Произход, език и култура на прабългарите

[Ka40]

В хола ли го държи или на двора оригиналния "Именник"? Щото се предполага, че е бил на колона! Ако е така, значи проф. Добрев живее в доста просторно жилище?!

Оригиналният "Иван Добрев препис" на Именника, е върху кожите на тотемното за болгарите животно белка, т.е. пор. В случая обаче не е важно колко е просторно жилището на изследователя, а докъде се простира фантазията, а за нея граници няма. Също така не е важно дали дюшамето му от чам или дъб, а дали е добре заковано, а на този изследовател не една дъска, а цялото дюшаме тропа.

Между другото най-първият оригинал на Именника наистина е бил на колона - малко по-голяма от Чаталарската (6м дълга и 1м дебела), но тъй като болгарите били номади и през 5-6 дена си меститили юртите, в един момент се усетили, че да се мести постоянно такава колона не е толкова лесно, особено за нещастните болгарски кончета от породата на Пржевалски, то в един момент простоя шитнали, т.е. зае.али някъде на сред степите на дн. Казахстан и преминали към въпросния дигетален вариант.

[_magotin_]

"Петру" като "Ховрату" и "Органу" предполагам...

[ЧЗ-М-52]

.........

[КГ125]

Хм, върви обратно на стрелката съвсем логично!! (??)

[Tyroglyphos]

E<ΠΟΡ изглежда похвално-патриотично, обаче С не се изписва като <, а и на горното рамо за зла чест има една хоризонтална черта, която заедно с него образува Т.

Пак добре, че някой не се е сетил да прочете в монограма звучното българско име ПЕРКО.

[Зитко]

.........

Пак ще те разочаровам,вариантът,който си дал,звучи като "ЕГПОР",тоест тази втората буква не е гръцката "сигма",а е стар вариант на "гама",виж прикачената картинка

[_magotin_]

Хм, върви обратно на стрелката съвсем логично!! (??)

Според австрийския професор, разчел монограмите от пръстените, правила за четене няма... :!!!:

[ЧЗ-М-52]

"Петроу" си е на орела, признавам, убедих се че е така, значи Вознесетска няма нищо общо с българите - робували сме до сега на една заблуда породена от недоглеждането на Вернер.

Нов удар по световната прабългаристика - и конните поминателни състезания на военния служител от Овнешката академия, по старобългарски "поята", увисват във въздуха!

[проф. Добрев]

проф(ан) Добрев каза:....Ти отново не си в час, защото надписите на прабългарски език са върху прабългарските монети от Средна Азия през 1-5 в., а надписът на прабългарския хан Денгиз, син на пак прабългарския хан Атила-Авитохол, е нанесен на хорезмийска графика върху позлатеното блюдо, което е било изработено лично за него! .....

Да се смееш ли, да го съжалиш ли заради преклонната му възраст!!!

Четенето на съвр. татарска пантюркистка литература доста му е разбъркала овнешкия мозък!

Явно няма и представа за съществуването на хоремзийска писменост и сасанидско изкуство!

Много късно живееш ти, ............................... защото и този твой ненаучен и пак също като всички вас комично-забавен капацитет аз отдавна го ревизирах и отхвърлих:

Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005 - http://bolgnames.com/text/Treasure.html

Надпис № 21 от Златното съкровище “Надь Сент-Миклош” - 273

Набор и състав, форми, сюжети и мотиви, място и значение на Съкровището - 273

Досегашните прочити и преводи на Надпис № 21 от Съкровището – 285

Адекватно-истинският превод на Надпис № 21 от Съкровището – 350

Също много интересно и дори неповторимо, но редуването q-v се наблюдава още и при надписа върху блюдото за хранене и на друг един прабългарски хан, който обаче е от по-ранно време и въпреки това е не по-малко забележителен и значим за българската история, защото тук става дума за блюдото на убития през 469 г. Денгизих [Gyuzelev 1979, 11], синът на пак българския хан Авитохол, повече известен като Атила.

Както пише А. Мухамадиев [2004], блюдото от позлатено сребро на хан Денгизих с диаметър 28 см е намерено през 1893 г. в с. Керчев, Чердински уезд, Пермска губерния. От вътрешната му страна е изобразен цар на кон, който пробожда с прав меч връхлитащ глиган, главата на царя е увенчана с корона като рога на овен, над тях има кръг, който трябва да символизира Слънцето, лицето на Царя е с брада, мустаците му са завити нагоре, на дясното ухо, което се вижда, има обеца.

