Произход, език и култура на прабългарите

[isav]

А и какво са хуните всъщност?

Каквото са "арабите"... В Мароко араби ли са? А в Тунис? А в Иран? Но когато описваме днешните политически събития смесването на "мюсюлмани", "Араби", "ислямисти" е толкова объркано, че на правнуците ни някой ден хич няма да им е по-лесно, отколкото на нас!

Когато оценяваме как някой древен хронист е наричал прабългарите е хубаво да отбележим дали той е различавал и други варварски народи - тоест ако той говори за алани, масагети, сармати и хуни/българи е едно, а ако само за варвари - съвсем друго! Тогава заместването на "българи" с "хуни" е съвсем нормално...

[kim]

за съжаление не съм запозната с работата на P.Добрев, но числата, които са споменати в именника имат доста голямо сходство с берберските обозначения ...

прословутото етх бехт съвпада също с берберски (бехт няма analog в тюркските езици):

етх куче еиди, иди = куче въобще (берб., също и едно от названията за роб); тähouri=hiena; тähuru (сонгай), тäzuri, täzouri =пастра, голяма хиена.

Еиди е берберското обозначе на Sirius и съзвездието “голямо куче”.

етх = небесното куче, както би звучало със съкращения и от гръцки.

bext в астрономичните представи на берберите, Awhet е детето на газелата Аlämom, включено в берберския вариант на звездната констелация Еиди. Аlämom е една от трите газели, намиращи се в съседното на Еиди съзвездие заяк.

Съответствието на Awhet в българския е бичé (бехт), малко теле, съотв. юница, рунта, вакла, сyр/а като описание за сърна/елен i овца.

Awhet е звездата ß canis Majoris (= chin. Jūn Shì), meaning market for soldiers; Jūn Shì yī = the First Star of Market for Soldiers.) (http://en.wikipedia.org/wiki/Beta_Canis_Majoris).

т.е. календарните названия от именника съвпадат по-скоро с астрономическите картини на берберите и стария египет, а по-малко и само косвено с арабските/китайските.

Докато при арабите звездите ε, δ, η, о на Еиди представляват 4 млади девици,

при берберите te ca три - ε, δ, η (или γ )- ловци с колективното название Трошачите (немски превод knacken, knistern, Knisterer): iferakferäken, ifäräkfärakän.

Те са наречени така поради сезона на пясъчните бури, съвпадащи с появяването на тази част от Еиди и описани лит. като шум от размахващи крилете си птици (хвърка, хвърчащи), обезпокоени от внезапно строшени съчки и сухи треви.

В България това е времето на пролетните/летните суши, тримата грамотворци и на ритуалите пеперуда (при берберите ритуал-молба за дъжд Anzar=nebesnia an+izar, господар). В стария рим вземат мерки предварително и жертват още в края на април биче+Червено-кафяво куче или овца (коза)+овен за богинята Robigu.

[hristo_serafimov]

прословутото етх бехт съвпада също с берберски (бехт няма analog в тюркските езици):

...

Това си е направо връзка към тази тема

Африканският произход на прабългарите

[glishev]

Точно така, браво, Серафимов

[kim]

Това си е направо връзка към тази тема

Африканският произход на прабългарите

Всеки тук моделира повече или по-малко, а аз най-малко .

За астроном. predstawi na berberite i texnia rechnik zitiram ot Prasse at all., kakto i ot druga, predimno nemska literatura.

основание за търсене в тази посока дават исторически сведения от различни епохи за връзки на балкански народи, оформили българския етнос с български език, със северна африка и мала а3ia. това съпоставяне допринесе и за изясняване смисъла на българската дума бехт на концептуално ниво.

Обратен въпрос: какво в нашия език и традиции (задължителна допълнителна референтна рамка към писмени извори) дава основание на някои хора да твърдят, че не моделират или моделират на достатъчно твърда база, търсейки корени на този език, култура, история в китай, алтай, индия, но не и северна африка, където има очевидни сходства с елементи от някои култури ?

"етх" за куче било само тюркско. ето оказа се, че това не е така и думата е може би със съвсем друг произход и път на разпространение.

