Произход, език и култура на прабългарите

[Ka40]

Да Професоре, за теб специално съм подбрал най-добрата колекция от фантазии. Сега чакаме да ни помогнеш с твоите изчерпателно-задълбочени познания по Алтаистика и да видим кога и къде точно-определените параметри във времето и пространството на Тюркското, Монголското и Тунгусо-Манджурското семейство са се пресекли с тези на Праславяните. Тия маневри стават само в задния двор на БАН и Военната Академия, където се открива и най-голямата концентрация на научна мисъл в БГ и то на световно-междупланетарно равнище.

Остави го професора свободно да се вихри. Със своите фундаментални изследвания, той слага надгробния камък на тюркската теория

[Goro76]

Сега чакаме да ни помогнеш с твоите изчерпателно-задълбочени познания по Алтаистика

Къде го забиваш в девета глуха. Онзи, което някои наричат с прякора"професор" е най-обикновен преводач от турски. От алтаистика разбира, колкото куче от медицина.

[turanaga_san]

Къде го забиваш в девета глуха. Онзи, което някои наричат с прякора"професор" е най-обикновен преводач от турски. От алтаистика разбира, колкото куче от медицина.

Тц не позна Горски Позволи на Кучкарския да те светне че в случая прякорът Професор съвсем не е прякор а една ясно-определена и конкретно-обективна реалност.

Което за пореден път показва и обяснява защо у нас е по-добре да те лекува куче отколкото доктор. Статистиката отдавна е доказала че в първия случай имаш много по-големи шансове за оцеляване.

[проф. Добрев]

Този път ме разби! И къде си го чел това или просто е някое случайно хрумване? Освен това, има ли някакви топонични остатъци в някогашните сянбийски земи, от които да се разбере, че сянби били всъщност савири?

Централна Азия е пълна с прабългарски топоними, но проблемът тук е не толкова тяхното събиране и описание, колкото тяхната идентификация и атрибуция.

В най-новите проучвания сянби са сабири и специално при този китайски китаист те са № 12:

Китайская Академия общественных наук

Научно-исследовательский институт истории

Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов

4) В западных летописях встречаются названия 14 гуннских племен, похоже, всем им можно найти соответствия в китайских хрониках. Большинство из них - племена из сяньби, некоторые - племена, покоренные сюнну:

(1) Akatir возможно есть племя Хуцзе[xa-kiat].

(2) Hunugur (Onogur) - Хуньюй[huәn-jio(oa)].

(3) Kadisenoi -- Цюйшэ[khiuәt-djak].

(4) Zalio - Синьли[sien-lyei].

Эти 4 племени возможно были покорены сюнну. В "Ши цзи: повествование сюнну" сказано: Маодунь шаньюй"на севере покорил Хуньюй, Цюйшэ, Динлин, Гэкунь, Синьли". И опять послал Юсянь-вана Ван И истребить Юэчжи, "усмирил Лоулань, Усунь, Хуцзе и 26 стран рядом с ними". Хуцзе находилась на южных подножиях Алтая,76Хуньюй, Цюйшэ и Синьли - к северу от сюнну. После падения сюнну миграция каждого из этих племен на запад была очень возможна.

(5) Ultincur - Идоуцзюань[iet-to-kiuan]

(6) Koutrigouroi (Kutrigur) - Цюйту[khiuәt-tok].

(7) Outigouroi - Хэдань[huәt-tan].

(8) Toungoures - Тугухунь[tha-kok(jiok)-hunә].

(9) Sorosgoi (Saragur) – Шулогань[zjio-lak-kan].

(10) Angisciri – У-инь [ok-jien].

(11) Bardores - Пилоу[phiet-lo]；и возможно – Моюй[mak-jia]

(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].

Выше названные 8 - возможно все были племенами Сяньби. Перечисленные за ними китайские названия можно найти в записях "Вэй шу: Гуаньши чжи"(История Вэй: записи фамилий чиновников) в главе "Нажу чжу син".

