Произход, език и култура на прабългарите

[проф. Добрев]

Съвсем наскоро българин, който бил към Китай и минал и през Уйгурския автономен район Синдзян, се впечатлил от редица неща от бита и културата на тамошните уйгури и на първо място от една чисто ”българска” шевица, а така също и от тяхната ”ръченица”.

И съвсем естествено, направо доста обезпокоен, а не просто развълнуван, пита той никак небезизвестния водещ на съответното предаване по Телевизия Скат като какво аджеба става тук, бихте ли ми казали?

Е, да, но отговорът на този водещ е такъв, че от него не може да се разбере изобщо нищо!

Тогава бърза да се намеси събеседникът му, ”дипломат от кариерата”, който смутолевя обяснение, нямащо въобще нищо общо нито с въпросните шевици-ръченици и още по-малко пък с българите.

Всъщност и в действителност нещата тук са повече от прости и лесно обясними: По произход и етническа принадлежност нашите прабългари са тюрки с прародина някъде около Саяно-Алтай.

Със същия произход и прародина са и уйгурите, но не само и толкова това – при миграцията на прабългарите в интервала 1-4 в. през и покрай днешните китайски земи някои прабългарски родове или племена се задържат и установяват по тези места.

Известно време след това там пристигат и върху тях се наслагват уйгурски родове и племена, които напълно естествено и закономерно възприемат и модифицирайки ги частично, превръщат в собствено свои редица елементи от материалната и духовната култура на прабългарите, в това число и въпросната шевица и ръченица.

Именно поради всичко това и не по-малко обезпокоен, просто като най-обикновен и редови българин и от името и на този наш българин, аз за пореден път питам:

Докога научните ни мракобеси ще продължават да държат българина заключен в прогизналите от влага мухлясали мрачни зандани на счетоводителската езотерико-паранормалистика, докога?!!

[Ka40]

Съвсем наскоро българин, който бил към Китай и минал и през Уйгурския автономен район Синдзян, се впечатлил от редица неща от бита и културата на тамошните уйгури и на първо място от една чисто ”българска” шевица, а така също и от тяхната ”ръченица”.

Това е желязен аргумент! Нещо от типа "една жена на пазара каза..." Явно шаманите на Тангра, в отчаянието си се мъчат всякакви глупости да пробутат като чиста монета.

[Aspandiat]

Между впрочем унг. иштен “бог” е по-малко вероятно още индоиранска и повече вероятно източноиранска заемка, а името на този бог в български народни песни е Шесто.

Смята се, че идва от пехлевийското yasdan "бог". Професоре, ако ви е подръка, вижте на Йордан Иванов "Богомилски книги и легенди". Мисля, че там въпросът за пехлевийския произход на унгарското "иштен" беше разгледан. Точна страница обаче не мога да посоча.

[проф. Добрев]

Смята се, че идва от пехлевийското yasdan "бог". Професоре, ако ви е подръка, вижте на Йордан Иванов "Богомилски книги и легенди". Мисля, че там въпросът за пехлевийския произход на унгарското "иштен" беше разгледан. Точна страница обаче не мога да посоча.

Благодаря ви много, но мисля, че не се налага - аз чисто и просто не съм цитирал всичкото, което имам.

По същия начин, пак от средновековния алански език трябва да води началото си още и унг. теонм İsten [Иштен] – Бог; İstenem! Uram İsten - Боже мой!; İsten ostora Attila ”бич божий Атила”, който теоним безспорно има за основа стиран. теонм Jazdan – името на зороастрийския бог на светлината и доброто и което в староиранските източници се среща в редица форми и съчетания, също и със значението ”ангел”, като например Izad, Yazad ”God; angel”, авест. Yazata, Izadyar ”Friend of God”, Yazad, Yazd ”Angel, worshipful”, Yazdandad ”Created by angels”, Yazdansetae ”Worshipper of angels”, Yazdezad ”Born of an angel”, Yazdgerd ”Created by angels” (Names of the Sassanian kings), Yazdyar, Yazdanyar ”Friend of angels” Deyazad ”Worshipful Creator”, Izad, Yazad ”God; Angel”, авест. Yazata, Izadyar ”Friend of God”, Yazdin ”Angelic”, всички от лексикализираната преди това и впоследствие онимизираната родително-падежна форма на сщи *yazбtahya, срв. авест. yazata- ”тот, кому поклоняются, почитаемый”, което пък идва от гл. *эaz- ”to worship”, т.е. ”поклоняться, почитать; боготворить, обожать” [вж. и срв. Основы иранского языкознания 1981, 24-25,45,57; Абаев-4, 255,290-291; АнгРСл, 806; AvNm, 31].

[проф. Добрев]

Това е желязен аргумент! Нещо от типа "една жена на пазара каза..." Явно шаманите на Тангра, в отчаянието си се мъчат всякакви глупости да пробутат като чиста монета.

