Произход, език и култура на прабългарите

[Щекн Ичр]

Защото е исконна иранска дума. Във вахански xubi, xu(b), язгулемскиото hub, hubay – хубав, hubsьi – хубост. В пехлеви xub – хубав, xubīanā – хубаво. (ИС-ПРС) В кюрдски xob, талишки и гилянски xub, пущунски xuv, khūb, персийски xub-t, шугнански xōb, язгулемски xob, xêv, рушански, хуфски xub, сариколски xeb, xob, искашимски khob, белуджи xob, хинди khub, кашмирски khōbsūrath, khūbsūrath, маратхи khubasurata, khubīdāra – хубав. Във вепски huv – хубав е древна иранска заемка. Ностратически корени: *op`pih`h, свързан с труда и плодовете от него, *h`vp`v – изобилен. В хетски hap, happina – добър, санскрит ápas – успешен, авестийски hvapah – успешна работа, тохарски uve - сръчен, знаещ, латински ope, optimus – най-подходящ, успешен. В проточукчокамчатски *'hoptъ – изобилие. (IЕЕ) Открива се и в немски hübsch – хубав, вероятна стара иранска заемка.

[glishev]

Две възможности: а) да има подобен корен в други ИЕ-езици и б) да има неточност в предаването на топонима (да е по-късен, да е от гръцки произход и пр.).

[Кухулин]

-----------------

Ами виж "хоупавый, хупавъ" – горд, опитен, ловък (Симеонов сборник, 1076 г.) Думата си е баш прабългарска в старобългарски и иранска по произход!

Чета етимологичните речници, но хората не правят връзка между хубав и хупавый. Даже изрично казват да не се прави връзка.

Ако решим все пак и ние да разнищим въпроса, то как се стига от хубав до хупавый? Нито корените съвпадат, нито в окончанията има логика, нито пък фонетичните промени изглеждат обясними. Само дето двете думи звучат подобно...

[Щекн Ичр]

Чета етимологичните речници, но хората не правят връзка между хубав и хупавый. Даже изрично казват да не се прави връзка.

Ако решим все пак и ние да разнищим въпроса, то как се стига от хубав до хупавый? Нито корените съвпадат, нито в окончанията има логика, нито пък фонетичните промени изглеждат обясними. Само дето двете думи звучат подобно...

-------------------------------------------------------------

Елементарно! Коренът си съвпада, одма! След като се търсят какви ли не обяснения, но не и от старобългарски. И тъй като думата е иранска "не върви" да се търсят ирански корени. Виж ако имаше някой тюркски паралел, нещата щяха да си дойдат на мястото!

[makebulgar]

А кой ли е превел това "хоупавый, хупавъ" като горд, опитен, ловък? Дали от самото начало думата не е означавала за съставителя на Симеоновия сборник - Хубав?

[Кухулин]

-------------------------------------------------------------

Елементарно! Коренът си съвпада, одма! След като се търсят какви ли не обяснения, но не и от старобългарски. И тъй като думата е иранска "не върви" да се търсят ирански корени. Виж ако имаше някой тюркски паралел, нещата щяха да си дойдат на мястото!

Коренът си е ирански, по-точно персийски. Няма нищо лошо в иранските корени.

За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав). Възможно е това да е някаква моя си, народна морфология

[dellano]

Коренът си е ирански, по-точно персийски. Няма нищо лошо в иранските корени.

За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав)... ;laugh:

Подобни окончания няма в иранските езици.

Кухулин, вземи се в ръце и попрочети малко фарси граматиката. Това е първата задължителна крачка на всеки уважаващ себе си поклонник на иранската теза.

[nik1]

Коренът си е ирански, по-точно персийски. Няма нищо лошо в иранските корени.

За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав). Възможно е това да е някаква моя си, народна морфология

Окончанията май са едни и същи, но думата "хуб" се смята за новоперсийска..

В тази връзка, думата хубав/хубаво може да е навлезнала в българския език или от куманския/печенжкия език, или от турския език ("ob"- красив, хубав)

В руския език има фамилия "Хубов"..

===

Avestan "hava-rd" - beautiful

Pahlavi "hurust " - beautiful (корен "hu")

http://www.rabbinics.org/pahlavi/Pahlavi_Primer_1_12x.pdf

Pahlavi, корен "hu-"- добър .., красив ..., стр 44, 45

http://www.rabbinics.org/pahlavi/MacKenzie-PahlDict.pdf

http://www.google.bg/search?q=Pahlavi%20%22hurust%20%22%20-%20beautiful&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np

Редактирано Юни 27, 2011 от nik1

[nik1]

Окончанията май са едни и същи, но думата "хуб" се смята за новоперсийска..

