Произход, език и култура на прабългарите

[КГ125]

Toчно

[natan]

Прякор "Българина" не може да се породи и използва в българска етническа среда. :!!!: А че готите се мешали със сармати и българи, че хуните се мешали с готи, сармати, българи и кой ли не още, ние това много добре си го знаем...

Много добре казано маготин

Бил бил пристигнал с дромона си в Града Петър Българина да се вземат с императорската внучка.Ако от България идва Петър Руснака да напишеш че е Руснака за да подчертаеш различието.Но това че от България идвал Петър Българина и е много в повече на българската история с нейните лингхвистини упражнения.

[natan]

А град Булгар на Волга от кого е основан - от Александър Македонски или от войниците му?

Булгар на Волга е предния пост на "българите" които контролират търговията с роби ,основния източник на богатствата на Симеон и другите "архонти" ,и преместването на робското тържище на последния довежда до бутването на Империята за един ден. При веста на приближаването на Симеон Александър бил паднал от коня си и загинал.Вратите на непревзимаемия град са широко разтворене по стар ромейски обичай и четидридесетия римски император е Симеон Велики ((913-927)

А от кого е основан ли ? Издаваните монети ясно показват антично тракийско и скитско влияние или населението е със същите антични корене.

На картите на Птоломей какви светилища на кой са ,има винаги тук и от кога са ?Ето тук е едната. На място дето във всички съвременни атласи е показано като пустош,чаааак самошедите като им направили монголците държава,чак тогава се появява този регион в историческите атласи.

[decapitator]

По какво се съди, че въпросното лице е гот/вестгот? Щот носи титлата "comes", а не некоя изконно праболгарска като "ювиги хан" ? Алцек като става "gastaldium" при Grimuald, да не би да става лангобард?

Едно-две цитатчета относно ювиги хан Алцек, за да се посмеем заедно:

29. Per haec tempora Vulgarum dux Alzeco nomine, incertum quam ob causam, a sua gente digressus, Italiam pacifice introiens, cum omni sui ducatus exercitu ad regem Grimuald venit, ei se serviturum atque in eius patria habitaturum promittens. Quem ille ad Romualdum filium Beneventum dirigens, ut ei cum suo populo loca ad habitandum concedere deberet, praecepit. Quos Romualdus dux gratanter excipiens, eisdem spatiosa ad habitandum loca, quae usque ad illud tempus deserta erant, contribuit, scilicet Sepinum, Bovianum et Iserniam et alias cum suis territoriis civitates, ipsumque Alzeconem, mutato dignitatis nomine, de duce gastaldium vocitari praecepit. Qui usque hodie in his ut diximus locis habitantes, quamquam et Latine loquantur, linguae tamen propriae usum minime amiserunt.

Paulus Diaconus (ca. 720 - ca. 799) "Historia Langobardorum - Liber V"

Превод на някой Паоло Варнефридо, който се позовава на Д'Амико:

...В това време (667 г.) кхана (б.м. тъпият Павел Дякон го писал дук) на българите Алцек, не знам защо напуснал родината си, влезе мирно в Италия и се представи с всичките си хора на крал Гримуалд, постави се на негова служба и поиска да се настани на негова територия. Последният го отправи за Беневент при собствения си син Ромуалд, на когото заповеда да му даде места, където може да живее със своя народ. Ромуалд го прие сърдечно и му предложи обширни области, останали до тогава пусти, като Зепино, Бояно, Изерния и много други градове с техните земи, предписвайки му да изостави досегашната си титла на кхан, а в бъдеще да се нарича ГАСТАЛДО. Diacono P. цит.кн. L.V. c.29 (durch D'Amico)

A според Д'Амико името "Канталупо" (б.м. тва е "столицата" на Алцек в Италия) идва от българското навание "Кхан-телепед" т.е. резиденция на кхана, защото Алцек, въпреки че за лангобардите е станал гасталдо, за българите сигурно си е останал до края кхан.

Сега аз черпя бири, ако някой ми каже по какъв лингвистично-джедайски начин, от титлата "дук" Д'Амико и СИЕ изваждат титлата хан. :tooth:

[КГ125]

"Зепино", "Бояно"?

Ща прощавате, ако има нещо, ама защо ми мяза това на тукашните Чепино и Бояново??

А това Кантолупо не е ли свързано просто с някакви "пеещи" или виещи вълци?

[Й. Табов]

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

[Й. Табов]

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

[Й. Табов]

Балагри (дали не е българи?) и Александър Македонски

Редактирано Юни 23, 2010 от Й. Табов

[проф. Добрев]

Суфиксът -ар, старши, се използва в тунгусо-манджурски за образуване на родови имена, напр. там има род Дулар, от дул - слънце, юг!За справка виж Ср.сл.ТМ яз. на монумента алтаика, в тюрксикте езици много добре знаеш че се използва -лар/лер!

Очевидно морфологичен прабългаризъм в тези езици, преминал към тях в условията на Алтайския Езиков Съюз.

В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

[Й. Табов]

Очевидно морфологичен прабългаризъм в тези езици, преминал към тях в условията на Алтайския Езиков Съюз.

В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

Някъде Милош беше писал за етнонима българи от европейска гледна точка:

Наставката “-ар”

“-ар” е една от старите и естествени за българския език наставки. Среща се и в сърбохърватския език, а на Запад в гер¬манските и романските езици преминава съответно в “ер” и “ор”.

За нейната “старост” в българския език говорят думи ка¬то жътвар, винар, хлебар, брашнар, овчар, козар, говедар и др. , а за нейната честа употреба – следният (не изчерпателен) списък от думи, в които тя участва:

Аптекар, баничар, биволар, билкар, боляр, ботушар, брашнар, бръснар, бубар, бъчвар, винар, воденичар, вратар, вретенар, въглищар, гайдар, говедар, господар, градинар, гробар, грънчар, гуслар, гъбар гъдулар, дървар, железар, жътвар, звънар, зидар, златар, знахар, каменар, камилар, каруцар, катунар, керемидар, килимар, клисар, ключар, кожар, кожухар, козар, колар, коледар, коняр, кошничар, кравар, краставичар, кучкар, лекар, леяр, лихвар, лодкар, мамалигар, медникар, мелничар, месар, мечкар, митничар, млекар, нестинар, ножар, обущар, общинар, овощар, овчар, огняр, оризар, печатар, пивовар, пилещар, писар, планинар, пожарникар, помияр, птичар, пчелар, пъдар, ратар, (ратай), рибар, рудар, свинар, сладкар, соколар, стражар, стругар стъклар, тепавичар, точилар, тухлар, тъпанар, хлебар, цигулар, часовникар, чергар, чизмар, шапкар

В думи като баничар, бъчвар, кожухар, килимар, шапкар и др. наставката “-ар” носи смисъл на “човек, който прави”, “правещ”: баничар е “човек, който прави баници”, “правещ баници”; кожухар е “човек, който прави кожуси”, “правещ кожуси”; шапкар е “човек, който прави шапки”, “правещ шапки”, и т.н.

В думи като билкар, бръснар, градинар, дървар, златар, козар, тепавичар и др. наставката “-ар” има смисъл на “човек, който се занимава с”. Така билкар е “човек, който се занимава с билки”; бръснар е “човек, който се занимава с бръснене”; градинар е “човек, който се занимава с градини”(обработва градини, гледа градини, работи в градини); козар е “човек, който се занимава с кози”(гледа кози); и т.н.

Има и думи като “цигулар”, които могат да означават както “човек, който прави цигулки”, така и “човек, който свири на цигулка”.

Разглеждайки думата “българи” в контекста на изброените по-горе във връзка с вариантите на думата “булга” евро¬пейски езици, трябва да вземем предвид и наставката “-ар”. Тя се среща и в сръбския език с почти същата роля. В немски съответната наставка “-ер” (в думи като Schuler, Lehrer, Dichter, Schreiber, Singer, Schlosser, Fischer, Schriftsteller, Arbeiter, Mahler, Mueller, Schuhmacher и др.) има смисъл, подобен на българ¬ската наставка “-ар”. Подобно е положението и в английския език. Затова съставната дума “bulger” (или в други варианти, ка¬то например “buger”) в много европейски езици се асоциира с “човек, който прави булги”, или “който се занимава (работи) с булги”. Казано другояче, човек, който прави кожени чанти, или човек, който работи с кожени чанти.

[ЧЗ-М-52]

---В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

------------

Или казано ясно и точно, този суфикс е алатйски, тунгусоманджурски, но няма нищо общо с тюркските езици, както и самата алтайскоезична част на прабългарската общност впрочем!

Друг един такъв суфикс за родови имена в ТМ езиците е -гир, вижте нашия род Кюригир!

-------------

Уважаеми Табов, посоченият от теб суфикс -ар, в случая е словообразуващ и по-конкретно за опр. на дадено занятие, цигулар, от цигулка, курвар от курва и т.н., но ние говорим за суфикс образуващ родови и племенни названия!?

Кюри-гир - родът Кюригов, Ерми-ар, родът Ермов, Булг-ар - родът племето на булгите, напр., тъй като самия произход на етнонима ни е мътен, може и да е ивдоемлопейски, но може и да е алтайски. В монголски бул, булх, в ТМ булх - семейство, род, племе, в пратюркски *böĺük - родственик, в уйгурски става на böšük, заради ротацизма, монголски bül, бурятски büle, Mong. > Turk. bula, Kaz. bölö, Yak. bile etc. (see the list in ЭСТЯ 2, 217-218, Лексика 293-294), Evk. bule 'family'.!?

И това - хич не е весело roto-Mongolian: *boɣo-

Altaic etymology:

Meaning: slave, servant

Russian meaning: раб, слуга

Written Mongolian: boɣol, (L 112) boɣul

Middle Mongolian: bo'ol (HY 28, SH), b[a]wān, bawa (IM), bual (MA)

Khalkha: bōl 1; būrǯ 'slave in the second generation'

Buriat: bōl, bogōl

Kalmuck: bōl

Ordos: bōl

[_magotin_]

---В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

------------

Или казано ясно и точно, този суфикс е алатйски, тунгусоманджурски, но няма нищо общо с тюркските езици, както и самата алтайскоезична част на прабългарската общност впрочем!

