Произход, език и култура на прабългарите

[проф. Добрев]

Да.. Това имах предвид, като написах че името "Баян" може да е монголска заемка в чувашкия език;

(средновековният чувашки език, говорен по времето на монголското владичество в региона)

..с допълнението, т.е. "или", че името Баян може да е монголска заемка в "савирския" ("прачувашкия") и/или "прабългарския" език, защото думата и името са монголски (според мен, поне както смятах в началото на дискусията,.. и все още не съм убеден в обратното)..Както смятах че и името токта/тохтого са монголски..

Каква, и в какво е разликата между средномонголските и по-ранните монголски имена (от шести век, да кажем)- аз не знам (визирам имената бяян и токта/токтого); Вероятно съм приел разликата няма (или аз съм приел така априори) защото със същите имена монголите се именуват и днес..

Прабългарското мъжко лично име Баян възниква на основата на прабългарското прилагателно име *байан, което от своя страна е производно от субстантивната основа *бай "богат, богаташ", към която е прибавен адективният суфикс -ан.

По лични наблюдения, този суфикс все още се пази в българските народни говори, където с негова помощ се образува и прил. тойан "сочен" с основа *той "сок", фонетико-семантичен паралел на което в огузотюркските езици е напр. тур. tok "пълен".

В условията на Алтайския Езиков Съюз eтнолингвистичните контакти между прабългари и монголи достигат своя връх някъде към края на 1-то хил. пр.н.е. При тези условия се стига до там новообразуваните думи в рамките на Тюркското Езиково Семейство да преминават и да се заемат в Монголското Езиково Семейство толко леко и бързо, че напълно губи всякакъв смисъл и основание и въпросът кое точно езиково семейство е гнездото, от което те се излюпват.

И изобщо на настоящия етап от развитието на Прабългаристиката и особено след сводно-обобщителните проучвания на прабългаризмите от страна на проф. Б. Симеонов, проф. М. Москов, Хънтов и Делева, всякакви дирения в тази насока са изцяло безперспективни и напълно излишни.

Редактирано Юни 19, 2011 от проф. Добрев

[_magotin_]

Ако бяха фино-угри, нямаше да ги смятат за тюрки. Вярно е че чувашкият тюркски е по-различен от останалите, но все пак езикът им е от алтайското езиково сем. Че има силно фино-угорско влияние е безспорно, но това не значи езикът им такъв, без значение дали това ти отърва на теорията или не.

В това отношение чувашкият е като румънският-и там има силнто славянско влияние, но румънците не са славянски народ. Разбирам че безкритично си чел или слушал някой казански корифей, който обявил чувашите за фино-угри, за да провъзгласи казанските татари за единствен наследник на Волжка България. Но разбира се това не означава че трябва да му се вярва.

Г-не не знам на каква теория ми отърва, но такива са резултатите от последните проучвания върху чувашите, които се подкрепят от самите чувашки учени. Дори за неспециалист по тюрките като мен е очевидно, че чувашката стара култура не е тюркска и не показва белези на такава, а пряко се родее с фино-угорската. Прочее има вече и множество ДНК изследвания, които подкрепят такава интерпретация. По Вашата псевдонаучна логика и азерите са тюрки, защото говорят на турски. Забавен метод използвате... Ами то по Вашата "логика" г-не прабългарите са ромеи, защото обичат да си поръчват надписи на гръцки език, или пък маорите са англичани, защото всички говорят на английски език... Явно и Вие не сте чел Приск , което никак не ме изненадва.

[aspar]

Г-не не знам на каква теория ми отърва, но такива са резултатите от последните проучвания върху чувашите, които се подкрепят от самите чувашки учени.

И много интересно кои са тези последни проучвания.....може би на група казански учени.

А и въпросът май беше за чувашкият език, а не за чувашката култура и ДНК-то на съвременните чуваши или може би не правиш разлика между тези неща.

Редактирано Юни 20, 2011 от aspar

[Eньо]

А и въпросът май беше за чувашкият език, а не за чувашката култура и ДНК-то на съвременните чуваши или може би не правиш разлика между тези неща.

Езика е неразделна част от културата на един народ. Културата не може да се развива отделно от езика и останалите белези на етничността като цяло.

А да се вкарва в тема произход, език и култура на прабългарите късният чувашки елемент, който се е формирл едва през 10в. е меко казано некоректно.

Справка: писмото на хазарския хаган Йосиф до сановника на кордовския халиф Хасдай ибн Шапрут...

