Произход, език и култура на прабългарите

[Aspandiat]

За нищо.

Със сигурност картата не е съставена от Ценов и епигоните му.

[проф. Добрев]

Професоре, през Средновековието образованите хора (имащи достъп и до литературата на гръцки език) като Ананиа Ширакаци и Михаил Сирийски не са имали нужда да заимстват един от друг географски данни. Все едно днес някой да почне да заимства данни от друг къде се намират Хималаите. Автори като М.С. и А.Ш. много добре са знаели какво пишат.

Ето ви една карто на древния свят. С червено съм ви подчертал Imaus mountain, тоест планината Имаус, тоест Имеон, Йемавон. Има и цяла област до нея - Scythia Imaum, която на юг граничи с Alexandria Ultima или на гръцки Александрия Есхата, град, построен от Александър Македонски на брега на Яксарт (Сър Даря) като знак за най-североизточната точка, достигната от него. Няма никакви Ставрополски възвишения...

Всичко това е повече от излишно, защото Счетоводителя съчинява приспивната си детска приказка на основата единствено и само на основата на съобщението на М.С., че българите излизат от клисурите на Имеон.

Освен това той не знае и такива банално-елементарни неща като това, че под Вътрешна Скития следва да се разбира по-близката до Византия Скития, т.е. отсамната, а такава в никакъв случай не може да бъде Средна Азия.

[Aspandiat]

Всичко това е повече от излишно, защото Счетоводителя съчинява приспивната си детска приказка на основата единствено и само на основата на съобщението на М.С., че българите излизат от клисурите на Имеон.

Освен това той не знае и такива банално-елементарни неща като това, че под Вътрешна Скития следва да се разбира по-близката до Византия Скития, т.е. отсамната, а такава в никакъв случай не може да бъде Средна Азия.

Изглежда някой съчинява още по-големи щуротии от "Счетоводителя" или по-скоро пренебрегва очевидните факти, защото си е навил, че Имеон трябва да е непременно Ставрополските възвишения, пък ако ще и всички извори и данни да говорят друго... Професоре, мисля че в този форум средно веднъж седчмично ви се казва, че сте зле по история, археология и т.н.

[Ka40]

Професоре, мисля че в този форум средно веднъж седчмично ви се казва, че сте зле по история, археология и т.н.

И да не забравяме - зле е и по турски филология

[проф. Добрев]

Изглежда някой съчинява още по-големи щуротии от "Счетоводителя" или по-скоро пренебрегва очевидните факти, защото си е навил, че Имеон трябва да е непременно Ставрополските възвишения, пък ако ще и всички извори и данни да говорят друго... Професоре, мисля че в този форум средно веднъж седчмично ви се казва, че сте зле по история, археология и т.н.

Вместо да ми казвате какъв съм или не съм, най-добре прочетете М.С. и преценете всичко с оглед на дните на прехода и Вътрешна Скития!

По добре обясними причини изобщо не ви предлагам да се запознаете с етимологията на Имеон.

[resavsky]

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%...%81%D1%82%D1%8C

Много трудно тези възвишения /с максимална надморска височина 831 метра/ могат да се определят като планина.Още повече да имат някакви планински клисури.Абсурд.

[Elemag]

Естествено, че няма как да е Средна Азия. Просто това е абсолютно невъзможно и напълно изключено.

[Aspandiat]

Вместо да ми казвате какъв съм или не съм, най-добре прочетете М.С. и преценете всичко с оглед на дните на прехода и Вътрешна Скития!

По добре обясними причини изобщо не ви предлагам да се запознаете с етимологията на Имеон.

Сигурно сте измислил някоя хитроумна връзка с "имен" или нещо от този род. Впрочем изобщо не държа да се запознавам с етимологиите ви. Едва ли са на по-добро ниво от познанията ви по география, тоест трагични.

[проф. Добрев]

И да не забравяме - зле е и по турски филология

Аз и в ТУРСКАТА ФИЛОЛОГИЯ(!!!) съм също така много добре, стига това да ти говори нещо, в което обаче много се съмнявам, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност:

http://www.google.bg/search?hl=bg&sour...mp;aq=f&oq=

[Ka40]

Аз и в ТУРСКАТА ФИЛОЛОГИЯ(!!!) съм също така много добре, стига това да ти говори нещо, в което обаче много се съмнявам, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност:

http://www.google.bg/search?hl=bg&sour...mp;aq=f&oq=

И като сте толкова вещ в турския език, що не си седите там, а ми постоянно се врете по разни исторически форуми? Всяка жаба да си знае гьола, всеки професор - научната област.