Друг един такъв суфикс за родови имена в ТМ езиците е -гир, вижте нашия род Кюригир!

-------------

Уважаеми Табов, посоченият от теб суфикс -ар, в случая е словообразуващ и по-конкретно за опр. на дадено занятие, цигулар, от цигулка, курвар от курва и т.н., но ние говорим за суфикс образуващ родови и племенни названия!?

Кюри-гир - родът Кюригов, Ерми-ар, родът Ермов, Булг-ар - родът племето на булгите, напр., тъй като самия произход на етнонима ни е мътен, може и да е ивдоемлопейски, но може и да е алтайски. В монголски бул, булх, в ТМ булх - семейство, род, племе, в пратюркски *böĺük - родственик, в уйгурски става на böšük, заради ротацизма, монголски bül, бурятски büle, Mong. > Turk. bula, Kaz. bölö, Yak. bile etc. (see the list in ЭСТЯ 2, 217-218, Лексика 293-294), Evk. bule 'family'.!?

И това - хич не е весело roto-Mongolian: *boɣo-

Altaic etymology:

Meaning: slave, servant

Russian meaning: раб, слуга

Written Mongolian: boɣol, (L 112) boɣul

Middle Mongolian: bo'ol (HY 28, SH), b[a]wān, bawa (IM), bual (MA)

Khalkha: bōl 1; būrǯ 'slave in the second generation'

Buriat: bōl, bogōl

Kalmuck: bōl

Ordos: bōl

Не разбрах защо суфиксът да не е "ГАР", а основата да е БЪЛ

Между другото тя затова беше тюркско-алтайска официалната теория до 1989г. Вместо примерно далеч по-вярното "хунско-иранска"...

[Й. Табов]

---В тюркските езици има и други множествени суфикси, но специално суф. -ар безспорно е типично-характерен за българските езици.

------------

Или казано ясно и точно, този суфикс е алатйски, тунгусоманджурски, но няма нищо общо с тюркските езици, както и самата алтайскоезична част на прабългарската общност впрочем!

Друг един такъв суфикс за родови имена в ТМ езиците е -гир, вижте нашия род Кюригир!

-------------

Уважаеми Табов, посоченият от теб суфикс -ар, в случая е словообразуващ и по-конкретно за опр. на дадено занятие, цигулар, от цигулка, курвар от курва и т.н., но ние говорим за суфикс образуващ родови и племенни названия!?

Кюри-гир - родът Кюригов, Ерми-ар, родът Ермов, Булг-ар - родът племето на булгите, напр., тъй като самия произход на етнонима ни е мътен, може и да е ивдоемлопейски, но може и да е алтайски. В монголски бул, булх, в ТМ булх - семейство, род, племе, в пратюркски *böĺük - родственик, в уйгурски става на böšük, заради ротацизма, монголски bül, бурятски büle, Mong. > Turk. bula, Kaz. bölö, Yak. bile etc. (see the list in ЭСТЯ 2, 217-218, Лексика 293-294), Evk. bule 'family'.!?

Предполагам, че в доста езици ще се намерят корени и суфикси, с които да се произведе хипотеза за произхода на етнонима българи. Просто дадох един пример, че такава възможност има и в европейските езици. Има корен, има суфикс, има примери "племенни" имена да се дават по "елементи от външния вид" - меланхлени - чернодрешковци, "русите бради", србли - сърбали - цървули и т.н., като ровнете малко ще намерите още неща.

Според Х. Тодоров-Бемберски теориите за значението на името “българи” може да се групират в следните основни теми :

1.Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории);

2.Етимологии, разглеждащи името “българи” като калка;

3.Етимологии, извеждащи името “българи” от някой топоним (топонимни етимологии);

4.Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос;

5.Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии);

6.Теории за хибридно значение на името “българи” (хибридни етимологии);

7.Теории за тотемен произход и тотемно значение на името “българи” (тотемни етимологии).

[Aspandiat]

Според Х. Тодоров-Бемберски теориите за значението на името "българи" може да се групират в следните основни теми :

1.Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории);

2.Етимологии, разглеждащи името "българи" като калка;

3.Етимологии, извеждащи името "българи" от някой топоним (топонимни етимологии);

4.Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос;

5.Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии);

6.Теории за хибридно значение на името "българи" (хибридни етимологии);

7.Теории за тотемен произход и тотемно значение на името "българи" (тотемни етимологии).

И накрая след като изпонаписа 150 страници с подробен преглед на етимологиите, Хр. Бемберски (лека му пръст на човека) хвана една дума и рече: "ей туй е обяснението на българския етноним". Смешна работа.

[Goro76]

Вместо примерно далеч по-вярното "хунско-иранска"...

Откъде пък ги измисли тез хуни.

[_magotin_]

Откъде пък ги измисли тез хуни.

Уной от Бревиария, известни още и като уногондури...

[проф. Добрев]

Предполагам, че в доста езици ще се намерят корени и суфикси, с които да се произведе хипотеза за произхода на етнонима българи.

Просто дадох един пример, че такава възможност има и в европейските езици. Има корен, има суфикс, има примери "племенни" имена да се дават по "елементи от външния вид" - меланхлени - чернодрешковци, "русите бради", србли - сърбали - цървули и т.н., като ровнете малко ще намерите още неща.

Според Х. Тодоров-Бемберски теориите за значението на името “българи” може да се групират в следните основни теми :

1.Теории, съгласно които името българи има епонимен произход (епонимни теории);

2.Етимологии, разглеждащи името “българи” като калка;

3.Етимологии, извеждащи името “българи” от някой топоним (топонимни етимологии);

4.Етимологии с оглед местоположението (временно или постоянно) на българския етнос;

5.Етимологии с оглед някоя социална характеристика на българския етнос (социални етимологии);

6.Теории за хибридно значение на името “българи” (хибридни етимологии);

7.Теории за тотемен произход и тотемно значение на името “българи” (тотемни етимологии).

Въпрос на методология и на съобразяване с основните методологически принципи на Ономастичната Етимология.

Първи и най-главен тук е принципът, че не може и не бива да се търси произходът на никое собствено име - оним, в това число и етноним, вън и независимо от езика/езиците, на основата и в рамките на които той, онимът възниква, образува се, развива се и от които се разпространява в по-близките и по-далечни съседни езици.

[raylight]

Сравняването на тюркски езици и на Българския език е на две корелирани величини - в Българския има думи от алтайски произход, в тюркския има сериозен принос на иранизми. Нещо подобно на прословутите генетични изследвания, учудващо точни за периоди от десетки и стотици хиляди години,с три порядъка над тези, които ни вършат работа.

[Goro76]

Уной от Бревиария, известни още и като уногондури...

Смесваш хуни с хони и оттам погрешни изводи. Той още дядо Златарски се чуди какви аджела са тия хуни.

[Й. Табов]

Смесваш хуни с хони и оттам погрешни изводи. Той още дядо Златарски се чуди какви аджеба са тия хуни.

За хуните май и аз съм писал нещо:

... официалната история на хуните е толкова мистична, че заслужава особено внимание. Счита се, че първоначално те са имали държава на север от Китай. След това, както пише Л. Гумильов,

“В първи век от новата ера вътрешни процеси разцепили държавата на хуните. Една част от тях се подчинила на Китай, а друга част отстъпила с боеве на запад, където се смесила с угри и сармати и се превърнала в гуни*.” (ГУМ с. 5)

==========

* В руската научна терминология по стара традиция европейските хуни се наричат

“гуни”. Така според Гумильов “гуните”, т.е. европейските хуни, са малко по-различни

(никой не казва колко точно и всеки си го разбира както си иска) от азиатските си

събратя.

=========

Но съдбата и на двете части се оказала нещастна. В 460 г. сл. Хр. в Китай хуните били избити (ГУМ с.200).

Същото сполетяло и европейските хуни, при това – едновременно с азиатските. Такова уникално съвпадение не може да не предизвика емоции. Ето как е

изразил своите чувства Гумильов:

“И не е ли странно, че по едно и също време е настъпил същият трагичен край на западния клон на хуните, за които е прието името гуни... Трудно е да се твърди, че хронологичното съвпадение на гибелта на азиатските хуни и на европейските гуни е било случайност.” (ГУМ с.200)

Да, Гумильов е прав, трябва да се търси някакво обяснение на този факт и с мисълта за това ще продължим нататък.

СЪРБИТЕ са живели на север от Древен Китай

Да видим кой е съкрушил китайските хуни:

“В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби”. В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI.” (ГУМ с.6)

Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! Значи и те вероятно са живели на север от Китай! Във всеки случай основанията да твърдим такова нещо са не по-малки, отколкото в предишните случаи за българите и унгарците. В такъв случай Гумильов греши като пише, че са изчезнали. Те просто са се изместили в Европа. Ако българите и хуните са го сторили, вероятно и за сърбите такъв подвиг е бил възможен. Който не вярва, може да отиде двеста километра на запад от София и да провери лично изчезнали ли са сърбите.

ЧЕХИТЕ са живели на север от Древен Китай

Азиатските хуни са имали не само врагове, но и съюзници:

“В 67 година от н.е. хуните и китайците водили ожесточена война за така наречения Западен край. Китайците и техните съюзници... разорили съюзеното с хуните княжество Чеши ... Хунският шан-юй събрал остатъците от чешиския народ и ги преселил до източната граница на държавата си ... Чешите са принадлежали на източния клон на индо-европейците.” (ГУМ1 с.163)

Описанието на чехите е доста точно – те наистина са източни европейци, а и сега, както и преди близо 2000 години, имат за съседи хуните – унгарци. Може би заедно с тях са извървели пътя от Китай до Европа? И заедно са си избрали място за заселване?