[_magotin_]

И много интересно кои са тези последни проучвания.....може би на група казански учени.

А и въпросът май беше за чувашкият език, а не за чувашката култура и ДНК-то на съвременните чуваши или може би не правиш разлика между тези неща.

Няма значение на кой са, важно е, че са сериозни и се подкрепят от данните на археологията и генетиката. Ти не правиш разлика между етнокултурна и етнолингвистична идентичност. Питай американеца Вашинтгтон или азерите. Съвременните чуваши може да говорят някакъв турски диалект, но това не ги прави тюрки, нито подходящи за ретроспективни прабългарски изследвания.

[miroki]

Аз ще си позволя лукса да се само цитирам. Защото ми се чини се намират отговори на доста въпроси. За това явно има и толкова много теории.

Явно предците ни са били доста разселени, което и е причината да не можем да си установим место-произхода.

И това, което правим е да намираме следи и много по-далеко от старата България, поради което много хора си мислят, че идваме от точно това далечно място.

Но мястото явно не е само едно. И е много по-логино да сме разселени просто надалече, а не да идваме от далече. И колкото по-надалече се разселват логично толкова по смесен става народа, далеко от средишната зона. Това пък дава мотиви, да ни подозират, с други обичаи и като дори друго расови добре, че отпаднаха поне тези подозрения.

Доста нелогично е да идваме от 2-3 места. По-логично е да сме се разселили на 2-3 места.

Как мислите?

[Щекн Ичр]

Прабългарското мъжко лично име Баян възниква на основата на прабългарското прилагателно име *байан, което от своя страна е производно от субстантивната основа *бай "богат, богаташ", към която е прибавен адективният суфикс -ан.

По лични наблюдения, този суфикс все още се пази в българските народни говори, където с негова помощ се образува и прил. тойан "сочен" с основа *той "сок", фонетико-семантичен паралел на което в огузотюркските езици е напр. тур. tok "пълен".

В условията на Алтайския Езиков Съюз eтнолингвистичните контакти между прабългари и монголи достигат своя връх някъде към края на 1-то хил. пр.н.е. При тези условия се стига до там новообразуваните думи в рамките на Тюркското Езиково Семейство да преминават и да се заемат в Монголското Езиково Семейство толко леко и бързо, че напълно губи всякакъв смисъл и основание и въпросът кое точно езиково семейство е гнездото, от което те се излюпват.

И изобщо на настоящия етап от развитието на Прабългаристиката и особено след сводно-обобщителните проучвания на прабългаризмите от страна на проф. Б. Симеонов, проф. М. Москов, Хънтов и Делева, всякакви дирения в тази насока са изцяло безперспективни и напълно излишни.

-----------------

Професоре стигате да агностицизъм! Хънтов е написал една стаия по въпроса, Делева също! Мистериозния и автореферат го няма в България, но пък тя е публикувала т.нар. от нея "хунски" думи ( едно доста отвлечено понятие, разбирай алтайски най-общо) и се вижда че тепърва трябва да се работи в тази насока, защото изводите на Хънтов и Делева са твърде едностранчиви, обощо везето "една гаща плява", хуни, авари, прабългари и пр. за тях е ездин и същ буламач. За аматьорските напъни на Б.Симеонов и М.Москов да не говорим, мир на праха им! Темата за прабългарското езиково носледство е неразорана нива и чака своите орачи!

[Щекн Ичр]

Няма значение на кой са, важно е, че са сериозни и се подкрепят от данните на археологията и генетиката. Ти не правиш разлика между етнокултурна и етнолингвистична идентичност. Питай американеца Вашинтгтон или азерите. Съвременните чуваши може да говорят някакъв турски (кажи тюркски) диалект, но това не ги прави тюрки, нито подходящи за ретроспективни прабългарски изследвания.

--------------

Абе Маготине, така и не разбра, че съвр.чуваши не ни интересуват, а техните предци, савирите, които са носители на този древен алтайски или алтаизиран език! Угрофинския примес е късен, от времената на Волжка Бългаиря и Златната Орда! Част от това "савирско" население е участвало във формирането на Дунавските българи, и затова има езикови паралели с чувашки, които са голям препъни-камък за ортодоксалните прабългароиранисти!

[Щекн Ичр]

Благодаря Ви най-сърдечно за така проявеното разбиране.

И проф. Москов реконструира за "р-езиците" *тонгур, а по фонетичните закони на прабългарския език би следвало да се получи *томор, като за праб. докс приема, че е заемка от "тюркски з-езици".