поздрави

Редактирано Юни 1, 2011 от kim

[Щекн Ичр]

Земеделието при прабългарите е доста нагласенческа геория пробутвана от Петър Добрев. Като контраотговор - историята показва че уседналите и земеделски народи не мигрират, докато предмино скотовъдните общества са способни на дълги миграции. Индоевропейците когато се резселват из Евразия са скотовъдци, а не земеделци. Обяснението е ясно, нивата не можеш да вземеш със себе си, докато стадато можеш! Смятам че до идването на балканите (пра)българите са предимно скотовъднаобщност, като скотовъдството е било с основен принос в стопанството им, а земеделието е било вторично.

[Elemag]

От чисто агроикономическа гледна точка земеделието е в пъти по икономически ефективно от скотовъдството поради по високата добавена стойност от реализираната продукция, този така наречен стопански излишък или принадена стойност е в основата на човешките цивилизации.

По тази причина всички известни развити човешки цивилизаций са земеделски в основата си и няма нито една скотовъдна, номадска, ловно събирачески или каквато и да е друга.

За кое земеделие говориш? Защото ранното мотично земеделие (неолит и халколит) и било с по-ниска ефективност от скотовъдството. :!!!:

Не забравяй, че технологиите се развиват от мотично земеделие, към рало и плуг, и от каменни и костени към метални земеделски сечива :!!!:

[makebulgar]

Земеделието при прабългарите е доста нагласенческа геория пробутвана от Петър Добрев. Като контраотговор - историята показва че уседналите и земеделски народи не мигрират, докато предмино скотовъдните общества са способни на дълги миграции. Индоевропейците когато се резселват из Евразия са скотовъдци, а не земеделци. Обяснението е ясно, нивата не можеш да вземеш със себе си, докато стадато можеш! Смятам че до идването на балканите (пра)българите са предимно скотовъднаобщност, като скотовъдството е било с основен принос в стопанството им, а земеделието е било вторично.

Тази позиция е принципно възможна, но в крайна сметка е доста субективна и зависима от негативното ви отношение към Петър Добрев. Забелязал сам че теориите на Войников изключват подкрепа по какъвто и да е начин на авестийско-бактрийската теория на Добрев. Пълното отхвърляне е не научно, доколкото Добрев има доста добри попадения и анализи.

Земеделските народи често мигрират, като причините са климатични промени или вражеска инвазия. Именно след вражеските инвазии на Ал. Макед. и на Хазарите големи маси индо-ирано езичи народи се изнасят на запад от ЦА и от Кавказ. И това не са били номадски дълги миграции, а бежански вълни, които са били насочвани към плодородни речни долини.

При това една бежанска вълна на земеделци напрактика за външен наблюдател би изглеждала като миграция на скотовъди, тъй като всяко земедeлско стопанство изисква минимум от работни, товaрни и други жвотни. Няма земеделска цивилизация, която да не отглежда много животни.

[проф. Добрев]

Според приетата от много учени версия, Велика България е създадена в 632 година от хан Кубрат. През 635 година той е почетен със сан патриций от император Ираклий. Знаят се имената на повечето племена, които участват в съюза, както и годината на разпадане на държавата. Обаче искам да поставя за дискусия два въпроса. Първият е: има ли отцепничество на дадено племе от съюза или не? Вторият въпрос са: кои са били границите на това образувание.

#14 ISTORIK: На изток - р. Кубан, на юг - Азовско и Черно море, на запад - р. Днепър, на север - р. Донец.

Ф. Вестберг, М. Артамонов, В, Златарски, В. Гюзелев, Ив. Божилов, Й. Андреев, Ив. Лазаров, Пл. Павлов и др.

В рамките на едно по-внимателно-целенасочено специално-индивидуално проучване по въпроса, границите на Стара Велика България се очертават както следва:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

На самата граница на новата българска държава завършва земния си път и именно тук, край днешното полтавско село Малая Перешчепина е и погребан нашият, всеобщобългарският скъп праотец, великият хан Кубрат, Курт, Куртъ, Κοϋρτος, Κούρτης, Κοβρᾶτός, Χουβρατις, Crobatus, Qetrâdes (Gy. Moravcsik) (†665) (М. Москов); основателят и дългогодишният владетел на кавказската прабългарска империя Велика България, която е втората след Западнохунската Империя на хан Атила/Авитохол европейска прабългарска държава. И днес тъкмо този свещен гроб на нашия праотец е предмет на засилен научен интерес, да не кажем на поругание, в който обаче доминират направо компоненти на първобитното мислене, което мислене не стига, че не може да определи какво точно е това, ами на всичкото отгоре не може и да си обясни защо и как точно е било извършено това погребение с изгаряне:

Анализ комплексов круга Перещепины на сегодня вынуждает констатировать: это не клады, не погребения и не кенотафы, хотя комплексы явно каким-то образом связаны с погребальным обрядом. Возможно, это - отдельный оригинальный вид погребального обряда, согласно которому вместе с частью скелета или “шкурой” взнузданного коня покойника в яму помещались его оружие, одежда, личные украшения и посуда для загробного пиршества.