Вулгарната профанизация и на най-висшата материя е патент единствено и само на най-вулгарните профани!

[VladPomak]

Рицар, успокой се. Казах ти че нито траките, нито илирите, нито дори древните гърци, нито келтите, нито славяните и германците са автохтонни в Европа. Всички тези народи идват в почти празна откъм население Европа през периода 6- 3 хилядолетие преди Христа от североизток. Това е.

Потокът от преселение на тези индоевропейски народи от Изток на Запад продължава практически без прекъсване до началото на Ранното Средновековие.

Малко по-късно (с няколко хиляди години) от същото място (някъде на изток) идват и прабългарите.

Не знам защо се дивиш, че всички тези народи, говорещи на езици от едно езиково семейство (индоевропейско) и имащи вероятно обща прародина, имат сходни обичай и традиции.

Просто не мога да те разбера?!

Относно чашите от римски кратуни - обичаят е много добре описан и при древните германци. Само не започвай пак да се чудиш.............

Да се чуди и диви човек! В кой век живееш, човеко? В 19-и? Нима не си чувал, че от няколко години международен екип от историци, археолози, лингвисти, но и специалисти от много новопривлечени научни дисциплини, далечни от историята, работи върху окончателното установяване на прародината на индоевропейците и че вече е почти категорично и единодушно мнението, че това е Балканския полуостров! А коренното население на Балканския полуостров са пеласгите, за които пък е абсолютно доказано, че са същите траки сиреч скити. А ареалът на скитите е огромен в древността! Почти цяла Европа и половината Азия! Та това "преселение ... от изток на запад" за което пишеш е измислица на западноевропейските тиквеници от 19- и век и началото на 20-и. Иначе са били обичайни размествания на отделните скитски племена/народи вътре в ареала им, които съвсем не са били хаотични, а са се извършвали при много строго съблюдаван ред - мисля, че канадският изследовател от бълг. произход Георги Сотиров е посветил една своя студия точно на тия вътрешни миграции.

И последно, във връзка със скитите - обичаят да се правят чаши от черепи на враговете е скитски или поне сред скитите е установено най-старото прилагане на този обичай.

ВладПомак

[Aspandiat]

Боже, пак този Сотиров. Чудна гледка е как неграмотниците се цитират взаимно, за да придадат тежест на безумията си.

[проф. Добрев]

След като се отвори темата за “Пехлави”, това от “Ашхарацуйц” вярно ли е: АНАНИЯ ШИРАКАЦИ или МОВСЕС ХОРЕНАЦИ, VII в. Арменска география "АШХАРАЦУЙЦ": Сам той се отправил в Балх, утвърдил там своя престол и царувал 53 години. Затова потомците му били наречени Пахлави, както и потомците на брат му Вахаршак по име на един от дедите са наречени Аршакуни. Балх - Пахл/ави/ И има ли връзка с темата?

Мовсес Хоренаци: Сам он отправился в Бахл, утвердил там свой престол и царствовал 53 года. Поэтому потомки его были названы Пахлавами, как и потомки брата его Вахаршака по имени предка названы Аршакуни.

Хърс Златния: Обаче пряката фонетична (и етимологична) връзка на Влахия/Блахия с Балх, която Иванко предлага, ми се струва нелека за доказване. Защото се получава: балхски българи (=власи/влахи в изворите от ХІІ-ХІІІ век) и български българи (от тема България). Но при това положение вече влизаме в още един грапав лабиринт - възможно ли е под българи/България през ХІІ-ХІІІ век да се е разбирало "българи основно от славянски произход" (тоест побългарени славяни, които са имали най-голяма концентрация в земите на тема България - Македония, Поморавието, Изт. Албания, Софийско, Пернишко, Белград и Браничево) и "същински българи" от Мизия, тоест "прабългари, дошли от Балх и Кушанската империя". Предвкусвам острите нападки за тези мои блудства с науката, но все пак още малко ще пофилософствам по последния момент. Имам предвид връзката (звукова) между старото название на Етиопия Куш и Кушанската империя с Средна Азия с център Балх.

Едно от най-екзотичните сведения от този род принадлежи на арменеца Ананиа Ширакаци (последната четвърт на VІІ век) в неговата "История": “И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци...”.

Ако се хванем за тази нишка на разсъждение, най-вероятно "етиопите" от "Български апокрифен летопис" от ХІ век е отглас от споменатото заселване на 10 000 български войни със семействата им (към 70 000 души) по дунавския ромейски лимес като федерати през 587/588 г., за което пише Михаил Сирийски. Те били дошли от "клисурите на Имеон", тоест от земите на старата Кушанска империя или източната страна Куш/източната Етиопия. Та тези българи са си точно "балхски българи/влахи".

Има обаче още един момент, който обърква схемата влахи/балхи = дошли от Средна Азия Аспарухови (и по-ранни българи) в Мизия.

