очевидно разбира орхоно-енисейските тюрки от VІІ-VІІІ в, тук наречени от него още и “източни тюрки”.

Тази руническа азбука се появява при източните тюрки в епохата, когато те започват да играят важна роля в Средна Азия, т.е. към средата на VІ в., разпростират своето господство на запад, включително и върху Согдиана, побеждават ефталитите и влизат в контакт с иранските народи и цивилизация, така че през 568 г. пратеникът на тюрките занася на императора в Константинопол писмо, което той прочита с помощта на преводачи и нищо не пречи да се допусне, че писмото е било написано на тази руническа азбука.

Но азбуката се заражда най-напред не при тези тюрки, а при едно друго тюркско племе – уйгурите, откъдето тя е пренесена при тюрките, което налага времето на поява на руниката да се изнесе малко напред. От тюрките азбуката преминава на север, при киргизите и при други тюркски племена на Енисей и това става през VІІ, а може би дори и през VІ в.

Като добавка трябва да отбележим и това, че “специфичните подобия”(?) между тюркската азбука и азбуката, наречена хуно-скитска, са толкова малко на брой и толкова трудно уловими, за да се утвърждава някакво родство между двете азбуки (V. Thomsen), от който край ние пък констатираме и специално подчертаваме, че още през 1893 г., на тогавашните изследователи е добре известна и някаква друга, “хуно-скитска” руническа азбука, която е доста по-различна от азбуката на източните тюрки, използувана при написването на Орхоно-Енисейските рунически паметници.

В Минусинския басейн още през VІІІ-ІІ в. пр.н.е., през епохата на Тагарската култура са “разпространени клейма за дамгосване на добитък и сърповете, послужили за основа на един опростен писмен знак”; в източнотюркското руническо писмо знакът за съгл. к в съчетание със закръглена гласна идва от идеограмата на стрелата; възможно е възникването на тюркското руническо писмо да се отнесе към VІ в. пр.н.е.; в “унгарската хипотеза, изградена върху промените в историческата фонетика”, “най-важните названия, отнасящи се до писмеността, отделни елементи на руническото писмо и някои от неговите първични знаци са тюркско-български и са заимствувани от предците на днешните унгарци още преди V в. пр.н.е., през т.н. угорска епоха”; “нашите предци през ІІ-ІІІ в. са заимствували от тюркско-българските племена думата ír и руническото писмо едновременно, но отделно от хантите” (П. Юхас).

Евентуалното предположение за зараждане на българската руническа писменост още през тези времена и по тези места обаче се обезсилва в голяма степен от съобщението на китайските извори, че хуните на тяхната северозападна граница са безписмен народ, а добре известно и безспорно е освен това, че към края на ІІ в. пр.н.е. има опити за разпространение сред тях на китайското писмо (Н. Бичурин; Н. Крадин; П. Юхас), които опити обаче не са дали особен резултат и дори на места и за известно време китайското писмо да е било използувано от хуните, то все пак очевидно не се е задържало и утвърдило.

Именно поради това трябва да се допусне, че огуротюркският или от вътрешна гледна точка, българският вариант, но още по-точно и адекватно, българската форма и разновидност на тюркската руника се появява на отсечката “Централна Монголия-Средна Азия”, което като време трябва да се мисли примерно в рамките на ІІ-І в. пр.н.е. и ІІІ-ІV в. сл.н.е., където и когато китайците разбиват и спират, но по-точно отклоняват хуните българи на югозапад; те продължават миграцията си и придвижвайки се и контактувайки общо взето и предимно с ирански племена и народи, излизат на северната граница на персийската империя на Сасанидите, където се задържат може би дори и 2-3 века, след което продължават пътя си на запад.

Безспорно тъкмо през този период и по тези земи българските племена и народи осъществяват най-тесен и продължителен етнолингвистичен контакт и взаимодействие с редица ирански племена и народи, по време на което се и иранизират частично и наред с всичко останало, постепенно възприемат, усвояват, видоизменят, преобразуват, допълват със стари свои графични знаци и прилагат за своите езици и диалекти, според и с оглед на тяхната фонетико-граматична специфика, не някои, а няколко от наличните и използувани тук ирански прототипове на арамейското писмо, най-малкото и най-вероятно сако-согдийския, пехлевийския и хорезмийския едновременно.

