Произход, език и култура на прабългарите

[Aspandiat]

БЪЛГАРСКИ ФОРУМ -питаш нещо и всеки започва да ти обяснява колко си тъп!

Щом се чувстваш смъртно оскърбен тук - има форуми бол в интернет пространството. Никой не ти е виновен, че не можеш да си защитиш смислено тезата, а превеждаш като "аргумент" разни "хронологии" от wapedia.

[makebulgar]

Ами трябва човек да е навътре с нещата, иначе изглежда странно. Аз като кажа на някой обикновен човек, че хипопотамите са роднини на китовете и той се чуди. Същото е и, ако кажеш на някой, че петелът е рода с тиранозавър Рекс.

В лингвистиката, за незапознат човек, също еволюцията и родовите връзки биха изглеждали странно - как САЗАН и ШАРАН ще е свързано, се пита нелингвистът...Ами така - стига да се знае, че в прабългарски има явление на преход на начално С в Ш, както и това, че е Р-език, където на повечето общо-тюркски З, отговаря Р...

Примера е много добър, само че когато видиш един тиранозавър и баща му, който също е тиранозавър, много трудно ще ги сбъркаш. Със сигурност няма да ги наречеш петел или кокошка!

И като чуеш някой да казва ЯЗЕ, ЖЕНА, ДАДЕ, КУЧЕ, ПЕЧА, МОЗЪК, АД, БРАН да знаеш, че същите тиранозавъри по ръст и окраска ги е имало в древните арийски, ирански или скитски езици - ЯЗ, ЖИН, ДАТА, КУЧИТА, ПАЧ, МАЗ, АДХ, БАРАНА.

Така че не ти трябва да си лингвист с докторска степен, можещ да осъзнае как от З става Р, а е необходимо да ги дадеш думите на едно дете да ги сравни, и то ще ти каже от кой език произлиза българския.

[Ka40]

И кой те излъга за гагаузите, че са печенеги?

1. Гагаузите говорят огузки, а печенегите най-вероятно са били кипчако-говорящи.

2. Има легенда за това, че са потомци на султан Кайгавуз.

3. За наследници на печенегите се смятат капанците, етнографска група, а не гагаузите.

4. По линия на огузо-говорящите УЗИ може да се приеме по-достоверен етногенез.

По една случайност, която явно не ти е известна, земите в които живеят гагаузите е пълно с печенежки материали. За изворите мисля да не говорим - надявам се че поне тях си прочел. Ама може и да бъркам

И през Османският период идентичността не върви само покрай религията, защото иначе няма как да се обяснят гръцко-българските конкуренции и твърдото разграничаване на мюсюлманските етноси като албанци, черкези и по-голямата част от татарите.

Продължава да ме очудва тоталното ти невежество по история на различните тюркски народи. Случайно да си чувал за т.нар. "милет" система в Османската империя? Нека ти обясня, тъй като предполагам и идея си нямаш за нея. Та в Османската империя делението на поданиците е нарелигиозен принцип - т.нар. "милети" всички православни християни били в "рум милет" - на султаните не им дремило кой какъв е по произход. В Мала Азия православни са гърците и караманите и двете групи влизат в състава на рум милет, от тук вече е отъждествяването на туркоезичните християни с гърците. Аналогична е картината и с туркоезичните хриситияни на Балканите - според случая те минават или за българи или за гърци. Крайморските гагаузи също се идентифицират като гърци, при това много фанатични.

[Ka40]

Ка4о, можеш ли да илюстрираш с поне един пример твърдението, че един тюрк поне е приел арменското християнство или само така си говориш?! Да оставим настрана великомудрения ти извод, че впоследствие някой някога определял тези тюрки за/като арменци. Ти ще пренапишеш историята на Мала Азия, бе човек!?

Да, но първо искам най-накрая да посочиш извора, в който се казва, че преди да умре Василии ІІ е приел арменската вяра.

[Ka40]

Това че си прочел "библията" на проф Добрев, съвсем не означава че си запознат с лингвистиката. Само да те открехна, че професора даже не си е направил труда да се поинтересува от любимата му дума шаран.

Нека не забравяме, че в България специалисти по тюркски и алтайски езици няма. Не бива де се смесват учители по турски или японски със специалисти лингвисти. Това са две различни професии.Така че какво твърдят псевдолингвистите ни не е толкова от значение.