ШВАБИТЕ са живели в Северен Китай

Изглежда невероятно, но все пак се споменава като факт: в Северен Китай е живял многоброен народ ШИВЕЙ, т.е. СВЕИ (ГУМ1 с.132).

Свевска или Швевска династия е била наричана в Средновековието швабската династия на Хохенщауфените.

И така, в древността около Северен Китай са се навъртали почти всички народи от Централна и Югоизточна Европа. Кои точно? Оставяме на читателите до проучат писаното от Гумильов (ако не са в състояние да прочетат китайската история в оригинал). Все пак трябва да добавим и още един важен детайл:

МОНГОЛЦИТЕ са живели на север от Древен Китай

На пръв поглед този факт е тривиален. Та монголците и до ден днешен живеят на север от Китай! Естествено е да са били там и преди много години – не може да искаме всички китайски съседи да са се впуснали в авантюрата на преселничеството! Но работата е там, че древните монголци са били ДРУГИ! Ето защо:

“Според свидетелствата на съвременниците, монголците, за разлика от татарите, са били високи, брадати, руси и синеоки.” (ГУМ с. 162)

Високи, брадати, руси и синеоки! Такива монголци няма! – ще възкликне читетателят. И ще бъде прав. В Азия такива монголци няма. Затова пък ако допуснем, че има някаква особеност в употребата на термина “монголци”, знаем къде да търсим високи, брадати, руси и синеоки хора – в Европа! Там такива има много.

При тези факти – ако не му мислим много – можем да издигнем една хипотеза, която е донякъде противоположна на общоприетата. Че “великото преселение на народите” е било не от изток на запад, а от запад на изток. И че са се преселили самите китайци, които първоначално са живели в Европа.

[Aspandiat]

За хуните май и аз съм писал нещо:

... официалната история на хуните е толкова мистична, че заслужава особено внимание. Счита се, че първоначално те са имали държава на север от Китай. След това, както пише Л. Гумильов,

"В първи век от новата ера вътрешни процеси разцепили държавата на хуните. Една част от тях се подчинила на Китай, а друга част отстъпила с боеве на запад, където се смесила с угри и сармати и се превърнала в гуни*." (ГУМ с. 5)

==========

* В руската научна терминология по стара традиция европейските хуни се наричат

"гуни". Така според Гумильов "гуните", т.е. европейските хуни, са малко по-различни

(никой не казва колко точно и всеки си го разбира както си иска) от азиатските си

събратя.

=========

Но съдбата и на двете части се оказала нещастна. В 460 г. сл. Хр. в Китай хуните били избити (ГУМ с.200).

Същото сполетяло и европейските хуни, при това – едновременно с азиатските. Такова уникално съвпадение не може да не предизвика емоции. Ето как е

изразил своите чувства Гумильов:

"И не е ли странно, че по едно и също време е настъпил същият трагичен край на западния клон на хуните, за които е прието името гуни... Трудно е да се твърди, че хронологичното съвпадение на гибелта на азиатските хуни и на европейските гуни е било случайност." (ГУМ с.200)

Да, Гумильов е прав, трябва да се търси някакво обяснение на този факт и с мисълта за това ще продължим нататък.

СЪРБИТЕ са живели на север от Древен Китай

Да видим кой е съкрушил китайските хуни:

"В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби". В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI." (ГУМ с.6)

Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! Значи и те вероятно са живели на север от Китай! Във всеки случай основанията да твърдим такова нещо са не по-малки, отколкото в предишните случаи за българите и унгарците. В такъв случай Гумильов греши като пише, че са изчезнали. Те просто са се изместили в Европа. Ако българите и хуните са го сторили, вероятно и за сърбите такъв подвиг е бил възможен. Който не вярва, може да отиде двеста километра на запад от София и да провери лично изчезнали ли са сърбите.

ЧЕХИТЕ са живели на север от Древен Китай

Азиатските хуни са имали не само врагове, но и съюзници:

"В 67 година от н.е. хуните и китайците водили ожесточена война за така наречения Западен край. Китайците и техните съюзници... разорили съюзеното с хуните княжество Чеши ... Хунският шан-юй събрал остатъците от чешиския народ и ги преселил до източната граница на държавата си ... Чешите са принадлежали на източния клон на индо-европейците." (ГУМ1 с.163)

Описанието на чехите е доста точно – те наистина са източни европейци, а и сега, както и преди близо 2000 години, имат за съседи хуните – унгарци. Може би заедно с тях са извървели пътя от Китай до Европа? И заедно са си избрали място за заселване?

ШВАБИТЕ са живели в Северен Китай

Изглежда невероятно, но все пак се споменава като факт: в Северен Китай е живял многоброен народ ШИВЕЙ, т.е. СВЕИ (ГУМ1 с.132).

Свевска или Швевска династия е била наричана в Средновековието швабската династия на Хохенщауфените.

И така, в древността около Северен Китай са се навъртали почти всички народи от Централна и Югоизточна Европа. Кои точно? Оставяме на читателите до проучат писаното от Гумильов (ако не са в състояние да прочетат китайската история в оригинал). Все пак трябва да добавим и още един важен детайл:

МОНГОЛЦИТЕ са живели на север от Древен Китай

На пръв поглед този факт е тривиален. Та монголците и до ден днешен живеят на север от Китай! Естествено е да са били там и преди много години – не може да искаме всички китайски съседи да са се впуснали в авантюрата на преселничеството! Но работата е там, че древните монголци са били ДРУГИ! Ето защо:

"Според свидетелствата на съвременниците, монголците, за разлика от татарите, са били високи, брадати, руси и синеоки." (ГУМ с. 162)

Високи, брадати, руси и синеоки! Такива монголци няма! – ще възкликне читетателят. И ще бъде прав. В Азия такива монголци няма. Затова пък ако допуснем, че има някаква особеност в употребата на термина "монголци", знаем къде да търсим високи, брадати, руси и синеоки хора – в Европа! Там такива има много.

При тези факти – ако не му мислим много – можем да издигнем една хипотеза, която е донякъде противоположна на общоприетата. Че "великото преселение на народите" е било не от изток на запад, а от запад на изток. И че са се преселили самите китайци, които първоначално са живели в Европа.

Мда, те фоменковистките щуротии край нямат.

Ако пък седнеш да помислиш откога бохемците и моравците се наричат чехи, цена няма да имаш.

[Atilkese-Аспарух]

Сравняването на тюркски езици и на Българския език е на две корелирани величини - в Българския има думи от алтайски произход, в тюркския има сериозен принос на иранизми.

Бихте ли изброили думите отъ алтайски произходъ въ българскиятъ езикъ, и какъ ще ни убедите, че не са турцизми?

[ЧЗ-М-52]

....В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби”. В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI.” (ГУМ с.6)

Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! .....

Табов това са несравними понятия.

Сянби наистина е китайската форма на алтайското сирби. Но то идва от осторовърх, от легендата за произхода на този прамонголски народ, обитавал една островърха планина. Островвърхите чушки у нас им казват сиврия - от същя корен само че през турски.

А сърбин означава съобщник, съсед,помощник, хранени, посерб на руски, думата си е изцяло славянска по произход и няма нищо общо със сянбите, сърбите винага са си били диви и тъпи славянски свинари, който най ги бива в измислянето на виртуозни псувни!

Не могат да се сравняват несравними неща!

-----------------

Бихте ли изброили думите отъ алтайски произходъ въ българскиятъ езикъ, и какъ ще ни убедите, че не са турцизми?

Разбира се че може, защото алтайски езици не означаве единствено турски и тюркски езици.

Пример прабълг. верени - змея, тунгусомандж.верени - голяма змия и турското еврен - змей.

[Raven]

Ами една прабългарска дума може да се разграничи от турска по две причини- първо прабългарският не е турски и второ имаме съвременен турски с който можем да сравним думата.

Това е горе долу начинът по който са определени прабългарските думи в съвременният език- просто това са група думи които ги няма в нито един друг известен език който е участвал в формирането на българският и следователно остава да са от прабългарски произход.

Тези думи които са определени като 103 на брой / пряко и непряко предадени остатъци/ се смята че са останали от прабългарският език.

Повечето от тях се намират в чувашкият език и от там като се приложи правилото за ротацизма се намират и в тюркските езици.Има и сериозен ирански лексикален слой както и няколко общотюркски титулни термини навлезли от допира с тюркутският хаганат.

Същото е и положението с остатъците в унгарският език където думите са около 300, пак се намират и в чувашкият език.Има теория че са навлезли не от прабългарският а от хазарски и аварски, но теории има всякакави, за сега общоприетата е че думите са прабългарски.

От там се извежда връзката за алтайският произход на езика.Естествено има и сериозен ирански лексикален слой, но в основата си прабългарският е бил от алтайската група.

Това е последното официално нещо което съм чел по въпроса /А. 1996 – Антоанета Делева. Прабългарски заемки в старобългарския език / , ако е приета друга теория и аз съм пропуснал това- значи ще трябва да се ограмотявам допълнително, но доколкото знам до момента това е официалното виждане.

Ето една интересна статия по темата:

Публикувано в сп. “Език и литература”, бр. 1-2, 2005, стр. 296-310, София, 2005. ISSN 0324-1270

Познаваме ли езиковото наследство на предците си?

(Прабългарските елементи

в съвременния руски литературен език)

Владимир Хънтов

Безспорен е фактът, че през многовековната си история българският език е оказал влияние върху редица чужди езици - както сродни, така и несродни нему. Това влияние е, общо взето, добре описано и изучено. Не трябва да се забравя обаче, че българският език има и неславянски съставки. Една от тях идва от вече изчезналия прабългарски език, който е играл и своя, самостоятелна роля в езиковите контакти.