Получената на тази основа писменост, разбира се, външнографически много прилича и дори е почти тъждествена на някои от иранските прототипове, съобразяването и отчитането на което обяснява и слага ред в излишно-прекалено заплетения лично от страна на проф. П. Юхас [1985] казус, където според китайските посланици през 245-250 г. в древната кхмерска империя Фунан, на територията на дн. Кампучия, местната писменост “прилича на хунската”.

Около и след това толкова кратко и безспорно достоверно-сигурно съобщение обаче, наред с много важната, съществена за тук и коректна по същество, но не и по езикова форма, констатация, че тези китайски посланици потвърждават наличието на писменост у хуните още през първата половина на ІІІ в., идват такива изобщо неоснователно-некоректни и неадекватни заключителни обобщения като това, че “Използуването на китайската писменост в азиатската империя на хуните е възпрепятствувало създаването на хунска писменост.” или пък че хунската писменост произхожда от индуската, защото върху кхмерската литература слага отпечатък индуската култура, проникнала там чрез посредничеството на будизма и брахманизма.

Но нещата са къде по-прости и ясни – един от малко по-горе представените регионални прототипове на арамейското писмо е и индо-бактрийското писмо (V. Thomsen), именно което е заимствувано, а може би дори се и използува в своя оригинално-чист вид от тогавашните кхмери, тъкмо поради което няма как това писмо да не прилича на онова, имащо друг, а защо не и същия прототип, хунско писмо, което китайският посланик е виждал и познава поне като външен вид, но, разбира се, изобщо не е в състояние, а и не си поставя за цел да обяснява историко-генетически [вж. и срв. Бичурин 1950, 58; Крадин 2003, 150; Юхас 1985, 277-278; Altheim 1959, 271,436-443; ~*~1960, 286,306; Francfort 2001, 155-163; Kyzlasov 2003; Thomsen 1896, 44-54].

[makebulgar]

Прочети въпросния Менгес 1968, например стр. 61 и пробвай сам да го свържеш с писанията на П. Добрев.

На този етап няма как да стане това. Ако реша да ставам гл.ас., док., доц. или проф. тогава ще имам времето да чета всичко.

Ако можеш да кажеш какво пише на тая 61 страница ще съм благодарен. И като цяло ако някой има мнение за виждането на Менгес ще ми е интересно.

[makebulgar]

По поминък прабългарите са скотовъди номади, които практикуват сезонно-миграционно животновъдство – през есента и зимата изкарват стадата си към по-ниските и топли места, а през пролетта и лятото – към по-високите и прохладни места, където тревата е по-изобилна и сочна.

Ето заради такива твърди мнения от филолози съм по склонен да вярвам на П.Добрев, който се занимава със стопанска история. Българите явно са уникални в световен мащаб с това, че хем са номади практикуващи миграционно скотовъдство, хем имат градове правят валове, садят жито, просо и ечемик.

Г-н Добрев какво ви е мнението за японската теория за Конните народи, които имат градове, земеделци са, но същевременно отглеждат големи стада коне и воюват само с конница?

Според тази японска теория, всички номади са конни народи, но не всички конни народи са номади! Съответно българите спадат към конните народи които не са номади.

Редактирано Май 30, 2011 от makebulgar

[Кухулин]

На този етап няма как да стане това. Ако реша да ставам гл.ас., док., доц. или проф. тогава ще имам времето да чета всичко.

Ако можеш да кажеш какво пише на тая 61 страница ще съм благодарен. И като цяло ако някой има мнение за виждането на Менгес ще ми е интересно.

Не е чак толкова сложно да се проверят позициите на Менгес.

Menges, The Turkic languages and peoples: an introduction to Turkic studies, второ издание (1968, 1995)

С две думи, той отказва да приеме ротацизма и ламбдаизма като присъщи на тюркското езиково семейство. По тази причина класифицира "хуно-българския" език (не прави разлика между хунски и прабългарски) за родствен, но външен спрямо него.

Фактически, съвсем опростено проблемът би могъл да се изложи така - кой всъщност се явява праезик - пратюркският или праогурският? Доколкото имам поглед върху темата - и днес съществуват възгледи, че праогурският език е в основата на дендрограмата, но огромното мнозинство лингвисти са на обратното мнение.