Цялата тази история има връзка с прабългарите, но тя не е там или в това, с което се спекулира у нас.

Най-напред Имеон е не Памир, а Дзиакан - Хипийската Планина, най-вероятно сег. Ставрополски Възвишения и тогава съобщението на М.С. вече става напълно реалистично и излиза от езотерико-паранормалната мъгла на Счетоводителя.

В действителност под действието на собствените си фонетични закони много старото източноиранско име Бактри се превръща в Бахл.

С течение на времето източноиранските племена там се сменят и се появява друго източноиранско племе в езика на което има дума балх “голям, висок; горен”, на основата на което впоследствие се развива и новата дума балх “планина”, и затова по онези места има и р. Балх-аб, която е наименована така или защото е много голяма, или пък защото е горна, планинска.

И съвсем нормално, чувайки името на града, тези пришълци го идентифицират и осмислят през собствената си дума балх, с което се реализира т.н. контаминация. Но наред с това те започват и да употребяват тази своя собствена дума и като име на града или се осъществява констелация, наслагване на имена, като в крайна сметка се запазва и си остава тъкмо това име на града.

Ето защо специално сведенията на арменските извори по въпроса повече от очевидно са разновремеви.

Българите по принцип и прабългарите/болгарите в частност, сред които изглежда и племенното обединение на кушаните, навлизат в Средна Азия към началото на Новата Ера и чувайки името Балх, те го възприемат и отъждествяват с тяхната си дума балх “град”, така че за тях това е единствено и само Града, пък даже и те да са го превземали и правили своя столица за известно време, но нищо повече от това.

А ето и малко лингвистичен, доста черен, хумор, дано някой да се засмее:

проф. Иван Добрев, ЕТИМОН И АПЕЛАТИВ НА БЪЛГАРСКОТО НАРОДНОСТНО НАЗВАНИЕ

По-нататък обаче, след едно доста изнурително-продължително “пътешествие до забравената Балхара”, по време на което, разбира се, не може да се пропусне случаят да се наругаят тюрколозите, както и да се нахвърлят в дисагите думи и имена като Балхара, Булгхар, Балгар, Палгар, Балк, Балх, балхики, болхики, Балхар, Булхар, Пархар и др., основната заслуга на които пред етнм българи единствено е в това, че имат по два-три общи с него звука, отново се намира повод да се препрати читателят към онова фундаментално-програмно за цялата отечествена прабългаристика словопрелюбодеяние, наречено Древнобългарска епиграфика, в което няма нито един, ама нито един-едничък вярно разчетен и преведен прабългарски надпис(!!!), и така отново да се припомни на по-паметливия читател онзи много срамен за цялата българска наука прецедент, когато Палеолингвистът не можа да види и разбере, че надписът върху каменен кръст от Северна Добруджа всъщност и в действителност е съставен на неговия роден български език(!!!) с някои напълно нормални и много лесно обясними вмъквания на румънски език, а хукна да го разчита с арабски думи от съвременните ирански езици [вж. Добрев 2005а, по-подр. Dobrev 2006а].

Независимо и въпреки и това, без какъвто и да е срам или поне неудобство, тъкмо в “разчетени и преведени” по подобен начин надписи Палеолингвистът открива и “древното царство Балхара” с други такива имена като Бактрия, Бактра, “а понякога и Булгхар”, още и Балх, Бахл, Балхика, Булхор, Болхор, Булхар, като народът на това царство е балхи, моля, моля, само не бълхи, също и болхи, бахлики, балхики, болхики, булхи, булхор, при което минава междувременно, но много неясно на отиване или на връщане, отново през гореприведения и вече споделения и легитимиран на най-високо ниво от Божидар Димитров бисер за специфичния български зв. ъ и през няколко още не по-малки бисера на тема мн.ч. -ар, за да представи цялата тази помия като “ясни и трудно опровержими исторически свидетелства, които показват, че прародината на древните българи” е там, където “на географската карта стои името на древния град БАЛХ и на реката със същото име БАЛХАБ”, - Ами!, че то това са си историко-генетически и структурно-функционално две напълно различни имена (И. Д.); “а и самото име БАЛХ е най-вероятно съкратена форма от древното име на българите” [28-52], забравил, разбира се, че току-що е провъзгласил и обявил, че “народът с име българи е обитавал плодородните и прочути със своите богатства райони край планината Имеон (дн. Памир и Хиндукуш)” [20-27], независимо и от което нерде Балх, нерде Имеон, осмеляваме се да попитаме ние на един не толкова чужд език, гледайки с надежда да получим задоволително-смислен отговор поне от сладкодумния Божидар Димитров, който естествено благодарение на монопола си върху всички български хигиенни канали и кабеларки няма как да не навестява доста често нашия дом, а и с неподражаемо произношение нерядко демонстрира поназнайване и на нашата голяма слабост турския език(!!?).