Та сега за шарана.

Действително sazan в тюркските езици означава вид риба и се смята че произлиза от протоалтайското *dzadzv.

За изненада на тюркобугарашите в осетински шаран е sardzan, далеч по-близо до българското шаран, отколкото турското sazan. Паралели се откриват и в староиндийски-saphara (шаран), в угрофинските езици-естонски sarg, мордвински serge (речен кефал), както и в тунгусоманджурски *sarga , корейски salgi със значение на голяма риба, амур.

Както се вижда от тази много кратка спрвака, произходът на думата шаран е спорен и е съмнително да се обвързва със sazan. Така че от тази дума никакви изводи за ротацизъм не може да се правят.

Отново теорията на проф.Дборев се пропука-мъка, мъка.

Чакаме доказателства господин Курултаев

Освен всичко друго това прословуто заменяне на "с" с "ш" в прабългарския не издържа и най-елементарна проверка, защото ако имаша такова нещо, то тогава не би трябвало за бъде "су беги", както предлагат туркофилите, а "шу беги", Савин трябва да е Шавин, Сибин - Шибин. Същевременно българската титла "таркан" на тюркски би трябвало да "тазкан", но си "таркан" и въобще става доста омотана история с този шаран, който освен това го има и в сръбски, хърватския и босненски език.

[Гесер Курултаев]

Кипчаките са се появили в района на Дон и Приазовието едва през 30-те години на 11 век, така че предай та този татарски учен много поздрави от мен.

O, то и с неговите последователи съм имал спорове. Значи става дума за т.нар. БУЛГАРИСТИ. Те са казански татари (понякога и др.), които абсолютизират един от прадедите си - прабългарите (булгарите) и казват, че са си чисти прабългари. И, когато им се каже, че чувашите, доколкото са опазили повече от език, облекло, обичаи и пр. са по-прабългари, тогава започват едни доказателства от типа на това, че "Волжка България винаги е говорела на кипчакски тюркски, пра българите са кипчако-говорещи. Езикът на Именникът не е близък до чувашки, а по-скоро до популярния по едно време - Чагатайски...", т.е. същите хватки, идеалистически като на иранистите тук, НО поне на някаква по-научна основа, доколкото не бъркат алтайци с индоевропейци.

Т.е. аз не съм булгарист и смятам, че казанските татари са просто кумани, примесени с прабългари, малко монголи и др. Прекалено много им приличат:

-езика

-националните ястия

-дрехите

на тези на останалите татари - астрахански , кримски (повечето), сибирски.

Иначе има един процес на постепенна кипчакизация на Волжка България, който се засилва след вкарването й в номинално Монголската, но етнически КУМАНСКАТА държава Златна Орда (Джучиев Улус). И доколкото някои надписи са просто на кумански и ... излиза, че Булгарската група на тюркските езици се състои само от авари, хазари и чуваши, но не и от прабългари. Т.е. това е нагаждане.

[Гесер Курултаев]

Не те питам с кого си си играл кат малък!

Не те питам също и на кого отговарят титулите на китайци, корейци и джапанци!

Питам те кротко и културно (без да ми обясняваш колко си велик и умен)къде има изписаноКАНАСYВИГИ

из тюркските поселения?

да ми го покажеш на някой тюркски тюфлек ,черже, паница,кавьорче или в най добрия случай на монета!

Тея тюрки имали ли са пари?

Ако не си го виждал надписа ще ти покажа!

ето го:

п.п. у наше село си говорим тъй конференсиа,монголиц,папагал и т.н.

Ама аз искам да ти кажа с кого съм си играл, защото то е свързано с темата. Значи това са лингво-психологически моменти. Аз и на чуваши съм го правил този експеримент - питам ги кой език им звучи най-близко - давам им монголски, корейски, японски и хората си казват, че монголският. Т.е. това е едно двустранно изследване от моя страна и те запознавам с него.

Иначе питай, не се притеснявай, сега ти е паднало.

Корейците и японците, а и китайците имат връзка с прабългарите, затова и се налага да се дават примери, а ти се възползвай от необятните ми познания, какво ти пречи?

Много се радвам, че ме питаш кротко, защото иначе аз започвам да се притеснявам.