Известно е, че допреди няколко десетилетия значението на прабългарския език силно се подценяваше. Дори акад. Ст. Младенов пише в своята “История на българския език”: “... налице са едва ли десетина старотюркски (първобългарски) заемки... : славянските маси са асимилирали следователно първобългарския елемент без остатък.” (Младенов 1979, с. 83). Приведеният в същата книга списък включва едва 12 прабългарски нарицателни съществителни и 4 собствени имена (Младенов 1979, с. 35).

Днес благодарение на усилията на десетки български езиковеди вече са известни стотици прабългарски думи с много широк тематичен обхват, с ключово значение за функционирането на системата на съвременния български език. Без да претендираме за изчерпателност, ще споменем в тази връзка само няколко имена на учени от различни поколения - Б. Симеонов, М. Москов, В. Бешевлиев, М. Младенов, Е. Боев, А. Делева и др.

Трудовете на българските учени убедително опровергават съждения от рода на тези, че “...остатки (праболгарского) языка сохраняются в венгерском языке и в надписях на намогильных памятниках Волжской Болгарии” (Малов 1952, с. 142) или че от прабългарската лексика са останали “...в славянских говорах Балканского полуострова заметные суперстратные следы...” (Львов 1973, с.227). Както виждаме, С. Е. Малов напълно игнорира прабългарския субстрат в съвременния български език, а А. С. Лвов го свежда до някакви си неопределени “суперстратни следи” . Съществуването на този субстрат се доказва не само от голямото количество прабългарски лексеми, но и от прабългарското влияние върху графичната система (Бешевлиев 1981, с. 34; Симеонов 1983, с. 87) и морфологичната система (Попов 1967, с. 30) на българския език в различни периоди от неговото развитие.

Въздействието на прабългарския език засяга чужди езици от различни генеалогични семейства, групи и подгрупи.

Прабългарският език е оказал влияние върху почти всички подгрупи от западния клон на тюркската езикова група. Според Н. Баскаков, той е въздействал най-силно върху хазарския, узкия, печенежкия, гагаузкия, казанско-татарския, башкирския, карачаевския и балкарския език (Баскаков 1960). От ХІV в. езикът на прабългарите ляга в основата на два новоформиращи се тюркски езика: чувашкия (Андреев 1966, с. 43) и казанско-татарския (Шамиль 1994, с. 50).

Много добре е изследвано прабългарското влияние върху угрофинските езици. Още в началото на ХХ в. в класическите си монографии З. Гомбоц (Gombocz 1912) и М. Рясянен (Räsänen 1920, Räsänen 1923) описват прабългарските заемки съответно в унгарския език и в марийския език. От най-новите трудове внимание заслужава монографията на Н. В. Бутилов (Бутылов 1998), в която са изследвани прабългаризмите в мордовския език. В нея специално са подчертани древността, разностранният характер и много голямата дълбочина на въздействие на прабългарския език над всички източни подгрупи от угрофинската езикова група.

Лексика от прабългарски произход има в немския език (Джонов 1981) и в някои романски езици (италиански, френски, испански и португалски; виж Петканов 1981).

В езикознанието на всички славянски езици, с изключение на българския, изучаването на прабългарското влияние не е систематично и е доста подценено. Като приятно, но, за съжаление, единствено изключение може да се посочи монографията на И. Г. Добродомов “Проблемы изучения булгарских лексических элементов в славянских языках” (Добродомов 1974). Нейният автор разработва общотеоретични проблеми и отделя над 120 прабългарски лексикални заемки във всички славянски езици, без обаче да ги стратифицира в границите на отделните езици.

Специално внимание заслужават прабългарските елементи в руския език. Вследствие на сложен комплекс фактори от икономически, политически, културен, военен и пр. характер езиковите контакти между прабългари и руси са били много продължителни и интензивни. Поради това не е изненадващо и присъствието на група от прабългарски заемки в огромния лексикален масив на съвременния руски литературен език (СРЛЕ).

Досега тези заемки в руския литературен език са изучавани само в диахронен аспект, предимно в етимологичен план. Дори и в съществуващите изследвания обаче или се засягат отделни, частни проблеми, или пък прабългарската проблематика заема подчинено, второстепенно място. Функционирането на прабългаризмите в СРЛЕ не е било обект на проучване. Макар че са относително много малко на брой, те имат своето място, роля и значение в основните системи на този език.

Изложените факти и обстоятелства ни дадоха основание и мотив да изследваме прабългарските заемки на синхронно равнище в съвременния руски литературен език (Хънтов 2004). По-нататък ще изложим основните резултати от това изследване.

І

Първият проблем, разрешен в хода на работата, е от терминологично естество. Термините прабългари и прабългарски език се изполват в българската научна литература за назоваване на етническата принадлежност и езика на етноса, участвал заедно с етническите групи на южните славяни и траките в етногенезиса на българския народ през VII-IХ в. Понякога българските учени употребяват и термините първобългари и първобългарски език [в работите на В. Бешевлиев; в отделни работи на Ст. Младенов и К. Мирчев (Младенов 1935; Мирчев 1978)], които съвпадат напълно по семантика с първата двойка термини.

В същото време руските и другите чуждестранни лингвисти използват в своите изследвания неоправдано голямо количество термини за назоваване на същата етническа принадлежност и същия език. Ето няколко от най-характерните примери за названието на етноса:

• булгары [напр., в работите на Н. А. Баскаков (Баскаков 1960, Баскаков 1981 и др.), И.Г.Добродомов (Добродомов 1974, Добродомов 1981 и др.), А.С.Львов (Львов 1966, Львов 1969 и др.) и др.];

• древние булгары (Мусаев 1975);

• протобулгары / protobułgarzy / Protobulgaren (Менгес 1979; Tryjarski 1975; Pritsak 1955);

• тюркобулгары (Львов 1973);

• bolgár-tőrőkők (български тюрки) (Вашари 1988, с. 41);

• дунайские булгары / Donau-Bulgaren (Трубачев 1963, Фасмер 1986; Pritsak 1955; и др.);

• волжские булгары / Wolga-Bulgaren (Фасмер 1986, Хакимзянов 1978; Pritsak 1955; и др.);

• Kuban-Bulgaren (Pritsak 1955);

• волгобулгары (Менгес 1979);

• проточуваши (Менгес 1979).

Езикът на този етнос се описва с термини като:

• булгарский (Баскаков 1960, Баскаков 1981; Добродомов 1974, Добродомов 1981; Львов 1966, Львов 1969; Одинцов 1974; Хакимзянов 1997; и др.);

• древнебулгарский (Трубачев 1963, Фасмер 1986, Баскаков 1981, Хакимзянов 1997 и др.);

• протобулгарский / protobulgarische / protobułgarski (Хакимзянов 1997; Pritsak 1955; Tryjarski 1975; и др.);

• среднебулгарский (Хакимзянов 1997);

• тюрко-булгарский (Львов 1973, Львов 1972);

• дунайско-булгарский / donau-bolgarische (Фасмер 1986, Хакимзянов 1997; Pritsak 1955; и др.);

• волжско-булгарский / wolga-bolgarische (Фасмер 1986, Хакимзянов 1997; Pritsak 1955);

• кубанско-булгарский / kuban-bolgarische (Хакимзянов 1997; Pritsak 1955);

• гунно-болгарский (Хакимзянов 1997);

• древнечувашский (Фасмер 1986, Львов 1973).

Съвършено очевидно е, че едни и същи автори в различни свои работи (напр., Н. А. Баскаков, А. С. Лвов, Ф. С. Хакимзянов) и даже в едно и също свое изследване (напр., О. Прицак, К. Г. Менгес, А. С. Лвов, М. Фасмер, Ф. С. Хакимзянов) използват различни термини.

Това голямо терминологично разнообразие в руската и в другата чуждестранна лингвистична литература е предизвикано от диференциацията на съдържанието на една и съща двойка термини по чисто външни, формални признаци – най-често географски или хронологични. Доказаното от историците разселване на прабългарите върху обширни територии в Европа в западна, южна и северна посока не е предпоставка за загубата на единството в езика им и за употребата на различни термини за неговото обозначаване.

Така например, в своята известна монография “Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren” О. Прицак употребява термините Donau-Bulgaren, Wolga-Bulgaren, Kuban-Bulgaren (като етноними) и donau-bolgarische, wolga-bolgarische, kuban-bolgarische (по отношение на езика) по чисто географски причини, а protobulgarische - с цел да диференцира “протобулгарския” тюркски език и старобългарския “старославянски” (altkirchenslawische) език (Pritsak 1955, с. 43). М. Фасмер в своя етимологичен речник използва като синоними дунайско-булгарский и древнечувашский (виж, напр., Фасмер 1986, т. II, с. 185). Ф. С. Хакимзянов пише: “Известны региональные варианты булгарского языка: дунайско-булгарский..., кубанско-булгарский... и волжско-булгарский... Варианты названия дунайско-булгарского и кубанско-булгарского языков: протобулгарский; варианты названия волжско-булгарского языка: древнебулгарский, среднебулгарский, гунно-болгарский, язык эпитафий волжских булгар, язык памятников ІІ стиля.” (Хакимзянов 1997, с. 47).

Независимо един от друг Н.А.Баскаков (Баскаков 1960, с. 107; Баскаков 1969, с. 223) и Е.Триярски (Tryjarski 1975, с. 232-233) говорят категорично за единството на прабългарския етнос и на неговия език, въпреки разликите в политическата и културната история на отделните групи прабългари. Н. Баскаков обаче пише за булгары и булгарский язык, а Е.Триярски - за протобулгари (protobułgarzy) и протобулгарски език (protobułgarski język).

Заради участието на прабългарите в етногенезиса на чувашкия народ А. С. Лвов употребява като синоними термините булгарский язык, тюрко-булгарский язык и древнечувашский язык (Львов 1973).