[проф. Добрев]

Общо взето всичко. Да започнем с липсата на данни за някакво по-сериозно развитие на златарството в Първото българско царство до Хв. За непрабългарският произход на съкровището са се изказали и водещи в момента български учени. Но като "специалист" в областта на прабългаристиката, трябва да познавате в детайли разглежданите от вас проблеми, както и научната (казвам научна, а не псевдонаучна) литература.

Прабългарското златарско приложно изкуство e силно развито и е на много високо ниво по време на прабългарското по генезис, вид и характер Първо Българско Царство, особено в Плиска и Велики Преслав - ИЗВАДКА № 1.

Необходимо условие и материална предпоставка за това негово развитие и ниво е притежаването и потребяването от прабългарите на много злато, каквото те винаги намират и имат, като го набавят по различни пътища - ИЗВАДКА № 2.

ИЗВАДКА № 1

Съдовете от Златното съкровище ”Надь Сент-Миклош” като цяло са много добре запазени и съхранени; те са съвсем нови, особено кана № 2 - Каната на хан Омуртаг, и по тях няма нищо, което да показва, че са използувани ежедневно на масата и в трапезарията на хана, освен може би малко блюдото на хан Аспарух, от което обаче даже 150 год. след това се е хранел вероятно дори и цар Борис, но очевидно към тези съдове са се отнасяли внимателно-грижливо и те са останали почти нови.

По време на Първото Българско Царство златарството достига много високо ниво на развитие и докато преди образуването на българската държава майсторът златар, нерядко пленен чужденец, е непосредствено свързан и подчинен на отделния хан или сановник от племето, то впоследствие и особено през епохата на разцвет на старобългарската култура, той се сдобива с установено място на работа; става важна съставна част от занаятчийското съсловие във формиращите се градски центрове; в българските градове отдавна вече има златарски работилници, като през първата половина на Х в. специално във Велики Преслав функционира златарска работилница, която обслужва Двореца и приближените на царя боляри [Ваклинов 1977, 139-151; Дончева-Петкова 1966, 25; История 1976, 126,136].

Висококвалифицираните майстори златари в тези работилници, българи и чужденци, владеят всякакви златарски техники и технологии, в повечето случаи наследник и продължител на по-старите техники, известни от най-дълбока древност, и за тях не е никакъв проблем да изработят какъвто и да е съд и да го изгравират във всякакъв стил, което проличава особено добре от Каната на хан Омуртаг, където по един изключително сполучлив начин се съчетават и взаимопроникват собствено прабългарски, ирански и византийски художествени стилове, което като цяло има за резултат постигането и получаването на собствено-оригиналния, цялостно-единния и завършен прабългарски златарски художествен стил, именно поради което надали може и трябва да се говори за някакъв си тук еклектизъм (срв. Л. Дончева-Петкова).

ИЗВАДКА № 2

Българите от край време имат много злато и в хазната на българските владетели най-напред влиза голямо количество злато от обработваните с безплатен робски труд златоносни реки и рудници по тогавашните български земи [Друмев 1976, 13].

Наред с това много злато си набавят българите като военна плячка или по-точно като боен трофей по време на успешните войни, които те водят, какъвто е случаят с някои от съдовете с персийски сюжети и мотиви, придобити най-вероятно от племето на оногурите по време на техните войни с персите, още когато са в кавказската област Сюник, а такъв боен трофей трябва да са и някои от чашите и каните с рунически надпис като притежание на хан Аспарух, който обаче има и други бойни трофеи, какъвто например е плененият от ромейския император щандарт във вид на сребърен орел, който след неговата гибел на бойното поле е поставен в гробницата му [Каланкатуаци 1984, 63-66; Коледаров 1979, 28].

През 434 г. Атила и Бледа се срещат с ромейските пратеници при крепостта Констанция, дн. Панчево, на другия бряг на Дунав, срещу Белград, където се договарят за размяната и откупуването на пленниците; за еднаквата достъпност и безопасност на тържищата, както за ромеи, така и за хуни, като за ”спазването и поддържането на договорите ромеите трябвало да плащат на царските скити по седемстотин литри злато всяка година, докато по-рано данта била триста и петдесет литри”. Сред забягналите при ромеите и върнати скити били и ”младежите от царски род Мама и Атакам”, които били разпънати на кръст в крепостта Карсум, най-вероятно дн. Хърсово в Добруджа.