Но глас в пустиня, затова пък ние казваме и твърдим напълно отговорно-категорично, че всъщност и в действителност, като цялостно-единна лексико-фонетико-граматична структура, краен резултат от конкретен историко-лингвистически развой, средноазиатският топнм Балхара, няма изобщо нищо общо с етнм българи, защото както вече по безспорен начин се показа и доказа, в източноиранските езици има прим *balq “горен, висок, голям”, последната съгласна на което зв. q, в някои от средноазиатските източноирански езици преминава в зв. h и затова именно то е определение в синтактичната структура на късноантичното и ранносредновековно двусъставно назв. Balhab, съвременното афганистанско назв. Rode Balkhab [AfgPlNm], втората съставка на което е от иран. *āp “вода; поток; река” [ЭСИЯз-1, 311-312], съответно на което и значението на първата съставка трябва да бъде повече от сигурно “голям” и по-малко вероятно “горен; планински”, като с течение на времето тази втора съставка изпада и в резултат на това се стига и до хидрнм Balх [AiWb, 398].

Наред с това широко разпространена в почти всички ирански езици е и основната иранска дума наименование за планина същим γar, срв. пушт. غر ғар “гора” [ПушРСл, 603], именно която е и втора съставна част на назв Balhara, по силата на което очевидно-безспорно първично-изконната форма на това име не може да бъде никаква друга освен *Balh-γara и така фактически се оказва, че Топонимът има за генетична основа двусъставното адективно-субстантивно словосъчетание *balh-γara с източноирански родителен падеж на втората съставка [вж. Основы иранского языкознания 1981, 422] и със знач. “голямата-високата планина”, откъдето пък става напълно ясно, че етнм българи е нещо съвсем друго и изцяло различно-отделен от топнм Балхара не само по фонетико-морфологичен строеж, но така също и по значение на изходно-първичните си лексикални съставки.

И както си е напълно нормално и дори обичайно-задължително, в различни езици или диалекти, на различни места и в различно време, планинското название или оронм Балхара си има своите най-различни и разнообразни, исторически и съвременни форми и разновидности или още ономастични паралели, като се започне от Кавказ и се стигне до Западен Китай и такива например са не само средноазиатските топнм Parγar, Falγar [Абаев-4, 84], афг. Bara Khar, Kohe Borgar и др. [AfgPlNm], перс. Burgar [iranPlNm], безспорно източноиранският, най-вероятно согдийски по произход западнокитайски орнм Borohoro [ChinPlNm]; средновековният кавказски оронм Болхар на територията на дн. Кабардино-Балкария, документиран в доклад на руско посланичество в Имеретия през 1650-1652 г. като “местность Болхар”, именно което като че ли прави изобщо невъзможна всякаква историко-генетическа връзка с етнм българи на името на къпчашката по произход народност балкари, като тук непременно трябва да се има предвид и това, че това тяхно название им е дадено от кабардинците, докато самоназванието им малкари е образувано вторично на основата на чисто къпчашкото редуване б-м [вж. и срв. Волкова 1973, 88-89,97; СлСпр, 59-61], още и името Бургар на планинска област, но и персийският ономастичен паралел на топнм Балхара – топнм Булгхар като име на планинска област, който тъкмо поради номинативнофункционалната си обвързаност със своя предшественик, няма как да не му е тъждествен и в генетико-исторически и структурно-семантически план, следователно дори и топнм Булгхар няма нищо общо с етнм българи, колкото и да е близък по звуков строеж до неговия фонетичен вариант в европейските езици и особено пък до фонетичните му варианти в памирските езици [срв. Добрев П. 2002, 95-100].

[Aspandiat]

Най-напред Имеон е не Памир, а Дзиакан - Хипийската Планина, най-вероятно сег. Ставрополски Възвишения и тогава съобщението на М.С. вече става напълно реалистично и излиза от езотерико-паранормалната мъгла на Счетоводителя.

"Ашхарацуйц", разширена редакция, Венеция 1881 г.

"....В Скития има планини и степи, пустини и безводни [пространства]. Има 5 области – Согдиани, която е Сагастан и Саке. В двете има 15 народа, богати занаятчии и търговци, които живеят между Туркастан и ариите до планината Йемавон, която е по-висока и по-дълга от останалите [планини] и прилича на пергел, подобен на арменската буква “люн”, имаща сгъвка от изток на юг. Единият ръкав [на Йемавон] върви 1280 мили на запад, другият ръкав – 1550 мили на север, а третият върви към Непознатата земя. А на 300 мили по северния ръкав в планината има страноприемница и път, по който, идвайки откъм Сагастан, се отива към чените, минавайки през Каменната кула, която се намира на Дивното поле.... "

Професоре, арменската буква "люн" е почти еднаква с латинското L. Така че Имеон/Еймавон/Емаус си е Тян-шан - Памир (дългият ръкав) и Хиндукуш (късият ръкав). Така че толкова омразният ви Петър Добрев съвсем правилно разтълкува информацията на Михаил Сирийски. А за езотерико-паранормалната мъгла, тя по-скоро има тюркско-турска миризма...