Изключително симптоматично е признанието на И. Вашари, един от най-изтъкнатите съвременни унгарски тюрколози и етимолози: “От гледна точка на етимологията сред наименованията на прабългарския език цари голям безпорядък. Някои, като стесняват понятието, наричат волжките българи прабългари. Считам за необходимо да отбележа, че в статията си употребявам термина прабългарски в най-общ смисъл, т.е. за обозначение на всички варианти на прабългарския език от VІ до ХІV в. - от дунавско-прабългарски до волжко-прабългарски. Не считам за точно наименованието протобългарски, което се отнася за дунавско-прабългарски, тъй като този термин може да се отнася за който и да е ранен вариант на прабългарския език. Въпреки това поради практически причини го приемам и използвам вместо по-дългия термин дунавско-прабългарски. Следователно: прабългарски = общ термин за всеки език от чувашки тип; протобългарски = дунавско-прабългарски; хазарски български = вариант(и) на прабългарския език, говорени в Хазария; волжкобългарски = волжко-прабългарски; старобългарски = славянобългарски до ІХ-ХІІ в.; български = българският славянски.” (Вашари 1988, с. 53-54). В същата работа Вашари използва и термина bolgár-tőrőkők, т.е. български тюрки (Вашари 1988, с. 41).

Приведените по-горе мнения дават достатъчно пълна представа за безредието и даже неразборията, царящи в терминологията на чуждестранните изследвания с прабългарска проблематика, за изкуствеността при разделянето на термините, за излишната им диференцираност, предизвикана от екстралингвистични причини. Безредието и изкуствеността се признават, както се вижда по-горе, и от руските, и от другите чуждестранни лингвисти.

На фона на този хаос термините прабългари и прабългарски език, употребявани в българската научна литература, много точно различават етническата принадлежност и езика на по-древния, тюркоезичен прабългарски етнос, от етническата принадлежност и езика на по-“младия”, славяноезичен български народ, чийто етногенезис е извършен през VII-IХ в. Според нас, тези термини може и трябва да се ползват във формите праболгары и праболгарский язык и в руската лингвистична литература (а и в научната литература от друг характер на руски език), защото най-добре отразяват както лингвистичните закономерности, така и историческата истина. Само чрез редовното им използване може да се преодолее прекомерната терминологична диференциация, наблюдавана в съвременните руски лингвистични изследвания с прабългарска тематика.

За отбелязване е, че вече има отделни случаи на употреба на тези термини от руски лингвисти. В свое изследване Г. Чумбалова (Чумбалова 1979) ги използва без никакви уговорки. А. С. Лвов говори както за праболгарский язык (Львов 1967), така и за прабулгарский язык (Львов 1969). М. Федотов привежда термина прабулгарский язык (Федотов 1984). Н. Мещерский в своя статия на български език (Мещерский 1983) използва прабългари и прабългарски език. Термините праболгары и праболгарский язык употребява в свои работи, написани на руски език, и български учен – проф. П. Филкова (виж, напр., Филкова 1989, Филкова 1991).

ІІ

Сериозно препятствие пред досегашните проучвания с прабългарска тематика в руския език беше отсъствието на изследване, в което да е описан изцяло корпусът на прабългаризмите. Преодоляването на този проблем наложи използването на данни от много източници: както от различни по обем научни трудове (монографии, студии и статии), така и от различни по характер речници.

За избягване на възможните обвинения в национална пристрастност ние се позовахме на изследванията на учени от различни националности: руси (И. Г. Добродомов, А. С. Лвов, Г. Ф. Одинцов и др.), българи (Б. Симеонов, Е. Боев, В. Бешевлиев, А. Делева и др.), немци (М. Фасмер, Е. Бернекер, К. Менгес и др.), украинци (О. Прицак, Г.П. Цыганенко), унгарци (З. Гомбоц, И. Вашари), австрийци (Л. Садник, Р. Айтцетмюлер), чуваши (В. Г. Егоров), татари (Ф. С. Хакимзянов), поляци (Й. Русек, Е. Триярски) и др. Заедно с това използвахме етимологични речници на руския, праславянския, българския, чувашкия език и на тюркските езици; тълковни речници на праславянския, староруския и старобългарския език (БЕР; ДТС; Егоров 1964; КРЭС; Младенов 1941; Преображенский; Севортян 1974; Севортян 1978; Севортян 1980; СлКниж; СлРЯ ХІ-ХVІІ вв.; СР; Срезневский; Стоянов, Янакиев 1976; Фасмер 1986; Филкова 1986; Цыганенко 1970; ЭСРЯ; ЭССЯ; Berneker; Miklosich 1886; SA; SJS; SP).

Корпусът на прабългаризмите в съвременния руски литературен език, определен в резултат на проведеното обобщение и класифициране, включва 58 думи, разпределени в следните групи:

1) думи, наследени в руския език от праславянския: болгарин, клобук, книга, печать, хмель, хоругвь, хрен, чаша;

2) думи, заети в руския език непосредствено от прабългарския: атаман, балкар, батог, богатырь, брага, бурый, ватага, войлок, вор, жемчуг, ичиг, ковёр, коврига, кортик, кощунство, лошадь, овраг, сабля, саврасый, сапог, серьга, сусло, сыворотка, таволга, творог, товар, товарищ, тумак, хозяин, чёбот, чирик, чуваш, чулок, шапка, шатёр;

3) думи, заети в руския език от писмените старобългарски паметници: багряный, бисер, боярин, врач, ваять, капище, книгочей, ковчег, корчага, кумир, печатлеть, сан, суета, чертог, шаровый.

В 15 случая прабългарския език е бил посредник между руския и някакъв друг език. Прабългарският език е преоформил и предал на руския 8 думи от иранските езици (кортик, сапог, хмель, хозяин, чаша, чебот, чертог, шатер); 3 думи - от китайски (жемчуг, книга, суета); по една - от арабски (бисер), грузински (печать), монголски (хоругвь) и осетински (кумир). Посредничеството на прабългарския език при заемането въобще не омаловажава неговата роля, тъй като той е преоформял изходната форма във фонетично, акцентологично и граматично, а често дори и в семантично отношение, и чак след това я е предавал по-нататък.

Тук задължително трябва да посочим още няколко обстоятелства:

• Сред прабългаризмите в руския език са и быля “сановник, знатен човек”, коурилъ, коурелъкъ “вид, форма, праобраз”, оимъ, оиминъ “войн”, сокачии “готвач”, самъчии “сановник, висш чиновник”, дохъторъ “възглавница”, тикъръ, тикра “огледало” и др. (по-подробно виж Львов 1973; Делева 1997), заимствани предимно чрез посредничеството на старобългарския език. Тези думи обаче отдавна са в пасивния речников фонд на руския език и не са факти от СРЛЕ. Много остро стои въпросът за изследвания в областта на историята на езика, които да имат за обект именно тези прабългаризми в руския език и да анализират тяхната роля през миналите етапи от развитието на този език.

• В представения по-горе корпус на прабългаризмите в СРЛЕ не са включени бадья, балван, бахилы, башмак, баштан, буква, буланый, бурав, бурак, бурдюк, бык, вол, дрофа, изъян, кабак, карий, колчан, колымага, кошель (кошелёк), кочерга, лапша, лачуга, лохань, очаг, севрюга, сигать, слон, сундук, сырт, телега, толк, толмач, тьма, упырь, халупа, холоп, хомут, чакан, чара, чебак, чекан, черемис, чубарый, чугун, шафран, шлык, шеренга, шишак. Има данни, че тези думи са прабългарски по произход. Все още обаче не са достатъчно ясни както истинската картина на заемането им в руския език, така и ролята на прабългарския език в процесите на заемане.

• Посоченият корпус от думи не включва и лексика от руските диалекти, защото данните за наличието на прабългаризми в тях все още са противоречиви. В централните руски диалекти има много думи, определяни като чувашки или татарски, сред които по-прецизното изследване неминуемо ще разкрие значителен слой от думи с прабългарски произход.

• Не са включени също и собствени имена (в това число антропоними и топоними). В тази област единствено личното име Борис е общопризнато като заемка от прабългарския език в руския. За голямо количество имена и фамилии от източен (включително тюркски) произход в руския език все още не определен конкретният език-източник. Топонимията на някои области в Централна Русия и Поволжието също включва доста думи с предполагаем прабългарски произход.

ІІІ

За лексикалната семантика на прабългаризмите е характерно много голямо за толкова малко думи тематично разнообразие. Ето и тематичните групи (построени по първото от лексикалните значения на думите):

1. названия на лица (или свързани с лица):

1.1. етноними: балкар, болгарин, чуваш;

1.2. длъжност, обществено положение: атаман, боярин, сан;

1.3. характер на дейността: богатырь, вор, врач, книгочей, товарищ, хозяин;

1.4. група лица: ватага;

2. названия на биологични обекти:

2.1. растения: хмель, хрен, таволга;

2.2. животни: лошадь;

3. названия на неодушевени предмети:

3.1. жилища: чертог, шатёр;

3.2. домашен бит: ковёр;

3.3. домакински съдове: корчага, чаша;

3.4. тъкани: войлок;

3.5. дрехи: клобук, тумак, чулок, шапка;

3.6. обувки: ичиг, сапог, чёбот, чирик;

3.7. хладно оръжие: батог, кортик, сабля;

3.8. украшения: серьга;

3.9. скъпоценни камъни: бисер, жемчуг;

3.10. релеф на местността: овраг;

3.11. с икономически характер: товар;

3.12. хранителни продукти:

3.12.1. храни: коврига, творог;

3.12.2. течности: брага, сусло, сыворотка;

4. прилагателни, обозначаващи:

4.1. цвят: бурый, багряный, шаровый;

4.2. цвят на кожата при животните: саврасый;

5. отвлечени понятия: кощунство, суета;

6. понятия, свързани с обекти и субекти на християнската религия и езическите култове: капище, ковчег, кумир, хоругвь;

7. културни реалии: ваять, книга, печатлеть, печать.