Пред вълната колона на напредващите от двете страни на Дунав хуни, като авангард и разузнавателно-челен дозор на войските, вървят аланите и тази вълна не само е широка по фронта, но тя е силно разгърната и в дълбочина, защото пак през 443 г., докато нейната челна част е около Ниш, в Херсонес става голяма битка между хуни и ромеи; ромеите са разбити и съгласно сключения договор се задължават да предадат бегълците, между които ”имало и царски скити, които били дошли при ромеите, понеже отказвали да се подчиняват на Атила”, ”също така да им се дадат шест хиляди литри злато съгласно предишните спогодби”(!), първата от които най-вероятно е горепосоченият договор от 412 г., като ”им се плаща всяка година данък две хиляди и сто литри злато”. Управниците на ромеите били обхванати от преголям страх и независимо че този данък бил прекалено тежък и труден за държавата и народа, ”В старанието си да сключат мир, те приемали всяко искане”.

По това време епископът на Маргос ”преминал в тяхна земя, издирил гробниците на техните царе и ограбил поставените там съкровища”, което става причина хуните да започнат война с ромеите и да разорят голям брой градове и крепости край Реката. Разбира се, че не тази е причината за войната на хуните с ромеите и ограбването на гробниците от Светиня му може да бъде само повод за нея, но по-важното в случая е това, че тези хуни очевидно не са първите, които достигат и се установяват по тези места, щом като тук вече има гробници на техни царе с богати съкровища, които гробници надали са от вчера и днес по тези земи [Златарски 1970, 55-57; ГрИзв-1, 13-20,67-129,201-211, подчерт. – И.Д.].

Същевременно българите натрупват много злато и от данъка, който им плащат в злато покорените или съседни народи, които посредством този данък си осигуряват както верен съюзник, така и спокойствието на границите си откъм тях, като такъв данък ромеите плащат на българските племена още от към средата на ІІІ в., когато те са главно на Кавказ и както вече се посочи по-горе, сабирите например са едно от българските племена, на които ромеите плащат в злато за техните военни услуги и съдействие, но особено много като количество ще да е златото, което ромеите плащат като данък на българите хуни на Ругила и Атила, както също така беше по-подробно приведено по-горе.

По-точна и ясна представа за количеството на това злато като че ли може да се добие при пресмятането и превръщането на посочените в Изворите литри злато в килограми на основата на съответствието на тогавашната мерна единица за злато, която през различните периоди се изменя незначително и намалява от 324 до 319 гр. [byzDc-2, 1238], поради което тук може да се приеме, че примерно през 443 г. нейната равностойност е 320 гр., откъдето съгласно сключения договор между хуните и ромеите след битката през тази година, ромеите се задължават да дадат като стар дълг ”шест хиляди литри злато съгласно предишните спогодби”, т.е. 1920 кг злато, и да плащат ”всяка година данък две хиляди и сто литри злато”, т.е. 672 кг, което количество изглежда не ще да е било никак малко дори за една империя като Византия, щом като и самите хронисти отбелязват, че този данък е прекалено тежък и труден за държавата и народа.

Българите се снабдяват със злато и по пътя на еднократните плащания срещу тяхната помощ и подкрепа с войска по различни поводи, какъвто е случаят с току-що посочените сабири, но така също и с изпращането на кавказските хони от страна на персийския цар Пероз през 459 г. на ”огромни съкровища”, за да отидат да се бият срещу въстаналия цар на Албания [Джафаров 1985, 43].

Късноантичните и ранносредновековни българи потребяват доста много злато най-напред за златни и позлатени съдове и прибори за хранене, за накити и украшения по облеклото, за позлатяване на отделни части от бойното оръжие, за украса на домовете и дворците на хановете и болярите, а към края на Периода и за църковна утвар, одежди, обзавеждане и иконография и тук трябва да се каже най-напред за ”приема”, който българският хан Атила дава за чуждестранните посланици, пратеници и представители при неговия двор, всички от които се хранят и пият от златни или сребърни съдове и прибори, докато самият Атила, не само че на крака и на неговия собствен език(!!!) произнася тоста си за всеки един от тях поотделно с дървена чаша в ръка, но се и храни от дървен съд,...