(13) Bittugur - Будугэнь[ba-dak-kәn], также возможно – Путоу[pha-do]. Будугэнь и Путоу можно найти в «Сяньби чжуань» из «Саньго чжи» «Вэй шу». Первый был Дажэнь восточных Сяньби, последний - западных Сяньби. Здесь название племени носит имя предводителя.

(14) Barselt – Вань-и[mәk-ziә]; Вань-и не встречается в "Вэй шу: Гуаньши чжи", некоторые считают, что это одно и племен Сяньби, прежде покоренных сюнну.77

К тому же Saragur возможно переводится как Жоловэй[njiak-lәk-huәi]. По "Цзинь шу: Тугухунь чжуань": "Тугухунь был старшим кузеном Mужун Вэя. Его отец Шэгуй отделил 1700 семей и дал ему в подчинение". Mужун Вэй в "Вэй шу: Тугухунь чжуань" назван Жоло Вэем. Некоторые считают, что Тугухунь это транслитерация монгольского слова Toghosun, что значит "земляная река", т.е. нынешняя река Лаохахэ. А Жоловэй это транслитерация монгольского слова Sarakha, что значит"желтая вода", и указывает на нынешнюю реку Силамулуньхэ. Получается, что Шэгуй назвал двух сыновей по названиям двух рек, протекавших в местах их проживания.78 Среди племен гуннов были и Тугухунь, и Жоловэй, что не удивительно. Последнее(Жоловэй) тоже носило имя предводителя. К тому же Tугухунь и пр. изначально были Сяньби родом Мужун.79 А по Jordanes (180) имя отца Аттилы было Mundzuсus, Mundzu- в транскрипции возможно Мужун[ma-jiong]; если так, Аттила тоже происходит из Сяньби родом Мужун.

Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].

[Й. Табов]

Централна Азия е пълна с прабългарски топоними, но проблемът тук е не толкова тяхното събиране и описание, колкото тяхната идентификация и атрибуция.

В най-новите проучвания сянби са сабири и специално при този китайски китаист те са № 12:

Китайская Академия общественных наук

Научно-исследовательский институт истории

Юй Тайшань, Дискуссия о утверждении родственности сюнну и гуннов

Откога са преписите - ръкописите, в които са тези сведения?

Български топоними: огледали ли сме какво има на Балканите? И откога е?

Река с името България. ВЕНЕЦ: Белоградчишко списание за история, култура и народознание. Том І, № 1, 94-117.

http://www.venets.org/getfile.php?id=65

[проф. Добрев]

Откога са преписите - ръкописите, в които са тези сведения?

Оригинално-автентични древнокитайски летописи.

[Й. Табов]

Оригинално-автентични древнокитайски летописи.

Има ли научна публикация за тези ръкописи, или ги е виждал само авторът на писаното в И-нет?

[каскадьора]

В тази ли тема се спореше за келти в Централна Азия - честно казано ми е напълно безразлично, защото има не една и две дублирани теми - но в речника на "Индийски санскритски първоизточници" намирам санскритската дума за кон - "ашва". Съвсем като френската шво - кон (така звучи, но няма да се мъча да я пиша на френски ), която ми се струва е единствена подобна в европейските езици.

На същото място намирам и любопитни думи, които би могло да се свържат с български, евентуално с прабългарски:

Вече писах за прана - храна.

Дакшина - десен. Аналогът в руски е правы, дали в други "славянски" езици има "десен"?

Гуда - анус. Трибуквието

Раса - вкус, едно от чувствата. Като мирис?

Има много други, които имат славянски аналози. Речникът е малък - съдържа някои специфични термини. Но ако се използва по-голяма база, работата не е толкова безнадеждна, колкото я описва Туранагата Само желание трябва от страна на някой лингвист.

ПП Ще се радвам на разяснителни коментари, даже да са разбиващи.