Както се вижда, преобладават конкретните съществителни. Това съвсем не означава, че сферата им на употреба е ограничена само до всекидневните битови реалии. Напротив, тук виждаме: много сложни етично-философски понятия (кощунство, суета); актуална до днес терминология с религиозен характер (ковчег, кумир, хоругвь); думи, върху които се е градила и се гради до днес не само и не просто културата, но и цивилизацията на славянските народи (книга, печать); базов икономически термин (товар); много важни в човешкото общество професии или занимания (врач, хозяин). Глаголите ваять и печатлеть са свързани с културата и изкуството. Прилагателните имат ограничена функция: свързани са с цветовата гама.

Трябва да подчертаем, че думите, заети в руския език от писмените старобългарски паметници, са предимно отвлечени понятия. Някои от тях са с ограничена сфера на употреба, свойствени са преди всичко на художествения и публицистичния функционални стилове. Част от споменатите думи (капище, ковчег, кумир, сан, суета) са обслужвали или обслуживат сферата на религията.

По броя на лексикалните значения съотношението е следното: 32 многозначни прабългаризма (55%) срещу 26 еднозначни (45%). Наблюдават се определени вътрешни различия, свързани с времето и начина на заемане:

1) Най-старите прабългаризми, наследени в руския език от праславянския, са само многозначни думи. Разпространени отдавна във всички славянски езици, тези думи не се възприемат от обикновените носители на езика като нещо чуждо и постепенно развиват нови лексикални значения.

2) По-трудно са развивали многозначност думите, заети в руския език непосредствено от прабългарския, тъй като те назовават преди всичко конкретни предмети. Но и в тази група повече от 50% от думите вече са многозначни.

3) Най-много са еднозначните думи сред прабългаризмите, заети в руския език от паметниците на старобългарската литература чрез посредничеството на текстове с предимно религиозен, сакрален характер. Тези текстове се характеризират с устойчивост и консервативност както на самите лексикални значения на думите, така и на тяхната съчетаемост, синтактични функции, стилистична окраска и пр.

Прабългаризмите имат общо 121 лексикални значения, а 31 от тях (25,6%) са маркирани като:

1) “устарелое” – 15 значения (12,4%);

2) “переносное” - 8 значения (6,6%);

3) “просторечное” - 4 значения (3,3%);

4) “специальное” - 2 значения (1,7%);

5) “областное, местное” - 1 значение (0,8%);

6) “разговорное” - 1 значение (0,8%).

И тук наблюдаваме съществени разлики между отделните групи прабългаризми:

1) При заетите през праславянската епоха думи забележимо по-нисък е делът на маркираните и на остарелите лексикални значения.

2) За непосредствено заетите от прабългарския език думи делът на маркираните значения съвпада със средния показател, а на остарелите е по-нисък от него.

3) В последната група думи, заети от старобългарската литература, делът на маркираните лексикални значения е забележимо по-висок, а на остарелите – двойно по-висок от средните показатели.

Прабългаризмите участват много ограничено в системните отношения на лексикална антонимия в СРЛЕ. Само две от думите - богатырь и товарищ - имат лексикални антоними.

По-широко е представена лексикалната омонимия - 10 прабългаризма имат омоними. Възникването им се обяснява с действието на различни фактори:

1) разпадане на многозначност – при лошадь, сапог и хрен;

2) образуване на топоними:

а) на базата на прилика по форма на два предмета – при сабля (топонимът Сабля2);

б) поради причини от географски характер на базата на предния топоним – при сабля (топонимът Сабля1);

в) поради лингвистични причини с неизвестен на автора характер – при серьга (топонимът Серьга);

3) образуване на нови думи на базата на съществуващи форми - при болгарин;

4) случайно формално съвпадение с други думи в руския език - при тумак и чирик;

5) случайно формално съвпадение с чужди думи (топоними) - при брага и сан.

Сред омонимите има четири названия на лица (болгарин1, лошадь1, лошадь2, сапог1) и седем топонима (Брага, Сабля1, Сабля2, Сан1, Сан2, Сан3, Серьга). Анализът показва, че само възникването на 10 омонима към 6 прабългаризма (болгарин, лошадь, сабля, сапог, серьга и хрен) може да се обясни с чисто лингвистични причини. Останалите 13 омонима към 4 прабългаризма (брага, сан, тумак и чирик) са възникнали под действието на случайни фактори, най-често от екстралингвистичен характер.

Много сложни и донякъде противоречиви са отношенията на лексикална синонимия. Значителна част от прабългаризмите (24 думи от общо 58, или 41,4%) и преобладаващата част от лексикалните им значения (65 от общо 121, или 53,7%) нямат еквиваленти в СРЛЕ. На останалата част от прабългаризмите и на техните лексикални значения съответстват почти шест пъти повече думи-синоними и четири пъти повече синонимни лексикални значения. Между синонимите на прабългаризмите има значителна група заемки от 17 езика на три езикови семейства (индоевропейското, алтайското и семито-хамитското).

Преобладаващата част от безеквивалентната лексика (20 думи) влиза в групата прабългаризми, заети пряко от прабългарския език. Тези 20 думи назовават най-вече реалии от битов или военен характер (брага, войлок, ичиг, ковёр, кортик, овраг, сабля, сапог, серьга, сусло, сыворотка и др.), но сред тях е и основополагащото икономическо понятие товар.

ІV

Спецификата на прабългаризмите се проявява много силно и в словообразуването. Прабългаризмите са преди всичко жив ресурс от произвеждащи думи за синхронната словообразувателна система на СРЛЕ. Преобладаващата част от тях (48 думи, или 82,8%) са непроизводни произвеждащи думи, образуващи цели гнезда от сродни в семантично отношение лексеми с един и същ корен. Ролята на произвеждащи думи играят и производните прабългаризми балкар, болгарин, книгочей, печатлеть, чуваш (5 думи, или 8,6%), които възглавяват словообразувателни парадигми в състава на словообразувателни гнезда . Само 5 прабългаризма - ичиг, тумак, чертог, чирик, шаровый - въобще не участват в процесите на съвременното руско словообразуване, т.е. те са непроизводни непроизвеждащи думи.

Като произвеждащи думи прабългаризмите значително превъзхождат по словообразувателна активност своите лексикални синоними (как изконно руските, така и заетите от други чужди езици). При тях преобладават непроизводните произвеждащи думи (над 82%), а при лексикалните им синоними тези думи заемат много по-скромен дял (под 40%). Между прабългаризмите няма непроизвеждащи производни думи, а между лексикалните им синоними тези думи са доста голяма група (почти 20%).

Мотивиращите прабългаризми имат уникални за толкова малка група думи словопроизвеждащи възможности. Много важен е качественият аспект на тези възможности: всички производни думи, образувани в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите, са знаменателни (самостойни) части на речта. Не по-малко важен е и количественият аспект. На всички равнища (в четиридесет и осемте словообразувателни гнезда, възглавявани от прабългаризми, и в петте словообразувателни парадигми на производните произвеждащи прабългаризми) се използват общо 416 произвеждащи думи, които образуват 1503 производни думи в състава на 2716 словообразувателни двойки. Интересен е фактът, че сред производните има 22 старобългарски думи, заети от руския език.

На равнище словообразувателни гнезда в 48 словообразувателни гнезда, оглавявани от прабългаризми, влизат 410 произвеждащи думи (включително самите прабългаризми), които образуват 1492 производни думи в състава на 2699 словообразувателни двойки. На едно словообразувателно гнездо се падат средно по 8,54 произвеждащи и по 31,08 производни думи. Сравнението при съпоставими условия показва, че средния словообразувателен потенциал на възглавяваните от прабългаризми словообразувателни гнезда е почти двойно по-висок от средния словообразувателен потенциал на словообразувателните гнезда в СРЛЕ като цяло.

Лексикални деривати се образуват в 2227 словообразувателни двойки, синтактични - в 489 двойки, т.е. лексикалните деривати повече от 4,5 пъти превъзхождат по брой синтактичните. При това преобладаващата част от лексикалните деривати се образуват по модели на словообразувателни типове с мутационно, а не с модификационно словообразувателно значение. И двата факта убедително свидетелстват, че процесите на словопроизводство в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са свързани преди всичко със съществено, същностно преобразуване на номинативните компоненти от семантиката на произвеждащите думи. Значително по-скромна роля в тези процеси играят изменението на синтактичните функции (при синтактичната деривация) и видоизменението на отделни лексико-граматични характеристики на думите (при модификационните значения на словообразувателните типове).

Широкото разпространение на алтернативните варианти за образуване на думи (неединствена мотивация има средно всяка шеста от производните думи) свидетелства както за голямата сложност на смисловите взаимоотношения вътре в словообразувателните гнезда на прабългаризмите, така и за голямата гъвкавост на словообразувателните процеси в тях, даваща възможност за постигане на един и същ словообразувателен резултат по различен начин.

За образуването на производните думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите се използват 14 словообразувателни начина, т.е. почти целия комплекс от начини в СРЛЕ. Особено внимание заслужава масираната употреба на композицията и нейните разновидности (в това число и на най-съвременния за РЛЕ словообразувателен начин - абревиацията). Те се използват за образуване на производните думи средно във всяка осма словообразувателна двойка, а 352 производни думи (почти една четвърт от всички производни думи) имат сложен морфемен състав, т.е. повече от един корен. Сложните думи с прабългарски корен (прабългарски корени) “покриват” доста обширни семантични полета, назовавайки разнообразни по характер понятия: икономически, политически, културни, административни, военни, медицински, философски, битови и пр.

Словообразувателните значения на производните думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са изключително разнообразни. Това обуславя наличието на голям брой словообразувателни типове (326) при сравнително малко на брой производни думи (1503). Образуването на мотивирани думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите се реализира по структурно-семантичните схеми на 254 продуктивни, 16 високопродуктивни и 56 непродуктивни словообразувателни типа.