Към така направеното описание, ние пък, изучавайки по-внимателно-подробно изображението, смятаме за необходимо да добавим още и това, че според лицевите си черти, антропологически, Царят е средноазиатски европеид, т.е. иранец с тясно-продълговато лице и дълга остра в края брада; косата му, отзад под короната, но по-скоро висока конусообразна шапка, известна в иранистиката и тюркологията като кюляф, тур. külâh, е почти във вид на топка, на кръста си има много къса поличка, не може да се разбере дали е с панталони, но ако има такива, те трябва да са много тесни и прилепнали; десният му крак е рязко прегънат в коляното и с горната част на ходилото лежи върху задницата на коня; конят му е придаден отзад-отдясно с извита надясно глава с добре очертани ремъци на юздата, приклекнал на задните си крака сякаш, за да посрещне тежестта от момента на пробождането на глигана, опашката на коня е сплетена във вид на къса, тумбеста шишарка, палдъмът, подопашникът му в частта си върху задния десен хълбок си личи много добре, широк кожен колан с тесен кант в горния край, от който висят наредени една до друга крушообразни фигурки и други детайли, които в определен момент и в конкретен аспект също така може да се окажат достатъчно съществени и значими.

На дъното на блюдото има тамга, която напомня хорезмийските, но се отличава от тях в детайлите, и след това с великолепен почерк и много квалифицирано е изгравиран “турански надпис”, който се отнася за “езика на западните хуни”(!?) – “надпись относится к языку западных гуннов” и в него го има името, но по-добре в оригинал: “не говоря уже о наличии в надписи имени царя Диккиза - сына правителя государства “Скифии и Германии” Атиллы”.

Тъкмо този рунически надпис най-напред се транскрибира като “kiŋkeg dikkiz ükü kessä - kijü sax sax saxynil gür täŋrig”, където с по-малки букви са посочени липсващите в руническия надпис, но тук възстановени знаци, и едва след това в процеса и в резултат на анализ, за който се привличат думи и от други тюркски езици, както и културно-исторически сведения и данни, колко странно, се прави и превод на отделните думи и словосъчетания от текста на Надписа, но на откъснато-отделни части и без да се предлага какъвто и да е сводно-обобщителен текст(!?), именно поради което и ние изваждаме и привеждаме от отделните абзаци следния доста необичайно-неортодоксален и надали изобщо разбираем “превод”: ‘короля’-‘Диккиз’-‘разрубит’-‘особый’ или ‘любимый удар мечом’-‘будь бдителен!’ или ‘остерегайся!’-‘будь вытесненным’ или ‘будь всунутым’-‘к Богу загробного мира’(!??).

Без да имаме сега възможност да анализираме и преценяваме поотделно и докрай основанията и аргументите на това много странно творение, което трябва да наричаме още и “превод”, посредством конкретен критичен анализ с помощта на необходимите и достатъчни културно-исторически и лингвистически сведения и данни и по този начин да посочваме и неволно, да се надяваме, допуснатите груби грешки, нека все пак да обърнем внимание, че никак не може да се приеме за издържан от каквато и да е гледна точка пасажът “Третье слово ики - в древнетюркском языке уга - означает ‘мудрый’, следовательно в данном случае это слово является титулом. Приводимое Приском имя сына Атиллы в форме Диггизих, включало, видимо, и титул”, защото главно и основно прилагателното име определение никога и нито в “древнотюркския език”, нито пък в съвременните тюркски езици не може да се разполага след определяемото собствено име, това не е индоевропейският френски език, пък не са дори и славянските езици, затова няма никакви основания в “думата ики” да се търси или от там да се изважда “прилагателното име уга “мудрый”.

Ние не си спомняме дали Приск се среща или вижда Денгизих, на “приема” при Атила, той повече от сигурно вижда Ернак и дори и разпитва за него, но ако и в онези части от неговата хроника, които в момента на нас не са ни достъпни, въпросното име е изписано с два пъти гама, каквито изписвания вече сме виждали в други източници, то тъкмо това повторение обозначава ни повече, ни по-малко назализирания зв. н, така че и за нас Името трябва да се транскрибира като Денгиз, поради характерната за прабългарския език редукция на първата гласна, възможно също и като Дингиз, но независимо от това и във всички случаи за нас ще си остане много-много голяма загадка на каква база авторът заключава, че “имя сына Атиллы в форме Диггизих, включало, видимо, и титул”(!??) [1-7].

Не само поради това ние си позволяваме да внесем някои поправки и добавки в така изведената от оригиналния рунически надпис транскрипция, в резултат на което според нас този надпис в използуваната тук латинизирана графика трябва да получи вида Kiŋkeg Dengiz jivi käse! Kijü, čox-čox saxyŋil, gür täŋrig!