Обряд сопровождался ритуальными действиями с использованием огня, и иногда, как в Келегеях, остатки костра также ссыпались в яму с предметами. Делалось это преимущественно втайне, во всяком случае, место захоронения вещей пытались скрыть. Само же тело покойника переправляли в загробный мир другим ритуалом и в другом месте, т.е. наблюдается пространственное и временное разграничение двух ритуалов, связанных с погребением одного человека (А. Комар).

Границите на Стара Велика България не са между Дон и Буг или Дунав в по-добрия случай (А. Róna-Tas), а те се простират много вероятно от горното течение на Ефрат, Аракс и Чорух (Ив. Добрев), но с пълна сигурност от Каспийско море до р. Днепър (J. Marquart), без да е изключено след войната с аварите около 635 г. да достигат и до Карпатите (В. Бешевлиев) от изток на запад и от Черно Море до Долното Поволжие от юг на север:

Далее идут равнины, удобные для езды верхом и орошаемые обильными водами, страна большая, ровная и удобная для разведения лошадей. Здесь поселились почти все гуннские племена, занимая пространство до озера Меотиды. Когда эти гунны нападают на земли персов или римлян, то они едут на свежих лошадях через эти ворота, о которых я сейчас упомянул, не делая никаких объездов и не встречая никаких крутых подъемов, кроме тех пятидесяти стадий, которые, как сказано, ведут в пределы Ивирии. Двигаясь какими-либо другими проходами, они должны преодолевать большие трудности и не в состоянии пользоваться одними и теми же лошадьми; ибо им поневоле приходится делать большие объезды, и при этом по крутизнам [Прокоп, 121].

Прекалено претенциозно и въпреки това едно много повърхностно-приблизително мнение по почти всичките, засегнати до тук въпроси, ни предлага А. Новосельцев [2010]. И все пак апотеозът на поредицата от най-откровени глупости е това, че българите са тюркизирани угри, т.е. маджари:... Редактирано Юни 7, 2011 от проф. Добрев

[kotev]

Границите на Стара Велика България не са между Дон и Буг или Дунав в по-добрия случай (А. Róna-Tas), а те се простират много вероятно от горното течение на Ефрат, Аракс и Чорух...

Проф. Добрев, твърдите, че Стара Велика България "граничи със Ефрат, Аракс и Чорух"!

Някакви податки за това поредно Ваше твърдение ще дадете ли?

[проф. Добрев]

Проф. Добрев, твърдите, че Стара Велика България "граничи със Ефрат, Аракс и Чорух"!

Някакви податки за това поредно Ваше твърдение ще дадете ли?

Това не е моето "поредно твърдение", а формулираното от мене обобщително заключение, основано на специалното проучване на посочения в скоби славист проф. Иван Добрев: Нови вести за прабългарите в панегеричната литература. – Старобългарска литература, кн. 11, 1982.

Това мое допускане се подкрепя и от наличието на територията на Североизточна Мала Азия на прабългарски рунически надписи.

[Aspandiat]

Това не е моето "поредно твърдение", а формулираното от мене обобщително заключение, основано на специалното проучване на посочения в скоби славист проф. Иван Добрев: Нови вести за прабългарите в панегеричната литература. – Старобългарска литература, кн. 11, 1982.

Това мое допускане се подкрепя и от наличието на територията на Североизточна Мала Азия на прабългарски рунически надписи.

Май ще е по-правилно да се каже не Североизточна Мала Азия, а северозападните части на историческа Армения.

[Щекн Ичр]

"Земеделските народи често мигрират, като причините са климатични промени или вражеска инвазия. Именно след вражеските инвазии на Ал. Макед. и на Хазарите големи маси индо-ирано езичи народи се изнасят на запад от ЦА и от Кавказ. И това не са били номадски дълги миграции, а бежански вълни, които са били насочвани към плодородни речни долини.