И така - ще ти отговоря пак - СЮБИГИ е равносилно на СЮБАШИ. Прочети пак, а ако искаш помощ, ще се включа специално да ти обясня за аглутинацията на тюркските езици. (То не само те, примерно и в корейския има аглутинация, но ти сигурно не се кефиш да знаеш това, аз само го споменавам за останалите, че да се образова населението. Т.е. мисля за 100 години напред, ако не и за 1000. Като малък и дърво съм садил, ама това е в по-краткосрочните стратегии.)

За парите - някои тюрки са имали, други са нямали. Примерно до един период за разменно средство са се ползвали кожи. А думата ДЕНЬГИ на руски е с тюркски произход, т.е. тюрките и от пари са разбирали. В българския език пък ПАРА е с турски произход, но това е друга тема.

За надписа - виждал съм го, но благодря, че си го показал - преди мен още 10 човека са го видели, та е полезно да обменяме инфо.

За папагал като каза - сещам се за едни черноморски папагали, по които възстановявали хазарски думички, понеже папагалите още ги помнели и ги предавали от поколение на поколение.

Иначе ти си симпатяга, та ще ти кажа, че от тюрките и едни други пари идат - АЛТЪНите. Според някои значело ЗЛАТО, а според други - ШЕСТИЦА...

[КГ125]

Доколко чувашите имат връзка с българите още не е ясно...

А пък психологическите експерименти със съвременни хора едва ли могат да дадат лесно обяснение на исторически феномен.

[проф. Добрев]

От година и повече те чакаме да приведеш онези "безброй исторически, лингвистически, епиграфически, палеографически, археологически, антропологически, етнографически, етногеографски, нумизматични и др. сведения и данни", че българите били хуни, тюрки или каквото там си решил, ама засега - нихил...

Защо, ти не знаеш ли къде е предметният каталог на НБ и на кои букви трябва да търсиш?!?

Значи, науката се гради на факти и здраво четене по библиотеките или теренна работа, а не на Иван-Добревите или Гесер-Курултаевите теории.

Световната наука Прабългаристика, подобно на всяка една наука, се състои и гради от теории и концепции, които по съответния начин организират и експлицират емпиричните факти.

Още вчера обясних на Курултаев, че ХУ при китайците е обозначение за "варвари, чужденци". Но няма кой да чете

Вече писах, че при най-добрия понастоящем преводач и коментатор на древнокитайските летописи Боровкова, ХУ означава "инородец" и такива са за китайците прабългарите, когато през 1700 г. пр.н.е. излизат от Алтай, а това значение е сравнително по-късно.

Но независимо от това трябва много добре да се знае и помни, че всеки един народ от Китай до Рейн си ги нарича прабългарите по-своему, което обаче в никакъв случай не променя тяхната етнолингвистична същност.

Впрочем някои древноарменски хронисти наричат прабългарите на Кавказ ЧЕНИ, т.е. китайци, от което обаче те не стават по-малко българи и още по-малко пък - китайци.

[КГ125]

Какви данни има за излизане на (пра)българи от Алтай през 1700 г. пр.Хр.?????!?!?

[decapitator]

Какви данни има за излизане на (пра)българи от Алтай през 1700 г. пр.Хр.?????!?!?

Точно толкова колкото и за връзката на "чени" с българи. Абсолютно никакви.

Дайте професоре едно сведение от китайски летопис, в което се споменава за народ носещо екзоним/етноним българи!

Едно едничко.

[проф. Добрев]

Гесер, това за огузката група и гагаузите - имаш предвид съвременното разделение на тюркските езици? - това е за руския форум

За гагаузите, това което знам е, че имат повече теории за произхода си, отколкото българите - май бяха над 20. Възможно е да има тема и на този форум - аз съм отскоро. В това, което съм сигурен обаче, е че за пръв път са записани като отделен етнос през 1897 г. при преброяване в Русия.

Пак по руски маниер - ако гагаузите имат своя езикова група - огузката (не казвам, че са потурчени българи в езиково отношение)), към коя група са голямата част от понтийските гърци, дето говорят турски? (При тях теории за произхода няма, те си казват, че са гърци, само че турския език им бил наложен насилствено)

Никоя класификация не се гради и провежда на основата на новопоявили се междинни случаи, които във всички случаи са някакви раритети, т.е. редки явления.