В тази връзка, думата хубав/хубаво може да е навлезнала в българския език или от куманския/печенжкия език, или от турския език ("ob"- красив, хубав)

В руския език има фамилия "Хубов"..

===

Avestan "hava-rd" - beautiful

Pahlavi "hurust " - beautiful (корен "hu")

http://www.rabbinics.org/pahlavi/Pahlavi_Primer_1_12x.pdf

Pahlavi, корен "hu-"- добър .., красив ..., стр 44, 45

http://www.rabbinics.org/pahlavi/MacKenzie-PahlDict.pdf

http://www.google.bg/search?q=Pahlavi%20%22hurust%20%22%20-%20beautiful&ie=utf-8&oe=utf-8&aq=t&rls=org.mozilla:en-US:official&client=firefox-a&source=hp&channel=np

Avestan "hava-rd" well grown, well built, beautiful

[makebulgar]

Иранското ХУБ има преки индо-арийски паралели, като с оглед на хатем-сатем различията при индо-арийците думата е СУБ, ШУБ!

sobha [ sobh-a ] m. [&root;subh] N.: a-ka, a. (i-kâ) splendid, beautiful; m. N.; -aná, a. splen did, handsome, beautiful, in or with (--&degree;); ex cellent, distinguished, by or in (--&degree;); pro pitious, auspicious; n. prosperity, fortune; good or moral action: â, f. beautiful woman (often in vc.).

subha [ subh-a ] a. splendid, beautiful, hand some; pleasant, agreeable; useful (animals); serviceable, good (land, seed, etc.); able (artist); correct, true (law, etc.); auspicious, lucky (day, etc.); good, virtuous; pure (ac tion); m. N.; n. charm, grace (rare); wel fare, prosperity, good fortune, happiness (ord. mg.; sts. pl.); benefit, service (rare); good or virtuous action.

śubha [śubha ]ʻ bright, auspicious ʼ Mn., ʻ good ʼ ŚvetUp., n. ʻ anything bright, welfare ʼ Kauś. [√śubh]

subhava [subhava ʻ] of high birth ʼ VS., subhavas -- TS. [su -- 2, bhavá -- ] Pk. suhava -- ʻ fortunate ʼ; OG. sūhava ʻ beautiful ʼ.

А окончанията -ав и -ава явно имат преки паралели в санскрит и пракрит!

SUBHAVAS = ХУБАВЕЦ

Редактирано Юни 27, 2011 от makebulgar

[dellano]

Иранското ХУБ има преки индо-арийски паралели, като с оглед на хатем-сатем различията при индо-арийците думата е СУБ, ШУБ!

sobha [ sobh-a ] m. [&root;subh] N.: a-ka, a. (i-kâ) splendid, beautiful; m. N.; -aná, a. splen did, handsome, beautiful, in or with (--&degree;); ex cellent, distinguished, by or in (--&degree;); pro pitious, auspicious; n. prosperity, fortune; good or moral action: â, f. beautiful woman (often in vc.).

subha [ subh-a ] a. splendid, beautiful, hand some; pleasant, agreeable; useful (animals); serviceable, good (land, seed, etc.); able (artist); correct, true (law, etc.); auspicious, lucky (day, etc.); good, virtuous; pure (ac tion); m. N.; n. charm, grace (rare); wel fare, prosperity, good fortune, happiness (ord. mg.; sts. pl.); benefit, service (rare); good or virtuous action.

śubha [śubha ]ʻ bright, auspicious ʼ Mn., ʻ good ʼ ŚvetUp., n. ʻ anything bright, welfare ʼ Kauś. [√śubh]

subhava [subhava ʻ] of high birth ʼ VS., subhavas -- TS. [su -- 2, bhavá -- ] Pk. suhava -- ʻ fortunate ʼ; OG. sūhava ʻ beautiful ʼ.

А окончанията -ав и -ава явно имат преки паралели в санскрит и пракрит!

SUBHAVAS = ХУБАВЕЦ

След като се порови в онлайн санскрит речник дойде момента на истината. Да покажеш SUBHAVAS изписан на глаголица или кирилица в някой стар документ. Също така трябва да открием най-старият такъв, понеже времето и появата на думата "хубав" е от голямо значение за иранската теза.

[isav]

1.Чета етимологичните речници, но хората не правят връзка между хубав и хупавый. Даже изрично казват да не се прави връзка.

2.Ако решим все пак и ние да разнищим въпроса, то как се стига от хубав до хупавый? Нито корените съвпадат, нито в окончанията има логика, нито пък фонетичните промени изглеждат обясними. Само дето двете думи звучат подобно...

1.Макар да не дават смислена етимология на "хупавый"...