[Aspandiat]

(12) Sabiroi - Сюбу[sio-pok], или просто транслитерация Сяньби[sian-pie].

Сюбу може да отговаря на сабири, но сянбите не.

И къде са обитавали тези сюбу? Защото от сабирите има топонимични следи в Средна Азия, а не на м@йната си с Сибир.

[Goro76]

Попутно скажу, что я считаю, что истоки булгар тоже можно искать в Сяньби. Bulgar возможно это транслитерации Bулугу[ba-lok-kua].

Естествено никакви доказателства, а само голословни хипотези, а също липсва и заглавието и автора на материала. От самолет се вижда, че е някаква фантасмагория, ама то т.нар. професор толкова разбира.

[каскадьора]

Кешава - многокос - епитет на Вишну и Кришна. Рошав ?

[проф. Добрев]

Има ли научна публикация за тези ръкописи, или ги е виждал само авторът на писаното в И-нет?

Последното известно ми, най-авторитетно-компетентно изследване в тази област е на Боровкова, която сама си чете и превежда летописите, като същевременно и ревизира предишни преводи, например на Бичурин.

[Goro76]

Последното известно ми, най-авторитетно-компетентно изследване в тази област е на Боровкова, която сама си чете и превежда летописите, като същевременно и ревизира предишни преводи, например на Бичурин.

И в кой точно летопис пише че прабългарите са сямби.

[_magotin_]

И в кой точно летопис пише че прабългарите са сямби.

Нека първо да видим въобще има ли летопис, където се споменава за българи.

[Goro76]

Нека първо да видим въобще има ли летопис, където се споменава за българи.

Сигурно летописа на племето огъзи, така близки до сърцето на професора

[ЧЗ-М-52]

Ето ви цялата статия. Преводът от английски не е много читав, но се разбира. Твърдението на автора че савири=сянби е голословно и не се подкрепя от абсолютно нищо.

Ако беше така савирите трябваше да имат монголоиден расов тип. Такова нещо обаче няма, савирите се наричат още и "бели хуни" и практикуват полиандрията (многомъжеството), което показва че са били родствени с ефталитите. При савирите има алтайскоезичен и угорски пласт, но това не значи че са прамонголци!

Самото название сянби идва от име на легендарна планина - тяхната прародина. Значението на думата е островърха, т.е. наистина е звучала като сиври, сибри (вж. турското сиврия -островърха чушка), но да се правят такива катигорични сравнения - ?

Аз пък мога да ви докажа че всички тези племена увлечени от хуните (биттогури, акацири и пр. носят келтски имена и най-вероятно са били келтоезични, вижте името Блед на един от хунските главатари, на келтски блед означава вълк! Името Руа-Ругила, в нито един алтайски език няма думи или имена започващи с "р"!)

За савири могат да се дадат поне няколки етимологични решения, коници, черни ири, разпръснати (от чувашки), мирни, добри, хубави - също от чувашки и т.н.

Също интересно е че в Кавказ (Източен) археологическото наследство на савирите е неразличимо от аланското - катакомби, подбойни погребения!

SJUNNU.doc

[проф. Добрев]

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9535&st=0 - #13

Много бих спорил дали орелът от Вознесенка е трофеен византийски.Няма надпис на гръцки който да обозначава това което е доста странно ако се касаеше за символ на някой от легионите.Всъщност няма римски легион който да има за символ орел сграбчил змия.Разбира се гробът от Вознесека да е е на Аспарух е твърде малко вероятно но определено трябва да се свърже с някой от конните народи от Северното черноморие.

На р. Днепър като североизточна граница на Дунавска България българите се опитват и в голяма степен успяват да спрат хазарската експанзия на запад, като първият опит тук е на хан Аспарух, Ἀσπαροὺχ (668-695) през 701 год. Тогава българската войска форсира Днепър срещу днешното селище Вознесенка и заема позиция с фронт на изток върху “плоско възвишение на левия бряг на Днепър, почти над Днепърските прагове и най-удобния в Древността брод” (Ст. Станилов). В центъра на позицията личната гвардия или още дружината на хана изгражда на високия речен бряг временно подковообразно укрепление (82х51), състоящо се от ров и вал от камък и пръст, в югоизточната четвъртина на което опъват и шатрата на хана.