При това една бежанска вълна на земеделци напрактика за външен наблюдател би изглеждала като миграция на скотовъди, тъй като всяко земедeлско стопанство изисква минимум от работни, товaрни и други жвотни. Няма земеделска цивилизация, която да не отглежда много животни. "

Дай точен пример за такива миграции Макебулгар, а не общи и неверни приказки! Кой земеделски народ е мигрирал на запад? Посочи поне един. Сарматите и аланите не са земеделци а скотовъдци.

А в "теорията" на Пешко Добрев, няма нищо научно - патриотарска фантастика от край до край! Колко сме древни и културни, само дето преди Омуртаг в България няма намерена ни една каменна сграда! За какво ви говори дървената Плиска, разкопана от Рашо Рашев? За напреднала земеделска цивилизация може би....

[Щекн Ичр]

Май ще е по-правилно да се каже не Североизточна Мала Азия, а северозападните части на историческа Армения.

Както се казва Аспандиате - "ново 20", нашият приятел И.Добрев винаги ще извади нов заек от цилиндъра! От Минусинск и Хакасия и великата пратюркска българска цивилизация, сега пък забихме към Вананд....браво има напредък!

[Щекн Ичр]

От чисто агроикономическа гледна точка земеделието е в пъти по икономически ефективно от скотовъдството поради по високата добавена стойност от реализираната продукция, този така наречен стопански излишък или принадена стойност е в основата на човешките цивилизации.

По тази причина всички известни развити човешки цивилизаций са земеделски в основата си и няма нито една скотовъдна, номадска, ловно събирачески или каквато и да е друга.

---------------------

Само че земеделието е и в пъти по трудоемко от скотовъдството, и зависи основно от географската среда. В Евразийските степи земеделие не може да се развива! Андроновци първоначално също са били земеделци, но засушаването на климата ги прави скотовъдци - за да оцелеят. Хунну също са познавали земеделието по археологически данни, но поради географската си среда - основният им поминък е скотовъдството. Същото се отнася за юечжите/арси и усуните/асиани. Едва в Бактрия кушаните преминават към земеделие, под влияние на местното население.

В чукарите на Кавказ и в степите на Предкавказието, тезе българи какво земеделие ще имат, нивичка на тоя склон, нивичка на оня. Много по-лесно е да гледаш големи стада овце. Овцевъдството и до днес е основен поминък на кавказките народи.

[проф. Добрев]

Момчета, хрумна ми нещо. Някакси е много странно, че българи и франки громят аварите, а не се срещат някъде и не спорят помежду си. Само го констатирам.

#48 miroki:

Спорят спорят , даже ги позаколват докато спят Алцековите Българи, добре, че се спасяват малко.

Пък за границата едно спорене пада.

Та се налага накрая Българите да влизат в Панонония и покорят.

А преди това има едно събитие отразено, когато Карл покорява хуните и пуска Българите, което загатва, че и те са се били там, но само загатва.

А за директен сблъсък не знам, може и да има.

Всъщност тук трябва да се говори за една дългогодишна българо-франкска война:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005

През първите години от царуването на хан Омуртаг (814-831), франките подстрекават славяните тимочани и абодрити, те пък правят опити да се преселят в земите на франките; славяните между Дунав и Тиса правят опит да се отцепят и да завземат територии от българската държава, като прибягват и търсят помощта пак на франките; хан Омуртаг няколко пъти пише, предупреждава и умолява чрез пратеници франкския император Людовик, да се въздържа от вземане на страна, иска съдействие при уреждането на спора, но императорът не бърза да уреди двустранните отношения и протака преговорите.

През 826 г. (ЛтИзв-5.1) или през 827 г. (Histoire de la Transylvanie) български войски навлизат с флот по р. Драва, нападат владенията на франките между Драва и Сава и “с цената на една многогодишна война” българите отнемат Сирмия от франките; “нападат Моравия, разположена по западния бряг на крайбрежието Гарам” и разоряват с огън и меч славяните в Горна Панония, прогонват техните князе и назначават на тяхно място български управители измежду висшите сановници в Столицата или от вътрешността на Страната, която мярка обаче не е повсеместна и българските царе от това време, главно хан Крум и хан Омуртаг, определят и назначават за жупани, областни управители, също така и някои от местните князе, боляри или воеводи (История на България; П. Коледаров; ЛтИзв-2; Histoire de la Transylvanie), с което фактически, може да се каже, не само се осъществява и регулира и административно-териториалното деление на тези български земи конкретно и на Държавата като цяло, но се и доуточнява и стабилизира и нейната северозападна граница.