2.Виж Фасмер как се стига до тая форма. "Хубавый"=>"хупавый".

3. Окончанието на заемката в руския и украинския какво отношение има към евентуално българския оригинал?

Редактирано Юни 27, 2011 от isav

[Кухулин]

Окончанията май са едни и същи, но думата "хуб" се смята за новоперсийска..

Прав си, руското окончание наистина се покрива с българското:

хуп-ав-ый (велич-авый, кров-авый, молож-авый, прыщ-авый, рж-авый)

Относно хипотезата хуб- > хуп- би било добре да се видят примери за подобни заглушавания в руската редакция на старобългарския. Семантичното изместване също се нуждае от обяснение. Без тези две неща трудно може да се приеме връзката.

Относно произхода на българския корен хуб-, не успях да открия ирански корен xub преди X в. Формите са hu- < PIE su. Ако ще се търси прабългарска връзка, не е зле да се уточни изходната форма.

[проф. Добрев]

За окончанията не съм сигурен, а в момента нямам време да задълбавам. Струва ми се, че при хупавый окончанието е -вый (ср. пер-вый, пра-вый, ле-вый). При хубав окончанието е -ав (ср. краст-ав, лил-ав). Възможно е това да е някаква моя си, народна морфология.

По-скоро трябва да се има предвид Остромировото Евангелие, което никак не е случайно:

Иван Добрев, Българите за руския народ, държава и култура (под печат)

Не по-малко куриозно-противоречиво, но не повече обектно-адекватно тук е и мнението на големия руски езиковед акад. В. Виноградов [2010], който за най-голям срам на всички минали, настоящи и бъдещи руски езиковеди, очевидно не знаейки, че протографът на Остромировото Евангелие например не е преведен и изписан в Русия, а в България, направо отрича най-голословно-категорично българите да имат какъвто и да е принос за началото на руската книжнина и култура и то пред признавания и от него, макар и в един доста колебливо-приблизителен план, очевидно-неопровержим факт, че “язык и графика древнейших русских рукописей свидетельствуют о сильном культурном влиянии Болгарии на русскую письменность XI-XII вв.” и че “подавляющее большинство литературных памятников, сохранившихся от Руси киевского периода, отражает византийско-болгарское влияние”...

Истината, великата истина по въпроса обаче е съвсем друга и нея в един глас я прогласяват и българи, и руси:

«Остромирово Евангелие» - это первая, дошедшая до нас, рукописная книга нашего государства. Свое название памятник получил по имени новгородского посадника Остромира, дальнего родственника князя Изяслава, который был сыном киевского князя Ярослава. Остромир являлся высшим должностным лицом Новгорода. В последствии он принял крещение и получил христианское имя Иосиф.

Основной текст «Остромирова Евангелия» выполнен одним стилем и одним почерком, то есть почерком писца-каллиграфа диакона Григория. Именно он выбирал для книги высокосортный, белый и тонкий, пергамент, именно он определял пропорции полей и текста, размера и рисунка букв единственного тогда письма - устава. Но первые 23 страницы написаны в совершенно ином стиле. Однозначного объяснения этому пока нет. Именно первые страницы являются более характерными для русской разговорной речи, нежели вся книга, которая более выдержана в рамках церковнославянского языка. Но она интересна тем, что является первой восточнославянской рукописью, то есть в ней хорошо заметно влияние русского разговорного языка на церковнославянский [Остромирово Евангелие 2009, 1-6].

...напомню про результаты такого изучения, напр. текста Остромирова евангелия, выяснение оригинала коего указало на путь происхождения самого текста списка, именно: ближайшим оригиналом Остр. ев. послужил северо-восточной болгарский текст не моложе Х в., довольно точно переданный русским переписчиком [Сперанский 1928, 517].

Остромирово евангелие из всех памятников ранней русской письменности, по мнению большинства исследователей, удержало в наибольшей чистоте особенности болгарского протографа.

Помимо портретов евангелистов, евангелие открывалось большой роскошной заставкой византийского стиля и в составе имелось более двухсот больших инициалов, орнаментальный мотив которых ни разу не повторился. Характер их зооморфной орнаментики обнаруживает, по мнению ряда исследователей, связи с восточнохристианскими и болгарскими рукописями.

Так, по мнению В. Лазарева, «Малая Азия и в частности Каппадокия являлись теми художественными центрами, где впервые получил развитие зооморфический инициал, позднее усвоенный в орнаментике болгарских и русских рукописей [Подобедова 1982, 225-234].