При последвалото кръвопролитно сражение българите са разгромени, като в битката загива и самият хан Аспарух. Груповото погребение на загиналите е чрез трупоизгаряне в две ями с жертвени дарове и така, както са прибрани от полесражението с дрехите си с лети златни апликации, въоръжението и снаряжението си, сред което и колани със златна гарнитура, декорирана с гранулирани орнаменти, като специално сабите на гвардейците на хана са с позлатени ножници.

Непосредствено преди запалването и изгарянето на изпоранените и окървавени тела на геройски загиналите в боя българи, до тялото на хана е поставен и личният му щандарт във вид на фигура на орел, който най-вероятно му е подарък от византийския император във връзка с подписването на мирния договор (Феоф) след известната битка в Онгъла или пък по-късно по друг някакъв повод, като надписът е направен в същата златарска работилница в Константинопол, където е изгравиран и пръстенът на баща му хан Кубрат.

На гърдите на орела, в четирите края на кръстовидна фигура е нанесен монограмният надпис Еспор, което е другото и много добре известно от българските апокрифи име на Аспарух и което се образува на основата на общотюркската титла ишбар “княз”. А на крилото на орела са запазени и се разчитат сравнително лесно трите букви дох-, от които ние възстановяваме словоформата дохи, основата на която е най-вероятно източноиранската по произход прабългарска дума *дох “погребение чрез изгаряне”.

В гръцка транскрипция квболг. δόχια, δόγια е известно още от Менандър (VІ в.), а неговото старотюркско съответствие йог има такива значения в тюркските езици изобщо като “похороны, погребение; поминание, печаль, траур; кладбище, бугорок на могиле, могила, курган”. Думата очевидно е заета през същата епоха и в средновековния алански език, от който е преминала и в съвременния осетински език във вида doğ “скачки в память умершего”, много неточно и неясно защо обаче определено от проф. В. Абаев като “древен принос в аланския език от средноазиатските тюркски езици”, когато тя очевидно-безспорно е прабългарска заемка в този език.

Гласната -и в края безспорно е притежателно окончание 3 л., ед.ч. в неговата синтактико-служебна функция да свърже и обедини двете съществителни имена в едностраннокоординативно подчинително субстантивно-субстантивно словосъчетание или добре известния в Тюркологията изафет втори вид. Обединявайки по този начин двата надписа, ние ги превеждаме като Погребението на Аспарух!!!

По този, повече от ясно-определен и категорично-безапелационен начин, да се надяваме, сега и тук ние правим пределно неуместни, повече от излишни и направо безпредметни всякакви съмнения, резерви и обсъждания на въпроса за произхода и принадлежността на това погребение и особено и най-вече сравнително отдавна лансираната теза на А. Амброз [1982] за някакъв си абстрактно-неопределен, неидентифициран и неатрибутиран “тюркский поминальный храм в честь знатного лица” [207-222].

[glishev]

Проф. Добрев, това подробно описание на битката от кой извор произхожда?

Между другото, мина ми през ума, че ако българите са победени, хем сериозно, би трябвало да изгубят позицията. Тогава за какво погребение там говорим изобщо?

[Frujin Assen]

"Баннете всички! Администраторът ще разпознае своите."

ХИ ХИ ХИ Глишев +1 почвам от теб).

[Goro76]

Проф. Добрев, това подробно описание на битката от кой извор произхожда?

Е как от къде, от хрониката на българите-огъзи (бивши тураноиди), написана на г-а на шамана им.

[ЧЗ-М-52]

Професоре, пращиш от акъл като.....да не казвам какво с витамини, ще ше ме банват.