Това какво те си казват е последното нещо, което трябва да се има предвид при тяхната етнолингвистична класификация.

Само в България гагаузите имат толкова "теории" за произхода, но те са единствено и само в неясно-мъглявите представи на не особено грамотни, за сметка на това пък изключително агресивно-кресливи дилетанти.

В Тюркологията въпросът е пределно ясен и изчистен: Гагаузите са в Българската Група на Огузската Група на Тюркското Етнолингвистично Семейство.

Те са потомци на ранносредновековните узи, които докато мигрират през Южна Русия са покръстени, а когато преминават на Балканите и се установяват в Одринско, Солунско и Добруджа заварват и се наслагват върху остатъци от прабългари, което се проследява на основата на езика, а впоследствие на места към тях се примесват и кумани. Това обаче ни най-малко не променя тяхната етнолингвистична същност или характеристика.

Антропологически, подобно на всички тюрки по принцип, и гагаузите са европеиди с лек монголоиден примес, като и при тях се среща тураноидът, който е специфично-прабългарска разновидност на европеида.

[Ka40]

Защо, ти не знаеш ли къде е предметният каталог на НБ и на кои букви трябва да търсиш?!?

Опасявам, се че нещо не си наясно с това как са направени каталозите. Там няма такива неща като "археологичеси паралели между болгари и хуни" или "епиграфски сведения за иденничност между болгари и народа ху" а камо ли пък "нумизматични данни за тюркския произход на българите". Като гледам как ВАК е раздавала ламинати на килограм, направо се радвам, че ги закриха.

[Ka40]

В Тюркологията въпросът е пределно ясен и изчистен: Гагаузите са в Българската Група на Огузската Група на Тюркското Етнолингвистично Семейство.

Те са потомци на ранносредновековните узи, които докато мигрират през Южна Русия са покръстени, а когато преминават на Балканите и се установяват в Одринско, Солунско и Добруджа заварват и се наслагват върху остатъци от прабългари, което се проследява на основата на езика, а впоследствие на места към тях се примесват и кумани. Това обаче ни най-малко не променя тяхната етнолингвистична същност или характеристика.

Би ли ни посочил поне едно писмено сведение за заселване на узи в Добруджа и някакви материални следи от това население? А също имаме ли данни, които да показват оцеляване на прабългарско население по дн. Северно българско черноморие през 11-12в., че да има основание да се твърди че това оцеляло прабългарско население се е смесило с късните номади?

[bratilov]

Никоя класификация не се гради и провежда на основата на новопоявили се междинни случаи, които във всички случаи са някакви раритети, т.е. редки явления.

Това какво те си казват е последното нещо, което трябва да се има предвид при тяхната етнолингвистична класификация.

Само в България гагаузите имат толкова "теории" за произхода, но те са единствено и само в неясно-мъглявите представи на не особено грамотни, за сметка на това пък изключително агресивно-кресливи дилетанти.

В Тюркологията въпросът е пределно ясен и изчистен: Гагаузите са в Българската Група на Огузската Група на Тюркското Етнолингвистично Семейство.

Те са потомци на ранносредновековните узи, които докато мигрират през Южна Русия са покръстени, а когато преминават на Балканите и се установяват в Одринско, Солунско и Добруджа заварват и се наслагват върху остатъци от прабългари, което се проследява на основата на езика, а впоследствие на места към тях се примесват и кумани. Това обаче ни най-малко не променя тяхната етнолингвистична същност или характеристика.

Антропологически, подобно на всички тюрки по принцип, и гагаузите са европеиди с лек монголоиден примес, като и при тях се среща тураноидът, който е специфично-прабългарска разновидност на европеида.