След Прицак, Егоров, Рясянен и Севортян, той приема, че праформата в "тюркските з-езици" е *доксос.

Според мене на много ранен етап прабългарите интегрират къпчаки и по силата на това тази дума е част от къпчашкия суперстрат в прабългарските диалекти и езици.

Пак за него твирем е производно чрез -ем на *товър, до което се стига последователно от *токър-*тойър-*товър-*тувир.

Според проф. Москов формите на имената в Именника са силно славянизирани или те са резултат от действието на тогавашните фонетични закони на старобългарския език.

----------------

Я стига с тези ротацизми! Тунгус няма нищо общо със свиня, не лъжи човека! Етнонима произлиза от ТМ "тунга" - пет, т.е. пет рода, пет племена (тунгуси)!

[Щекн Ичр]

Примерите са твърде много. Примерно Славаните(каквото и да означава това), които се смятат за баш земеделците, защо не са си стоели по полските лесове и поляни ми са тръгнали на юг по гръцките чукари??? Все ми се струва, че са мигрирали под натиска на чужда инвазия - хунска, сарматска, българска!

Втори пример са англичаните. Те не отиват в Америка просто ей така, ами приоритетно са били бедни бежанци от Англия. Бягали са към плодородни и богати земи и си ги отвоюват с огън и меч. Индиянците губят.

Теорията на Петър Добрев е доста добра и има силни аргументи. Българите са били и древни и културни, това ще бъде доказано един ден! И това, че Плиска първоначално е дървена, не е железен аргумент в твърдението, че българите са били простаци-скотовъди. Българите строят крепости от дърво там където няма камък. На Волга и над Черно море строят крепостите си приоритетно от дърво, защото там камъка е скъп. При Плиска камъни има много, но когато човек говори за най-ранните периоди на Плиска и Дунавска България трябва да е напълно наясно с това в какво състояние е бил народа и държавата. Много ясно, че ще построят Плиска от дърво, при положение, че през тези времена хората са били заети основно в защита на границите и освояване на нови територии. Целия финансов ресурс е отивал предимно да армията и новите заселници, а за строителство е бил отделян санитарния минимум. България е била свободна държава, и в нея строителите са били свободни хора, искали са пари за труда си, трябвало е деца да гледат. И съответно като е нямало пари в хазната е нямало пари и за каменоделци.

----------------

Айде ез съчинителства. Баварският географ пише: България е голяма империя но има само пет града! Уседналостта в класическия и вид, нещо много куца!

[maymuniak]

----------------

Айде ез съчинителства. Баварският географ пише: България е голяма империя но има само пет града! Уседналостта в класическия и вид, нещо много куца!

На тоя географ да му пишиме две! Ето тука се виждат от поглед птичи над 8.кликБроенето до 10 се учи от мама в ранна предиучилищна възраст. Редактирано Юни 21, 2011 от maymuniak

[aspar]

Няма значение на кой са, важно е, че са сериозни и се подкрепят от данните на археологията и генетиката. Ти не правиш разлика между етнокултурна и етнолингвистична идентичност. Питай американеца Вашинтгтон или азерите. Съвременните чуваши може да говорят някакъв турски диалект, но това не ги прави тюрки, нито подходящи за ретроспективни прабългарски изследвания.

Естествено че няма значение кои са. Това е повече от ясно.

А ти как досега на схвана че говорим единствено и само за езикови съпоставки, които са си факт. Останалото са си твои импровизации по темата.

[makebulgar]

Много шамански извод. Култрните народи по онова време са били толкова малко, че просто няма начин да не бъде отбелязано такова нещо. Развитите земеделски култури драги ми Маке, остават множество материални следи след себе си. Много интересно защо от прабългарите освен едни бедни погребения друго няма. На този въпрос Петър Добрев отговор не дава, но ти може и да го намериш.

И какво разбираш под термина Култура? Ако си мислиш, че в средновековието и античността културата е само това да правиш голи статуи, да пишеш, или да пълниш гробовете със злато, то явно представата ти е твърде ограничена.

Относно въпроса защо са им бедни гробовете на българите, ще кажа само, че с такива маловажни неща не си губя времето. Просто това не е интересно. Има далеч по интересни неща, за които и ти и П.Добрев може би още не знаете.

[aspar]

Има далеч по интересни неща, за които и ти и П.Добрев може би още не знаете.

И какви са тези тайни знания за древните българи.

[miroki]

Бях се хванал, че след като напиша предното си мнение, ще се затрупа веднага от други такива дори и без интерес към темата в този момент.