Това е един от най-старите паметници на руската писменост. Евангелието е преписано от старобългарски оригинал, произхождащ от североизточните български предели, и то не по-нов от Х в. Редицата езикови особености на паметника потвърждават по неоспорим начин мисълта за българската принадлежност на оригинала, от който е направен преписът. Досегашните издатели и изследвачи недвусмислено също потвърждават неговата българска основа. В синаксара под 14 февруари е отбелязана паметта на Кирил Философ, а под 8 януари – паметта на Григорий, епископ в Мизия. Явно е, че сведенията за тези наши светци руският книжовник е взел от български извори [Куев 1986, 15-16].

Вряд ли следует отрицать тот важный и непреложный факт, что текст Остромирова евангелия восходить к древнеболгарскому оригиналу, хотя и отделен от него рядом промежуточных списков. Есть основания полагать, что орнаментальный декор рукописи, не является воспроизведением художественного убранства реконструируемого на основе изучения русского иллюминованного кодекса 1056-1057 гг. болгарского оригинала времени царя Симеона (897-927): он может восходить лишь к оформлению одного из промежуточных списков, возможно, современных крещению Руси, но едва ли более ранних [Пуцко 1988, 67].

[Кухулин]

Относно произхода на българския корен хуб-, не успях да открия ирански корен xub преди X в. Формите са hu- < PIE su. Ако ще се търси прабългарска връзка, не е зле да се уточни изходната форма.

Според А. Lubotsky (&method_sktform=substring]линк) пехлевийската дума също е xub:

Middle Persian: xub [adj] `good' (< PIr. *hu-apah-)

Това означава около III в., т.е. напълно възможна персийска заемка в прабългарския и оттам в старобългарския.

Остава само да се направи връзката хуб- > хуп-.

[nik1]

Ако беше стара заемка (преди 8-9 век) по всяка вероятност щеше да звучи като хъбав или хъпав, като чуждото кратко u (*hu-apah) се предава с редуцирана ерова гласна Ъ, както и в старите латински и германски заемки. Например brunja > брън'а, extufa > истъба. Затова смятам, че думата е навлязла много по-късно в български и сръбски.

[Кухулин]

Мда, лингвиста си е лингвист...

Сега се сещам точно за иранска заемка с такава субституция - hpan < *gъpanъ < *gu-pana-

[Щекн Ичр]

Отчитайте факта че имаме древноруски препис, който не е задължително да е дословен! хъбав или хъпав, но в русифицирана ф-ма. Думата я има в пехлеви.

Съхранена е в осетински като hыu (hыw) но се използа само като представка пред име и озн. хубав, добър.

Редактирано Юни 28, 2011 от Щекн Ичр

[Кухулин]

Съхранена е в осетински като hыu (hыw) но се използа само като представка пред име и озн. хубав, добър.

Искаш да кажеш xærz- < xorz "хубав, добър". Много обичаш да грешиш по някоя буква и после народа да се утрепе от търсене

[проф. Добрев]

Това означава около III в., т.е. напълно възможна персийска заемка в прабългарския и оттам в старобългарския.

Остава само да се направи връзката хуб- > хуп-.

Няма такава връзка, защото това са две отделни думи и по форма, и по семантика.

[isav]

Според А. Lubotsky (&method_sktform=substring]линк) пехлевийската дума също е xub:

Middle Persian: xub [adj] `good' (< PIr. *hu-apah-)

Това означава около III в., т.е. напълно възможна персийска заемка в прабългарския и оттам в старобългарския.

Остава само да се направи връзката хуб- > хуп-.

Ще ни помогне ли с нещо согдийската форма?

[isav]

Ако беше стара заемка (преди 8-9 век) по всяка вероятност щеше да звучи като хъбав или хъпав, като чуждото кратко u (*hu-apah) се предава с редуцирана ерова гласна Ъ, както и в старите латински и германски заемки. Например brunja > брън'а, extufa > истъба. Затова смятам, че думата е навлязла много по-късно в български и сръбски.

И с "къче", пардон "куче" ли стои така въпроса?

[Кухулин]

Ще ни помогне ли с нещо согдийската форма?

Зависи каква цел гоним. За изясняване на етимологията едва ли ще ни помогне много. Там фонетиката не е много ясна, освен това согдийските заемки в прабългарския език също не са много ясни като систематика. Поне за мен не са ясни.

[Кухулин]

И с "къче", пардон "куче" ли стои така въпроса?

Ако може да се вярва на Уикипедия, старобългарската форма е коучька, т.е. не се вписва във фонетичния контекст.

[Кухулин]

Няма такава връзка, защото това са две отделни думи и по форма, и по семантика.

Аз за себе си съм убеден, че няма връзка. Групата -уба- се предава без изменение в руски при не една и две думи.

Хората обаче търсят връзка, което само по себе си е добро лингвистично упражнение, стига да се аргументират