Редактирано Юни 11, 2011 от проф. Добрев

[makebulgar]

Дай точен пример за такива миграции Макебулгар, а не общи и неверни приказки! Кой земеделски народ е мигрирал на запад? Посочи поне един. Сарматите и аланите не са земеделци а скотовъдци.

А в "теорията" на Пешко Добрев, няма нищо научно - патриотарска фантастика от край до край! Колко сме древни и културни, само дето преди Омуртаг в България няма намерена ни една каменна сграда! За какво ви говори дървената Плиска, разкопана от Рашо Рашев? За напреднала земеделска цивилизация може би....

Примерите са твърде много. Примерно Славаните(каквото и да означава това), които се смятат за баш земеделците, защо не са си стоели по полските лесове и поляни ми са тръгнали на юг по гръцките чукари??? Все ми се струва, че са мигрирали под натиска на чужда инвазия - хунска, сарматска, българска!

Втори пример са англичаните. Те не отиват в Америка просто ей така, ами приоритетно са били бедни бежанци от Англия. Бягали са към плодородни и богати земи и си ги отвоюват с огън и меч. Индиянците губят.

Теорията на Петър Добрев е доста добра и има силни аргументи. Българите са били и древни и културни, това ще бъде доказано един ден! И това, че Плиска първоначално е дървена, не е железен аргумент в твърдението, че българите са били простаци-скотовъди. Българите строят крепости от дърво там където няма камък. На Волга и над Черно море строят крепостите си приоритетно от дърво, защото там камъка е скъп. При Плиска камъни има много, но когато човек говори за най-ранните периоди на Плиска и Дунавска България трябва да е напълно наясно с това в какво състояние е бил народа и държавата. Много ясно, че ще построят Плиска от дърво, при положение, че през тези времена хората са били заети основно в защита на границите и освояване на нови територии. Целия финансов ресурс е отивал предимно да армията и новите заселници, а за строителство е бил отделян санитарния минимум. България е била свободна държава, и в нея строителите са били свободни хора, искали са пари за труда си, трябвало е деца да гледат. И съответно като е нямало пари в хазната е нямало пари и за каменоделци.

[проф. Добрев]

Важно откритие в Прабългаристиката, което хвърля допълнителна светлина върху расово-антропологичния тип на прабългарите, който очевидно-безспорно е европеиден!

Сибирские ученые повесили на стену ковер времен Христа

Археологи из новосибирского Академгородка выставили 6 апреля на всеобщее обозрение вышитый две тысячи лет назад ковер.

Он был найден в 2009 году в кургане кочевой империи хунну в горах Ноин-Ула на территории Монголии (120 км от Улан-Батора). Полотно с вышитыми фигурами мужчин лежало на дне разграбленной еще в древности могильной ямы.

Восстановлением панно больше года занимались реставраторы из музеев московского Кремля.

«Археологам удалось извлечь эти шедевры, которые представляли собой комки грязи, с 10–12-метровой глубины. Таких вещей нет ни в Лувре, ни в Эрмитаже», — говорит заместитель директора Института археологии и этнографии СО РАН академик Вячеслав Молодин. Руководитель новосибирской археологической экспедиции к курганам Ноин-Ула, доктор исторических наук Наталья Полосьмак сравнивает найденные произведения искусства с «книгой, в которой нет текста, но есть картинки».

«В это время (I в. до н. э. – I в. н.э.) религия зороастризм охватила почти все иранские народы. Жрец, который стоит возле алтаря, держит в руках гриб. Давно шел спор, из чего делали зороастрийский священный напиток Хаом — или ведийскую Сому», — рассказывает о значении вышивки профессор Полосьмак. Полотно из монгольского кургана позволило доказать, что зороастрийцы использовали для этого галлюциногенные грибы.

Ковер выставлялся в Доме ученых СО РАН всего один день, после чего находка будет отправлена в Монголию. Как сказал академик Молодин, в 2011 году новосибирские археологи снова отправятся на раскопки в горы Ноин-Ула.

Урянхаец (23 April 2011 - 03:57 PM):

Сяньби - монголы,

Не забывайте, что в в провинциях Ляонин, Цзилинь, Хэйлунцзян живут сибо - потомки сяньбэй. Часть проживает в Чабучар-сиботянском автономном уезде Синьцзян-Уйгурского автономного района.