Първо догъ в осетински означава конни състезания, както и във всички алатйски езици, оттам е джигит - изкусен ездач.

Второ, орелът е бил изработен преживе на притежателя си, няма никакъв смисъл, някой да пише на него - посмъртни конни състезания!

Като се обеденят трите надписа - Еспор, "дох" и "алвесион" което е на опашката се получава "твоята птица Еспор" (вж. в темата за Експ. на Тангра-Танакра, там съм го обяснил)!

[_magotin_]

Професоре, пращиш от акъл като.....да не казвам какво с витамини, ще ше ме банват.

Първо догъ в осетински означава конни състезания, както и във всички алатйски езици, оттам е джигит - изкусен ездач.

Второ, орелът е бил изработен преживе на притежателя си, няма никакъв смисъл, някой да пише на него - посмъртни конни състезания!

Като се обеденят трите надписа - Еспор, "дох" и "алвесион" което е на опашката се получава "твоята птица Еспор" (вж. в темата за Експ. на Тангра-Танакра, там съм го обяснил)!

Всичко е твърде хипотетично, разчитането на монограма като "Испор" е по-малко убедително от "Петрос" или варианти на Петрос, а за разчитанията на Добрев са си направо съмнителни, като се има предвид кой ги е правил.

[Ka40]

Проф. Добрев, това подробно описание на битката от кой извор произхожда?

Между другото, мина ми през ума, че ако българите са победени, хем сериозно, би трябвало да изгубят позицията. Тогава за какво погребение там говорим изобщо?

Както е добре известно професорът разполага с оригиналния текст (оригиналдъ китап) на Именника на болгарските ханове, известен и като "Иван Добрев препис", в който се съдържат множество странни, още по-странни и направо щокиращи факти за българската история.

Специално за битката при Вознесенка, предполагам че е ползвал богатата видиотека на Централния архив на армията във Велико Търново, където са запазени откъси на киноленти (които през ранното средновековие са правени от котешки черва и са изключително здрави) от най-важните събития в болгарската история като изпълзяването от Минусинската долина, опита на Кубрат да чупи пръчки (истината е че на човека му е било студено и искал да си накладе огън), битката при Онгъла (лентата е силно повредена ), сватбата на българската княгиня Ана с Владимир (запазени са само първия и третия ден от пиршеството) и естествено битката при Вознесенка, където потресени от храбростта на болгарските джигити, хазарите правят специално военно гробище на убитите си врагове.

[_magotin_]

Както е добре известно професорът разполага с оригиналния текст (оригиналдъ китап) на Именника на болгарските ханове, известен и като "Иван Добрев препис", в който се съдържат множество странни, още по-странни и направо щокиращи факти за българската история.

Специално за битката при Вознесенка, предполагам че е ползвал богатата видиотека на Централния архив на армията във Велико Търново, където са запазени откъси на киноленти (които през ранното средновековие са правени от котешки черва и са изключително здрави) от най-важните събития в болгарската история като изпълзяването от Минусинската долина, опита на Кубрат да чупи пръчки (истината е че на човека му е било студено и искал да си накладе огън), битката при Онгъла (лентата е силно повредена ), сватбата на българската княгиня Ана с Владимир (запазени са само първия и третия ден от пиршеството) и естествено битката при Вознесенка, където потресени от храбростта на болгарските джигити, хазарите правят специално военно гробище на убитите си врагове.

В хола ли го държи или на двора оригиналния "Именник"? Щото се предполага, че е бил на колона! Ако е така, значи проф. Добрев живее в доста просторно жилище?!

[Зитко]

Всичко е твърде хипотетично, разчитането на монограма като "Испор" е по-малко убедително от "Петрос" или варианти на Петрос, а за разчитанията на Добрев са си направо съмнителни, като се има предвид кой ги е правил.

На монограма пише Πέτρου,а не Πετρος,прикачвам и тук табличката на Tyroglyphos