Къде да сложим турскоговорящите българи тогава? Преди няколко години четох една книжка на проф. Емил Боев за турския говор на варненското население (оказа се, че "старите" варналии са говорили на турски до 30-те години на 20 век.) А и навремето в биография на Антон Страшимиров се твърдеше, че той започнал да учи български език през 1879 г., когато започнал училище. Бащата на Антон Страшимиров е преселник във Варна от Разлог. Оказава се, че точно в районите с гагаузи има и българи (говоря за 19-20 век - за по-ранни сведения не знам), приели като домашен език турския. В етнографските проучвания - особено за фолклора, интересното е, че немалка част от песните са изпълняват на български (това важи и за гагаузите в Бесарабия). А и лично познавам няколко гагаузи - те категорично твърдяха, че са българи

[last_godo]

КанасYвиги у тюрките отговаря на един тюркски титул - СЮБАШИ. А "кан" е просто старейшина по алтайски, гледай какви хубави данни намерих:

Proto-Altaic: *k`i̯óŋi [b]= канасYбиги

Meaning: head of clan[b]= канасYбиги

Russian meaning: глава рода, старейшина[b]= канасYбиги

Turkic: *K(i)aŋ[b]= канасYбиги

Tungus-Manchu: *(x)uŋ- [b]= канасYбиги

Korean: *kù'ɨ̀i[b]= канасYбиги

Japanese: *kímí[b]= канасYбиги

Китайски и други аналози = надписа от Омортаговата колона

-Ама аз искам да ти кажа с кого съм си играл, защото то е свързано с темата.

-Значи това са лингво-психологически моменти.

-Корейците и японците, а и китайците имат връзка с прабългарите,

-затова и се налага да се дават примери, а ти се възползвай от необятните ми познания, какво ти пречи?

-И така - ще ти отговоря пак - СЮБИГИ е равносилно на СЮБАШИ.

-За надписа - виждал съм го, но благодря, че си го показал преди мен още 10 човека са го видели, та е полезно да обменяме инфо.

Ако и тези 10 човека за които споменаваш, са го видяли като тебе и го сравняват по същия начин ,възможностите ВИ са твърде ограничени и не ми влизат в изследването!

Аз питах за картинка ,а не за словоблудстване!

Покажи даже и на кожа да е - няма проблем !

Аз разбрах ,че монголците прописали през 19 век за пръв път благодарение на руснЯците!

Баба ми говореше за алтъни!(а тя беше умна жена Бог да я прости!)

п.п.ето ено черже(от вашия край)подобно да е само ,че на него да пише [b]= канасYбиги

и ще си скъсам дипломата и ще стана зарзаватчия на Капалъ-то

[проф. Добрев]

Разбира се, вероятно не си съгласен с оборването на Бешевлиев. Може ли да знаем защо?

Кой и къде по-точно го прави това "оборване"?

Повече от задължително е от морално-етична гледна точка, преди да ни натрапвате толкова грубо това си, много неясно на основата на какво и защо направено заключение, да цитирате съответната научна публикация, а още по-добре, да пействате тук съответната страница!

[ЧЗ-М-52]

"Вече писах, че при най-добрия понастоящем преводач и коментатор на древнокитайските летописи Боровкова, ХУ означава "инородец" и такива са за китайците прабългарите, когато през 1700 г. пр.н.е. "

Професоре не ме разсмивай, с ху което означава чужденец и западен варварин, китайците наричат согдийците.

Българи като етноним не са познати на китайците, с една въпросителна, ако булоцзи наистина е китайската транскрипция на българи, сиреч булоцзите коино са юечжи, тохари по произход, във вейската и танската епоха вече езиково алтаизирани!

[проф. Добрев]

Продължава да ме очудва тоталното ти невежество по история на различните тюркски народи. Случайно да си чувал за т.нар. "милет" система в Османската империя? Нека ти обясня, тъй като предполагам и идея си нямаш за нея. Та в Османската империя делението на поданиците е нарелигиозен принцип - т.нар. "милети" всички православни християни били в "рум милет" - на султаните не им дремило кой какъв е по произход. В Мала Азия православни са гърците и караманите и двете групи влизат в състава на рум милет, от тук вече е отъждествяването на туркоезичните християни с гърците. Аналогична е картината и с туркоезичните хриситияни на Балканите - според случая те минават или за българи или за гърци. Крайморските гагаузи също се идентифицират като гърци, при това много фанатични.

А ти пък искаш да ни убедиш и докажеш, че това, което са мислели и знаели османлиите за един или друг подвластен народ, на всяка цена и непременно трябва да се постави в основата и началото на тяхната научна класификация!??