Они маньчжуроязычны, прямые потомки шивей, в отличии от некоторых татар.

И численность их немалая 100 тыс с лишним. Сколько потомков великих хакасов и теле?

Слово “сибо” в китайской письменности имело разное написание и произношение, например, “сипи”, “шиби”, “сяньбэй”, “сибай”, “ситу”, “сибо” и т.д. Сиботяне считают себя потомками древних китайских северян сяньбэй, которые первоначально занимались кочевым скотоводством у восточного подножия Большого Хингана. Примерно в IV в. они переселились на юг, в бассейн р. Хуанхэ, где впоследствии слились с ханьцами. Незначительная часть осталась на северо-востоке в бассейнах рек Нэньцзян, Сунгари, Чар. Потомки последних стали сегодняшними сиботянами. В 1764 г. 1 016 сиботян были переселены в Синьцзян, в район Или для освоения целинных земель.

#1130 Rust - Отправлено 23 April 2011 - 09:00 AM

Очень интересны лица хунну - явные европеоиды, бородатые, усатые. Может это хунны цзе - т.е. согдийские хунну?

#1134 Mambus - Отправлено Вчера, 11:55 PM

Больше похожи на туранцев... есть немного монголоидности.

Т.е. туранцы в те времена были в Монголии?

#1135 проф. Добрев

Все эти должны быть болгарами, что не исключает возможности впоследствии превращения в монголов некоторых оставшихся в Ц.А. болгарских родов или племен.

Сянби – китайская транскрипция имени болгарского племени савиров:

Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов

Восточный и западный научный мир уже более 200 лет обсуждает вопрос о том, являются ли родственными кочевая народность сюнну, жившая на юге и севере от пустыни с 3 века до н.э. по 1 век н.э., о которой говориться в китайских летописях, и кочевое племя гунны, бесчинствовавшее около столетия в Европе после 70-х годов 4 века н.э., про которых говорят западные летописи. На нынешний день, по крайней мере в Китае, явно преобладают сторонники утверждения родственности.

Из этих записей можно видеть, что сюнну (аристократы) были высокое, белокожие, с красивыми усами и бородой. А это явно не отличительные черты монголоидной внешности. Согласно «Цзи чжи тун цзянь: Цзинь цзи», на 9-й год правления под девизом Юнхэ (353год), "Ху из западного края Лю Кан выдавал себя за сына Лю Яо, собрал народ в Пин-ян и объявил себя ваном Цзинь". Сам Лю Кан, может быть, был ху из семьи (рода) Кан. Этот ху назвал себя сыном Яо потому, что действительно был похож на его сына, что дает нам право считать, что внешне род Лю был очень похож на ху из западного края.

В «Синь Тан шу: Хуйху чжуань»("Новой истории династии Тан: повествование Хуйху")"Сягасы - это древняя страна Цзянькунь, земли ее находились к западу от И-у, севернее Яньцы, рядом с горами Байшань... Ее род смешался с Динлин, была соседом сюнну на западе. Сюнну назначили ханьского капитулянта-военачальника Ли Лина Юсянь-ваном (отмечаем: дожно быть, Юсяо-ван), Вэй Люя – Динлин-ваном. Потом Чжичжи шаньюй разбил Цзянькунь, тогда он находился на востоке от двора шаньюя в 7000 ли, на юге от Чэши в 5000 ли. Чжичжи остановился и определил столицу там же...

Все великим ростом, с красными волосами, белым лицом и зелеными глазами. Они считали черные волосы не к добру. Черноглазых непременно называли потомками (Ли)Линского Мяо." Цзянькунь была подчинена сюнну. Если бы сюнну были черноволосыми, разве они осмелились бы считать, что черные волосы не к добру; если бы сюнну были также черноглазыми, то черноглазых назвали бы потомками сюннского Мяо. Но судя по фразе "непременно называли потомками Линьского Мяо", сюнну, как будто, вовсе не были черноглазыми. У Лю Яо "в глазах красный блеск", может быть, цвет его глаз был различный, а у Лю Юаня было "три красных волоса", пожалуй, его тоже можно отнести к "красноволосым".

Согласно отчету П. К. Козлова, останки скелетов и черепов из древних захоронений в Ноин-Ула принадлежат людям не монголоидной расы, а европеоидной. Но не было опубликовано подробных материалов соответствующих антропологических исследований.