Е стана.

Явно много противници има най-разумното, никой да не ми отговори, въпреки яростното цитиране.

[makebulgar]

И какви са тези тайни знания за древните българи.

Как какви са! Тайни са!

Само избран колектив от шаманоподобни колобри имат достъп до тях.

[aspar]

Как какви са! Тайни са!

Само избран колектив от шаманоподобни колобри имат достъп до тях.

В това не се и съмнявам.То по прабългарската тема много колобри се навъдиха.

[_magotin_]

Ако бяха фино-угри, нямаше да ги смятат за тюрки. Вярно е че чувашкият тюркски е по-различен от останалите, но все пак езикът им е от алтайското езиково сем. Че има силно фино-угорско влияние е безспорно, но това не значи езикът им такъв, без значение дали това ти отърва на теорията или не.

В това отношение чувашкият е като румънският-и там има силнто славянско влияние, но румънците не са славянски народ. Разбирам че безкритично си чел или слушал някой казански корифей, който обявил чувашите за фино-угри, за да провъзгласи казанските татари за единствен наследник на Волжка България. Но разбира се това не означава че трябва да му се вярва.

Това, че чувашите са тюрки, е остаряло схващане. Сега е в процес на ревизиране. Азерите също говорят на турски, но това не ги прави тюрки. Чувашите не са тюрки, а говорят някакъв тюркски диалект, тъй като са вторично тюркизирани, точно както азерите. При това не е много ясно колко вторично, но примерът с унгарците показва, че може би даже след VІІ век.

[_magotin_]

--------------

Абе Маготине, така и не разбра, че съвр.чуваши не ни интересуват, а техните предци, савирите, които са носители на този древен алтайски или алтаизиран език! Угрофинския примес е късен, от времената на Волжка Бългаиря и Златната Орда! Част от това "савирско" население е участвало във формирането на Дунавските българи, и затова има езикови паралели с чувашки, които са голям препъни-камък за ортодоксалните прабългароиранисти!

Ти поставяш знак на равенство между съвременните чуваши и савирите, което е дискусионен въпрос. Кои са тези писмени паметници на древночувашки, които използваш за сравнения с т.нар. инвентарни надписи или ИБК? Защото тук работа вършат само синхронни паметници. Разтягане на локуми със съвременния чувашки език не ни върши никаква работа. Угрофинският примес не е късен, чувашите са именно тюркизирани фини и угри.Даже у прабългарите има такъв субстрат.

[RIZAR]

Ти поставяш знак на равенство между съвременните чуваши и савирите, което е дискусионен въпрос. Кои са тези писмени паметници на древночувашки, които използваш за сравнения с т.нар. инвентарни надписи или ИБК? Защото тук работа вършат само синхронни паметници. Разтягане на локуми със съвременния чувашки език не ни върши никаква работа. Угрофинският примес не е късен, чувашите са именно тюркизирани фини и угри.Даже у прабългарите има такъв субстрат.

Маготине ,

ето ти един действащ тюркски механизъм - ти им казваш , че чувашите не ни вършат работа , той те прехвърля към савирите. Ти ще му отрежеш савирите, той ще те прати при хазарите , така почва ваденето на едни води от десет кладенеца до 1001 (хиляда и една) нощи.

[aspar]

Това, че чувашите са тюрки, е остаряло схващане.Сега е в процес на ревизиране . Азерите също говорят на турски, но това не ги прави тюрки. Чувашите не са тюрки, а говорят някакъв тюркски диалект, тъй като са вторично тюркизирани, точно както азерите. При това не е много ясно колко вторично, но примерът с унгарците показва, че може би даже след VІІ век.

Забавно е когато се праскат такива гръмки фрази като "сега е в процес на ревизиране" или "чувашите са тюрки, е остаряло схващане" от хора, които очевидно не разбират или по-точно не искат да разберат за какво става реч. Всеизвестно че произхода и на чувашите, и на азерите, и на румънците, и на българите, и т.н. е хибриден.Поради тази причина по произход нито съвременните българи са 100% славяни, нито румнъците са 100% римляни, нито пък чувашите 100% тюрки.Това именно много добре си личи от езиците, които говорят.Това за което става въпрос е че има думи (от древнобългарските паметници), от алатйски (най-общо казано) прозиход, чийто форми са най-близки именно до чувашките. Тъй като това не се нрави на хардиранистите, които между другото по нищо не се различават от тюрковъдите или траковъдите, затова казват че "те такова животно нема".