...а така също и за това, че още при Атиловите българи, както и при по-късните кавказски българи рангът на сановниците се показва и отразява не само посредством специални златни украшения като колани, венци или обеци, но и чрез златните прибори за хранене и най-после, според византийските хронисти личната гвардия на българския хан носи позлатено оръжие и безспорно от тази гвардия са тримата погребани във Вознесенка войни от личната дружина на хан Аспарух, сабите на които са с позлатени ножници [вж. Каланкатуаци 1984, 65,195; ХрИБг, 204; Priscus 2004, 7, вж. и срв. Амброз 1982, 207-208].

Ето защо българите от това време определено се различават и рязко се открояват сред всички племена и народи в Югоизточна Европа по красотата и дори пищността на своето облекло, оръжие, сбруя на конете и домашно обзавеждане, в светлината на което като цяло за не особено премерено и даже направо като смехотворно-пресилено и лишено от всякакъв реалистичен поглед върху тогавашното състояние на нещата следва да се приеме твърдението на нашумял напоследък, но за много кратко време, разбира се, български археолог, че жителите на Перперикон ”по това време са живели в лукс – за това свидетелствуват сребърните украшения, блестящата трапезна керамика, бронзовите нагръдни кръстове и амулети, уникалната рисувана керамика”(!!???) [Прес, подчерт. – И.Д.].

В действителност това не е изолирано-единичен случай за съвременната българска историография, защото и друг един български археолог на драго сърце играе ролята на глашатай на чужди културни достояния, каквито са една доста грубо изработена тракийска златна маска и една не кой знае колко красива златна чашка, които по художествени качества и стойност обаче изобщо не може даже и да се сравняват с прабългарските, но това ни най-малко не му пречи на въпросния български археолог да ги превъзнася до небесата, с което демонстрира единствено и само липсата на достатъчно ясна представа и на задължителните за всеки български учен пределно високи критерии за най-добрите световни образци, много над които стоят каните и чашите от собствено българското Златно съкровище ”Надь Сент-Миклош”.

Между впрочем богатството и изобилието от злато и златни предмети у прабългарите не е някакво рядко изключение от богатството и изобилието на злато и при другите тюркски племена и народи и така например много силно впечатление прави на ромейските пратеници по средата на втората половина на VІ в. при тюркутския хаган това, че трите му шатри жилище са обособени последователно като тронна зала, но и трапезария, в която е неговият златен престол на две колела, за да може да се премества от едно място на друго; приемна, в която има разнообразни изображения с диван, целият от злато, златни съдове и канички, също и златни кюпове, и още едно жилище, в което има дървени стълбове, обвити със злато, отново диван, обкован със злато, като този обаче е издигнат върху четири златни пауна, докато в предната част на помещението са наредени коли, в които има голямо количество сребърни неща, тави и блюда, както и много сребърни изображения на животни, които по нищо не отстъпват на византийските [ГрИзв-2, 222-223].

[проф. Добрев]

Освен китайски, за района има и достатъчно много местни извори, в това число и бактрийски надписи. В тях обаче етнонимът "българи" никъде не се споменава. Явно бактрийците не са знаели, че били българи. Мисля, че е изрично да споменавам, че етнонима "българи" не се споменава в нито един от многобройните тюркски надписи, нито в по-късни извори за района на Бактрия, Памир, Тян Шан, Алтай или степите на Казахстан. Така че тезата "Добрев" (и Петър и Иван) издиша. Така че си прав. Етнонимът "българи" за пръв път е регистриран в земите западно от Волга, а произходът им без съмнение трябва да се свърже със сарматите.

Повече от сигурно е и изобщо не подлежи на обсъждане това, че самоназванието на прабългарите, етнонимът болгар е засвидетелстван за първи път около Н.Е. в древнокитайските летописи!

[Ka40]

Повече от сигурно е и изобщо не подлежи на обсъждане това, че самоназванието на прабългарите, етнонимът болгар е засвидетелстван за първи път около Н.Е. в древнокитайските летописи!

Повече от сигурно е че "болгар" не е самоназвание на българите Също така сигурно е че китайските летописи не са фонетични, т.е. няма как в тях да е регистрана формата "болгар". Поради тази причина в сериозната прабългаристика не се ползва нито формата "болгар" (с изключение на рускоезичната литература, но там и дн. българи са "болгар" ) нито се ползват някакви китайски летописи. Но това е в сериозната наука.

[проф. Добрев]

Повече от сигурно е че "болгар" не е самоназвание на българите Също така сигурно е че китайските летописи не са фонетични, т.е. няма как в тях да е регистрана формата "болгар". Поради тази причина в сериозната прабългаристика не се ползва нито формата "болгар" (с изключение на рускоезичната литература, но там и дн. българи са "болгар" нито се ползват някакви китайски летописи. Но това е в сериозната наука.