Съответно на тази транскрипция и в рамките и на основата най-напред на тюркските езици по принцип, централно-водещ компонент сред които за нас като най-близки и познати, са старият огузски език и новият турски език, и на болгарските езици и диалекти в частност, един от които е и прабългарският език, но по-точно, южнодунавският диалект, а може би диалекти на Аспаруховите българи, Надписът задължително получава следния превод на български език, а именно:

Блюдото, от което да се храни хан Денгиз!

Човече, бой се много от Него, могъщ е Тангра!

Ясно, просто и красиво, няма какво да се каже повече, може единствено да се съзерцава, но понеже все пак трябва да се завърнем на основната си тема, нека само да забележим, че и в този прабългарски надпис е употребено и се среща собствено-специфичното прабългарско бъдещо причастие на -iq, наистина в неговия фонетичен вариант на -iv, еднакъв и тъждествен по линията на съгласния си звук на малко по-горе анализирания волжскобългарски фонетичен вариант на прабългарското минало причастие на *-tuq, от където пък трябва да се направи изводът, че хуноболгарският или още севернодунавският прабългарски диалект в границите на Западнохунската империя от средата на V в., в този си пункт или сектор се характеризира с тъждествени черти и особености с волжския прабългарски диалект, а пак по същата линия и двата заедно са напълно тъждествени и еднакви на южнодунавския прабългарски диалект, видно не само от руническите надписи от него време, но и от прабългарските вътрешноинтегративни заемки в българския език в лицето на думата вариин “годеник”.

[decapitator]

Човече, бой се много от Него, могъщ е Тангра!

): ): ): ):

[Aspandiat]

Професоре, оттатък в Бойна слава не ти ли беше обяснено откога е шлемът от Беркасово (опс, на Денгизих). Ти май не се поддаваш на аргументирани въздействия, след като веднъж си си наумил нещо.

[КАЛОПЕТ]

Г-н професоре,

много ми хареса разказчето за битката при Вознесенка......а може ли такова и за Онгъла.....споко аз не придирям като другите за извори, стига да не е на руски

[ЧЗ-М-52]

В.сл.Добриоглу, виждам че от вас би станал чудесен писател на историко-фантастични романи. Вярно фантастиката вече не е така актуална, но ще се намери екмек и за вас!

Все повече се убеждавам че диагнозата Шизофрения (букв.превод "Разцепена, раздвоена душа") спокойно може да ви се постави. Вие изграждате собствен паранормален свят и собствена паранаука в които се изживявате като велик откривател и искрено си вярвате.

Горкият човецец, откога съм казал да иде на 4-ти км една спокойна обител и тихо място с много такива "откриватели".

..............

Блюдо на Денгиз, Дикхиз има само в твоите фантазии. Помисли малко, Денгизих(Денгиз прекарва последните си години в Панония, що ще прави негово блюдо, изработена специално за него, сякаш ти си го "облицовал" в Средна Азия, в място нямащо нищо общо с хуните. Елементарна логика да имаш би го проумял, но ти нямаш, затова повтаряш като папагал глупостите на татарсикте пантюркисти!

Да не говорим че това е типично сасанидско блюдо, а надписът започва с хоремзийска тагма и е с хоремзийски букви (вариант на согдийските) с изображение на "сцената за царския лов". По този въпрос Маготин може са ти изнесе цяла лекция, защото е най-запознат със сасанидската култура, но едва ли ще се хаби човека да спори с вятърна мелница! Както е казал Ботев: "Глава празна с големи мустаки" това е наш Добри-ефенди!

Надписът е разчетен отдавна от Лившиц или Лукони (не си спомнам точно) и съобщава че въпр.блюдо било собственост на някакъв согдийски владетел.

....Тоя Денгизих много разхвърлен е бил, никакъв ред, шлема си оставил във Беркасово, а блюдото - в Средна Азия! Потърси нощното му гърне, където се облекчавал - може да намериш още някой хунобългарски надпис съобщаващ "сикито на писателя в гьотя на откривателя"!

....затова няма никакви основания в “думата ики” да се търси или от там да се изважда “прилагателното име уга “мудрый”....

Сложи едно "с" пред "ики" и ще намериш това което търсиш!

[Doris]

Ето и моето упражнение върху монограма:

ЕСПОР

[Goro76]

Ето и моето упражнение върху монограма:

ЕСПОР

И къде е гръцката Сигма

[Doris]

И къде е гръцката Сигма

В червено е. По монограмитe сигма е като [

[ЧЗ-М-52]

Дорис, има твърде ясно изразено Т съчетано с Р, не става Еспор, а и смятам че Зитко беше прекалено ясно убедителен, особено с посочените византийски монограми от таблицата на френската книга. Аз също бях на противоположното мнение, но когато фактите говорят, единствено в.сл.Добрев с прякор "професора" ги отхвърля, ако не отговарят на огъзо-болгарската панхунска идея!