Онова което предлагаш е да си заровим главата в пясъка и да вярваме че прабългарите са чисти иранци, едва ли не първи братовчеди на Ахеменедите или Сасанидите.

Редактирано Юни 23, 2011 от aspar

[aspar]

Маготине ,

ето ти един действащ тюркски механизъм -

Това не е тюркски механизъм. Нещата никога не са черно-бели, а сиви.

[isav]

Да се говори за "хомогенни" народи в степите е леко несериозно...И едва ли някой нормален човек би си губил времето с това! Всеки е контактувал с някого, увличал е други племена и се е повлиявал от тях в известна степен.

Просто все повече факти в новите изследвания, публикувани в последните тридесетина години противоречат на "тюркската" догма и повече предизвикват въпроси, отколкото да дават отговори в тая насока...

[проф. Добрев]

1. Професоре, моите почитания, но "a fost batjocorit de orbi surzi"...

"Преводът" на календарните термини е труден, допълнително пречат и предпоставените "аксиоми" около техния "тюркски" произход!

2. Някой тук много правилно отбеляза, че в езика на баските "txekor" (шекор) значи "теле", например... Тоест напълно възможни са и други етимологии на термините.

1. Благодаря Ви най-сърдечно за тази реплика!

Няма нищо трудно или предпоставено около превода на календарните термини като тюркски изобщо и прабългарски в частност. Това е научно единствено възможният и допустим превод, който е осветен и потвърден от имената на най-високо квалифицирано-компетентни световни изследователи, а не на един самозванец «прабългарист» и то счетоводител от толбухинските села.

2. Прощавайте, но това е изключително неграмотно, защото освен частичното фонетико-семантично подобие, този някой трябва да посочи и обоснове и културно-историческата основа, т.е. време, място, език и народ преносител, по силата и в рамките на която основа общотюркският индоиранизъм *съгър е достигнал чак до дн. Испания и е преминал и в баскския език. Случайно да сте в състояние да ми посочите онзи исторически извор, който съобщава за всичко това?

Числителните, макар да има прилики при "читем", "бехти", "алтем/алтом" и "вечем" с тюркски форми на числителни редни, също пораждат проблеми с нетюркските си окончания.

Няма такова нещо, защото нумеративният суфикс -ем/-ом при числителните от Именника е тюркски по принцип и прабългарски в частност и няма нищо общо с иранските езици: http://bolgnames.com/text/Alem.html

А и останалите му форми имат своето завършено-пълно и последователно обяснение пак в сравнително-историческата морфология на тюркските езици изобщо и на прабългарския език конкретно.

За мен най-големия проблем идва от факта, че "Именникът" е препис, при това много късен, на препис, като втория преписвач изобщо не е разбирал нито термините, нито смисъла на календара...

При първите и по-следващи преписи от старобългарски най-напред пак на старобългарски език, а по-късно и на руската редакция на старобългарския език, началната и основна част от които са правени от българи, а значително по-късно и от руси, действа и най-строго се спазва принципът за свещената неприкосновеност на Божието Слово:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

В сравнително по-конкретно-прецизираните научни представи на проф. Румяна Павлова [1989а] руската редакция на старобългарския език е краен резултат от действието на две взаимно-противоположни тенденции – при копирането на старобългарските писмени паметници старобългарските лексико-граматични единици не се заменят чрез местните староруски езикови форми поради силно действащия тогава мотив за свещеност на текста, първо, и второ, съществува и мотивът за нагаждане към местните езикови условия, по силата на който староруските писци се стремят да свържат ортографията на старобългарския писмен паметник с руската езикова среда. В крайна сметка обаче част от правописно-фонетичните русизми се оказват обусловени от старобългарското произношение, благодарение тъкмо на което се създават и определени, макар и не всеобхватни руски езикови норми [161]:

Известно, что при списывании древнеболгарских рукописей, особенно канонического содержания, древними писцами руководил сильный мотив священности текста. Это означало, что переписчики, в принципе, стремились к буквальному списыванию, боясь произвольного отклонения от канонического текста оригинала... Сведения о переписывания «слово в слово» дают сами писцы – следва изречение на старобългарска кирилица, което по технически причини предаваме на съвременна такава: А писал брат его Митя, а писати есми велял слово в слово. Писано съ списка с старые книги с Болгарские [Павлова 1983, 36].