Количественото разпределение на словообразувателните типове по продуктивност не дава точна представа за тяхното функциониране. На брой непродуктивните словообразувателни типове са тройно повече от високопродуктивните, но това не води автоматично и до превъзходство в честотата на използване, тъй като по схемите на високопродуктивните типове се формират производните думи в 268 словообразувателни двойки, докато по схемите на непродуктивните – само в 88 словообразувателни двойки. Най-голяма честота на използване имат продуктивните словообразувателни типове, използвани в 2360 словообразувателни двойки.

На базата на сравнително малобройната група от производни думи в словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите много лесно и отчетливо се обособяват словообразувателни категории, които са единици от най-високо равнище в словообразуването. Отделните словообразувателни категории обединяват от два до осем словообразувателни типа, а общо 130 словообразувателни типа (40% от общия брой изследвани типове) се обединяват в 51 словообразувателни категории.

Специално трябва да се подчертае, че словообразувателните категории обединяват най-вече продуктивни и високопродуктивни словообразувателни типове: 106 продуктивни типа формират 42 категории; 7 високопродуктивни типа формират 3 категории. На базата на 17 непродуктивни типа са формирани само 6 словообразувателни категории.

V

Според “Русский семантический словарь” (РСС), един от най-пълните съвременни тълковни речници, общият брой на лексикалните единици в СРЛЕ е около триста хиляди (300 000). Слоят от 58 прабългарски заемки е прекалено малък по обем – той е едва стотни части от процента (0,02%) от този внушителен масив. В словообразувателните гнезда и словообразувателните парадигми на прабългаризмите са образувани 1503 производни думи, които също са много малко на брой - едва половин процент (0,5%) от лексикалните единици в СРЛЕ.

Чисто количествените показатели обаче не са определящи за значимата роля, която играят прабългаризмите в СРЛЕ. Прабългаризмите са едни от най-старите заемки в руския език, така че дори самият факт на тяхното присъствие в съвременния руски литературен език достатъчно красноречиво показва, че те и днес са жив ресурс за този език. Нека си представим чисто хипотетична ситуация, при която изведнъж от този език изчезват само думите книга, печать, товар и хозяин. Това веднага би довело до пълното рухване на грамадни сегменти от лексикалната му система с ключово значение за нейното функциониране...

Представените тук резултати от нашето изследване категорично доказват, че прабългаризмите са реална, значима и неразделна част от съвременния руски литературен език. Участието им в съвременното руско словообразуване има ярко изразен системен характер, а активността на словообразувателните процеси в техните словообразувателните гнезда и парадигми се характеризира с показатели, по-високи от средните за съвременния руски литературен език. Като цяло всичко това показва, че съвременният руски литературен език не само се нуждае от прабългаризмите, но и че той няма друга алтернатива: в повечето случаи в него отсъстват ресурси, които да са еквивалентни на прабългаризмите и да са способни да ги заместят или заменят.

Изложените сведения, факти и обобщения насочват и към един страничен извод от нелингвистичен характер. Все още доста често в изследванията на чужди (а понякога и на български) историци по отношение на прабългарския народ се употребяват определенията чергарски или варварски, или и двете заедно. Ние смятаме, че един обективен, непредубеден поглед към лингвистичните изследвания, посветени на прабългарския език, би позволил на историците да видят в съвсем различна светлина материалната и духовната култура на прабългарите, а също и да избягнат употребата на определения, които според нас са напълно неверни и несправедливи...

Библиография

1. Андреев 1966 - Андреев И.А. Чувашский язык. - В: Языки народов СССР. В пяти томах. Т. II. М., 1966, с. 43-65.

2. Баскаков 1960 - Баскаков Н.А. Тюркские языки. М., 1960.

3. Баскаков 1981 - Баскаков Н.А. Об унификации названий древних и средневековых тюркских языков. - В: Тюркологический сборник 1979. М., 1981, с. 21-26.

4. БЕР - Български етимологичен речник. С., 1964-... .

5. Бешевлиев 1981 - В. Бешевлиев. Първобългарите. Бит и култура. С., 1981.

6. Бутылов 1998 - Бутылов Н.В. Тюркские заимствования в мордовских языках. Автореферат диссертации на соискание ученой степени кандидата филологических наук.Саранск, 1998.

7. Вашари 1988 - И. Вашари. Бележки към старите тюркски елементи в българския и унгарския език. - В: Унгарска българистика. С., 1988, с. 41-56.

8. Делева 1997 - А. Делева. - Прабългарски заемки в старобългарския език (механизми на езиковата адаптация). Автореферат на дисертация за присъждане на образователна и научна степен "Доктор". С., 1997, 31 с.

9. Джонов 1981 - Боян Джонов. За прабългарските заемки в немския език. - В: Съпоставително езикознание, 1981, 3-5, с. 68-74.

10. Добродомов 1974 - Добродомов И.Г. Проблемы изучения булгарских лексических элементов в славянских языках. Автореферат диссертации на соискание ученой степени доктора филологических наук. М., 1974, 37 с.

11. Добродомов 1981 - Добродомов И. Этимология и историческая лексикология /К изучению булгарских заимствований в славянских языках/. - В: Этимология 1979, М., 1981, с. 75-84.

12. ДТС - Древнетюркский словарь. Л., 1969.

13. Дуйчев 1972 - Ив. Дуйчев. Българско Средновековие. С., 1972.

14. Егоров 1964 - Егоров В.Г. Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары, 1964.

15. КрЭС - Шанский Н.М., Иванов В.В., Шанская Т.В. Краткий этимологический словарь русского языка. М., 1975, 3 изд. /1 изд. М., 1961/.

16. Львов 1966 - Львов А.С. Очерки по лексике памятников старославянской письменности. М., 1966.

17. Львов 1967 - Львов А.С. Из лексикологических наблюдений. - В: Этимология 1965. М., 1967, с. 189-195.

18. Львов 1969 - Львов А.С. Об учете вспомагательных приемов при этимологизировании. - В: Этимология 1967. М., 1969, с. 180-181.

19. Львов 1972 - Львов А.С. Из лексикологических наблюдений. - В: Этимология 1970., М., 1972, с. 217-227.

20. Львов 1973 - Львов А.С. Иноязычные явления в лексике памятников старославянской письменности /тюркизмы/. - В: Славянское языкознание. VII международный съезд славистов. М., 1973, с. 211-227.

21. Малов 1952 - Малов С.Е. Древние и новые тюркские языки. - В: Известия АН СССР. Отделение литературы и языка. М., 1952, т. ХI, вып. 2, с. 135-143.

22. Менгес 1979 - Менгес К.Г. Восточные элементы в "Слове о полку Игореве". Л., 1979.

23. Мещерский 1983 - Н. А. Мешчерски. За прабългарския принос в общославянския език. - В: България 1300. Статии и изследвания на ленинградските българисти. Под общата редакция на акад. Д. С. Лихачов. С., 1983, с. 191-205.

24. Мирчев 1978 - К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. III изд., С., 1978 /I изд. С., 1958/.

25. Младенов 1935 - Ст. Младеновъ. Първобългарско, а не печенежко е т. н. Атилово златно съкровище от Nagy-Szent-Mikloś. - В: Годишникъ на Софийския университет, Историко-филологически факултетъ, кн. ХХХI. 5, 1934-35 г., с. 1-88.

26. Младенов 1941 - Ст. Младеновъ. Етимологически и правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ. С., 1941.

27. Младенов 1979 - Ст. Младенов. История на българския език. С., 1979 /1. auflage. Berlin und Leipzig, 1929/.

28. Мусаев 1975 - Мусаев К.М. Лексика тюркских языков в сравнительном освещение /западнокыпчакская группа/. М., 1975.)

29. Одинцов 1974 - Одинцов Г.Ф. Еще раз к этимологии слова лошадь. - В: Этимология 1972. М., 1974, с. 114-128.

30. Петканов 1981 - Ив. Петканов. Българо-романските езикови връзки. - В: Съпоставително езикознание, 1981, 3-5, с. 153-160.

31. Попов 1967 - К. Попов. Нови данни за произхода на преизказните глаголни форми в българския език. - В: Език и литература, 1967, кн. 6, с. 15-30.

32. Преображенский - А. Г. Преображенский. Этимологический словарь русского языка. Т. I-II, М., 1910-1914; выпуск последний /тело-яшур/, М.-Л., 1949. Фототипное издание, М., 1959.

33. РСС - Русский семантический словарь. Под общей ред. Н. Ю. Шведовой. Тт. 1, 2. М., 1998. Электронная версия на сайте www.gramota.ru.

34. Севортян 1974 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на гласные. М., 1974.

35. Севортян 1978 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на букву "Б". М., 1978.

36. Севортян 1980 - Э. В. Севортян. Этимологический словарь тюркских языков. Общетюркские и межтюркские основы на буквы "В", "Г", и "Д". М., 1980.

37. Симеонов 1983 - Б. Симеонов. ×ðüòàìè è ðýçàìè ÷üòààõ© è ãàòààõ© ïîãàíè ñ©ùå. - В: Старобългаристика, 1983, кн. 2, с. 84-87.

38. СлКниж - Словарь книжников и книжности Древней Руси. Вып. I /ХI - первая половина ХIV вв./. Л., 1987.

39. СлРЯ ХI-ХVII вв. - Словарь русского языка ХI-ХVII вв. М., 1975-1995.

40. СР - Старобългарски речник. Т. I (à - í). Отг. редактор Дора Мирчева. С., 1999.

41. Срезневский - И. И. Срезневский. Матерiалы для словаря древне-русскаго языка по письменнымъ памятникамъ. Т. I-III, СПб, 1893-1903; Дополненiя, СПб, 1912. Фототипное издание, М., 1958.

42. Стоянов, Янакиев 1976 - Ст. Стоянов, М. Янакиев. Старобългарски език. Текстове и речник. С., 1976.

43. Трубачев 1963 - Трубачев О.Н. Заметки по старославянской этимологии. - В: Этимологические исследования по русскому языку. М., 1963, вып. IV, с. 160-168.