В 1926 году советский специалист по истории сюнну А. Н. Бернштам раскопал захоронение у реки Kenkol, в верхнем течении реки Талас. Как он говорил, что это была сюннская могила. Советский антрополог Г. Ф. Дебец анализировал 4 черепа из этой могилы, в материлах анализа говорится, что все они принадлежат людям европеоидной расы.

В 1972-1973 годах обнаружено еще одно древнее захоронение эпохи Чжаньго (Воюющих государств) в Таохунбала, во Внутренней Монголии, Мэн Икэ, Ци Ханцзинь. Исследователи считают, что это сюннское захоронение. Найденный в нем череп был исследован группой антропологии при Научно-исследовательским институте археологии Китайской Академии Наук. Результаты следующие: умерший был мужского пола, около 35 лет. Судя по останкам черепных костей, голова была круглая, швы черепа сравнительно простые; лобные бугры довольно заметные, скуловые кости большие и выступающие, впадины основания носа очень мелкие, впадины клыков слабые, носовые пазухи низкие, все лицо сравнительно плоское. Все это говорит о том, что этот череп имеет очевидные признаки принадлежности к монголоидной расе. Однако, поскольку трудно сказать, что уже входило место, где обнаружена могила, в сферу влияния сюнну в эпоху Чжаньго, и даже если можно подтвердить, что сюнну уже жили в этом районе в то время, все же сложно доказать, что умерший был сюнну. В силу этого нельзя считать, что признаков монголоидной расы у этого черепа достаточно, чтобы стать доказательством, отрицающим возможной принадлежности сюнну к европеоидной расе, о чем свидетельствуют письменные источники и произведения искусства.

Sabiroi – Сюбу [sio-pok], или просто транслитерация Сяньби [sian-pie]. Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи" (История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".

А по Jordanes имя отца Аттилы было Mundzuсus, Mundzu - в транскрипции возможно Мужун [ma-jiong]; если так, Аттила тоже происходит из Сяньби родом Мужун. Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу [ba-lok-kua].

[проф. Добрев]

Е, човекът може да си е качествен тюрколог - това не мога да преценявам.

Last roman, on 15 June 2011 - 08:49 AM, said:

С две думи Мудрак е пълен 'мудак' /както им викат на такива братушките/.

Никакъв тюрколог не е този, който не може да види в "твирем" прабългарското числително име "девети", като същевременно приема за числително име най-обикновено нарицателно съществително име:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

Между впрочем тъкмо тази приписка е повод за О. Мудрак [2009], за да демонстрира абсолютното си невежество относно прабългарския език изобщо и календарно-цикловите имена в Именника на Българските Ханове в частност, пък даже и относно българската история:

Уточнение соответствий можно также найти в годе крещения булгар, об этом говорится в "Четырех словах против ариан": сьи же борисъ блъгары крьстилъ ѥстъ bъ лѣто етхъ бехти, по христианским источникам - 864 г., что должно соответствовать булгарскому (3)8 b.

Однако числительное етхъ может быть связано только с ехтем = 7, а при 8 должно было бы быть тоутомъ. Это можно объяснить тем, что в именнике мы имеем дело с другим синтаксическим оборотом: 1) все числительные - порядковые (показатель -МЬ, -МЪ, ср. Левитская 1976, с. 48) и стоят после названия года по животному циклу, 2) в данной фразе - числительное в обычной форме и стоит перед животным названием года. Это очень сильно напоминает разницу между конструкциями типа рус. шесть часов и шестой час (= пять часов с минутами). Также ср. наблюдаемый в рунических памятниках способ обозначения годов: beš jigirmi, sekiz qįrq и др., т. е. 5+20 > 15 лет, 8+40 > 35 лет (см. СИГТЯ, с. 179-180). Другое подтверждение этого факта см. ниже в разборе сакральных названий числительных

[14, вж. Добрев 2006, 10, вж. и срв. Ангелов 2010, 151-153; Бариев 2010, 44; Венедиков 2011а, 2-7; Куник, Розен 2010, 134-154; Пеев 2009, 5-9; ~*~2010, 3-6; КМЕц-2, 110-114, срв. Божилов, Димитров 1995, 22-23; Горина 2005, 35-36; Мудрак 2009, 7-23; Рашев 2007, 98-100; Róna-Tas 2010, 61-62]. Редактирано Юни 15, 2011 от проф. Добрев

[T.Jonchev]

Проф. Добрев,

и на мен тази еквилибристика на Мудрак с "етх бехти" - "шесть часов и шестой час (= пять часов с минутами)" ми се видя бая прекалена, но понеже гледам да не нагазвам из чуждите води, просто си замълчах.