[Elemag]

Малко снимки на памирци http://pamir.clan.su/photo/4

Естествено това не означава, че ние имаме нещо общо с тях.

[проф. Добрев]

"Ашхарацуйц", разширена редакция, Венеция 1881 г.

"....В Скития има планини и степи, пустини и безводни [пространства]. Има 5 области – Согдиани, която е Сагастан и Саке. В двете има 15 народа, богати занаятчии и търговци, които живеят между Туркастан и ариите до планината Йемавон, която е по-висока и по-дълга от останалите [планини] и прилича на пергел, подобен на арменската буква ”люн”, имаща сгъвка от изток на юг. Единият ръкав [на Йемавон] върви 1280 мили на запад, другият ръкав – 1550 мили на север, а третият върви към Непознатата земя. А на 300 мили по северния ръкав в планината има страноприемница и път, по който, идвайки откъм Сагастан, се отива към чените, минавайки през Каменната кула, която се намира на Дивното поле.... "

Професоре, арменската буква "люн" е почти еднаква с латинското L. Така че Имеон/Еймавон/Емаус си е Тян-шан - Памир (дългият ръкав) и Хиндукуш (късият ръкав). Така че толкова омразният ви Петър Добрев съвсем правилно разтълкува информацията на Михаил Сирийски. А за езотерико-паранормалната мъгла, тя по-скоро има тюркско-турска миризма...

А за вас Имеон на Сирийски е едно и също с Йемавон на Ашхарацуйц!?!

Но вие даже духовния си баща не четете и не слушате, който няма нищо общо с вашето Йемавон: ”народът с име българи е обитавал плодородните и прочути със своите богатства райони край планината Имеон (дн. Памир и Хиндукуш)”.

Остава още да ни кажете и как така за 60 дни се стига от Памир до Танаис, за да се справите окончателно-блестящо и с мъглата, и с миризмата!?

[Aspandiat]

А за вас Имеон на Сирийски е едно и също с Йемавон на Ашхарацуйц!?!

Не за мен, то е така - с типично за староарменския вмъкване на -В- преди гласната -О- в имена от чужд произход. Затова имате Мовсес, а не Мосес, Левонд, а не Леонт(иос), Товма, а не Тома. А ако ви тревожи началното Йе- вместо Е, буквата "йеч" в начална позиция в думата и сега, и преди 1300 години се е четяла като меко Е (йе).

[Armand O'BOLG]

типично за староарменския вмъкване на -В- преди гласната -О- в имена от чужд произход. Затова имате Мовсес, а не Мосес..., Товма, а не Тома.

Аспандиате, един от колегите използва на едно място емотикони, съставящи футболната"вълна", но не знам как става и ме мързи! Опитай се все пак да не изпадаш в подбни смешни паралингвистични упражнения! Двойка!

някаква смислена аргументация, като изключим оценката, има ли в това мнение? оставям го само за отрицателен пример

Редактирано Октомври 23, 2009 от КГ125

[Aspandiat]

Аспандиате, един от колегите използва на едно място емотикони, съставящи футболната"вълна", но не знам как става и ме мързи! Опитай се все пак да не изпадаш в подбни смешни паралингвистични упражнения! Двойка!

Армандо, мисля че е време да слезеш в реалния свят и да спреш да се изживяваш като господ-бог от последна инстанция. И да поработиш малко с текстове.

[Armand O'BOLG]

Армандо, мисля че е време да слезеш в реалния свят и да спреш да се изживяваш като господ-бог от последна инстанция. И да поработиш малко с текстове.

Не съм спирал да работя с текстове, драги Aspandiat-е! Не се изживявам като Господ, но ти говориш за вмъкване на В пред О, а даваш примери с вмъкнато В след О!!! В приведените примери Мовсес и Товма, буквата хюн започва да се чете В в доста по-късен от указания от теб - староарменски период! О-то последвано от това "В", което тогава въобше не е било В, е било четено У, както е в гръцки!Благодаря за вниманието!

[Aspandiat]

Не съм спирал да работя с текстове, драги Aspandiat-е! Не се изживявам като Господ, но ти говориш за вмъкване на В пред О, а даваш примери с вмъкнато В след О!!! В приведените примери Мовсес и Товма, буквата хюн започва да се чете В в доста по-късен от указания от теб - староарменски период! О-то последвано от това "В", което тогава въобше не е било В, е било четено У, както е в гръцки!Благодаря за вниманието!

Армандо, прав си, друже. Лапсус калеми, не съм обърнал внимание. Ама горния пост можеше да го напишеш веднага, а не така да го усукваш белетристично. Приемам забележката ти.