44. Фасмер 1986 - Фасмер М. Этимологический словарь русского языка. Т. I-IV. М., 1986-1987 /1. аuflage Heidelberg, 1950-1958/.

45. Федотов 1984 - Федотов М.Р. Чувашско-монгольский ламбдаизм и ротацизм в свете двух тохарских заимствований в пратюркском языке. - В: Советская тюркология,1984,№1, с. 65-71.

46. Филкова 1986 - Филкова П. Староболгаризмы и церковнославянизмы в лексике русского литературного языка. Учебный словарь. Т. I-III, С., 1986.

47. Филкова 1989 - Филкова П. К вопросу о древноболгарской основе первого письменно-литературного языка славянских народов. - В: Старобългаристика, 1989, кн.2, с. 23-40.

48. Филкова 1991 - Филкова П. Староболгарские традиции в истории русского литературного языка. М., 1991.

49. Хакимзянов 1978 - Хакимзянов Ф.С. Язык эпитафий волжских булгар. М., 1978.

50. Хакимзянов 1997 - Хакимзянов Ф.С. Булгарский язык. - В: Языки мира. Тюркские языки. М., 1997, с. 47-52.

51. Хънтов 2004 – Хънтов В.С. Праболгаризмы в синхронной словообразовательной системе современного русского литературного языка. Диссертационный труд на соискание образовательной и ученой степени “доктор”. Велико-Тырново, 2004.

52. Цыганенко 1970 - Цыганенко Г.П. Этимологический словарь русского языка. Киев, 1970.

53. Чумбалова 1979 - Чумбалова Г.М. О тюркских лексических элементах в современном болгарском языке. - В: Советская тюркология, 1979, №3, с. 12-19.

54. Шамиль 1994 - Шамиль Ю. Конец языка волжских булгар. Казань, 1994.

55. ЭСРЯ - Этимологический словарь русского языка. Под ред. Н. М. Шанского. Т. I, II /вып. 1-8, А - К/. М., 1963-1982.

56. ЭССЯ - Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд. Под ред. О. Н. Трубачева. Вып. 1-15, М., 1974-1989.

57. Berneker - E. Berneker. Slaviches etymologiches wörterbuch. Erster band, Lieferung 1-10 (A-L), p. 1-760, Heidelberg, 1908-1913; Lieferung 11 (та–точъ), p. 1-80, Heidelberg, 1913.

58. Gombocz 1912 - Z. Gombocz. Die bulgarisch-türkischen Lehnwörter in der ungarischen Sprache. - In: Mémoires de la Société Finno-Ougriene, № 30. Helsingfors, 1912.

59. Miklosich 1886 - Fr. Miklosich. Etymologisches wörterbuch der slavischen Sprachen. Wien, 1886.

60. Pritsak 1955 - O. Pritsak. Die Bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren. Wiesbaden, 1955.

61. Räsänen 1920 - M. Räsänen. Die Tschuwassischen Lehnwörter in Tscheremissischen. - In: Memoires de la Societe Finno-Ougriene, № 48. Helsingfors, 1920.

62. Räsänen 1923 - M. Räsänen. Die Tatarischen Lehnwörter in Tscheremissischen. - In: Memoires de la Societe Finno-Ougriene, № 50. Helsingfors, 1923.

63. SA - Sadnik L., R. Aitzetmüller. Handwörterbuch zu den altkirchenslavichen Texten. Heidelberg, 1955.

64. SJS - Slovnik jazyka staroslovenskeho. Praha, 1958 ...

65. SP - Slownik praslowianski. Wroclaw, Warszawa, Kraków, Gdansk, Lodz. 1974 ...

66. Tryjarski 1975 - Edward Tryjarski. Protobułgarzy. - W: Krzysztof Dąbrowski, Tereza Nagrodzka-Majchrzyk, Edward Tryjarski. Hunowie europejscy, protobułgarzy, chzarowie, piczyngowie. Wrocław, Warszawa, Kraków, Gdansk, 1975, с. 145-376.

[проф. Добрев]

За хуните май и аз съм писал нещо:

... официалната история на хуните е толкова мистична, че заслужава особено внимание. Счита се, че първоначално те са имали държава на север от Китай. След това, както пише Л. Гумильов,

“В първи век от новата ера вътрешни процеси разцепили държавата на хуните. Една част от тях се подчинила на Китай, а друга част отстъпила с боеве на запад, където се смесила с угри и сармати и се превърнала в гуни*.” (ГУМ с. 5)

==========

* В руската научна терминология по стара традиция европейските хуни се наричат

“гуни”. Така според Гумильов “гуните”, т.е. европейските хуни, са малко по-различни

(никой не казва колко точно и всеки си го разбира както си иска) от азиатските си

събратя.

=========

Но съдбата и на двете части се оказала нещастна. В 460 г. сл. Хр. в Китай хуните били избити (ГУМ с.200).

Същото сполетяло и европейските хуни, при това – едновременно с азиатските. Такова уникално съвпадение не може да не предизвика емоции. Ето как е

изразил своите чувства Гумильов:

“И не е ли странно, че по едно и също време е настъпил същият трагичен край на западния клон на хуните, за които е прието името гуни... Трудно е да се твърди, че хронологичното съвпадение на гибелта на азиатските хуни и на европейските гуни е било случайност.” (ГУМ с.200)

Да, Гумильов е прав, трябва да се търси някакво обяснение на този факт и с мисълта за това ще продължим нататък.

СЪРБИТЕ са живели на север от Древен Китай

Да видим кой е съкрушил китайските хуни:

“В Азия хуните били победени не от самите китайци, а от друг народ, който днес не съществува и който е бил известен с китайското название "сянби”. В древността то се е произнасяло SARBI, SIRBI, SIRVI.” (ГУМ с.6)

Срещнахме нещо много познато: серби, сирби, сирви. Та това са сърбите! Значи и те вероятно са живели на север от Китай! Във всеки случай основанията да твърдим такова нещо са не по-малки, отколкото в предишните случаи за българите и унгарците. В такъв случай Гумильов греши като пише, че са изчезнали. Те просто са се изместили в Европа. Ако българите и хуните са го сторили, вероятно и за сърбите такъв подвиг е бил възможен. Който не вярва, може да отиде двеста километра на запад от София и да провери лично изчезнали ли са сърбите.

ЧЕХИТЕ са живели на север от Древен Китай

Азиатските хуни са имали не само врагове, но и съюзници:

“В 67 година от н.е. хуните и китайците водили ожесточена война за така наречения Западен край. Китайците и техните съюзници... разорили съюзеното с хуните княжество Чеши ... Хунският шан-юй събрал остатъците от чешиския народ и ги преселил до източната граница на държавата си ... Чешите са принадлежали на източния клон на индо-европейците.” (ГУМ1 с.163)

Описанието на чехите е доста точно – те наистина са източни европейци, а и сега, както и преди близо 2000 години, имат за съседи хуните – унгарци. Може би заедно с тях са извървели пътя от Китай до Европа? И заедно са си избрали място за заселване?

ШВАБИТЕ са живели в Северен Китай

Изглежда невероятно, но все пак се споменава като факт: в Северен Китай е живял многоброен народ ШИВЕЙ, т.е. СВЕИ (ГУМ1 с.132).

Свевска или Швевска династия е била наричана в Средновековието швабската династия на Хохенщауфените.

И така, в древността около Северен Китай са се навъртали почти всички народи от Централна и Югоизточна Европа. Кои точно? Оставяме на читателите до проучат писаното от Гумильов (ако не са в състояние да прочетат китайската история в оригинал). Все пак трябва да добавим и още един важен детайл:

МОНГОЛЦИТЕ са живели на север от Древен Китай

На пръв поглед този факт е тривиален. Та монголците и до ден днешен живеят на север от Китай! Естествено е да са били там и преди много години – не може да искаме всички китайски съседи да са се впуснали в авантюрата на преселничеството! Но работата е там, че древните монголци са били ДРУГИ! Ето защо:

“Според свидетелствата на съвременниците, монголците, за разлика от татарите, са били високи, брадати, руси и синеоки.” (ГУМ с. 162)

Високи, брадати, руси и синеоки! Такива монголци няма! – ще възкликне читетателят. И ще бъде прав. В Азия такива монголци няма. Затова пък ако допуснем, че има някаква особеност в употребата на термина “монголци”, знаем къде да търсим високи, брадати, руси и синеоки хора – в Европа! Там такива има много.

При тези факти – ако не му мислим много – можем да издигнем една хипотеза, която е донякъде противоположна на общоприетата. Че “великото преселение на народите” е било не от изток на запад, а от запад на изток. И че са се преселили самите китайци, които първоначално са живели в Европа.

С всичко това и особено с лингвистичните си "прозрения" Гумильов не само, че не е в час, но е и направо смешен, защото:

1. Зад кит. хунну/сюнну стоят българите - авари, болгари/прабългари, хазари, които няма как да бъдат избити, защото според същия този Гумилев те са 1.5 млн. и по силата на това няма как да бъде избит един толкова многоброен народ.

Всъщност след почти 7-8-вековна епопея по границите и на територията на самия Китай българите хунну/сюнну се изтеглят на югозапад и навлизат в Средна Азия.

От времето на тази епопея е и Великата Китайска Стена, издигната с цел да прегради пътя и да спре българите в движението им на запад.

2. Китайското название сянби е собствено китайска фонотактична интерпретация на болгарския етноним савир.

3. Всичко останало е много лошо скалъпена басня, особено това за швабската династия, която очевидно идва от Шведско, а не от към Китай, а така също и за Великото Преселение на Народите, което безспорно е велика глупост!

4. При Гумильов наистина има доста много верни и точни наблюдения, но не и обобщения.

Затова и него трябва да го познаваме като автор, но не и да му се предоверяваме и още по-малко пък на негова основа да си градим някаква теория за прабългарите.