За каква сериозна наука си говориш, когато не познаваш даже и основната литература!?

Пак в древнокитайските летописи се срещат изключително важни данни и свидетелства и за произхода на българското народностно название, защото се оказва, че именно и единствено в тях, както по безспорен начин проличава и се доказва от много полезната и значима за цялата българска лингвистика и историография сводно-обобщителна студия от най-ново време на един китайски по произход канадски учен на име Sanping Chen, са съхранени такива негови варианти като Buluoji, Buluojian, Bulugen, Boluohui, Buliuhan‚ Poliuhan‚ Poluohan‚ в среднокитайско произношение B'uo-lak-kiei като наименование на ”етническа група” (S. Chen), но според нас по-скоро голяма група племена от състава на българската в основата си и като цяло полиетнична военно-племенна конфедерация Хунну с по-късен фонетичен вариант Сюнну.

Тази голяма група български племена, както е много добре известно и широко разпространено и прието, само не и от видни български историци, за които уникално-безценната родна историческа хроника Именник на българските ханове, независимо и въпреки неоспоримите и никога вече неподлежащи на ревизия доказателства и заключения именно и тъкмо на българския (!!!) езиковед проф. М. Москов [1988], видите ли, била само една легенда (Г. Бакалов)(!??), а пък първият и най-велик човек на всички времена и географски ширини, българският хан Авитохол-Атила, за когото още от неговото време легенди се носят и песни се пеят, а днес Светът снима филми и поставя опери, бил само една митологема (Цв. Степанов), като при това историята на българите започва едва през Tempora Incognita от Terra Incognita Кавказ, докато всичко преди това и назад е единствено в сферата на непотвърдените хипотези [напр. Dimitrov 2004, 1], с което най-безотговорно и дори направо нехайно-престъпно се орязва почти още трихилядигодишна българска история, защото както вече посочихме и доказахме чрез археологични, антропологични, етнографски и особено лингвистични факти и свидетелства, българската история започва към средата на ІІІ хил. пр.н.е. в Минусинската котловина [Добрев 2005, 45-47,241-246], именно тези племена са от една страна ”най-значителният и голям съсед на китайците” през епохата на династията Хан (І в. пр.н.е.-І в. сл.н.е.) [Пуллиблэнк 1986, 29], но същевременно от друга страна българската група племена са основателите и доминантно-водещото ядро в простиращата се към началото на Новата ера върху по-голямата част от земите на Централна Азия българска Източнохунска империя.

И тъкмо за част от тази голяма група български племена на име Buluoji канадският учен от китайски произход проф. S. Chen [1998] приема и твърди, не без непременно-задължителните тук научни основания и доказателства, разбира се, че те са ”алтайски наследници на конфедерацията Сюнну с ирански или кавказски примес”, което в края на раздела обаче се конкретизира в смисъл, че това в действителност е европеиден примес; тяхната музикална култура спада към културата на ”Северните варвари” и е в познатия и разпространен по това време и по тези места ”кавалерийски” жанр; ”Няколкото оцелели думи на китайските българи като цяло изглежда да са алтайски и тюркски в частност.”; в песните най-вече на племената Boluohui, което наименование има и вариант Buluoji, много често се говори за kehan‚ т.е. khaghan; редица родови имена на племето Buluoji, особено тези на някои от управляващите родове, са ”определено припознати като сюнски имена” и като заключение в края на раздела се приема, че ”Тяхната културно-лингвистическа принадлежност изглежда по-скоро алтайска.” [69-73].