[проф. Добрев]

Не за мен, то е така - с типично за староарменския вмъкване на -В- преди гласната -О- в имена от чужд произход. Затова имате Мовсес, а не Мосес, Левонд, а не Леонт(иос), Товма, а не Тома. А ако ви тревожи началното Йе- вместо Е, буквата "йеч" в начална позиция в думата и сега, и преди 1300 години се е четяла като меко Е (йе).

Нещо не се разбирате и с мене, защото аз искам да кажа, че двата източника нямат нищо общо един с друг, следователно Имеон на М.С. си е съвсем отделно-самостоятелно и напълно различно име от онова в Ашхарацуйц.

А вие като че ли искате да кажете, че единият го е заимствал от другия, така ли?

[VladPomak]

Малко снимки на памирци http://pamir.clan.su/photo/4

Естествено това не означава, че ние имаме нещо общо с тях.

По-добре кажи какво означава това? Имам предвид линка ти към снимките на памирци? Какво е това "памирци" според теб? - етнос? сегашни жители на планината Памир или на някое нейно подразделение (долина, планинско плато, пасище?) някакви древни жители на тоя район, в който се издига и въпросната планина? и т.н. - схващаш ли колко е безсмислено да се пуска такъв линк с такова заглавие - "малко снимки на памирци"? Т.е. ако дадеш снимки на родопчани значи ли това, че ги противопоставяш на българи? Извинявай за личния въпрос, но ти професионално ли се занимаваш с история?

ВладПомак

[VladPomak]

Прабългарите или в най-новата научна терминология, болгарите произхождат и принадлежат към Тюркското Етнолингвистично Семейство. Тяхна прародина е Минусинската Котловина в западното подножие на пл. Алтай в Централна Азия.

Прабългарите излизат на историческата сцена през 1700 г. пр.н.е. в западния край на сегашната пустиня Гоби. През началото на ΙΙΙ в. пр.н.е. те застават и тръгват начело на Великото Преселение на Народите и мигрирайки на запад, се разпростират и достигат до Централна Европа, включително и Мала Азия и Балканите.

Прабългарските диалекти и езици образуват подгрупа в Българската Група на Тюркското Езиково Семейство.

През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарите са сравнително многоброен народ и първа световна сила с най-висока за времето си материална и духовна култура, елементи от която при миграцията си от изток на запад те предават на редица други племена и народи, но основната и най-съществена част от която сме наследили тъкмо ние съвременните българи славяни.

И по-конкретно на първо място сред изключително значимите постижения и приноси за европейската и световната цивилизация на прабългарите от областта на духовната култура са книгата и буквата, предмета и наименованието за които те заимстват от китайците още преди Новата Ера и го донасят и на европейските народи, а така също и световно-прочутото и уникално-красивото златно съкровище от Наги Сент-Миклош, при изработката на което прабългарите откриват и разработват и т.н. неозверинен художествен стил.

От това съкровище е и поместената най-долу вляво Кана на хан Омуртаг, която блести и сияе на самия връх на световното златарско изкуство.

Благодаря Ви, уважаеми Хърс, че забелязахте и взехте отношение по моето лично мнение по този въпрос, което аз за преголямо съжаление нямам възможността да обоснова и докажа сега и тук.

Позволявам си да Ви поздравя за вашите историко-морфологични бележки във връзка с остриганите глави.

Доколкото за тях може да съди един тюрколог с втора специалност руски език от Университета, те наистина издават една много висока лингвистична квалификация и обясняват повече от задоволително предмета си.

Горецитираният преподавател е добре известен сред езиковедите с доста странните си идеи и в никакъв случай не е и не може да бъде основа за каквито и да е заключения досежно Университета и самата лингвистична общност като цяло.

В действителност прабългарите имат и друг вид специфично-характерна прическа, при която те сплитат косите си от една до няколко плитки, поради което в рускоезичната научна литература са известни още и като ”косоплеты”.

Такъв косоплет волжски българин е изобразен и на тук поместената погребална урна.

На тази урна има също така и прабългарски рунически надпис, който обаче даже най-големите специалисти по тюркска руника се отказват да четат и превеждат, чисто и просто защото прабългарската руника все още не е дешифрирана.

Професоре Добрев!