[проф. Добрев]

Освен всичко друго това прословуто заменяне на "с" с "ш" в прабългарския не издържа и най-елементарна проверка, защото ако имаша такова нещо, то тогава не би трябвало за бъде "су беги", както предлагат туркофилите, а "шу беги", Савин трябва да е Шавин, Сибин - Шибин. Същевременно българската титла "таркан" на тюркски би трябвало да "тазкан", но си "таркан" и въобще става доста омотана история с този шаран, който освен това го има и в сръбски, хърватския и босненски език.

Както си я подкарал, има още много да си мислиш, че знаеш нещичко и по-този въпрос, защото не си научил главното и основното - за изключенията на фонетичните закони и за това дали заемките могат и трябва да се имате предвид в класификацията!

[проф. Добрев]

Какви данни има за излизане на (пра)българи от Алтай през 1700 г. пр.Хр.?????!?!?

А какви още данни са необходими, когато това е записано в древнокитайските летописи?!?

[Ka40]

А ти пък искаш да ни убедиш и докажеш, че това, което са мислели и знаели османлиите за един или друг подвластен народ, на всяка цена и непременно трябва да се постави в основата и началото на тяхната научна класификация!??

Точно теб не искам в нищо да те убеждавам, тъй като си патологичен случай на тотално историческо невежество и опита поне малко да бъдеш ограмотен си е чиста загуба на време. Но все пак има някои основни неща, които поне от обща култура трябва да се знаят, като например, че понякога принадлежността към дадена религия е по-силен идентифициращ фактор от езика който дадената общност говори. Ето ти няколко примера:

масовото гърчеене сред големи групи православни българи, власи и албанци.

масовото гърчеене на част от гагаузите

така че тъй наречените "туроезични" гърци от Мала Азия не са никакви гърци, ами най-обикновенни тюрки или турци, християни. А за милетската система, за която съм сигурен, че сефте чуваш, може сам да си потърсиш литература.

[decapitator]

А какви още данни са необходими, когато това е записано в древнокитайските летописи?!?

С ръка на сърцето ви обявявам за лъжец! Такива сведения за народ с етноним/екзоним българи не съществува в древнокитайските летописи.

[Гесер Курултаев]

Доколко чувашите имат връзка с българите още не е ясно...

А пък психологическите експерименти със съвременни хора едва ли могат да дадат лесно обяснение на исторически феномен.

За някои не е ясно, но за други е ясно. Примерно за мен е ясно, за Мишши Юхма е ясно, за доста учени по света е ясно. За други е неясно, за трети е съмнително. Т.е. това зависи от конкретния човек. Познанията на всеки са различни като количество, качество; като дълбочина и широта.

И, ако връзката на чувашите с българите може да се оспорва (донякъде), то с прабългарите (булгарите, волжко-камските прабългари) е доказана.

Колкото до психо=лингвистиката, да речем, китаистката Снежина Гогова съставя "Речник на свободните словесни асоциации в китайския език". Труд, световно-признат, при това. Ето защо има смисъл и от такива, гранични изследвания - как лингво-психологическото отношение на един човек възприема сходните му лингвистически феномени. Предвид това, че няма колосална промяна между прамонголски и съвр. монголски, примерно, подобно на тази между прабългарски и новоългарски, то може да се ползват тези експерименти като помощно средство за анализите.

Ето ти много прост пример - питаш българин - "Кое разбираш повече - румънски или сръбски?" И ти казва - "Сръбски."...Изводите са ясни, нали?

[проф. Добрев]

Точно толкова колкото и за връзката на "чени" с българи. Абсолютно никакви.

Дайте професоре едно сведение от китайски летопис, в което се споменава за народ носещо екзоним/етноним българи!

Едно едничко.

Не едно-едничко, а десетки и хората даже пишат и цели студии за това, докато вие тук продължавате да си играете на Тука има-Тука няма:

http://bolgnames.com/text/Bolgar.html

ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на “етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна “най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са “алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на “Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места “кавалерийски” жанр; “Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са “определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че “Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

Впрочем посочените тук като “алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli “slave”‚ keye “fort”‚ weiya < jwei-nga “wood”, moheduo “hero”, mole < mua-lək “fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul “роб”; дали иранското по произход бълг. *käye “крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatïk “крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač “дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur “герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq “град” като че ли по-скоро, а не “риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой “Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че “културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не “изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, “която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, “много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които “също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, “българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е “българи”.

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно “българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и “българи”.

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм türk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е “друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че “китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].