Много по-конкретно и по-точно обаче русизмите в Изборник'73 са предмет на изследване в студията на проф. Румяна Павлова [1991]. Изходните основни положения в тази студия се свеждат до наличието на старобългарски протограф на Изборника; големите сходства в славянските езици през IХ в., но и наличие също така и на определени фонетични, граматични и лексикални различия, дължащи се на вече завършилия процес на формиране на всеки един език поотделно; книжовният език на Кирил и Методий “благодарение на народната си съставка вярно отразява фонетичните, граматичните, лексикалните особености на старобългарския диалект, върху който е бил създаден”; “в понятието “народна основа на старобългарския книжовен език” се включват и североизточните и югозападните старобългарски говори, което е свързано със създадената богата писменост в двете големи старобългарски книжовни средища – Преславското и Охридското”; сред източните славяни чрез ръкописните книги се разпространява старобългарският книжовен език, изграден през IХ-ХI в. върху една доста широка народноговорна основа и книжовно обработен от старобългарските книжовници и в старобългарските книжовни средища.

При Светославовия препис на Симеоновия Сборник, поради мотив за свещеност на текста, преписвачите се стремят към буквално езиково преписване. Те обаче държат сметка също така и за това, че старобългарският текст трябва да се използва в близка, но не напълно идентична езикова среда и затова го и приспособяват към местните условия например чрез честата замяна на етимологически ©, ­ с у, я или нерядката употреба на ©, ­ на мястото на етимологично у, я; чрез нередовното двояко тълкуване на съчетанията на редуцираните гласни *tъrt, *tьrt, *tъlt, *tьlt като tъr-t или пък като t-ъ-r-t; застъпването на праславянското *dj като æ; спорадичната употреба на пълногласни форми вместо праславянските *tоrt, *tоrt, *tеlt, *tеlt; последователното писане в глаголните форми за 3 л. ед. и мн. ч. на окончанието -òü; честата употреба на глаголните форми за 3 л. без -ò; специфични падежни форми на личното и възвратното местоимение и др. [148-159].

Имаме грешки при преписа, но имаме и липсващи фрагменти - възможно е част от оригиналния носител (евентуално колона) да е липсвал и първоначалния препис да е бил именно без нея... Което няма как да е направило впечатление на втория(те) преписвач(и!

Трудна работа, но човекът, който успее да разчете ребуса ще стане най-значимия откривател в БГ историята до момента, тъй като ключът към календара би ни дал отговор на множество въпроси за езика на прабългарите...

Очевидно, не сте чел монографията на проф. Москов, за да видите, че именно той е първият и единственият изследовател на Именника, който възстановява липсващите фрагменти и така връща на българската история още двама-трима неизвестни до него ханове!? Жалко, много жалко!

На настоящия етап от развитието на Прабългаристиката няма кой знае колко много въпроси около тюркския по произход и принадлежност прабългарски език, а основните проблеми, които трябва да се решават са три:

1. Попълване и обогатяване на съществуващия корпус от цялостно-свързани текстове на прабългарски език.

2. Разчитане и превод на съществуващите и отдавна известни рунически прабългарски надписи.

3. Написване на сравнително-историческата фонетика и граматика на прабългарския език.

Редактирано Юни 24, 2011 от проф. Добрев

[Кухулин]

някой трябва да посочи и обоснове и културно-историческата основа, т.е. време, място, език и народ преносител, по силата и в рамките на която основа общотюркският индоиранизъм *съгър е достигнал чак до дн. Испания и е преминал и в баскския език.

Проблемът отдавна е намерил решение сред шумеролозите, видно например от публикациите на В. Стоянов:

"Той смята и тореадорството в Испания за далечна реминисценция на борбата между

Гилгамеш и Енкиду с бика, често възпроизвеждана върху шумеро-вавилонските

цилиндрични печати, която борба всъщност отразявала доместицирането на бика от

човека."

Стоянов, Евразийският свят до появата на тюрките, 2003, стр. 22 (PDF)

На настоящия етап от развитието на Прабългаристиката няма кой знае колко много въпроси около тюркския по произход и принадлежност прабългарски език, а основните проблеми, които трябва да се решават са три:

1. Попълване и обогатяване на съществуващия корпус от цялостно-свързани текстове на прабългарски език.

2. Разчитане и превод на съществуващите и отдавна известни рунически прабългарски надписи.

3. Написване на сравнително-историческата фонетика и граматика на прабългарския език.

Не е ли по-важно да се публикува етимологичен речник с лексикалния материал и реконструкциите. В момента всичко е разпръснато из безброй статии и публикации, което доста затруднява всякакви изследвания по темата.