[Кухулин]

Никакъв тюрколог не е този, който не може да види в "твирем" прабългарското числително име "девети", като същевременно приема за числително име най-обикновено нарицателно съществително име:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

Между впрочем тъкмо тази приписка е повод за О. Мудрак [2009], за да демонстрира абсолютното си невежество относно прабългарския език изобщо и календарно-цикловите имена в Именника на Българските Ханове в частност, пък даже и относно българската история:

[14, вж. Добрев 2006, 10, вж. и срв. Ангелов 2010, 151-153; Бариев 2010, 44; Венедиков 2011а, 2-7; Куник, Розен 2010, 134-154; Пеев 2009, 5-9; ~*~2010, 3-6; КМЕц-2, 110-114, срв. Божилов, Димитров 1995, 22-23; Горина 2005, 35-36; Мудрак 2009, 7-23; Рашев 2007, 98-100; Róna-Tas 2010, 61-62].

Проф. Добрев, позволете ми да направя едно допълнение. Ако отречем тюркологичната грамотност на проф. Мудрак по отношение на нарицателните съществителни имена, следва да постъпим по същия начин с Анна Дыбо, Сергей Старостин, а вероятно и с Лия Левитская:

Proto-Turkic: *TVbVr-

Meaning: second

Old Turkic: Bulg. tvirem

Chuvash: tebǝr, tebǝrew

Comments: Chuv. -b- is secondary, on analogy with pǝʷrem 'first'.

(Дыбо, Старостин, линк)

(Левитская, 49)

И те са хора, възможно е да грешат, но подобно мнение изисква доста сериозна аргументация според мен.

[Aspandiat]

Аз искам да задам един-два въпроса, на които поне лично за мен е важно да получа отговор. Защо застъпниците на тезата, че прабългарите били тюрки постоянно се аргументират с чувашкия? Не е ли логично аргументите им да се черпят от всички тюрски езици, а не само от един конкретен и то говорен от народ, който столетия е бил инкорпориран в етническите и политическите граници на Волжка България, тоест при който има реалната "опасност" тези "тюрски" чувашки думи да са просто прабългаризми в чувашкия? Отделно ме смущава фактът, че се правят аналогии между прабългарския език, засвидетелстван в надписи от ІХ век, и чувашкия, писмено засвидетелстван от ХІХ век насетне....

С голям интерес очаквам отговор на тези въпроси.

[glishev]

Лично за мен чувашкият не е от особен интерес като паралел. Мисля, че има достатъчно възможности за паралели с по-стари тюркски текстове и езици.

[RIZAR]

Аз искам да задам един-два въпроса, на които поне лично за мен е важно да получа отговор. Защо застъпниците на тезата, че прабългарите били тюрки постоянно се аргументират с чувашкия? Не е ли логично аргументите им да се черпят от всички тюрски езици, а не само от един конкретен и то говорен от народ, който столетия е бил инкорпориран в етническите и политическите граници на Волжка България, тоест при който има реалната "опасност" тези "тюрски" чувашки думи да са просто прабългаризми в чувашкия? Отделно ме смущава фактът, че се правят аналогии между прабългарския език, засвидетелстван в надписи от ІХ век, и чувашкия, писмено засвидетелстван от ХІХ век насетне....

С голям интерес очаквам отговор на тези въпроси.

А искаш ли отговори ?

Например най-сериозния вариант е , че тюрковъдите изключая наш Глишев, който далеч ги е надскочил, си стоят още на методологичните нива от края на XIX в. и нач. на XXв. където се правеха паралелни таблици на чувашки, унгарски и български език , откъдето се изхождаше за тюрския език и за произхода на горепосочените народи от тюрското племе.

Въпросната методология се използваше от българските учьони до съвсем скоро, като с паралели от индоевропейския и албанския се опитваше реконструкция на тракийския език.

[Кухулин]

Лично за мен чувашкият не е от особен интерес като паралел. Мисля, че има достатъчно възможности за паралели с по-стари тюркски текстове и езици.

Ако се интересуваш от чуждите заемки в прабългарския - ОК, старотюркските текстове вършат работа.

Ако се интересуваш обаче от генетичното развитие на някоя дума, каква работа ще ти свършат?