От много време ти чета разните писания из форуми и извън тях и ми е минавало през ума да те питам толкова ли нямаш някой нормален познат, който да ти каже "Абе спри да пишеш! Вземи и почети малко, виж докъде са стигнали изследванията на други хора в същата област, озърни се, ослушай се и тогава пак се обаждай, ако имаш какво да кажеш!" Например защо не почетеш малко популационна биология, па да се опиташ да вникнеш и разбереш основите на тази положителна наука (а не като историята - разказвателен предмет); след това да се поровиш из специалната литература, откъдето поне да узнаеш, че екземплярите съставляващи подрасата на монголоидната раса обитаващи планината Алтай и териториите около нея са започнали своята популационна експанзия едва в 7-8 век след Христа! Т.е. тръгнали се да се разселват из света около тях! Т.е. преди това просто са живуркали в долините и подножията на Алтай където живуркането е бил разрешено от Природата, пърцали са се и са се размножавали и през ум не им е минавало да се превръщат в каквото и да било, камо ли в "прабългари"? Как тогава искаш да има по същото време от тия "минголоиди" (както ти твърдиш!) и тук на Балканите, на десетки хиляди километри от люпилнята им? Още - почети и малко лингвистика и дано ти стигне акъла да схванеш, че език не се губи ей-така на! Особено езикът на народ-завоевател! Как тогава стана така, че езикът на заъвоевателите на галактиката, твоите тъпи тюрки от Алтай, се загуби в измисленото от продажните професионални български историци "славянско море", което било съставено от непълноценни индивиди от човешкия вид?

Абе професоре! Поне веднъж не ти ли е минавала през ума мисълта, че човек трябва да е малко по-критичен към това, в коуето го карат или са го карали да вярва и още повече - в това, което той самият си позволява да говори или пише на всеуслишание / всечетение?

Имай предвид че акълът не идва с годините - той само си отива с тях.

ВладПомак

[natan]

Професоре Добрев!

От много време ти чета разните писания из форуми и извън тях и ми е минавало през ума да те питам толкова ли нямаш някой нормален познат, който да ти каже "Абе спри да пишеш! Вземи и почети малко, виж докъде са стигнали изследванията на други хора в същата област, озърни се, ослушай се и тогава пак се обаждай, ако имаш какво да кажеш!" Например защо не почетеш малко популационна биология, па да се опиташ да вникнеш и разбереш основите на тази положителна наука (а не като историята - разказвателен предмет); след това да се поровиш из специалната литература, откъдето поне да узнаеш, че екземплярите съставляващи подрасата на монголоидната раса обитаващи планината Алтай и териториите около нея са започнали своята популационна експанзия едва в 7-8 век след Христа! Т.е. тръгнали се да се разселват из света около тях! Т.е. преди това просто са живуркали в долините и подножията на Алтай където живуркането е бил разрешено от Природата, пърцали са се и са се размножавали и през ум не им е минавало да се превръщат в каквото и да било, камо ли в "прабългари"? Как тогава искаш да има по същото време от тия "минголоиди" (както ти твърдиш!) и тук на Балканите, на десетки хиляди километри от люпилнята им? Още - почети и малко лингвистика и дано ти стигне акъла да схванеш, че език не се губи ей-така на! Особено езикът на народ-завоевател! Как тогава стана така, че езикът на заъвоевателите на галактиката, твоите тъпи тюрки от Алтай, се загуби в измисленото от продажните професионални български историци "славянско море", което било съставено от непълноценни индивиди от човешкия вид?

Абе професоре! Поне веднъж не ти ли е минавала през ума мисълта, че човек трябва да е малко по-критичен към това, в коуето го карат или са го карали да вярва и още повече - в това, което той самият си позволява да говори или пише на всеуслишание / всечетение?

Имай предвид че акълът не идва с годините - той само си отива с тях.

ВладПомак

здравей VladPomak

не се ли замисляш ,че професора е прав,но само в неговата си част. Той доказва ,че конкретно една съставна част от т.нар. българи ,имат произхода за които той твърди.Но от тук той прехвърля това свое верно заключение върху цялото.Една общност на т.нар. "българи" ,където цялото,както установяваме, е по-голямо от сумата на съставните му части .А тези съставни части са много и различни.И ние приличаме на слепите мъдреци,които някога ,са били изправени пред един непознат звяр появил в земята на могъщ им цар,обединител на много племена,като за целта на изследването на животното,то било упоено с амфори вино.Единият мъдрец казал.че това е змия,вторият,че е лъв,третият че са оживели колоните от храма подпален от Херостарт в Ефес,друг твърдял че е Кавказката стена на Александър и т.н. и точно тогава влязло детето на нумидийската прислужница на царя,африканче,с къдрави коси,и казало -тия па какво са го наобиколили задърпали този слон,ако се събуди и стане ,ще ги изпомачка .но слонът никога не се събудил упоен от виното,и всеки взел каквото държал от него и досега спорят ,произхождащите от него племена.А очертанията на слона все още могат да се видят в негатива на големите империи,които любознателния западен сват не престава да издава.За бележете там където е било туловището му,над Понтус, и досега го дават за празно,бяло простарнство.Задните крака са се е протегнали между Понта и каспийското ,море, а опашката назад дори достига до Памир.Главата му лежи в Дако-Мизия,Тракия и Македония , като бивните достигат Ахея.Хоботът е обрамчил Алпите.