Впрочем посочените тук като ”алтайски или тюркски” думи, освен току-що приведеното kehan‚ прабългарската принадлежност на което едва ли може да се обсъжда, особено когато последният български хан и първият български цар Борис І, както вече се посочи съвсем в началото, носи и титл. каган, са кит. kuli ”slave”‚ keye ”fort”‚ weiya < jwei-nga ”wood”, moheduo ”hero”, mole < mua-lək ”fish”, които според нас обаче идват последователно от бълг. *kul ”роб”; дали иранското по произход бълг. *kдye ”крепост”, стиран. kalak, съвременно тур. kale, или може би пак иранското по произход бълг. *qatпk ”крепост”, считано в неговия много по-късен източноевропейски вариант *qatау, както е добре известно, за печенежско; бълг. *аγač ”дърво”, после ако не най-вероятно индоиранското, както ще се опитаме да докажем по-нататък и на друго място, то повече от сигурно източноиранското по произход бълг. *baγatur ”герой, юнак”, засвидетелствувано многократно в гръкоезичните прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. в Дунавска България, и *baliq ”град” като че ли по-скоро, а не ”риба”, докато кит. wan, както показа наскоро направеното от нас сравнително пълно и доста подробно проучване, преминава не в някакъв си, много неясно-неопределено точно кой ”Turkic”, а именно и единствено в реално съществуващия тогава под формата най-малко на десетина диалекта античен централноазиатски тюркобългарски, същото и български прабългарски, но най-добре болгарски език, като титл. бан, разпространена от европейския болгарски език впоследствие и в почти всички европейски езици, така че ”културно-лингвистическата принадлежност” на китайските българи в никакъв случай не ”изглежда по-скоро алтайска”, а единствено и само тюркска [вж. Добрев 2005, 378-384, вж. и срв. Chen 1998, 72,76].

По-нататък проф. Chen възприема вече обоснованото и доказано преди това и от други изследователи основно положение, че ”китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка”, след което обръща много по-силно внимание върху проявата на зв. -r, ”която в действителност изгражда пряко съответствие между имената Buluoji и Bulgar/Bulγar” в лицето на зв. -n от състава на вариантите Poluohan/Poliuhan, Buliuhan‚ Buluojian и Bulugen, засвидетелствувани предимно в лични имена, като при това не пропуска да изпише и съответните китайски йероглифи, които тук не се привеждат по добре разбираеми и обясними причини.

В действителност субституцията на краесловния български зв. -r посредством китайския зв. -n се потвърждава и от реконструкцията на китаиста Э. Пуллиблэнк [1986], според когото тази субституция е норма за епохата Хан и именно поради това среднокитайският вариант на името на ухуаните от състава на източните ху - 'ou=Hwan < 'aH=Hwan, отговаря на етнм авар като название на тъждествено на ефталитите племе, членовете на което, ”много възможно, са говорели на език от типа на монголския” или които ”също би трябвало да говорят на него” [32,51,54-56], по повод на което пък ние само припомняме вече аксиоматичното положение на тюркологията, че късноантичните и ранносредновековни авари, болгари (прабългари) и хазари влизат и образуват изключително многочислената през Късната Античност и Ранното Средновековие и разпрострялата се по средата или разпръснала се изолирано-спорадично по някои места от бреговете на Тихия океан до бреговете на Атлантическия океан от изток на запад и от Скандинавския полуостров до Балканите и Мала Азия от север на юг българска група на тюркското етнолингвистично семейство, единственият жив представител на която днес е чувашкият народ и език [подр. Добрев 2005, 9-139].

Наред с това налице са достатъчно примери, които показват, че китайският зв. h не е нищо повече от закономерна субституция на българския зв. γ или gh, откъдето пък и китайският завършек -han е напълно редовното и закономерно съответствие на българската сричка -gar.

Специално във връзка с началния съгласен звук на китайските разновидности на Етнонима, където китайският зв. b като че ли субституира не звучна, а беззвучна българска съгласна, т.е. бълг. *p, по силата на това, че по принцип началните звучни съгласни в китайските варианти на заетите чужди имена са всъщност беззвучни съгласни в езика източник за тези имена, както е например с китайското име Dayuan‚ зад и преди което в действителност лежи ие. *Taхwār, аргументацията и реконструкцията за което дължим на Э. Пуллиблэнк [1986, 39] и което всъщност е наименованието на индоевропейското племе тохари, любопитно-куриозното за което, както е много добре известно на специалистите, е това, че има език много близък до германския келтски език, но пък обитава най-източния ареал на индоевропейските езици и народи, каквито са земите на Западен Китай или Източен Туркестан.

Но в много сложния и труден лингвистичен дял контактолингвистика, който термин наименование предложихме тъкмо ние преди много години и в който решаваща роля и значение имат двете основни контактолингвистични категории трансференция и адаптация с техните по-малки или по-големи амплитуди при резултативните форми в зависимост от близостта или отдалечеността на структурнотипологическите черти и особености на контактуващите езици [Добрев 1975, 112-114, вж. и срв. Симеонов 1979, 52-55], изключенията са по-скоро правило и обратното, именно поради което сега и тук като че ли трябва непременно да се съгласим и приемем, че и китайските варианти и със зв. b, и със зв. p са напълно редовно-коректни, но във всички случаи разновременно-разноместни съответствия на един и същи български зв. *b.