Вознесенска не е погребение, Плетньова ясно го пише - а поминателен комплекс, функционирал няколко деситилетия.. Правили са жертвоприношения на животни, горили са предмети, но не са погребали човек там. Виж съседното Глодоси е погребение но пак нетипично за българите. При прабългарите и в Дунавска България такива комплекси няма, това е чуждо за българите.

Вярно че Станчо Ваклинов се насили да го представи за прабългарско светилище, но не се получава. Седлата много приличали на аварски седла. Може и да е аварски, може и да е хазарски, или маджарски - кой знае!

Освен това се намира доста по-източно от източната граница на ПБД: Прут-р.Бик-Днестър.

Вознесенска го превърнахме в плосък националистиче мит. Сега пък украинците са мъчат да го изкарат погребение на гадния Светослав (те особено го тачат)! И пак по същата логика - да си повдигат националното самочувствие.

Орела си е на дук Петър, незнайно как попаднал там, я като плячка, я като подарък на някой варварски вожд!

[проф. Добрев]

Професоре, оттатък в Бойна слава не ти ли беше обяснено откога е шлемът от Беркасово (опс, на Денгизих). Ти май не се поддаваш на аргументирани въздействия, след като веднъж си си наумил нещо.

А ти очевидно не правиш разлика между боен шлем и блюдо за хранене, да не говорим за това да се издигнеш до там да забележиш и проумееш, че на шлема има доста вероятно гръцки текст с прабългарски имена в гръцка графика, а на блюдото - прабългарски текст, но в хорезмийска графика!

[проф. Добрев]

Помисли малко, Денгизих(Денгиз прекарва последните си години в Панония, що ще прави негово блюдо, изработена специално за него, сякаш ти си го "облицовал" в Средна Азия, в място нямащо нищо общо с хуните.

А каква трябва да е твоята диагноза, когато поставяш Пермска губерния в Средна Азия?

[_magotin_]

А каква трябва да е твоята диагноза, когато поставяш Пермска губерния в Средна Азия?

Професоре, това, че блЮдото е намерено в Пермска губерния, не означава, че то е произведено там. Да те информирам, че в Пермска губерния като цяло има множество находки с произход от Средна Азия, даже и от Ктезифон!

[проф. Добрев]

Професоре, това, че блЮдото е намерено в Пермска губерния, не означава, че то е произведено там. Да те информирам, че в Пермска губерния като цяло има множество находки с произход от Средна Азия, даже и от Ктезифон!

А къде аз казвам, че то е произведено там?

Според мене то е подарено на Денгиз на Кавказ и може или да е произведено тук, или пък да е внос от Средна Азия.

Надписът обаче във всички случаи е изгравиран на Кавказ.

Има податки, че след разпадането на Западно-Хунската Империя прабългарски племена се завръщат чак до Аралско море, но няма логика в това някой да прави толкова скъп подарък на разгромен и отстъпващ хан.

[decapitator]

А къде аз казвам, че то е произведено там?

Според мене то е подарено на Денгиз на Кавказ и може или да е произведено тук, или пък да е внос от Средна Азия.

Надписът обаче във всички случаи е изгравиран на Кавказ.

Има податки, че след разпадането на Западно-Хунската Империя прабългарски племена се завръщат чак до Аралско море, но няма логика в това някой да прави толкова скъп подарък на разгромен и отстъпващ хан.

Такива податки няма, такъв хан няма, западно-хунска империя с българско участие НЯМА! Айде цитирай един извор, в който горепосочените съществуват!

[Goro76]

А ти очевидно не правиш разлика между боен шлем и блюдо за хранене, да не говорим за това да се издигнеш до там да забележиш и проумееш, че на шлема има доста вероятно гръцки текст с прабългарски имена в гръцка графика, а на блюдото - прабългарски текст, но в хорезмийска графика!

Момент сега. Миналата година разчиташе шлемовете от Беркасово с помощта на турски език и твърдеше че шлемът бил на твоят пра-пра-дядо Дингизих. Тези година вече текста стана гръцки с прабългарски имена. Любопитно ми е какво ще стане догодина.... Между впрочем същият подход може да се види и при твоя приятел Счетоводителя

[Goro76]

А каква трябва да е твоята диагноза, когато поставяш Пермска губерния в Средна Азия?

Не разбирам защо плюеш по Счетоводителя, като изпозваш неговата методика. И той като теб, обяви за българско всичко открито в Пермския край, включетелно и сасанидските блюда.

[Goro76]

Има податки, че след разпадането на Западно-Хунската Империя прабългарски племена се завръщат чак до Аралско море, но няма логика в това някой да прави толкова скъп подарък на разгромен и отстъпващ хан.

Няма логика и някой да напише подобна глупост, ама е факт