поздрави

[Armand O'BOLG]

[Elemag]

По-добре кажи какво означава това? Имам предвид линка ти към снимките на памирци? Какво е това "памирци" според теб? - етнос? сегашни жители на планината Памир или на някое нейно подразделение (долина, планинско плато, пасище?) някакви древни жители на тоя район, в който се издига и въпросната планина? и т.н. - схващаш ли колко е безсмислено да се пуска такъв линк с такова заглавие - "малко снимки на памирци"? Т.е. ако дадеш снимки на родопчани значи ли това, че ги противопоставяш на българи? Извинявай за личния въпрос, но ти професионално ли се занимаваш с история?

ВладПомак

Да прав си, че трябваше да драсна някой друг ред, но така е като не винаги има време.

С история не се занимавам професионално.

Памирците всъщност са т.нар. планински таджики. Те се отличават от т.нар. равнинни таджики, най-вече по това, че при тях в най-чист вид е запазен памиро-ферганския антропологичен тип (доказано той се среща и при прабългарите). Той е изцяло европеиден, докато при равнинните таджики се срещат много повече монголоидни примеси. Причината е, че днешните "памирци" са наследници на онези народи, които в миналото са населявали по-ниските части на Средноазиатското междуречие - в частност източноиранските народи (с които някои свързват произхода на прабългарите). На пратика те се явяват нещо като реликтни етноси. Езиково те не са хомогенни, но по този въпрос трябва да се поизнесе лингвист.

[VladPomak]

здравей VladPomak

не се ли замисляш ,че професора е прав,но само в неговата си част. Той доказва ,че конкретно една съставна част от т.нар. българи ,имат произхода за които той твърди.Но от тук той прехвърля това свое верно заключение върху цялото.Една общност на т.нар. "българи" ,където цялото,както установяваме, е по-голямо от сумата на съставните му части .А тези съставни части са много и различни.И ние приличаме на слепите мъдреци,които някога ,са били изправени пред един непознат звяр появил в земята на могъщ им цар,обединител на много племена,като за целта на изследването на животното,то било упоено с амфори вино.Единият мъдрец казал.че това е змия,вторият,че е лъв,третият че са оживели колоните от храма подпален от Херостарт в Ефес,друг твърдял че е Кавказката стена на Александър и т.н. и точно тогава влязло детето на нумидийската прислужница на царя,африканче,с къдрави коси,и казало -тия па какво са го наобиколили задърпали този слон,ако се събуди и стане ,ще ги изпомачка .но слонът никога не се събудил упоен от виното,и всеки взел каквото държал от него и досега спорят ,произхождащите от него племена.А очертанията на слона все още могат да се видят в негатива на големите империи,които любознателния западен сват не престава да издава.За бележете там където е било туловището му,над Понтус, и досега го дават за празно,бяло простарнство.Задните крака са се е протегнали между Понта и каспийското ,море, а опашката назад дори достига до Памир.Главата му лежи в Дако-Мизия,Тракия и Македония , като бивните достигат Ахея.Хоботът е обрамчил Алпите.

поздрави

[Aspandiat]

Нещо не се разбирате и с мене, защото аз искам да кажа, че двата източника нямат нищо общо един с друг, следователно Имеон на М.С. си е съвсем отделно-самостоятелно и напълно различно име от онова в Ашхарацуйц.

А вие като че ли искате да кажете, че единият го е заимствал от другия, така ли?

Професоре, през Средновековието образованите хора (имащи достъп и до литературата на гръцки език) като Ананиа Ширакаци и Михаил Сирийски не са имали нужда да заимстват един от друг географски данни. Все едно днес някой да почне да заимства данни от друг къде се намират Хималаите. Автори като М.С. и А.Ш. много добре са знаели какво пишат.

Ето ви една карто на древния свят. С червено съм ви подчертал Imaus mountain, тоест планината Имаус, тоест Имеон, Йемавон. Има и цяла област до нея - Scythia Imaum, която на юг граничи с Alexandria Ultima или на гръцки Александрия Есхата, град, построен от Александър Македонски на брега на Яксарт (Сър Даря) като знак за най-североизточната точка, достигната от него. Няма никакви Ставрополски възвишения...

[VladPomak]

Професоре, през Средновековието образованите хора (имащи достъп и до литературата на гръцки език) като Ананиа Ширакаци и Михаил Сирийски не са имали нужда да заимстват един от друг географски данни. Все едно днес някой да почне да заимства данни от друг къде се намират Хималаите. Автори като М.С. и А.Ш. много добре са знаели какво пишат.

Ето ви една карто на древния свят. С червено съм ви подчертал Imaus mountain, тоест планината Имаус, тоест Имеон, Йемавон. Има и цяла област до нея - Scythia Imaum, която на юг граничи с Alexandria Ultima или на гръцки Александрия Есхата, град, построен от Александър Македонски на брега на Яксарт (Сър Даря) като знак за най-североизточната точка, достигната от него. Няма никакви Ставрополски възвишения...

Само едно въпросче: кога е съставена тази карта на древния свят? И от кого? Благодаря!

ВладПомак