Допълнително към всичко това нека да обърнем внимание и на многозначителния факт, че в процеса на междуезиковото заемане на имената китайският език ги и преобразува или още реинтерпретира и силабо-фонотактически, по силата на което затворените тризвукови тюркски срички например в китайския език се оказват отворени двузвукови срички, както е например при сттюрк. млим Qutluγ, което в китайския език има обл. Gudulu [вж. Dobrovits 2004, 260], което пък като цяло, но в конкертния случай дава основание да се приеме, че зад и преди въпросните китайски варианти стоят такива български варианти като *Bоlgar/Bulγar, а на места, но в по-късно време и *Pоlgar/Pulγar с първично-основно значение, разбира се, ”българин”, класно-родовото съответствие на което, според присъщата на тюркските езици особеност формата за единствено число да обозначава и множество от предмети, очевидно-безспорно е ”българи”.

Доколкото обаче, както вече се показа и доказа по-горе, суф. -ar е собствено тюркобългарското множествено число, а и звучната съгл. g е резултат от озвучаването на беззвучната съгл. q, то изобщо няма никакви пречки за това, коренът на първично-изходната форма на Етнонима в централноазиатските български езици и диалекти, която същевременно е и формата му за единствено число, да се възстанови като *bоlq/bulq, а на други места и в друго време и *pоlq/pulq с първично-основно значение съответно ”българин”, но по силата на току-що разяснената особеност на тюркското съществително име, още и ”българи”.

Наред с това и във формалноструктурен план затворените четирисъставни срички пък под действието пак на китайската силабо-фонотактична адаптация се преобразуват в двете чувствително по-прости отворени срички, както е например при старотюркския етнм tьrk (в турска графика), който в китайския език има двусрични варианти с дифтонг във втората сричка като tu-kiu, tu-kiuэ, tu-цзэ и др., а така също и издирените при Бичурин от проф. Б. Симеонов [1981] форми на Етнонима като бугу и пугу [11].

Резултат от друг вид силабо-фонотактическа интерпретация обаче изглежда трябва да е пак тук приведеният вариант болуга, не e невъзможно да са такива варианти още и buluo, fuliyu при M. Dobrovits [2004, 258-259], а така също и обл. Buliugu, който като че ли няма как да е ”друг вариант на основата Buluoji” [Chen 1998, 83], защото по-горе вече беше казано, че ”китайското звукосъчетание ji представя едно крайно -r в последната сричка” (S. Chen), именно поради което според нас зад и преди тези форми най-вероятно стои болг. *bоluq, което от своя страна е резултат от присъщия главно на болгарските езици фонотактически процес на преобразуване на едносричните четирисъставни фонетични структури на иранските по произход лексеми в двусрични петсъставни такива чрез вокална епентеза, вмъкване между последните две съгласни на тясна гласна и точно такова преобразуване се наблюдава и при достатъчно подробно-многостранно обоснованото и доказано от нас именно като прабългарско по произход млим Борис [Добрев 2006, 33-34].

[Ka40]

За каква сериозна наука си говориш, когато не познаваш даже и основната литература!?

Говоря за сериозни учени, а не за маргинални графомани, при това дори нямащи историческо образование.

Сред авторитетните прабългаристи няма учен с фамилия Добрев.

[проф. Добрев]

Говоря за сериозни учени, а не за маргинални графомани, при това дори нямащи историческо образование.

Сред авторитетните прабългаристи няма учен с фамилия Добрев.

Нали, там са единствено такива като тебе без име и без публикации!

А ти наред с всичко останало си и късопаметен!

Аз и в ТУРСКАТА ФИЛОЛОГИЯ(!!!) съм също така много добре, стига това да ти говори нещо, в което обаче много се съмнявам, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност:

http://www.google.bg/search?hl=bg&sour...mp;aq=f&oq=

[Last roman]

Аз и в ТУРСКАТА ФИЛОЛОГИЯ(!!!) съм също така много добре, стига това да ти говори нещо, в което обаче много се съмнявам, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност:

http://www.google.bg/search?hl=bg&sour...mp;aq=f&oq=

Майтапа настрана, обаче хипотезата за евентуалната правопропорционална зависимост между турската филология и коефициента на интелигентност, изтъкната от вас, е наистина много интригуваща. Може ли малко по-подробно инфо. От медицинска гледна точка се интересувам.

[проф. Добрев]

Майтапа настрана, обаче хипотезата за евентуалната правопропорционална зависимост между турската филология и коефициента на интелигентност, изтъкната от вас, е наистина много интригуваща. Може ли малко по-подробно инфо. От медицинска гледна точка се интересувам.

Никакъв проблем - тезата на онзи нечистоплътен мой опонент беше, че аз не струвам нищо и като турколог.

Моят контрааргумент беше моят турско-български речник, така както той се представя в Интернет.

Същевременно изразих съмнение, че той ще разбере нещо от всичко това, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност.

Майтапа настрана, ама вие нали имате такъв?!

Ще ви бъда изключително благодарен, ако пак не се "покриете" по стар свой си обичай и дадете поне знак, че имате и чувство за хумор, то при тази простотия какво друго ни остава.

http://www.google.bg/search?hl=bg&sour...mp;aq=f&oq=

[проф. Добрев]

Говоря за сериозни учени, а не за маргинални графомани, при това дори нямащи историческо образование.

Сред авторитетните прабългаристи няма учен с фамилия Добрев.

Ти не ми ги разправяй за хиляден път тези простотии, ами кажи тука пред всички на висок глас има ли ги или ги няма прабългарите в древнокитайските летописи?

А щом като си и лингвистически толкова грамотен, кажи още какъв е този там език от генеалого-историческа и структурно-типологическа гледна точка?

[Aspandiat]

Ти не ми ги разправяй за хиляден път тези простотии, ами кажи тука пред всички на висок глас има ли ги или ги няма прабългарите в древнокитайските летописи?

Няма!!! Със сигурност бугу на вашия кумир Борис Симеонов нямат нищо общо с българите. Ако ще ги търсим в китайските летописи - ще търсим булуодзи, булодзи. Ама уви, те се споменават в китайски летописи не преди Христа, а след Христа и няма как да ги изкарате хуни (демек турци).

[Last roman]

Никакъв проблем - тезата на онзи нечистоплътен мой опонент беше, че аз не струвам нищо и като турколог.

Моят контрааргумент беше моят турско-български речник, така както той се представя в Интернет.

Същевременно изразих съмнение, че той ще разбере нещо от всичко това, защото за това е необходим поне положителен коефициент на интелигентност.

Майтапа настрана, ама вие нали имате такъв?!

Ще ви бъда изключително благодарен, ако пак не се "покриете" по стар свой си обичай и дадете поне знак, че имате и чувство за хумор, то при тази простотия какво друго ни остава.

Oценявам чувството ви за хумор и пространното разяснение, което си направихте труда да ми предоставите, професоре. Просто нямам много време на последък да следя всички виртуални схватки в тази иначе забавна тема.

[Ka40]

Никакъв проблем - тезата на онзи нечистоплътен мой опонент беше, че аз не струвам нищо и като турколог.

Така сме ние, българите - нечистоплътни. Това и Теофан Изповедник го твърди.

А че неструваш като "тюрколог" - това е повече от ясно. Тюрколог не значи само посредствено владеене на турския, но също трябват и дълбоки познания по историята и културата на тюркските народи, а ти такива нямаш. Затова и ръсиш нонстоп бисери. Какво стана с онази прословута тугра дето толкова се дървеше, че показвала замяната на титлата "хан" със "султан"? Нищо.

Господа модератори, можете ли да ми кажете дали думата "нечистоплътен" е обида или не и ако е обида не е ли това нарушение на правилата на форума?

[Ka40]

Ти не ми ги разправяй за хиляден път тези простотии, ами кажи тука пред всички на висок глас има ли ги или ги няма прабългарите в древнокитайските летописи?

А щом като си и лингвистически толкова грамотен, кажи още какъв е този там език от генеалого-историческа и структурно-типологическа гледна точка?

Не. В китайските летописи не се споменават българи. Нито Великата китайска стена е построена за защита от българите. И стига си повтарял като папагал "лингвистическа", това ако не се лъжа е исторически форум, а не филологически.

[makebulgar]

Що си губите времето с такива спорове. Много скоро в енциклопедиите ще я пише истината за иранския произход на българите и за авестийския им език.

[Ka40]

Що си губите времето с такива спорове. Много скоро в енциклопедиите ще я пише истината за иранския произход на българите и за авестийския им език.

То иранският им е произход е повече от ясен. Но това с авестийският им език е малко попресилено.